Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 902 /
17.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осемнадесети
юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Й. Б., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 692/2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Районно управление - Айтос, е оспорил решение № 11/29.01.2020г.
по АНД № 411/2019г. по описа на Районен съд Айтос, с което е отменено наказателно
постановление № 19-0237-000389/24.10.2019г., издадено от началник група към ОД
на МВР – Бургас, РУ Айтос. С наказателното постановление на Н.П.М. за нарушение
на чл.123, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175,
ал.1, т.5 от същия закон е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месеца, а за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Сочи,
че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени материалните законови
изисквания на ЗАНН, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
права, които да водят до опорочаване на административно-наказателното
производство по налагане на административното наказание. Счита, че с
поведението си Н.П.М. безспорно е осъществил от обективна и субективна страна
състава на изпълнителните деяния на хипотезите на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1,
т.3 от ЗДвП. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на
спора - да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Ответникът по касация Н.П.М., редовно уведомен, се явява лично.
Иска наказанието лишаване да управлява МПС да бъде заменено с глоба.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Андрей
Червеняков, счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение
предлага да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Н.П.М. е наказан за това, че на 09.09.2019г. около 11:00 часа
в Община Айтос по ППЕ-773 с посока на движение гр.Айтос – гр.Карнобат в района
на 466 км като водач на лек автомобил марка „Грейт Уолл Волекс Ц 10“ с рег. № А
92 34 МС, собственост на „Асансьорен сервиз – Поморие 2“ ООД с ЕИК *********, се
движел с несъобразена скорост, загубил контрол над МПС, напуснал пътното платно
в ляво по посока на движението си и се блъснал в еластична ограда. Настъпило е ПТП
с материални щети върху автомобила и водача е нарушил задължението си като
участник в ПТП и напуснал ПТП-то. Административнонаказващият орган е приел, че
са нарушени нормите на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието;
б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да
не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие;
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания.
Съгласно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба
от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
Съгласно чл.20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл.179, ал.2, предложение 1 от ЗДвП който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
Районният съд е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени при нарушение на императивните разпоредби на чл.42, съответно
чл.57 от ЗАНН, относно задължителното минимално изискуемо съдържание на АУАН и
НП. Сочи се, че при издаване на НП е нарушена нормата на чл.42, т.9 от ЗАНН,
съгласно която в АУАН се вписват „имената и точните адреси на лицата, които са
претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер“. От друга
страна се сочи, че разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП съдържа три
хипотези, а в НП не е посочено коя от трите форми на изпълнително деяние е
осъществена от нарушителя. По отношение на нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП е
прието, че не става ясно кое точно от всички изисквания М. не е изпълнил.
Обжалваното решение е правилно.
Възраженията на касатора касаят правилното приложение на
материалния закон, тъй като се твърди, че са представени достатъчно
доказателства, установяващи извършването на двете нарушения, за които е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. С
оспореното съдебно решение обаче е отменено наказателното постановление изцяло
поради допуснати съществени нарушения на процедурата, т.е. не защото няма
нарушения или не са извършени от това лице (тези въпроси въобще не са обсъждани), а поради пороци на процедурата по издаване на НП, които
съществено нарушават правото на защита на наказаното лице – отсъствие на
коректно посочена нарушена норма (действително
в чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП се съдържат три различни хипотези, а наказващият
орган не е посочил, в коя от тях попада деянието на М.), което е равносилно на непосочване на нарушената норма; липса
на описание на нарушението квалифицирано като такова на чл.20, ал.2 от ЗДвП;
недоказаност на нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Тези процесуални нарушения
са обосновали отмяната на НП. В тази част мотивите на районния съд се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав.
По изложените съображения обжалваното решение на РС - Айтос
следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 29.01.2020г. постановено по АНД
№ 411/2019г. на Районен съд – Айтос.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: