Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.235 и сл. от ГПК Пред Великотърновския окръжен съд е предявен иск с правно основание по чл.59 от ЗЗД. Ищцата Г. П. В.,с ЕГН-* от гр.П.,Община П.,Варненска област,ул."Р. И. "№..В. е предявила срещу В. А. Д.,с ЕГН-* от с.Ш.. Д,Община В. Т.,иск за заплащане на сумата 48 000лева,която същата е заплатила на ответника по банков път във връзка сключен договор за покупко продажба на недвижим имот С исковата молба ищцата твърди ,че на 26.01.2012 г в резултат на издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №94/012 г по описа на Районен съд гр.П.,без да е било налице правно основание за това, имущественото и състояние се е намалило със сумата 48 000 лева, като намалението се изразявало в осъждането и да заплати на ответника сумата от 80000 лева,а ответника се е обогатил за нейна сметка със сумата от 48 000 лева,тъй като на 12.11.2010 г. по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот е следвало да заплати 80 000 лева в срок до 30.04.2011 г.Твърди,че на същата дата била превела по банков път сумата от 48 000 лева, а останалата част от дължимата сума била заплатила след образуване на изпълнителното дело при ДСИ гр.П..Излага,че не е възразила срещу Заповед №72 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 26.01.2012 г. издадена по ч. гр. д. №94/012 г по описа на РС гр.П., тъй като е имала уверението на ответника, че дължимата от нея сума е в размера на 32 000 лева.Твърди също,че въпреки отправените от нея покани, ответникът не и е въз±тановил сумата от 48 000 лева,съставляваща това което същия се е обогатил за нейна сметка до размера на това с което е намалено нейното имуществено състояние. По делото е допуснато обезпечение на така предявения иск чрез спиране изпълнението по ИД№22 /012 г на ДСИ при Провадийския районен съд. С исковата молба е направено искане да се осъди ответника да заплати сумата от 48 000 лева,съставляваща стойността на това което същия се е обогатил за нейна сметка,както и да бъде присъдена законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,ведно с направените по делото разноски. С исковата молба са представени като доказателства по делото: нот. акт №1 т.6,,н.д.№953/12.10.2010 г на нотариус З. А.,с район на действие Районен съд гр.П.,банково извлечение за заплатени суми по сметката на ответника,Заповед №72 от 26.01.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, определение на ВОС по в.гр.д.№1478/012, съобщение по ИД№22/012 г на ДСИ при РС гр.П.,платежно нареждане от 24.04.2012 г по ИД№22/012 г.Извлечения от банковата сметка на ищеца за направени плащания до длъжника. Съдът е разменил книжата между страните .По делото е приложен отговор на исковата молба подаден от адвокат П. П. в качеството му на пълномощник на ответника В. А. Д..Отговора е постъпил в деловодството на съда на 27.02.2013 г след едномесечния срок за право на отговор,който срок е изтекъл на 21.02.2013 г.С отговора е заето следното становище: искът бил недопусим тъй като ищцата нямала правен интерес от предявяването му тъй като сумата предмет на договора за покупко продажба в размера на 85 000 лева ищцата е изплатила напълно както и самата тя твърдяла, и не е платила нищо повече от тази сума.Искът бил и неоснователен.По договора за покупко-продажба обективиран с нот.акт №1 от 12.11.2010 г продадения имот възлизал на сумата от 85 000 лева от които 5000 лева платени при подписването на нот.акт №1 /12.10.2010 г. платени в брой от ищцата, а останалите заплатени както бе посочено по-горе. След проверка редовността на разменените книжа между страните, съдът с определение от 04.03.2013г.е насрочил делото в открито съдебно заседание за разглеждането на повдигнатия спор по съществото му ,като със същото определение е приел приложените писмени доказателства от ищеца и оставил без уважение искането на ответника като преклудирано за приемане на писмените доказателства приложени с отговора му. В проведеното на 15.04.2013г. съдебно заседание съдът е изложил доклада си. Разпределил е доказателствената тежест между страните и е дал възможност на същите да вземат становище по доклада.С протоколно определение от 27.05.2013г. съдът е оставил без уважение искането на ищцата за изменение на иска направено по реда на чл.214 от ГПК.Съдът е уважил искането на адвокат Ж. са събиране допълнително като доказателство по делото : ч. гр. д. №94/012 г по описа на РС гр.П.,ИД №22 /012 по описа на ДСИ при РС гр. П. и гр. д. 3559/012 г по описа на Варненски окръжен съд . Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: На 12.10.2010г. ответникът В. А. Д. в качеството си на продавач прехвърлил на ищцата Г. П. В.,въз основа на договор за покупко-продажба, изразен в Нот.акт№ том. рег.№,дело №г. на нотариус З. А... гр. П., следните недвижими имоти: 319 /345 ид. части от дворно място ,находящо се в гр. П., обл. Варненска ,цялото с площ от 345 квадратни метра,съставляващо УПИ ІХ-2491 в кв. 134 по плана на града,ведно: 1/ с Апартамент находящ се в приземния и първия етаж на жилищната сграда, построена в това дворно място ,който апартамент е със застроена площ от 145 кв.м.и се състои от две стаи с коридор на приземния етаж от сградата, входно антре и пет стаи ,сервизни помещенияи три тераси на първия етаж на същата сграда ,ведно със 70 кв.м. ид. части от избено помещение и 36 идеални части квадратни метра от таванско помещение ,както и ½ идеални части от общите части на сградата ;2/ Магазин с площ 18.50 кв.м.,находящ се в североизточната част на приземния етаж;3/ Магазин с площ от 35.50 квадратни метра , находящ се в югоизточната част на приземния етаж на сградата;4/ Магазин с площ от 23.50 кв.м.,находящ се в югозападната част от приземния етаж на сградата;5/ Сграда- Магазия/склад/с площ от 92 квадратни метра ,разположена западно от жилищната сграда в УПИ ІХ-2491 и УПИ V-2484 в същия квартал в кв. 134 по плана на града в която са обособени две помещения:Склад с площ от 36 кв.м. попадащ в УПИ ІХ-24 зд1 и склад с площ от 56 кв.м., попадащ в УПИ V-2484; ,56 квадратни метра идеални части от дворно място, находящо се в гр. П.,цялото с площ от 450 кв.м. ,съставляващо УПИ V-2484 от кв.136, за сумата 85 000лв.платими от ищцата както следва: сумата 5000лв. в брой при сключването на договора, а останалата част от сумата в размер на 80 000лв.купувачката Г. П. В. се задължила да изплати в срок до 30.04.2011г., като със същия нотариален акт за тази сума била вписана законна ипотека върху имотите предмет на договора в полза на продавача. С н.а № 146 том.ІV рег.№3410,дело № 675/2008г. по описа на същия нотариус била учредена законна ипотека върху недвижимите имоти описани в нотариалния акт за покупко-продажба . На 12.11.2010г. ищцата превела по сметката на ответника в „Сосиете Женерал Експрес банк сумата ..лв. за погасяване на задължението си по договора за покупко-продажба, изразен в гореописания нотариален акт,като във вносната бележка допуснала фактическа грешка като вместо действителнната дата на договора за покупко продажба, като основание за плащането -12.10.2010г.,вписала погрешно датата 12.11.2010г.До определения в договора срок 30.04.2011г. не заплатила остатъка от дължимата сума до 80 000лв. или сумата 32 000лв. Ответникът след тази дата въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 25.01.2012г. ,подадено до Провадийския районен съд се снабдил със Заповед №.. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК , издадена по ч.гр.д.№ 94/2012г. за сумата 80 000лв., дължима главница по изискуем и непогасен заем ,съгласно договор обективиран в н.а № 146 том.ІV рег.№3410,дело № 675/2008г. по описа на нотариус З. А. гр. П.,,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 25.01.2012г. до окончателното и изплащане,както и сумата 1721лв. на правени по делото разноски.Въз основа на заповедта за изпълнение ответника се снабдил с изпълнителен лист по Ч гр.д.№94/2012г. на Провадийския районен съд за същите суми,след което въз основа на издадения изпълнителен лист,образувал изпълнително дело № 22/2012г. на Съдебния изпълнител при Районен съд гр. П. за всички присъдени суми по изпълнителния лист. На 24.04.2012г. с вносна бележка ищцата внесла по сметката на Районен съд гр.П. сумата 32 000лв. като дължима главница по Изпълнително дело №22/2012г. на съдебния изпълнител при съда, като смятала ,че по този начин е погасила задължението си по договора за покупко-продажба напълно.В същото време не направила възражение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение №72/26.01.2012г. издадена по Ч гр.д.№94/2012г. на Провадийския районен съд,поради уверението на ответника ,че няма да търси остатъка от сумата по изпълнителния лист. Въпреки изплатената сума и уверението ответника предприел принудително изпълнение върху един от ипотекираните имоти- апартамента описан в н.а. №1 том.VІ рег.№4897,дело № 953/2010г. на нотариус З. А...Имота бил описан и оценен от съдебния изпълнител и с обявление №*0022 по посоченото изпълнително дело обявил публичната продан на имота на ищцата. Ищцата обжалвала действията на съдия изпълнителя, но жалбата и била оставена без разглеждане от Варненския окръжен съд. Тогава ищцата направила искане по Ч гр.д.№94/2012г. Провадийския районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед №72 за изпълнение на парично задължение издадена по делото и с Разпореждане по делото от 19.10.2012г. такава поправка била направена като вместо вписаното основание за задължението по заповедта „дължима главница по изискуем и непогасен заем ,съгласно договор обективиран в н.а № 146 том.ІV рег.№3410,дело № 675/2008г. по описа на нотариус Зоя Аврамова гр. П.”, било вписано ,че основанието за задължението по тази заповед в действителност е „дължима част от покупна цена ,съгласно договор по н.а №1 том.VІ рег.№4897,дело № 953/2010г. на нотариус З. А. вписан в службата по вписванията-П. в рег.№ 4383/15.11.2010г., акт № 184,томХІ,дело № 2203/2010г.” Ответникът обжалвал разпореждането за поправка на явна фактическа грешка в Заповед № 72/26.01.2012г. Ищцата поискала като обезпечение на иска си спиране на изпълнението по изп.д.№22/2012г. на СИ при РС П., което било допуснато с определение на ВТАС. След покана до ответника да и върне сумата 48 000лв., същата предявила настоящия исÛ,с който претендира ответника да и заплати на основание чл.59 от ЗЗД сумата 48 000лв.,с която сума се бил обогатил за нейна сметка. Въз основа на така установените обстоятелства съдът намира,че е сезиран с иск с правно основание по чл.59 от ЗЗД,както твърди ищцата. С молба от 15.04.2013г.,по делото в деня на провеждане на първото заседание по делото ищцата е поискала изменение на иска, като с молбата е въвела нови твърдения , а именно : - На 19.10.2012 и било връчено Разпореждане по Ч гр.д.№94/2012г. на РС П. от 19.10.2012г.,с което била направена поправка на явна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на парично задължение №72/26.01.20012г., като вместо вписаното основание за задължението по заповедта „дължима главница по изискуем и непогасен заем ,съгласно договор обективиран в н.а № 146 том.ІV рег.№3410,дело № 675/2008г. по описа на нотариус З. А. гр. П.”, било вписано ,че основанието за задължението по тази заповед в действителност е „дължима част от покупна цена ,съгласно договор по н.а №1 том.VІ рег.№..дело № ..г. на нотариус З. А.,вписан в службата по вписванията-П. в рег.№ . г., акт № .,том.,дело № . Ответникът обжалвал разпореждането за поправка на явна фактическа грешка в Заповед № 72/26.01.2012г. След влизане в сила на Разпореждането за поправка на ЯФГ, изпълнителното производство по ИД№22/2012г. на на ДСИ при РС гр. П. било прекратено с постановление на ДСИ на осн. чл.433 ал.1 от ГПК, поради това ,че ищцата като длъжник по делото била представила относими към основанието на задължението доказателства ,че е изплатила задължението си ,заплащайки веднъж сумата 48 000лв. преди завеждане на делото и сумата 32 000лв. след завеждането на делото. Това постановление било обжалвано от ответника и с Решение на Варненския окръжен съд , постановено по В гр.д.№840 постановлението за прекратяване било отменено , по съображения ,че спорът за дължимостта на сумата по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист ,следва да се реши след възражение на длъжницата в заповедното производство или по искове ред, а не от ДСИ. Въз основа на тези си нови твърдения извън тези в обстоятелствената част на исковата молба ищцата е отправила искане до настоящия съд за изменение както на основанието ,така и на петитума на иска. Съдът остави това искане за изменение на иска без уважентие поради това ,че то се основава на нови твърдения което не се съдържат в исковата молба и представляват твърдения по друг иск,различен от предявения, и поради това ,че изменението касае както основанието така и петитума на иска,като предявения И иска по изменението са с различна правни природа и това би затруднило защитата на ответника. По съществото на спора съдът намира предявеният иск за неоснователен по следните съображения. За уважаването на иска е необходимо ищецът да докаже ,че ответника се е обогатил за негова сметка , а той същевременно е обеднял,като се е намалила неговата имуществена сфера без основание , обогатявайки по този начин ответника.Видно от доказателствата по делото ищцата е дължала на ответника по договора за покупко-продажба изразен в Н.а.№1 том.VІ рег.№4897,дело № 953/2010г. на нотариус З.А. гр. П. сумата 80 000лв. ,която е следвала да заплати на ответника до 30.04.2011г.На 12.11.2010г. ищцата е заплатила по банков път по сметката на ответника сумата 48 000лв., а след завеждането на Изп.д.№22/2012г. на ДСИ при РС П. е изплатила по сметката на ДСИ сумата 32 000лв., или е погасила макар и след срока по нотариалния акт задължението си за цената на прехвърлените и имоти.До настоящия момент по посоченото изпълнително дело не са предприети изпълнителни действия в резултат на които да е осъществена обявената от ДСИ публична продан на един от прехвърлените и с договора за покупко продажба имоти-апартамента с площ от 146 кв.м.Следователно имуществената сфера на ищцата не се е намалила с повече от дължимото от нея по договора за покупко-продажба, и ответника не е получил нещо повече от дължимото по този договор.Сумата от 48 000лв. е част от дължимата от ищцата на ответника по договора и изплащането и на същия преди снабдяването му със изпълнителен лист за цялото вземане,без вземането по изпълнителния лист да е събрано не води до обедняване на ищцата,съответно за обогатяване на ответника за нейна сметка. При това положение липсва както обогатяване на ответника,така и обедняване на ищцата и поради това искът като неоснователен следва да се отхвърли изцяло. Съществуването на изпълнителното дело и възможността имота на ищцата да бъде продаден на публична продан и ответника като взискател да се удовлетвори от неговата цена след проданта,не могат да обосноват уважаването на един иск по чл.59 от ЗЗД,защото закона изисква не бъдещо, а настъпило в миналото обогатяването, и съответно обусловено от това обогатяване обедняване на другата от страните по спора. Тази бъдеща възможност или бъдещо несигурно събитие според правната терминология действително поражда правния интерес на ищцата да иска установяване на недължимост на вземането на взискателя, поради погасяване на задължението по изпълнителния иск, но това може да стане само с нова искова молба ,тъй като подадената до настоящия съд не съдържа необходимите твърдения които да обосноват извличането на основание за такъв иск, а направените твърдения в молбата за изменение на иска,представляват по същество предявяване на нов иск. С оглед изхода на делото следва ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 1 500лв.заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защитаи съдействие. Водим от горното,съдът, РЕШИ : ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. В.,с ЕГН-* от гр.П.,община П.,Варненска област,ул."Р. И. "№.. ,против В. А. Д.,с ЕГН-* от с.Ш. 5. Д,община В. Т. иск с правно основание по чл. 59 от ЗЗД ,за заплащане на сумата 48 000лв./четиридесет и осем хиляди лева/, която сума същата е заплатила на ответника по банков път във връзка сключен договор за покупко продажба на недвижим имот, изразен в Н.а.№1 том.VІ рег.№4897,дело № 953/2010г. на нотариус З. А. гр. П., и с която сума, според твърденията в исковата молба ответникът В. А. Д. се е обогатил за нейна сметка, а тя същевременно е обедняла със същата сума,като неоснователен. ОСЪЖДА Г. П. В.,с ЕГН-* от гр.П.,община П.,Варненска област,ул."Р. И. "№... ,да заплати на В. А. Д.,с ЕГН-* от с.Ш. .. Д,община В. Т. сумата 1 500лв. разноски по делото. Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от получаване на съобщението,че е изготвено. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : |