Р Е Ш
Е Н И Е
№ 16
гр. Севлиево,
24.02.2020 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Севлиевският
районен съд, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.
ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като
разгледа докладваното от съдията Христов НАХД № 394 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Х.И.И., срещу наказателно постановление № 19-0341-000483, издадено
на 29.07.2019 г. от
Началника на Сектор към ОДМВР - Габрово, РУ Севлиево, с което за административни нарушения по чл. 20,
ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на
основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
20 лева, а на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер 200 лева.
В жалбата се сочи, че жалбоподателя се
движел в своята пътна лента, със скорост, съответстваща на безопасно движение
по пътната настилка. Не извършил вменените му с НП нарушения и с действията си
не бил станал причина за инцидента. Скоростта му на движение била съответна па
пътната обстановка и релефа на пътя. Движел се в собствената си лента за
движение. Първия досег между управляваното от него МПС и товарния автомобил бил
в областта на полуремаркето и там се получил удар и протриване, а не челно с
Влекача „Даф", както било описано в обстоятелствената част на АУАН. В
резултат на ПТП жалбоподателя претърпял увреждане на здравето, състоящо се в
множество охлузвания, натъртвания, кръвонасядане, а най - сериозното увреждане било
многофрагментарно счупване на четвърта дланна кост в дясно. Жалбоподателя
поради влошеното си в резултат от ПТП, здравословно състояние сочещо наличие на
средна телесна повреда, подал жалба до РП Севлиево. Счита, че по административно
наказателното производство не е изяснена фактическата обстановка, при
която настъпило ПТП, както и че
неправилно била определена вината. Не отговаряло на истината, че жалбоподателя със своите действия при
управление на МПС станал причина за настъпилото ПТП. В резултат на подадената жалба
било образувано досъдебно производство № 338/2019 г. по описа на РУ на МВР
Севлиево, разследването по което не било приключило. Била налице хипотезата на
чл. 33, ал. 1 ЗАНН и наказателното постановление следвало да бъде отменено и
административнонаказателното производство да бъде прекратено, при наличие на
наказателно такова. Касаело се за реализиране на отговорност, от една страна по
административонаказателен ред, а от друга страна за установяване причината за
ПТП и изясняване въпроса за вината по наказателен ред, като и в двата случая
фактическата обстановка била еднаква, свързана с нарушаване на правилата за
движение по пътищата. Иска се отмяна на оспореното наказателното постановление.
В
съдебно заседание, жалбоподателя лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително заявява, че от
показанията на разпитаните свидетели, полицейски служители, се е установило, че
няма категорични обективни находки, които да водят извод в коя пътна лента е
настъпило произшествието и за извода кой е виновния водач. От представени снимки
било видно, че са налице обективни находки, парчета от пластмаси, както и
разлив на течности по пътното платно, които се намирали в пътната лента на
лекия автомобил. Свидетелите заявили, че находките са фотографирани и измерени,
като за това има снимки, а видно от същите никъде нямало данни да са налице
някакви мерни обозначения, които да изследват къде се е реализирало
транспортното произшествие.
Въззиваемата
страна не се представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, съобрази доводите на страните и прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 14 НПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 18.07.2019 г., около 13,55 часа, жалбоподателя Х.И.И. управлявал
лек автомобил Рено Лагуна, с peг. № СВ **** КТ по път трети клас № 405 в Община
Севлиево. В района на км 1+350м на път 405, в посока с. Добромирка, управлявания
от жалбоподателя лек автомобил Рено Лагуна, с peг. № СВ **** КТ, при изкачване
на десен завой, се търнал странично с насрещно движещия се влекач ДАФ с рeг. №
ЕВ **** АН, управляван от М.Д. Т., след което настъпил удар с прикаченото към влекача
полуремарке. Настъпило ПТП, при което били причинени материални щети по двете
МПС, като освен това жалбоподателя имал оплаквания за болки в ръката, а пътуващите
в управлявания от същия автомобил негови майка и дъщеря имали болки в главата и
стомаха.
Впоследствие, на 18.07.2019 г. местопроизшествието
било посетено от свидетеля Г.М.Н., и
колегата му свидетеля И.Т.К.. Свидетелите Н. и К. установили, че преди завоя където
станало произшествието на около 50-60 метра посока главен път София - Варна се
намирал товарен автомобил влекач с полуремарке, по - нагоре имало лек автомобил, напреко на
пътя, като произшествието било разместено, автомобилите след удара не останали
на място. Свидетеля Н. попитал водачите на автомобилите, каква е причината за
ПТП, като водача на товарния автомобил казал, че всеки ден пътува там, даже правел
и по два курса и пътя му бил добре познат, спускал се бавно, защото не можел да
кара дори и да иска бързо тъй като возел над 30 тона пясък. Водача на лекия автомобил,
който бил в шок, казал, че може да е карал с по - висока скорост, като това
било потвърдено и от детето му, същият заявил, че не знае какво е станало, все
едно пътя бил по масло и се ударил. При първичния удар – търването между лекия
автомобил и влекача, нямало спирачни следи, такива имало - оставени от всеки
автомобил в неговата лента при втория удар на лекия автомобил в полуремаркето. Имало
останали отломки по средата на пътя и в двете ленти, като нямало категорични
доказателства в коя лента е настъпил първичния удар, нямало и маркировка между
двете ленти.
За нарушения на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, свидетеля Н.
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, в присъствието на свидетеля К., който присъствал при установяване на
нарушенията, за което той се подписал на акта. В акта било посочено, че на път
405 км 1+350м, в посока с. Добромирка, жалбоподателя управлява лек автомобил Рено Лагуна, с peг. №
СВ **** КТ, като не съобразява скоростта си спрямо пътната обстановка и релефа
на местността и на изкачване на десен завой губи контрол над превозното
средство, навлиза в лентата за насрещно движение и със своя предна лява част
удря насрещно движещия се влекач ДАФ с рeг. № ЕВ **** АН, управляван от М.Д. Т.,
след което и прикаченото към него полуремарке, при което настъпило ПТП с
пострадали лица и материални щети. АУАН бил съставен в присъствието и на
жалбоподателя И., който се запознал със съдържанието му, заявил липса на
възражения, което било вписано на съответното за това място, след което
подписал акта. На жалбоподателя бил връчен срещу подпис екземпляр от АУАН.
Въз основа на съставения акт за
установяване на административно нарушение е издадено атакуваното наказателно
постановление. В наказателното постановление административно наказващият орган
възпроизвел обстоятелствата описани в АУАН и
посочил, че жалбоподателя нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 185 ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер 20
лева, а на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му наложил административно
наказание глоба в размер 200 лева.
По
жалба на Х.И.И. в РП - Севлиево е заведена преписка вх. № 645/19.08.2019 г. по
описа на същата, по която с постановление на прокурор от 19.08.2019 г. е
образувано досъдебно производство № 338/2019 г. по описа на РУ на МВР –
Севлиево, за това, че около 13,55 часа на 18.07.2019г. на път 405, при км. 1+350м.
в посока село Добромирка, Община Севлиево при управление на МПС са нарушени
правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост на Х.И.И.
е причинена средна телесна повреда - счупване на четвърта дланна кост на дясна
китка, довело до трайно затруднение в движението на горен десен крайник - престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. "Б" вр. чл. 342, ал. 1 НК. В хода на досъдебното
производство са разпитани свидетелите Х.И., Н.И., М. Т., Г.М.. Изискани са и са
приобщени относими медицински документи от ЦСМП Севлиево. Предстои назначаване
на съдебномедицинска експертиза за установяване на вида на причинената телесна
повреда, както и автотехническа експертиза за установяване механизма на причиняване
на пътнотранспортното произшествие. По досъдебното производство няма привлечено
в качеството на обвиняем лице.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в хода на делото
доказателства: показанията на свидетеля К., частично от показанията на свидетеля
Н., АУАН № 7654/18.07.2019 г., заповед №
8121з -515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, справка картон на водача за Х.И.И., справка
относно преписка с вх. № 341000-2903/25.07.2019 г., възражение вх. №
341000-2903/25.07.2019 г., постановление за образуване на ДП от 19.08.2019 г.
на
Района прокуратура Севлиево, жалба до РП – Севлиево от 30.07.2019 г., писмо
изх. № 645/19 от 11.11.2019 г. от Района прокуратура Севлиево, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 299 от 18.04.2019 г., протокол за ПТП № 1536891 от 18.07.2019
г., план схема на ПТП за ПТП от 18.07.2019 г. и осем броя фотоснимки, изпратени от административно наказващия орган, с
писмо вх. № 194/17.01.2020 г.. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля Н. в частите, в които същият заявява, че
лекият автомобил навлиза в лентата за насрещно движение. В посочените части
показанията на свидетеля са нелогични и непоследователни, доколкото същият
свидетел същевременно заявява, че за първичният удар не може да каже в коя лента е настъпил, като при този
удар не са установени и спирачни следи от двете МПС – та, участвали в ПТП.
Съдът намира, че в обсъжданите части, показанията на свидетеля Н. противоречат
и на показанията на свидетеля К., който изрично заявява, че няма категорични
доказателства в коя лента е настъпил удара, като няма и маркировка на мястото
на удара между двете ленти. В посочените части показанията на свидетеля Н.
противоречат и на останалите събрани доказателствени материали, от които не се
установява да е фиксирано по някакъв начин мястото на първичния удар между
двете МПС – та. По изложените съображения в посочените части показанията на
свидетеля Н. като вътрешно противоречиви, а нелогични, непоследователни и
противоречащи и на останалите доказателствени източници, съдът ги счете за
недостоверни и не ги кредитира. В останалите части съдът кредитира показанията
на свидетеля Н., а също и показанията на свидетеля К., възприемайки ги
като логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с останалите
доказателства по делото, при съобразяване ограниченото им доказателствено
значение предвид, че двамата свидетели не са очевидци на ПТП.
С
оглед установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата против НП е
допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от
легитимирано лице и в законоустановения срок.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, по следните съображения:
Относно административното
нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП.
АУАН не съдържа реквизитите,
установени в чл. 42, т. 4 от ЗАНН, а издаденото НП, не отговаря на изискванията
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В АУАН е посочено, че жалбоподателя управлява
лек автомобил Рено Лагуна, с peг. № СВ **** КТ, като не съобразява скоростта си
спрямо пътната обстановка и релефа на местността и на изкачване на десен завой
губи контрол над превозното средство, навлиза в лентата за насрещно движение и
със своя предна лява част удря насрещно движещия се влекач ДАФ с рeг. № ЕВ ****
АН, управляван от М.Д. Т., след което и прикаченото към него полуремарке, при
което настъпило ПТП с пострадали лица и материални щети. Не са описани в
достатъчна конкретика обстоятелствата, при които е извършено самото деяние, за
да се приеме, че въобще е налице нарушение на задължението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и осъществилият се удар на лекия автомобил във влекача е резултат на
управление на МПС с несъобразена скорост. С оглед съдържанието на разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и спецификата на конкретното задължение за водачите на
МПС, установено с нея, за да се установи, че това задължение е нарушено,
законодателят е придал по - голяма тежест на обективните елементи на деянието и
обстоятелствата при извършването му - какво точно е състоянието на пътя, самият
механизъм на удара - местоположение на автомобила, имало ли е или не някакво
препятствие и какво е било то, ако е имало, с цел преценка както на
необходимата скорост, за да се приеме същата за съобразена или несъобразена с
конкретните условия, така и с цел преценка дали настъпването на събитието е
"предвидимо" или не в конкретната ситуация; дали се касае въобще за
ПТП по см. на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, дали евентуалното ПТП е поради
несъобразена скорост или поради случайно събитие и т. н.. В изложения смисъл е
практиката на съдилищата / Решение № 147 от 16.03.2011 г. по адм. д. № 67/2011
г., 3 чл. с-в на Административен съд - София област; Решение № 482 от
14.06.2012 г. по адм. д. № 259/2012 г., 3 чл. с-в на Административен съд -
София област/. Обстоятелствата на деянието не са описани с необходимите
подробности в АУАН - не е описано валяло ли е дъжд или пътната настилка е била
суха, не е посочено имало ли е дупки или други препятствия или е нямало, не е
посочено имало ли е маркировка между двете ленти или не, каквато липса се
установи от свидетелските показания по делото, не са посочени конкретните пътни
условия, посочено е само "изкачване на десен завой", не е описано
местоположението на МПС, механизма на удара. Липсва в АУАН и НП и посочване на
каквито и да било конкретно причинени наранявания или смърт на хора, повреди на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети,
посочено е само бланкетно „пострадали лица и материални щети“. Последно
посочената, недостатъчност на фактическото описание не позволява да се направи
извод, че жалбоподателят е причинил с деянието си ПТП, по смисъла на легалната
дефиниция в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, според която едно от изброените по – горе
обстоятелства следва да е налице за да бъде определено събитието като ПТП, а в
НП деянието му е квалифицирано като административно нарушение по чл. 179, ал.
2, пр. 1 ЗДвП, съставомерен елемент, за което от обективна страна е причиняване
на ПТП. Всички гореобсъдени нарушения в своята съвкупност лишават АУАН от
установената в чл. 189, ал. 2 ЗДвП презумптивна доказателствена сила относно
фактическо наличие на обстоятелствата посочени в акта.
Дори да се приеме, че
недостатъчното описание на обстоятелствата, при които е извършено
административното нарушение, не съставлява порок на АУАН по чл. 42, т. 4 ЗАНН и
в този случай изводът на административно - наказващия орган, че жалбоподателят
се е движил с несъобразена скорост, не е обоснован от доказателствата по
делото. Липсват доказателства и АНО не е провел вмененото му в задължение от
правилата за разпределяне на доказателствената тежест пълно доказване на
наличието на нарушение на задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което само в
причинна връзка с произтекло и осъществило се ПТП съставлява от обективна и
субективна страна административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 2 ЗДвП.
По делото липсват каквито и да било доказателства за наличието на
"несъобразена" от страна на водача скорост от една страна, а от друга
- за наличието на причинна връзка между евентуалната несъобразена скорост и
евентуално осъществило се ПТП. Не е ясно и не е установено в какво се изразява
в конкретния случай несъобразяването от страна на водача на МПС с пътната
обстановка и релефа на местността, не се установява и наличието на причинна
връзка между евентуалното несъобразяване на скоростта със сблъсъка на
автомобила във влекача, с ремарке. Без съмнение извод за несъобразена скорост
не следва и от лишеното от конкретика признание на жалбоподателя, подкрепено от
изявлението на детето му, възпроизведени в настоящото производство от
показанията на свидетелите, предвид и логичното след сблъсък с тежкотоварен
автомобил шоково състояние, установено също от показанията на свидетелите, а
също и при съобразяване на разпоредбата на чл. 116, ал. 1 НПК, приложима в
настоящото производство, по силата на чл. 84 ЗАНН. Извод, че жалбоподателя е
извършил нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП не следва нито от АУАН, който
предвид гореобсъдените нередовности, не разполага с установената в чл. 189, ал.
2 ЗДвП презумптивна доказателствена сила, нито от показанията на свидетелите,
които не само, че не са очевидци, а и въобще не установиха данни за местопроизшествието,
които да позволяват извод в подкрепа на правната квалификация предложена от АНО.
Предвид всичко изложено се налага извода, че жалбоподателя не е извършил
нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП.
Относно административното
нарушение по чл. 185 ЗДвП.
АУАН не съдържа реквизитите,
установени в чл. 42, т. 4 от ЗАНН, а издаденото НП, не отговаря на изискванията
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съдебната практика последователно застъпва
позиция, че неправомерното поведение на водача, изразяващо се в загуба на
контрол, обуславя самостоятелно нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и може да бъде
реализирано само доколкото не е налице нарушение относно режима на скоростта.
Типични проявления на това поведение са изгубването контрола върху управлението
поради заспиване на водача, отклоняване на вниманието, разсейване и др. - все
причини от субективен характер, довели до недопустимо бездействие на водача при
осъществяване дейността по управление или до неадекватни действия с приборите
по управление на превозното средство /Решение № 353 от 4.XII.1991 г. по н. д. №
366/91 г., ВК/. В конкретния случай в АУАН е посочено, че жалбоподателя
управлява лек автомобил Рено Лагуна, с peг. № СВ **** КТ, като не съобразява
скоростта си спрямо пътната обстановка и релефа на местността и на изкачване на
десен завой губи контрол над превозното средство, навлиза в лентата за насрещно
движение и със своя предна лява част удря насрещно движещия се влекач ДАФ, с
рeг. № ЕВ **** АН, управляван от М.Д. Т., след което и прикаченото към него
полуремарке, при което настъпило ПТП с пострадали лица и материални щети. Като
се изключат твърдените обстоятелства обсъдени по – горе относно несъобразяване на скоростта, в АУАН
липсват каквито и да било обстоятелства, които предвид и посочената по – горе
трайна съдебна практика да биха могли да се възприемат като деяние на
жалбоподателя, представляващо липса на непрекъснат контрол от жалбоподателя по
отношение на управляваното от същия пътно
превозно средство. Посочената недостатъчност на фактическото описание не
позволява да се направи извод, че жалбоподателят е причинил с деянието си нарушение
на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като гореобсъдените нарушения лишават АУАН от
установената в чл. 189, ал. 2 ЗДвП презумптивна доказателствена сила относно
фактическо наличие на обстоятелствата посочени в акта.
Дори да се приеме, че липсата
на описание на обстоятелствата, при които е извършено административното
нарушение, не съставлява порок на АУАН по чл. 42, т. 4 ЗАНН и в този случай
изводът на административно - наказващия орган, за липса на непрекъснат контрол
от жалбоподателя по отношение на управляваното от същия пътно превозно средство, не е обоснован от
доказателствата по делото. Липсват доказателства и АНО не е провел вмененото му
в задължение от правилата за разпределяне на доказателствената тежест пълно
доказване на наличието на нарушение на задължението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП. По
делото липсват каквито и да било доказателства за наличието на конкретни деяния
на жалбоподателя, които да сочат на липса на непрекъснат контрол от жалбоподателя по отношение на
управляваното от същия пътно превозно
средство. Не е ясно и не е установено в какво се изразява в конкретния случай твърдяната
от АНО загуба на контрол над превозното средство, а по отношение на навлизането
в лентата за насрещно движение, се установи, че такова навлизане не е налице. Извод,
че жалбоподателя е извършил нарушение по чл. 185 ЗДвП не следва нито от АУАН,
който предвид гореобсъдените нередовности, не разполага с установената в чл.
189, ал. 2 ЗДвП презумптивна доказателствена сила, нито от показанията на
свидетелите, които не само, че не са очевидци, а и въобще не установиха данни
за местопроизшествието, които да позволяват извод в подкрепа на правната
квалификация предложена от АНО. Предвид всичко изложено се налага извода, че
жалбоподателя не е извършил нарушение по чл. 185 ЗДвП.
Всичко изложено налага извод
за допуснати особени съществени нарушения в административно – наказателното
производство и нарушения на материалния закон, наличието на които обуславя
отмяна на атакуваното наказателно постановление, като в конкретния случай не е
необходимо обсъждане на останалите доводи в жалбата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-0341-000483, издадено на 29.07.2019 г. от Началника на Сектор към ОДМВР -
Габрово, РУ Севлиево, с което на Х.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***, за административни
нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл.
20, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер 20 лева, а на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба в размер 200 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – Габрово в 14 - дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му по реда на глава ХІІ - та от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: