Р Е Ш Е Н И Е
№
I-96
06.08.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 908 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „ЕП КОМЕРС“
ООД със седалище и адрес на управление
гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ № 5, ЕИК ********* представлявано от управителя И.
А.С. чрез адв. Дияна Недялкова Моминска – ВТАК със служебен адрес: *** против
Решение № 635/20.03.2019г. по гр.д. № 6193/2018г. по описа на РС Бургас.
Жалбоподателят счита решението за неправилно. Намира, че определения
размер на обезщетението по чл. 200 КТ за причинени неимуществени вреди в размер
на 10000 лева е прекомерен, несъответстващ на претърпяната травма и
съпътстващите я болки и страдания. Сочи, че нямало опасност за живота на М.,
проведената оперативна интервенция била необходима, но не и спешна, била
извършена шест дни след ПТП, поради което счита, че пострадалият не търпял
значителни болки. Постоперативният период протекъл гладко, извършена ранна
вертикализация и проведена активна ЛФК. При изписването пострадалия бил в добро
общо състояние, ходел самостоятелно и с първично заздравяване на раната. Не се
посочвало необходимост от периодични ежемесечни прегледи, рехабилитационни
процедури и др. Болничните листове били носени от пострадалия без помощни
средства и без придружител и в тях не бил посочен режим „домашен – на легло,
постоянно или за определени часове.“ Намира, че обезщетението трябва да е в
по-малък размер от определения, тъй като М. бил млад, в трудова възраст,
процесът на възстановяване бил около 12 месеца, но индивидуален за всеки
случай. Отделно счита, че решението е неправилно и в частта, с която „ЕП
КОМЕРС“ ООД е осъдено да заплати на С.М. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 5559 лева. Сочи, че приложените по делото фактури за нощувки, касов
бон за гориво били оспорени като неотносими. Поддържа, че следва да се уважи
възражение за прихващане за сумата от 4000 лева, която управителят на
дружеството Иван С. взел целево от дружеството и предоставил на работника, с
която сума била извършена медицинска интервенция. Счита, че възнаграждението за
адвокат на ищеца следва да е съразмерно с доказания размер на претенцията. Моли
да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с
което присъденото обезщетение за
неимуществени вреди да бъде намалено съразмерно с доказаните болки и страдания,
а в частта за претърпени имуществени вреди от присъдения размер 5559 лева да
бъде прихваната сумата 4000 лева, дадена в заем и да бъде намалено с размера на
оспорените разходи за нощувки и гориво в размер на 476 лева. Моли да се отмени
решението и в частта, с която е осъдено да заплати разноски в размер на 1438
лева за процесуално представителство пред първа инстанция. Няма искания по
доказателствата. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Препис от въззивната жалба е връчен на С.М. на 14.05.2019г. като в
срок - на 28.05.2019г. е подаден писмен отговор. Оспорва въззивната жалба и
моли да се остави без уважение. Поддържа, че се налагало спешна интервенция,
тъй като можело да остане инвалид за цял живот. Възстановителният период бил
около 12 месеца предвид възрастта на лицето, а като трайна последица нямало да
може да шофира на дълги разстояния. Сочи, че злополуката е резултат от внезапна
техническа повреда и пострадалият не могъл да предотврати инцидента, а
скоростта му била в разрешените граници и съобразена с пътните условия. Оспорва твърдението, че сумата от 10000 лева
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди е завишена и намира, че
ищецът е претърпял значителни болки. Сочи, че „задоволително общо състояние“ е
такова, което не е критично или животозастрашаващо, но не значи, че гръбначната
травма е лека, по-малко опасна или без последици. Оспорва „ЕП КОМЕРС“ ООД да е
предоставило на М. заем. Моли решението
да се потвърди в обжалваните от въззивното дружество части. Претендира разноски
съгласно чл. 38 ЗА.
Отделно, в срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба, с
която С.М. ***, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10000 лева до пълния
предявен размер от 25000 лева, ведно със законна лихва от момента на
злополуката. Моли да се отмени решението в отхвърлителната част и да се уважи
изцяло предявения иск. Излага съображения за претърпени болки и страдания като
от получената фрактура на ****** се наложила операция по спешност, при която
бил поставен имплант на мястото на ******и се установявало, че възстановителния
период на лицето бил 12 месеца като се налагало активна рехабилитация. Като
трайна последица лицето не можело да шофира на дълги разстояния. За преживения
стрес и интензивността на травмите били събрани гласни доказателства. Намира,
че следва да се съобрази опасността на травмата от инвалидизация и усложнения в
по-късен момент, възстановителния период от 12 месеца изисквал рехабилитация,
нямало да може да упражнява професията си като шофира или пътува в кола, тъй
като седящата поза и вибрациите били противопоказни и създавали дискомфорт.
Ищецът изпитал страх от факта, че може да остане инвалид, така и от
психическите преживявания. Няма доказателствени искания. Претендира разноски
съгласно чл. 38 ЗА.
В указания от съда срок е постъпил отговор на насрещна въззивна жалба,
с който „ЕП КОМЕРС“ ООД чрез процесуалния си представител я намира за
неоснователна. Твърди, че изброените първоначално травми не били доказани и не
доказва претърпени болки и страдания. Експертизата била проведена без да е
извършен преглед на пострадалия към момента на експертизата, не били
представени доказателства и за рехабилитационни процедури, от което се прави
извод за бързо възстановяване и липса на нужда от такава. Намира, че
показанията на съпругата на пострадалия са пристрастни и препраща към изложеното
във въззивната жалба като поддържа, че обезщетение за претърпени неимуществени
вреди следва да се определи в размер по-нисък от постановения от РС. Моли да се
остави без уважение насрещната въззивна жалба.
Въззивната
инстанция като съобрази доводите и възраженията на страните намери, че
въззивната жалба е редовна и я внесе за разглеждане в открито съдебно
заседание. В съдебно заседание, въззивното дружество се представлява от адв. Моминска,
която поддържа въззивната жалба и отговора на насрещна въззивна жалба, моли да
бъде спряно производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като с
определение на ОС С. било отменено
постановление за прекратяване на наказателно производство и било разпоредено продължаване
на разследването по ДП № 162/2018г. по описа на РУ Котел – представя
определение № 273/10.06.2019г. на ОС С. и постановление на РП Котел. С протоколно
определение съдът намери, че не са налице предпоставки за спиране на
производството по делото, тъй като не са налице данни за висящо пред съд дело
по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. Не са налице и предпоставките на чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК, съгласно която разпоредба следва при разглеждане на
делото да се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи
изходът на гражданския спор, каквато не е настоящата хипотеза. Предпоставка за
спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства, от
установяването на които зависи изходът на гражданския спор, независимо дали е
образувано наказателно дело или досъдебно наказателно производство. В случая,
обаче, когато е образувано досъдебно производство, но в него се прави само
проверка за наличието на достатъчно данни за извършено престъпление и не е
привлечено лице в качеството на обвиняем, няма основание за спиране на
гражданското производство (така Определение
№ 614 от 29.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4512/2015 г., IV г. о., ГК). В
случая се претендира заплащане на обезщетение за претърпени вреди от настъпила
трудова злополука, а предпоставките на възражението за проявена груба
небрежност от страна на работника подлежат на установяване в хода на настоящото
производство, в който смисъл са дадени указания с доклада на първа инстанция.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК по вътрешно
убеждение намира за установено следното от фактическа страна:
РС Бургас е сезиран с искова молба от С.М. срещу „ЕП Комерс“ ООД да
бъде осъдено да му заплати сумата от 25000 лева обезщетение по чл. 200 КТ за
неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на трудова злополука, ведно
със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в
съда – 24.08.2018г. до датата на окончателното
плащане, 389,67 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
датата на злополуката 28.06.2018г. до датата на завеждане на исковата молба
24.08.2018г., както и сумата от 5559 лева представляваща сбор от претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че заемал
длъжност „******“ при „ЕП Комерс“ ООД по сила на трудов договор с място на
работа в гр. Бургас. На 28.06.2018г. при изпълнение на трудови задължения –
превоз на стоки в отсечката между с. Градец и с. Мокрен около 16,50 часа
настъпил пътен инцидент с управлявания от М. товарен автомобил. На ищеца били
причинени наранявания – фрактура на ******, счупени ребра, ****,****, ****по
цялото тяло и на 02.07.2018г. било проведено спешно оперативно лечение като засегнат
****** бил заменен с **. Злополуката
била приета за трудова съгласно разпореждане на ТД на НОИ. Периода на
възстановяване бил над 6 месеца. Бил неработоспособен и предстояло да премине
ТЕЛК, не можел да ходи, трябвало да носи *****, охлузванията ограничавали свободното му
движение, чувствал силни болки и неразположение, а периода на възстановяване от
операцията продължавал. Възстановяването били съпроводено с процедури в гр. Б., а ищецът живеел в село Р.е било нужно да
наеме пансион, за да се лекува. Сочи, че са заплатени разходи за лечение – 4600
лева за ***, 393 лева за медицински услуги, 90 лева за ***“, 426 лева за
нощувки, 50 лева транспортни разходи. Претендират се разноски като за
предоставената адвокатска защита възнаграждението на адвоката да се заплати
съгласно чл. 38 ЗА. Ангажира доказателства.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответното дружество
намира исковете за допустими, но неоснователни. Прави възражение за намаляване
на отговорността на работодателя като счита, че е налице съпричиняване от
страна на ищеца, тъй като инцидентът бил резултат от виновно поведение на
водача на автомобила – счита, че се е движил с превишена скорост, несъобразена
с атмосферните условия и че е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201,
ал. 2 КТ и затова моли да се намали отговорността на работодателя. Оспорва
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като счита, че
оперативната интервенция е била неотложна, но не спешна и не била извършена на
02.07.2018г., а на 04.07.2018г. в Болница Токуда, не бил заменян прешлен, а
била извършена оперативна интервенция, с която се свързали краищата на костни фрагменти
или фрактура с ***,
но прешленът не бил заменян. Пациентът бил изписан на 09.07.2018г. като
постоперативния период протекъл гладко, извършена ранна вертикализация и
проведена активна ЛФК, в добро общо състояние.
Оспорват се представените фактури за заплатени нощувки, тъй като не
кореспондирали със събраните доказателства относно нуждата от лечение. Освен
посоченото твърди, че по нареждане на управителя на дружеството служител на „ЕП
Комерс“ ООД Т. С. взел с ордер от касата на дружеството и предал на
29.06.2018г. в болницата в С. на С.М.
парична сума в размер на 4000 лева под формата на заем за извършване на
операция и неотложни медицински действия за транспортирането на ищеца до гр.
София, поради което в условията на евентуалност прави възражение за прихващане
на дадената в заем сума в размер на 4000 лева. Ангажира доказателства.
Видно от трудов договор л. 11 и допълнително споразумение от 01.01.2018г. ищецът е назначен при
ответното дружество на длъжност „продавач разносна търговия“.
Представен е протокол от 13.06.2019г. за извършен периодичен преглед
за техническа изправност на ППС ВТ7402 ВТ, което се допуска да се движи по
пътищата отворени за обществено ползване.
Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица на 28.06.2018г.
около 16,48 часа е настъпило ПТП с ППС с рег. № ВТ7402ВТ марка „форд транзит”
собственост на „ЕП Комерс” ООД с водач С.С.М. и пострадало лице С.С.М.. На
водача е взета кръвна проба. Образувано е ДП 162/28.06.2018г. и е изготвена
схема на местопроизшествието. На основание чл. 179 ГПК протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда доказателствена
сила относно фактите, осъществени в присъствие на длъжностното лице, което го е
съставило. Въз основа на протокола от ПТП се представят доказателства по образуваното
досъдебно производство ДП № 162/2018г. по описа на РП Котел за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК и извършен оглед на мястото на злополуката като е
изискана и приета е преписката по образуваното ДП, представените доказателства
не са оспорени от страните. Изготвеният от разследващ полицай оглед на
местопроизшествието съставлява официален документ, тъй като е издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му, по установените в НПК форма и ред и съставлява доказателство
за удостоверените в него обстоятелства. Същият не е оспорен като въз основа на
констативен протокол за ПТП и извършения на място оглед е изготвено заключение на
съдебно-автотехническа експертиза, съгласно което водачът не е имал техническа
възможност да предотврати настъпване на ПТП, тъй като при движение на товарния
микробус в посока с. Градец - с. Мокрен навлизайки в пореден ляв завой със
скорост 63 км.ч. при критична скорост на странично плъзгане 77 км.ч. се счупила
стойката на предно ляво окачване, част от него е паднала на пътното платно и
това довело до загуба на управлението на автомобила от страна на водача, под
въздействие на центробежната сила автомобилът се насочил към десния край на
пътното платно. Въпреки усилията на водача автомобилът се удря с челна лява
част в бетонния зид, пада предна броня, автомобилът се качва на зида и
продължава движението си по зида и след около 6 метра се обърнал на дясната си
страна. По ДП е изготвена и втора авто-техническа експертиза,в която вещото
лице сочи, че е възможно елементът да е счупен в резултат на последвал удар в
бетонната стена. Въз основа на взетата кръвна проба от водача, удостоверено с
протокола от ПТП, е изготвена съдебно-химическа експертиза, от която не се
установява наличие на алкохол и наркотични вещества за лицето С.М..
Представената справка от ответното дружество от GPS на автомобила не е представена в изисканото
копие на досъдебното производство като същата е неотносима, тъй като последната
отчетена скорост е от с. Медвен, а ПТП е настъпило 16,48 часа по пътя с.
Градец-с. Мокрен.
С Разпореждане № 5104-04-63 от 16.07.2018г. на ТД на НОИ Велико
Търново злополуката на 28.06.2018г. се приема за трудова.
Видно от Епикриза от Болница
Токуда, гр. София С.М. е постъпил на 02.07.2018г. и е изписан на 09.07.2018г. с
диагноза ***. След консултация с неврохирург и направено образно изследване се
насочва към клиника за оперативно лечение като е извършено и оперативно
лечение. Използвани са ** – 6 бр. **, 2 бр. пръчки 100мм и 6 бр. **. Гладък постоперативен
период. Добро общо състояние. При изписване пациентът е вертикализиран, ходи
самостоятелно, без неврологично влошаване, временно нетрудоспособен.
Съгласно болнични листи л. 72 и 73 ищецът е бил във временна
неработоспособност за периода от 02.07.2018г. до 07.09.2018г. при 8 дни
болничен режим на лечение и 60 дни на домашен режим.
Представят се издадени от „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” ЕАД фактура
№ **********/06.07.2018г. ведно с касов бон за заплащане на имплант в размер на
4600 лева; фактура № **********/09.07.2018г. ведно с касов бон за потребителска
такса от 40,60 лева; издадена от МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД фактура №
**********/16.07.2018г. ведно с касов бон за 17,40 лева за медицинска услуга;
служебна бележка с касови бонове от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД за заплащане
на сумата в размер на 325 лева за транспортиране на С.М. на 29.06.2018г. от
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД до гр. София и за сумата от 10 лева за копие на
диск. Представя се фактура от Скит ЕООД с касов бон за заплатена сума в размер
на 90 лева за **, както и три броя фактури, издадени от Монтажи ЕАД с касови
бонове, на които е посочено Общежитие Бургас, ж.к. Славейков, бл. 45 за
заплатени нощувки общо в размер на 426 лева. Представя се и касов бон от
16.07.2018г., бензиностанция „Пегас”, Бургас за заплатено гориво в размер на 50
лева.
С оглед въведеното възражение на прихващане, процесуалният
представител на ищеца в първо съдебно заседание представя декларация-съгласие
от 29.06.2018г., с която С.С.М. заявява, че е получил в заем от И. А.С. сумата
в размер на 4000 лева и се задължава абсолютно и безусловно да върне на
заемодателя дадената в заем сума в пълния й размер в срок от 1 година от
получаването й като се задължил не по-късно от 20.07.2018г. да подпише договор
за паричен заем, уреждащ реда и условията за връщане на дадената в заем сума в
размер на 4000 лева като същият ще бъде подписан пред нотариус с удостоверяване
на подписите върху него по предвидения в закона ред. Декларацията удостоверява
предаването на сумата в размер на 4000 лева от И. Й. Б.и Т. Г. С.. Подписи
върху декларацията са положени от С.М., И. Б.и Т. С..
По делото са събрани гласни
доказателства като от съпругата на ищеца С. М.се установява, че на 28.06.2019г.
ищецът й се обадил, че е претърпял катастрофа и е откаран с линейка в С. .
Веднага с дъщеря си заминали за С. , където разбрали, че на съпруга й му
предстои операция като дошъл специалист невро-хирург от Стара Загора, който ги изпратил
за операция в София – Токуда. Платили линейката от С. до С. Съпругът й изпитвал силна болка, след
операцията започнало раздвижване, основно тя полагала грижи за него. М. започнал
рехабилитация месец юли или август, при негов познат, но тъй като живеели в село
Р.наели пансион в Бургас, за да не се налага да пътува. Били в Бургас около
месец, през ден идвал рехабилитатор. И към момента М. не можел да стои
нормално, получил силен психически стрес, бил на 51г., а не можел да вдига
тежко, не можел да кара кола, не можел да се навежда, от скоро започнал по
малко да управлява автомобил. Показанията на свидетелката следва да се
преценяват по реда на чл. 172 ГПК като съдът намира, че в частта относно това,
че съпругът й имал шест счупени прешлена, както и че два месеца бил на легло и
не можел да става и получил тик не се подкрепят от събраните по делото
доказателства – в частност представената епикриза и изготвена
съдебно-медицинска експертиза, поради което не им се довери, но в останалите
части показанията на свидетелката са логични, последователни, подкрепят се от
доказателствата по делото, поради което съдът ги кредитира.
От разпита на свидетеля Б.се установява, че е пряк ръководител на
ищеца и от него разбрал за злополуката. В деня работникът следвало да закара
стока до гр. Котел. Около 5 часа след обяд му се обадил за случилото се и казал
че е добре, но свидетелят не ходил на място. Разследващият полицай му казал, че
от буса нищо не ставало, качен бил върху камъните и двигателят му бил
изхвръкнал. С. казал, че изпитва болка, но няма нещо, което да е притеснително
за живота и че в С. не могат да му
помогнат и трябва да го откарат за операция в С. иначе можело да остане инвалид и му трябвали
пари. С разрешение на управителя на дружеството изпратил Т. С. да занесе в С. на пострадалия 4000 лева М. имал същата сума
пари в себе си като оборот, но я върнал. Чувал от клиенти, че М. е припрян, но
когато свидетелят е бил с него в микробуса всичко било нормално. След инцидента
М. носил болничните си листи, бил без патерици, но казал, че има период на
възстановяване и че го наболява.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска
експертиза съгласно която пострадалият е получил посттравматична фрактура за 12
гръден прешлен, което е наложило и оперативна интервенция за стабилизиране на
гръбначния стълб. Травмата отговаря да е получена при автомобилна травма –
напречно разцепване през тялото или диска при удар в областта на гърба, който е
леко приведен. Трайно е затруднено движението на снагата за срок от около 12
месеца при обичаен ход на оздравителния процес. В съдебно заседание вещото лице
поддържа депозираното заключение и уточнява, че пострадалия е стабилизиран с **
и ако рехабилитацията му е помогнала, ако всичко е наред и при едно
проследяване на състоянието на гръбначни стълб, има вероятност да може да
шофира, но не и на дълги разстояния. Съдът намира, че заключението е изготвено
обективно и безпристрастно, поради което следва да му се довери.
Съдът намира, че други относими за спора доказателства не са налице.
С постановеното решение РС Бургас е осъдил на основание чл. 200 КТ „ЕП
Комерс” ООД да заплати на ищеца сумата в размер на 10000 лева, представляваща
парично обезщетение за причинени неимуществени вреди и сума в размер на 5559
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в следствие на
трудова злополука на 28.06.2018г. около 16,50 часа, ведно със законна лихва
върху главниците от датата на увреждането – 28.06.2018г. до окончателното им
изплащане като отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата над 10000 лева
до пълния претендиран размер от 25000 лева, осъжда „ЕП Комерс” ООД да заплати
разноски за адвокат на ищеца в размер на
1438 лева и разноски за държавна такса и експертиза в размер на 673,27 лева, а С.М.
е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 716,65 лева разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
Въз основа на така събраните доказателства и установената
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, съгласно която разпоредба за вреди
от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Пред
първа инстанция е релевирано възражение по чл. 200, ал. 2 КТ, съгласно която
разпоредба отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
За
основателността на иска с правно основание чл. 200 КТ следва да се установи
наличието на валидно трудово правоотношение между страните, настъпила злополука
при изпълнение на трудовите задължения, настъпило увреждане в резултат от
злополуката, причинна връзка между злополуката и увреждането, неговата
интензивност, претърпени неимуществени вреди, както и имуществените вреди по
вид и размер.
Не
се спори между страните и се установи от представените писмени доказателства,
че между тях е налице валидно трудово правоотношение по силата на сключен
трудов договор. Не е спорно и, че на 28.06.2018г. по време на изпълнение на
трудовите задължения на ищеца е настъпило ПТП като съгласно разпореждане на ТД
на НОИ злополуката е призната за трудова. Спорно между страните е увреждането,
което е настъпило, неговата интензивност и отражението му върху работника, с
оглед на което да се определи справедлив размер на обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди.
Настоящия
съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно претенцията
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди,
както и относно отхвърленото възражение за съпричиняване и липса на
предпоставки за намаляване на отговорността на работодателя, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
По
възраженията във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба относно претърпените
неимуществени вреди съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно т. 11. от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум
на ВС три определяне размера на имуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
От
събраните по делото доказателства - епикриза, болнични листи, гласни
доказателства, съдебно-медицинска експертиза се установява, че именно в
резултат от злополуката ищецът е получил постравматична фрактура на 12 гръден
прешлен, което наложило оперативна интервенция за стабилизиране на гръбначния
стълб. Обстоятелството, че операцията не е била спешна не означава, че същата
не е била наложителна с оглед състоянието на пострадалия и травмата, която е
получил в следствие на ПТП. Пострадалият е бил транспортиран в болница в гр. С.
необходимостта от операция, която не е било възможно да се проведе в гр. С. . Обстоятелството,
че операцията е била проведена няколко дни след ПТП се установява от представената
епикриза, но въпреки, че не е проведена спешно, веднага след настъпване на
инцидента, операцията е била необходима за възстановяването на пострадалия и
това обстоятелство не се опровергава от събраните доказателства. Действително
постоперативния период е протекъл гладко, но това не означава, че в резултат от
злополуката и наложилата се медицинската интервенция ищецът не е преживял
значителни болки и страдания. Наложилото се стабилизиране на гръбначен стълб с **
е довело до затруднение на движението не само на отделни части на тялото, а на
снагата съгласно изготвената съдебномедицинска експертиза и то за срок от около
12 месеца като процесът е индивидуален, но вещото лице сочи, че периодът на
възстановяване е такъв съгласно нейния професионален опит и съгласно изготвени
таблици и квалификации. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че има период
за възстановяване и са нужни рехабилитации и проследяване на състоянието на
гръбначния стълб, което означава, че периода на възстановяване е съпроводен със
значителни болки и неудобства. От свидетелката М. се установява, че съпругът й
е изпитвал силна болка и е лекуван с нейно съдействие, провеждани са му
рехабилитации, а от свидетеля Б.- че М. му е споделил, че има период на
възстановяване, но го боли. Ето защо съдът намира, че са неоснователни
възраженията във въззивната жалба, че определеното обезщетение не съответства
на интензитета на преживените от ищеца болки и страдания.
Съображенията
в насрещната въззивна жалба, че се изисква рехабилитация и периодът на
възстановяване е повече от 12 месеца, а за ищеца е налице постоянен дискомфорт,
преживявал силен стрес, също не могат да обосноват извод за увеличаване на
размера на определеното обезщетение, тъй като се отчитат конкретните факти и
обстоятелства. Периодът на възстановяване е около 12 месеца съгласно
изготвеното заключение, но следва да се отчита индивидуалния възстановителен
процес като от представената епикриза се установява, че при М. постоперативния
период преминава гладко, изписан е вертикализиран, ходи самостоятелно. От
разпита на св. Б.се установи, че е носил сам болничните листи, без патерици. Отделно
съпругата му посочи, че е започнал да се възстановява, посещавал е
рехабилитационни процедури, а по малко управлявал и автомобил. В подкрепа на
твърденията за това, че ищецът е можело да остане инвалид по делото не са
събрани доказателства. В съдебно заседание вещото лице дава становище, че при
успешна рехабилитация, има вероятност да може да шофира, макар и не на дълги
разстояния.
Отчитайки
посочените обстоятелства съдът намира, че ищецът е преживял значителни по
интензитет болки и страдания в следствие на настъпилата злополука,
осъществената след това операция, движението на снагата му е ограничено за
период от около 12 месеца, същият трудно би могъл да шофира на дълги
разстояния, поради което и справедливият размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди е правилно определен от РС Бургас в размер на 10000 лева, а
остатъка до пълния предявен размер от 25000 лева е отхвърлен като недоказан.
Ето защо въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са неоснователни.
Относно
искът за заплащане на причинени имуществени вреди съдът намира изложените във
въззвината жалба възражения за неоснователни. Съгласно заключението на вещото
лице при подходящи рехабилитационни процедури пострадалият може да пътува в
автомобил, но не на дълги разстояния, поради което съдът прави извод, че такива
са били необходими за пълното възстановяване на пострадалия. От разпита на
свидетелката М. се установява, че рехабилитационни процедури са провеждани на
ищеца от негов познат като не се представят доказателства за възникналите между
пострадалия и специалиста облигационни отношения по повод предоставяните
услуги. Не се спори, че ищецът живее в
с. Р., а съгласно показанията на свидетелката М. процедурите
са провеждани в гр. Б. и именно заради
това се е наложило да заплати нощувките си в гр. Б.,
което се установява от представените фактури и издадени касови бонове към тях.
Изрично във фактурите е записано, че се заплаща за нощувки, а в касовите бонове
към тях - общежитие, гр. Б., ж.к. С. Касовия бон за гориво напълно кореспондира с
посоченото от свидетелката М., че е било нужно да се придвижат от село Р.до гр.
Б. и обратно за провеждане на рехабилитационни
процедури като видно от датата на издаване на касовия бон гориво е заредено от
бензиностанция „Пегас”, гр. Бургас на 16.07.2018г., а периодът на престой в гр.
Бургас съгласно фактурите за нощувки е 14.07.2018г. – 31.07.2018г. По
изложените съображения съдът намира, че ищецът реално е претърпял имуществени
вреди, резултат от настъпилото ПТП и искът правилно е уважен в целия
претендиран размер за претърпени имуществени вреди следствие от трудовата
злополука.
Относно
поддържаното в съдебно заседание пред въззивна инстанция възражение за
съпричиняване следва да се посочи, че за основателност на възражението, работодателят
следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила поради проявена от
работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на
пълно и главно доказване работодателят следва да установи, че работникът е
извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основни правила и правила за безопасност (в този смисъл Решение № 60 от
5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК). В случая такова
грубо нарушаване на правилата не се установява от събраните по делото
доказателства. В настоящото производство дружество-работодател не доказа в
условията на пълно и главно доказване проявена от страна на работника
небрежност и нарушения на трудовата дисциплина, в който смисъл са му дадени
указания с доклада първоинстанционния съд. Представените по делото
доказателства не разкриват грубо нарушаване на правилата за движение по
пътищата от страна на работника, като такова не се установява и от материалите
по проведеното до момента досъдебно производство. Както се посочи по-горе
справката от GPS не е относима към процесното събитие доколкото последната
информация е от с. М., а не от
мястото на процесната злополука. Показанията на св. Б.,
че работникът бил припрян не почиват не негови лични впечатления, а на
предаденото му от клиенти, поради което не могат да се вземат предвид в тази
част. Самият ръководител, когато е бил с работника в микробуса, всичко е било
нормално, т.е. личните му впечатления са, че всичко е нормално, допълнително
свидетелят посочва, че процесният път е много тежък и има завои, което може да
се направи извод, че въпреки вниманието на работника, инцидент е настъпил. Ето
защо съдът намира, че възражението за съпричиняване е недоказано и неоснователно.
По
възражението за прихващане:
Съгласно чл. 103 ЗЗД когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях,
ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението
си.
Този състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че сумата в размер на 4000 лева е дадена на ищеца от касата на ответното дружество с цел покриване на разходи за лечение. Свидетелят Б.сочи, че е говорил с управителя за предаването на посочената сума и изпратил Т. С. да му я занесе в гр. С. . Свидетелят сочи, че ищецът е имал в себе си същата парична сума от дневния оборот, но я върнал. Съгласно представената декларация сумата е дадена на ищеца като заем от И. С., предадена от И. Б.и Т. С., които са лица, различни от ответника в настоящото производство – търговското дружество „ЕП Комерс“ ООД, поради което и не може да се приеме, че е налице съвпадане на страните по облигационното отношение и тези в настоящото производство. Ето защо липсват предпоставките на чл. 103 ЗЗД и възражението за прихващане е неоснователно, а решението на РС Бургас в тази част, макар и по други съображения като краен резултат е правилно.
Относно възражението във въззивната жалба, че адвокатското възнаграждение следва да се намали съобразно уважената част от иска следва да се има предвид чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, която определя, че възнагражденията са следните: по т. 3 при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.; по т. 4 при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Размерът на възнаграждението за адвокат по иска за заплащане на неимуществени вреди е в размер на 830 лева, за имуществени вреди е в размер на 608 лева, поради което и правилно РС Бургас е намерил, че размерът на минималното дължимо възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие е в размер на 1438 лева.
По изложените съображения въззивната жалба и насрещната въззивна жалба следва да се оставят без уважение, а решението на РС Бургас като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските като същите следва да се определят съобразно чл. 78 ГПК. Съдът намира възражението на процесуалния представител на въззивното дружество, че не са представени доказателства за това, че М. е действително материално затруднено лице за неоснователно доколкото договорът за правна защита и съдействие се сключва между страните по облигационното отношение и е извън задължението на съда да събира доказателства за финансовото състояние на страната. Когато е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена при условията на чл. 38 ЗАдв адвокатска услуга, за да е същото основателно и доказано, е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е записана /посочена/ конкретната хипотеза на чл. 38, ал. 1, т.т. 1-3 ЗАдв, при която помощта се предоставя и този договор да е представен по делото. Страната, ползваща безплатно адвокатска помощ, не следва да ангажира доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите лица, визирани в чл. 38, ал. 1, т.т. 1-3 ЗАдв и в коя от тях. (така Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение). Отговорността на задължената и осъждана за разноски страна по делото се определя единствено от изхода по основния материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между адвокат и клиент.
Съдът намира, че с оглед на фактическата
и правна сложност на делото за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.
38 ЗА възнаграждението за адвокат на С.М. следва да се определи съобразно
предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждения съгласно чл. 7, ал.
2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на адвоката се определя възнаграждение в размер
на 1438 лева за процесуално представителство пред въззивна инстанция, съобразно
размера на уважените обективно съединени искове. На основание пар. 2а от
Наредба № 1 за регистрираните по Закона за данъка
върху добавената стойност адвокати дължимият данък върху добавената стойност
се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Ето защо дължимото
възнаграждение за адвокат е в размер на 1725,60 лева с ДДС. Съдът счита, че
останалия претендиран размер до сумата от 2300 лева с ДДС не отговаря на
фактическата и правна сложност на делото и извършваните процесуални действия. По
насрещната въззивна жалба, доколкото същата е неоснователна, разноски за адвокат
на М. не се дължат. Процесуалния представител на дружеството - въззивник представя
договор за правна защита с уговорено възнаграждение в размер на 1000 лева,
платимо по банков път, но не се представят доказателства за заплащане, поради
което същото не следва да бъде присъждано. Работникът е освободен от заплащане
на държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, поради което не дължи
заплащане на държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
635/20.03.2019г. по гр.д. № 6193/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр.
чл. 38 ЗАдв „ЕП КОМЕРС“ ООД със седалище
и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ № 5, ЕИК *********
представлявано от управителя И. А.С. да заплати на Адвокатско дружество „В. и
Лимберов“, БУЛСТАТ *********, чрез адв. Георги Вълев сумата в размер на 1725,60 лева
(хиляда седемстотин двадесет и пет лева и шестдесет стотинки) с ДДС разноски за осъществена
безплатна адвокатска защита за въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.