№ 76
гр. с., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – с., VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230201302 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на СТ. Т. Ц. против
Наказателно постановление № 21-0804–002554/30.07.2021 год., издадено от
Началник сектор към ОДМВР с. сектор „Пътна полиция” с., с което на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП на
основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС за
срок от дванадесет месеца" и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети 10 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована в с.з. не се представлява.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 17.07.2021 год., полицейските служители при РУ с. – Я.З. и Х.С.
спрели за проверка, движещ се по бул. „Георги Данчев“ в гр. с. лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № ............. Водачът на автомобила
установили като СТ. Т. Ц.. Полицейските служители потърсили съдействие от
екип на „Пътен контрол“ за тестване на Ц. за употреба на алкохол. Водачът
1
бил тестван за употреба на алкохол с алкотест Дрегер 7510 от
мл.автоконтрольор Ж.З., като апаратът отчел 1.07 промила концентрация на
алкохол в кръвта чрез издишвания въздух. Ц. не приел този резултата и му
бил издаден талон за медицинско изследване. Въз основа на показанията на
техническото средство на Ц. бил съставен АУАН за констатираното
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На 21.07.2021 год. от експерт при НТЛ
при ОДМВР с. бил съставен Протокол №75 за химическо определяне
концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози, видно от който жалбоподателят е дал кръвна проба на
17.07.2021 год. и в която е доказано наличие на етилов алкохол 0.79 промила.
На 30.07.2021 год. било издадено обжалваното наказателно постановление, в
което бил отразен резултатът от изследването с техническото средство и било
посочено, че Ц. е управлявал процесното МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си 1,07, за което и на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на
полицейските служители Я.З., Ж.З., Х.С. както и от приложените писмените
документи приети като писмено доказателство по делото.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество се явява
частично основателна.
Видно от разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Няма спор между страните, а и безспорно се установи в хода на
производството, че жалбоподателят е нарушил цитираната разпоредба, тъй
като е управлявал процесното МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 промила. И двата отчетени резултата – и този с техническото
средство, и този от извършеното химическо изследване, отчитат резулат над
0.5 промила /първият е 1,07 промила, а втория 0,79 промила/. Спорен е
2
въпросът не дали жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на
алкохол, а с каква концентрация и доказана ли е тя по надлежен ред.
Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът по който се установява концентрацията
на алкохол в кръвта на водачите на МПС, се определя с Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Наредбата). Съгласно чл. 3а от Наредбата установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух
и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
лицето не приема показанията на техническото средство или теста;
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. В процесния случай, видно от приложения по
делото талон за изследване жалбоподателят не е приел показанията на
техническото средство. Същият е дал кръвна проба за изследване, въз основа
на която е изготвено химическо изследване, неоспорено от страните и
приложено в материалите по административнонаказателната преписка. Ето
защо, съдът намира, че неправилно в издаденото наказателно постановление
наказващия орган се е позовал на резулатата от техническото средство, а не
на този от химическото изследване. /доколкото на АУАН е отбелязано на
19.07.2021 год. ръкописно, че не е дадена кръв, а самото изследване е
извършено на 21.07.2021 год., съдът счита, че се касае по-скоро за объркване
и липса на навременна информация/. Въпреки неотразявавено в НП на
резултата от химическото изследване, съдът намира, че не е налице
съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на
жалбоподателя, водещо до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Както бе посочено по-горе, посочената като нарушена правна
норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно
средство да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, като независимо от посочването на който и да е от двата резултата в
наказателното постановление, това не би довело до различен извод относно
3
извършеното нарушение, неговия автор и вина. Доколкото обаче нормата
на чл.174, ал.1 от ЗДвП предвижда санкции в две степени за водач, който
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол, като по т.1,
при концентрация над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително,
лишаването от правоуправление е за срок от 6 месеца, а глобата - 500 лв., а по
т.2 при концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, както е
в настоящия случай, лишаването от правоуправление е за срок от 12 месеца, а
глобата е 1000 лв., то съдът намира, че в случая неправилно несъобразявайки
резултата от химическото изследване, административнонаказващият орган е
санкционирал водача по цитираната т.2, а именно за концентрация от 1.07
промила, отчетена с техническото средство. Ето защо, съдът счита, че в
случая наказателното постановление следва да бъде изменено в санкционната
му част, като на жалбоподателя следва да се наложи административно
наказание по т.1 от чл. 174, ал.1 от ЗДвП, тъй като резултата от химическото
изследване – 0,79 промила, попада именно в нейния обхват.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като управлението на МПС след употреба на алкохол винаги
поставя в опасност не само водача, но и живота и здравето на всички
останали участници в движението, предвид повишения риск от настъпване на
ПТП, тоест касае обществени отношения, при които няма основание за
приложението на института на маловажния случай, респективно за отпадане
отговорността на жалбоподателя на това основание.
Относно претендиранте разноски за адвокатско възнаграждение, съдът
счита следното: По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, видно от който жалбоподателят е заплатил на доверителя си в
брой сумата от 400.00 лева. Същевременно от въззиваемата страна е
направено възражение за прекомерност на авокатското възнаграждение. В
случая, съдът намира, че производството не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което и възражението следва да бъде уважено и
възнаграждението следва да е в минимален размер от 300.00 лева, съгласно
правилата на на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доколкото обаче, обжалваното наказателно постановление
не е отменено, а изменено, като размерът на наложената санкция е намален от
1000 на 500 лева, то и размера на адвокатското възнаграждение, който следва
4
да плати ОДМВР с. следва да бъде намален наполовина, от 300.00 лева на
150.00 лева. /съгласно субсидиарно приложимите в производството правила
на ГПК и по-специално разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК
Предвид всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 21-0804–002554/30.07.2021
год., издадено от Началник сектор към ОДМВР с. сектор „Пътна полиция” с.,
в частта в която на СТ. Т. Ц. ЕГН ********** на основание чл. 174, ал.1, т.2
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00
лева и "лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца",
като за извършеното нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.
174, ал.1, т.1 от ЗДвП му налага административно наказание „глоба” в размер
на 500.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца".
ОСЪЖДА ОДМВР с. ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Т. Ц. ЕГН **********
сумата от 150.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърля
искането за присъждане на разноски в производството над сумата от 150.00
лв. до пълния претендиран размер от 400.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд с. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – с.: _______________________
5