№ 131
гр. Ботевград, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20211810102146 по
описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
В. Р. А. от гр.София, ул.*****№6, ет.4, ап.11, с ЕГН: ********** моли да бъде
признато за установено по отношение на ***** от гр.София, ж.к.*****, ***** с ЕГН:
**********, че е собственик на недвижим имот, който е придобила чрез договор за
продажба, отразен в нотариален ****** на нотариус № 319-*****, с район на действие РС-
Ботевград, а именно върху следния имот: поземлен имот с идентификационен №
54170.217.15 с площ от 344кв.м., незастроен, находящ се в землището на с.Осиковица,
община Правец, Софийска област, м.******, при съседи: ******, ****** и *****, както и
ответникът ***** да бъде осъдена да й предаде владението върху описания по-горе
недвижим имот, както да заплати и направените по делото разноски, за които представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.178/.
В с.з. ищцата В. Р. А. лично и чрез пълномощник адв.П. Р. поддържа така
предявения иск и моли да се уважи като основателен и доказан. Представя писмени бележки
с вх.№5552 от 12.10.2022г.
ОТВЕТНИКЪТ-***** от гр.София, чрез пълномощник адв. Р. К. от
САК/пълномощно от 04.01.2022г./ е направил възражение по иска и е представил писмен
отговор с вх.№ 425 от 26.01.2022г. в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът не оспорва, че тя е във владение на имота, което
е възстановено след осъдителното решение по гр.д. 1599/2019г. по описа на Ботевградския
районен съд по уважен владелчески иск, предявен от нея срещу праводателя на ищцата.
Оспорва, че ищцата е придобила собствеността върху процесния имот, тъй като нейният
праводател ***** В. Р., не е бил негов собственик, какъвто не е бил и неговият праводател
1
****** по покупко-продажбата от 23.04.2018г., по която последният от своя страна се е
легитимирал с констативен нотариален акт за собственост на имота от 02.11.2016г. на
основание наследство и възстановяване на правото на собственост по реда на §4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с §46, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответникът твърди, че възстановяването на собствеността на основание посочените норми и
въз основа на цитираната в същия констативен нотариален акт Заповед №234/09.07.2004г. на
Кмета на община Правец е незаконосъобразно. Наследодателката на ******, а именно майка
му ****, не е придобила собствеността върху гореописания имот въз основа на цитираната
Заповед №234/09.07.2004г. на Кмета на община Правец, издадена на основание §4к, ал.7 от
ПЗР ЗСПЗЗ, защото новообразуваният имот №5417.217.15 в махала „******“, тъй като
/процесният имот/ не съответства на нито един от имотите, за които е признато правото на
възстановяване по Решение №4555 от 16.11.1999г. на ОСЗ-Правец по заявление вх.
№Ж489/04.03.1992г., на което се позовава заповедта. С това решение се възстановява
собствеността върху имоти на основание чл.14, ал.1, т. 1 от ЗСПЗЗ, съответно на основание
чл.18ж и чл.18з от ППЗСПЗЗ, в земи, които не попадат в територия по §4 от ЗСПЗЗ,
респективно възстановяването на собствеността не е на основание чл.14, ал.1,т.З от ЗСПЗЗ
във връзка с §4 - 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Всички възстановени имоти са намират в местностите
„*****ото“, „При дома“ и „При върха“, като е отказано възстановяването на една нива в
местността „Кадевица“. За нито една от тези местности няма одобрен план на
новообразуваните имоти по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответникът заявява, че реституцията
на процесния имот е незаконосъобразна. Освен това заявява, че Заповедта по §4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, която създава формално основание на наследниците на **** да се
легитимират като собственици на процесния имот е нищожна, доколкото същата не е
подписана от тогавашния Кмет на община Правец, а от неидентифицирано друго лице. В
този смисъл оспорва подписа върху заповедта като твърди, че същият не е положен от кмета
*****, за което индикира отбелязаната „запетая“ пред думата Кмет на община Правец.
Прави възражение, че процесният имот е придобит по давност от ответника на
основание чл.79, ал.1 от ЗС във връзка с чл.82 от ЗС въз основа на непрекъснато и
необезпокоявано десетгодишно владение от ответницата, присъединено към владението на
нейните родители-дарители, присъединено към владението на тяхната продавачка,
респективно присъединено към владението на праводателите на последната- нейни
родители. В продължение на повече от 30 години, твърди, че процесният имот е съставлявал
част от едно дворно място, обединяващо процесния имот и съседните нему от югозапад
сегашни имоти №****** и №******. по плана на новообразуваните имоти на землището на
с. Осиковица, местност „******“, което място е било оградено с ограда с мрежа и бетонови
колове, същият е включвал трите имоти /№******, №****** и №54170.217.15/, като е
владян последователно и необезпокоявано във времето от собствениците на имоти №******
и №******, както следва: първоначално от *****, съпругата му ***** и техния син *****,
които са се снабдили през 1994г. с актове за собственост на основание §46, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за тези два имоти. Впоследствие, през 2010г. и 2013г. горепосочените два имоти се
придобиват по наследство и дарение от дъщеря му *******, която е продължила владението
2
им заедно с това на процесния имот, след което на 21.01.2014г. продава и двата имоти на
бащата на ответницата *****, предавайки владението им, заедно с това на процесния имот,
който е продължил да владее процесния имот като част от общия двор, включващ трите
имоти. На 10.06.2016г. ***** и съпругата му даряват на ответника двата имоти, респективно
предават владението им, включително и това на процесния имот, който съставлява част от
общия двор. Ответницата е била във владение на процесния имот до 17.07.2019г., когато
същото е било отнето по скрит начин от праводателя на ищцата ***** В. Р. и от неговия
баща ****** Р., като след уважен владелчески иск по гр.д.№ 1599/2019г. по описа на РС-
Ботевград същото е възстановено на 20.10.2021г. Ответникът твърди, че до 17.07.2019г.
владението не е било прекъсвано, респективно никой от последователните праводатели на
ищцата - ****** и ***** В. Р. не е владял процесния имот. Моли да се отхвърли иска като
неоснователен.
В с.з. ответникът ***** лично и чрез пълномощник адв. Р. К. от САК поддържа така
направеното оспорване на иска и направените възражения в писмения отговор. Моли да се
присъдят направените разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от
ГПК/л.174/. Представя писмени бележки с вх.№5629 от 14.10.2012г., изпратени по пощата с
п.кл. от 12.10.2022г.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищцата В. Р. А. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификационен № 54170.217.15 с площ от 344кв.м.,
незастроен, находящ се в землището на с.Осиковица, община Правец, Софийска област,
м.******, при съседи: ******, ****** и ***** с нотариален акт № 11, том І, рег. № 328, дело
№10 от 11.03.2021г. на нотариус № 319-*****, с район на действие РС-Ботевград. Същата е
придобила имота чрез договор за продажба, сключен с ***** В. Р., който е продавач.
Горното се установява от приложеното копие от нотариален акт № 11/2021г. на
нотариус № 319-*****, с район на действие РС-Ботевград.
С влязло в сила съдебно решение № 2600085 от 23.07.2021г. по гр.д.№ 1599/2019г. по
описа на РС-Ботевград праводателят на ищцата, а именно ***** В. Р. е осъден на основание
чл.76 от Закона за собствеността да предаде на ответника ***** владението върху
процесния имот. Същото реално е извършено на 20.10.2021г. по изпълнително дело №
137/2021г. по описа на ДСИ при РС-Ботевград съгласно приложените затова писмени
доказателства-копия от съдебно решение по гр.д.№ 1599/2019г. по описа на РС-Ботевград,
изпълнителен лист от 17.08.2021г. по гр.д.№ 1599/2019г. по описа на РС-Ботевград и
Протокол за въвод във владение по изпълнително дело № 137/2021г. по описа на ДСИ при
РС-Ботевград.
Страните не спорят, че към момента на подаване на исковата молба по настоящето
дело, а именно на 17.11.2021г. и до приключване на устните състезания на 28.09.2022г.
3
ответникът ***** владее процесния недвижим имот.
Спорното между страните е кой е собственик на този имот като ответникът отрича
праводателите на ищцата да са били собственици.
Видно от приложените писмени доказателства- копия от нотариален акт №130, том III,
дело 1238/07.12.1994г. на нотариуса при Ботевградския районен съд ***** е признат на
основание §46, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за собственик на дворно място от 900 кв.м., /сегашния
имот 5/, а с нотариален акт №131, том III, дело 1239/07.12.1994г. ***** на основание §46,
ал.1, предл.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е признат за собственик на дворно място от 600 кв.м. заедно с
построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35кв.м., на два етажа, сегашния
имот 6.
Съгласно приложеното копие от нотариален акт №119, том III, рег.5718, дело
462/18.10.2010г. на нотариус № 371- ******* с район на действие РС-Ботевград, се
установява, че ***** даряват на своята дъщеря и внучка ******* новообразуван имот
№******, а съгласно приложеното копие от нотариален акт №20, том I, рег.229, дело
16/21.01.2014г. на нотариус № 371- ******* с район на действие РС-Ботевград, се
установява, че двата новообразувани имоти с №№****** и ******, последният заедно с
построената в него двуетажна жилищна сграда са продадени от ******* на *****. Видно от
приложеното копие от нотариален акт №192, том IІ, рег.2655, дело 298/10.06.2016г. на
нотариус № 371- ******* с район на действие РС-Ботевград, се установява, същите тези два
имоти с №№****** и ******, последният заедно с построената в него двуетажна жилищна
сграда са подарени от ***** и ******. на ответницата *****, която е тяхна дъщеря.
От горното се установява, че ответникът е собственик на имоти с №№****** и
******, последният заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда.
Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вх.№ 2436 от
09.05.2022г., изготвена от вещото лице П. П. и дадените от него обяснения във връзка с нея
в открито съдебно заседание на 18.05.2022г., се установява, че процесният имот е съседен на
имотите, собственост на ответницата завършващи с номера 5 и 6 / или това са имоти с
№№****** и ******/ и че е ограден от три страни, но не и откъм имоти №5 и 6, т.е. съдът
приема, че процесният имот е ограден в един общ имот заедно с имотите, собственост на
ответника, един от които е застроен с двуетажна жилищна сграда.
В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели като според св.
****, воден от ищеца, се установява, че цялото място с къщата е заградено още при стария
собственик *****, който наричали “финансовия”. Има едно дворно място, една виличка и
това цялото е заградено. ***** “финансовия” на времето е заградил повече от това, което му
се полага за вилата, което по постановление си го е купил. Тогава се разбрали с комшията
****** ***** да си го работят заедно това място и заедно го обработвали като ***** му дал
ключ, за да влиза в имота и засаждал картофи, боб, царевица. ****** ***** влизал от
главната порта в този двор, от която се влиза и сега. Главната порта е в имота на *****. Той
е дал ключ на ****** *****, за да може да влиза и да си ползва мястото като взаимно го
4
ползват. Минава през неговия имот. Личните впечатления на св.***** са до 2007г. след
това заминал за чужбина.
Според показанията на св. ***** ***** *****, воден от ищеца, се установява, че
****** ***** идвал с ключ, който му дал ***** да влиза и да обработва мястото. Това място
се обработвало докато биле жив *****, може би от 2000г. до 2010г., тъй като ***** бил
заградил повече от това, което му е дадено за ползване по Постановление. След това
мястото и вилата са купени от *****, който е баща на Н. и който обработвал спорното
място, садял градина. Тогава ***** даскала се оплаквал, че не го пускат вътре да си
обработва мястото, тъй като било на *****.
От показанията на св.*****, воден от ответника, се установява, че повече от 15-20
години има вила и двор от около 2дка, който е ограден изцяло и спорното място от около
300кв.м. е част от този двор или се намира в задната част. Мястото е работено първоначално
от собственика му *****, след това от неговия син **** и след това продадено на сегашния
собственик Н., която е наела св.***** от 2015-2016г. да минава и да полива дървета и
ягоди, които били в спорното място, за което получил ключ, за да може да влиза в имота.
Впечатленията от имота му са от 2006г.-2007г. Според св.***** спорното място не е
засаждано от ****** даскала, който той познава, а само от *****, след това от сина му.
Св.***** знае, че синът на ***** или **** е бил наел зет му да коси имота около вилата.
Знае, че преди 2 години оградата, която е в задната част на имота е била преместена,
извадени били 2-3 дръвчета, ягоди, домати премахнати, имало спорове, идвала полиция, но
сега оградата е възстановена на старото си място. Старата ограда е от времето на ***** и е
над 15-20 години.
Според показанията на св.***** В. В., воден от ответника, се установява, че има
впечатления от процесния имот от 2002г. и е категоричен, че ****** даскала не е влизал и
работил в имота, който е заграден от ***** и има построена вила. Св. В. е нает от
семейството на ответницата да се грижи за имота от 7-8 години. В спорното място, което е
отзад е имало барака за мотики, лопати, която той лично съборил. Знае, че зетят на св.*****
бил нает от сина ***** да коси имота, който бил поддържан и след смъртта на *****.
Видно от приложеното копие от нотариален акт №8, том IІ, рег.1732, дело
180/23.04.2018г. на нотариус № 371- ******* с район на действие РС-Ботевград, се
установява, че праводател на ***** В. Р. относно собствеността върху процесния имот е
******, който му е продал процесния имот на 23.04.2018г.
Съгласно приложеното писмено доказателство копие от нотариален акт №12, том V,
рег.4895, дело 652/02.11.2016г. на нотариус № 371- ******* с район на действие РС-
Ботевград, се установява, че ****** е признат за собственик на процесния имот на
основание наследство и възстановяване правото на собственост по реда на §4к, ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ вр. с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ.
От приложеното копие от административна преписка на Община Правец във връзка с
издаване на Заповед №234/09.07.2004г. на Кмета на община Правец, се установява, че със
цитираната заповед се възстановява правото на собственост върху процесния имот на ****
5
на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с §46, ал.1, изр.1
от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на махала
„******“ и въз основа на Решение №4555 от 16.11.1999г. на ОСЗ-Правец по заявление с вх.
№Ж489/04.03.1992г. Заповед №234/09.07.2004г. на Кмета на община Правец е подписана
със запетая за Кмет на община Правец с посочено име на кмета, т. е. от неидентифицирано
лице. Видно от писмо на Общинската администрация изх.№940-0-1455/1/ от 02.06.2022г., за
периода от 01.07.2004 до 31.07.2004г. в архивите не се намира заповед на Кмета на община
Правец, за определяне на заместник, който да е изпълнявал длъжността Кмет на общината за
същия период. С протокол №131 от 27.07.2004г. са въведени във владение на имот №
54170.217.015 наследниците на ****.
Съгласно приложената административна преписка от ОСЗ-Правец, се установява,
че с Решение №4555 от 16.11.1999г. на ОСЗ-Правец се възстановява собствеността на
наследниците на ****, която е наследодател на ****** върху 5 имоти на основание чл.14,
ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, съответно на основание чл.18ж и чл.18з от ППЗСПЗЗ в землището на с.
Осиковица, местности „*****ото“, „Върха“ и „При дома“ и е отказано възстановяването на
нива от 2 дка в местността „Кадевица“ на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ поради
застрояване. ******, в качеството му на наследник на **** е подал заявление за
възстановяване на земеделски земи в землището на с. Осиковица, община Правец в
местностите „*****ото“, „Кадевица“, „Върха“ и „При дома“, но не и в местността „******“
по горе цитираната в реституционното решение преписка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е допустим,
тъй като ищцата претендира, че е собственик на имота, за което се легитимира с нотариален
акт за собственост № 11/2021г. на нотариус № 319-*****, с район на действие РС-Ботевград,
като имотът се владее от ответника, която оспорва правото на собственост на ищицата върху
същия имот.
Разгледан по същество искът по чл.108 от ЗС е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът /в това число и
съсобственикът/ може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да
има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на
разположение на невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание
несобственик. При този иск в тежест на доказване на ищеца е да установи, че той е
собственик на вещта и че ответникът владее вещта без основание.
В случая страните спорят кой е собственик на имота.
Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по
наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.
Ищцата твърди, че е собственик на процесния имот, който е придобила чрез договор
за продажба, обективиран в нотариален ****** на нотариус № 319-*****, с район на
действие РС-Ботевград.
Съдът приема, че с оглед на представените пред настоящата съдебна инстанция
6
писмени доказателства се установи, че праводателите на ищцата не са били собственици на
процесния имот, за което и тя не е придобила правото на собственост върху имота от тях.
Съображенията на съда за това са следните: ищцата черпи право от праводател ***** В. Р., а
той от праводател ******, който се легитимира като собственик на основание Заповед
№234/09.07.2004г. на Кмета на община Правец, която е подписана със запетая за Кмет на
община Правец и е оспорена в тази насока от ответника. Не се представиха доказателства за
идентифициране на лицето, което е подписало описаната по-горе заповед със запетая, което
означава, че не е кмета на община Правец, след като заповедта е подписана със запетая. Не
се представиха доказателства, че лицето подписало заповедта има предоставена изрична
компетентност за изпълнение на функциите на кмет на община Правец към дата
09.07.2004г. и към тази дата е налице невъзможност на кмета да изпълнява вменените му
функции поради отсъствие от общината.
Със Заповед №234/09.07.2004г. на Кмета на община Правец се възстановява
правото на собственост върху процесния имот на наследниците на **** на основание §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с §46, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на махала „******“ и въз
основа на Решение №4555 от 16.11.1999г. на ПК Правец по заявление вх.
№Ж489/04.03.1992г. Съгласно §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването, съответно
придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със
заповед на кмета на общината, в която се описват местоположението, границите, съседите
като към нея се прилага скица на имота. Същото следва и от подзаконовата разпоредба на
чл.28а, ал.1 от ППЗСЗЗ. Тази заповед съставлява индивидуален административен акт по
смисъла на АПК, респективно основанията за нищожност и незаконосъобразност са тези по
чл. 146 от АПК. В горецитираните норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ императивно е посочено, че
компетентен орган, който издава тази заповед е Кмета на общината, като не се допуска
делегация, освен при условията на чл.39, ал.2 от ЗМСМА, съгласно която норма кметът на
общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го
замества при отсъствието му от общината, съответно от района. Такъв изричен акт не е
представен, за което съдът приема, че Заповед №234/09.07.2004г. на Кмета на община
Правец е нищожен индивидуален административен акт, защото не е подписана от Кмета на
община Правец. Налице е още едно основание за нищожност на същата заповед затова, че е
издадена при липса на законово основание. Това е така, тъй като правното основание за
възстановяване на собствеността е §46, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която възстановява
се правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е
предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4. Няма данни **** както и
нейният наследник ****** ***** ***** да са имали качеството на ползвател на процесния
имот по §46, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това няма доказателства да са притежавали
земеделски земи в местността „******“, за да им бъдат възстановен имот в същата местност.
С решение №4555/16.11.1999г. на ОСЗ - гр. Правец се възстановява собствеността върху
земеделски земи в местностите „*****ото“, „Върха“ и „При дома“ на основание чл.4; ал.1,
т.1 от ЗСПЗЗ, а не както се сочи в Заповедта, че това решение е с правно основание чл.14,
ал.1, т. 3 от ЗСПЗЗ - за признаване на правото на собственост при условията на § 4 - 4л. По
§4- 4л от ЗСПЗЗ се признава правото на собственост върху земеделски имоти на две групи
лица: ползвателите по смисъла на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и реституирани собственици в
хипотезата на §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. **** и нейният наследник ****** не попадат в
нито една от двете категории, тъй като нито са били ползватели на процесния имот, нито са
притежавали земи, подлежащи на възстановяване в местността „******“, където се намира
процесният имот. С оглед на това Заповед №234/09.07.2004г. се явява нищожна, тъй като с
нея се възстановява собствеността върху процесния имот на основание §46, ал.1 от ЗСПЗЗ
на лице, което не попада в хипотезата на тази правна норма, т.е. при липса на законово
основание.
От горното следва, че след като праводателите на ищцата, а именно ****** и *****
7
В. Р. не са придобили правото на собственост върху процесния имот, същите не могат да
прехвърлят собствеността върху имота и на ищцата.
На следващо място искът по чл.108 от ЗС е неоснователен и затова, че ответникът
***** владее процесният имот на правно основание, тъй като същата го е придобила по
давност, чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10
години, след като е приключило административното производство по реституиране на
процесния имот от ОСЗ-гр.Правец на наследниците по закон на ****, а именно от
23.07.2004г., когато е завършен фактическият състав на реституцията на процесния имот в
лицето на наследниците на **** чрез влизане на сила на заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ или Заповед №234/09.07.2004г. на Кмета на община Правец. През 2019г., владението
върху процесния имот на ответника е било отнето по скрит начин от страна ***** В. Р.,
/праводател на ищцата/ и от ****** *****ов Р. и същите са осъдени да го възстановят, т.е.
да го предадат обратно, което е извършено принудително с протокол за въвод, приложен
като писмено доказателство по делото.
Установи се от показанията на всички разпитани по делото свидетели, че процесният
имот още от 1994г. е представлявал част от едно общо дворно място застроено с двуетажна
жилищна сграда, което е владяно от ***** „финансовия“ като негов собственик.
Показанията на св.***** ***** и св.***** ***** *****, водени от ищеца, че праводателят на
ищцата ****** ***** е имал ключ от имота, даден му от праводателя на ответника *****
„финансовия“, за да обработват заедно процесния имот като го засаждат, не означава, че е
налице съвладение, а съдът приема, че това са само договорни отношения, които изключват
владението на ****** като единство от упражняване на фактическа власт и намерение да
свои имота за себе си. Не би могло да се обоснове теза, че давайки ключ на своя съсед
****** *****, ***** „финансовия“ признава неговите права. Ако беше така, щеше да си
премести оградата и да престане да го третира като част от неговия двор.
С оглед на горното съдът приема, че от 23.07.2004г. до 24.07.2014г. праводателят на
ответника, а именно ***** и ******. са придобили процесния имот по давност в периода на
фактическо владение от 23.07.2004г. до 24.07.2014г. с намерение да го придобият в
собственост, като се присъедини към тяхното владение и това на техните праводатели *****
*****в, **** *****в и Елена *****ва.
Давностното владение е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд
имот с намерение да стане негов собственик. Владението е упражняване на фактическа
власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на
недвижим имот по давност-5 години при добросъвестно владение и 10 години за
недобросъвестно владение.
Поради гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.108 от ЗС
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да
заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 2000лв. за заплатен
депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложените
договори за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС от В. Р. А. от гр.София,
ул.*****№6, ет.4, ап.11, с ЕГН: ********** срещу ***** от гр.София, ж.к.*****, ***** с
8
ЕГН: ********** за признаване на установено, че В. Р. А. е собственик на недвижим имот,
който е придобила чрез договор за продажба, отразен в нотариален ****** на нотариус №
319-*****, с район на действие РС-Ботевград, а именно върху следния имот: поземлен имот
с идентификационен № 54170.217.15 с площ от 344кв.м., незастроен, находящ се в
землището на с.Осиковица, община Правец, Софийска област, м.******, при съседи: ******,
****** и *****, както и ответникът ***** да бъде осъдена да й предаде владението върху
описания по-горе недвижим имот, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Р. А. от гр.София, ул.*****№6, ет.4, ап.11, с ЕГН: ********** да заплати
на ***** от гр.София, ж.к.*****, ***** с ЕГН: ********** сумата от 2000лв./две хиляди
лева/ за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9