№ 191
гр. К., 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20211850101155 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ / отм. / и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба вх. № 4847 / 22.12.2021
година подадена от ИВ. ЦВ. ГЬ., ЕГН ********** от с. О., община К., чрез
адв. Ч. - САК против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление : гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А, представлявано от М. М.С. – Г. и
П.В.Д. – изп. директори, с която ищецът иска да бъде осъден ответника да му
заплати сумата в размер на 11 018.97 / единадесет хиляди и осемнадесет лева
и деветдесет и седем стотинки / лева – обезщетение за имуществени вреди,
настъпили поради направени разходи, за периода от 02.11.2020 г. до
18.08.2021 г. за лечение, вследствие виновно причиняване на телесни
увреждания, при ПТП на 11.08.2016 г., ведно със законна лихва от датата на
предявяване на ИМ до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 11.08.2016 г. около 07.45 ч.
водачът на лек автомобил „БМВ“, модел „725 ТДС“, с ДК № СА **** НХ
М.Р.В. го управлявал в с. Д., с посока от центъра към изхода му, със скорост
около 84 км / ч и реализира ПТП с управлявания от ищеца мотоциклет марка
„Я.“, модел „М. ***“, с ДК № СО ***** А.
1
Във връзка с реализираното ПТП е образувано НОХД № 40 / 2017 г. по
описа на КРС, което е приключило с присъда от 06.04.2017 г., като водачът на
лекия автомобил е признат за виновен, присъдата е обжалвана и е изменена
частично от СОС, но към момента е влязла в сила.
Ищецът сочи още, че пътният инцидент му причинил тежки телесни
увреждания, подробно описани в исковата молба. Животът на ищецът е
съсипан и същият ще прекара живота си на легло и в инвалидна количка.
Вследствие претърпените телесни увреждания ищецът е направил
сериозни разходи в периода от 02.11.2020 до 18.08.2021 г., т. е. той е
претърпял имуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с
настъпилото ПТП.
Лекият автомобил „БМВ“, модел „725 ТДС“, с ДК № СА **** НХ, при
управлението на който виновно е причинено ПТП – то има сключена
застраховка ГО в ответното дружество – полица № BG / 22 /*********,
валидна от 17.12.2015 г. до 04.10.2016 г.
Във връзка с претърпените вреди пред застрахователя е заведена
доброволна претенция с вх. № 10118 / 30.08.2021 г., но с писмо изх. № 11240 /
10.12.2021 г. застрахователят отказва плащане, тъй като е изтекла 5 – годишна
погасителна давност. Но ищецът претендира имуществени вреди за периода
от 02.11.2020 г. до 18.08.2021 г., за които не е изтекла 5 – годишна давност.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответникът да заплати на ищеца 11 018.97 / единадесет хиляди
и осемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки / лева – обезщетение за
имуществени вреди, настъпили поради направени разходи за периода от
02.11.2020 г. до 18.08.2021 г. за лечение, вследствие виновно причиняване на
телесни увреждания, при ПТП на 11.08.2016 г., ведно със законна лихва от
датата на предявяване на предявяване на ИМ до окончателното плащане.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание на 06.06.2022 г. съдът направи изменение в
проектодоклада в т. 3 и т. 4, съгласно постъпила молба от упълномощения
защитник на ищеца, а именно : в т. 3 прие за доказано виновното и
противоправно причиняване на ПТП от страна на водача на МПС с ДК № СА
**** НХ, реалното плащане на разходите по описаните в исковата молба
платежни документи и причинно – следствената връзка между получените
2
при ПТП – то травми и необходимостта от закупуване на медикаментите,
описани в ИМ. А в т. 4, че горните обстоятелства посочени в т. 3 от доклада
не се нуждаят от доказване.
Ищецът редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. М. –
САК, преупълномощена от адв. Ч. – САК, която поддържа иска и моли съдът
да постанови решение, с което да уважи така предявените искове. Същата
твърди, че исковете не са изтекли по давност, с оглед периода на сторените
разходи от нейния доверител. Претендира направените разноски и представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът редовно призован, се представлява от юрк. И., който моли
съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция, като
неоснователна, тъй като е изтекла 5 – годишната погасителна давност.
Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа страна :
От приложените като доказателство към делото заварен препис от
Присъда № 53 / 06.04.2017 г. и мотиви към същата е видно, че РС – К. е
признал подсъдимият М.Р.В., ЕГН ********** за виновен за престъпление по
чл. 343 ал. 3 пр. 1 б. „а“, пр. 1 – во, вр. с чл. 342 ал. 1, пр. 3 – то от НК и му е
наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, като е
отложил определеното наказание за срок от пет години. А на основание чл.
58а ал. 1 от НК е намалил така определеното наказание с една трета, а именно
: на две години и осем месеца „Лишаване от свобода“, като на основание чл.
66 ал. 1 от НК е отложил определеното наказание за срок от пет години.
Безспорно е установено по делото, че на 11.08.2016 г. около 07.45 часа,
водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „725 ТДС“ с ДК № СА ****
НХ М.Р.В., ЕГН ********** го управлявал по посока от центъра на с. Д. към
изхода му. Управляваното от виновния водач превозно средство се движело
със скорост около 80 км / ч, в срещуположната пътна лента, с посока от
входа на селото към центъра, се движел ищецът ИВ. ЦВ. ГЬ. с мотоциклет
марка „Я.“, модел „М. ***“, с ДК № СО ***** А, със скорост около 40 км / ч.
Виновният водач М.Р.В. навлязъл в и се движил в лентата за насрещно
движение, не изпълнил задължението си при възникване на опасност да
3
намали скоростта си и в случай на необходимост да спре, в резултат на което
последвал сблъсък с насрещно движещия се мотоциклет марка „Я.“, модел
„М. ***“, с ДК № СО ***** А, управляван от ищецът ИВ. ЦВ. ГЬ. и по
непредпазливост му причинил тежка телесна повреда.
Приложени са към делото като доказателства заверени преписи от
Епикризи от УМБАЛСМ „П.” ЕАД, медицински предписания и изследвания
на ищеца, както и фактури, на различни стойности и от различни издатели.
Видно е, че с молба претенция вх. № 10118 / 30.08.2021 г. ищецът ИВ.
ЦВ. ГЬ. е предявил претенция към ЗК „Л.И.“ АД в размер на 11 018.97 /
единадесет хиляди и осемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки / лева –
обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради направени разходи за
периода от 02.11.2020 г. до 18.08.2021 г. за лечение, вследствие виновно
причиняване на телесни увреждания, при ПТП на 11.08.2016 г.
С писмо изх. № 11240 / 10.12.2021 г. ЗК „Л.И.“ АД е отговорила на
ищеца, че доброволната претенция за претърпени имуществени вреди е
предявена след изтичане на абсолютната петгодишна давност – 11.08.2021 г.
Няма спор между страните, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „725
ТДС“ с ДК № СА **** НХ е имал застраховка „Гражданска отговорност“ №
BG/22/*********, валидна от 17.12.2015 г. до 04.10.2016 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че към датата на твърдяното ПТП – 11.08.2016 г. е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на МПС – лек автомобил марка
„БМВ“, модел „725 ТДС“ с ДК № СА **** НХ с ответното дружество, по
силата на което застрахователя се задължава да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. В рамките на срока на действие на застраховката е
настъпило застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на
застрахования автомобил за вреди в резултат от причинено от
същия пътнотранспортно произшествие.
Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се
4
установяват по несъмнен начин от събраните доказателства – установява се
настъпването на пътнотранспортното произшествие на сочената
дата, причинено виновно от водача на застрахования
автомобил, настъпването на вреди на ищеца, както и причинно - следствена
връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
Не е оспорено от ответника и претендираното обезщетение за
имуществени вреди в размер на 11 018.97 / единадесет хиляди и осемнадесет
лева и деветдесет и седем стотинки / лева – обезщетение за имуществени
вреди, настъпили поради направени разходи, за периода от 02.11.2020 г. до
18.08.2021 г. за лечение.
Но ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност и
моли така предявените исковете да бъдат отхвърлени, тъй като доброволната
претенция за имуществени вреди е предявена с вх. № 10118 / 30.08.2021 г., т.
е. след изтичане на абсолютната петгодишна давност - 11.08.2021 г.
Досежно възражението на ответника за изтекла погасителна давност
върху вземането на ищцата:
Възражението за погасяване на вземането за обезщетяване на вредите по
давност обаче е основателно. В съдебната практика, установена по
задължителен начин (ПП № 2 от 21.XII.1981 г. на ВС, Решение № 72 от
30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 475 /2008 г., II т. о., ТК, Определение № 56 от
3.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 629/2011 г., II т. о., ТК ) трайно се поддържа
приложението на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД по отношение на
вземания за деликт и краткия тригодишен срок само за лихвите върху
вземанията от непозволено увреждане / чл. 111, б. "в" ЗЗД /. Същите срокове
намират приложение и спрямо застрахователя, поради функционалната
обусловеност на неговата отговорност от деликтното правоотношение.
Доколкото в настоящия случай извършителят на деянието е бил установен
при самото ПТП, началният момент на давността съвпада с датата на деликта,
довършен с вредоносните последици.
Давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - при
непозволено увреждане – от откриването на дееца / чл.114 от ГПК /. Деецът
М.Р.В. е установен в деня на ПТП – 11.08.2016 г. А доброволната претенция
за имуществени вреди е предявена с вх. № 10118 / 30.08.2021 г., т. е. след
изтичане на абсолютната петгодишна давност - 11.08.2021 г.
5
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски / не е
приложен списък по чл. 80 от ГПК /, а именно : сумата от 150.00 / сто и
петдесет / лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание § 22 КЗ вр. с чл. 226, ал. 1 КЗ /
отм./ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от ИВ. ЦВ. ГЬ., ЕГН ********** от с. О.,
община К. против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А, представлявано от М. М.С. – Г. и
П.В.Д. – изп. директори за заплащане на сумата от 11 018.97 / единадесет
хиляди и осемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки / лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради
направени разходи, за периода от 02.11.2020 г. до 18.08.2021 г. за лечение,
вследствие виновно причиняване на телесни увреждания, при ПТП на
11.08.2016 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на ИМ -
22.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като
недопустими.
ОСЪЖДА ИВ. ЦВ. ГЬ., ЕГН ********** от с. О., община К. да заплати
на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.
С., бул. „С.Ш.“ № 67А, представлявано от М. М.С. – Г. и П.В.Д. – изп.
директори на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски в размер на
сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6