Р
Е Ш Е
Н И Е № 65
гр.Кюстендил, 29.03.2023год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
с участието на секретаря Ирена Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 392
по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.215,
ал.1 от ЗУТ вр. с чл.145 и сл. от АПК.
М.В.Б. и И.П.Б.,***, обжалват Виза за проектиране с № 145/11.10.2022г., издадена
от главния архитект на Община Кюстендил. Релевирани са основанията по чл.146, т.4 от АПК. Материалноправната незаконосъобразност на оспорената
виза се обосновава с доводи за изграден незаконен строеж на мястото на
проектирания, който не е премахнат преди издаване на акта, както и за липса на
съгласие от страна на жалбоподателите в
качеството им на съсобственици на процесния имот, за предвиденото допълващо
застрояване. Отрича се наличието на предпоставките по чл.183, ал.4 от ЗУТ поради
отсъствието на аналогичен строеж, собственост
на оспорващите. Твърди се нарушение на изискванията за отстояния до жилищната сграда
на проектираното строителство. Прави се
искане за отмяна на оспорения акт.
В съдебно заседание,
пълномощникът на оспорващите адв. В. П. поддържа изцяло изложените в жалбата
доводи и искания. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – главният архитект на
Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк. Т. К., изразява
становище за неоснователност на оспорването. Развива съображения за законосъобразност на визата за проектиране
като издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание
по чл.140, ал.2 от ЗУТ, както и в съответствие с нормативните изискванията на чл.41, ал.2, чл.48 и чл.147,
ал.2 вр. с ал.1, т.1 и т.7 от ЗУТ. Сочи се, че визата за проектиране не е
издадена в хипотезата на чл.183, ал.4 от ЗУТ, която следва да се приложи едва в етапа
на разрешаване на строителството. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованото лице И.М.К. ***,
в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява
становище за неоснователност на жалбата като счита оспорената виза за
законосъобразна.
Заинтересованото лице С.И.М. ***, не изразява становище по жалбата.
Съдът, след преценка на доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Оспорената Виза за
проектиране № 145/11.10.2022г., е издадена на основание чл.5, ал.3, чл.140, ал.1, ал.2 и
ал.3 във вр. с чл.41, ал.1 и ал.2, чл.42,
ал.1 и ал.2, чл.48, ал.1-5 и чл.147, ал.1, т.1 и т.7 и ал.2 от ЗУТ от главния архитект на Община Кюстендил по заявление вх. №
УТ-22-1690/15.09.2022г. на И.М.К. и С.И.М.,
за изграждане на строеж „плътна ограда до 2,20м.“ и „гараж“ до плътна ограда изцяло в УПИ VІ-2151,
кв.130 по плана за регулация на гр. Кюстендил, комплекс „Осогово“, във
връзка с което се предвижда представяне на становище на инженер –
конструктор на осн. чл.147, ал.2 от ЗУТ, което да бъде оценено за съответствие
по реда на чл.142, ал.10 от ЗУТ.
В издадения акт органът е
определил за проектираното застрояване, устройствени показатели за устройствена
зона с малка височина, както следва: максимална етажност /височина/ - до 2,2м;
плътност на застрояване – от 20% до 60%; озеленена площ – от 40% до 60%, като
1/3 от нея трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност;
интензивност на застрояване /Кинт./ - 0,5 до 1,2. Предвидено е, че на етап одобряване на
инвестиционния проект за издаване на разрешение за строеж, следва да се
представят доказателства за реализиране на аналогичен строеж от съсобствениците
в поземления имот и/или придобили сграда с идентификатор 41112.504.397.2, по
реда на чл.183, ал.4 от ЗУТ. Цитирана е съдебна практика, а именно решение №
116/29.04.2021г. на Административен съд – Кюстендил.
В комбинираната скица –
неразделна част от издадената виза за проектиране по чл.140, ал.2 от ЗУТ, са
нанесени налични сгради и постройки в имота и в съседните имоти, граници и
линии на застрояване, вкл.
предвиденото застрояване на гараж
и ограда, както следва: в УПИ VІ-2151 са
изградени жилищна сграда и сграда на допълващото застрояване, разположена в
западната част и долепена
към аналогична постройка на страничната регулационна линия със съдения
УПИ V-2150, а е проектирано изграждането
на
постройка на допълващото застрояване в източната част на УПИ, до
уличната регулационна линия, която е с размери 10м/4м и е долепена до
съществуващата жилищна сграда и до проектираната ограда, като последната е разположена
изцяло в УПИ на страните.
Издаденият акт е съобщен на
жалбоподателите с писмо изх. №№ УТ-22-1690/18.10.2022г., което е получено на 19.10.2022г.,
видно от приложените по делото известия за доставяне. Жалбата
е подадена на 02.11.2022г., т.е. в срока по чл.215, ал. 4 от ЗУТ.
Оспорената виза е издадена в
административно производство, инициирано със заявление вх. №
УТ-22-1690/15.09.2022г. на И.М.К. и С.И. М., съдържащо
искане за издаване на виза за проектиране за обект плътна ограда и гараж. Заявителите се легитимират като собственици на
½ ид. ч. от УПИ VІ-2151, кв.130 по плана на гр. Кюстендил, идентичен с ПИ с
идентификатор 41112.504.397 по КККР, целият с площ от 423 кв.м., както и на първи етаж от
масивна жилищна сграда, построена в УПИ, с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 53, том І, рег. № 2077,
дело № 102 от 2006г. на нотариус Б.А. и с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 98, том ІІІ, рег. № 4147, дело № 461 от 2018г. на нотариус М. М. Към заявлението са приложени скица № 15-1065623/14.09.2022г., изд. от СГКК
– Кюстендил за ПИ с идентификатор 41112.504.397
и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.504.397.1 по КККР на
гр. Кюстендил, както и скица-предложение за издаване на виза за проектиране.
От представен по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №
117, том ІІІ, рег. № 8370, дело № 439 от 2008г. на нотариус Д. С., е видно, че
жалбоподателите М.В.Б. и И.П.П. /Б./ са придобили право на собственост върху ½ ид. ч. от УПИ
VІ-2151, кв.130 по плана на гр. Кюстендил, целия с площ от 423 кв.м., ведно с втори етаж от масивната жилищна сграда, построена в УПИ,
както и върху масивен гараж с площ от 15
кв.м.
Към административната преписка са
приложени: скица – извадка от плана на
гр. Кюстендил в частта относно процесния УПИ; копие от заповед №
1640/25.11.1987г. на председателя на ИК на ОбНС – Кюстендил, с която е одобрен
застроителния, регулационния и
кадастралния план на ж.к. „Осогово“
на гр. Кюстендил, както и копия от решение № 116/19.04.2021г. на
Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 599/2019г. и от решение
№4123/03.05.2022г. на ВАС по адм. дело № 11624/2021г.
Заинтересованото лице И.К. е
представил нотариален акт за продажба на недвижим имот № 155, том ІІ, рег. № 6211,
дело № 330 от 16.12.2022г., видно от
който същият е продал на съсобственика С.М. ¼ ид. ч. от ПИ с идентификатор 41112.504.397 по КККР на гр. Кюстендил и ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.504.397.1.2 по КККР на гр. Кюстендил.
В съдебното производство е прието
експертно заключение вх. № 978/27.02.2023г. на вещото лице арх. Д.С.. Констатациите на съдебния експерт в
заключението и при изслушването в съдебно заседание са следните: с оспорената
виза за проектиране се допуска изготвяне
на проектна документация за изграждането на плътна ограда по източната
странична регулационна линия (изцяло в
имота на възложителите), с максимална
височина 2,20м, каквато е допустимата височина за плътна ограда, както и на постройка
на допълващото застрояване – гараж, изграден сключено към плътната ограда по
източната странична регулационна
линия и допрян до сградата на основното застрояване (сграда с
идентификатор 41112.504.397.1); параметрите на проектираното застрояване, вкл. за плътност, интензивност, височина и
озеленена площ са съобразени с предвидените с действащия общ устройствен план
на Община Кюстендил, одобрен с решение № 291/29.09.2016г. на Общински съвет –
Кюстендил, според който УПИ VІ-2151, кв.130 попада в зона „Жм“ – жилищна зона
за застрояване с малка височина, а параметрите на застрояване на зоната са
определени с разпоредбата на чл.3, ал.1 от Правила и нормативи за прилагане на
ОУПОК.
Вещото лице сочи, че действащият
застроителен план на ж.к. „Осогово“ на гр. Кюстендил е одобрен със заповед №
1640/25.11.1987г. на председателя на ИК на ОбНС- Кюстендил, приложена по делото, а предвижданията за УПИ
VІ-2151, кв.130 са за основно застрояване – нискоетажно свободностоящо с възможност за надстрояване с един етаж на
съществуващата едноетажна жилищна сграда, но няма предвиждания относно
допълващо застрояване в УПИ VІ и в съседните имоти, а в кадастралната основа
върху която е изработен плана е отразен съществуващ гараж, изграден сключено
към гараж в съседния УПИ V-2150. Във връзка с горните констатации, съдебният
експерт формира изводи за това, че с издадената виза за проектиране не се
променя начина и характера на застрояване в имота и в съседните имоти,
утвърдени с действащия застроителен план.
При извършения оглед на място,
арх. С. установява реализирано строителство на двуетажна жилищна сграда в УПИ VІ-2151,
кв.130, която е нанесена в кадастралната карта на гр. Кюстендил като сграда с
идентификатор 41112.504.397.1 и на постройка
на допълващото застрояване – гараж в западната част на УПИ, изградена въз
основа на одобрен архитектурен проект №
156/1973г. и разрешение за строеж № 274/1973г., сключено към аналогична сграда
(гараж) на страничната регулационна линия със съседен УПИ V-2150, който гараж
отстои на 97 см от жилищната сграда в УПИ VІ и е нанесен на КК на гр. Кюстендил
като сграда с идентификатор 41112.504.397.2
с площ от 17 кв.м.; достъпен е от
улицата посредством бетонова рампа. Извън горното, вещото лице констатира на
място в източната част на УПИ VІ и в близост до уличната регулационна линия,
изпълнена циментова настилка с размери 6,71/3,35м, обрамчена с цокъл с дебелина
20-23см. и височина 50-70 см, върху терен с денивелация. Сочи също, че
проектираното допълващо застрояване не съвпада с мястото на съществуващата
настилка, респ. че цокъла на повтаря очертанието на петното за застрояване по
процесната виза, тъй като с последната се допуска застрояване долепено до
жилищната сграда, а изпълненият цокъл е на отстояние 110 см от жилищната
сграда. Вещото лице счита, че бетоновият цокъл може да се категоризира като
ниска подпорна стена, преодоляваща денивелацията на терена, за изграждането на
която не се изисква разрешение за строеж според разпоредбата на чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ, а при справка с изображенията в платформата google street view, установява, че бетоновия цокъл
и настилката са били изпълнени през м. март 2012г.
Съдът счита експертното заключение
за обективно, съответстващо на писмените доказателства по делото, а и страните
не го оспорват.
Преценката на установената
фактическа обстановка, води до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.215,
ал.4 от ЗУТ от съсобственик на УПИ, за който е предвидено допълващо застрояване
с оспорената виза, която е административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна и съдът я отхвърля по следните съображения:
Проверена при усл. на чл.168 ал.1
от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, оспорената виза за проектиране е законосъобразен административен акт. Същата
е издадена от главния архитект на Община
Кюстендил, който е орган с материална и териториална компетентност по чл.140,
ал.7 от ЗУТ вр. с чл.41, ал.2 от ЗУТ.
По своята форма и съдържание –
визата за проектиране отговаря на общите изисквания на чл.59 от АПК - съдържа
фактически и правни основания за издаване, както и на специалните изисквания на чл.140, ал.2 от ЗУТ, според
който визата за проектиране е копие /извадка/
от действащия подробен устройствен план с обхват поземления имот и
съседните му поземлени имоти, с означени налични сграда и постройки в него и в
съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини,
плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива,
както и допустимите отклонения по чл.36 ЗУТ. В съответствие с предвижданията на чл.140, ал.2, пр. последно от ЗУТ,
визата за проектиране е издадена върху
комбинираната скица от ПУП и
одобрената след него кадастрална карта, с оглед на което изводите са за спазена
форма на акта.
От процесуална страна, съдът
констатира спазване на административнопроизводствените правила при провеждане
на административното производство. Същото е започнало по заявление на заинтересованите
лица К. и М., които са съсобственици на
процесния УПИ и възложители на проектираните строежи, а издадената виза е
съобщена на жалбоподателите в качеството на заинтересовани лица по
чл.131 вр. с чл.140, ал.3 от ЗУТ.
Оспорената виза за проектиране е
и материалноправно законосъобразна.
Административният орган е посочил
като правно основание за издаване на акта разпоредбите на
чл.140, ал.2 вр. с чл.41, чл.42, ал.1 и 2 и чл.48 от ЗУТ, на които
изцяло съответстват фактите по делото. Анализът на събраните доказателствени
средства формира извода, че при издаване на оспорената виза за проектиране са
налице посочените от органа правни и фактически основания. Видно е, че с
процесната виза, в урегулиран поземлен имот за нискоетажно застрояване, се допуска допълващо застрояване на постройка - гараж по чл.42 от ЗУТ, каквото не е предвидена в действащия устройствен план, с което е изпълнено изискването на
чл.41, ал.2 вр. с ал.1 от ЗУТ. Спазено е
и правилото на чл.41, ал.3 от ЗУТ за съобразяване на допуснатото застрояване с
устройствените показатели, зададени с ПУП, в който смисъл са констатациите на
вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза по делото. По делото е
установено, че с новопредвидената сграда не се променя характера на застрояване
в имота, който е урегулиран за ниско застрояване съгласно действащия ПУП на ж.к. „Осогово“ на гр. Кюстендил от 1987г. Спазено е и правилото на чл.48, ал.5 от ЗУТ
- предвиденото застрояване е с
максимална височина от 2,20м, колкото е допустимата височина за плътна
ограда. Заложените в акта максимални
стойности за височина, плътност и интензивност на застрояването съответстват и на тези
по действащия ОУП на гр. Кюстендил за зона „Жм“ – жилищна зона за застрояване с
малка височина, в която попада процесния УПИ VІ-2151,
както и на изискванията на чл.3, ал.1 от Правила и нормативи за прилагане на ОУПОК.
От друга страна, от приетата
по делото СТЕ се установява безспорно, че проектираното застрояване отговаря на изискванията на чл.42, ал.1
и ал.2, пр.2 и чл.48, ал.1 и ал.3-5 от ЗУТ
за местоположение, начин на застрояване и височина. Новопредвиденото строителство
с оспорената виза, е
на гараж, изграден сключено към плътната ограда с
максимална височина 2,20м по
източната странична регулационна
линия и допрян до сградата на основното застрояване, което съдът счита за допустим начин на
застрояване според разпоредбата на чл.42, ал.1 и ал.2, пр.2 от ЗУТ, приложим
за сгради от вида на процесната. Визираното
нормативно правило на чл.42, ал.1 от ЗУТ допуска постройките на допълващото
застрояване, каквато е проектираната, да се разполагат допрени до основното застрояване
в УПИ, с оглед на което възраженията на жалбоподателите за неспазени отстояния
до жилищната сграда са неоснователни. По отношение на новопредвидената ограда, от
събраните по делото доказателства се установява разполагането й на страничната
регулационна линия, изцяло в имота на
възложителите и с максимална височина до 2,20м, в съответствие с изискванията на
чл.48, ал.1 и ал.5 от ЗУТ. Следват
изводи за законосъобразност на издадената виза за проектиране.
Съдът счита за неоснователно основното
възражение на жалбоподателите за допуснати нарушения на
чл.183 от ЗУТ, а именно липса на съгласие за допълващото застрояване от тяхна страна като съсобственици в
имота, при
издаване на визата. Изискванията, регламентирани в цитираната разпоредба, са приложими към
друг
етап от разрешаване на строителството, а именно – одобряване на
инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж, но не и на етапа
на "инвестиционно проучване и проектиране", на който етап се издава
визата за проектиране. Същата представлява
извадка от действащия ПУП и с нея се определя допустимото
застрояване, включително допълващо
такова, което не е предвидено в ПУП. С визата не се разрешава строителство. Това
става с последващо одобряване на проекти и издаване
на акт, разрешаващ строителството, при приемането на които актове
вече следва да
бъдат
съобразени изискванията на чл. 183 от ЗУТ, вкл. на чл.183, ал.4 от ЗУТ за наличие на реализиран
аналогичен строеж от съсобствениците в ПИ. В този смисъл е налице изрично
изявление на органа, обективирано в
съдържанието на издадената виза.
Неоснователни
и в противоречие с констатациите на
вещото лице, са и наведените в жалбата
твърдения за наличие на незаконно строителство на мястото на проектираното с
оспорената виза. От приетото по делото експертно заключение се установява, че
имота не е ограден откъм източната страна, нито в него е реализиран строеж на гараж. Съдебният експерт категоризира съществуващата на място циментова
площадка с бетонов цокъл като ниска подпорна стена, за която не се изисква
разрешение за строеж според разпоредбата на чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ. С оглед на горното, не е налице нарушение на забраната на чл.148, ал.7 от ЗУТ.
Предвид изложеното, крайният
решаващ извод на съда е за материална законосъобразност на оспорената виза за
проектиране, при което следва отхвърляне на жалбата.
С оглед изхода по делото и по
арг. от чл.143 от АПК, на жалбоподателите не се присъждат деловодни
разноски.
На осн. чл.143, ал.3 от АПК вр. с
чл.37 от ЗПП вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът осъжда жалбоподателите да заплатят на
Община Кюстендил деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00лв.
Водим от горното и на осн.
чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на М.В.Б. и И.П.Б.,***, против Виза
за проектиране с № 145/11.10.2022г., издадена
от главния архитект на Община Кюстендил.
ОСЪЖДА М.В.Б. с ЕГН ********** и И.П.Б.
с ЕГН **********, двамата от гр. Кюстендил, ул. „М.“ № * да заплатят на Община Кюстендил юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: