Присъда по дело №255/2021 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 8
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Христина Вълчанова
Дело: 20215520200255
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Р, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р в публично заседание на двадесет и девети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
и прокурора Даниела Пенева Славкова (РП-Стара Загора)
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Наказателно дело от
общ характер № 20215520200255 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Й. К. – роден на ХХХХХг. в гр.Р, живущ
гр.Р ул. „Минчо Стоянов“ № 6 вх.Б, ет.5, ап.15, български гражданин, средно
образование, машинист в ТЕЦ „Марица изток 2“, неженен, неосъждан, ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.05.2021г. в гр.Р по хулигански
подбуди безповодно нанесъл на Д. ИВ. ИВ. два удара с крак, съответно в
областта на лицето и главата и в лявата поясна област, с което й причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в травматични отоци и кръвонасядания
на лицето и главата, травматичен оток в лявата поясна област, кръвонасядане
на лявото бедро и охлузвания на двете лакетни стави, кръвонасядане на дясна
лакетна става, което причинило на последната болка и страдание без
разстройство на здравето, за което и основание чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130,
ал.2 от НК, чл.78а от НК и чл.305 ал.5 от НПК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание
ГЛОБА в размер на 3500.00лв. /три хиляди и петстотин/ лева.
На основание чл.53, ал.1 от НК ПОСТАНОВЯВА вещественото
доказателство - флаш памет устройство да се върне на собственика Д. ИВ.
1
ИВ. от гр.Р, бул.”Г.Д” № 19, вх.А, ет.1, ап.1, след минаване нуждата от него.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Й. К., със снета от по - рано самоличност да
заплати по сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора направените в досъдебното
производство разноски в размер 214,50 /двеста и четиринадесет лева и
петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Й. К., със снета от по - рано самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Р
направените разноски в размер 70 /седемдесет лева/ за възнаграждение за
вещо лице.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Й. К., със снета от по - рано самоличност да
заплати на частния обвинител Д. ИВ. ИВ. от гр.Р, бул. „Г.Д” № 19, вх.А, ет.1,
ап.1, ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Й. К. , със снета от по - рано самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Р държавна
такса в размер на 5лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Старозагорския
окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Р: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по присъда № 8/29.11.2021г. по НОХ № 255/2021г. по описа
на РС Р
С Обвинителен акт по преписка №4510 от 2021 г. Районна прокуратура
Стара Загора, ТО Р е внесла материалите по досъдебно производство № 327
зм 119/2021г. по описа на СтРП срещу К. Й. К. от град Р за престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК , въпреки че още към момента на
внасянето на обвинителния акт в съда са налице всички императивно
предвидени предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност
на основание чл. 78а от НК.
Производството по делото протече по общия ред, като още в първото
съдебно заседание съдът се произнесе, че счита, че допуснатото нарушение на
процесуалните правила от прокурора не представлява по съществото си
отстранимо съществено процесуално нарушение, което да води до
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.
Страните не обжалваха определението в тази му част.
След приключване на съдебното следствие прокурора поддържа
обвинението в обстоятелствената му част, като моли подсъдимия да бъде
освободен от наказателна отговорност и с присъдата да му бъде наложено
само административно наказание, което да бъде съобразено с имущественото
му състояние.
Преди даване ход на разпоредителното заседание съдът конституира
пострадалата Д.И. в качеството й на частен обвинител, която се яви лично и с
адвокат П.К..
Подсъдимия се явява лично и със защитника си адв.П., като и двамата
поддържат тезата, че подсъдимия е невинен и молят съда да се произнесе с
оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К. Й. К. е роден на ХХХХХг. в гр.Р, живущ гр.Р ул.
„М.С“ № 6 вх.Б, ет.5, ап.15, български гражданин, средно образование,
машинист в ТЕЦ „Марица изток 2“, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
През 2019г. подсъдимия К. и Д. ИВ. ИВ. поддържали близки
отношения, които през 2020г. И. прекратила. И. отрича отношенията й с К. да
са били интимни, докато К. го твърди. Съдът намира, че това обстоятелство е
ирелевантно. К. не приемал прекратяването на отношенията с И. и я
притеснявал непрестанно. Често я пресрещал на улицата, отправял й обиди,
наричайки я „курва“ и „проститутка“ и настоявал да прави с нея секс срещу
заплащане. Изпращал й смс-и с такова съдържание.
На 14.05.2021г. около 22.00 часа свидетелите М. К. Т. и з. П. Д. седели
на маса, поставена пред комплекс „з“ и пиели бира. Към тях приближил
подсъдимия К., чието жилище се намира наблизо. Св.Т., който познавал
обвиняемия отдавна, станал от стола си и повел разговор с К.. Докато
1
разговаряли, двамата се намирали на улицата пред заведението. По същото
време през пространството между комплекс „з“ и жилищния блок, в който
живее К., преминала И., която се прибирала към квартирата си в жилищния
блок, разположен срещу комплекс „з“. Виждайки я, К. заявил на св.Т., че си е
забравил зарядното устройство и се отдалечил. Св.Т. се върнал на масата при
св.Д.. К. тръгнал след И.. Непосредствено пред входа на заведението „в.“ К.
настигнал И., хванал я за косата и я дръпнал, в резултат на което тя изпуснала
мобилния си телефон, който държала в ръка. Когато И. се обърнала към него,
той я наплюл.
Пострадалата твърди, че той е искал от нея да отиде с него в
апартамента му, но това твърдение остана неподкрепено с други
доказателства по делото. Категорично се установи, че веднага след като И. е
минала покрай фитнес „з”, веднага след нея е тръгнал К.. Самото
обстоятелство, че я е настигнал, говори че той я е последвал. Съдът не дава
вяра на неговите твърдения, че не бил заинтересован от И. и не бил тръгнал
след нея, а седял поне десет минути да си говори със свидетеля Т.. И двамата
свидетели Т. и Д. потвърдиха категорично, че веднага след като е минала
покрай тях Деница, К. я е последвал. И веднага след това те са чули от
посоката, в която са вървели и двамата зов за помощ от Д.И.. Двамата
свидетели ясно си спомнят, че са чули вик „Помощ, помощ”. Т. и Д. се
отправили тичайки към мястото, от където идвал вика и приближавайки
видели К. надвесен над И., държейки я за косата, като тя била на земята,
просната на улицата до ресторант „в.”.
Съдът дава вяра на обясненията на И., че непосредствено пред входа на
заведението „в.“ К. я настигнал, хванал я за косата и я дръпнал, в резултат на
което скъсал златното синджирче, което тя носела на врата си. Наплюл я/ това
се признава и от самия подсъдим/. И. се навела, за да вземе от земята
телефона, който също паднал на земята при дръпването на косата и
синджирчето си, а през това време К. й нанесъл удар с крак в областта на
левия бъбрек, а след това и в областта на главата. И. почувствала силна болка
от удара в областта на бъбрека и паднала на земята. Започнала да крещи за
помощ. Виковете й „Помощ, помощ“ били чути от свидетелите Т. и Д..
Двамата веднага се затичали по посока на тях. Стигайки до заведението „в.“,
свидетелите видели два силуета – единият седящ на земята, а другият –
надвесен над него. Св.Т. веднага разпознал И., която седяла на земята и К.,
който бил надвесен над нея и я държал в областта на врата, за косата и я
дърпал по посока на заведението. Когато св.Д. извикал, К. пуснал И. и
побягнал. Св.Д., който не го разпознал веднага, тръгнал да го гони. Когато
тичащият К. преминал през място, осветено от улично осветление, Д. също го
разпознал. Пред съда заяви категорично, че е бил К.. К. влязъл във входа на
блока, в който живеел. Ако К. не беше извършил нещо силно укоримо, няма
логика да бяга и да се крие. Ако в момента не е дърпал за косата пострадалата
и не й е нанесъл леки телесни повреди не е имало необходимост да се крие от
Д. и Т., като бяга към дома си.
2
Нито подсъдимия, нито пострадалата, нито свидетелите успяха да
установят някакъв личен мотив за нанесените леки телесни повреди на
пострадалата. Не се установи пострадалата да е предизвикала подсъдимия с
дума, действие или какъвто и да е жест, за да й се нахвърли той, по описания
начин. Напротив: И. се е прибирала към дома си, като спокойно поздравила
свидетелите Т. и Д. и продължила да върви. Тя нито е викала, нито е търсила
контакт с подсъдимия.
Твърденията на К., че е имал интимни отношения в миналото с И. не
бяха установени по никакъв начин. Твърдението му, че конфликта им бил
заради телефона/загатнато от него в обясненията пред съда/, който той й
купил и предоставил и който тя му върнала още в края на 2019година също не
са мотив за конфликта помежду им. Минали са почти година и половина от
момента на връщането на телефона. Налице са четири образувани
прокурорски преписки по жалби на И., с оплаквания, че К. я следи и й нанася
обиди, плюе я, дори и в собственото й жилище, и разпространява за нея
обидни твърдения в социалните мрежи. Преписките датират от 2019г. до
2021г.
От дадените в съдебно заседание обяснения съдът не може да се
ориентира точно в хронологията на отношенията между подсъдимия и
пострадалата. Обясненията са изключително хаотични, без всякаква житейска
логика, без каквато и да е връзка или взаимодействие с останалите събрани по
делото доказателства. Явно у подсъдимия се е създало реално усещане за
безнаказаност, което разбира се не е без участието на органите, охраняващи
обществения ред, които при наличието на толкова преписки и толкова
свидетелски показания освен протокол за предупреждение относно
подсъдимия други действия не са предприели. Явно подсъдимия К. няма
никакво уважение към установения в страната правов ред. Доказателство в
тази посока са всички му логически, правно и житейски необосновани изводи
за отношенията му с хората, наведени в дадените пред съда обяснения. В
предоставената от Районно управление Р характеристична справка, изготвена
отново от Ц.Ж. е посочено, че прякора на подсъдимия е „Момата”, тъй като
същия „имал склонност да се задява с малки момичета”.
Установи се, както от показанията на И., така и от обясненията на
подсъдимия, че той е бил изгонен от заведението, където са били свидетелите
Д. и Т. от собственика, при когото и работи пострадалата. Това се наложило
поради предизвиквани скандали от страна на подсъдимия, непровокирани от
външни фактори. Но и това не може да е мотив К. да изразява агресия по
отношение на работещата в същото заведение И.. Същата вечер тя по никакъв
начин не го е предизвикала. Той самия в обясненията си пред съда установи
по категоричен начин, че с нея са били приятели, че той й е помогнал да я
настани на работа във фитнеса, но вече нямат никакви отношения. Всеки си
бил поел по собствен път. От цялостния прочит на обясненията изводът по-
скоро е, че подсъдимия страда от болезнено чувство за контрол над всички и
3
всичко-той да предоставя работни места, той да бъде приятел с всички, той да
указва кой с кого да бъде приятел. Отритването му от определено общество,
където е бил приет предизвиква у него агресия, която може би той самия не
може да контролира. Това е и причината да предизвиква скандали и да не
бъде допускан до определени места.
Относно разпитите на свидетелите Ц.Ж. и С.И.- двамата служители,
посетили мястото на произшествието:
В разпита си пред съда и двамата заявяват, че нямало следи по И. да е
падалата на земята, но при наличните показания на очевидците Д. и Т., съдът
не може да ги толерира. Също установяват, че не е станало въпрос за златното
синджирче на пострадалата, но в подадената пред РУП жалба, механизма на
нанасяне на телесните повреди на пострадалата , както и връзката им със
скъсването на златното колие е пределно ясна. Тя е много конкретно описана
и от исп. Ж. в докладната записка от 19.05.2021г. Същия напълно
кореспондира с приетата по делото съдебно медицинска експертиза. В
съдебно заседание вещото лице С. установи по категоричен начин, че
охлузванията на лактите са получени при падането на земята, но
кръвонасяданията в областта на главата и лицето и лявата поясна област са
получени от действието на твърди тъпи предмети, като ритник с крак, за
каквито дава обяснения пострадалата.
Двамата свидетели Т. и Д. са били изключително възмутени от
извършеното от К. спрямо И., и дори Д. искал да удари К. с торбата, в която
имало хляб, но Т. го спрял. Това е ясен израз на възмущението им, което е
прераснало дори в гняв.
Съдът не дава вяра на обясненията на К., не само поради факта, че са
изключително хаотични, нелогични, вътрешнопротиворечиви, но и затова, че
подсъдимия дава напълно противоречащи си обяснения за един и същи факт.
Например: Твърди, в обясненията си в началото на съдебното следствие, че
свидетелите Д. и Т. са били във въпросното заведение до фитнес „з” цял ден и
са пили, а при очната ставка със свидетеля Т. настоява, че Д. изобщо не е бил
там. В съдебно заседание подсъдимия К. още веднъж даде воля на
пренебрежението си към съдебната система и установения в страната правов
ред, като в първото съдебно заседание ясно даде обяснения, за въздействие
върху свидетеля Мариан Т., което уж го довело до извода да не свидетелства.
В последствие при разпита на Т. същия установи категорично пред
съда, че са се опитвали да му въздействат, за да не дава показания не само
подсъдимия, но и неговата майка, както и някакъв „Васко”, приятел на
подсъдимия. Редно е прокуратурата да се самосезира по отношение на тези
твърдения, още повече, че са потвърдени пред неин представител. В противен
случай подсъдимия ще продължи да счита, че каквото и по отношение на
когото и да го извърши - то ще остане безнаказано.
От изготвената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза
4
се установява, че в резултат на нанесените удари И. е получила травматични
отоци и кръвонасядания на лицето и главата главата, травматичен оток в
лявата поясна област, кръвонасядане на лявото бедро и охлузвания на двете
лакетни стави, кръвонасядане на дясна лакетна става, като описаните
увреждания са й причинили страдание.
С деянието си обвиняемият К. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК, тъй
като на 14.05.2021г. в гр.Р по хулигански подбуди безповодно нанесъл на Д.
ИВ. ИВ. два удара с крак, съответно в областта на лицето и главата и в лявата
поясна област, с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се
травматични отоци и кръвонасядания на лицето и главата главата,
травматичен оток в лявата поясна област, кръвонасядане на лявото бедно и
охлузвания на двете лакетни стави, кръвонасядане на дясна лакетна става,
което причинило на последната болка и страдание без разстройство на
здравето.
Изпълнителното деяние на престъплението е извършено от обвиняемия
с действие. Той нападнал пострадалата и се саморазправил с нея, като с ръце
я дърпал за косата, скъсал й златното колие и след това й нанесъл два удара с
крак, в резултат на което й причинил описаните леки телесни повреди.
Изпълнителното деяние на престъплението се квалифицира като „Лека
телесна повреда” по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като обвиняемият
причинил на пострадалата леки телесни повреди, изразяваща се в болка и
страдание, без разстройство на здравето, резултат от травматични отоци и
кръвонасядания на лицето и главата главата, травматичен оток в лявата
поясна област, кръвонасядане на лявото бедно и охлузвания на двете лакетни
стави, кръвонасядане на дясна лакетна става, което причинило на последната
болка и страдание без разстройство на здравето.
Изпълнителното деяние на престъплението се квалифицира по чл. 131,
ал. 1, т. 12 от НК – за причиняване на лека телесна повреда по „хулигански
подбуди”, тъй като обвиняемият действал арогантно и безпричинно, и с
действията си е засегнал в груба форма обществените порядки,
пренебрегвайки нормите на морала и човешката личност на пострадалото
лице.
Спорът по делото е дали причинената на пострадалата лека телесна
повреда е „по хулигански подбуди” и по правилното приложение на
материалния закон – съставомерно ли е извършеното от подсъдимия деяние
по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
От защитника на подсъдимия се оспорва осъществяването на този
квалифициращ елемент поради наличието на личен мотив у подсъдимия за
нанасяне на телесната повреда на пострадалата, като в се развиват пространни
съображения за това, че личния мотив изключва хулиганските подбуди.
Налице е константна практика на ВКС – Решение № 65/ 08.03.2010 г. по н. д.
№ 718/2009 г. на I н. о., Решение № 386/21.09.2011 г. по н. д. № 1864/2011 г.
5
на I н. о., Решение № 441/07.11.2011 г. по н. д. № 2198/2011 г. на I н. о.,
Решение № 378/04.12.2013 г. по н. д. № 1473/2013 г. на II н. о., съгласно която
„хулиганските мотиви” не са несъвместими с чисто личните. В последното от
цитираните решения ВКС приема, че обстоятелствата за наличието на лични
подбуди при извършване на деянието – неприязънта към пострадалата, не
изключват хулиганския мотив на деянието, щом намерението на осъдения да
й отмъсти и тормози заради миналите им отношения е било осъществено
посредством действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.
Съдът, като взе предвид цитираната практика на ВКС и я отнесе към
особеностите на настоящия случай намира, че подсъдимия К. с деянието си от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Действително, първоначално
подсъдимия К. е имал чисто личен мотив да се среща с пострадалата, като
приятел, но при получения отказ за разговор, намерението му е прераснало в
такова за саморазправа с пострадалата, като без да е бил провокиран по
някакъв начин, й е нанесла побой по време, място и начин, грубо нарушаващи
обществения ред и разкриващи явното му неуважение към обществото и
установените в него правила. Квалифицирания състав на престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК задължително изисква нанасянето на телесното
увреждане да се предхожда или съпровожда от действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Извършеното от подсъдимия посегателство върху телесната
неприкосновеност на пострадалата И., причинило й лека телесна повреда,
съпроводено с нанасянето на обиди, плюене, извършено на публично място,
пред очите на случайни посетители на близкото заведение, цели
демонстрация на арогантна безнаказаност и агресивно пренебрежение към
обществените порядки, покриващо изцяло признаците на престъплението по
повдигнатото й обвинение, извършено „по хулигански подбуди”.
Деянието по обвинението е извършено при пряк умисъл, тъй като в
съзнанието на подсъдимия са били формирани представи не само за това, че
нарушава телесния интегритет на пострадалата, но и за това, че го извършва
по хулигански подбуди – съзнавал е, че действията по нанасяне на побой и
обиди над пострадалата ги извършва пред заведение –„в.”, в близост до
заведение „з”, на публично място, в междублоково пространство, където
може да бъде видян от много хора, т. е. подсъдимия е имал формирани ясни
представи в съзнанието си и за квалифициращото обстоятелство по чл. 131,
ал. 1, т. 12 от НК.
Така установената и изложена по делото фактическа обстановка се
подкрепя от събрания и проверен по делото доказателствен материал –
обясненията на обвиняемия К. Й. К., показанията на свидетелите Д. ИВ. ИВ.,
М. К. Т. и ЗДР. П. Д., експертното заключение по назначената
съдебномедицинска експертиза в лицето на д-р Т.С., доказателства от
писмени доказателствени средства – копие от постъпилите с вх. №
6
2284/22.11.2021г. прокурорска преписка № 9140/ 2021г., с вх. № 2285/
22.11.2021г. прокурорска преписка № 518/2020г., с вх. № 2286/22.11.2021г.
прокурорска преписка № 7027/2021г. с вх. № 2287/22.11.2021г. прокурорска
преписка № 1286/2021г. всички по описа на ТО Р, актуална справка за
съдимост № 452/07.10.2021г, характеристична справка, докладна записка на
инсп.Ж..
Съдът приема, че са налице всички предпоставки на чл. 78а от НК за
освобождаване на К. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание в своята кумулативна връзка: деецът е
пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл. VІІІ разд. VІ от НК,
за престъплението по чл. 131,ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК предвиденото
наказание е „лишаване от свобода” до три години и няма причинени
имуществени вреди.
Въз основа на изложеното съдът намира, че подсъдимия следва да бъде
признат за виновен и да му се наложи наказание, като се освободи от
наказателна отговорност.
При индивидуализацията на административното наказание съдът не
отчете наличие на смекчаващи вината обстоятелства. Съдът, отчете като
отегчаващи отговорността обстоятелства особената арогантност при
извършването на деянието, упоритостта по отношение на нанасянето на обиди
на пострадалата. При определяне на глобата съдът отчете, че подсъдимия има
достатъчно голямо трудово възнаграждение, тъй като работи в „ТЕЦ Марица
Изток”2, и на съдът му е служебно известно, че заплатите на работещите в
това предприятие са средно около 2500 лева, чиста сума на месец. По
досъдебното производство няма приложена декларация за материалното и
имотно състояние на подсъдимия. Поради всичко изложено съдът му
определи наказание от 3500 лева глоба, при превес на отегчаващите вината
обстоятелства. Така определеното наказание в най-голяма степен би
постигнало целите по чл. 12 от ЗАНН и най-вече личната превенция. С
изтърпяването на това наказание К. ще има възможност също така да
преосмисли поведението си с оглед спазване на установените порядки за
поведение в обществото.
Съдът постанови вещественото доказателство флаш памет да бъде
върнато на собственика Д. ИВ. ИВ., след минаване нуждата от него.
Съдът осъди подсъдимия К. Й. К. от гр.Р, ул. „М.С.” № 6, вх.Б, ет.5,
ап.15, ЕГН ********** да заплати направените по делото разноски.
Съдът осъди подсъдимия К. Й. К. от гр.Р, ул. „М.С.” № 6, вх.Б, ет.5,
ап.15, ЕГН ********** да заплати на Д. ИВ. ИВ. от гр.Р, бул. „Г.Д” № 19,
вх.А, ет.1 ап.1, ЕГН ********** разноските, които е направила за повереник в
размер на 3000 лева.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
7

Районен съдия:
8
Съобщи за изтекли лични данни