Определение по дело №814/2020 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 260299
Дата: 22 октомври 2021 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20202160100814
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 №260299

гр.Поморие, 22.10.2021 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесета и първа година в състав:

 

                                                                     СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

                  при участието на секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия г.дело N 814 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от П.Х.К. ***, със съдебен адресат адв.В.Г., против А. Х.К. и К.П.К.,***.

Предявен е иск с правно основание чл.34 ЗС, за делба на 48.52/92.70 кв. м в ид. ч. от партерен етаж на сграда с идентификатор 59491.502.9.1 по КККР на гр.Поморие, с адрес гр.Поморие, ул. , ведно с пристойка към партерния етаж, при квоти 1/6 ид.ч. за ищеца, 1/6 ид.ч. за първия ответник и 4/6 ид.ч. за двамата ответници в режим на СИО.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен на ответниците, които чрез пълномощник и съдебен адресат адв.Л.Г.  оспорват иска като недопустим и неоснователен.

 В съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си представители, които поддържат заявените с исковата молба и отговора искания и становища.

След като се запозна подробно с представените доказателства и становищата на страните и съобрази относимите законови разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото доказателства, че с влязло в законна сила решение № 126/12.07.2019 г. по гр.дело № 171/2019 г. по описа на РС – Поморие, е допусната делба между страните по настоящото производство върху сграда с идентификатор 59491.502.9.1 по КККР на гр.Поморие, застроена площ 74 кв.м., бр. етажи - 2, с предназначение жилищна сграда-многофамилна, при посочени в решението квоти, съвпадащи с тези по исковата молба.

Не се спори също така, че горепосоченото производство е във фазата по извършването на делбата.

По делото е изслушано и прието като доказателство заключението на вещото лице З.А. по извършената съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че в скица № 15-42703-21.01.2019 г. по КККР, представена по делото, сграда с идентификатор 57491.502.9.1, е посочена като двуетажна жилищна сграда – многофамилна със застроена площ от 74 кв.м., съдържаща приземен етаж (партер), два жилищни етажа и тавански етаж.

Съгласно заключението, в поземления имот с идентификатор 57491.502.9 е изградена и едноетажна постройка с идентификатор 57491.502.9.3 с предназначение – селскостопанска сграда, с площ от 45 кв.м., като с архитектурен проект, тази постройка функционално е свързана с приземния етаж на сградата с идентификатор 57491.502.9.1.

Преустройството е реализирано и е нанесено на КККР с идентификатор 57491.502.9.4.3 – самостоятелен обект на етаж 1 в сграда с идентификатор 57491.503.9.4, с предназначение – за обществено хранене, с площ от 92.70 кв.м., одобрено със Заповед № 18-10847/10.11.2020г. на началника на СГКК – Бургас, само за самостоятелния обект.

Вещото лице застъпва становище, че като се има предвид площта от 92.70 кв.м. на обект с идентификатор 54791.502.9.3 по КК и КР, одобрени със Заповед № 18-10847/10.11.2020 г., в делбата по гр.дело 171/2019 г. не са включени 48.52/92.70 кв.м ид.ч., които представляват разликата между площта от 92.70 кв.м. и допуснатия до делба партер на жилищната сграда с площ от 44.18 кв.м.

Ищецът основава интереса си от предявяване на настоящата претенция на твърдението, че до делба по гр.д. № 171/2019 г., не е допусната именно твърдяната разлика от 48.52 кв.м.

В случая с решението по гр.дело № 171/2019 г. по описа на РС – Поморие, е допусната делба между страните по настоящото производство върху процесната жилищна сграда, включително и върху приземен етаж на същата, като сградата, в това число и този етаж, е индивидуализирана в решението със застроена площ 74 кв.м.

Съгласно заключението на вещото лице, приземният етаж на сградата и помещенията на построената в същия поземлен имот селскостопанска сграда/пристройка, са функционално свързани, като е обособен самостоятелен обект  в сграда с идентификатор 57491.502.9.4.3, по КК и КР, одобрени със Заповед № 18-10847/10.11.2020 г., със застроена площ на обекта 92.70 кв.м.

Въпросът за обособеността на самостоятелен обект в делбеното производство се поставя във фазата по извършването на делбата, когато се образуват дялове за съделителите и с оглед възможността за това се прилага съответния способ за ликвидиране на съсобствеността, а не към първата фаза по допускането й, в която съдът се произнася по въпросите по чл. 344, ал. 1 ГПК. При липсата на данни пристройка към сградата да е самостоятелен обект на правото, то същата е принадлежност към основната жилищна сграда. Обстоятелството, че утвърденият архитектурен проект е за сграда с по-малка площ, както и, че впоследствие е застроена допълнителна площ към вече построената сграда, не може да обоснове друг извод, с оглед установеното обстоятелство, че сградата съществува към настоящия момент съществуващите помещения са функционално свързани и не съществуват обособени помещения, представляващи пристройка като отделен обект на правото на собственостРешение № 58/16.04.2013 г. по гр. д. № 572/2012 г., II г. о., ГК на ВКС.

Видно от заключението на вещото лице, въпросът относно обособяването на процесния самостоятелен обект с идентификатор 57491.502.9.4.3, по КК и КР, одобрени със Заповед № 18-10847/10.11.2020 г., със застроена площ на обекта 92.70 кв.м., е поставен във втората фаза на делбата по гр.дело № 171/2019 г. и следва да бъде разрешен с решението на съда по това дело за извършване на делбата, в който смисъл е и цитираната съдебна практика.

Предвид посоченото, тъй като гр.дело № 171/2019 г. е между същите страни, на същото основание и за същото искане, на основание чл.126, ал.1 ГПК, настоящото производство следва да бъде прекратено, като недопустимо.

Предвид прекратяването на производството разноски на ищеца не се дължат, поради което искането му за присъждане на такива следва да се остави без уважение.

На основание чл.78, ал.4 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските на ответниците по делото в размер 1 400 лв., в това число заплатено адвокатско възнаграждение и разноски за възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 814/2020 г. по описа на РС – Поморие.

ОСЪЖДА П.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, ЕГН **********, със съдебен адреса***, адв.В.Г., да заплати на А.Х.К., ЕГН ********** и К.П.К., ЕГН *********, двамата с адрес ***, със съдебен адреса***, офис 6, адв.Л.Г., сума в размер 1 400 лв. (хиляда и четиристотин лева), представляващи разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Х.К., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.В.Г., за присъждане на разноските по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС в едноседмичен срок от съобщението.

                                  

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :