Решение по дело №1087/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от „Мим кар“ ООД, ЕИК *********, с адрес гр.Бургас, к-с“Изгрев“, бл.117, ет.1, ап.1 против Заповед за налагане на ПАМ № 23-0314-000064 от 15.04.2023г. на началник РУ Петрич, ОДМВР-Благоевград, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 15.04.2023г., като са отнети СРМПС №********* и регистрационни табели с № СВ 6340 МН.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалния и процесуалния закон. Възразява, че е предоставил управляваното МПС на гръцкия гражданин, който е представил свидетелство за управление на МПС. С посоченото СУМПС гръцкият гражданин е преминавал българо-гръцката граница и не е установяван проблем. Иска се отмяна на заповедта. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. За него се явява адв.Гергененов, който моли жалбата да бъде уважена и да се отмени заповедта. Претендира разноски.

Ответникът – Началник РУ Петрич, ОДМВР-Благоевград наложил принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Представя административната преписка.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

На 15.04.2023 г., около 15:00 часа, по път Е-79, в посока към Република Гърция, в района на ГКПП-Кулата Атанасиус Алмпантопулус управлявал лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган”, с регистрационен № СВ 6340 МН, собственост на „МИМ КАР“ ООД. При извършената проверка било установено, че водачът е неправоспособен.

От актосъставителя било прието, че е извършено административно нарушение с правна квалификация по чл.150 от ЗДвП и против Атанасиус Алмпантопулус бил съставен АУАН №831789/15.04.2023г. от полицейския служител К.З.-мл. Автоконтрольор, РУ Петрич, ОДМВР-Благоевград. Актът за нарушение е връчен на същата дата. След което въз основа на него е издадено и наказателно постановление №23-0314-000199 от 15.04.2023г., с което на водача е наложено наказание глоба на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Предвид установеното нарушение и въз основа на съставения АУАН е издадена процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0314-000064 от 15.04.2023г. на началник РУ Петрич, ОДМВР-Благоевград, с която на основание чл.171, т.2А, Б.А от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 15.04.2023г., като са отнети СРМПС №********* и регистрационни табели с № СВ 6340 МН. ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 12.05.2023 г. и е обжалвана с жалба вх.№ 996/16.05.2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград, изпратена по подсъдност на Административен съд- Бургас.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната, се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

В случая, жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена и в преклузивния 14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити. По изложените съображения, съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл.171, т.2а б."а" от ЗДвП, ПАМ "Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0314-000064 от 15.04.2023г. на началник РУ Петрич, ОДМВР-Благоевград, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед № 244з-735/14.03.2022г. на директора на ОД на МВР – Благоевград.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка не съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал.2, т. 4 от АПК, което е основание за оспорване по чл.146, т.2 от АПК. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Административният орган е длъжен да изложи фактическите основания в заповедта или да посочи друг документ от преписката, където те се съдържат, като само изводът –неправоспособен не е достатъчен. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол. Неизлагането на мотиви представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В заповедта не се съдържа пълно фактическо описание на нарушението, тъй като не е посочено въз основа на какви фактически основания е прието, че водачът управлявал МПС е неправоспособен.

Налице е основание за оспорване и по чл.146, т.3 от АПК, а именно оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което от своя страна е довело до неизяснена фактическа обстановка и поради това до необосновани правни изводи, които са в противоречие с материалните разпоредби на закона. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл.35 от АПК, относно приложението на чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП. В заповедта е посочено, че Атанасиус Алмпантопулус е неправоспособен и е управлявал МПС. Административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 9, ал. 2 и чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти, а именно не е изяснено защо административният орган приема, че водачът е неправоспособен при наличие на свидетелство за управление.По делото от жалбоподателя е представено копие на свидетелството за управление на МПС на водача, което той е получил при сключване на договор за наем от 15.04.2023г. с водача Атанасиус Алмпантопулус.

От твърденията в жалбата се извежда, че при проверка на ГКПП Кулата, поради съмнения за подправка на свидетелството за управление на гръцкия гражданин, същото е било иззето и образувано БПП №18/2023г. Въпреки дадените нарочни указания на административния орган да установи посоченото в оспорения административен акт основание за издаването, касаещо неправоспособността на водача не беше уточнено въз основа на кои доказателства са направени тези изводи, както и не бяха представени доказателства, от които да се установи това фактическо основание. Недопустимо е жалбата да изяснява релевантните факти за налагане на административната мярка. За административния орган е тежестта на доказване да установи, че водачът е бил неправоспособен при управлението на автомобила, което не изпълнено.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС от неправоспособен водач. Релевантният за приложението на чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото не се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл.171 т.2а б“а“ ЗДвП и обуславящи прекратяването на регистрацията на МПС на собственик, чиито автомобил се управлява от неправоспособен водач. В конкретния казус в хипотезата-собственото на физическото лице-жалбоподател МПС не е установено, че е управлявано от лице, което не притежава правоспособност, дори не е установено от какви доказателства е направен извод, че водачът е неправоспособен.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при нарушаване на изискванията за форма, допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, поради е немотивиран, издаден при неизяснена фактическа обстановка, поради което жалбата против него е основателна и същият следва да бъде отменен.

При този изход на делото разноски се дължат на жалбоподателя, които са в размер на 50лв., представляващи заплатената държавна такса.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от „Мим кар“ ООД, ЕИК *********, с адрес гр.Бургас, к-с“Изгрев“, бл.117, ет.1, ап.1, Заповед за налагане на ПАМ № 23-0314-000064 от 15.04.2023г. на началник РУ Петрич, ОДМВР-Благоевград.

ОСЪЖДА ОДМВР-Благоевград да заплати на „Мим кар“ ООД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 50лв.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.

	Съдия: