Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1891 05.11.2019
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на девети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 2817 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е
образувано по повод постъпила жалба от Л.К.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, против
Ревизионен акт № Р-02000217009025-091-001/27.06.2018 г., издаден от В.Радева на
длъжност началник сектор, възложил ревизията и В.В. Атанасова на длъжност
главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден с решение № 199/11.09.2018
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас
при ЦУ на НАП, в частта, с която са
определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за периода 2012 г.- в размер 22 439.83
лева, ведно с лихва за забава от 11 757.45 лева, за периода 2015 г. в размер
527.62 лева, ведно с лихва за забава 115.51 лева и за периода 2016 г. в размер
15 559.06 лева, ведно с лихва за забава 1 828.34 лева.
Жалбоподателят Л.К.К. изразява несъгласие с
установените в негова тежест данъчни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ. Оспорва
констатациите на приходните органи, като счита, че те не съответстват на
събраните в хода на ревизията доказателства. Счита, че неправилно е определен
от приходния орган размерът на наличните средства в началото на периода. Твърди,
че на 09.11.2011 г. е получил дарение в размер на 174 000 лева от своя баща,
като сочи произходът на средствата. Относно приетите като облагаем доход суми,
внесени по банковата сметка на жалбоподателя от чуждестранни лица с основание
„поддръжка“, сочи, че са за разплащане с изпълнители, а не за заплащане на
извършена услуга. Твърди, че част от получените по банкови сметки суми
представляват върнати стари заеми и не следва да се включват в облагаемия
доход. Относно преводите от лицата Т. Драгер и К. Валтер сочи, че са извършени
в полза на трето лице- майката на последната и не представляват доход на
жалбоподателя, поради което и не следва да се считат за облагаем доход. Моли за
отмяна на ревизионния акт в обжалваната част.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на ревизионния акт в
оспорената част. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната страна излага становище за
неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на
жалбата и присъждане на разноските по делото.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С оспорения ревизионен акт са установени задължения на
ревизираното лице Л.К.К. по ЗДДФЛ за периодите 2012 г., 2013 г., 2013 г., 2014
г., 2015 г. и 2016 г. Данъчната основа е определена от приходния орган по реда
на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С решение № 199 от 11.09.2018 г. на директора на
дирекция „ОДОП“- Бургас ревизионния акт е потвърден в частта, относно
определените задължения за 2012 г.- в размер на 22 439.83 лева, ведно с
лихва за забава 11 757.45 лева; 2015 г.- 527.62 лева и лихва за забава
115.51 лева; и 2016 г.- 15 559.06 лева с лихва за забава 1 828.34
лева. В тази част ревизионният акт е предмет на съдебната проверка за
законосъобразност.
В хода на ревизията е установено, че през периода
01.01.2012 г. - 31.12.2016 г. жалбоподателят Л.К.К. е получавал доходи от
трудови правоотношения с „Интерстрой груп“ ООД и „Вижън Естейтс“ ЕООД. От
справка за осигуряване по ЕГН е установено, че през периода м. февруари 2012 г.
- 31.12.2016 г. К. е бил осигуряван от „Вижън Естейтс“ ЕООД. Същият е притежавал
дялове и е бил регистриран като управител на следните търговски дружества: „Вижън
Естейтс“ ЕООД; „Интерстрой груп“ ООД; „Сий парадайз“ ЕООД; „Гарант про“ ООД;
„Маскарейд“ ЕООД; „К. ауто 2017“ ЕООД; „Чайка фиш Созопол“ ООД; „Чайка фиш
2016“ ООД; „Чайка фиш“ ООД; „Флай моушън 4“ ООД и „Прайм инс“ ЕООД. Не е подавал
годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2012 г. - 2016 г. и не
е декларирал получени облагаеми доходи.
В хода на ревизионното производство са връчени на
ревизираното лице ИПДПОЗЛ от 20.12.2017 г. (л.149), 19.03.2018 г. (179) и
20.03.2018 г. (л.2019), с които са изискани декларации, доказателства и писмени
обяснения относно изтеглени и постъпили през проверявания период парични
средства по банковите му сметки, притежавано движимо и недвижимо имущество,
получени и предоставени заеми. В отговор са представени писмени обяснения с вх.
№ 94-00-390/14.03.2018 г. (л.153) и опис с вх. № 94-00-54/11.01.2018 г. (л.155),
вх. № 94-00-414/19.03.2018 г. (л.193) и с вх. № 94-00-593/17.04.2018 г. (л.212),
с приложени към тях доказателства, декларации и справки.
На основание чл. 45 от ДОПК е извършена насрещна
проверка на „Прайм инс“ ЕООД (ИИНП от 27.02.2018 г. на л. 353), в хода на която
е връчено на дружеството ИПДПОЗЛ, но до изтичане на законоустановения срок не
са представени изисканите документи. Изпратени са и ИПДСПОТЛ до „Маскарейд“
ЕООД (л.359), „Вижън Естейтс“ ЕООД (л.365 и л.495), „Интерстрой груп“ ООД
(л.412), „Сий парадайз“ ЕООД (л.449), „Гарант про“ ООД (л.451), „Чайка фиш
Созопол“ ООД (л.454), „Прайм инс“ ЕООД (л.458), „Флай моушън 4“ ООД (л.475),
„Чайка фиш“ ООД (л.479), „Чайка фиш 2016“ ООД (л.483), „Интерстрой груп“ ООД
(л.487), К.Г.К. (л.504) и от М. Й. Т. (л.509), като писмени обяснения и
доказателства са представени от посочените дружества и физически лица, с
изключение на „Сий парадайз“ ЕООД. Изпратени са също запитвания до търговските
банки в страната и са извършени справки за извършени покупки от ревизираното
лице в информационния масив на НАП, в Интеграционната информационна система за
кадастър и имотен регистър (ИКАР), в сектор „ПП“ при ОД на МВР- Бургас за
регистрирани МПС. Събраните доказателства са приобщени към ревизионната
преписка, за което е съставен протокол (л. 233-352).
След анализ на събраните доказателства е прието от ревизиращия
екип, че към 01.01.2012 г. ревизираното лице е разполагало с парични средства по
банкови сметки в размер на 2 206.23 лева и налични парични средства в брой в
размер на 5000 лева. Прието е, че през 2012 г. са получени от лицето документално
обосновани доходи в общ размер на 3 925.52 лева, от които: 2 793.53
лева нетни доходи от трудови правоотношения; 460.00 лева от изплатена щета по
застраховка „Каско“ от „Дженерали застраховане“ АД; 671.99 лева от лихви от спестовен
влог. От представените документи и писмени обяснения са установени разходи за
2012 г. в общ размер 27 139.78 лева, от които: 8 116.00 лева разходи
за издръжка и живот; 299.16 лева разходи по фактури от доставчици; 1 599.55
лева разходи за комунални и мобилни услуги; 1 280.00 лева за покупка на
мебели; 13 006.35 лева- платени задължения към трети лица (общ размер на
месечните вноски по договор за лизинг с „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД);
711.45 лева- разходи за заплатени данъци (МДТ); 1 584.66 лева- платени
осигуровки като самоосигуряващо се лице; 542.61 лева- такси за банкови преводи.
Прието е от приходните органи, че следва да бъде отчетена като доход на
ревизираното лице за 2012 г. и сумата от 224 398.28 лева, формирана от
извършени през периода преводи по банковите му сметки, чийто източник не е
деклариран. Доходите за 2012 г. са определени в размер на 228 323.80 лева
и след приспадане на направените разходи е прието, че към 31.12.2012 г. наличните
средства са в размер на 189 821.12 лева.
При формиране на паричния поток за 2015 г. е приета от
органите по приходите наличност в началото на периода 94 891.06 лева
парични средства в брой и 319.16 лева- парични средства по банкови сметки. Прието
е, че през периода К. е получил документално обосновани доходи в общ размер на 3 522.05
лева, от които: 2 906.60 лева- доходи от трудови правоотношения; 415.12
лева- доход от изплатена щета от ЗК „Олимпик“; 0.33 лева- доход от лихви от спестовен влог и 200.00
лева- върнат депозит от „Рентекс“ ЕООД. От представените документи и писмени
обяснения са установени разходи за 2012 г. в общ размер 27 139.78 лева, от
които: 9 332.00 лева- разходи за издръжка и живот; 1 385.11 лева- разходи
по фактури от доставчици; 1 340.09 лева разходи за комунални и мобилни
услуги; 1 000.00 лева- разходи за придобиване и подобрение на недвижимо
имущество; 20 291.76 лева- платени задължения към трети лица (общ размер
на месечните вноски по договор за лизинг с „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД); 1 400.00
лева- връщане на сума към физическо лице (Петя Граматикова) по разплащателна
сметка; 73.70 лева- разходи за заплатени данъци (МДТ); 1 560.00 лева-
заплащане на ел.фиш (разходи за такси и глоби към „фонд безопасност на
движението“); 1 476.70 лева- платени осигуровки като самоосигуряващо се
лице; и 49.49 лева- такси за банкови преводи. Прието е от приходните органи, че
като доход на ревизираното лице за 2015 г. следва да се отчете и сумата от 5 276.20
лева, недекларирана от лицето, формирана от преводи по банковите му сметки от
трети лица. Определени са доходи за 2015 г. в общ размер 9 424.25 лева,
като след приспадане на извършените разходи е прието, че към 31.12.2015 г.
наличните парични средства са в размер на 66 725.58 лева.
За 2016 г. е прието от приходните органи, че наличните
парични средства са в размер на 64 252.88 лева, а сумата по банковите
сметки е 0.04 лева. Установено е, че през 2016 г. К. е получил документално
обосновани доходи в общ размер на 10 838.65 лева, от които: 827.13 лева-
доход от изплатена щета от ЗК „Булстрад“ и ЗК „Лев инс“; 11.52 лева- доход от лихви по депозит и 10 000.00 лева- възстановена
сума от „Маскарейд“ ЕООД. От представените документи и писмени обяснения са
установени разходи за 2016 г. в общ размер 73 554.06 лева, от които: 9 510.00
лева- разходи за издръжка и живот; 51.60 лева- разходи по фактури от
доставчици; 932.62 лева разходи за комунални и мобилни услуги; 16 596.76
лева- платени задължения към трети лица (общ размер на месечните вноски по
договор за лизинг с „ДСК Лизинг“ АД); 41 850.00 лева- предоставен паричен
заем на „Маскарейд“ ЕООД; 2 438.38 лева-разходи за екскурзии; 253.90 лева-
разходи за заплатени данъци (МДТ); 1 476.72 лева- платени осигуровки като
самоосигуряващо се лице и 444.08 лева- такси за преводи от спестовна сметка.
Прието е от приходните органи, че доходите за 2016 г. следва да се увеличат със
сумата от 155 590.57 лева, формирана от вноски на трети лица по банковите
сметки на ревизираното лице, недекларирана от последното. В приходната част на
баланса за 2016 г. са включени доходи в общ размер 166 429.22 лева, като след
приспадане на извършените през периода разходи е прието, че към 31.12.2016 г.
наличните средства са в размер на 114 715.77 лева.
Въз основа на горните констатации са определени с
ревизионния акт допълнителни задължения по ЗДДФЛ. Прието е, че доходът
представлява такъв от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доколкото
не се установява неговият произход, и върху него не се дължат осигурителни
вноски. На основание чл. 17, във вр. с чл. 48 от ЗДДФЛ е определено задължение
на ревизираното лице за периода 2012 г. в размер 22 439.83 лева, ведно с
лихва за забава от 11 757.45 лева; за периода 2015 г.- в размер 527.62
лева, ведно с лихва за забава 115.51 лева; и за периода 2016 г.- в размер
15 559.06 лева, ведно с лихва за забава 1 828.34 лева.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза
със задача да изготви паричен баланс на жалбоподателя за процесните периоди по
утвърдената от НАП методика. При определяне на началното салдо е взета предвид
от вещото лице и сумата от 174 000 лева, за която се твърди от
жалбоподателя, че е получена като дарение от неговия баща Кольо К.. Според
заключението на експертизата, към м. ноември 2011 г. последният е разполагал
със сумата от 225 628 лева от доходи, декларирани през периода 2008 г. -
2011 г. В заключението е отбелязано, че жалбоподателят е прехвърлил от една
своя сметка в друга сумата от 97 650.00 лева, като в съдебното заседание вещото
лице разяснява, че тази сума не е включена в изготвения от приходните органи паричен
поток. При отчитане на посочената сума като приход, не е констатиран от вещото
лице недостиг на парични средства в края на периодите.
При определяне на данъчната основа са взети предвид от
вещото лице постъпилите суми от трети лица, приети от приходните органи като
документално необосновани, както и годишните данъчни основи на доходите от
трудови правоотношения. При тези данни е определена данъчна основа в размер,
както следва: за 2012 г. в размер на 12 793.20 лева, за 2015 г.- 8505.76
лева и за 2016 г.- 155 590.57 лева. Със заключението са предложени от
вещото лице и други варианти на изчисление на данъчните основи. В първия от тях
не са отчетени получените суми от лицата Т. Драгер и К. Валтер и са определени
данъчни основи, както следва: за 2012 г.- 12 973.20 лева и данък 968.93
лева; за 2015 г.- 5 091.51 лева и данък 186.19 лева и за 2016 г.-
20 397.97 лева и данък 2 039.80 лева. При втория вариант не са взети
предвид като доход сумите, получени от лицата Т. Драгер и К. Валтер, и лицето Ц.
Карчева, като данъчните основи са в размер, както следва: за 2012 г.-
12 973.20 лева и данък 968.93 лева; за 2015 г.- 5 091.51 лева и данък
186.19 лева и за 2016 г.- 397.97 лева и данък 39.80 лева. При третия вариант не
са взети предвид сумите, постъпили от Т.Драгер и К. Валтер, тези от Ц. Карчева
и от Н. Григорова, и данъчните основи възлизат на: за 2012 г.- 6 921.70
лева и данък 381.78 лева, за 2015 г.- 5 091.51 лева и данък 186.19 лева и
за 2016 г.- 397.97 лева и данък 39.80 лева.
По делото е извършена също допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, която предлага два варианта за определяне на
данъчната основа, респ. дължимия данък, след приспадане на задължителните
осигурителни вноски, като в първия вариант са приспаднати и 25% нормативно
признати разходи за самоосигуряващо се лице, а във втория не е извършено
приспадане на такива.
В показанията си пред съда свид. М. Й. Т. заявява, че
през 2016 г. нейната дъщеря К. Валтер и съпругът ѝ Т. Драгер са ѝ
изпращали пари от чужбина чрез преводи по сметката на Л.К., а последният ѝ
предавал сумите на части, когато имала нужда от парични средства. За всяка
предадена сума свид. Т. подписвала документ в един екземпляр. Същата заявява,
че е разполагала с банкова сметка, ***. Черноморец, където се преместила да
живее през 2016 г., има клон на банка, в който може да получи изпратените от
дъщеря и́ суми, но предпочела преводите да бъдат извършвани по сметка на К.,
тъй като се страхувала да носи пари в себе си. Преведените суми били
предназначени за изграждане на къщата в с. Черноморец, в която живеят с нейния
съпруг и за тяхната издръжка. Свидетелката заявява също така, че К. е построил
къщата в с. Черноморец, но с него се познават от 2016 г., когато тя се е
преместила да живее там.
По делото е разпитан в качеството на свидетел бащата
на жалбоподателя К. К., който заявява, че през м. ноември 2011 г. е предоставил
на сина си Л.К. сумата от 174 000 лева, в изпълнение на сключен между тях договор
за дарение. Свидетелят сочи, че е получил част от тази сума под формата на
дивиденти от „Бургаспак“ и „Интерстрой“, а останалата част представлява спестявания
в резултат на осъществяваната от него и съпругата му търговска дейност, върнати
заеми, доходи от наем на помещение в гр. Бургас. Заявява, че е съхранявал
сумата у дома си в брой.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
Оспореният ревизионен акт е
издаден от компетентни органи, овластени с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в
предвидената от закона писмена форма. Издаден е в резултат на ревизия,
проведена от органи по приходите, определени със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-02000217009025-020-001/20.12.2017г. на началник на сектор в
дирекция „Контрол” при ТД на НАП- Бургас. Последният от своя страна е
оправомощен със Заповед №
РД-5/03.01.2017 г. и Заповед № РД-1/02.01.2018 г. на директора на ТД на НАП- Бургас да издава
заповеди за възлагане на ревизии.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения в ревизионното
производство. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията със Заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000217009025-020-001/20.12.2017г., съответно изменена със Заповед №
Р-02000217009025-020-002/27.02.2018г. и Заповед №
Р-02000217009025-020-002/14.03.2018г. и на същото е предоставена възможност да
представи писмени обяснения и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на
установяване в ревизионното производство. За направените от приходните органи
констатации и предприети действия за определяне данъчната основа по особения
ред на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК ревизираното лице е уведомено
по реда на чл. 124, ал.1 от ДОПК с уведомление № Р-02000217009025-113-001/20.03.2018
г. (на л. 513 от делото), връчено на жалбоподателя на 22.03.2018 г. (л.515).
Ревизията е проведена по
особения ред на чл. 122 от ДОПК, като приходните органи са счели, че са налице
предпоставките на ал.1, т.2, т. 5 и т.7 от цитираната норма. За определяне на
данъчната основа по този ред е достатъчно да се установят данни за укрити
приходи или доходи, респ. несъответствие на декларираните и/или получените
приходи с имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизирания
период. В случая направените от приходните органи фактически констатации
относно наличните парични средства в началото и в края на процесните периоди и
относно постъпленията през тези периоди недвусмислено сочат наличие на такова
несъответствие, поради което съдът приема, че са обосновани изводите за наличие
към момента на започване на ревизионното производство на данни за укрити
приходи и законосъобразно ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК.
С нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК е въведена презумпция за вярност на фактическите констатации в РА. След
като органите по приходите са установили наличието на основание за определяне
на данъчната основа по този ред, в тежест на ревизираното лице е да установи
при условията на пълно доказване, че несъответствие между приходите и разходите
не е налице. Според настоящия съдебен състав това процесуално задължение в
случая не е изпълнено.
С жалбата са въведени твърдения
за получено от жалбоподателя през 2011 г. дарение на сумата от 174 000
лева по силата на договор, сключен с неговия баща Кольо К.. Това обстоятелство
не е установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства- в
приложения договор за дарение (на л. 154 от делото) е възпроизведена дословно
нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗЗД, но не е отразено получаване на сумата от
дареното лице. Наред с това, като частен документ, този договор се ползва с
доказателствена сила само досежно факта, че изявленията са направени от лицата,
които са го подписали, но не удостоверява датата на обективираното изявление, а
съобразно разпоредбата на чл. 181 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, има достоверна дата едва от деня, в който е представен на приходните
органи по време на ревизията. С оглед на това съдът приема, че договорът не
съдържа сведения за правнорелевантни факти и по-конкретно за твърдения факт на
предоставяне на сумата през 2011 г. Предаване на парична сума на посочената от
жалбоподателя дата не е установена и от събраните гласни доказателства. Разпитан
в с.з. на 20.02.2019 г., свид. К. К. заявява, че след 2005 г. е решил да помогне на сина си и му е предоставил
сумата от 174 000 лева. Заявява, че е предоставил сумата на 09 ноември (не
сочи конкретна година), за което бил подписан договор. Свидетелят си спомнял
датата, тъй като съпругата му била родена на 09 октомври. Тези показания не
допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото, доколкото не съдържат конкретни
сведения относно момента на предоставяне на паричната сума. В приложените се
сочи, че на 09.11.2011 г. последният е дарил на сина си посочената сума. От
друга страна, дори да се приеме, че на 09.11.2011 г. е предоставена на
жалбоподателя посочената сума (в какъвто смисъл са дадените от К. К. писмени
обяснения- на л. 508), то не се установява по делото тази сума да е била налична у него към 01.01.2012 г.
Такива твърдения не са въведени с дадените в хода на ревизията писмени
обяснения на същия (на л. 153). Не се сочи и начинът на съхранение на сумата
през времето след 09.11.2011 г. В жалбата, с която съдът е сезиран, са въведени
твърдения, че парите са внасяни по банковата му сметка, но не са посочени
датата (датите) и начинът на внасяне (еднократно или на части), а такава сума
няма данни да е налична по сметката му в началото на ревизирания период.
Жалбоподателят твърди, че сумата
от 5 871.50 лева, преведена по банковата му сметка през 2012 г. от лицето
Н. Янчева, както и сумата от 20 000.00 лева, получена през 2016 г. от лицето
Ц.Б.К., представляват върнати стари заеми. По делото не са ангажирани обаче
доказателства за сключени договори за заем с посочените лица и за предоставяне
парични суми на същите, няма и конкретни твърдения относно момента на предоставяне
на заемите, техният размер и т.н. Такова основание за извършване на преводите
по сметката на жалбоподателя не се сочи и от наредителите. Преводът от Н.
Янчева е с основание „трансфер за Л.К.“ (л. 248), а този от Карчева- с
основание „СМР“. При тези данни не би могло да се приеме, че се касае за връщане
на заеми. Не е установено от жалбоподателя и основанието за получаване на
сумата от 1 955.83 лева от лицето Е. Осилова по сметка в „Токуда банк“ АД.
В банковите документи за превода се сочи „трансфер за Л.К.“. Относно сумата от
626 лева, преведена от лицето В. Д. Войков през 2015 г., се твърди от жалбоподателя,
че представлява заплащане на стара входна врата. Не са ангажирани обаче
доказателства за твърдяната продажба, а и такова основание отново не е посочено
в банковото извлечение (л.256)- в него е отбелязано единствено захранване на
сметката. Не е доказано соченото от жалбоподателя основание за преводите,
поради което следва да се приеме, че тези суми представляват доход по смисъла
на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
По отношение на извършените от
лицата Т. Драгер и К. Валтер преводи се твърди от жалбоподателя, че паричните
суми са предназначени за трето лице- М. Т., майка на Валтер. В представените по
делото банкови извлечения са посочени основанията за извършените преводи:
„Черноморец, Аклади, 2 вноска“, „Черноморец, Аклади, 3 вноска, 2 ет.“,
„Черноморец, Аклади, 4 вноска, покрив 1“, „Черноморец, Аклади, 5 вноска, покрив
1“, „Плащане остатък апарт. Републиканска, част 2“, „Аклади, къща, изолация…“.
Тези данни сочат извършени плащания за услуги (строителство, продажби), но не и
твърдяното от жалбоподателя основание, а и К. е страна по търговска сделка с
участието на Валтер (продажба на апартамент). В този смисъл са и показанията на
свид. М. Т., според които К. е построил къщата в с. Черноморец, в която тя живее
със съпруга си. В тази си част показанията на същата съответстват на събраните
по делото писмени доказателства (банкови извлечения) и следва да бъдат
кредитирани от съда. Съдът не дава вяра на показанията на свид. Т. в останалата
им част, досежно изявлението на същата, че сумите са предназначени за нея, но
не са превеждани по банковата и́ сметка, а по сметката на К., тъй като тя не
познава гр. Бургас и притеснява да носи пари в брой. Свидетелката сочи, че
познава жалбоподателя от 2016 г., когато се е преместила да живее в с.
Черноморец в къщата, построена от последния. Преводи от Т. Драгер по неговата
сметка обаче са извършвани и по-рано- през 2015 г. Наред с това същата заявява, че в с.
Черноморец има банков клон и не съществува пречка същата да тегли парични суми
от сметката си (при необходимост би могла да получи съдействие от К., който да
я придружи при тегленето). Що се отнася до представените разходни касови ордери
(на л. 193-208), следва да се посочи, че същите нямат достоверна дата и не се
ползват с формална доказателствена сила, а и не сочат по несъмнен начин, че на Т.
са предадени именно сумите, получени по сметката на жалбоподателя чрез преводи
от лицата Т. Драгер и К. Валтер.
С ревизионния акт са приети за
доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и следните суми, преведени по
банкова сметка ***: 1) от Матс Ерик Борке- 790 евро с левова равностойност 1 545.11
лева, преведени на 10.08.2012 г. и 790 евро с левова равностойност 1 545.11
лева, преведени на 16.06.2015 г.; 2) от Томас и Ане Кристин- 162 евро с левова
равностойност 316.84 лева, преведени на 17.09.2012 г., 162 евро с левова
равностойност 316.84 лева, преведени на 30.07.2015 г. и 316.06 лева преведени
на 13.06.2016 г.; 3) от ОТР- Будапеща- 81.94 лева. Видно от банковите
извлечения, посочените суми са преведени с основание заплащане на такси за
посочени имоти; електричество за Съни хилс апартамент № 7 и № 8. Недоказани са
твърденията на жалбоподателя, че така преведените суми са за разплащане с
изпълнители- не са ангажирани каквито и да било доказателства за извършване на
такива плащания от същия, не са наведени и твърдения относно начина, мястото и
времето на плащането. Ето защо, доколкото се касае за имоти, които посочените
лица са закупили от „Интерстрой груп“ ООД, чийто управител е жалбоподателят, и се
сочи като основание за извършване на преводите „такса“, съдът приема, че посочените
суми са заплатени за услугата поддръжка и стопанисване на недвижим имот и
съставляват доход, недеклариран от лицето и подлежащ на облагане по реда на чл.
122 от ДОПК.
Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя относно включените в разходната част на паричния
баланс разходи за издръжка. Разходната част на баланса е формирана от реално
извършените разходи, по данни от жалбоподателя. В нея са включени разходите за
издръжка, изразходвани суми за екскурзии, данни от постъпилите справки за
заплатени комунални и комуникационни услуги, както и данни от банкови
извлечения за заплатени глоби по електронни фишове. Не са включени допълнителни
разходи в размер, определен съобразно статистическата информация от НСИ за
минималните необходими средства за издръжка на едно лице. Неоснователно е също
възражението за отчитане от приходните органи на суми, преведени от една в
друга сметка на жалбоподателя. Видно от изготвения паричен баланс, отчетени са
единствено таксите за извършени преводи, които несъмнено съставляват разход на
последния.
Неоснователно е и възражението
на жалбоподателя, че данъкът следва да се определи след приспадане на
осигурителни вноски. По делото няма данни за внесени от последния задължителни
осигурителни вноски, няма и установени от приходните органи задължения за
внасянето им и следователно не е налице основание за приспадане на такива. Годишната
данъчната основа е определена на основание чл. 17 от ДОПК, както следва: общата
годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32,
34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения, като в случая
са взети предвид всички доходи получени от лицето (доходи от трудови
правоотношения и доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ) през съответните периоди и
върху получената сума е определен данък в размер на 10% годишна данъчна ставка
по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Единствено за 2016 г. като данъчна основа е
ползвана сумата на установените от ревизията доходи по чл. 35, т. 6 от ДОПК, поради
липса на други доходи през този отчетен период. Правилно е определен и размерът
на дължимия данък. Ето защо съдът приема, че оспореният ревизионен акт е
законосъобразен относно определените задължения на Л.К. за процесните периоди-
2012 г., 2015 г. и 2016 г., поради което жалбата срещу тази част от РА се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този резултат и с оглед своевременно
направените искания, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК следва да се присъдят на
ответната страна разноски в размер на 2 097.00 лева- възнаграждение за
юрисконсулт, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.К.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Ревизионен акт № Р-02000217009025-091-001/27.06.2018 г., издаден от В. Х.
Радева на длъжност началник сектор, възложил ревизията и В. В. Атанасова на
длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден с
решение № 199/11.09.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за
периода 2012 г.- в размер 22 439.83 лева, ведно с лихва за забава от 11 757.45
лева, за периода 2015 г. в размер 527.62 лева, ведно с лихва за забава 115.51
лева и за периода 2016 г. в размер 15 559.06 лева, ведно с лихва за забава 1
828.34 лева.
ОСЪЖДА Л.К.К. с ЕГН ********** да заплати на дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП сумата от 2
097.00 лева (две хиляди и деветдесет и седем лева), представляваща разноски по
делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението.
Съдия: