№ 70
гр. Кърджали, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Панчугова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно
наказателно дело № 20245140200771 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба, серия К №
9651548 на ОДМВР- Кърджали, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр.
ал.2, т. 5 от ЗДвП административно наказание "ГЛОБА" в размер на 800, 00 лв.
на П. С. В., ЕГН **********, от ****.
В подадената жалба чрез процесуален представител се излагат
съображения за незаконосъобразност на електронния фиш, поради допуснати
материални и процесуални нарушения на закона. Излагат се доводи за
нарушение на процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и съмнения относно
годността на техническото средство. Поради изложените съображения се
претендира съдът да отмени обжалвания ЕФ като неправилен и
незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се
явява. Представлява се чрез депозирани писмени становища от процесуален
представител, чрез когото поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Моли за отмяна на електронния фиш и присъждане на
разноските по делото, като представя и списък с разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за
съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт
писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да
потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
1
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Заинтересована страна Районна прокуратура- Кърджали
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 28.08.2024г. стационарно преносим уред за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера,
тип ARH CAM S1, с фабричен номер TFR1- M 555 е бил позициониран на път
I-5, км.332+600 м. до разклона за с. Патица, обл. Кърджали, в посока от с.
Черноочене към гр. Кърджали, където е въведено ограничение на скоростта от
60 км/ч. с пътен знак В 26. На 28.08.2024г. в 11.50 ч. чрез АТСС е било
установено нарушение на скоростния режим от лек автомобил марка „****“ , с
рег. № ****, собственост на П. С. В. от ****, който при ограничение на
скоростта 60 км/ч. се е движел със скорост 103 км/ч. т. е. с 43 км/ч превишена
стойност на скоростта /след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ час /.
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Кърджали е
издаден Електронен фиш, серия К № 9651548.
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС на
дата 28.08.2024г., с посочени следните реквизити освен датата на използване:
място на използване 332+600 м. до разклона за с. Патица, обл. Кърджали, в
посока от с. Черноочене към гр. Кърджали, общо ограничение на скоростта
въведено с пътен знак 60, режим на измерване - стационарен, , начало на
работа - 10,00 часа, край на работа – 12.30 часа.
Налична е и снимка на разположението на техническото
средство заснело процесното нарушение, снимка към ЕФ от 28.08.2024г.,
Протокол № 1-19-24/15.02.2024г. от проверка, справка относно собствеността
на посоченото в ЕФ -МПС, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, от Български институт по метрология, ведно с преглед на одобрен
тип средство за измерване, справки – разпечатки от МВР-АИС- АНД.
Съгласно представения снимков материал от 28.08.2024г. от
11.50 ч. отразена е измерена скорост на движение на лек автомобил марка
„****“ , с рег. № ****, като измерената скорост е от 103 км/ч при ограничение
60 км/ч.
Налична е заверено копие на Удостоверение от АМВР,
издадено на мл.експерт Е.Б. за преминато обучение за самостоятелна работа с
технически средства за контрол на пътното движение.
От представения Протокол № 1-19-24/15.02.2024г година,
издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че
на посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
2
комуникации, тип ARH CAM S1 с фабр.№ TFR1- M 555, според който
съответства на одобрения тип.
Въз основа на така установената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.165, ал. 2, т.6 от ЗДвП органите по контрол на
спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи -
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, както и неговата
марка. Следователно заснетата снимка , на която са записани датата, часа,
засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила,
представлява годно веществено доказателствено средство, изготвено по
предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното
нарушение. В този смисъл съдът намира за изцяло неоснователни изложените
в жалбата доводи за липса на надлежно описание на нарушението, както и
неговата недоказаност.
Видно от представения по делото протокол за измерване на
Лаборатория за проверка на полицейска техника, преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера, тип ARH CAM S1, с
фабричен номер TFR1- M 555 е била одобрена на 15.02.2024 г. (преди датата
на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата му, като
допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. Към датата на
нарушението мобилната система за видеоконтрол - TFR1- M 555 като срокът
на валидност на същата е една година, видно от представения протокол за
последваща проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че АТСС
е използвана неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и
ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в
идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради
изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост,
така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, подадена е от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са посочени
стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не
следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и
от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено
място или автомагистрала. Когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разпоредбата
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП предвижда това да бъде сигнализирано с пътен знак.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че е осъществено
административно нарушение. Видно от атакувания електронен фиш мястото
на нарушението е на път I-5, км.332+600 м. до разклона за с. с. Патица, обл.
3
Кърджали, в посока от с. Черноочене към гр. Кърджали, т.е. извън населено
място, където с пътен знак е било въведено ограничение на скоростта за
движение от 60 км/ч. Жалбоподателят е управлявал със скорост 103 км/ч. и
така е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В случая обаче наказващият
орган недопустимо е смесил два състава на ЗДвП и е подвел нарушението под
две различни правни норми- чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
визираните в разпоредбата скорости в км/ч., като в конкретния случай МПС от
категории от В /автомобили, чиято допустима максимална маса не надвишава
3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не превишава
8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от 50 км./ч.
А съгласно, ал. 2 на същия текст когато е въведено различно от общото
ограничение, скоростта не следва да надвишава посочената със съответния
знак скорост. От приетите доказателства и преди всичко от клип № 20720 от
28.08.2024г., несъмнено се установява, че лек автомобил марка „****“ , с рег.
№ ****, собственост на жалбоподателя П. С. В. се е движил извън населено
място със скорост от 103 км./ч., при ограничение на скоростта 60 км./ч.
въведено с пътен знак В26, като е отчетена допустимата грешка при
измерването в полеви условия е +/- 3 % . Съдът намира, че е несъмнено
доказано, че именно жалбоподателят П. С. В. е управлявал процесното МПС
на посочената дата и място, доколкото същият е негов собственик и по делото
липсва подадена пред органите на МВР декларация по чл.188 от ЗДвП.
На установените по делото факти кореспондира само състава
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, но този текст не е бил приложен. Затова според
настоящата инстанция при издаване на електронния фиш е допуснато
несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговата
правна квалификация, при което и за жалбоподателя, и за съда остава неясна
волята на наказващия орган какво всъщност приема, че е извършеното
административно нарушение. Този пропуск не може да бъде преодолян в
настоящото производство, тъй като съдът не разполага с правомощия да дава
различна от посочената от наказващия орган правна квалификация на
деянието. Така при правилно установена фактическа обстановка
административнонаказващият орган е дал неправилна правна квалификация
на извършеното деяние- такава по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вместо
по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, и по този начин е допуснал съществено процесуално
нарушение. Изложеното води до извода, че атакувания електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
4
Доколкото издателят на наказателното постановление е Областна дирекция на
МВР- Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице би
следвало да понесе разноските по делото. От жалбоподателя са поискани
разноски по делото, като в тази насока са приложени пълномощно и договор
за правна защита и съдействие от 27.09.2024г., видно от който са извършени
такива в размер на 400 лв., като е приложен в хода на делото и списък на
разноските.
При този изход на делото на административнонаказващия
орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №
9651548 на ОДМВР- Кърджали, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр.
ал.2, т. 5 от ЗДвП административно наказание "ГЛОБА" в размер на 800, 00 лв.
на П. С. В., ЕГН **********, от ****.
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали да заплати на П. С. В., ЕГН
**********, от **** сумата от 400.00 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали в 14- дневен срок от съобщението му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5