№ 14011
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110171287 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Д. А., чрез адв.
Д., срещу „..“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание по чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК.
Ищцата излага, че по силата на настъпило наследствено правоприемство от
съпруга й – .. е придобила собствеността върху поземлен имот с идентификатор ..,
представляващ УПИ VII от кв. 138, по плана на гр. София, местност „Кръстова вада“, с
площ от 365 кв.м. Навежда доводи, че съпругът й е придобил собствеността по
отношение на посочения поземлен имот на основание наследствено правоприемство и
ЗВСОНИ. Сочи, че процесният имот представлявал част от недвижим имот с пл. №
245 – стар, по кад. Лист № 546 и № 571, нанесен по кадастрален план на м.
„Хаджибарица“ от 1975 г., придобит от ... и впоследствие отчужден по реда на
ЗОЕГПНС с акт за държавна собственост № .. г. Твърди, че праводателят й – .. е
единствен наследник на .. и на ... Излага доводи, че процесният имот е идентичен с
част от имот със стар пл. № 245, предаден от Столична община и отписан от актовите
книги със Заповед № РД-57-86/08.02.1996 г. на кмета на гр. София, считано от датата,
на която твърди, че е във владение на имота. Твърди, че собствеността върху имота
била потвърдена и с оглед влязло в сила решение по гр.д. № 5687/1995 г. по описа на
СГС, II ГК, решение по гр.д. № 4120/1996 г. по описа на ВКС, и решение по гр.д. №
1157/1998 г. по описа на СГС, II-A г.о. Твърди, че по повод постъпило от нея искане до
СГКК - гр. София за издаване на скица на процесния имот, установила, че ответното
1
дружество погрешно е вписано като собственик на площ от 72 кв.м., представляваща
застроена част от процесния имот – трафопост. В тази връзка, обосновава наличието
на спор за собственост относно посочената площ от 72 кв.м. в процесния имот с
ответното дружество, което обуславя правния й интерес от завеждането на иска. Ето
защо моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият не е
собственик на площ от 72 кв.м., представляваща част от поземлен имот с
идентификатор .., представляващ УПИ VII от кв. 138, по плана на гр. София, местност
„Кръстова вада“, с площ от 365 кв.м.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Твърди,
че е собственик на Трафопост (дисп. № 41-817), представляващ сграда с
идентификатор ..., ведно със съответните на застроената му площ идеални части от
поземления имот, в който същият е изграден. Сочи, че в част от процесния поземлен
имот е собственият му трансформаторен пост с наименование „ТП 41-817“ – ул.
„Филип Кутев“ № 4, който е част от електроразпределителната мрежа, с която
дружеството осъществявало лицензионната си дейност в качеството му на енергийно
предприятие, като за същия бил издаден Акт за държавна собственост №
01278/23.12.2004 г. на Областно управление – София-град. Оспорва твърденията на
ищцата, че е собственик на процесния имот при посочените в исковата молба
параметри. В тази връзка, счита че правото върху процесната част от имота, застроена
с енергийния обект, не е възстановено на наследодателя на ищцата. При условията на
евентуалност, релевира възражение за изтекла придобивна давност в полза на
дружеството по отношение на съответната част от имота. Сочи, че земята, върху която
е изграден трансформаторния пост винаги е била неразделна част от енергийния обект
и спрямо същата е осъществявана фактическа власт, считано от 1991 г., респ.
22.11.1997 г., до настоящия момент, при присъединяване на владението на праводателя
на дружеството – „...“ ЕАД. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, че в параметрите на поземлен имот с идентификатор ..,
представляващ УПИ VII от кв. 138, по плана на гр. София, местност „Кръстова вада“, с
площ от 365 кв.м. е изграден енергиен обект – трафопост, с площ от 72 кв.м.,
експлоатиран от „..“ ЕАД.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което
съдът намира, че е изготвено компетентно и обосновано, като кредитира изводите
му изцяло. Съгласно заключението на експертизата УПИ VІІ от квартал 138 по
2
плана на гр. София, местност „Кръстова вада“ целият с площ от 365 кв.м., който
имот е нанесен в кадастралната карта с идентификатор .. с площ 372 кв.м.
еднозначно е идентичен с част от имот стар пл.№245 – по кадастралния план от
1939г. от м. „Напоително поле“, картни листи 546 и 571, нанесен по кадастралния
план на м. „Хаджибарица“ от 1975г., целият с площ от 126.615 дка, описан
подробно в Договор за доброволна делба от 1929г. на името на .., както и
предхождащите го крепостни актове и нотариален акт 147/1930г. Идентичен е и с
имота, описан в актове за завземане №№.. от 1950г., както и констативен акт за
държавна собственост №..г. Идентичен е и с част от имота, деактуван в полза на ..
със Заповед №РД-57-86/08.02.1996г. на кмета на София, както и с част от имота,
предмет на решение на СГС, ГК ІІ-Б по гр.д. №5687/1995г., влязло в сила. Вещото
лице същото така е констатирало, че процесния трафопост е идентичен с описания
в АДС №01278/23.12.2004г. недвижим имот, съставляващ Трафопост с площ от 72
кв.м. и прилежащ терен без посочена площ.
От удостоверение за наследници от 09.07.2018г. на Столична община, район
„Лозенец“ се установява, че ищцата В. Д. А. е наследник на .., неин съпруг, като
видно от нотариално завещание, вписано в СВ-София с №142, том 1, вх.
№910/03.11.2015г. същият й е завещал изцяло УПИ VІІ от кв.138 по плана на гр.
София, местност „Кръстова вада“, целият с площ от 365 кв.м. с трафопост. Видно
от удостоверение за наследници от 04.09.2000г. на Столична община, район
„Лозенец“ .. е единствен наследник на .., а от удостоверение за наследници от
27.08.1991г. на Столична община, район „Лозенец“ се установява, че .. е единствен
наследник на ... Видно от свидетелство от 14.07.1945г. .. е наследник на ...
От представено по делото удостоверение за идентичност на лице с различни
имена .. и .. са имена на едно и също лице.
Представени са по делото и не са оспорени от ответника крепостен акт №
294/1899г. за 68,8 дка, крепостен акт №344/1899г. за 21,80 дка, Договор за
доброволна делба от 11.02.1929г. и нотариален акт от 04.06.1930г. за 29,4 дка, от
които се установява правото на собственост на наследодателя на ищцата върху
посочените имоти.
Установява се от представения по делото акт за държавна собственост №368,
че от .. са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС две ливади и една нива с площ
119,2 дка, а по скицата на Софгео 126,615 дка, намиращи се в местност
„Хаджибарица“ с пл.сн.№245, кад.лист 546 и 571.
Със заповед № РД-57-86/08.02.1996г. кметът на СО е наредил да бъдат
3
отписани от книгите за имоти държавна и общинска собственост недвижими
имоти по актове №..г., №2066 и 2067 и да бъде предадено владението на
наследниците на .. на недвижим имот, описан като части от имот с пл.сн. №245 с
обща площ около 43 220 кв.м. в с. Драгалевци, м. „Хаджибарица“ – сега м. НПЗ
„Хладилника-Витоша“ без сградите със съответното право на строеж върху тях,
които са построени след отчуждението, като за останалата част от имота в размер
приблизително на 76 дка, явяваща се разлика до отчуждените 119,20 дка, се отказва
деактуването поради това, че върху нея са построени Хлебозавод №3, ТПК
„Виктория“, „...таркооп“ при ЦКС и др.
С решение № 134/14.05.2001г. на СГС, ІІа въззивен състав, влязло в сила на
05.03.2002г., Столична община е осъдена да върне владението и признато правото
на собственост на .. по отношение на част от недвижим имот с пл.сн. №245-стар,
по кадастралния план от 1939г. на местност „Напоително поле“, кад.листове 546 и
571, нанесен по кад. план на местност „Хаджибарица“ от 1975г. с площ от 23 060
кв.м., идентична с парцел І, представляващ дворно място с площ от 1350 кв.м.,
между ул. „Сребърна“ и оградата на Хлебозавод-3 по плана на НПЗ „Хладилника-
Витоша“, парцел ІІ, представляващ празно място с площ от 1560 кв.м. между ул.
„Сребърна“, ТПК „Виктория“ и МОП „...таркооп“ при ЦКС, отредено за улица по
плана на НПЗ „Хладилника-Витоша“, парцел ІV, представляващ празно и
застроено с временни постройки, находящо се на ул. „.., с площ от 10 790 кв.м. без
постройките върху него, парцел V, представляващ празно дворно място ( с метален
стълб в средата) с площ от 2920 кв.м.на ул. .., парцел VІ, представляващ застроено
с временна едноетажна постройка и незастроено място с площ от 1670 кв.м. на ул.
.. без сградата, и парцел VІІ с площ от 5400 кв.м., представляващ празно дворно
място с площ от 5400 кв.м., находящ се между парцел ІV, подстанция „Пионер“ и
възстановеното със заповед на кмета на СО № РД-57-86/08.02.1996г. място,
подробно описано в заключението на съдебно-техническата експертиза от
12.05.1999г., съставена от вещото лице инж. .. и приложената към нея скица,
подписана от съдията и представляващи неразделна част от решението. Отхвърлен
е искът на ищцата до пълния предявен размер от 36 780 кв.м., включително и за
частта от имот пл.сн.№245-стар, идентична с парцел ІІІ и представляващ имоти
пл.сн. №... От мотивите на решението е видно, че имотите, по отношение на които
е отхвърлен искът, се ползват от различни физически лица, снабдили се с
нотариални актове за право на собственост върху тях в производство по
обстоятелствена проверка за оригинерно придобиване на собствеността по реда на
чл.483, ал.2 ГПК.
4
Представена е по делото лицензия за разпределение на електрическа енергия
№Л-135-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР на ответното дружество, от която се
установява, че същото е лицензирано да осъществява дейността „разпределение на
електрическа енергия“ за период от 35 години от издаване на лицензията.
Установява се от представените по делото доказателства, че процесния
трафопост е бил включен в активите на електроразпределителното дружество при
настъпилата промяна на собствеността, което и не е спорно между страните. (
Разпореждане №46/07.11.1991г. на МС за образуване на „...“ ЕАД, заповед № ДВ-
123А/24.04.2005г. за отделяне на „..“ и списък на активи към него; Решение
№1/27.04.2000г. на СГС по ф.д. №6358/2000г.; Решение №21/29.01.2008г. на СГС
по ф.д. №6358/2000г. за промяна на наименованието на „..“ АД в „..“; Спогодба от
15.12.2004г. и а...с към нея между „...“ ЕАД и електроразпределителните
дружества).
Представена е декларация по чл.14 ЗМДТ, от която е видно, че ответното
дружество е подало декларация като собственик на процесния трафопост и земята,
върху която е изграден с площ от 66 кв.м.
Представени са и счетоводни справки от ответното дружество, в които е
удостоверено, че трафопост 41-817 ул. Филип Кутев №4 е включен в баланса не
дружеството като актив, както и земята на 117 бр. трафопостове, като не се
установява дали процесният е един от тях, доколкото липсва обозначаване на
отделните трафопостове в справката.
Представения препис от акт за държавна собственост 004278/23.12.2004г. е
изключен от доказателствата по делото с определение на съда от 17.02.2025г. на
основание чл.183 ГПК, тъй като след като е била задължена от съда и
предупредена за последиците, страната не е представила оригинал на същия.
Представени са решение на АССГ по дело №3442/2019г., писмо изх.№24-
32097-28.10.2022г. на Началник на СГКК, Решение от 29.11.2023г. по адм.д.
№6697/2023г. на ВАС, от които се установява, че е отказано да бъде извършена
поправка на отбелязването в кадастралния регистър на недвижимите имоти, където
като собственик на 72 кв. от процесния имот .. е вписано ответното дружество,
поради наличие на спор за материално право по отношение на същия между
страните по делото.
При така установените факти от значение за спора, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
5
от ГПК да се признае за установено, че ответникът не е собственик на спорния
имот.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за установяване
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. От цитирания текст се вижда, че основна
предпоставка за допустимостта на установителния иск е наличието на интерес от
установяване на действителното правно положение. Съгласно ТР №8/2012г. на
ОСГТК на ВКС на РБ правният интерес при отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието
съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му,
би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.
Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице,
когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция
на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има
възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако
отрече претендираните от ответника права. При отрицателния установителен иск
за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си
интерес, производството се прекратява. Наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като
при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да
следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че
ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се
произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. В конкретния случай
съдът намира, че за ищцата е налице правен интерес от предявения отрицателен
установителен иск, тъй като ответникът се легитимира като собственик на
процесната част от имот с идентификатор .., представляващ УПИ VII от кв. 138, по
плана на гр. София, местност „Кръстова вада“, с площ от 72 кв.м. като е вписан за
такъв в кадастралните регистри. Правото, предмет на отрицателния установителен
иск, с който се отрича правото на собственост или друго вещно право се
6
индивидуализира с вещта, върху която съществува, с лицето, което е негов носител
и с придобивното основание. При отрицателния установителен иск за собственост,
след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да
изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е
уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от
ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо
основание, а с оглед на всички възможни негови основания. /ТР №8/2012г. на
ОСГТК на ВКС на РБ/.
В случая ответникът твърди, че е придобил правото на собственост върху
спорния имот въз основа на акт за държавна собственост 004278/23.12.2004г.,
който бил издаден на основание чл.148 ППЗДС и настъпило правоприемство с
дружеството „Електроразпределение –Столично“ ЕАД, в чиито капитал е бил
включен, чиито правоприемник е ответното дружество.
Съставянето на акт за държавна собственост не представлява основание за
придобиване право на собственост от държавата, ако не съществува конкретно
придобивно основание. Съгласно чл. 6 ЗС /редакция от 1951 год./ държавни стават
имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите,
които нямат друг собственик. Не се установява наличието на нито едно от двете
основания в настоящия случай, доколкото не се установява осъществяване на такъв
юридически факт, чиято правна последица според предвижданията в нормативен
акт се състои в изгубване правото на собственост от досегашния му носител и
преминаване му в патримониума на държавата, а наличието на втората хипотеза се
опровергава от приложените по делото документи, удостоверяващи
придобиването на собствеността от наследодателите на ищцата. ( В този смисъл
Решение 81/24.07.2018г. по гр.д. №4029/2017г. на ВКС, решение № 67 от
16.06.2017 год. по гр. д. № 3533/2016 год. на ІІ г. о. на ВКС). В приетото с ТР № 11
от 21.03.2013 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, решение № 149 от
12.06.2013 год. по гр. д. № 647/12 год. ІV г.о. съставът на съда приема, че когато в
акта е посочено като основание само правната норма, послужила като основание за
актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо
действие досежно правото на собственост на общината, съответно следва се
приложи и по отношение на държавата.
Ответникът не доказа своето твърдение, че е собственик. Той обосновава
твърденията си за собственост със съставения акт за държавна собственост, който е
изключен от доказателствата по делото. Единственото друго доказателство е
списък, наименуван „Вещно правен режим на ТП към 31.03.2000г.“, като не се
7
установява нито към какъв документ е приложено същото, нито на какво
основание е направено вписването в него, като по отношение на процесния
трафопост е отбелязан неговия адрес и номер, записано е земя под ТП и е
направено отбелязване „Внесени документи в Областна управа“, каквото липсва
срещу някои отбелязвания за трафопост и земя под него. В представената справка
от счетоводството на ответното дружество, което съставлява частен документ,
който съдържа благоприятни за страната твърдения и следва да бъде ценен в
съвкупност с всички доказателства по делото, не е посочен изрично теренът под
процесния трафопост, а се сочи, че като активи на дружеството са вписани
терените под 117 бр. трафопоста, без същите да са индивидуализирани по някакъв
начин. Нареждането на областния управител, като административен орган, с което
той разпорежда да бъде вписан един недвижим имот в актовите книги за държавна
собственост, е вътрешно служебен акт, който поражда права и задължения
единствено за органите по актуването на държавната собственост. Това
волеизявление не поражда никакви права или задължения за граждани или
организации. Нито актуването на един имот като държавна собственост прави този
имот държавен, нито пък отписването му от актовите книги прекратява правото на
държавата на собственост върху този имот.
Не е представен документ, от който да е видно кога е построен процесния
трафопост, нито се установява, че за същия са издадени необходимите строителни
книжа и разрешения, съобразно действащата към момента на изграждането му
нормативна уредба. Следва да се отбележи, че при деактуването на земята след
влизане в сила на ЗСВОНИ изрично е посочено, че същата се връща без сградите,
за които има учредено право на строеж, в решението, с което е уважен искът, с
който е признато правото на собственост на наследодателите на ищцата още части
от одържавените имоти изрично е посочено, че върху тях има построени само
временни конструкции, които не пречат на възстановяването им по силата на
ЗСВОНИ на предишните собственици. А по отношение на частта от имотите, за
която е отхвърлен искът и съдът е приел, че не са налице предпоставките за това,
тъй като същите са били завзети от частни лица, които са се сдобили с актове за
собственост по обстоятелствена проверка, т.е. теренът под процесния трафопост не
е част от имота, за който не е признато правото на собственост на наследодателя на
ищцата.
Ответникът е изложил твърдение, че трафопостът е построен по време на
действието на Закона за електростопанството от 1975г. (в сила от 1976г., до
отмяната му през 1999г.)., което твърдение не се оспорва от ищцата. Съгласно
8
посочения закон, трафопостовете са държавна собственост, с изключение на тези
използвани само за нуждите на кооперации и други организации, а впоследствие
трафопостовете, заприходени в търговските книги като дълготрайни материални
активи стават собственост на съответното дружество. По време на действието на
Закона за електростопанството, поддържането и управлението на „енергийните
съображения“ – към които спадат и трафопостовете се е осъществявало от
Асоциация „Енергетика“. С Разпореждане № 46 от 07.11.1991 г. на Министерски
съвет обединенията, комбинатите и предприятията от структурата на Асоциация
“Енергетика” се преобразуват в “Национална електрическа компания.” /”...’/. В
последствие със Заповед № ДВ-123-А от 24.04.2000 г. на Държавната агенция по
енергетика и енергийни ресурси /ДАЕЕР/, “...” ЕАД се преобразува чрез отделяне
на ново еднолично акционерно дружество с фирма “....” ЕАД. През 2008 г. с
Решение № 21 от 29.01.2008 г. на СГС по ф.д. № 6358 от 2000 г. е вписана промяна
на наименованието на ” ....” АД на “..” АД. Между страните не е спорен въпросът
относно собствеността върху трафопост дисп. №41-817, представляващ сграда с
идентификатор ... по действащата КККР на гр. София не е спорен. Същият
безспорно е собственост на ответното дружество и по изложените по-горе
съображения. Спорен е въпросът относно правото на собственост върху земята,
върху която е построен същият.
С решение № 251 /05.03.2007 г. по гр.д. № 3198 / 2005 г. на ВКС, ІV г.о., е
прието, че съгл.чл.8 Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.)
общите енергийни обекти (уредби), какъвто е трафопост, който захранва няколко
потребители, са държавна собственост, не могат да бъдат частна собственост и
като такива са изключени от граждански оборот – налице е правна невъзможност
за тяхното деривативно придобиване. ( в този смисъл и Решение № 1081 /
05.11.2008 г. по гр.д. № 3259 /2007 г., на ВКС, ІІІ г.о.). Предвидено е обаче само
собствеността върху самия обект да бъде държавна, а не и върху теренът, върху
който е изградена. Нито в закона действал към момента на изграждането на
енергийния обект – трафопост, нито в последващите е предвидено преминаване на
собствеността върху терена само с оглед неговото построяване да преминава към
електроразпределителното дружество. Според действалото към момента на
изграждането на процесния трансформаторен пост законодателство, той е станал
държавна общонародна собственост, т.е. правото на собственост върху него не
зависи от собствеността върху поземления имот, в който е изграден./ В този смисъл
Решение 646/12.08.2022г. по гр.д. №584/2022г. на ВКС./ Напротив в чл.10 ЗЕ (1975
г.) и чл.60-62 от ЗЕЕЕ (отм. в сила от 1999 г. до 2004 г.), е предвидено, че за
9
нуждите на електрификацията се използват безвъзмездно терени, съответно в
чл.60, ал.1 ЗЕЕЕ е предвидено, че се създават сервитутни зони около енергийните
обекти. След като е предвидено сервитутно право, то същото изключва правото на
собственост върху терена, върху който е построен трафопостът, да преминава по
силата на закона върху собственика на енергийния обект. ( в този смисъл решение
Решение № 1087 /21.07.2008 г. по гр.д. № 4377 /2007 г. на ВКС, V г.о; Решение №
440/23.12.2011г. по гр.д. №1605/2010г. на ВКС, ІV ГО). Липсват доказателства по
делото за отчуждаване на терена под трафопоста за неговото построяване.
Установи се от представените доказателства по делото и заключението на
вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно
изготвено, че УПИ VІІ от квартал 138 по плана на гр. София, местност „Кръстова
вада“ целият с площ от 365 кв.м., който имот е нанесен в кадастралната карта с
идентификатор .. с площ 372 кв.м. е идентичен с част от имот стар пл.№245 – по
кадастралния план от 1939г. от м. „Напоително поле“, картни листи 546 и 571,
нанесен по кадастралния план на м. „Хаджибарица“ от 1975г., целият с площ от
126.615 дка, описан подробно в Договор за доброволна делба от 1929г. на името на
.., както и предхождащите го крепостни актове и нотариален акт 147/1930г.;
идентичен е и с имота, описан в актове за завземане №№.. от 1950г., както и
констативен акт за държавна собственост №..г.; идентичен е и с част от имота,
деактуван в полза на .. със Заповед №РД-57-86/08.02.1996г. на кмета на София,
както и с част от имота, предмет на решение на СГС, ГК ІІ-Б по гр.д. №5687/1995г.,
влязло в сила. С оглед събраните доказателства недоказано остана възражението на
ответника, че правото на собственост на наследодателя на ищцата не е било
възстановено върху посочената част от процесния имот, върху който е бил
изграден трафопост дисп. №41-817, представляващ сграда с идентификатор ....
Напротив – безспорно се установи правото на собственост на ищцата по
отношение на целия процесен имот УПИ VІІ от квартал 138 по плана на гр. София,
местност „Кръстова вада“ целият с площ от 365 кв.м., който имот е нанесен в
кадастралната карта с идентификатор .. с площ 372 кв.м.
При тези изводи на съда, следва да бъде разгледано възражението за
придобиване на процесната част с площ от 72 кв.м. от недвижим имот с
идентификатор .. с площ 372 кв.м на основание изтекла придобивна давност. Съдът
намира същото за неоснователно. Доколкото ответникът твърди и ищецът не
оспорва, че процесният трафопост е бил изграден по време на действието на
Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) и в последствие е
ползван при действието на ЗЕЕЕ (отм. в сила от 1999 г. до 2004 г.), а същите
10
предвиждат сервитутно право по отношение на терена около енергийния обект,
което означава, че собственикът на трафопостът е бил държател по отношение на
прилежащия му терен. Съгласно чл.76 ЗС лицето, което държи една вещ на правно
основание за друго лице, не може да придобие владение върху нея, докато
основанието съществува. Държането може да се трансформира във владение само
ако държателят се противопостави на собственика. За да премине държането във
владение, то същият е следвало да противопостави своето владение, явно да заяви
промяната в субективния елемент, на това на собственика на земята, каквито
доказателства не са представени. Подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ и
вписването на терена като актив на дружеството, което и не се установи безспорно,
не може да бъде прието като явно установяване на владение върху същия,
достигнало до собственика на имота и противопоставено му.
Предявеният отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124,
ал.1 от ГПК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се
признае за установено, че ответникът не е собственик на имота.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски.
Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от
2000 лева, 729 лева за държавна такса и 400 лева – депозит за експертиза, или общо
сторените разноски са в размер на 3129 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правна квалификация чл.124, ал.1
от ГПК, предявен от В. Д. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, .., чрез
пълномощника адв. И. Д. Д., срещу „..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №159, че „..“ ЕАД не е
собственик на следния недвижим имот: площ от 72 кв.м., представляваща част от
поземлен имот с идентификатор .., представляващ УПИ VII от кв. 138, по плана на гр.
София, местност „Кръстова вада“, с площ от 365 кв.м., върху която е построен
трафопост дисп. №41-817, представляващ сграда с идентификатор ... по
действащата КККР на гр. София.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „..“ ЕАД, ЕИК .., да заплати на
В. Д. А., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 3129 лева /три хиляди
11
сто двадесет и девет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12