РЕШЕНИЕ
№ 137 11.01.2018 г. Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На единадесети януари две хиляди и
осемнадесета година
В открито заседание на деветнадесети декември 2017 г. в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя
Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 196 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.200,
ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Р.М.Д., ЕГН: **********,
против „Сани 2002” ЕООД, с ЕИК: *********, с която се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, последица от настъпила трудова злополука на ***** г.
в размер на 46 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба 06.01.2017 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 1382.76 лева
за периода 21.09.2016 г. – 06.01.2017 г.
Ищецът
твърди, че е работил по ТПО от **** г. с ответника като „******” в ***, находящ се в гр. ******, ул. „*********” № ***. Твърди, че
на ****** г. при работа в ****** на работодателя около 15:20 ч. работил на *****,
като ***** с ширина около 8 см. от калъп с дълбоко замразено месо – около 30
кг. При едно от движенията трионът попада на здраво сухожилие, издърпва калъпа,
а ***, който се намира на сантиметри от опасната зона, попада върху нея, следва
съприкосновение с моторния трион и ***********.
Твърди
се увреждането да е довело до сериозни болки и страдания за ищеца, изразяващи
се първоначално в стрес, изключителни болки, впоследствие силните болки в
чукана продължават, развива температура. Престоява на два пъти в болница,
проведени са две оперативни лечения. Ищецът от няколко години боледувал от ********,
средно тежка форма, с *** лечение, като стресът от злополуката и двете
оперативни интервенции влошават *****. На 29.09.2016 г. отново постъпва в
болница с диагноза **********. Вследствие на злополуката ищецът се лишава от
всякаква домакинска и социална активност, губи спокойния си сън, срамува се от
загрозяването, посещава психиатър, провежда лечение с антидепресанти.
Отпускът поради временна неработоспособност му е удължен от ЛКК, като
последното удължаване е със срок до 19.03.2017 г. Междувременно продължават
болките и дискомфорта в операционния ****, намалена е
*******.
Твърди
се, че работодателят го е оставил да се оправя с уреда, както намери за добре,
не бил инструктиран как да работи с уреда правилно и безопасно. Към момента на
злополуката на пострадалия не бил проведен първоначален, извънреден инструктаж,
както и инструктаж на работното място, съгласно Наредба 07-2 от 16.12.2009 г.
Самият уред не отговарял на законовите изисквания за безопасна работа, на ***
не било проведено обучение за безопасни и здравословни условия на труд.
Излага, че по разпореждане на
работодателя от *** е отстранено предпазно устройство, представляващо подвижно
метално рамо, което има за предназначение избутването на месото по масата към
опасната зона на триона. Твърди, че по този начин работодателят е нарушил
Наредбата за съществените изисквания и оценяване на машините. Твърди, че ***
попадала в приложение 2 към Наредбата, но не ставало ясно дали е преминала през
необходимите процедури за оценяване на съответствието по чл. 210 Наредбата за
съществените изисквания и оценяване на машините. Посочва, че факторите, довели
до злополуката, са допускането на *** до работа без обучение, осигурено ниво на
знания и умения, инструктаж, информация, задължителни писмени указания, без обезопасеност на оборудването, непокрити изисквания за
проектиране и експлоатация на *** и премахнатите от *** защити.
С
разпореждане № ******* от ***** г. на основание чл. 60 КСО, злополуката е
счетена за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Ето
защо моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, в размер на 46 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 06.01.2017 г. до
окончателното изплащане, както и мораторна лихва
върху главницата в размер на 1382.76 лева за периода 21.09.2016 г. – 06.01.2017
г. Претендира разноски
В
законоустановения срок е постъпил отговор на
ответника „Сани 2002” ЕООД, който намира предявения
иск за допустим, но го оспорва по основание и размер. Не оспорва и признава
наличието на ТПО между страните по трудов договор № ***/****** г. продължило
повече от 13 години, наличието на трудова злополука, настъпила на ****** г.,
както и настъпилите увреждания – ************************.
Твърди,
че ищецът е рязал охладеното месо, като е работил без каквито и да било от
задължителните предпазни средства – предпазно устройство *** и ******. Посочва,
че използването на предпазните средства, не би довело до настъпване на
злополуката. Излага, че работодателят
бил изпълнил стриктно, точно и добросъвестно всички свои законови задължения за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Ищецът бил преминал
начален инструктаж, обучен бил да работи с *** и му била предоставена
Инструкция за експлоатация на ************************. Работодателят бил
спазил изискванията на чл. 277, ал. 1 и ал. 2 КТ. Работодателят бил осигурил
необходимото обучение на работниците за работа с електрическия трион и им бил
забранил да работят на него без предпазител и метални ръкавици. На ищеца били
предоставени лични предпазни средства, а на работното място били поставени
маркировки и знаци, свързани с осигуряването на безопасността и здравето на
работещите с ***. Твърди, че *** отговаря на всички законови изисквания, в това
число Директива за машините на ЕО 2006/42/ЕО и Директива за електромагнитната
съвместимост на ЕО 2014/30/ЕС. Използваните в *** материали пък отговаряли на
изискванията Регламент 1935/2004 относно материалите и предметите, влизащи в контакт с хранителни продукти и
Регламент 10/2011 относно материалите и предметите от пластмаса, влизащи в контакт
с хранителен продукт. Прави възражение по чл. 201 КТ за груба небрежност. Прави
и възражение по чл. 200, ал. 3 КТ за приспадане на полученото обезщетение от
ДОО и доброволно такова. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, а и от
представеното лично трудово досие на ищеца се установява наличието на трудово правоотношение между страните към дата 21.09.2016
г., наличието на трудова злополука, настъпила на 21.09.2016 г. и настъпили
увреждания – ************************.
От Разпореждане № ******/****** г. на
ТП на НОИ – Пловдив, се установява, че на ****** г. Д. е бил на работа в **** ********,
находящ се в гр. *******, ул. „********” № ***.
Около 15:20 ч. в качеството на „******“ същият **********************. ******
била без поставен предпазител и в процеса на извършваната работа, *** на
пострадалия е попаднала в опасната
работна зона, при което последвало съприкосновение на *******, като в
резултат на контакта Д. е получил **********, което е прието за трудова
злополука.
В
първоначалното заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза, което
съдът възприема като обективно и безпристрастно, е отбелязано, че ищецът е
хоспитализиран в периода ***** г. до ***** г. с окончателна диагноза *************.
Претърпял оперативна интервенция, като било извършено „**********“. На ******
г. бил хоспитализиран до ****** г., като било проведено оперативно лечение – ***
на *********, като били *************. При ****** първоначално се изживяват
значителни болки, страдания, стрес, които след пристигане в лечебно заведение
биват медикаментозно овладяни, а в оздравителния
период тези болки са поносими, но са налице за сравнително продължителен период
от време. Към момента на трудовата злополука ищецът страда от ***. *** болните
спазват психоохранителен режим поради
неблагоприятното въздействие на стреса върху протичането на травмената
болест. Съществуват рискове и по отношение на развитието на възпалителни
изменения на наранените тъкани, както и по отношение на бързината на
оздравителните процеси по гранулирането и зарастването на рани. Първоначално, в
УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД – Пловдив, е извършена стандартна оперативна интервенция
по зашиване на наранените тъкани с ясна хирургична методика, както и на
консервативно медикаментозно лечение. Лечението е протекло без усложнения. При
пролежаване на ищеца един ден след изписването от КОТ се е установило
възпаление – флегмон в областта на травмираната ръка,
т.е. реализирано е едно от възможните ранни усложнения на травмата и е в пряка
причинно – следствена връзка с нея. Проведено е стандартно смесено – оперативно
и медикаментозно лечение. На 29.09.2016 г. същият постъпил в Отделение по
ендокринология по повод ******* – тип ** с **********. Последната се явява най
– тежкото остро усложнение на ***. Дължи
се на остър недостиг на *** и развиващите се във връзка с това тежки обменни
нарушения. *********** се получава при неадекватно лечение или промяна на
състоянието на болния, при което не могат да се достигнат желаните нива на ****
без преоценка на състоянието и промени в режима и лечението. В случая *********
е провокирана от предшестваща ********. След трайно овладяване на острото
метаболитно нарушение се възстановил *********. Поради незадоволителния ******
контрол честите нощни ***** и високи сутрешни стойности на ***** се променил
вида на базалния *** аналог. Във връзка с ***** се
провел курс с **********, с добър ефект по отношение на субективните
оплаквания. Към момента на прегледа от експертите болният е оздравял от
травмата, като е оформен добър **********, като раните са гранулирали и сухи.
Увреждането е необратимо. Експертите са направили заключение, че **** няма
отношение към травмата в момента. Това заболяване е доживотно и зависи от
активността на пациента при компенсацията на инсулинов недоимък чрез аплициране в организма на т.нар. заместителна/
субституираща/ терапия. Хватателната
функция на ръката е слабо затруднена, както и фините движения на ръката. Налице
са трайни белези от увредата, тъй като ******. След декомпенсацията в острата следтравматична
фаза, ***** няма връзка с травмата. От разясненията на експертите в съдебно
заседание се установи, че болевите усещания са с
продължителност от 6 месеца – една година, а в някои случаи – и за по- дълъг
период.
От
заключението на повторната съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в.л.Б.,
се установява, че влошаването на състоянието на ищеца на 19.01.2017 г. се дължи
на грешка в самоконтрола на ******** и режима на живот. В повторната комплексна
съдебно – медицинска експертиза двете в.л. пък са посочили, че повторното
приемане на пациента на 19.01.2017 г. в ***** отделение на „Медлайн
клиник“ – Пловдив с ********** най – вероятно е
свързано с неговото психично състояние след преживяната травма и вероятно
нарушен режим на живот и самоконтрол. Посочено е също така, че ***** на *******
не може да изпълнява пълноценно функцията си и има риск за незначителни травми
за развитие на инфекция, за което допринася и ******. ***** е на второ място по
важност за функцията на ******, което състояние несъмнено влошава качеството на
живот. Съдът възприема и соченото повторно заключение, с изключение на частта
относно причинно – следствената връзка между травмата и установена **********
на 19.01.2017 г. Повторното заключение в тази част не се кредитира от съда
предвид изразената от експертите вероятност за наличие на връзка, а и предвид
продължителния период от време след настъпване на травмата, както и
компенсирането на ********** в предходния период.
От
заключението на съдебно – техническата експертиза се установи, че конструкцията
на *** е такава, че когато се използва *** за придвижване на материала, на
практика е невъзможно да се получи контакт между *******, тъй като ***** се
намира между *********, а в крайната фаза на ******* – покрива изцяло режещата
лента. В инструкцията за експлоатация не е предвидено ******* да носи метална
ръкавица при работа с ***. Процесната *** реже чрез
назъбена лента със закалени зъби, която при съприкосновение с ***,
предназначена за *** ***, би издърпала ******** с непредвидими последици.
Инструкцията за експлоатация съответства на процесната
***. *** разполага със защитни съоръжения : блокиращо устройство за вратата,
защита от включване при отворена вратичка на *****, фолийна
клавиатура, превключвател за включване със защитна функция срещу неволно
включване, превключвател за изключване, който реагира при обикновено докосване,
*** за придвижване на материала, устройство за придвижване на **** и покриване
на режещите остриета, защитна планка, устройство с възможност за регулиране на
височината с горна направляваща на режещото острие. *** за придвижване на
материала може да се демонтира за няколко секунди, като за целта се отваря
вратичката и *** се издърпва наляво до освобождаване от оста. Конструкцията на ***
е такава, че когато използва *** за придвижване на материала, на практика е
невъзможно да се получи контакт между ********, тъй като *** се намира между ********,
а в крайната фаза на рязането покрива изцяло лентата. *** за придвижване на
материала може да се демонтира за няколко секунди, без използване на
инструменти, като неговата липса не води до спиране на ***. Следователно може
да се счита, че е изпълнено условието на чл.126, ал.3 от Наредба за
съществените изисквания и оценяване съответствието на машините. В декларацията
за съответствие било посочено, че *** съответства на типа, утвърден със
сертификат *******. В
инструкцията за експлоатация не е предвидено ****** да носи *** при работа с ***.
***, използвани при ********, са предвидени да защитават **** при работа с *******,
напр. като ***, т.е. те са неприложими при работа с процесната
*****.
От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установи, че обезщетението
за временна неработоспособност, което Р.Д. е получил от ДОО за периода
21.09.2016 г. до 19.03.2017 г., е в общ размер на 2915,55лв.
Съдът
кредитира заключенията на съдебно – техническата и съдебно – счетоводната
експертизи като обективни, изготвени с необходимите знания и опит и неоспорени
от страните.
След
настъпването на трудовата злополука на ищеца са били издадени болнични листове
с продължителност до ****** г.
От разпита на св. Н.Н.Д. –******,
се установява, че на ******* г. *** й се обадил и казал, че е претърпял
инцидент. Тя отишла в болницата със сина си и брат си. Съпругът й се
притеснявал дали ще може да се възстанови пръста. След операцията се качила при
него, той се разревал, а тя му казала, че ще се оправят нещата, трябвало да го
успокоява. Той имал влошаване на ***. Три дена бил в болницата и го изписали
след това, в събота, на обяд. В неделя били вкъщи, вечерта вдигнал висока
температура. Сутринта отишли в болница „Медлайн”.
Първия път постъпил на „Пещерско шосе”, хирургиите. Там докторът казал, че може
да прави ***. Всеки ден, в продължение на един месец ходили да наблюдават ***.
Имало влошаване на ***, което влошаване се появило още при инцидента, след като
си *****. Тя се обаждала на ендокринолог, но *** не
помагал. Съпругът й бил зависим от него от 12 години. Веднага след втората
операция, след няколко дена били в „Медлайн”, в
ендокринологията, за да нормализират *******. От там му сменили *** и му
увеличили единиците. В продължение на един месец не били спали въобще през
нощта - един месец били много жестоки
болките. Все още има болки, особено като е студено болките се увеличават,
въобще си ги има болките. За семейството много лошо се отразило, той станал
много по - затворен, не искал да контактува с никого, срам го било, че ще го
гледат в ***, ще му задават едни и същи въпроси. В момента не работел. Въобще
не искал с никой да се вижда. Сега малко започнал да излиза, но не както преди,
от 2 - 3 седмици излизал малко. Затворил се в себе си. Психиатър посещавал един
път януари месец и скоро пак отишъл, тъй като нямало ефект от хапчетата. Два
пъти ходил, след втория сеанс имало малко подобрение. За обслужването - до
миналия месец тя го къпела, преобличала и обличала. Раната съвсем скоро
заздравяла и се затворила. Нивото на *** започнало да се нормализира. Малко
били завишени нивата, не били както преди трудовата злополука. Два пъти постъпвал в болница заради диабета. Първия
път в „Медлайн” във връзка с ***, септември месец
2016г., втория път януари месец 2017г. в „Медлайн”
пак постъпил на лечение за ***. Имало промяна на лечението и двата пъти,
промяна в ***. Предишният *** на него не му влияел, но сега този бил по –
силен, по – добре било за него. По
четири пъти си слагал ***, но му се увеличила дозата с няколко единици повече.
Съпругът й нямал предишната сила,
миналата седмица ходили да пазаруват и тя искала той да носи чантите, но
той казал, че не може да вдига тежко,
нямал този захват, нямал предишната сила. Най - вече
на дъщеря им се отразило, тя се оплаквала, че не може да го гледа с ******.
Това него много го притеснявало. Постоянно за това говорил. Свършили
болничните, притеснявал се, че няма да може да си намери работа с този **** на
по -добра позиция. „Като ****** може би, едва ли като ****** пак ще си намеря
работа” - казвал. Не се връщал на работа. До 19 март бил в болничен и си пуснал
предизвестие за напускане. От страна на работодателя не бил проявен абсолютно
никакъв интерес. След това отношение на Ж.П., той не искал да работи там. В
самото начало искал да се върне, но след като нямало интерес от нейна страна,
казал, че не иска.
От разпита на св. М.Р.Д. – ***, се
установи, че същият работил в същата фирма, в „Сани
2002” ЕООД, към момента на инцидента. Вече не работил там. В деня на
злополуката почивал. Звъннали, че баща му е пострадал, отишли с майка му и
вуйчо му и видели баща му. Св. бил на същата длъжност „******” в „Сани 2002” ЕООД. На ***** нямало предпазни средства. От
2014г., откакто започнал работа, никакви предпазни средства нямало. Били на
смени от 7:30ч до 15:30ч., втора смяна от 10:00ч до 19:00ч, на една и съща ***
работели, като се сменяли с баща му. Никакви защити нямало, само оголена лента
се виждала, нищо друго. Трябвало да има предпазители, но досега не бил питал
работодателя защо няма. През 2016 г. напуснал работа, след инцидента веднага
напуснал. Баща му и още едно момче работили, никой друг. Само баща му и другото
момче му показвали как се работи. Трябвало да имат ***, като баща му имал.
Нямало други предпазни средства. ***, на която работили, нямала триъгълна,
вертикална, ограничителна плоча, както и вертикална част с топка. При рязане на
котлет, той се режел с ножа и след това *** го придърпвал към лентата. Лентата
въртяла и можела да откъсне някой пръст. Имало разлика дали месото било
замразено или не. Ако било замразено месото, на калъпи, топчето и лентата, като
захапели, се въртели и ги удряли. Можело да ти захапе ръката или да се откъсне
лентата, да те удари. Един калъп бил горе-долу 70/80см на 20/30см, тежал по
25/30кг. Нямало залепени инструктажи по самата ***, само пишело „*****”, нямало
друго. Нямало инструкции, където работели, само за миялното
имали. В работното помещение нямало разлепени инструкции за работа с въпросната
***. Никой не им предоставил такава инструкция. Познавал З., за тази *** не ги
била инструктирала. Не го обучавали за въпросната ***.
От разпита на св.З.Д.Ф.– *** на магазин
„Сани 2002” ЕООД, се установи, че тя работила там от
2000 година. Тя се занимавала с инструктажите по безопасност, които включват
четене на инструктаж по безопасност, взимане на подпис и какви предпазни
средства се ползват от ******. За самите *** се правел инструктаж и зад ***, на
самата стена имало инструкция, която стояла, за да се подсещат как се работи с ***
за безопасна работа. Имало начален инструктаж, имало и периодичен, които се
провеждали всяка година. Периодичен за самата *** всяка година се провеждал.
Самата *** имала блокиращо устройство за ***, при което, ако е отворена
вратата, *** не можела да работи. Имало превключвател за включване и ако имало
неволно включване на ***, то превключването за изключване било за допир с ***.
Имало ***, с който се подавало месото, като той не само подавал, но и покривал
режещото острие. Накрая имало и планка, която била защитно устройство, която
регулирала височината на рязане. *** бил в обекта, откакто бил отворен. Тласкачът
подавал месото, като отделно покривал режещите остриета, имал покриващ елемент.
Тласкачът включвал и покриващия, и режещия елемент, както триъгълника, така и
режещия елемент. Лични предпазни средства Р. имал - метална ръкавица. При
встъпване в длъжност му се давали и били до износване. Ако имало скъсване,
трябвало да й каже, за да поръча нови. Откакто встъпил в длъжност през **** г.
работил с тази ръкавица. Ежедневно работил на тази ***, това му била работата.
Имало инструкция, тя се съхранявала и при нея, и в ******, в шкафа. Този шкаф
бил под *** - маса. Имало зад всяка *** поставени табели за работа. Всяка точка
била написана какво трябва да се прави. Имало предупредителни надписи, това
била самата инструкция, тя била предупредителен надпис. Те били едни и същи, на
стената и при нея, на шкафа по точки били дадени. Била на работа, в офиса била,
когато станал инцидентът. В момента на злополуката той не бил използвал метална
ръкавица. След като тръгнали за болницата, влезли да почистят и видели, че нито
метална ръкавица, нито плъзгачът били използвани. По принцип месото било рязало
замразено, но не дълбоко замразено. То трябвало да се размрази до някаква
степен, иначе нямало как. Бил запознат с инструкциите за работа с *** Р..
Обучаван бил да работи при постъпването му на работа. На всички ****** се
предоставяли метални ръкавици, двама ****** били. Синът му работел при тях като
******. Предоставена му била метална ръкавица, по размер на ръката се
предоставяли. Заповед била издавана от *** през 2002г., но да се работи с
предпазни устройства, то било за всички уреди, имало отделна заповед за ***.
Имало такава заповед, която била издадена от собственика на ***, в която било
описано как трябва да се работи с тази ***. Цялата инструкция била разлепена на
стената за работа с ***, една страница. Под *** била около 20 - тина страници, а на самата *** била накратко. Св.
провеждала инструктажите в предприятието на всички длъжности. Тя не можела да
работи на ***, но от това, което била чела, била наясно. Р. го обучил неговият
колега, който през 2003г. бил на работа с него. Никой друг не го обучавал. За
работа с *** от самата фирма идвали и
обучавали хората и те предавали един на друг. От самата фирма, от „****”
бил съставян инструктажът за работа с ***. Имало инструкция, издадена за тази ***.
Ограничителната лента не давала възможност на месото да се мърда наляво и
надясно. Тласкачът избутвал месото към режещия елемент.
Тласкачът
на *** бил намерен долу, в шкафа. Знаела, че *** се използвала без тласкач.
След като влизала в ******, била правила забележка да се работи с тласкач.
Повече без тласкач я била виждала. Ищецът виждала да работи без тласкач, но не
винаги. Рязани били половинки, една половинка от свинско месо била от 25/ 30кг,
като тя предварително се нарязвала и ръчно. Охладено трупно месо било рязано
през 2016г. на този ***, около 10/12 кг, можело и на по – малки парчета да се
разреже месото.
От разпита на св. В.К., се установи,
че работи в **** **** и 2016г. пак там
работел. При инцидента той бил в залата на ***, където се извършвали
продажбите. От офиса излезнал колега и му казал, че Д.
си ****. С него на бегом тръгнали към мястото, където бил Д. и решили да
тръгнат с колата на св. до болницата. В болницата Д. казал „Сам съм си виновен,
защото не използвах предпазната ръкавица”. Направили му превръзка и след
това - на рентген. Не след дълго дошли
негови близки и роднини и той му казал, че няма с какво повече да помогне и с
негово съгласие си тръгнал.
Съдът кредитира показанията на св.
като логични, последователни и съответни едни на други, както и на останалите доказателства,
с изключение на показанията на св.Ф. относно инструкции за безопасност при
работа, поставени на *** и в работното помещение. От показанията на св.Д. и от
заключението на съдебно – техническата експертиза не се установява такива
инструкции да са били поставени върху *** или в работното помещение, поради
което и показанията на тази св. не се възприемат в посочената част като
заинтересовани и изолирани.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че предпоставките за ангажиране отговорността на
работодателя по чл.200, ал.1 от Кодекса на труда са налице.
Установено е
по надлежния ред, с нарочен акт, че на **** г. ищецът е претърпял трудова
злополука. В резултат на злополуката същият е получил ******** *********. Стигнало се е до увреждане на здравето на
работника, което е постоянно и невъзвратимо.
Съдът
намира, че по делото се установи и причинната връзка между увреждането на
здравето и претърпяната трудова злополука. Този извод се потвърждава, както от
разпореждане № ****** / ***** г. на ТП на НОИ - Пловдив, така и от заключенията
на съдебно-медицинската експертиза.
В резултат на увредата временно е била намалена
работоспособността на ищеца, а впоследствие се е стигнало и до трайно
намаляване на работоспособността в размер от *** %, видно от ЕР № ****/***** г.
на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД. Увреждането е причинило на ищеца болки и
страдания, изразили се в болки и страдания вследстие
травматичната ампутация, както и страдания във връзка със загубата на ******, **********
като усложнение на ******. Увреждането причинило и влошаване на психическото
състояние на ищеца, както и изолация от околните. Частичната загуба на ***
довела и до необратимо ограничаване на фините движения и хватателната
способност на ****, като влошава качеството на живот. Сочените увреждания по
правилата на гражданското и трудовото право следва да бъдат репарирани.
Неимуществената
отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост
от претърпените болки и страдания и времето, през което работникът ги е търпял
и те са отшумели или той продължава да ги търпи. Предвид гореизложеното и с
оглед степента на търпените болки и страдания / силни болки в продължение на
около месец и постоянни такива в период от около една година/, както и
наличието на усложнения от настъпилите увреди, а от друга страна, наличието на
трайно намалена работоспособност съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът
намира, че предявеният иск за търпени от ищеца неимуществени вреди следва да
бъде уважен до размер на 46 000лв. Следва да се съобрази и факта, че загубата
на част от ********* е необратимо и ще се отрази неблагоприятно върху
професионалната адаптация на ищеца, който понастоящем е на *** г.
Предвид
характера на претенцията, а именно репариране на неимуществени вреди, без
правно значение се явява изплатеното от Държавното обществено осигуряване
обезщетение за временна неработоспособност, тъй като същото се приспада при
претенция за обезвреда на имуществени вреди, каквато
в настоящото производство не е
заявена.
Съдът намира
направеното възражение на пълномощника на ответника за съпричиняване
на увреждането от страна на ищеца за неоснователно. Съгласно трайната съдебна
практика отговорността на предприятието се намалява, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Груба е
небрежността, когато работникът е съзнавал настъпването на вредоносните последици,
но се е надявал да ги предотврати. Липсва спор между страните относно
обстоятелството, че към момента на настъпване на злополуката тласкачът за
придвижване на материала на *** е бил свален, както и че ищецът не е ползвал
предоставената от работодателя метална ръкавица. Съгласно неоспореното от
страните и възприето от съда заключение на съдебно – техническата експертиза, в
инструкцията за експлоатация не е предвидено *** на *** да носи метална
ръкавица при работа с ***. Процесната *** реже чрез
назъбена лента със закалени зъби, която при съприкосновение с метална ръкавица,
предназначена за ръчно транжиране, би издърпала ръкавицата и ръката с
непредвидими последици. Следователно, неизползването на предоставената от
работодателя метална ръкавица в случая е намалило риска от по - сериозно
увреждане на пострадалия. В този смисъл не е налице проявена груба небрежност
от страна на ищеца, а напротив – поведение, намалило по характер и тежест
телесното увреждане на работника.
Несъмнено,
при работа на *** с монтиран тласкач за придвиждане
на материала, злополука не би настъпила, тъй като този елемент изключва
съприкосновение на ръката на оператора с режещата част на банцига.
От разпита на св.Ф., изпълняваща длъжността “*** ***”
към момента на злополуката, се установи, че тласкачът на *** бил намерен долу, в
шкафа, след злополуката. Знаела, че *** се използвала без тласкач. След като
влизала в *****, била правила забележка да се работи с тласкач. Повече без
тласкач я била виждала. Било рязано охладено месо от ищеца в момента на
инцидента. Св.Д. пък заявява, че от постъпването му в *** през 2014 г. до
злополуката не бил виждал предпазни заграждения на ***. От друга страна, ако
било замразено месото, на калъпи, топчето и лентата, като захапели, се въртели
и ги удряли. Можело да ти захапе ръката или да се откъсне лентата, да те
удари.
Съдът преценява показанията на св.Д. като
заинтересовани / той е син на ищеца/, но ги възприема в тази част като
логични и последователни, като не
кредитира тези на св.Ф., тъй като същите се явяват заинтересовани /св. и
понастоящем работи по трудово правоотношение при работодателя, като към момента
на злополуката е заемал длъжността “*******”, като пряко е била отговорна за
изпълнение на нормите за безопасна работа в ***/, както и явяващи се в
противоречие с тези на св.Д., които съдът възприема.
В случая
наличните по делото данни за рязане на замразено месо, извършвано с демонтиран
тласкач на ***, се явяват в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане,
но се установи, че нарушението е допуснато поради обективна необходимост за
това. Макар ищецът да е бил инструктиран за правилата за безопасна работа,
предвид възлагане на разрязване на замразено месо, което обективно следвало да
се извършва със свален тласкач на ***, а и при знанието и без противпоставянето на прекия ръководител, то съдът намира,
че не е налице проявена от ищеца груба небрежност. Несъмнено, работникът има
право да откаже изпълнение на неправомерни нареждания на длъжностни лица при
работодателя, но св.Д. потвърди, че възложената работа по рязане на замразено
месо обективно следвало да се извърши без тласкач. С оглед установената трайна
практика при работодателя, в нарушение на правилата за безопасна работа, да се
извършва рязане на замразено месо с демонтиран тласкач на ***, то и не може да
се направи извод за наличие на груба небрежност у ищеца относно настъпилата
злополука, поради което и не може да се обоснове извод за съпричиняване
на вредоносния резултат от работника.
С оглед
пълнота на изложението, следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства се установи, че ищецът не е бил обучаван за работа с *** от
оторизирано лице, а от друга страна – инструктирането за безопасност при работа
с *** било извършено от св.Ф., която не умеела да работи на ***, т.е. от лице,
което не притежава необходимата компетентност за това.
Ето защо,
съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи изцяло, наред със законната
лихва от датата на предявяване на иска, като обезщетението за забава в периода
21.09.2016 г. / датата на настъпване на увреждането/ до датата на предявяване
на иска – 06.01.2017 г., възлиза на 1382,76лв., изчислено с он
–лайн калкулатор /calculator.bg/, поради
което и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се уважи изцяло.
Ищецът
претендира разноски, като от приложения договор за правна защита и съдействие
се установява, че адв. е осъществил защитата безплатно
на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Ето защо и на основание чл.38, ал.2 от същия закон на адв.В.П. следва да се присъди възнаграждение в размер на
1951,48лв., определено по размер съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 /
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът
претендира разноски, но предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат
присъждани.
При този изход на делото ответникът следва да заплати
в полза на съда държавна такса в размер на 1895,31лв./ 1840лв. за главния иск и
55,31лв. – за акцесорния иск/, както и сумата от
520лв.- разноски за СМЕ и СТЕ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сани
2002” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Богомил” № 58, ет.3, ап.4, да заплати на Р.М.Д., ЕГН: **********,***, на основание чл.200, ал.1 от
Кодекса на труда, СУМАТА от 46 000
лв./четиридесет и шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, последица от настъпила трудова злополука на ******, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба -
06.01.2017 г., до окончателното изплащане, както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 1382.76лв./хиляда
триста осемдесет и два лева и 76ст./ за периода 21.09.2016 г. – 06.01.2017 г.
ОСЪЖДА „Сани 2002” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Богомил” № 58, ет.3, ап.4, да заплати на В.Т.П., личен номер по
Единен регистър на адвокатите *********, със служебен адрес ******************,
сумата от 1951,48лв /хиляда
деветстотин петдесет и един лева и 48ст./ - адв.
възнаграждение за процесуално представителство на Р.М.Д. по гр.д. № 196/ 2017 г. по описа на ПРС, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Сани 2002” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Богомил” № 58, ет.3, ап.4, да заплати на, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 1895,31лв./хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и 31ст./-
държавна такса, както и сумата от 520лв./петстотин
и двадесет лева/- разноски за експертизи.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ