Решение по дело №294/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 95 от 10.02.2025 г., постановено по НАХД № 1615 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е отменил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата на „Фреш Лоджик“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от Е. М., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, чрез процесуален представител юрисконсулт С. И., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита, се че районният съд неправилно е приел, че електронният фиш е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като Електронните фишове на Агенция „Пътна инфраструктура“ се издават по образец, утвърден от председателя на Управителния съвет на АПИ. Твърди се, че процесният електронен фиш е издаден по утвърдения образец от компетентен орган и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като същите са изчерпателно изброени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Сочи се, че изводите, че не може да бъде издаден ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП също са неправилни, като се излагат подробни доводи в тази насока. Счита се, че са неправилни изводите на съда и относно нарушение на принципа на пропорционалност. Посочва се, че районният съд неправилно е тълкувал относимите правни норми, както и че правните констатации са изцяло в разрез с разпоредбите на действащото национално законодателство, предвиждащи начина и реда за санкциониране при нарушения за незаплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) - тол такса. Сочи се, че Директива 1999/62/ЕО е законодателен акт, с който се определя цел, която всички страни на ЕС трябва да постигнат, като отделните страни членки обаче могат да приемат свои собствени закони с оглед на постигането на тези цели. Посочва се, че типично изражение този основен принцип намира и в разпоредбата на чл. 9а от Директивата, с която е заложена цел на държавите членки, да установят контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, установени във връзка с таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури. Посочва се още, че с последното изречение от същата норма са изложени и три специални условия, необходими за постигането на тази цел, а именно установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, поради което волята на европейския законодател в този случай трябва да се тълкува в смисъл, че заложената цел може да бъде постигната само при кумулативно наличие и на трите условия. Счита се, че ако едно наказание е съобразено единствено с изискването за съразмерност, без обаче да се държи сметка за неговите ефективност и възпиращо действие, основната цел на административнонаказателната отговорност ще остане нереализирана с оглед разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Счита се, че изолирането на съразмерността, като белег на санкцията от другите два кумулативно свързани признака - ефективност и възпиращ ефект води до неправилност на постановеното съдебно решение. Посочва се, че наложеното наказание е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Сочи се, че не става ясно как районният съд е стигнал до извода за несъразмерност, доколкото не са посочени конкретни критерии за това. Твърди се, че описанието на нарушението е ясно и конкретно, като същото е подведено под съответната административно-наказателна норма. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърждаване на обжалвания ЕФ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От ответника не е подаден отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от юрисконсулт С. И. с наведени доводи за неправилност на съдебното решение. Моли се за неговата отмяна, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалвания електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП на „Фреш Лоджик“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2500лева за това, че на 11.05.2021г. в 11:57часа е установено нарушение №C2D4646FAD5C7F66E053021F160A297A, с ППС Влекач СКАНИЯ Г 410, с рег.№[рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, в Община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471. Нарушението е квалифицирано по чл.102 ал.2 от ЗДвП.

За да отмени обжалваният ЕФ районният съд е приел, че неправилно на дружеството е издаден ЕФ при условията на чл.189ж от ЗДвП, тъй като на това основание се издават електронни фишове за нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, като процесното не е такова. На следващо място е приел, че са нарушени общите принципи на правото на ЕС, и по-конкретно принципът на пропорционалност, тъй като санкционните разпоредби на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП предвиждат санкции в абсолютен размер, без възможност за отчитане на смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства и преценяване на други обстоятелства, например свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние. Предвид това е счел, че тези норми няма как да намерят приложение, поради противоречие с правото на Съюза.

Решението е правилно по следните съображения:

Приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер от 2500 лева, което противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност.

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

По преюдициалното запитване, отправено от АС-Хасково, СЕС с решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер. Следователно при постановяване на решението си Съдът на ЕС е съобразил и обстоятелството, че чл.179, ал.3б от ЗДвП е част от система от санкции, включваща и възможност за освобождаване от отговорност със заплащане на компенсаторна такса, която сама по себе си също е с фиксиран размер. Ето защо изводът на районния съд, че нормата следва да остане неприложена, за да се осигури пълният ефект на правото на Европейския съюз, е правилен и в съответствие с принципите на правото на ЕС.

С оглед принципа на законоустановеност на наказанието, съдът не може да замести законодателя при определянето на наказанието по вид и размер, тъй като диференциацията на административнонаказателната отговорност е задача на законодателя, а не на съда. Когато санкцията е, както в случая, във фиксиран, абсолютно определен размер, то съдът не разполага с възможност да наложи наказание в размер, по-нисък от предвидения, дори и да установи очевидната несъразмерност на предвиденото от законодателя наказание с оглед конкретната тежест на извършеното нарушение.

Ето защо решението на районния съд е правилно на това основание, като не е необходимо да се коментира другото основание за отмяна на електронния фиш. Решението следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95 от 10.02.2025 г., постановено по НАХД № 1615 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.