Р Е
Ш Е Н
И Е
№
274
гр.
Перник, 12.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 12.06.2019 г., ІIІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00312 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Г. Б. и Б. Б. против решение № 7/18.02.2019 г. по гр.д.
№ 1012/2017 г. по описа на Районен съд - Радомир по извършване на съдебна
делба, в частта, с която по реда на чл. 346 ГПК Г. Б. и
Б. Б. са осъдени да заплатят на ищците И.Г. и И. Г. сумата от по 302,25 лв. –
извършени подобрения в делбените УПИ и двуетажна масивна жилищна сграда. По
изложени в жалбата доводи за неправилност
и необоснованост на решението в обжалваната част, тъй като не са обсъдени
писмените доказателства, приети са избирателно и едностранно гласните
доказателства относно извършените подобрения, без да се изследва състоянието на
имота към момента на откриване на наследството – м. януари 2016г и момента на
изготвянето на приетата експертиза, се иска отмяна на решението в обжалваната
част, и решаване на спора по същество като въззивният съд отхвърли
претенциите по сметки.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите И. Г. и И. Г. са подали отговор на
въззивната жалба, в който по подробно изложени съображения изразяват становище
за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на
чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо –
в обжалваната част. Предмет на въззивното производство е решението единствено в частта за уважаване претенциите по сметки по
чл. 346 от ГПК, като в частта за отхвърлянето им и относно способа
за извършване на делбата, решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради
което не е предмет на въззивна проверка.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното
решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
В първото съдебно заседание след допускане на
делбата, ищците са предявили срещу ответниците претенции по сметки в общ размер на 5172.76 лева /подробно конкретизирани по
пера, време на извършване и стойност в представените по делото молби/ за извършени подобрения в делбения УПИ и двуетажна масивна
жилищна сграда, с твърдението, че
подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици-съделители.
Ответниците не са оспорили претенцията до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция. С оглед на това изложените
в жалбата оспорвания и възражения не са релевирани своевременно до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция, поради което са
преклудирани по см. на чл. 147 и чл. 266, ал. 1 ГПК. Поради това ответникът не би могъл да се позовава на доводи и възражения на посоченото основание за първи път през въззивната инстанция. Независимо
от това оспорванията и възраженията са неоснователни.
Установено е от събраните в
първоинстанционното производство гласни /св. Т., С. и Т./ и писмени доказателства и съдебно- технически експертизи, че описаните от ищците работи са извършени в имотите
както следва: 19 кв. м.
мозаечно покритие, 46 бр. стъпала, поставяне на врата на тавански етаж, направа на парапети на тераса на І-ви и ІІ-ри етаж, направата на канализация през м. 08.2017 г. от
външна чешма до септична яма, смяна на дограма на стая на ІІ-ри етаж, поставяне (лепене) на фаянс на баня от 8 кв. м., с изключение на двата асмалъка в двора. Представените
от ищците доказателства относно обстоятелството, че тези подобрения са
извършени именно от тях /гласни и писмени такива, заключенията на съдебно- технически експертизи/ са достатъчни. В тази връзка от анализа на горепосочените
доказателства, се налага
извод, че строителните работи са извършени в периода 2010 г. - 2017 г. от ищците с техни средства, както и че същите съществуват понастоящем. Касае се за извършване на подобрения, защото доказателствата и експертизата установяват нововъведения, които изменят общата вещ
и които не са били необходими за запазването и съхраняването им. Въз
основа на гл. доказателства и доколкото липсва оспорване от ответниците, въззивният съд приема, че процесните подобрения
са извършени от ищците със съгласието и без противопоставянето на ответниците,
поради което правоотношенията помежду им се уреждат по реда на чл. 30, ал.3 ЗС,
а данни за
противното не могат да се извлекат и от представените документи и заключението
на СТЕ – напротив от доказателствата по делото може да се направи извод, че с
конклудентни действия ответниците са изразили съгласие с тези подобрения /противното не се твърди
и в жалбата/. При това положение съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС се дължат
действително извършените разходи за подобрения, съобразно частите в
съсобствеността, а не увеличената стойност на имота (ППВС № 6 от 1974 г., ТР №
85 от 1968 г., както и Решение № 615 от 17.10.2002 г. по гр. д. № 93/2002 г. на
ВКС, І ГО). Съгласно заключенията на първоначалната и допълнителна съдебно – техническа експертиза,
неоспорени от страните, доказаните извършени от ищците и с техни средства подобрения в делбения УПИ и двуетажна
масивна жилищна сграда са на
стойност от 2285.95 лева, като стойността им е определена към
момента на извършването им. В тази връзка неоснователно е направеното в жалбата единствено
конкретно оплакване, че не е изследвано състоянието на имота към момента на
откриване на наследството – м. януари 2016г. и момента на изготвянето на
експертизата. Жалбоподателят не прави разграничение, че в приложимата за
процесния случай разпоредба на чл. 30, ал. 3 ЗС, стойността на извършените от
ищците подобрения се определя към момента на извършването им, данни за което се
съдържа в приетата техническа експертиза, както и че същите
съществуват понастоящем, за разлика от правилата на чл. 72 - 74 ЗС, чл. 61 и чл. 59 ЗЗД, при което е необходимо да се изследват каква би била цената на вещта без
подобрението и каква е тя с него към момента на разглеждане на спора и
постановяването на решението по него, но
както се посочи настоящият случай е различен.
Следователно от
сумата, която са изразходвали ищците за доказаните извършени
подобрения общо от 2285.95
лв., последните могат да
искат от другите съсобственици-ответници само сумата, която се припада на
техните дялове. За сумата, която се следва на дела на извършилия подобренията
той не може да претендира, тъй като е налице сливане на качеството кредитор и
длъжник.
Ето защо, ответниците Г. Б. и Б. Б., съобразно притежаваните от тях от по 2/8 ид. части от урегулирания поземлен имот, съответно от по 1/8 ид. части от двуетажна масивна жилищна сграда, следва поотделно да заплатят на ищците сумата от по 302.25 лв. за така извършените подобрения.
Исковете с пр. осн. чл. 30, ал.3 ЗС за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 5172.76 лева, са неоснователни.
Други
относими конкретни оплаквания и доводи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт не са
наведени във въззивната жалба, поради което с оглед правомощията по чл. 269,
изр. последно ГПК въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на обжалваното решение, нито да се произнася
по въпроси, които не са заявени своевременно в първоинстанционното
производство.
С решението си в обжалваната част първоинстанционният съд е достигнал до идентични
правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде
потвърдено, включително и в частта за разноските. Въззивната жалба е изцяло неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателите
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемите претендират и доказват разноски пред
въззивната инстанция общо 300 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно
представените доказателства, включително в договора за правна защита и
съдействие е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение е платено изцяло и
в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които им се дължат от жалбоподателите изцяло,
предвид неоснователността на жалбата.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 7/18.02.2019 г. по гр.д. № 1012/2017 г. по
описа на Районен съд – Радомир в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение в останалата част като
необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА
Г. И. Б., ЕГН********** и Б. И. Б., ЕГН********** –
и двамата със съдебен адрес: *** /чрез адв. М. С./, да заплатят на И. И. Г.,
ЕГН********** и И. С. Г., ЕГН*********** – и двамата от ***, сумата 300 лв. –
разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.