О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 261093 23.11.2021 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,
На двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Гражданско дело №360 по описа за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
На основание чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК производството по делото е било спряно по повод висящо производство на Съда на европейския съюз по преюдициално производство № С-319/2019 г.
Ноторно известно е , че СЕС прие решение по дело №С-319/2019 г. на 28.10.2021 г.
По този повод по делото е постъпила молба с вх.№ 271631 от 08.11.2021 г. по описа на съда от КПКОНПИ за възобновяване на производството.
Съдът намира , че производството по делото следва да бъде възобновено. На ищеца – КПКОНПИ следва да бъдат връчени ОИМ , постъпили от ответниците по делото.
Делото е образувано по исковата молба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, входирана в Окръжен съд – Бургас на 07.03.2018 г. чрез председателя Пламен Г. Димитров против И.Г.П.,*** , Г.В.П., ЕГН – ********** , от гр.София , „Алфа Финанс Холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Средец“, бул.“Цар Освободител“ №14, ет.7, представлявано от прокуриста Иван Денчев Ненков, ЕГН ********** ; „Соларпро Холдинг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ж-к „София парк“, Търговска зона, бл.16, вх.Е, представлявано от Константин Василев Ненов; „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, район Витоша, Търговска зона бл.16 вх.Е, представлявано от Г. Стефанов Пулев с правно основание: чл. 74, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ и цена на иска: 198 927 389,22 лева. С решение № 515/15.11.2017 г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД – София на основание чл. 25, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) уведомление от Софийска градска прокуратура за привличане по пр.пр.№ 8529/2013 г. по описа на СГП, ДП №115/2014 г. по описа на СО-СГП в качеството на обвиняем лицето И.Г.П., ЕГН **********, за престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. с чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК по описа на Териториална дирекция – София на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Образувана е проверка с Протокол вътр. № ТД02Бл/УВ520/16.01.2017 г. за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето И.Г.П., ЕГН **********. От Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 27.12.2016 г. се установява, че лицето И.Г.П. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че: На неустановена дата в периода от месец май 2011 г. до месец юни 2011 г., в съучастие като помагач с длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Симеон Денчев Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите на Република България, назначен с Решение на Народното събрание от 27.07.2009 г. (извършител) - умишлено го е улеснил чрез разяснения, че в срок до 01.09.2010 г. следва да се извърши приватизация на остатъчните държавни дялове в електроразпределителните дружества чрез Българска фондова борса, като приходите от продажбата постъпят в Републиканския бюджет чрез „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, както и остатъчните дялове да се качат служебно от АПСК на БФБ, където продажбата им ще бъде извършена чрез инвестиционен посредник, какъвто е „БУЛБРОКЪРС“ ЕАД и това е бърз начин за продажбата на тези дялове и придобиване от компаниите на статут на публични дружества, да извърши престъплението по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно с цел да набави облага за „БУЛБРОКЪРС“ ЕАД в размер на 1 276 618,85 лв., представляващи приходи по договор за инвестиционно посредничество № 30066/14.12.2011 г. между „ЕВН АГ“ Австрия (клиент) и „БУЛБРОКЪРС“ ЕАД (инвестиционен посредник), е превишил властта и правата си, регламентирани в Закон за администрацията, Устройствения правилник на Министерство на финансите и Заповед за определяне на ресор на зам.министър–председател, като се е разпоредил/наредил на Емил Любенов Караниколов - изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и след приватизационен контрол да възложи изготвяне на приватизационна оценка за целите на приватизацията на остатъчния държавен дял в размер на 33% от капитала на „ЕВН БЪЛГАРИЯ Електроразпределение“ АД на избрания инвестиционен посредник „БУЛБРОКЪРС“ ЕАД (съгласно договор за инвестиционно посредничество РД-03-02/19.07.2011 г.) вместо на лицензиран оценител по реда на чл. 5, ал. 2, изр. 2 от ЗПСК – „Изготвянето на оценки се възлага на независими оценители съгласно Закона за независимите оценители“ и чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки, приета на основание ЗПСК – „Възложителите на приватизационни оценки са органите на приватизация“ (чл. 7, ал. 1) и „Приватизационните оценки се изпълняват от независими изпълнители съгласно Закона за независимите оценители и определени по реда на Наредбата за възлагане на извършването на дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол, включително процесуално представителство“ (чл. 8, ал. 1) и по този начин ограничил възможността на изпълнителния директор на АПСК да упражни тези си правомощия и от това са настъпили немаловажни вредни последици за фиска на Българската държава – имуществени вреди в размер на 20 829 200 лв., представляващи занижената стойност от „БУЛБРОКЪРС“ ЕАД на обявените за продажба 51 512 броя акции, представляващи 33% от капитала на „ЕВН БЪЛГАРИЯ Електроразпределение“ АД, като престъплението е свързано с приватизацията на държавна собственост - престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК , съответно - престъплението попада в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т. 20 от ЗОПДНПИ (отм.). Проверката е започнала на 16.01.2017 г. и обхваща периода от 16.01.2007 г. до 16.01.2017 г.По нататък исковата молба сочи извършваните справки , семейното положение на ответника И.П. , юридическите лица, регистрирани на територията на Република България, контролирани от И.П. : „Алфа финанс холдинг“АД , „Агенция за инвестиционна информация“ ЕООД, „А Дейта Про“ООД, „Сарда Капитал“ЕООД, „Доспат пропъртис“ЕООД, „Реналфа“АД като е посочено всяко от тези дружества кои други дружества контролира или участва в управлението на собствеността. Посочени са чуждестранни юридически лица, контролирани от И.П. със седалища в Малта , САЩ , Република Кипър , Великобритания, Швейцария , Нидерландия , Дания , Португалия , остров Ман, Швеция и др. По-нататък са посочени недвижимите имоти , придобити от ответника И.П. не територията на страната – в т.ч. деклариран с декларация по чл.14 от ЗМДТ от 21.09.2010 г. в община Созопол собствеността по ½ ид.ч. от жилище с РЗП 1070.70 кв.м , изградено в УПИ І-6144,6101 с площ 3718 кв.м в гр.Созопол , ул.“Херсонес“ №6 И8. Съгласно удостоверение за данъчна оценка от 08.03.2017 г. на Община Созопол, данъчната оценка на земята и жилището е общо 558 931.60 лв. От писмо от И.П. до КОНПИ се сочи, че като разходи за проектиране и строителство на имота в гр.Созопол за периода до 10.11.2007 г. се сочи размера от 1 268 363.76 лв., от които до началото на проверявания период 1 031 409.23 лв. От приложените строителни книжа и извършените проучвания на строителството на недвижими имоти се определят разходи за изграждането в проверявания период на стойност 917 406.18 лв. като общо разходите за строителството на имота възлизат на 1 948 815.41 лв. От анализа на банковата информация се установява, че проверяваното лице е превеждало за строителството на обекта в гр.Созопол суми с основание „по фактури“ по години общо в размер на 487 562.62 лв. От общо вложените средства се установява законен източник за сумата в размер на 291 057.73 лв. /от възнаграждения по договор за управление и контрол и от налични средства по банкова сметка ***риод/. За остатъка от 626 348.45 лв. не е установен законен източник на средства. Пазарната стойност на построените сгради към момента на изготвяне на исковата молба е размер на 2 500 000 лв. /без поземления имот/. Парцелът е придобит преди проверявания период, а 32/100 ид.ч. от имота подлежат на отнемане от И. и Г. Прокопиеви на основание чл.63 ал.2 т.2 във вр. с чл.62 от ЗОПДНПИ / отм./, тъй като не са установени законни източници на средства на строителство. По-нататък в исковата молба се излагат фактите и обстоятелствата, установени в проверката и изложени в Решение №123 от 01.03.2018 г. на КПКОНПИ, подписано с особено мнение от члена на комисията Лилиана Терзиева – приложени по делото – л.311 и сл./ По-точно исковата молба представлява копие на това решение/. Изложени са мотиви, че не е налице материалноправната предпоставка за образуване на производство – значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, което да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период: при извършване на проверката са разширени рамките на изследването и са анализирани факти и обстоятелства преди проверявания период – от 2000 г., на основата на които са направени изводи относно незаконно придобиване на собствеността върху мажоритарния пакет акции на „Каолин“ АД от „Алфа финанс“АД – дружество, контролирано от проверяваното лице в резултат на опорочена приватизационна процедура. Сочи се, че съдържанието на цитирани в ОМ документи – в т.ч. присъда, решения на АС – Варна и ВКС не са обсъдени от КПКОНПИ в решение №515 от 15.11.2017 г. и не са изложени аргументи за неприемане на установеното от Агенцията за приватизация и съдебните инстанции, както и не е коментирана разпоредбата на чл.300 от ГПК. Сочи се също така, че установяването на нарушения в хода на процедурата по приватизация на „Каолин“ЕАД е извън компетентността на комисията. Не се споделят мотивите на КПКОНПИ, че за установяване произхода на средствата, получени от продажбата на „Каолин“АД, придобито преди проверявания период , както и на изплатените дивиденти от същото в периода 2007 – 2011 органите на комисията могат да извършват проверка седем години преди началото на нормативно определения период. Сочи се и че в решение №123 от 01.03.2018 г. на КПКОНПИ е възприет различен подход при претенциите за отнемане на сумите, получени от продажба на акции от капитала на „Каолин“АД през 2013 г., на изплатените дивиденти от „Каолин“АД за периода 2007 – 2011 г. както и на всички суми с произход „Каолин“АД: основанието за включване в приходната част на анализа на сумите от продажбата на имоти и от получените наеми е придобиването на имотите преди проверявания период и неналичието на данни, че имуществото е незаконно придобито като не е посочено какви конкретни проверки са извършени. Решението не съдържа информация и за реализирани проверки за установяване на законността на източника за придобиване на дяловете от капитала на „А Дейта Про“ООД и на сумите по банкови сметки, за разлика от осъществената такава на приватизационната процедура на „Каолин“АД. В крайна сметка обаче в резултат на извършената проверка, комисията е установила значително несъответствие по години в приходите и разходите на ответниците Прокопиеви: 1.За 2007 г. – първата година от периода на проверката са установени доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 3 534 599,25 лв, обичайни и извънредни разходи общо в размер на 775 656,65 лв – т.е. – установен е нетен доход в размер на 2 758 942,60 лв. Същевременно е установено имущество (пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) общо в размер на 6 200 598,76 лв. При това положение за 2007 г. се установява несъответствие в размер на 3 441 656,16 лв.; 2. За 2008 г. се установяват доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 1 040 122,22 лв., констатират се обичайни и извънредни разходи общо в размер на 655 678,49 лв., т.е. - установен е нетен доход в размер на 384 443,73 лв. За същия период се констатира имущество (пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) общо в размер на 1 251 578,68 лв. По този начин за 2008 г. е установено несъответствие в размер на 867 134,95 лв.; 3. За 2009 г. установените доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 4 567 347,71 лв, обичайни и извънредни разходи общо в размер на 2 063 774,50 лв. – или - установен е нетен доход в размер на 2 503 600,21 лв. Същевременно Комисията констатира имущество (пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) общо в размер на 2 757 337,31 лв., така за 2009 г. Комисията установява несъответствие в размер на 253 737,10 лв.; 4.За 2010 г. – установени са доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 2 659 756,03 лв., като обичайните и извънредни разходи са общо в размер на 814 447,85 лв., или е установен нетен доход в размер на 1 845 308,18 лв. Констатираното от Комисията имущество (пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) общо в размер на 2 246 867,79 лв. Така установеното несъответствие за 2010 г. според проверката възлиза в размер на 401 559,61 лв.; 5.За 2011 г. - доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 4 070 808,27 лв., за същия период обичайните и извънредни разходи възлизат общо в размер на 1 953 604,54 лв., , така е установен нетен доход в размер на 2 117 203,73 лв. Установеното от Комисията имуществото (пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) е общо в размер на 973 695,68 лв и за тази година не се установява несъответствие.; 6. За 2012 г. - доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 2 409 032,84 лв., , а обичайните и извънредни разходи са определени общо в размер на 2 939 719,67 лв., така установения нетен доход в отрицателен размер на 530 686,83 лв. Същевременно констатираното имущество (пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) възлиза общо в размер на 1 201 232 лв., така установеното несъответствие за 2012 г. в размер на 1 731 918,83 лв.; 7.За 2013 г. Комисията установява доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 539 477,40 лв., обичайни и извънредни разходи общо в размер на 1 580 773,69 лв. – или – установен е нетен доход в отрицателен размер на 1 041 296,29 лв. Имуществото констатирано от Комисията (пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) общо в размер на 490 261,92 лв., така установено несъответствие за 2013 г. е в размер на 1 531 558,21 лв.; 8. За 2014 г. – Комисията констатира доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 681 006,32 лв, обичайните и извънредни разходи общо в размер на 552 788,96 лв. или е установен чист нетен доход в размер на 128 217,36 лв. От друга страна е установено имущество (пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) общо в размер на 69 896,94 лв. като по този начин не се установява несъответствие.; 9. За 2015 г. се констатират доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 2 222 783,69 лв, обичайни и извънредни разходи общо в размер на 1 626 613,43 лв. , или е установен нетен доход в отрицателен / 2 222 783.69 – 1 626 613.43 = 596 170.23 ?!?/ размер на 596 170,23 лв. Установено е имущество (пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) общо в размер на 1 030 811,13 лв., по този начин за 2015 г. е установено несъответствие в размер на 434 640,90 лв.; 10 За 2016 г. Комисията установява доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 2 003 418,84 лв., обичайните и извънредни разходи са установени общо в размер на 1 502 662,73 лв, сочи се в исковата молба , че е установен нетен доход в отрицателен / !?!/ размер на 500 756,11 лв. От друга страна е установено имущество (пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) общо в размер на 2 122 603,31 лв., и по този начин е установено несъответствие за 2016 г.в размер на 1 621 847,20 лв.; 11. За 2017 г. Комисията е установила доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 17 698,14 лв като обичайните и извънредни разходи възлизат общо в размер на 18 518,56 лв., по този начин е установен нетен доход в отрицателен размер на 820,42 лв. От друга страна – имуществото се определя (пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) общо в размер на 0 лв. и по този начин за 2017 г. не се установява несъответствие.Общо за периода анализът сочи установени доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 23 746 077,71 лв, обичайни и извънредни разходи общо в размер на 14 484 239,10 лв – или - установен нетен доход в размер на 9 261 838,61 лв. От друга страна имуществото (пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) установено от Комисията възлиза на общо в размер на 18 344 883,53 лв и по този начин е установено несъответствие в размер на общо 9 083 044,93 лв.
Комисията счита, че предмет на отнемане в исковото производство е имущество на стойност 198 927 389,22 лв., тъй като е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.).- налице са предпоставките, визирани в чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, чл. 65, чл. 66, ал. 1, ал. 2, чл. 67, чл. 68, чл. 70 и чл. 72 от ЗОПДНПИ (отм.).
На основание чл. 74, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Решение № 123/01.03.2018 г. на КПКОНПИ, претендира да се постановите решение, с което да се отнеме в полза на държавата имущество на стойност 198 927 389,22 лв. от И.Г.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***; Г.В.П., ЕГН ********** с постоянен адрес ***; „Алфа Финанс Холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Средец“, бул.“Цар Освободител“ №14, ет.7, представлявано от прокуриста Иван Денчев Ненков, ЕГН **********; „Соларпро Холдинг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ж-к „София парк“, Търговска зона, бл.16, вх.Е, представлявано от Константин Василев Ненов, ЕГН ********** и „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ж-к „София парк“, Търговска зона, бл.16, вх.Е, представлявано от Г. Стефанов Пулев, ЕГН **********, а именно: На основание чл. 63, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ(отм.) от И.П. и Г.П.: 32 / 100 идеални части от ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП 656 кв.м., РЗП 1010,70кв.м. представляваща имот с идентификатор № 67800.6.741.1, находяща се в гр.Созопол, ул. Херсонес № 6 и 8, изградена в УПИ І-6144, 6101 с площ 3 718 кв.м. в местност „Буджака” - имот с идентификатор 67800.6.741. Въведена в експлоатация с Удостоверение №49/06.08.2010г. на Главния архитект на Община Созопол, ВЕДНО със следните подобекти, изградени в имот УПИ І-6144, 6101 с площ 3 718 кв.м., представляващ имот с идентификатор 67800.6.741, а именно: МАСИВНА ОГРАДА и ОТКРИТ БАСЕЙН със ЗП 192,03куб.м. от стоманобетон /детски басейн с правоъгълна форма с дълбочина 70см.и обем 7,08 м3 и басейн за възрастни с неправилна форма и дълбочина от 110см. до 200см. и обем 185м3. Имотите са собственост на И.Г.П., ЕГН ********** и Г.В.П., ЕГН **********. /Данъчната оценка на описания недвижим имот е в размер на 558 931,60 лв./ Сумата в размер на 588 091,16 евро или 1 150 206,33 лв., представляваща част от продажната цена на имота, съответстваща на четири годишни погасителни вноски за погасяване на кредита през периода 2010 г. – 2013 г.
На основание чл.66, ал.1 от ЗОПДНПИ, във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) от И.П.: 371 500 броя дружествени дяла с номинална стойност 371 500 лева от капитала на „Сарда Капитал“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район Средец, бул. „Цар Освободител“ № 14, ет.7, представлявано от И.Г.П. и притежавани от същия, в качеството му на едноличен собственик.
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ(отм.) от И.П.:
Сумата в размер на 622 190,22 евро или 1 216 898,30 лева налична по Разплащателна сметка в евро № BG06UNCR76301475543374, открита в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр И.Г.П., ЕГН **********.
/Цена на иска срещу „Алфа Финанс Холдинг“ АД – 164 452 147,46 лв./
На основание от чл. 72 във вр. с чл. 66, ал. 2 във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) от „Соларпро Холдинг“ АД:
Сумата в размер на 24 000 000 лв., получена от продажбата на „Соларпро“ АД.
/Цена на иска срещу „Соларпро Холдинг“ АД - 24 000 000 лв./
На основание чл. 72 във вр. чл. 66, ал. 2, във вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) от „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД:
Сумата в размер на 5 044 000 лв., получена от продажбата на „Алфа Енерджи“ ЕАД.
/Цена на иска срещу„Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД – 5 044 000 лв./
Моли се да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултското възнаграждение.
Моли се на основание чл.156, ал.1 вр. с ал.4, вр. с чл.127, ал.2 от ГПК да се допусне следните експертизи: съдебно-оценителни; комплексна съдебно-техническа и икономическа и съдебно-икономическа експертиза, която да бъде изготвена след съдебно оценителските, като вещите лица дадат заключения по задачи, които страната сочи, че ще бъдат формулирани с нарочна допълнителна молба.
Прилагат се писмени доказателства по опис в 981 / деветстотин осемдесет и един/ пункта.
В законоустановения срок по делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответниците И.Г.П. и Г.В.П. чрез процесуалния им представител – адвокат с вх.№2265 от 04.02.2020 г. ОИМ се систематизира от самите ответници в осем части: І.Общи положения , ІІ.Недопустими фактически и правни твърдения, ІІІ.Невъзможни логически конструкции, ІV.Недопустимост на производството по допустимите фактически и правни твърдения, V. Неоснователност на съединените искове, VІ.Някои процесуални аспекти на съдебното производство, VІІ. Доказателства и доказателствени искания и VІІІ. Предварителни въпроси по чл.143 – 145 от ГПК.
Едно от възраженията в ОИМ е за оставяне на исковата молба без движение поради несъответствие на съдържанието й с изискванията на закона и съдебната практика : - не се разграничава броя и цената на отделните искове по ответници в нарушение на чл.127 ал.1 т.3 от ГПК. Исковата молба в нарушение на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК не съдържа самостоятелна обстоятелствена част, която да обосновава съществуването на правно основание за всеки от съединените искове /установява се предявяване на повече от един иск. Описателно е възпроизведена административно-процесуалната дейност на длъжностните лица и органите на Комисията /преразказ/, но няма структурирано изложение на релевантните факти – общо и за всяка искова претенция поотделно. Това се отнася и до всички предпоставки за възникване на специфичните видове конфискационна отговорност, различна от тази на проверяваното лице /всички претенции по чл.64-72 от ЗОПДНПИ – отм., които Комисията е включила в петитумите си/. В нарушение на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК съдържанието на исковата молба ползва и понятия с неустановено съдържание. Според ответниците Прокопиеви възникването на конфискационната отговорност изисква материалноправен режим с ясно определени признаци на правонарушението и следващите го санкционни правни последици. По време на проверката са действали три правни режима – ЗОПДИППД / 2006 – 2012/, ЗОПДНПИ / 2012 – 2018/ и ЗПКОНПИ - от 19.01.2018 г. и за страната е неясно кой от материалноправните режими към кой период от проверката ще се прилага от съда. Освен това се посочва, че в исковата молба Комисията използва понятия , с които законът не си служи, както и се използват правни термини с различно съдържание от това, което тълкуването на ВКС е установило. Поради това материалноправните изводи на Комисията влизат в пряко противоречие със законовото изискване - да не се допуска риск от несправедливост, а формулираните претенции като акт на съдебно упражняване на конфискационно право на държавата категорично нарушават изискването за пропорционалност на ограниченията, които законът налага. Същевременно липсва изложение на съществени обстоятелства, които се отнасят до предмета на делото: обстоятелствата относно принадлежността на всяка от исковите претенции към юридическите лица на някоя от хипотезите на „контролиране на юридическо лице“ /§1 т.2 от ДЗР на ЗОПДНПИ – отм./; обстоятелствата , които определят вида на придобитото преобразувано материално право, обект на претенция в исковото производство – кога то е право на собственост и каква – лична, СИО , дружествена, съсобственост, кога е облигационно право и какъв е статута му към момента на предявяване на иска, другите обстоятелства , които оказват влияние върху правния режим към момента на придобиване, отчуждаване, преобразуване на претендираното право; обстоятелствата, които индивидуализират правните белези на „липса“ или „отчуждаване“ на определено вещно или облигационно право, за което се твърди да е придобито незаконно; конкретните обстоятелства, които дават основание за извод за „признаване“ на едно имуществено право като законно или незаконно придобито; връзката между факти и обстоятелства, които определят статута на правата, упражнявани от ответниците и характера на придобитото /отчуждено/ преобразувано конкретно имуществено право; фактите, които определят дали са налице предпоставки за различните видове съединяване на искове, претендирани в настоящото производство.
По-нататък страната заявява, че не е в състояние да вземе становище по искането за назначаване на експертизи поради неяснотата в искането на Комисията – стр.276 от ИМ. Прави се искане след допълнителната молба от страна на Комисията да се вземе становище. – В тази връзка на ищцовата страна следва да се дадат изрични указания при привеждане на исковата молба в съответствие с чл.127 от ГПК да бъдат формулирани изчерпателно исканията за назначаване на експертизи – какви точно и да бъдат поставени изчерпателно и задачите към тях.
На следващо място, с цел избягване на всяка възможност за терминологично и смислово разминаване, е отправено искане, съдът да посочи в доклада си или в производството по чл.143-145 ГПК да бъде изяснено, с какво съдържание ще се ползват понятията - „приходи", „доходи", „разходи", „законен източник на доходи" (съотношението със законен източник на приходи", „законен източник на финансиране" и „законен източник на средства"), „обогатяване", „източник на обогатяване", „разходи", „незаконно придобито имуществено право"(не имущество) и т.н. Дали те ще се разбират със съдържанието, което Решение № 97 по гр.д.№ 3224/2017 г. на ВКС, IV г.о. им определя или те ще бъдат употребявани в производството и съдебния акт с друго съдържание и ако да, с какво? Същото искане се прави и по отношение на съдържанието на понятията: какво субективно имуществено право (актив) като елемент на придобитото „имущество" по смисъла на определението по §1, т.1 ДР на ЗОПДНПИ(отм.) са: а) „разходите за вноски по банкови сметки", и „разходи за придобиване на дялове, недвижими имоти и МПС" (каква е съдържателна разлика между тях според ищеца, защото е пропуснал да се позове на конкретни законни разпоредби), б)„вноски на каса"(лични и от трети лица) или, в) „вноски и получени преводи по банкови сметки" и г) „други извънредни разходи"; какво субективно имуществено право (актив) е „дадени средства (заеми) на трети лица с оглед проверка на наличието му към датата на неговото възникване и евентуалното му погасяване; какво е съдържанието на понятието „пазарна оценка за нуждите на производството на Комисията и каква е разликата с другите „пазарни оценки" и коя е „задължителната съдебна практика", според която КПКОНПИ може да формира предположение за пазарни оценки на имуществените права, като основание за предположение за имуществено несъответствие; какво е съдържанието на понятието „икономически анализ", което използва КПКОНПИ в производството по ЗОПДНПИ(отм.) - законът не съдържа подобно понятие, а общоупотребимият български език не си служи с едно общо съдържание на това понятие, а го класифицира по съдържание съобразно предмета, вида и естеството, в някои случаи дори според нуждите, на анализа; какво е съдържанието и правното основание на претенцията на КПКОНПИ да осъществява оценъчна и решаваща дейност за „да се признае дадено имуществено право за законно", формата и съдържанието на акта на признаването и правните му последици - примерно следва ли да считаме, че тази оценка е обвързваща съда в рамките на обезпечителното и общото исково производство. Ответникът сочи, че прави тези искания, тъй като е важно да бъде установено дали посочените имуществени права са вещни или облигационни, техния вид и приложим правен режим, за да може да се установи дали представляват налично имущество към момента на предявяване на иска или на приключване на проверката или на някакво основание - какво? - ищецът претендира присъждане на равностойността им.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил и отговор на исковата молба с вх. № 3132/31.01.2020 г. от конституирания като ответник по делото „Алфа Финанс Холдинг“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Юри Катанов, чрез процесуалните му представители адвокати. Изразено е становище по допустимостта и основателността на претенцията. Правят се редица възражения за недопустимост на предявения иск, със съответни искания за прекратяване на производството по делото по отношение на „Алфа Финанс Холдинг“ АД. Едно от възраженията на ответника касае недопустимостта на иска, поради нередовност на исковата молба. Посочва, че освен общите изисквания на чл. 127 от ГПК, предявеният иск трябва да отговаря и специфични изисквания за редовност, които произтичат от разпоредбата на чл. 77, ал. 4 от ЗОПДНПИ (отм.). В тази връзка се позовава на Решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. на ВКС и посочва, че в обстоятелствената част на исковата молба липсват каквито и да било факти относно: вида и стойността на имуществото, в това число вземания и задълженията, които ищецът признава, че „Алфа Финанс Холдинг“ АД е притежавало в началото на изследвания период; придобитото през изследвания период имущество и неговата стойност, в това число задълженията, които „Алфа Финанс Холдинг“ АД е поело за придобиването му; вида и стойността на имуществото, в това число вземанията и задълженията, които „Алфа Финанс Холдинг“ АД е притежавало в кроя на изследвания период; размера на претендираното несъответствие между имуществото, с което „Алфа Финанс Холдинг“ АД е разполагал в началото и в края на изследвания период; вида на имуществото, което е налице у ответника в края на периода; незаконно придобитото имущество от „Алфа Финанс Холдинг“ АД, което КПКОНПИ претендира да бъде отнето, с оглед обстоятелството, че на отнемане подлежи имущество, което съществува действително в патримониума на ответното дружество. Липсата на посочените факти, прави невъзможно организирането на защитата на ответника. Тъй като исковете против „Алфа Финанс Холдинг“ АД са самостоятелни спрямо исковете, предявени срещу проверяваното физическо лице, обстоятелствената част на исковата молба следва да съдържа всички реквизити по ЗОПДНПИ (отм.) и да са изложени ясно и непротиворечиво фактите, от които произтича правото на иск по отношение на всеки от ответниците поотделно. Счита исковата молба за неясна, без логически връзки между отделните части на изложението, поради което същата е в противоречие с чл. 127, ал.1, т. 4 от ГПК. Посочва, че ищецът е изложил недопустими и неотносими факти, които нямат значение за решаване на делото, тъй като се отнасят за период, който е извън обхвата на проверката. Изложението е съставено от приложени писмени доказателства, които са недопустими, не могат да бъдат използвани в гражданския исков процес, поради това те не са годен източник на информация за подлежащите на доказване факти за формиране на вътрешното убеждение на съда. Заявява, че петитумът на иска е неясен, тъй като от една страна се твърди, че ищеца предявява един иск за отнемане на имущество от всички ответници с цена 198 927 389, 22 лв., а от друга страна, от изложеното на исковата молба следва, че са предявени множество искове срещу различни ответници. По изложените съображения прави искане за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на допуснатите нередовности на основание чл. 129, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба с вх. № 1738/28.01.2020 г. от конституирания като ответник по делото „Соларпро Холдинг“ ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адв. Асен Г.. Изложени са доводи, както по отношение на допустимостта на предявените искове против този ответник, така и по тяхната основателност. Твърди се, че исковата молба е недопустима и нередовна. По отношение на възражението за неродовност на исковата молба заявява, че същата не съдържа ясно и точно изложение на нито едно от обстоятелствата на които се основават претенциите, което съгласно практиката на ВКС е от съществено значение за гарантиране на правото на защита на ответника и осигуряване на равенство на страните в процеса. Относно съдържанието на исковата молба се позовава на Решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр. дело. № 3224/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО. Твърди още, че обстоятелствената част на предявения иск е изцяло неясна, нелогична, непоследователна, а и невярна по отношение на по-голямата част от твърдените факти и обстоятелства. От изложението в исковата молба не може да бъде установен обхватът на предявените претенции и конкретните обстоятелства, на които се основават те, както и връзката им с въведените фактическия твърдения, поради което се иска тя да бъде оставена без движение и да бъдат дадени указания на ищеца за отстраняване на нередовностите й.
Конституираният в производството ответник „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адвокат в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба с вх. № 1739/28.01.2020 г. Излага абсолютно идентични доводи с тези на ответника „Соларпро Холдинг“ ЕАД, по отношение на допустимостта, редовността и основателността на предявените искове. По отношение на нередовността на исковата молба се заявява, че същата не съдържа ясно и точно изложение на нито едно от обстоятелствата на които се основават претенциите, което съгласно практиката на ВКС е от съществено значение за гарантиране на правото на защита на ответника и осигуряване на равенство на страните в процеса. Относно съдържанието на исковата молба се позовава на Решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр. дело. № 3224/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО. Твърди още, че обстоятелствената част на предявения иск е изцяло неясна, нелогична, непоследователна, а и невярна по отношение на по-голямата част от твърдените факти и обстоятелства. От изложението в исковата молба не може да бъде установен обхватът на предявените претенции и конкретните обстоятелства, на които се основават те, както и връзката им с въведените фактическия твърдения, поради което се иска тя да бъде оставена без движение и да бъдат дадени указания на ищеца за отстраняване на нередовностите й.
По направените възражения от ответниците за нередовност на исковата молба, съдът намира същите за частично основателни.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците за нередовност на исковата молба, поради неясен петитум и липса на разграничаване на броя и цената на отделните искове по ответници. От обстоятелствената част на исковата молба, става ясно, че се претендира отнемане в полза на държавата на имущество от няколко ответника, като са направени твърдения за размера и вида му по отношение на всеки от тях. С петитума на исковата молба са посочени конкретните претенции на ищеца към всеки един от ответниците. Фактът, че ищецът използва родовото понятие „иск“ не води до извода, че е предявен един иск. Значението на термина „иск“ е двояко. От една страна с него се обозначава субективното материално право, а от друга страна – искането, отправено до съда, да защити субективното материално право Искът от гледна точка на съдебния процес е предявена пред съда молба да се разреши граждански спор със сила на присъдено нещо. С този термин се обозначава, субективното материално право на ищеца да постави началото на исковия процес, чрез отправяне до съда на молба. С тази молба, съдът може да бъде сезиран с искания за защита на няколко субективни материални права срещу един или срещу няколко ответника. В настоящия случай, упражнявайки субективното си право на иск (с една искова молба), ищецът е предявил обективно и субективно съединени искове против няколко ответника. Предвид изложеното, не е налице нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал.1, т. 3 от ГПК, тъй като ясно са формулирани исканията към съда, включително за цената на предявените искове по ответници.
Основателни са обаче според настоящия съдебен състав възраженията на ответниците за нередовност на исковата молба на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Видно от исковата молба, същата преповтаря по съдържание / копие/ доклада на директора на ТД на КПКОНПИ и решението на Комисията за индивидуализиране на правото на отнемане по обекти и титуляри на правата върху тях. В обстоятелствената част на исковата молба липсва изложение на обстоятелствата, от които произтичат исканията на ищеца за отнемане от всеки един от ответниците на посоченото в петитума на исковата молба имущество. Няма разграничение на фактите и обстоятелствата, които са релевантни за исканията, по отношение на всеки от ответниците, а е налице общо изложение на констатациите от извършените проверки. В тази връзка на ищеца следва да бъде указано да посочи точно, конкретно и ясно фактите и обстоятелствата, които обосновават претенциите му, по отношение на всеки един от ответниците.
Общите изисквания за съдържанието на исковата молба са уредени в чл. 127 ГПК, като централно място сред тях заемат тези във връзка с определяне на предмета на делото: изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (основание на исковата молба) и в какво се състои искането - съдържанието на претендираното право (петитум на исковата молба). С оглед спецификата на някои правоотношения законодателят урежда и допълнителни изисквания към съдържанието на исковата молба. В ЗПКОНПИ не са уредени изрично особени изисквания към съдържанието на исковата молба, с която се предявява иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. По аргумент на чл.159 от ЗПКОНПИ относно изискванията на исковата молба се прилага чл.127 и сл. от ГПК. В чл. 156, ал. 4 е уредено изрично кои доказателства представя Комисията, което означава, че обстоятелствата, за доказването на които се представят тези доказателства трябва да бъдат посочени в основанието на исковата молба: обстоятелствата във връзка с надлежното сезиране на Комисията и актът на директора на съответната териториална дирекция за образуване на производството за установяване на незаконно придобито имущество (т. 2); видът и стойността на придобитото през изследвания период имущество (т. 1); обстоятелствата, от които произтича твърдяното наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (т. 3), в т. ч. наличието на тежести и обезпечения върху имуществото, освен наложените по този закон (т. 6); както и обстоятелствата, че третите лица са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито (т. 4), също и другите обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му (т. 5).
От изложеното следва, че за да е редовна, исковата молба, с която се предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на основание чл. 141 от ЗПКОНПИ, трябва да съдържа: 1) обстоятелствата във връзка с надлежното сезиране на Комисията и актът на директора на съответната териториална дирекция за образуване на производството за установяване на незаконно придобито имущество (на по-силно основание - решението по чл. 140 ал. 2 ЗПКОНПИ, взето въз основа на мотивирания доклад по чл. 140 ал. 1 ЗПКОНПИ; 2) вида и стойността на имуществото, в т. ч. вземанията и задълженията, които ищецът признава, че всеки от ответниците е притежавал в началото на изследвания период; 3) придобитото през изследвания период имущество и неговата стойност, в т. ч. задълженията, които всеки от ответниците е поел за придобиването му; 4) признатия доход на всеки от ответниците през изследвания период по години и твърдените разходи за неговата и на семейството му издръжка; 5) вида и стойността на имуществото, в т. ч. вземанията и задълженията, които всеки от ответниците е притежавал в края на изследвания период; 6) размера на претендираното несъответствие между имуществото, с което всеки от ответниците е разполагал в началото и в края на изследвания период; 7) имуществото, което се претендира да бъде отнето в полза на държавата; както и 8) другите обстоятелства (ако се твърдят такива), които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му. Когато искът е предявен срещу трети лица, исковата молба трябва да съдържа и 9) обстоятелствата, че те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито.
В исковата молба на КПКОНПИ против И.П. и др. горепосочените изисквания не са налице. Исковата молба е копие на Решение №123 от 01.03.2018 г. на Комисията / акт на комисията с присъщи атрибути и съдържание , което не отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК за текст и съдържание на искова молба/ с прибавен петитум и доказателствени искания , което не води до съставяне на искова молба по смисъла на чл.127 от ГПК в каквато насока са и възраженията в ОИМ. В този си вид исковата молба е равнозначен на липса на искова молба. Ето защо съдът намира , че производството по делото следва да бъде оставено без движение с даване на указания на ищеца да приведе исковата си молба в съответствие с гореизложеното. На ищцовата страна следва да се даде достатъчно дълъг срок с оглед спецификата на производството. Следва да се отчете и обстоятелството , че ищцовата Комисия разполага с достатъчен ресурс , поради което съдът счита , че тримесечен срок е достатъчен за коригирането на исковата молба и привеждането й в съответствие с изискванията на чл.127 от ГПК съобразно отразеното по-горе. В насока на гореизложеното е и установената съдебна практика – Вж. Решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV г.о.), което макар и да се отнася до приложението на ЗОПДНПИ / отм./ съдът споделя изцяло във връзка с приложението на чл.159 от ЗПКОНПИ във вр. с чл.127 от ГПК.
Исковата молба се явява нередовна и на основание чл. 127, ал. 2 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. За много от приложените към исковата молба писмени доказателства, не става ясно кои твърдения и обстоятелства ще бъдат доказвани с тях, съответно в каква връзка се представят. Ето защо е необходимо, ищецът да уточни, с кои от представените доказателства, кои факти и обстоятелства или коя група от факти и обстоятелства ще доказва. Наред с изложеното, както бе посочено по - горе на ищцовата страна следва да се дадат изрични указания при привеждане на исковата молба в съответствие с чл.127 от ГПК да бъдат формулирани изчерпателно исканията за назначаване на експертизи – какви точно експертизи се иска да бъдат назначени, както и изчерпателно посочване на задачите към тях.
Като споделя становището на ответниците в депозирания от тях ОИМ относно избягването на всяка възможност за терминологично и смислово разминаване в изложенията на страните, съдът намира , че на ищцовата страна следва да бъде указано да поясни в исковата си молба с какво съдържание ползва понятията - „приходи", „доходи", „разходи", „законен източник на доходи" (съотношението със законен източник на приходи", „законен източник на финансиране" и „законен източник на средства"), „обогатяване", „източник на обогатяване", „разходи", „незаконно придобито имуществено право"; какво субективно имуществено право (актив) като елемент на придобитото „имущество" по смисъла на определението по §1, т.1 ДР на ЗОПДНПИ(отм.) са: а) „разходите за вноски по банкови сметки", и „разходи за придобиване на дялове, недвижими имоти и МПС" (каква е съдържателна разлика между тях според ищеца, защото е пропуснал да се позове на конкретни законни разпоредби), б)„вноски на каса"(лични и от трети лица) или, в) „вноски и получени преводи по банкови сметки" и г) „други извънредни разходи"; какво субективно имуществено право (актив) е „дадени средства (заеми) на трети лица с оглед проверка на наличието му към датата на неговото възникване и евентуалното му погасяване; какво е съдържанието на понятието „пазарна оценка за нуждите на производството на Комисията и каква е разликата с другите „пазарни оценки" и коя е „задължителната съдебна практика", според която КПКОНПИ може да формира предположение за пазарни оценки на имуществените права, като основание за предположение за имуществено несъответствие; какво е съдържанието на понятието „икономически анализ", което използва КПКОНПИ в производството по ЗОПДНПИ(отм.) , тъй като законът не съдържа подобно понятие, а общоупотребимият български език не си служи с едно общо съдържание на това понятие, а го класифицира по съдържание съобразно предмета, вида и естеството, в някои случаи дори според нуждите, на анализа; какво е съдържанието и правното основание на претенцията на КПКОНПИ да осъществява оценъчна и решаваща дейност за „да се признае дадено имуществено право за законно", формата и съдържанието на акта на признаването и правните му последици - примерно следва ли да считаме, че тази оценка е обвързваща съда в рамките на обезпечителното и общото исково производство.
По изложените съображения и на основание чл.159 от ЗПКОНПИ и във вр. с чл.129, ал.2 от ГПК и чл.127 от ГПК , Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.дело №360/2018 г. по описа на ОС – Бургас.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕПИС от отговорите на исковата молба / ОИМ / на ответниците И.Г.П. и Г.В.П., „Алфа Финанс Холдинг“ АД, „Соларпро Холдинг“ АД, „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД да се връчат на ищеца - КПКОНПИ.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по г.д.№ 360 по описа за 2019 год. на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на ищеца – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество в тримесечен срок от получаване на препис от настоящото определение, да отстрани следните допуснати нередовности като представи по делото коригирана искова молба отговаряща на изискванията на чл.159 от ЗПКОНПИ във вр. с чл.127 от ГПК с преписи от същата за насрещните страни:
1.На основание чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК да посочи точно, конкретно и ясно фактите и обстоятелствата, които обосновават претенциите му, по отношение на всеки един от ответниците, включително: 1) вида и стойността на имуществото, в т. ч. вземанията и задълженията, които признава, че всеки от ответниците е притежавал в началото на изследвания период -за всеки от тях; 2) признатия доход на всеки от ответниците през изследвания период по години и твърдените разходи за тяхната и на общото им семейство издръжка; 3) кое от притежаваното имущество в началото на изследвания период е налице у всеки от ответниците и в неговия край, каква е равностойността при отчуждаването на имущество през изследвания период и кое от придобитото през изследвания период имущество е налице у всеки от ответниците и в неговия край (или следва да се счита част от съответния патримониум, въпреки че не е влязло в него /защото е придобито от трето лице за сметка на ответника/ или е отчуждено /по непротивопоставим на държавата начин/); 4) какъв е размерът на претендираното несъответствие между имуществото, с което всеки от ответниците е разполагал в началото и в края на изследвания период, като разлика между придобивната стойност на придобитото през изследвания период и налично в края на този период имущество, и сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицата в началото на изследвания период и техните доходи през същия период, след приспадане на направените разходи за тяхната и на общото им семейство издръжка и други разходи;
2. На основание чл. 127, ал. 2 от ГПК ищецът да уточни, с кои от представените доказателства, кои факти и обстоятелства или коя група от факти и обстоятелства ще доказва, както и да посочи да бъдат формулирани изчерпателно исканията за назначаване на експертизи – какви точно експертизи се иска да бъдат назначени, както и изчерпателно посочване на задачите към тях.
3. УКАЗВА на ищеца – КПКОНПИ с оглед избягването на всяка възможност за терминологично и смислово разминаване в изложенията на страните да поясни в исковата си молба с какво съдържание ползва понятията - „приходи", „доходи", „разходи", „законен източник на доходи" (съотношението със законен източник на приходи", „законен източник на финансиране" и „законен източник на средства"), „обогатяване", „източник на обогатяване", „разходи", „незаконно придобито имуществено право"; какво субективно имуществено право (актив) като елемент на придобитото „имущество" по смисъла на определението по §1, т.1 ДР на ЗОПДНПИ(отм.) са: а) „разходите за вноски по банкови сметки", и „разходи за придобиване на дялове, недвижими имоти и МПС" (каква е съдържателна разлика между тях според ищеца, защото е пропуснал да се позове на конкретни законни разпоредби), б)„вноски на каса"(лични и от трети лица) или, в) „вноски и получени преводи по банкови сметки" и г) „други извънредни разходи"; какво субективно имуществено право (актив) е „дадени средства (заеми) на трети лица с оглед проверка на наличието му към датата на неговото възникване и евентуалното му погасяване; какво е съдържанието на понятието „пазарна оценка за нуждите на производството на Комисията и каква е разликата с другите „пазарни оценки" и коя е „задължителната съдебна практика", според която КПКОНПИ може да формира предположение за пазарни оценки на имуществените права, като основание за предположение за имуществено несъответствие; какво е съдържанието на понятието „икономически анализ", което използва КПКОНПИ в производството по ЗОПДНПИ(отм.) , тъй като законът не съдържа подобно понятие, а общоупотребимият български език не си служи с едно общо съдържание на това понятие, а го класифицира по съдържание съобразно предмета, вида и естеството, в някои случаи дори според нуждите, на анализа; какво е съдържанието и правното основание на претенцията на КПКОНПИ да осъществява оценъчна и решаваща дейност за „да се признае дадено имуществено право за законно", формата и съдържанието на акта на признаването и правните му последици - примерно следва ли да считаме, че тази оценка е обвързваща съда в рамките на обезпечителното и общото исково производство.
УКАЗВА на ищеца , че при неотстраняване в дадения срок на посочените по-горе нередовности, исковата молба ще му бъде върната на основание чл.129 ал.3 от ГПК , а производството по делото ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
Окр. съдия: