Р Е Ш Е Н И Е № 29
гр. Монтана, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 13.01.2023 г.
в състав:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Рени
Цветанова
при участието на секретар Димитрана Димитрова и прокурор Галя
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 498 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Монтана, представлявана от Директора инж. Д*** Д.,***, пл. „Ж*** “ № 5, против
Решение от № 209 от 01.11.2022 г. по АНД № 810/2022 г. по описа на Районен съд
– Монтана, с което е отменено Наказателно постановление № 12-2200081 от
23.06.2022 г. на Директора на ДИТ – Монтана.
С издаденото Наказателно
постановление № 12-2200081 от 23.06.2022 г. на Директора на ДИТ – Монтана на М.А.Д.
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.
Същото е постановено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 12-2200081 от 08.04.2022 г. на контролните органи на ДИТ – гр.
Монтана, с който при извършена проверка по документи на 02.03.2022 г. по
спазване на трудовото законодателство и при справка в информационната система
на ИА „ГИТ“ се констатирало, че М.А.Д., адрес ***, в качеството му на управител
на „Г*** Б*** “ ЕООД, като лице по чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ - физическо или юридическо лице, което
самостоятелно наема работещи, не е подал в ДИТ – гр. Монтана декларация по чл. 15
от ЗЗБУТ в срок до 30.04.2021 г., с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.
15, ал. 1 от ЗЗБУТ.
С касационната жалба се иска отмяната на Решение от № 209 от 01.11.2022
г. по АНД № 810/2022 г. по описа на Районен съд – Монтана като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Не се споделят мотивите на
районния съд, с които е отменил НП, като неправилно и незаконосъобразно
издадено, а именно, че административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Излагат се доводи, че при съставянето на АУАН и при издаване на
НП административнонаказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Касационният
жалбоподател счита, че издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства
констатиращи нарушението. Актът е съставен на 08.04.2022 г. Видно от
приложените с административнонаказателната преписка писмени доказателства е, че
при извършена проверка по документи на 02.03.2022 г. по спазване на трудовото
законодателство от ДИТ – гр. Монтана и при справка в информационната система на
ИА „ГИТ“ се констатира, че М.А.Д. в качеството си на управител на „Г*** Б*** "
ЕООД, като лице по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ /физическо или юридическо лице, което
самостоятелно наема работещи/, не е подал в инспекцията по труда декларация по
чл. 15 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд в срок до
30.04.2021 г. С писмо изх. № 22011457/02.03.2022 г. на лицето е изпратена по
седалище и адрес на управление покана за съставяне на АУАН на дата 07.04.2022
г. в 11,30 часа. Поканата е върната в цялост с отбелязване „непотърсена“. На
визираната в поканата дата 07.04.2022 г., не се е явило лицето или негов
представител, без да сочи уважителна причина за неявяването си, поради, което и
административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 416, ал. З от КТ, съгласно който: Актът за установяване на административно нарушение се
връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се
изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде
намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота,
връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ
на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния
орган. Административнонаказаното лице не се е възползвало от правото си по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН да направи писмени възражения по така съставения акт и да приложи
писмени доказателства, ако има такива. Счита, че правилно и законосъобразно е
определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 100 до 500 лв. В случая
наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 100 лв.,
явяващ се минималният установен в закона, предвид цялостните параметри, като
несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел
тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания
по чл. 28, буква „а" от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е
по-висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя. По тези
съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално
нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се
изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за
определени субекти, то касационният жалбоподател счита, че не може да се
приема, че се касае за маловажно нарушение. Установяването на нарушенията,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се
извършват по реда, предвиден в ЗАНН, доколкото с КТ не е установен друг ред.
Именно поради горните съображения, твърди, че не са извършени съществени процесуални
нарушения, от страна на контролният орган, които да водят до отмяна на
атакуваното НП. На следващо място съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се
опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Описаното
деяние в съставения против дружеството АУАН и възпроизведени в атакуваното
Наказателно постановление съдържат всички признаци на административно нарушение
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от
обективна страна състава на административно нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ.
Излагат се мотиви, че извършеното нарушение е доказано по безспорен и
категоричен начин, извършено е виновно от соченото за нарушител лице и е
обявено за наказуемо с административно наказания „глоба" по реда и
условията на чл. 413, ал. 1 от КТ. Моли касационната инстанция да постанови решение,
с което да отмени процесното решение постановено по АНД № 20211630200810/2022
г. по описа на Районен съд – Монтана и да постанови друго такова, с което да
потвърди изцяло издаденото от Директора на ДИТ – гр. Монтана Наказателно
постановление № 12-2200081 от 23.06.2022 г. Претендира съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. В с.з. касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрк. Кръстева, с пълномощно
по делото, която поддържа жалбата въз основа на изложените в същата
съображения.
Ответникът по делото М.А.Д., адрес ***, не взема становище по
касационната жалба. В с.з, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение,
че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и
законосъобразно. В хода на проведеното административнонаказателно производство
са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Установена е фактическата обстановка,
която указва маловажност на извършеното деяние съгласно разпоредбата на чл. 28
от Закона за административните нарушения и наказания. Неприлагането на този
институт от административнонаказващия орган прави издаденото наказателно
постановление незаконосъобразно и същото правилно е отменено от районния съд.
Решението на районния съд е обосновано и мотивирано и предлага да бъде
потвърдено.
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да отмени издаденото
от Директора на ДИТ – гр. Монтана Наказателно постановление № 12-2200081 от
23.06.2022 г. въззивният съд приема за безспорно установено от доказателствата
по делото, че М.А.Д., в качеството си на лице по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, до
30.04.2021 г. не е подал декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ за 2020 г. Видно от
приложената по делото декларация същият е подал такава на 15.03.2022 г., но тя
касае 2021 г. В тази насока са и свидетелските показания на С*** О*** Ш*** - свидетел
по установяване на нарушението, които изцяло кредитира като обективни,
логически последователни и безпристрастни. Районният съд е възприел, че в конкретния
случай са налице условията на чл. 28 от ЗАНН, тъй като допуснатото нарушение не
се квалифицира с висока обществена опасност. Преди издаване на наказателно
постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва
служебна проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предписващ освобождаване
от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на
деянието. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В
неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по
чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В
тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг. н. д. №
1/2005 г. на НК, докладчик съдията Б*** И*** . При преценката дали са налице
основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при
разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати в чл. 6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата
и неправилно от гледна точка на закона, наказващият орган е приел, че
констатираното нарушение следва да води до санкциониране с НП. С оглед
цялостната характеристика на деянията и дееца и предвид обстоятелството, че се
касае за първо такова деяние, че не са причинени вредни последици, не е
застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по
чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е
налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за
квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С решението си въззивният съд приема, че освобождаването
от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в
противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Предвид изложеното
съдът намира, че издаденото наказателно постановление, следва да се отмени
изцяло, като незаконосъобразно.
Предмет на касационна проверка е въззивното
решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда
съществени процесуални нарушения.
Настоящата касационна инстанция намира, че решението е валидно и
допустимо, постановено при правилно
прилагане на закона. Въззивният
съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените
правила, които да обуславят отмяна на постановеното решение. Фактическата
обстановка е правилно установена и въз основа на нея са изведени обосновани и
логични правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав, без да е
необходимо тяхното преповтаряне в настоящото решение, към които мотиви съдът
препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
При извършената проверка по реда на чл. 218,
ал. 2 от АПК, настоящата касационна инстанция намира, че процесното нарушение
има характер на такова и по това няма спор между страните, поради което всички
възражения, касаещи извършване и установяване на самото нарушение и процедурата
по издаване на оспорения акт имплицитно се възприемат за основателни. Отделно
от това стои въпросът за малозначителността на извършеното нарушение. В тази
връзка, с оглед липсата на вредни последици, както и с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства, като това, че допуснатото нарушение е
първо с такъв характер за административнонаказаното лице, прави деянието с по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. По тази причина наказаното лице
следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Преценката
относно приложението на чл. 28 от ЗАНН при формалните административни
нарушения, каквито белези носи санкционираното с обжалваното Наказателно
постановление № 12-2200081 от 23.06.2022 г. на Директора на ДИТ – гр. Монтана, следва
да бъде направена с оглед степента, с която формалното нарушение е застрашило
обществените отношения, както и с оглед личността на самия извършител. В
конкретния случай с нарушението не се застрашават сериозно обществените
отношения, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
на наетите от М.А.Д., в качеството му на работодател лица, а за
административнонаказаното лице не е установено да е извършвало друго аналогично
нарушение.
С оглед изложеното по горе, настоящата инстанция
приема, че правилно въззивният съд с решението си е приложил разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН и административното нарушение е прието за маловажен случай, а
съставеният АУАН от контролните органи на ДИТ – гр. Монтана, въз основа на
който е постановено обжалваното НП, да се приеме за официално предупреждение
към ответника по касационната жалба, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.
1 от ЗАНН.
При
горните съображения, настоящата инстанция приема решението на районния съд за правилно,
което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение от № 209 от 01.11.2022 г. по АНД № 810/2022 г. по описа
на Районен съд – Монтана.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: