Решение по дело №1224/2018 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Ловеч, 31.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

 

при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1224 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С наказателно постановление № 15 - 0000645 от 27.09.2018 година на Борис Венетков П. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Плевен на „******” ЕООД гр.Угърчин с ЕИК ******,  представлявано от Т.Ц.М. с ЕГН **********, в качеството му на работодател, на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на чл.1 ал.2 във връзка с чл.62 ал.1 от КТ.

Недоволен от наказателното постановление останал  жалбоподателят „******” ЕООД, с управител и едноличен собственик Т.М., който го обжалва в срок като незаконосъобразно и неправилно, издадено в грубо нарушение на процесуално правните и материално правните разпоредби на закона. Твърди, че са допуснати редица процесуални нарушения по цялата административно-наказателна преписка и моли съда да отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от Управителя на дружеството и адвокат Е.М. ***, която моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в НП е посочено, че работодателят е нарушил разпоредби на КТ, като административнонаказващият орган е посочил единствено, че описаното нарушение се потвърждава от писмени доказателства – декларация по чл.402 от КТ от С.А. и трудов договор №48/01.08.2018 година. Изтъква, че относно декларацията по чл.402 от КТ, се установило, че лицето С.А. не е попълвала същата, тъй като е неграмотна, както и че същата не знае към настоящия момент в коя фирма осъществява трудова дейност, въпреки че сега лицето престирало работна сила по силата на трудов договор с работодателя. В декларацията не е посочено трудово възнаграждение, кога е получено, почивни дни, почивки, машиналното отговаряне на въпроса, дали има трудов или граждански договор, не следва да се цени като доказателство от административно наказващия орган, че това лице работи без трудов договор. За процесуалния представител на жалбоподателя е непонятно защо инспектор Р. не е взел под внимание гражданския договор,  сключен с лицето за периода 10.07. - 31.07.2018г., в който граждански договор, в общи условия е посочено, че лицето е наето да изчисти 400 кг гъби за сумата от 200 лева, т.е. ясно се вижда разликата между трудовия и гражданския договор, но учудващо защо, в акта, респ. в НП административнонаказващият орган е посочил само представения трудов договор. Изтъква, че работодателят „******” ЕООД е коректен и няма други наложени наказания по трудовото законодателство, още по-малко наказания, свързани с липсата на сключен трудов договор между него и работниците. Отделно от изложеното, представя и писмени бележки, в които изтъква, че в чл.61 ал.1 от КТ е възведено изискването за писмена форма на трудовия договор, а разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ съдържа императивното изискване всички отношения при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения, тоест за предоставянето им да се сключва трудов договор, от което следва, че за да е съставомерно едно деяние по дадената в НП правна квалификация на нарушението, при съобразяване на съдебната практика относно съдържанието и характера на трудовото правоотношение, следва да се установи престиране на работна сила за сметка на работодателя и при негов риск, тоест предмет на престацията е работната сила, а не определен трудов резултат. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява именно престирането на работна сила от лицето за сметка на „******“ ЕООД с цел постигане на определен трудов резултат и то за сметка и при риск за работодателя при неизпълнението му. Твърди, че за да се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, означава на първо място да бъде установена същността на работата (като съвкупност от трудови функции), за чието извършване се предоставя работната сила. Изтъква, че в АУАН контролният орган е посочил единствено, че работодателя е допуснал до работа работника С.А., без отношенията между нея и работодателя да са уредени като трудовоправни отношения — няма сключен трудов договор, двустранно подписан в писмена форма, в нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, което по същество представлява правен извод, като в мотивите на оспорваното постановление не се съдържат констатации за съществените елементи на трудовото правоотношение - предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повтаряемост за определен период от време, на определено работно място, при определено работно време, срещу уговорено възнаграждение. Липсват данни, че С.А. работи в условията на йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина. Такива факти и обстоятелства не се съдържат в цялата административната преписка. В тази връзка отбелязва, че фактите, посочени от лицето в Декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, попълнена по време на проверката не водят до друг извод, поради следните съображения: декларацията не е изготвена на бял лист и в свободна форма, а е попълнена на предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, т.е. самото попълване на подобна декларация вече навежда на трудово правоотношение, защото се попълват следните графи: „работещ на длъжност“, „в предприятие“. Дори и при воля за добросъвестно попълване на декларацията от лица, които желаят да сътрудничат на проверяващите и не са запознати в детайли с юридическите разлики между трудов и граждански договор, би имало за закономерен резултат попълване на всички графи от декларацията, вкл. тези, които носят белезите на трудовото правоотношение. Счита, че кредитираната от административния орган декларация по правния си характер съставлява частен свидетелстващ документ, поради което макар и да представлява допустимо в административното производство доказателство, същата не притежава обвързваща административния орган и съда материална доказателствена сила. Освен това отбелязва, че и отразените в декларацията факти не могат да обосноват извод за предоставяне на работна сила, още повече по никакъв начин нито е отразено нито по преписката се съдържат данни за трудово възнаграждение, което е един от съществените елементи на трудовото правоотношение. Обръща внимание, че съгласно нормата на чл.405а, ал.1 и 2 от КТ, контролните органи на инспекцията по труда имат право да обявяват с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато установят,  че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2 от съшия кодекс, а в случая  такова предписание не е дадено на работодателя, което още веднъж доказва твърдението, че не може да се направи обоснован извод за наличие на трудово правоотношение между оспорващото дружество и С.А.. Обръща внимание, че при извършената документална проверка на АНО са представени граждански договор със срок 10.07.2018.-31.07.2018г., сметка за изплатени суми както и трудов договор с дата 01.08.2018г. Изтъква, че при наличието на граждански договор за периода на проверката, както и доколкото съгласно характера на дейността която е извършвала, С.А. не е дължала престиране на работна сила, а е дължала определен резултат – обработка на 400 кг гъби. Въпреки това и несъобразявайки се с представените доказателства за това, АНО издава АУАН и в последствие спорното наказателно постановление. Според процесуалния представител на жалбоподателя осъществяването на нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда, предполага установяване от органите на инспекцията на наличието на трудово правоотношение между „******“ ЕООД като работодател и С.А. като работник, чиито съществените елементи са място на работа, длъжността и характера на работата, времетраене на договора и продължителността на работния ден и седмица, уговореното трудово възнаграждение, които следва да намерят място сред фактическите констатации на административнонаказващия орган и да бъдат установени с убедителни и достоверни доказателства. Излага съображения относно приликите и разликите между трудовия и гражданския договор. Твърди, че описаното от А. в декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от КТ като длъжност и работно време се дължи на неразбиране и заблуда в това, какво е следвало да впише и същите могат да бъдат предмет както на трудов, така и на граждански договор. Отделно от това счита за спорен и въпроса тя ли е попълвала декларацията и дали някой не й е казвал какво да пише. С оглед на това счита, че АУАН е издаден при недоказан фактически състав по чл.62 ал.1 от Кодекса на труда. Заявява, че установяването на действително сложилите се отношения изисква събиране на допълнителни доказателства от контролните органи, но такива действия не са били предприети, поради което счита че АУАН е издаден при недоказан фактически състав по чл.62 ал.1 от Кодекса на труда. Освен това изтъква, че разпоредбите на чл.61 ал.1 от КТ и чл.62 ал.1 от КТ възлагат отделни задължения за работодателя. Задължението за формата на трудовия договор по чл.62 ал.1 от КТ възниква само и след като преди това отношенията между страните са били уговорени от тях като трудови, преди постъпването на работа. Неизпълнението на чл.61 ал.1 от КТ и неизпълнението на чл.62 ал.1 от КТ съставляват отделни състави на административно нарушение, за които са приложими и различни административнонаказателни разпоредби. При така даденото описание на нарушението от фактическа страна, съпоставено с посочените като нарушени правни норми счита, че не става ясно кое точно административно нарушение наказващия орган приема че е осъществено – това, че не е спазена формата на трудовия договор по чл.62 ал.1 от КТ или това, че отношенията между страните не са били уговорени като трудови преди постъпването на работа съгласно чл.61 ал.1 от КТ. Приема, че така, както е описано нарушението, са обективирани два различни състава на административно нарушение, а неточното посочване на правната норма, която наказващия орган смята за конкретно нарушена е неспазване на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57 т.6 от ЗАНН. Посочената неяснота в описанието на нарушението от фактическа и правна страна, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, поради което моли НП да бъде отменено.

Ответникът – Дирекция „ИТ” гр.Плевен, редовно призовани се представляват от юрисконсулт Р.И., която моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В представената писмена защита твърди, че обжалваното НП е издадено от орган с материална и териториална компетентност, съгласно Заповед №3-0798/31.07.2018г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ София. Изтъква, че АУАН и последващото НП са издадени в установената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона. Подробно излага установената по делото фактическа обстановка. Счита за неоснователни възраженията относно попълнената декларация от С.М.А. с ЕГН **********, тъй като в бланката на декларацията няма подвеждащи понятия и използване на термини, характерни за трудово правоотношение. Твърди, че инспекторите са дали разяснения на работещите относно въпросите, поставени в декларацията, но не са диктували отговорите. Приема за недоказано твърдението, че лицата не са попълвали собственоръчно декларациите, тъй като по достоверността на почерка не се е произнесъл експерт - графолог. Заявява, че при преценката на събраните доказателства за условията на труд, инспекторът се е позовал не само на декларацията, но и на всички доказателства, събрани в производството. Съгласява се, че Кодексът на труда не регулира гражданските договори, но той е оправомощил инспекторите да извършват преценка дали условията, при които се извършва една работа отговарят на условия по трудово правоотношение.  С оглед представения граждански договор с А. от 10.07.2018 година приема за несъстоятелни възраженията относно наличието на основания за съществуване на облигационно, а не на трудово правоотношение, тъй като това не кореспондира с условията, при които лицето работи в цеха за преработка на гъби, както и със съдържанието на самия граждански договор. Излага съображения относно основните характеристики, които определят правоотношението между две страни като трудово, както и относно понятието и предмета на гражданския договор.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Х.Р., М.П., А.Д., В.Н. и С.А., както и от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.08.2018 година свидетелят Х.В.Р., в присъствието на свидетелите М.Д.П. и А.В.Д. съставил Акт № 15-0000645 за установяване на административно нарушение на „******” ЕООД гр. Угърчин с ЕИК ******, в качеството му на работодател, за това, че при извършена проверка на място на 14.07.2018 година, в обект цех за преработка на диворастящи гъби на „******” ЕООД гр. Угърчин със собственик Т.Ц.М. с ЕГН ********** и по документи в Дирекция Инспекция по труда гр.Плевен на 15.08.2018 г. установил, че работодателят „******” ЕООД, гр.Угърчин е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: допуснал е до работа като работник лицето С.М.А. с ЕГН **********, без отношенията между нея и работодателя да са уредени като трудовоправни отношения – няма сключен трудов договор двустранно подписан в писмена форма, с което е нарушил на чл.1 ал.2 във връзка с чл.62 ал.1 от КТ. Като писмени доказателства са посочени Декларация от С.А. и трудов договор №048/01.08.2018г. Нарушителят не е вписал възражения по акта. Въз основа на така съставения акт за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Плевен, надлежно оправомощен, видно от представените заповеди на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът не констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

Констатациите, свързани с наличието на условия за съществуване на трудово правоотношение между лицето С.А. и работодателя „******” ЕООД са направени още по време на извършената проверка в обекта и не са променени впоследствие от представените от работодателя документи в ДИТ, тъй като проверяващите при проверката на място на 14.07.2018 година са заварили определен брой лица, между които и С.А. да извършват определена дейност – почистване на гъби, рязане, сортирване, като тази дейност са извършвали в обособено помещение, в което са разположени маси за почистване на диворастящи гъби. На всички лица, заварени в обекта да полагат труд са предоставени декларации, в които лицата е следвало да отразят личните си данни, за коя фирма работят, от кога и на каква длъжност, работно време, наличието на трудов или граждански договор, трудово възнаграждение и др. Видно от декларацията на С.А., както и от останалите представени от адвокат М. декларации на други лица, същите не са попълнени изцяло.  В тази връзка неоснователно е възражението от процесуалния представител на жалбоподателя, че предоставянето на декларации на предварително изготвена бланка, с графи, навеждащи на трудово правоотношение, предопределя начина на попълване на съдържанието им. Приложената към делото декларация е стандартна и е обичайна практика на контролните органи на ДИТ да я използват при извършване на проверки. Съдът не счита, че по този начин се подвежда лицето, което следва да я попълни, тъй като ако не е налице някое от сочените обстоятелства, съответната графа няма да бъде попълнена, както е и в конкретния случай. В декларацията на С.А. изрично е отразено, че работи в „******”, гр.Угърчин от 14.07.2018 г. като сортировач. Не е спорно по делото местонахождението на проверения обект, че се стопанисва от „******”, с управител и собственик Т.М., както и предмета на дейност на дружеството. Не е спорно и обстоятелството, че при проверката на 14.07.2018 г. е присъствал М. и че е контролирал работния процес. Показанията на свидетелите Р. и Николаева отразяват непосредствените им възприятия, придобити в хода на извършената проверка на място относно лицата, които са заварени в обекта /между които и С.А./, работата, която са извършвали, мястото на което са се намирали, начина на предоставяне и попълване на декларациите, помощта, която са оказали на някои от лицата по този повод, които са имали проблем със зрението или са поставили конкретни въпроси, касаещи попълването на декларациите. Установено е по делото, че декларации са предоставени само на лицата, заварени да полагат труд. Показанията на тези свидетели са обективни, подробни и непротиворечиви, поради което се кредитират изцяло от настоящия състав.

Съдът не споделя възражението, че  НП е незаконосъобразно, тъй като наказващият орган се е мотивирал с декларацията на С.А., за която е установено, че не е попълнена, а само подписана от нея. Действително в хода на съдебно следствие по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, лицето С.А. е допуснато и разпитано като свидетел за установяване на това обстоятелство. От показанията на А. се установява, че тя не е попълнила съдържанието на процесната декларация, а само е положила подпис, без да прочете написаното. Следва да се отбележи обаче, че поначало декларацията няма решаваща роля за преценката на наказващия орган дали е налице административно нарушение или не, по-скоро чрез попълването й се цели лицето да заяви конкретни обстоятелства, които в хода на проверката и на административнонаказателното производство да бъдат проверени и съпоставени с останалите писмени и гласни доказателства. Съдът не приема, че НП е издадено единствено въз основа на декларацията от А., тъй като актосъставителят и свидетелката Николаева са извършили проверка на място, присъствали са през цялото време, докато е продължила същата, придобили са непосредствени впечатления от обстановката и извършваната от заварените лица в обекта дейност, като впоследствие поради непредставяне към момента на проверката на документи, от които да се установи с кои от лицата, ангажирани с трудова дейност, работодателят има сключен трудов договор е насрочена документална проверка в ДИТ, за която е бил призован работодателя. Извършването на документалната проверка е отложено поради подадено от Т.М. заявление, в което е посочил здравословни причини за невъзможността да се яви на отразената в призовката дата, поради което документалната проверка е извършена на 15.08.2018 година. Едва при извършената документална проверка и след представяне от работодателя на трудов договор от 01.08.2018 г. със С.А. са изяснени всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение и съответно е съставен АУАН.

Преценката на всички събрани в хода на административнонаказателното и съдебното производство писмени и гласни доказателства, води до извод, че в случая се касае до предоставяне на работна сила от лицето С.А., че работата се извършва на осигурено от работодателя работно място, с материали на работодателя, под негово контрол и при уговорено възнаграждение, като всички тези обстоятелства обуславят съществуването на трудово правоотношение между А. и „******”ЕООД, което не е уредено по предвидения ред в КТ.

По отношение на възражението, че актосъставителят не е приел всички представени от работодателя писмени доказателства при документалната проверка, а само тези, които е счел за относими, в какъвто смисъл са и показанията на свидетеля Р., съдът намира, че  това не е правилно, тъй като работодателят има право да представи всички документи, които според него касаят извършената проверка, а инспекторът следва да ги приеме и отрази, че са представени. Друг  въпрос е как те ще бъдат ценени и доколко са относими към констатираното нарушение. Това обаче е въпрос на организация и правила в съответната структура, в които съдът няма правомощия да се намесва. В конкретния случай се твърди от жалбоподателя, че е представил граждански договор за лицето С.А. и сметка за начислени и изплатени суми за м.юли 2018 г., които не са били приети в ДИТ, но са представени и приети от съда в хода на съдебното следствие и подлежат на анализ заедно с всички останали доказателства. В този смисъл не може да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя по някакъв начин е ограничено или нарушено, тъй като съдът осъществява цялостен контрол за законосъобразност на обжалваното НП.  

Съобразявайки показанията на свидетелите и представените от жалбоподателя писмени доказателства, целящи да докажат, че С.А. се е намирала и е работила в обекта по силата на сключен на 10.07.2018 г. граждански договор, настоящата инстанция намира следното: Няма съществена разлика в клаузите, посочени в представения граждански договор с тези, посочени в представения трудов договор от 01.08.2018 година, който е сключен с А. след извършване на проверката, напротив по своя характер и елементи представения граждански договор има всички белези на трудов договор – уговорена е престация на работна сила – да обработи и изчисти от калта гъбата, за която дейност е уговорено възнаграждение от 200 лева, което е дължимо в срок от 30 дни след приключване на работата, периодичност на изплащане, характерна при работа по трудово правоотношение; определено е работно време с фиксиран час на започване и приключване на работа; в обект, стопанисван от работодателя и под негов контрол. Ето защо настоящият състав споделя извода на наказващия орган, че в случая се касае за трудови правоотношения,  без значение какво е наименованието на договора, тъй като съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Без значение е обстоятелството каква е продължителността във времето на извършваната работа с оглед разпоредбата на чл.68 от КТ, в която са предвидени различни хипотези за сключване на срочен трудов договор. Макар и по косвен начин констатациите на контролните органи се подкрепят и от представения от жалбоподателя трудов договор от 01.08.2018 г. с лицето С.А., сключен след датата на проверката в обекта, който е сключен за същата работа със същото лице, което поставя въпроса след като работодателят е бил убеден, че не се касае за трудово правоотношение, защо е сключил трудов договор с А..

От друга страна настоящата инстанция приема, че чрез разпита на свидетелката С.А. вместо да се опровергаят, всъщност се потвърждават констатациите по АУАН и извода на наказващия орган за извършено административно нарушение. Основание за този извод на съда е следното: на първо място не е поискано от жалбоподателя назначаване на почеркова експертиза, която по категоричен начин да установи дали ръкописният текст в декларацията на А. е изписан от нея. Нито страните по делото, нито съдът са експерти в тази област и изтъкнатото възражение от адвокат М., че почерците във всички представени декларации са два или три, които са на други лица, а не на посочените за декларатори е недоказано, поради което съдът не може да направи безспорен извод, че лицето, посочено в декларацията не е попълнило ръкописния текст в същата. Единственият извод, който се формира е, че след като лицето е положило подписа си в декларацията е съгласно с нейното съдържание. Съдът не е счел за необходимо служебно да допусне назначаването на техническа експертиза за изследване на почерк с оглед депозираните показания С.А., от които се потвърждават отразените в декларацията обстоятелства. При разпита й в съдебно заседание същата заявява, че не е изписала съдържанието на декларацията, но лично е положила подписа за декларатор. Същественото в нейните показания обаче е относно работата, с която е била ангажирана и условията, при които я е извършвала и към момента на проверката в обекта и след подписване на трудовия договор, които по нищо не се различават. Тъй като съдът е възприел показанията на свидетелката А. в съдебно заседание, т.е. непосредствено, стига до извод, че същата макар и все още да  работи  за дружеството-жалбоподател, е абсолютно обективна и безпристрастна и съобщава фактите, такива каквито са били в момента на проверката в обекта и след това, когато е продължила да работи за същото дружество. Именно тези нейни показания, съпоставени с останалите писмени и гласни доказателства по делото, обосновават извода на наказващия орган, че към момента на проверката - 14.07.2017 г. са били налице условията за съществуване на трудово правоотношение между С.А. и „******”ЕООД, които не са били оформени по предвидения в КТ ред – със сключен трудов договор. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на определен вид работа, а съгласно чл.1 ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Правилен е изводът, че А. предоставя работна сила в нарушение на чл.1 ал.2 от КТ. Налице са трудови правоотношения, които не са уредени като такива. Не е сключен трудов договор в нарушение на императивната норма на  чл.62 ал.1 от КТ. Законодателят е въвел изискване за форма на трудовия договор с текста на  чл.62 ал.1 от КТ, според който трудовият договор се сключва в писмена форма, а чл.61 ал.1 от КТ изисква сключването му преди постъпването на работа, т.е. преди да започне фактическото изпълнение на трудовите функции. Поради изложеното съдът не споделя възраженията относно правната квалификация на нарушението, тъй като в чл.61 от КТ законодателят е използвал термина „сключва”, което означава, че следва да е спазена изискуемата от закона писмена форма. Каквато и да е уговорката между страните по договора, тя трябва да е материализирана в писмена форма и то преди постъпване на работа. Неоснователно е и възражението, че за неизпълнение на чл.61 ал.1 и чл.62 ал.1 от КТ са приложими различни административнонаказателни разпоредби, тъй като приложимата санкционна норма е една – тази по чл.414 ал.3 от КТ. 

С оглед безспорно установения факт, че С.А. е престирала труд без сключен трудов договор, е налице извършено нарушение на трудовото законодателство, за което е наложена предвидената от законодателя минимална имуществена санкция.

Анализът на събрания доказателствен материал по категоричен начин установява извършено нарушение по  чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Представените от жалбоподателя писмени доказателства – граждански договор без съответен номер, сметка за изплатени суми по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ и мемориален ордер за м.юли 2018г. касаят период след извършване на нарушението и поради изложените по-горе съображения за съществуването на трудово правоотношение към 14.07.2018 г., за което не е сключен трудов договор в предвидената от закона писмена форма, не могат да оборят извода на съда за нарушение на трудовото законодателство. 

Относно направеното възражение, че контролните органи е следвало да обявят с постановление по чл.405а от КТ съществуването на трудово правоотношение и да дадат предписания, съдът намира, че това е правомощие на органите на ДИТ, което не е задължително, като от преценката именно на актосъставителят зависи дали да издаде постановление по чл.405а от КТ, или не, като не издаването на такова само по себе си не съставлява нарушение, водещо до отмяна на НП като незаконосъобразно.

Настоящият случай не може да бъде приет и за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено на 14.07.2018 година, т.е. след влизане на 27.01.2012 година в сила на разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ/ДВ бр.7/2012 год./, съгласно която „не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2” от Кодекса на труда. При наличие на специална разпоредба относно маловажни нарушения на трудовото законодателство, каквато е тази на чл.415в от КТ, се изключва приложението на чл.28 от ЗАНН от административнонаказващия орган и от съда. Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права. В този смисъл, след като нарушението е от изрично посочените в чл.415в, ал.2 от КТ, не е необходимо наказващият орган да извърши преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът приема, че при издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи неговата отмяна, безспорно доказано е извършеното от жалбоподателя нарушение, правилна е правната квалификация на деянието и приложената санкционна норма, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

   

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15 - 0000645 от 27.09.2018 година на Борис Венетков П. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Плевен, с което на „******” ЕООД гр.Угърчин с ЕИК ******,  представлявано от Т.Ц.М. с ЕГН **********, в качеството му на работодател, на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на чл.1 ал.2 във връзка с чл.62 ал.1 от КТ като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: