Р Е
Ш Е Н И Е№ 950
17.05.2019 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Йорданка Туджарова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7853/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Г.М., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 17-1030-006706/16.10.2017 г., издадено от М.В.М. – Началник група
към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което:
1) на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца за нарушение за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
2) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
(десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
3) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
(десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди към момента
на появата на служителите от 02 РУ при ОД на МВР – Пловдив с покана да му бъде
извършена проверка, той да не е управлявал моторно превозно средство, а да е
бил клиент на питейно заведение, където да са го установили полицейските
служители. Поддържа към момента на отказа от проверка да не е имал качеството
на водач на МПС съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 25 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП, поради което да не е извършил вменените му във вина
административни нарушения. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И., който поддържа
жалбата и наведените с нея възражения. Твърди, приетата от
административнонаказващия орган фактическа обстановка да не е била доказано по
делото, предлага на съда да кредитира показанията на св. М.. Поддържа още
талонът за медицинско изследване на жалбоподателя да е бил издаден в нарушение
на нормативната уредба и не по установения образец.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
75364/07.12.2018 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло
законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от А.Г.М., спрямо когото са наложени
административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
27.09.2018 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 01.10.2018 г., поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 06.10.2017 г. *** М. А. и Я. Я. от Второ РУ при ОД
на МВР – Пловдив били назначени като автопартул 426 за времето от 19:00 часа до
07:00 часа на 07.10.2017 г. По време на дежурството си те получили сигнал за
лице, което видимо било употребило алкохол и управлявало лек автомобил. По сигнала
полицейските служители били изпратени за проверка на бул. „Ш. с.“ № **, където
свидетелят по акта С.Й.Б. им посочила жалбоподателя А.Г.М. като лице, което да
е управлявало МПС след употребата на алкохол. Полицейските служители установили
жалбоподателя, който по това време бил клиент в заведение „Р.“, находящо се на
бул. „Шести септември“, като бил седнал в търговската площ на обекта и
консумирал закупена алкохолна напитка. Тъй като служителите на 02 РУ А. и Я.
нямали правомощие да съставят актове по ЗДвП, те потърсили съдействие от Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. По искането за съдействие на място бил
изпратен св. К.И.Ц. – **. **. Междувременно пред заведението пристигнал и св. Д.Г.К.,
който обяснил, че преди около 20 минути е участвал в ПТП, причинено от друг
автомобил, чийто водач бил жалбоподателят. Около 22:40 часа пристигнал и св. Ц.,
той също видял жалбоподателя да се намира в посоченото заведение. Свидетелят Ц.
поискал от М. да бъде изпробван с техническо средство за установяване на
наличието на алкохолна концентрация в кръвта му, както и да му представи
свидетелството си за управление на моторно превозно средство, контролния талон
към него и свидетелството за регистрация на МПС. Жалбоподателят М. отказал,
като заявил, че не е водач на МПС и че вече е консумирал алкохолна напитка в
заведението, където са го намерили полицейските служители.
Тогава св. Ц. съставил против жалбоподателя М. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 057446 в присъствието
на свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на св. К.И.Ц.. От тях
се установяват обстоятелствата по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. Изяснява се, че свидетелят е изпратен за оказване на
съдействие на екип на 02 РУ при ОДМВР – Пловдив, като при пристигането си е
установил жалбоподателя в заведение, находящо се на бул. „Шести септември“ в
гр. Пловдив. Свидетелят изяснява, че не е видял жалбоподателя да управлява
моторно превозно средство, тъй като при пристигането си последният вече е бил в
посоченото заведение. Установява се още, че на място жалбоподателят е отказал
да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол при
поканата от страна на св. Ц., като обяснил, че е консумирал алкохол вътре в
заведението. В показанията си свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец. Съдът цени показанията на св. Ц. като
последователни, непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован
свидетел, който е възприел пресъздадените обстоятелства при изпълнение на
служебните си задължения.
Дава се вяра и на показанията на св. Д.Г.К.. От тях се
установява, че св. К. е бил участник в пътнотранспортно произшествие, при което
автомобилът му е бил ударен в предната си част от друг автомобил, а
регистрационната табела на автомобила на св. К. е била закачена при удара от
предната табела на автомобила на другия участник. Изяснява се още, че след това
двамата водачи са разговаряли, като водачът на другия автомобил е бил сам и е
бил от мъжки пол. Свидетелят К. посочва, че другият водач е лъхал на алкохол,
залитал при ходене и бил с несигурна походка, поради което свидетелят
сигнализирал на ЕЕН 112 за случилото се произшествие. Установява се и че след
това другият водач се е качил в автомобила си и е продължил движението си. От
показанията на К. съдът установява и че след като е паркирал автомобила си,
свидетелят е тръгнал пеша да търси предната табела с регистрационния си номер,
при което е достигнал до бул. „Шести септември“, където видял спрян автомобила,
който го бил ударил при описаната в показанията си случка, както и водача,
който бил извън автомобила. Изяснява се и че на място вече са били пристигнали
двама служители на Второ РУ при ОД на МВР – Пловдив, като е присъствала и
друга, непозната за св. К., жена, която заявила, че видяла другия водач да се
удря в бордюра с автомобила си, след което излязъл от него и паднал. Свидетелят
К. пояснява, че от момента на настъпилото ПТП до следващия момент, когато
отново е видял другия водач, са изминали поне 20 минути. Съдът дава вяра и на
показанията на св. К., които намира за изключително подробни, в тях детайлно и
хронологически последователно за пресъздават случилите се събития, които свидетелят
непосредствено е възприел като очевидец. Показанията му се подкрепят и от
писмените доказателства по делото, включително от изготвената докладна записка
от служителите на Второ РУ при ОД на МВР – Пловдив.
В тази връзка ми при съвместния анализ на показанията
на св. К. с докладна записка от М. А. и Я. Я. до Началника на Второ РУ –
Пловдив (лист 45-46 от делото) се установява, че описаните от св. К. събития са
се случили на 06.10.2017 г., а водач на другия автомобил, който е ударил в
предната част автомобила на К., е бил жалбоподателят А.Г.М.. От докладната
записка се установяват на първо място датата и мястото на посетения сигнал,
както и полицейските служители, които са били назначени като автопатрул 426. На
следващо място изясняват се лицата, които са били установени, като С. Й. Б.
посочила жалбоподателя М. и обяснила, че го е видяла да управлява паркирания
наблизо автомобил – „Пежо 807“ с рег. № *****, след което той слязъл от
автомобила, огледал го, взел и захвърлил в тревната площ заклещена в бронята на
автомобила регистрационна табела, за която се установява да е с номер *****.
Установява се и че при пристигането на полицейските служители А. и Я.
жалбоподателят вече е бил седнал в заведението, където е бил намерен. По-късно
на мястото се изяснява да е пристигнал и св. К., който да е разказал за
настъпилото ПТП, след което против жалбоподателя да е бил съставен АУАН за
отказ да му бъде извършена проба с техническо средство за употреба на алкохол.
Следва да се посочи и че от показанията на св. К. се установи управляваният от
него автомобил да е бил с поставени регистрационни табели именно с рег. № ****,
което отново потвърждава пълното съответствие между обстоятелствата,
възпроизведени в показанията му и в докладната записка.
От ежедневна ведомост за личния състав от ООР за
06.10.2017 г. (лист 51-52 от делото) се установява, че автопатрул 426 при 02 РУ
на ОДМВР – Пловдив за времето от 19:00 до 07:00 часа е бил в състав п.с. М. А.
и Я. Я..
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
Досежно показанията на доведения от жалбоподателя
свидетел Я. В. М. съдът намира същите за оборени по категоричен начин с
изключение на частта, че преди пристигането на полицейските служители, то М.
все пак се е намирал вътре в заведение „Р.“, находящо се на бул. „Шести
септември“ в гр. Пловдив. Оборено е обаче твърдението му жалбоподателят да е
бил в заведението около един час преди пристигането на полицейските служители,
тъй като от показанията на св. К. се установи, че са били изминали около 20
минути между момента на ПТП и неговото отиване до същото заведение. Съдът
намира, че свидетелят М. потвърди неистина в качеството си на свидетел,
твърдейки, че е видял жалбоподателя „отсреща“ да идва пеша в заведението,
пресичайки прелез. По категоричен начин по делото се доказа от показанията на
св. К., както и от докладната записка и възприятията на другия свидетел по акта
– С.Б., че са видели жалбоподателя да управлява МПС, като Б.го е видяла да спира
с автомобила си пред процесното заведение, а по-късно при пристигането на св. К.
той също е забелязал паркирания автомобил на М.. По тези съображения съдът не
кредитира показанията на св. М., които намери за изолирани по делото, а така
също и категорично оборени от останалия доказателствен материал. В този смисъл
те се ценят и като неистинни.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М. по обвинение за
извършени три административни нарушения: по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Видно от съдържанието на
хипотезите на правните норми, описващи съставите на посочените административни
нарушения, субект на всяко от трите нарушения е това административнонаказателно
отговорно лице, което притежава и допълнителното качество „водач на моторно
превозно средство“. Последното представлява правна квалификация, която се прави
въз основа на проявлението на определени факт в обективната действителност и
намира своята легална дефиниция в разпоредбата на § 6, т. 25 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП: „Водач е лице, което управлява пътно превозно средство или
води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата“. По делото по категоричен начин се
доказа жалбоподателят М. да е управлявал лек автомобил „Пежо 807“ с рег. № ****
преди пристигането на св. Ц., който го поканил да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол, както и поискал да провери
документите му. Към момента на тези действия от страна на Ц. обаче
жалбоподателят вече не е управлявал МПС, а се е намирал в заведение „Р.“,
находящо се на бул. „Шести септември“ в гр. Пловдив. В тази връзка основният
спорен въпрос по делото се концентрира около обстоятелството дали
жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС към момента на отказа му от
проверка с техническо средство и непредставянето на описаните в НП документи. Разпоредбата
на Закона за движението по пътищата е ясна и посочва, че за да притежава лицето
качеството „водач“, то трябва към момента, към който се прави преценката, това
лице да управлява МПС. Следователно това, че лицето е управлявало моторно
превозно средство в един предходен момент не е достатъчно, за да се приеме, че
то е водач по смисъла на закона. От момента на преустановяване на дейността по
управление на превозното средство, то лицето ще загуби качеството си на водач,
поради което и за него отпадат задълженията, субект на които е именно водачът
на МПС. Беше посочено, че по делото е установено жалбоподателят М. да е управлявал
МПС на датата на извършване на нарушенията, но същевременно доказа се и че към
момента на проверката от страна на св. Ц., той вече е бил преустановил тази си
дейност, намирал се е извън автомобила си и вътре в заведението „Р.“, в
търговската площ, където е консумирал напитка, закупена от същото заведение,
следователно е бил клиент. От своя страна св. Ц. е отишъл на мястото след
поискано съдействие от служители на 02 РУ при ОД на МВР – Пловдив. Същите бяха
установени по делото – полицейски служители М. А. и Я.Я., които са били
назначени за автопатрул 426. Същите са пристигнали преди св. Ц., а така също и
преди св. К.. От изготвената докладна записка от двамата се установява, че към
момента на своето пристигане полицаите от 02 РУ също са установили
жалбоподателя М., който вече е бил в посоченото заведение „Р.“. Следователно и
към този момент той вече е нямал качеството на водач на МПС. При тези факти
съдът намира, че отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо
средство, отчитащо концентрацията на алкохол чрез измерването му в издишания
въздух, е бил правомерен. Няма забрана за гражданите да употребяват алкохолни
напитки в определените за това места и щом с поведението си не нарушават
обществения ред. Към момента, когато е поканен за проверка, жалбоподателят е
употребявал напитка с алкохолно съдържание в процесното заведение, поради което
е било ясно, че проверката ще отчете наличие на алкохол в кръвта му, вероятно
над допустимата граница, установена за водачи на МПС. Сами по себе си обаче
чрез резултатите от тази проверка не би могло да се установи каква е била
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя към момента на управлението
му на МПС, тъй като е несъмнено доказано, че той е употребявал алкохол след
като е преустановил управлението на автомобила си. Следователно проверката е
била абсолютно ненужна като лишена от доказателствена стойност спрямо
интересуващия делото момент – управлението на МПС от М.. Тя би показала
резултат към различен, по-късен момент. Проверката е била и незаконосъобразна,
тъй като полицейските служители не би следвало да приканват граждани, намиращи
се в питейно заведение, на улицата или пък вкъщи да им бъде извършвана подобна
проверка, щом нямат сигурност, че връзката на лицето с качеството му „водач на
МПС“ не е била прекъсната. Различна би била ситуация, в която лицето е спряно
за проверка, непосредствено след паркирането на автомобила си и макар вече да
не го управлява, то връзката му с правното качество „водач“ все още не би била
прекъсната. Не такава е процесната хипотеза, при която лицето вече е било
клиент на заведение и е заварено да консумира алкохолна напитка. За да бъде
едно деяние съставомерно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е необходимо деецът да
притежава качеството водач на МПС към
момента на отказа. Тъй като жалбоподателят М. се е доказа да е нямал такова
качество при своя отказ, то следователно той не е годен субект на нарушението
по т. 1 от НП, а деянието му не осъществява състава на административното нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът намира, че в случая жалбоподателят е извършил
друго административно нарушение – такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, за което обаче не е бил наказан с обжалваното НП, нито се е бранил по
такива факти. По делото категорично се доказа, че към момента, когато
жалбоподателят все още е управлявал лекия си автомобил, е причинил
пътнотранспортно произшествие, удряйки автомобила на св. К.. След като е спрял
и двамата водачи не са се разбрали, а К. е заявил, че ще сигнализира органите
на МВР, то жалбоподателят е напуснал местопроизшествието. Тези факти са били
известни още преди съставянето на АУАН, поради което е могло в акта да бъде
описано нарушението, което жалбоподателят действително е извършил и в последствие
да бъде наказан за него с наказателното постановление. За нарушението по чл.
123 от ЗДвП е необходимо деецът да е имал качеството „водач“ към момента на
ПТП, което е било известно на актосъставителя, докато за нарушението по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, както се посочи, е необходимо той да е притежавал това качество
към момента на отказа, като актосъставителят изрично заяви, че е заварил
жалбоподателя като клиент в питейно заведение – същото място, където преди това
той е бил установен и от служителите на 02 РУ при ОДМВР – Пловдив. Предвид
изложеното настоящият състав намира, че правнозначимите факти изначално са били
неправилно оценени, което е довело и до погрешна правна квалификация на
деятелността на жалбоподателя. В рамките на въззивното производство съдът не
разполага с правомощие да изменя правната квалификация, нито пък за пръв път с
въззивното решение да предявява на наказаното лице нови факти, по които то не
се е защитавало. Следователно макар да се констатира извършено нарушение, то е
различно от тези, за които е наказан жалбоподателят.
Все по тези съображения наказателното постановление се
явява неправилно и в частта си по т. 2 и т. 3, поради което следва да бъде
отменено и в тези части. Нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП
може да извърши само лице, което има качеството „водач на МПС“ и релевантният
момент, към който трябва да притежава това качество, е моментът на проверката.
В случая се установява деянията по т. 2 и т. 3 от НП да са извършени отново,
когато жалбоподателят е бил вече преустановил движението си с автомобила си и е
бил клиент на заведението „Р.“, т.е. не е бил водач на МПС. Следователно отново
той не е годен субект и на тези, вменени му във вина, нарушения. Доказа се, че
жалбоподателят е живеел в непосредствена близост до мястото, където е паркирал
лекия си автомобил, така че обективно е възможно да е оставил у дома си
документите си, изискани му при проверката. Така или иначе е напълно
ирелевантно къде са се намирали тези документи, тъй като в качеството си на клиент
в заведение, той не е имал задължението да ги държи в себе си и на разположение
на контролните органи и това, че не е могъл да ги представи при проверката в
заведението, не съставлява съставомерно деяние по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ЗДвП.
Отделно от гореизложеното, наказателното постановление
в частта си по т. 2 освен неправилно е и незаконосъобразно поради издаването му
в нарушение на чл. 18 от ЗАНН. С разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
уредено задължението на водачите да носят два различни документа - свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен
талон към него. Трайно утвърдено е в съдебната практика, че за да бъде
извършено нарушението, достатъчно е водачът да не носи кой да е от тези документи,
т.е. не е необходимо да се констатира, че водачът не носи и двата документа
едновременно и едва тогава съставът на нарушението да е довършен. Напротив,
неносенето както на СУМПС, така и на контролния талон към него, взети
поотделно, съставляват самостоятелни административни нарушения. Щом неносенето
на всеки отделен документ е самостоятелно нарушение, то неносенето и на двата
документа съставлява две отделни нарушения. Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато едно
и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая за извършените две отделни
нарушения е наложено едно общо наказание, което представлява съществено
процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП в частта му
по т. 2.
Останалите наведени от жалбоподателя възражения съдът
намира за неоснователни, но това не води до промяна в крайния му извод.
Конкретно досежно възражението за допуснато процесуално нарушение чрез
използване на бланка на талона за медицинско изследване, представляваща образец
по отменената към датата на деянието Наредба № 30 от 2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства (обн. ДВ бр. 63 от 2001 г.; изм. и доп. бр. 23 от 2006 г.;
отм. бр. 61 от 2017 г.), следва да се посочи, че съгласно изричния регламент на
§ 25 от преходните разпоредби на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (обн. ДВ бр. 61 от 2017 г., изм. и доп.) бланките на талон за медицинско изследване по отменената наредба,
отпечатани преди влизане в сила на действащата наредба, се използват до
изчерпване на отпечатаните количества. Следователно процесуално нарушение не е
допуснато, а възражението е неоснователно. Следва да се обърне внимание обаче,
че в листа за преглед на пациент (лист 18 от делото) липсва подпис на
жалбоподателя. На съответното място е вписано изявление: „пациента не се
разписа“. Съдът констатира, че след него не е положен подпис и не става ясно
кой е автор на това изявление, самият отказ за подписване също не е удостоверен
с ничий подпис. В изявлението липсва и твърдение жалбоподателят да е отказал да
подпише, а единствено че не го е сторил, с което неясно остава и дали въобще
листът за преглед му е бил предявен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
макар по делото да се установи жалбоподателят да е извършил административно
нарушение (такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП), както и да има
индиции, че е бил вече употребил алкохол, когато е управлявал МПС, то
недопустимо е НП, с което е наказан за други - неизвършени от него нарушения,
да бъде потвърдено единствено по съображение жалбоподателят да не остане ненаказан
за действително извършеното нарушение. Административнонаказателната отговорност
е свързана с търпене на определена форма на държавна принуда, поради което тя
се осъществява при ясно и стриктно регламентирана процедура, която е и гаранция
за законосъобразното реализиране на отговорността. Макар, както се посочи, да
има индиции, че М. е бил употребил алкохол още при настъпването на
произшествието, то не е доказано дали се касае за концентрация над наказуемия
предел. Действително подобно деяние е с много висока степен на обществена
опасност, а отпадането на наказанията на водача би могло да създаде чувство за
ненаказаност както у него, така и у обществото. Независимо от това, наказването
на дееца за нарушение, което не е извършил само за да не остане ненаказан, би
представлявало един несъвместим и нетърпим от правния ред произвол. По тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното наказателно
постановление трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-1030-006706/16.10.2017
г., издадено от М.В.М. – Началник група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, с което на А.Г.М., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание:
1) чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000
(две хиляди) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца за нарушение за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата
2) чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата и
3) чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
(десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движението
по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.