Р Е Ш Е Н И Е
№ 1937/08.05.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети април две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1104 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „С.Б.” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, установителен иск
по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 80.31 лв.
/осемдесет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща „5-та“ по ред
вноска по сключен договор за разсрочено плащане № *
г., недължимо заплатена в полза на ответника на 11.12.2012 г. във връзка с
издадено дебитно известие № * г., цялото на
стойност 490.81 лв., начислена след
корекция на сметката за ел. енергия за периода 17.12.2011 г. – 07.06.2012 г. по
констативен протокол от 07.06.2012 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Р., ж. к. „Ч.”, бл. *,
с клиентски № * и абонатен № *, с титуляр на
партидата Св. В. Ст., което вземане е прехвърлено на заявителя с договор за
цесия, сключен на 10.12.2017г. между цедента Св. В.
Ст., ЕГН ********** и цесионера „С.Б.“ ЕООД, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *
г. по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХLVIIІ
състав.
В
исковата си молба ищецът „С.Б.” ЕООД, ***, излага, че в негова полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „Е.П.”
АД по образуваното ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС
за заплащане на сумата 80.31 лв., представляваща пета по ред вноска по сключен
договор за разсрочено плащане от 06.08.2012 г. във връзка с извършена корекция
на сметка за ел. енергия. Посочва, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е
подал писмено възражение против заповедта за изпълнение, поради което в законоустановения едномесечен срок е депозирал настоящата
искова молба. Поддържа, че с договор за цесия от 10.12.2017 г. цедентът Св. В. Ст. му е прехвърлил вземането си спрямо
ответника „Е.П.” АД, поради което се легитимира като кредитор на ответното
дружество за процесната сума 80.31 лв. Излага, че Св.
В. Ст. е потребител на ел. енергия за обект, находящ
се в гр. Р., ж. к. „Ч.”, бл. 206, вх. Д, ап. 12, с клиентски № *
и абонатен № *, по силата на договорни отношения за доставка на ел.
енергия с ответното дружество „Е.П.” АД, ***. служители на „Е.О.
Б.Мр.”
АД /с ново наименование „ЕН.-ПР.
МР.” АД/ са извършили проверка на СТИ на абоната, за което е
съставен констативен протокол, въз основа на който впоследствие е начислена
сумата 490.81 лв. по дебитно известие № *
г., представляваща корекция на сметката за електроенергия в обекта за периода
17.12.2011 г. – 07.06.2012 г. Посочва, че на 11.12.2012 г. потребителят е
заплатил на ответното дружество сумата 80.31 лв., представлява пета по ред
вноска, съобразно сключения между ответника и цедента
договор за разсрочено плащане * г. Твърди, че
абонатът не е дължал посочената сума, но е заплатил същата с единствения мотив
да не бъде преустановено електрозахранването в имота. Поддържа, че начинът и
методиката, по която е начислена сумата по партидата на абоната, са неправилни
и незаконни, както и че не са представени доказателства за реално доставяне на
количеството електроенергия, посочено в корекционната
справка. Твърди, че предвидените в ОУ корекционни
процедури са незаконосъобразни и неравноправни. По изложените съображения счита, че платената сума е
недължима. Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът
„Е.П.” АД, ***, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез
процесуалния му представител – адв. В.
Д. Не се оспорват твърденията в
исковата молба, че ответникът е в договорни отношения с цедента
за продажба на ел. енергия за посочения обект на потребление, че е извършена
проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани
в констативен протокол, въз основа на който е съставена справка за корекция и е
начислена допълнително сумата 490.81 лв.,
както и че процесната сума 80.31 лв. е платена на дружеството. По съществото на спора поддържа становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че при извършената на 07.06.2012г. проверка, за което е
съставен констативен протокол, е констатирана повреда в средството за търговско
измерване. Извършена
е метрологична експертиза, като при изпитване на пусковите условия на
електромера е констатирано несъответствие с нормираните изисквания. Поддържа, че корекцията е извършена
законосъобразно, в съответствие с чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че правното
основание за заплащането на процесната сума е
съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба на ел.
енергия. Посочва, че извършеното плащане е основано на сключения с абоната споразумителен протокол от 06.08.2012 г., имащ характера на
съдебна спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, поради което не дължи връщане на
получената правомерно сума. Посочва, че ищецът не е носител на правото, което се
претендира, тъй като не е придобил валидно спорното вземане, предмет на настоящото
производство, доколкото извършената цесия е нищожна поради липса на предмет,
поради несъществуване на прехвърленото вземане. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност прави възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание ищецът е депозирал нарочна молба, в която
заявява, че поддържа иска и моли същият да бъде уважен.
Ответната страна се
представлява от адв. Н.
Г., който поддържа становище за неоснователност на исковата
претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По
настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, XLVIIІ състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за
сумата, предмет на установителния иск, като срещу
заповедта е постъпило възражение от ответното дружество в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Не е спорно в производството, че Св. В. Ст. е потребител
на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Р.,
ж. к. „Ч.”, бл. 206, вх. Д, ап. 12, по силата на договорни отношения за
доставка на ел. енергия с „Е.П.” АД, ***. Ползваната ел. енергия се отчита и
заплаща по партида с клиентски № * и абонатен № *.
Видно от представения констативен протокол от 07.06.2012
г., съставен от служители на „ЕН.-ПР. МР.” АД, на посочената дата е извършена техническа проверка на СТИ в обекта,
като поставеният в проверявания обект електромер е демонтиран поради повреда в
средството за търговско измерване.
Извършена е метрологична експертиза, резултатите от която
са обективирани в констативен протокол № * г. При отваряне на електромера е констатирано наличието на нерегламентиран
достъп до вътрешността на електромера – намеса в схемата на електромера –
заменен резистор 1 бр. на позиция R14 с друг,
несъответстващ по стойност на монтирания от производителя.
От представената справка № * г. за корекция на сметка при неточно измерване на електрическата енергия,
изготвена на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от Общите условия на ДПЕЕЕМ – при
наличие на конкретен измерител на грешката на СТИ, се установява, че е
начислена корекция на потребената ел. енергия в
обекта за периода 17.12.2011 г. – 07.06.2012 г. /общо 174 дни/. Издадено е
дебитно известие № * г. за сумата 490.81 лв.
Между страните не са спорни обстоятелствата, а и се
установява от горецитираните доказателства, че
абонатът Св. В. Ст. и ответното дружество са в договорни отношения за доставка
на електроенергия и че на потребителя е начислена сумата 490.81 лв. като
корекция на сметката му за ел. енергия. По делото на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че процесната сума 80.31 лв.,
представляваща частично плащане по сключения между потребителя и ответното
дружество договор за разсрочено плащане от 06.08.2012 г., е начислена като
корекция на сметката на абоната /част от цялата корекция на стойност 490.81 лв./
и че същата е заплатена в полза на ответника на 11.12.2012 г.
Основният спорен момент в производството е били ли са
налице предпоставките за извършване на едностранна корекция на стойността на потребената електроенергия за процесния
период.
В
тежест на „Е.П.” АД е да докаже осъществяването на релевантните за вземането
предпоставки, а именно, че в качеството си на доставчик е доставил посоченото в
справката за корекция количество ел. енергия, което не е отчетено поради
неизправност на СТИ, че е извършена проверка изправността на електромера и
впоследствие, че е извършена законосъобразна корекция на сметката.
Регламентацията на договорните
отношения между абоната и ответното дружество се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕМ на „ЕН.-ПР.
МР.”
АД, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР от
07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, в
сила от 17.05.2009 г., действащи към датата на извършване на проверката –
07.06.2012 г. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, публикуваните общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. Посочената специална норма дерогира общото правило на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради
което следва да се приеме, че абонатът е обвързан от съдържащата се в тях
регламентация.
Съобразно предвиденото в чл. 24 от ОУ
на ДПЕЕ на „Е.О. Б.
ПР.” АД /с ново наименование „Е.П.” АД/, дружеството е оправомощено да извършва изчисляване и коригиране на
сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период. Тези
действия се извършват въз основа на представени от „Е.-ПР.
МР.” АД констативни протоколи и справки за начислена
енергия. Следователно основанието за корекцията и за фактурирането на процесната сума представлява цитирания констативен протокол
от проведената проверка. Той от своя страна представлява частен документ, който
не се ползва с материална доказателствена сила,
поради което обективираните в него констатации не са
обвързващи за съда.
Дори при осъществена по реда на ОУ на ДПЕЕЕМ
корекционна процедура обаче, възможността да бъде
едностранно коригирана сметката на потребителя за минал период не може да
породи правни последици. Както се посочи и по-горе в изложението, настоящата
корекция е извършена по реда на чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Относно законосъобразността на направената корекция от
страна на предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице трайно
утвърдена съдебна практика по поставения материалноправен
въпрос дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали
клаузите от ОУ на ДПЕЕЕМ, регламентиращи тази
възможност, са нищожни. С постановените решения –
например: Решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г. по
описа на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г., ІІ т.
о.; Решение № 165/2009 г. по т. д. № 103/2009 г., ІІ т. о.; Решение № 104/2010
г. по т. д. № 885/2009 г., ІІ т. о.; Решение № 29/15.07.11 г. по т. д. № 225/10
г. На ВКС, ІІ т.о. и др., ВКС се е произнесъл, като е извел
нищожност на клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна
корекция. Едностранното изчисляване на сметката, без да е изяснено реалното
количество електрическа енергия, което е доставено и за какъв период, би
предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него ел.
енергия, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и
противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 ЗЕ принцип за защита на интересите на
потребителите. Именно поради неравноправния характер на съдържащите се в Общите
условия клаузи за едностранна корекция по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от
Закона за защита на потребителите, същите са нищожни на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и като такива не
могат да породят правни последици и да бъдат годно основание за извършване на
корекция на сметката на потребителя. В същия смисъл са и Решение №
12/11.02.2013 г. по т. д. № 1080/2011 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. и Решение № 26/04.04.2011 г. по
т. д. № 427/2010 г., ІІ т. о.
Нито в ЗЕ в редакцията му към датата
на извършване на корекцията - 28.06.2012 г. /датата, на която е изготвена
цитираната справка за корекция/, нито в действащите към датата на корекцията
Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи и Наредбата за лицензиране на дейностите в
енергетиката, е предвидена възможност и методика за извършване на едностранни
корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Подобна
хипотеза не е уредена и в действащите към датата на корекцията Правила за
търговия с електрическа енергия и в Правила за измерване на количеството
електрическа енергия. При това положение не може да се
приеме, че доставчикът надлежно е реализирал правомощието си да коригира
сметката на ищеца за минал период от време.
Нищожността на посочената разпоредба – чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ води до неправомерност на извършената корекция на сметката, предвид което и издадената справка не може да установи вземане в полза на „Е.П.” АД. Предвид горното, следва да се приеме, че потребителят не дължи начислената му сума чрез извършената корекционна процедура.
Следва да се отбележи, че
представеният споразумителен протокол № *
г. съставлява споразумение за разсрочване на плащанията, но не е договор за
спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който страните прекратяват един
съществуващ спор или избягват един възможен спор чрез взаимни отстъпки. В
случая, видно от представеното споразумение, същото е сключено „във връзка със
забавяне на плащанията и тяхното разсрочване“ и както се посочи, представлява
по същността си именно споразумение за разсрочване на плащанията. Същото не
представлява извънсъдебно признание на задължението и не променя основанието за
извършеното плащане, а именно – извършената едностранна корекция на сметката за
ел. енергия на абоната. В случая не е налице признание на вземането, както
твърди енергийното дружество. Не се установява в подписаното споразумение
потребителят да е направил волеизявление, че се съгласява, че дължи тази сума
по силата на посочената корекционна процедура. В така
подписаното споразумение е посочено единствено, че тази сума се дължи от
абоната за консумирана електроенергия в периода м.12.2011г. – м.06.2012 г. и
начислените лихви. Отбелязано е още, че този протокол следва да се счита за
писмено предизвестие за прекъсване на електрозахранването, ако не се плащат в
срок предвидените в него разсрочени вноски. При липса на формирана воля относно
съществените елементи на договора за спогодба, а именно относно правния спор,
за който тя се подписва, евентуално опорочаване волята на потребителя чрез
посочване в споразумението на информация, която не отговаря на
действителността, съответно заблуждаването му относно основанието, на което е
посочено, че той дължи посочената в споразумението сума, съдът приема, че така
подписаното споразумение не може да има последиците по чл. 365 ГПК, с оглед на
което не съставлява основание за дължимост на сумата.
Предвид посоченото съдът приема, че в
случая може да се направи обоснован извод, че към датата на сключване на
договора за цесия от 10.12.2017 г. между абоната Св. В. Ст. като цедент и ищеца „С.Б.” ЕООД като цесионер
цедентът е бил носител на процесното
вземане в размер на 80.31 лв., представляващо пета по ред последна вноска по
сключения договор за разсрочено плащане от 06.08.2012 г., съответно валидно е
прехвърлил същото на цесионера.
Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво
вземане – парично или не и произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да
бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по
давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК,
договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е
вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането,
произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване, е годен предмет на
договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането
по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т. 7 от Постановление №1 от 28.05.1979 г., постановено по гр. д.
№ 1/1979 г., Пленум на ВС, е изискуемо от момента на престацията.
От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото,
както и размерът на сумата, идентичен на даденото. Предвид гореизложеното
следва да се приеме, че към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника, поради
което и ищецът към датата на подаване на исковата молба е носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното
обогатяване на ответника.
В приетия по делото
договор за цесия, прехвърленото вземание към
ответника, което преминава към новия кредитор, е конкретно определено, чрез
подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата, периода и
обекта, за които е начислена същата и по коя фактура.
Ето защо следва да се приеме, че
договорът за цесия не е лишен от предмет, в който смисъл са възраженията на
ответника. За извършената цесията длъжникът е уведомен на 11.12.2017 г. по
имейл с нарочно уведомление от цедента, за което
същият е упълномощил адв. Петър Колев с правата по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че е неоснователно възражението за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираното вземане. Както се посочи
по-горе в изложението, по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че процесната сума 80.31 лв. е заплатена
от абоната в полза на ответника на 11.12.2012 г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 11.12.2017 г., тоест преди изтичането на
давността /в последния ден преди да изтече давността/, поради което и на
основание чл. 116, б. „б” ЗЗД следва да се приеме, че давността по отношение на
процесното вземане е прекъсната. Ирелевантно
е обстоятелството, че исковата молба е депозирана едва на 25.01.2018 г.,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, какъвто
е и настоящият случай.
По изложените съображения съдът
приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С
оглед изхода на спора и искането за произнасяне по направените по делото
разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013 г.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 385 лв. /държавна такса –
25 лв. и адвокатско възнаграждение – 360 лв./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съобразно и разноските, посочени в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на сумата 26.50 лв. - държавна такса, която следва да му бъде присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, дължи на „С.Б.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата 80.31 лв. /осемдесет лева и
тридесет и една стотинки/, представляваща „5-та“ по ред вноска по сключен
договор за разсрочено плащане № * г., недължимо
заплатена в полза на ответника на 11.12.2012 г. във връзка с издадено дебитно
известие № * г., цялото на стойност 490.81 лв., начислена след корекция на сметката за ел.
енергия за периода 17.12.2011 г. – 07.06.2012 г. по констативен протокол от
07.06.2012 г. за обект на потребление, находящ се в
гр. Р., ж. к. „Ч.”, бл. *, с клиентски № *
и абонатен № *, с титуляр на партидата Св. В. Ст., което вземане е
прехвърлено на заявителя с договор за цесия, сключен на 10.12.2017г. между цедента Св. В. Ст., ЕГН ********** и цесионера
„С.Б.“ ЕООД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № * г. по ч. гр. д. № *
г. по описа на ВРС, ХLVIIІ състав, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „С.Б.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, сумата 385 лв.
/триста осемдесет и пет лева/, представляваща
сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № *
г. по описа на ВРС, ХLVIIІ състав,
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „С.Б.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, сумата 26.50
лв. /двадесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: