Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 44
18.03.2019 г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, на двадесет и шести
февруари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
Председател: Стратимир Димитров
Членове: Боряна Бончева
Красимир Димитров
секретар Стефка Ангелова
прокурор Делчо Лавчев
като разгледа докладваното от чл. съдия
Красимир Димитров ВНОХД № 81 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С
присъда № 3/07.01.2019 г., постановена по НОХД № 639/2018 г., Районен съд –
Свиленград е признал подсъдимия Д.А. (******* ******), роден на *** година в
гр. *******, ********** ********, живущ в гр. *************, *********
*********, община *****, кв. *********, ул. ***** № **, ап. *, паспорт №
*********** за виновен в това, че на 23.04.2016 г. на Митнически пункт „Капитан
Андреево”, община Свиленград, област
Хасково на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“, при излизане от Република
България за Република Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред
митническите органи писмено във валутна митническа декларация сумата от
70 530 евро с обща левова равностойност съгласно фиксирания курс на БНБ,
възлизаща на 137 944.69 лева, пренасяни през границата на страната, която
граница е външна граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутен закон – чл. 11а, ал. 1:
„Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната
равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи”; чл.
11а, ал. 5: „Задължението за деклариране по ал. 1 се
смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация
е невярна или непълна”; чл. 14г: „Министърът
на финансите издава наредбата по прилагането на чл. 10а, чл.
11, ал. 3, чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3,
чл. 14а, 14б и 14в.”) и обнародван акт на Министерския съвет (Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на
страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон,
обн., ДВ бр. 10 от 03.02.2012 г.): чл. 2, ал. 1:
„Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната
равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от
трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9”; чл.
8, ал. 3: „В случаите, когато пренасяните през
границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен
коридор („нищо за деклариране“) или устно е заявило това при преминаване през
митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно
декларирана информация.”; чл. 9, ал. 1: „Лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл.
5 и 7”; чл.
9, ал. 2: „Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в
три екземпляра, като първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият
и третият - за митническите органи.”),
относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности
или задълженията за тяхното деклариране, и стойността на предмета на
престъплението е в особено големи размери, поради което и
на основание чл. 251, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1
от НК за срок от 3 години. С присъдата съдът не
приложил разпоредбата на чл.
251, ал. 2 от НК, като противоречаща на правото на ЕС на основание определение № 1086412 от 12 юли 2018 г. на
Съда на Европейския Съюз по Дело С-707/17. В тази връзка съдът е постановил веществените доказателства – сума в размер
на 70 530 евро, оставени
на съхранение в Митница Бургас (бивша Митница Свиленград) – да бъдат
върнати на подсъдимия А. или на упълномощено
от него лице.
Недоволен
от присъдата е останал прокурор от
Районна прокуратура – Свиленград, който
протестирала същата, в законовия срок и в частта за приложението на чл. 251, ал. 2 НК.
Твърди се, че в тази част присъдата се явява неправилна и незаконосъобразна.
Обосновава се, че в определение № 1086412
от 12 юли 2018 г. на Съда на Европейския Съюз по Дело С-707/17, на което се
е позовал районният съд, никъде не се коментирал въпросът за приложението на
чл. 251, ал. 2 НК. В цитираното определение не се давал отговор как и по какъв
начин следва да бъде осъразмерено наказанието, предвидено за това престъпление.
В този смисъл, районният съд не приложил законовата разпоредба на чл. 251, ал.
2 НК, като тълкувал европейското право произволно и избирателно. Отправя се
предложение до съда за изменение на протестираната присъда в частта относно
приложението на чл. 251, ал. 2 НК и постановяване предметът на престъплението –
сума в размер на 70 530 евро с обща равностойност по фиксиран курс на БНБ
137 944,69 лв. – да се отнеме в полза на държавата.
В
с.з. пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
поддържа подадения протест по
изложените в него съображения.
Защитникът на подсъдимия А. посочва, че присъдата в
протестираната част се явявала правилна и законосъобразна. Излага доводи в тази
насока. Пледира за потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият А. подкрепя становището на
защитника си.
В хода на въззивното производство не са
отправяни доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.
Хасковски
окръжен съд, като взе предвид депозирания протест, съобрази доводите на
страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и
чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на протестирания акт, намира следното:
Съдебното
производство пред районния съд е преминало по реда на глава ХХVІІ от НПК с
провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Спор по фактите както на производството пред РС, така и в настоящото няма.
За да постанови своята присъдата първоинстанционният съд е приел за установено
от фактическа страна следното:
На
23.04.2016 г., около 15:30 часа, подсъдимият А. и свидетелите В.Ч.от **********
и Ч.от ************** тръгнали от гр. Букурещ, Румъния, за гр. Истанбул,
Република Турция. Пътували с лек автомобил Ауди А5 с рег. № *******, собственост
на Е.Г., сестра на свидетеля Ч. и управляван от него с пълномощно. Целта на
пътуването на свидетеля Ч. и подсъдимия А. била да отидат на сватба, на която и
двамата били поканени, а свидетелят К.
тръгнал с тях, защото имало свободно място в колата и искал да се прибере в
*********. Подсъдимият поддържал приятелски отношения и с двамата свидетели,
като К. и Ч. се познавали от скоро и не били близки.
Около 21:30 часа на 23.04.2016 г. подсъдимият А. и двамата свидетели
пристигнали на МП Капитан Андреево – шосе, община Свиленград, и се наредили на
опашката от автомобили на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“ на път за
Република Турция за митнически контрол. По същото време свидетелят Б.Б.– ******
******** *******при Митница Бургас – бил разпределен по график на работа на МП
Капитан Андреево на същото трасе. Когато стигнал до автомобила, управляван от
свидетеля В. Ч., с двамата пътници в него, свидетелят Б.
отклонил автомобила за проверка и попитал водача на румънски език имат ли нещо
за деклариране, като останалите пътници също го разбрали. След като всички му
отговорили, че нямат нищо за деклариране, Б.
пристъпил към извършване на проверка на купето и багажника на автомобила. Под
седалката на водача той открил в краката на подсъдимия А. мъжка чанта, в която
имало банкноти и купюри от по 50, 100 и 500 евро. Попитал на кого е чантичката,
при което подсъдимият на развален румънски език отговорил, че е негова.
Свидетелят Б. откарал лекият автомобил в гаража (хале) на
платно „Входящи автомобили и автобуси“ на МП Капитан Андреево за извършване на
щателна митническа проверка, като лично управлявал автомобила, а подсъдимият А.
и двамата свидетели останали в него. В гаража се намирали свидетелите С.Т.–
****** ******** *******при Митница Пловдив и И.Д.– ******* ******** *******при
Митница Бургас, които при пристигане на МПС били запознати от свидетеля Б.
със случая. Преди започване на проверката свидетелят Б.
отново попитал подсъдимия А. и свидетелите Ч. и К.
дали имат нещо за деклариране, но отново получил отрицателен отговор.
Митническите служители извършили проверка на наличния багаж в лекия автомобил,
след което извършили личен преглед на подсъдимия и свидетелите Ч. и К. В личния
багаж на подсъдимия и в две якета били открити две пачки с банкноти, като
едната била с банкноти от по 50 евро, а другата с банкноти от по 50, 100 и 500
евро. Веднага след това подсъдимият А. и свидетелите Ч. и К.
били поканени да изкарат всичко, което имат по джобовете си и да го оставят на
масата за багаж. Подсъдимият извадил от джобовете си още банкноти от по 10, 20,
100 и 500 евро, като след преброяване на валутата, намерена в мъжката черна
чанта, в багажа на подсъдимия и в самия него, било установено, че пренасяната и
недекларирана валута от подсъдимия А. е в общ размер на 70 530 евро. Свидетелят
В.Ч.извадил от себе си 1000 евро, а свидетелят Ч.извадил от своя джоб
11 700 евро и 2300 щатски долара. Констатираното съставлявало нарушение по
смисъла на Валутния закон, поради което на подсъдимия А. бил съставен АУАН №
794 от 23.04.2016 г., който той подписал в присъствието на преводач и посочил,
че възразява срещу акта. Парите били иззети от А. с разписка № 0046644 от
23.04.2016 г.
За
случая бил уведомен дежурният разследващ ******** *******при Митница Свиленград
(понастоящем Митница Бургас), който започнал досъдебно производство срещу
подсъдимия А. за престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, в хода на което откритата у
подсъдимия недекларирана парична сума била предадена от свидетеля Б.
на разследващия орган, за което действие бил съставен протокол за доброволно
предаване от 24.02.2016г. Извършил се и оглед на парите (отразен в протокол с
приложен фотоалбум), като било установено, че същите представляват: 2 бр.
банкноти по 10 евро; 3 бр. банкноти от по 20 евро; 477 бр. банкноти от по 50
евро; 241 бр. банкноти от по 100 евро; и 45 бр. банкноти от по 500 евро, или
общо 70 530 евро.
Описаната фактическа обстановка е
установена в производството по глава ХХVІІ НПК чрез признаване от подсъдимия
на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и от приобщените по делото чрез прочитане на писмените материали и
писмените доказателства по ДП № 1000 – 96/2016 г. по описа на Митница Бургас.
Присъдата,
предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички
съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност.
Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена
фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред
доказателства, въз основа на които е изградил обосновани изводи досежно
виновността на подсъдимия Д.А. в извършването на престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, за което му е било предявено обвинението.
Правилно
е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
деянието по чл. 251, ал.1 НК, тъй като не е изпълнил своето законово задължение
да декларира парична сума от общо 70 530 евро, с левова равностойност по
фиксиран курс на БНБ 137 944,69 лв., като деянието е осъществено при
преминаване границата на Република България, която се явява и външна граница на
Европейския съюз, по време на извършване на редовна митническа проверка на МП
Капитан Андреево. Законовото задължение за деклариране, описано в състава на
чл. 251, ал. 1 НК, който има бланкетен характер, се извлича от приложимите към
този вид дейност нормативни актове – чл. 11а, ал. 5 и чл.14г от Валутния закон,
чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал. 3, чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н – 1 от
01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на
митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон. Деянието е извършено от
подсъдимия А. чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението за
деклариране, произтичащо от горепосочените разпоредби. От обективна страна е
налице и предвидения от състава на престъплението по чл.
251, ал. 1 НК обективен признак - стойността на предмета на престъплението
е в особено големи размери, съобразно указанията на ТР № 1 от 30.10.1998 г. и
размера на минималната работна заплата за страната към момента на извършване на
деянието.
От
субективна страна е налице пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че
пренасянето на парични средства в подобни размери през границата на Република
България, без да ги декларира по надлежния законов ред, съставлява нарушение на
нормативните изисквания и е разбирал, че по този начин нарушава установения в
страната валутен режим, но е искал настъпването на тези последици.
Не
се установяват и допуснати съществени процесуални нарушения при определяне на
наказанието. Проверката на обжалваната присъда показва, че първостепенният съд правилно
е анализирал критериите за индивидуализация на наказанието, като е отчел както
специалните правила, свързани с проведеното съкратено съдебно следствие (чл.
58а НК), така и общите критерии на чл. 54 НК. Отчетено е, че не намира място
приложението на чл. 55 НК, което се споделя и от настоящия съдебен състав.
Индивидуализацията на наказанието е проведена въз основа на констатации, които
след това са съотнесени към степента на обществена опасност на деянието и
дееца.
По
същество подаденият протест касае единствено приложението на чл. 251, ал. 2 НК.
По приложението на тази правна норма
настоящият въззивен състав намира произнасянето на първоинстанционния съд за
правилно и съобразено с изискванията на европейско законодателство. По
отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на чл. 251, ал. 2 от НК и неговото съответствие с чл. 65, параграф 3 от ДФЕС и
чл. 9 параграф 1 от Регламент № 1889/2005 е постановено определение № 1086412 от
12.07.2018 г. по дело № С-707/17 СЕС, което е задължително за националните
съдилища на държавите-членки в ЕС. Основното становище, застъпено в
определението е, че с отнемането на недекларираната сума в полза на държавата в
съчетание с едно от алтернативно предвидените за престъплението наказания, се
надхвърля границата на необходимото за гарантиране изпълнението на задължението
за деклариране. Регламент (ЕО)
1889/2005 от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят
и изнасят от Общността (Регламент), цели контрол върху това пренасяне, във
връзка с което предвижда съответни задължения, като чл. 4 предоставя на
компетентните органи при неизпълнение на задължението за деклариране парите в
брой да бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие
с националното законодателство. Разпоредбата на чл.
9, параграф 1 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005 на Европейския парламент и на
Съвета от 26.10.2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и
изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
правна уредба като разглежданата в главното производство, която като санкция за
неизпълнение на задължението за деклариране по чл. 3
от този регламент предвижда, от една страна отнемане на недекларираната
сума в полза на държавата, а от друга страна, наказание лишаване от свобода до
шест години или глоба в размер на двойната сума (стойност) на предмета на
престъплението. След измененията в чл. 251, ал. 1 от НК, с ДВ бр.
101/2017 г. от 19.12.2017 г. е настъпило смекчаване на предвидените наказания,
а именно лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една пета от
стойността на предмета на престъплението, но разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК е останала непроменена с предвидената в нея конфискация на предмета на
престъплението, в частност на пълния размер на недекларирана сума. От мотивите
на цитираното определение № 1086412/12.07.2018 г. се установява несъвместимост
на общия принцип в правото на ЕС за пропорционалност между нарушението и
наказанието с предвиденото в чл. 251, ал. 2 от НК отнемане в полза на държавата
на предмета на престъплението, което надхвърля целите на регламента, насочени
към изпълнение на задължението за деклариране в контекста на възможността за
контрол в движението на парите в брой и обмена на информация, но не и към
санкциониране на евентуални измамни или противоправни действия. Възприетото от СЕС тълкуване е за несъвместимост на
предвиденото в ал.
2 на чл. 251 от НК отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението с общия принцип в правото на ЕС за пропорционалност между
нарушението и наказанието, както и с условието предприетите от националните
системи мерки да не надхвърлят необходимото за постигането на преследваните от
тези системи и от съюза цели. В тази връзка и с оглед възприетата идентичност
между защитените обществени отношения в Регламента и националната норма на чл. 251
от НК, тълкуването на СЕС не допуска правна уредба, която съвместява
санкциите "лишаване от свобода" или "глоба в размер на двойната
сума на предмета на престъплението" с отнемане на недекларираната сума в
полза на държавата. Това означава, че
след индивидуализирането на наказание за конкретен деец за конкретно деяние по чл.
251, ал. 1 от НК, следва да не се прилага ал. 2-ра
на чл.
251 от НК. Поради това противоречие на чл. 251
от НК с чл.
9, § 1 на Регламент (ЕО) 1889/2005 г. правилно Районен съд - Свиленград се
е съобразил и приложил принципа за примата на материалния закон на съюзното
право над националното с оглед произнасянето на Съда по дело № С-707/2017
г.
По
изложените съображения въззивната инстанция намира за неоснователни исканията в
протеста относно направеното искане за приложение на чл. 251, ал. 2 от НК и
отнемане в полза на държавата на паричните средства, предмет на престъплението.
Предвид
гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 3 от 07.01.2019 г., в протестираната й част, постановена по НОХД № 639/2018 г. по
описа на Районен съд – Свиленград.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове: