№ 226
гр. гр.Н., 24.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101524 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В.и.К.“
ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № *,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им
представител - гл.юрк. Д.З. против Р. С., гражданин на Р.Ф., роден на **********г., с
адрес в Р.Б.: гр. Н., КК С.б.- з., ж.с. С.м., вх.*, ет.*, ап.**.
В исковата молба се твърди, че ответника е клиент на „В.и.К.” ЕАД и страна
по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК
услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост с адрес гр. Н., КК С.б.- з., ж.с. С.м., вх.*, ет.*, ап.**, със заведена
партида в базата данни с аб.№ 743034. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответника притежава
качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик
на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично
известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в
съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата
на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването
1
на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане
инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че
съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК
оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.
1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите
да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко
отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в
чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който
всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги - вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответника е следвало да
заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване
на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44
от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били
издадени фактура № *********** от 25.10.2018г. на стойност 106,33 лв. и фактура №
*********** от 28.10.2019г. на стойност 53,89 лв., сумите за които не са заплатени в
30-дневен срок от издаването на всяка от тях. Излага се, че върху тези суми ответника
дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на
исковата претенция в общ размер на 18,85лв., считано от 26.10.2018г. до датата на
подаване на исковата молба - 15.11.2021г., както и лихвата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Гореизложеното е
мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди Р. С. да
заплати на „ВиК” ЕАД, сумата от 81,50 лв., дължима по издадени фактури за периода
от 25.10.2018г. - 28.10.2019г., с отчетен период по фактури 18.10.2017г. - 30.09.2019г.,
сумата в размер на 18,85 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главниците, дължимо за периода от 26.10.2018г. до датата на подаване на исковата
молба, както и лихвата от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2021г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски. Представят се
писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от назначения на
ответника особен представител - адв. Р.П. С. от АК-Б., с който се изразява становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи се, че ищцовото
дружество не е представило доказателства, от които да става видно, че действително
ответникът е титуляр на правото на собственост или друго ограничено вещно право по
отношение на описания имот, от където да се заключи, че същия попада в кръга от
лица, посочени в чл. 2, ал. 1 и чл. 3, т. 1 от обявените от него общи условия, както и в §
1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
2
канализационните услуги, на които законодателят дава качеството „потребител на ВиК
услуги“. Твърди се, че ищецът не е предоставил документи и по никакъв начин не
доказва твърденията си, на които се основава претенцията му и определянето на
ответника като имащ качеството „потребител“ на предоставяните ВиК услуги -
подадено заявление по образец и други съпътстващи документи, от кога е придобил
качеството „потребител”. Излага се, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно възникнало и съществуващо между него и ответника облигационно
отношение, по силата на което „ВиК” ЕАД реално е извършило престация и за
ответника е възникнало задължение за плащане на претендираната главница, т.е да
установи вземането си на договорно основание и че в процесния период е извършвало
услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода в процесният обект, както и че
през процесния период ответника е имал качеството на „потребител” по смисъла на
закона, публично оповестените Общи условия на ищцовото дружество, както и по
смисъла на Наредба № 4/14.09.2004г. На следващо място се твърди, че в исковата
молба се посочва, че отчитането на доставяните ВиК услуги се е осъществявало по
електронен път, в съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите
условия. Сочи се, че от текста на разпоредбата не става ясно въобще ответника има ли
самостоятелен водомер за отчитане по партида 74303. Излага се, че е представено
единствено справка извлечение за показанията на водомер 1715/619 за отчитане на
абонат № 74303 /отчетени с мобилно устройство/, без да е предоставена информация и
доказателства относно вида, номера, характеристиките и изправността на електронното
устройство, чрез което се е извършило измерването, като ищцовото дружество
разполага с технически средства и софтуер за електронно отчитане, съгласно
изискванията на чл.39а от Наредба № 4/14.09.2004г. Навежда се, че дистанционното
отчитане на показанията на водомера е посочено като възможност в Общите условия
на дружеството, без обаче в тях изрично да е регламентирана конкретна процедура, по
която се извършва отчитането по електронен път. Твърди се, че ищцовото дружество
не спазва регламентираните в Общите условия разпоредби за отчитане показанията на
водомерите, а именно чл. 21, ал. 1, т. 2 от Общите условия - показанията на водомера
се отчитат с точност до 1 куб. м, за период не по-дълъг от 3 месеца за потребители по
чл. 3, т. 1 - за питейно-битови нужди. Сочи се, че предвид претендиране на задължение
по фактура № *********** от 25.10.2018г. на стойност 106,33 лв., не става ясно по
какъв начин е направено частично плащане от 78,72 лв. и да има неплатен остатък от
27,61 лв. по тази фактура, как и кога е направено частично плащане, за кой период се
отнася плащането, тъй като видно от справката-извлечение водомерът се счита за
видян на 11.10.2018г. и е установено, че за периода 18.10.2017г.-11.10.2018г. има
изразходено количество 40 единици, при следващо отчитане няма засечен разход -
период 12.10.2018г. -25.03.2019г., а при следващо замерване на 30.09.2019г. има
отчетен разход 18 единици. Навежда се, че при по-внимателно проследяване по
3
фактура № *********** от 25.10.2018г. на стойност 106,33 лв. се вижда, че има
начислени суми за по-различен период, с общо количество 40 куб.м. Твърди се, че не
става ясно кога в действителност е направено засичане на водомера - по
справка-извлечение или по разбивките във фактурата с други периоди, както и че от
направеното частично плащане не става ясно кой период се погасява - за 2017г. или
2018г. Сочи се, че не става ясно и как ищцовото дружество е стигнало до
заключението, че въпросният обект има сезонен характер на ползване и е допустимо да
бъдат отчитани такива обекти два пъти годишно. Излага се, че цитирана в исковата
молба т.4.2 разпоредба на чл.23, ал.1, т.3 от Общите условия, според която е допустимо
за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти
годишно, съдържанието на разпоредбата не отговаря на текста на това твърдение, още
по-малко като елемент на претенцията. Сочи се, че в чл.21, ал.1, т.3 от Общите
условия, е уредена хипотезата за отчитане за период не по-дълъг от 6 месеца за
водомери на сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ
зазимяване /но не и сезонен характер, още по-малко ясно става какъв в крайна сметка е
този обект/. Обръща се внимание, че в нито един нормативен акт, подзаконов
нормативен акт, в т.ч. наредба, инструкция правилник и др. няма легална дефиниция
на понятието „сезонен характер на ползване“, още по-малко в правилници или общи
условия на ВиК дружеството. Твърди се, че видно от справка-извлечение за периода
18.10.2017г. до 11.10.2018г. са начислени 40 куб. м. вода, но видно от фактура №
*********** от 25.10.2018г. служебно са начислявани за периода 18.10.2017г. -
30.11.2017г. - 5 куб.м, следва втори отчетен период от 01.12.2017г. до 31.12. 2017г.
нови 3 куб.м, и трети период от 01.01.2018г. до 11.10.2018г. с изразходени 32 куб.м,
или общо количество 40 куб.м. Сочи се, че доколкото ищцовото дружество твърди, че
процесния имот има сезонен характер, позволяващ отчитането два пъти годишно, то на
основание чл.35, ал.2 от Наредба № 4 от 2004г., в посоченият период /18.10.2017г. -
11.10.2018г./, операторът е следвало ежемесечно да начислява служебно количество
изразходвана вода, определена въз основа на средния месечен разход от редовно
отчетените периоди на предходната година. Твърди се, че същото обстоятелство касае
и втората издадена фактура № *********** от 28.10.2019г. Сочи се, че в тази връзка по
никакъв начин не става ясно как е определено това служебно начислено количество
вода, тъй като няма никакви данни и доказателства за средния месечен разход от
редовно отчетените съответни периоди за предходната година и това означава, че по
никакъв начин не може да се установи дали начисленото количество вода е правилно
начислено и дали действително отговаря на средно месечен разход от редовно
отчетени периоди от предходна година, като оставал въпроса дали в посочения период
такова количество вода реално е потребено или не. Твърди се, че е видно и другото
неизпълнение на ВиК оператора по чл. 31, ал. 1 от Общите условия, съгласно който би
следвало да бъдат издавани ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за
4
различни периоди на фактуриране, което обстоятелство не е налице. На следващо
място се навежда, че в чл.38 от Общите условия и в чл.41, ал.3, т.8 и т.10 от Наредба №
4 от 2004г. са предвидени хипотези, в които може да бъде прекратено водоподаването
до съответния обект. Излага се, че е налице неспазване на редица разпоредби от
Общите условия и Наредбата. Излага се, че въвеждането на извънредното положение
не само в нашата държава, а и по целия свят във връзка с ограничителните мерки
срещу разпространението на COVID 19 и пресичане на разпространението на болестта
по света, което затрудни още повече възможността чуждите граждани да дойдат в
страната ни да си погасят предходни задължения. Сочи се, че ситуацията е станала още
по-сложна към момента, предвид войната между Русия и Украйна, което свеждало до
минимум вероятността ответника да пристигне в България и да погаси евентуално
задължение към оператора. Счита се, че предоставените като доказателства фактури
следва да се преценяват наред с другите доказателства по делото, а не да им се дава
изначална доказателствена стойност относно осъществяването на дължимата
предстация от страна на ищеца. Излага се, че съдебната практика на ВКС, вкл. и
решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК приема, че фактурата не е основание
за плащане, а реално доставената и потребената услуга на потребителя. Сочи се, че при
оспорване този, който основава вземането си на база тези фактури носи
доказателствена тежест за установяване на потребените от ответника услуги, тяхното
правилно отчитане и тарифиране и начина за определяне на цената им, още повече,
когато фактурите не носят подписа на ответната страна. Предвид изложеното, се моли
предявените искове да бъдат отхвърлени, като изцяло недоказани и неоснователни.
Прави се искане на основание чл.190 от ГПК да бъде задължено ищцовото дружество
да представи в срок до първото съдебно заседание препис от цялата административна
преписка по регистрирането на ответника, като титуляр по партида с потребителски
номер 743034, вкл. заявление по чл. 59, ал. 2 или чл. 61 от Общите условия на ВиК
оператора, носещо подписа на ответника, ведно с препис от евентуално описаните и
приложени към съответното заявление документи. Прави се искане на основание
чл.190 от ГПК да бъде задължено ищцовото дружество да представи в срок до първото
съдебно заседание доказателства, от които да става видно, че разполага с изискуемите
по чл.39а от Наредба № 4/2004г. технически средства и софтуер за електронно
отчитане на показанията от водомерите, както и доказателства относно вида, номера,
характеристиките и изправността на конкретно техническо средство, чрез което се
твърди, че е извършено електронно отчитане на процесния водомер в обекта.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Завяват, че
поддържат исковата молба и допълнително подадената такава. Представят
доказателства за собствеността на ответника върху процесният имот, както и .
заявление от ответника за откриване на ВиК партида. Относно възражението на липса
5
на монтирано индивидуално измервателно средство в имота, заявяват, че са
представили справка-извлечение по партидата на ответника за процесния имот. По
възражението срещу отчетеното количество, заявяват, че обема на потребление е
доказан, тъй като се касае за физически снети отчети. Във връзка с искането на
особения представител на ответника да представят доказателство за годността на
техническото средство, с което е извършено електронно отчитане на водомера в
процесния обект, заявяват, че в дружеството е въведена електронна система за контрол
на отчитането. Правят искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. Считат
за неоснователно възражението за фактуриране и на други количества извън
отчетените по справката за извлечения, като излагат съображения за това. Изразяват
становище и по възражението за липса на доказаност на сезонност на обекта. Молят
съдът да уважи исковите им претенции и да им присъди направените по делото
разноски.
Назначеният на ответника особен представител поддържа възраженията в
отговора на исковата молба, както и изложените такива в съдебно заседание. Заявява,
че определянето на обектите със сезонен характер се удостоверява само с Акт 16 или
удостоверение за въвеждане в експлоатация. Независимо от горното заявява, че е
безспорен факта, че ответникът дължи суми но ищцовото дружество, но сочи, че не е
ясно как са изчислени същите. Възразява срещу допускането на съдебно-техническа
експертиза, като твърди, че същата би утежнила финансовото ответника. Прави
възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през
процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ -
Апартамент, находящ се на адрес: гр. Н., КК С.б.- з., ж.с. С.м., вх.*, ет.*, ап.**, с
абонатен № 743034. На следващо място следва да докаже, че през процесният период
ответникът е имал качеството потребител по смисъла на Общите условия, тъй като е
бил собственик на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово
име. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение №
416 от 05.04.2022г., постановено по настоящото дело /л.46-49 вкл./.
6
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198
„о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. Н., общ. Н., обл. Б..
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. По делото не се спори, че ответника С. е собственик на водоснабдения
имот, находящ се в гр. Н., КК С.б.- з., ж.с. С.м., вх.*, ет.*, ап.**. В подкрепа на това е и
представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *0,
том V, рег. № ****, дело № **** от ***. на Нотариус с рег. № 110 на НК, с район на
действие - РС-Н. /л. 58-59 вкл./ и справка от Служба по вписванията-Н. /л. 10/. Като
собственик ответната страна притежава качеството потребител на ВиК услуги. За това
свидетелства и допълнително представеното от ищеца заявление за откриване на
партида /л.60/. Не е спорен фактът, че имота е включен към водопреносната мрежа. С
оглед на това, съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала
облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на вода.
Съдържанието на фактурите не е оспорено по делото (в частта относно качеството на
ответника), поради което съдът приема за доказано, че ответникът е бил потребител за
доставената до цитирания адрес вода.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
По делото не са оспорени Общите условия на ВИК, действали за процесните
периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са
действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка)
ищеца и ответника. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕАД Б., потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
7
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно
от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Б., Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр.
Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във
в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
В случая отчитането на процесния водомер е станало на 18.10.2017г., на
12.10.2018г. и на 26.03.2019г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите
условия, при обекти, имащи сезонен характер, какъвто е настоящият, е допустимо
отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по
отчитания, които са извършени при спазване на тези правила. Следва да се обърне
внимание и на разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, която дава възможност
дори за отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса
на достъп до процесните обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който
се ползва от чужд гражданин, то е напълно логично отчитането да се извърши при
условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 и чл. 24, ал. 4 от Общите условия. Впрочем подобно
отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“
показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните
количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се
начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха
съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане е
извършено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия и в рамките на
сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ, като са избегнати по-неблагоприятни последици за
ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ) и е отчетено действително потребеното
количество вода. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно
отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно
отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни
по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката
и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява от представената по
делото справка-извлечение отчитането е осъществено от служител на „ВиК” ЕАД,
8
който лично е видял водомера /л.6/. Поради тази причина количествата фактурирана
вода са реално потребени. Липсват данни за „служебно“ начислено количество вода на
ответника.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство /л. 6/, съдържаща показанията на
отчетеното количество вода по партида с абонатен № 743034, с титуляр Р. С..
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за цялостно плащане на
дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница,
обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в претендирания
размер на 81,50 лева, ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.11.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 26.10.2018г. до
датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021г., възлизащо в размер на 18,85 лева.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест
на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 350 лева /триста и петдесет лева/, от които: държавна такса - 100 лева,
възнаграждение за особен представител - 150 лева и юрисконсултско възнаграждение –
100 лева.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. С., гражданин на Р.Ф., роден на **********г., с адрес в Р.Б.: гр.
Н., КК С.б.- з., ж.с. С.м., вх.*, ет.*, ап.** да заплати на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № *, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 81,50 лева /осемдесет и един лева и
петдесет стотинки/, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект с
адрес: гр. Н., КК С.б.- з., ж.с. С.м., вх.*, ет.*, ап.**, с абонатен № 743034, обектирано в
данъчни фактури за периода от 25.10.2018г. - 28.10.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 18,85 лева /осемнадесет
лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
26.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021г.
ОСЪЖДА Р. С., гражданин на Р.Ф., роден на **********г., с адрес в Р.Б.: гр.
Н., КК С.б.- з., ж.с. С.м., вх.*, ет.*, ап.** да заплати на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № *, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/,
представляващи заплатени по делото разноски.
9
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Б..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
10