МОТИВИ:
Подсъдимият С.Л.К. е предаден на съд за това ,че на 01.07.2009г. в гр.Горна Оряховица
и в гр.В.Търново , при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Д.М.С. и подсъдимата К.А.Г. е причинил смъртта на Н. Н. С. с ЕГН **********,
поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност – упражняване на
медицинска професия лекар и старши ординатор в отделение акушерство и
гинекология при МБАЛ „Св.Иван Рилски”- гр.Г.Оряховица, нарушавайки чл.17 ал.1 от Правилника за
устройството, дейността и вътрешния ред на акушеро-гинекологичното
отделение в състава на многопрофилна болница за
активно лечение „Св.Иван Рилски”-гр.Г.Оряховица, като не е осигурил адекватен диагностично-лечебен процес изразяваш се в това ,че не е взел материали за микробиологично
изследване от родилката С.Д.; не е провел адекватно антибактериално лечение по
отношение на Д.; не е направил
изследване на детските сърдечни тонове с акушерски монитор; не е провел профилактика на РДС; избързал е с цезаровото сечение без аргументи
за спешност; нарушил чл.36 ал.2 вр. с чл.37 от
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Св.Иван
Рилски”-Г.Оряховица;
спазил правилата на добрата медицинска практика, съобразно Стандарта за
структура и организация на неонатологичната помощ,
регламентиран в буква „Б” от същия и
нарушил чл.13 ал.1 т.3 от договора за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки от 24.03.2009г., между
НЗОК и лечебното заведение в което работи, чрез това ,че не е превел родилката С.Д.
*** в отделение с необходимата апаратура, лечебни препарати и квалифициран
медицински персонал от по-високо ниво – престъпление по чл.123 ал.1 от НК.
Подсъдимия
Д.М.С. е предаден на съд за това ,че на
01.07.2009г. в гр.Горна Оряховица
и в гр.В.Търново , при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия С.Л.К. и подсъдимата К.А.Г. причинил смъртта на Н. Н. С. с ЕГН **********,
поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност – упражняване на
медицинска професия лекар и началник отделение акушерство и гинекология при
МБАЛ „Св.Иван Рилски”- гр.Г.Оряховица
нарушавайки чл.17 ал.1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред
на акушеро-гинекологичното отделение в състава на многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски”-гр.Г.Оряховица, не е осигурил адекватен диагностично-лечебен
процес изразяваш се в това ,че не е взел
материали за микробиологично изследване от родилката С.Д.; не е провел адекватно антибактериално лечение
по отношение на Д.; не е направил
изследване на детските сърдечни тонове с акушерски монитор; не е провел профилактика на РДС; избързал е с цезаровото сечение без аргументи
за спешност; нарушил е чл.36 ал.2 вр. с чл.37 от Правилника за устройството, дейността и
вътрешния ред на МБАЛ”Св.Иван Рилски”-Г.Оряховица; не е
спазил правилата на добрата медицинска практика, съобразно Стандарта за
структура и организация на неонатологичната помощ,
регламентиран в буква „Б” от същия и да е нарушил чл.13 ал.1 т.3 от договора за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки
от 24.03.2009г., между НЗОК и лечебното заведение в което работи, чрез
това ,че не е превел родилката С.Д. *** в отделение с необходимата апаратура,
лечебни препарати и квалифициран медицински персонал от по-високо ниво – престъпление
по чл.123 ал.1 от НК.
Подсъдимата
К.А. Г. е предадена на съд за това ,че това
на 01.07.2009г. в гр.Горна Оряховица и в гр.В.Търново , при условията на независимо съпричиняване с подсъдимите С.Л.К. и Д.М.С.
е причинила смъртта на Н. Н. С. с ЕГН **********, поради немарливо
изпълнение на правно-регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност – упражняване на медицинска
професия лекар , неонатолог в отделение по акушерство и гинекология при
МБАЛ „Св.Иван Рилски”- гр.Г.Оряховица,
нарушавайки чл.17 ал.1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред
на акушеро-гинекологичното отделение в състава на многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски”-гр.Г.Оряховица, не е осигурила адекватен диагностично-лечебен
процес изразяваш се в това , не провела антенатално стимулиране на белодробната зрялост на
новороденото; не извършила ревизия на
първоначално отчетения Апгар-тест; не диагностицирала своевременно започващата
дихателна недостатъчност, не е провела
адекватна терапевтична намеса в първите часове след раждането; обдишвала е Н.С. с Амбу
и не го интубирала; нарушила е чл.36 ал.2 вр.
с чл.37 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Св.Иван Рилски”-Г.Оряховица; не е спазила правилата на добрата медицинска
практика, съобразно Стандарта за структура и организация на неонатологичната
помощ, регламентиран в буква „Б” от същия и да е нарушила чл.13 ал.1 т.3 от
договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки от 24.03.2009г., между НЗОК и лечебното
заведение в което работи, като забавила
превеждането на новородения С. в неонатологично отделение от по-високо ниво с необходимата
апаратура, лечебни препарати и квалифициран медицински персонал –
престъпление по чл.123 ал.1 от НК.
В
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск
предявен от С.П.Д. и Н. С. П. ***, в качеството им на наследници на Н. Н. С. с ЕГН **********. Искът е с
правно основание чл.45 от ЗЗД , като с
него се претендира за обезщетение в
размер на 300 хиляди лева, ведно със законната лихва, за причинени неимуществени вреди в резултат на
престъплението предмет на повдигнатото, срещу подсъдимите обвинение.
С.П.Д.
и Н. С. П. са конституирани и като частни обвинители в процеса.
В съдебно заседание,
представителят на ОП-Габрово не поддържа обвинението
и прави искане подсъдимите да бъдат оправдани.
В съдебно заседание, адв.С., като повереник на частните обвинители не поддържа
обвинението и заявява ,че не поддържа предявения от името на неговите
доверители граждански иск.
Подсъдимият С.Л.К. се явява
в съдебно заседание, заявява, че е получил лично препис от обвинителния
акт и разпореждането за предаване на съд и
не признава вината си.
Подсъдимият Д.М.С. се
явява в съдебно заседание, заявява, че е
получил лично препис от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд
и не признава вината си.
Подсъдимата К.А.Г. се
явява в съдебно заседание, заявява, че е
получила лично препис от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд
и не признава вината си.
Въз основа на
показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимите и събраните по
делото писмени доказателства съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
д-р С.Л.К. е специалист по акушерство и
гинекология и е работил през 2009г. като лекар в АГ отделението на
МБАЛ в гр.Г.Оряховица.
Подсъдимият д-р Д.М.С. е специалист по акушерство и
гинекология и през 2009г. е бил началник
на ОГ отделение при МБАЛ-гр.Г.Оряховица.
Подсъдимата д-р К.А.Г.
е специалист по детски болести и през 2009г. е изпълнявала длъжността неонатолог в сектор неонатология към АГ отделението на МБАЛ в гр.Оряховица.
Тримата подсъдими са с дълъг професионален опит в областта в
която работят и до момента
продължават да работят като лекари.
Подсъдимият
С. наблюдавал от самото начало бременността на св.С.Д.,
която с оглед на възрастта и / 40 години тогава/ се водела рискова. На
29.06.2009г. тя му се обадила и му съобщила ,че са и изтекли околоплодните
води. Подсъдимият и казал веднага да постъпи в болницата в гр.Г.Оряховица.
Д-р С. се обадил на колегата си д-р К., който бил дежурен по това време в
болницата и му казал ,че му изпраща негова пациентка в 35 гестационна
седмица с изтекли води без детеродна дейност. С.Д. пристигнала в болницата
около 21.15 часа и веднага била поставена на акушерски монитор за да бъдат чути
детските тонове. Едновременно с това били извършени серия от кръвни изследвания
.Тогава подсъдимият К. извършил и гинекологичен преглед. Извършена била и
консултация с интернист. Започнало задържащо лечение на бременната, чрез
препарати потискащи контракциите. Назначено било поставянето на декстаметазон за съзряване на белия дроб на детето.
Назначено било и антибиотично лечение тъй като имало леко завишение на
левкоцитите на С.Д. и това говорело за инфекция. Д. нямала родова дейност,
матката била спокойна и подсъдимият К. назначил изследване на левкоцити през 12
часа, като смятал да изчака и да види дали ще се повлияе инфекцията от
антибиотиците. Състоянието на родилката не се променило до приключване на
смяната на д-р К. на 30.06.2009г. сутринта. На 01.07.2009г. сутринта по време
на сутрешния рапорт в болницата на който присъствали подсъдимия С. и подсъдимия
К. , С. предложил да се извърши раждане чрез цезарово сечение, поради наличието
на започваща инфекция, която не се влияе от антибиотично лечение. За това
говорело покачването на левкоцитите на родилката Д.. Двамата гинеколози взели
решение да пристъпят незабавно към родоразрешение и
уведомили за това родилката. Раждането чрез цезарово сечение извършил
подсъдимия С. на когото асистирал подсъдимия К.. Бебето се родило живо макар и
недоносено, било 1800 грама, розово на цвят и веднага изплакало. Десет минути
преди цезаровото сечение в родилна зала била извикана подсъдимата Г.. Тя поела
новороденото бебе, аспирирала горните му дихателни пътища и извършила всички
други необходими манипулации. Бебето било поставено в кувьоз
на кислород и му били назначени рутинни изследвания. Бебето било на килограми
под очакваните. След събуждане на св.Д. от упойка ,
подсъдимата Г. получила съгласието и бебето да бъде транспортирано в болницата
в гр.В.Търново за да натрупа килограми и тогава се
обадила за консултация с неонатолог от тази болница. До
пристигане на консултанта бебето било в добро състояние и нямало клинични данни
за дихателна недостатъчност. От МБАЛ-В.Търново
пристигнала д-р Т., която прегледала бебето и тъй като то не било с дихателна
недостатъчно го взела на ръце, занесла го на майката за опознаване и след това
на ръце го отнесла в линейката. Там било поставено на кислород и по пътя
състоянието му се влошило, но въпреки това не се налагало да бъде реанимирано. В линейката имало условия за извършване на
първична реанимация. В МБАЛ-В.Търново бебето било доведено към 11.30 часа и веднага
било поставено в кувьоз. Детето било на спонтанно
дишане. Назначени били изследвания.
Състоянието на бебето се подобрило. След разчитането на снимките и
изследванията се установило ,че бебето развива хиелинно-мембранна
болест . Въпреки ,че било поставено на апаратна вентилация състоянието на
детето се влошило и след втората снимка се установило ,че има пневмоторакс. Към
13.30 часа го консултирали с хирург и
д-р Т. го интубирала. Към 14.30 била потърсена
консултация с д-р Р. – републикански консултант по неонатология
в болницата в гр.Плевен. До 16.30 часа детето
показвало стабилни параметри. Към 17.00 часа детето започнало бързо да се
влошава и тогава пристигнала д-р Р., която приложила реинтубация.
Р. преценила ,че детето не следва да се транспортира тъй като няма да издържи
два часа път до гр.Плевен. Детето не било подходящо и
за прилагане на сърфактант терапия. Приложени били
различни животоспасяващи методи и към 20 часа детето починало
Подсъдимият д-р С.Л.К.
дава обяснения в съдебно заседание. Същият не оспорва така установената фактическа
обстановка. Твърди, че действията му са били професионални, качествени и
добронамерени. Обяснява, че св.Д. изрично е желаела
да роди в болницата в гр.Г.Оряховица, тъй като била
пациентка на д-р С. и той наблюдавал цялата и бременност. Категорично заявява
,че болницата в гр.Г.Оряховица има сключена клинична
пътека с НЗОК за израждане на недоносени деца и счита ,че те като лекари не
само са имали право, но са били и длъжни да приемат родилката Д.. Подсъдимият
твърди ,че два дни след като св.Д. родила тя му
казала по повод смъртта на бебето си ,че към него няма никакви претенции. Подсъдимият
разказва, че трудно се комуникирало с АГО на МБАЛ гр.В.Търново.
Системно се демонстрирало нежелание да бъдат приети в отделението родилки
изпратени от МБАЛ-Г.Оряховица.
Подсъдимият
д-р Д.М.С. дава обяснения в съдебно заседание. Същият не оспорва така
установената фактическа обстановка. Заявява ,че след постъпването на родилката Д.
в АГ отделение позицията на лекарите е била активно изчаквателна. Опитът им
показвал ,че могат да отгледат бебето на Д., дори и да се роди с по-ниско
тегло. Според д-р С. 35 гестационна седмица е
гранична и пред тях не е стоял въпроса да изпращат майката да ражда в болницата
в гр.В.Търново.
Подсъдимата
д-р К.А.Г. дава обяснения в съдебно заседание. Същата не оспорва така
установената фактическа обстановка. Подсъдимата
твърди, че състоянието на бебето към момента, в който пристигнала д-р Т. било
добро и не се налагало да бъде поставено на кислород. Не било нужно и бебето да
бъде реанимирано.
От
показанията на св.С.Д. се установява, че бременността
и през 2009г. била наблюдавана от д-р С.. На 29.06.2009г. и изтекли
околоплодните води, тя се обадила на д-р С. и той и казал веднага да отиде в
болницата в гр.Горна Оряховица.
На 01.07.2009г. след проведеното раждане чрез секцио
и извеждането и от упойка тя разговаряла с д-р С. и д-р Л. и те я уверили, че
бебето е добре. Извикали и съпруга и , за да види бебето. Към 10.30 -11.00 часа
пристигнал екип от болницата в гр.В.Търново и тогава
уведомили свидетелката ,че бебето трябва да бъде изпратено в болницата в гр.В.Търново за да „навакса килограми”. Свидетелката чула, че
лекарката от В.Търново казва ,че трябва да тръгват
бързо, защото бебето посинява. По-късно същия ден, около 15.00 часа съпругът и
се обадил от болницата в гр.В.Търново и и съобщил, че бебето е в лошо състояние и шансовете му за
живот са малки. Св.Н.П. и обяснил ,че разбрал от лекарите,
че детето не било своевременно преведено в тази болница и че не са положени
своевременно необходимите медицински грижи и че ще извикат екип от гр.Плевен. П. разговарял с д-р Р. и тя му обяснила, че
бебето почти няма шанс да живее. В 20.40 часа П. се обадил и съобщил на
свидетелката, че бебето е починало. Същата вечер свидетелката съобщила на д-р С.
какво е станало и той казал „Мама й и овца”.Думите били по адрес на подсъдимата
Г. и тогава св.Д.
си помислила ,че има нещо, което не е както трябва, освен това знаела, че
д-р С. и д-р Г. не се понасят. След два дни свидетелката успяла да се срещне с
д-р Г., която и показала документи и и обяснила по
минути какво е правила през времето през което бебето е било при нея. На
06.07.2009г. св.Д. посетила гр.В.Търново
и се срещнала с д-р Т.. Тя и казала, че не са положени първоначално
необходимите грижи за детето и ако то е било в тяхната болница имало 100% шанс
да живее. Свидетелката се свързала по телефона и с д-р Р., която и казала, че
бебето е имало 100% шансове за живот, ако е родено в болница с необходимите условия и му е била оказана
първа помощ. Обяснила също, че раждането можело да бъде отложено, а бебето
задържано. Тогава в свидетелката се оформило заключение ,че лекарите в
болницата в гр.Г.Оряховица имат вина за смъртта на
бебето и. На поставените въпроси от
страните, св.Д. обяснява ,че по това време масово
жените раждали в болницата в гр.Г.Оряховица. Приятелките
на свидетелката също родили там и тя за това избрала тази болница и специално
д-р С.. Свидетелката твърди, че никой от лекарите при постъпването и в
болницата не и обяснил ,че има възможност или че трябва да роди на друго място,
а декларацията за информирано съгласие подписала на изписване от болницата. След
раждането здравето на свидетелката не било увредено и година след това тя
родила живо и здраво дете. В показанията си св.Н.П.
потвърждава изложеното от св.С.Д..
По делото бяха изслушани свидетелите д-р Т.П., д-р Т., д-р К.,
които към 01.07.2009г. са работили в болницата в гр.В.Търново
и са полагали грижи за новородения Н.С..
Св.П. -
ординатор в неонатологичен сектор на родилно
отделение в гр.В.Търново твърди ,че с нея се свързала
д-р Г. , за да потърси консултация за бебе, родено 1800гр. чрез секцио. След разговора била уведомен дежурния неонатолог д-р Т. и тя тръгнала с линейка за болницата в гр.Г.Оряховица. Детето постъпило в МБАЛ-В.Търново
около 11.30 часа и било в увредено състояние и веднага било поставено в кувьоз , на кислородна палатка с кислородно лечение и
спешно били назначени параклинични изследвания , включващи графия
на бял дроб, сърце и пълна кръвна картина. Графията
била разчетена и се установило ,че бебето има хиелинно-мембранна
болест. Спешно била потърсена консултация с д-р Р.- републикански консултант по
неонатология, която работела в болницата в гр.Плевен. След втората снимка се установило ,че бебето има
пневмоторакс и в 13.30 часа д-р Т. интубирала бебето.
Консултация с д-р Р. била потърсена към 14.30 часа. Въпреки редица действия
подробно описани от свидетелката и насочени към оцеляване на бебето то починало
. Според свидетелката в документите на бебето не било вписано ,че на майката е
извършена декстаметазонова профилактика. Според
свидетелката при пристигането на детето нямало данни за извършване на
изследване на алкално киселинното му състояние , нямало и рентгенови снимки.
Свидетелката излага подробни доводи за това ,че лечението на детето в болницата
в гр.В.Търново е било адекватно за неговото
състояние. Свидетелката не може да си спомни точно в кой момент се е обадила на
д-р Р., но е категорична ,че това е станало след разчитането на втората снимка.
Д-р А.Т.А.- педиатър в неонатологичен
сектор на родилно отделение в гр.В.Търново твърди ,че
тя е посетила болницата в гр.В.Търново, след обаждане
от подсъдимата Г.. Прегледала детето Н.С. и установила ,че то има вид на
незряло и е кислородозависимо. Свидетелката разпитала
за подробности относно бременността и раждането и попълнила документите.
Отнесла детето на ръце до линейката, тъй
като бебето имало собствено дишане. В линейката го включила на кислород.
Транспортирала детето до болницата в гр.В.Търново,
където пристигнали към 11.40 часа. Там детето било затоплено в кувьоз и оставено на спонтанно дишане. Направени били рутинни
изследвания и от разчетката на снимките се
установило ,че същото има неразгърнат бял дроб. Проведен бил разговор с д-р Р. и тя
казала ,че е нужно да се подаде спешна консултация. Към 13.30 часа детето се
влошило и се наложило да бъде поставено на апаратна вентилация. Извършена била
консултация с хирург- д-р К.. До 16.30 часа детето показвало стабилни
параметри. Към 17.00 часа детето започнало бързо да се влошава и тогава
пристигнала д-р Р., която приложила реинтубация. Р.
преценила ,че детето не следва да се транспортира, тъй като няма да издържи два
часа път до гр.Плевен. Приложени били различни
животоспасяващи методи и към 20 часа детето починало. Свидетелката Т. твърди
,че в болницата в гр.Г.Оряховица е контактувала
единствено с д-р Г. от която е научила подробности за раждането на детето. Свидетелката
заявява ,че не е показвала бебето на майката преди да го транспортира. Д-р Т.
е категорична ,че не е казвала на бащата
на бебето ,че детето е имало шанс да оцелее ако е било родено в болницата в гр.В.Търново.
Показанията
на свидетелките П. и Т., съдът намира за явно тенденциозни с оглед
заинтересоваността им от изхода на делото. Установи се ,че от години съществува
конфликт между АГ отделенията в болниците в гр.В.Търново
и гр.Г.Оряховица, като всеки от работещите там е демонстрирал
професионално превъзходство. От друга страна показанията на тези свидетелки
очевидно противоречат на писмените доказателства по делото, касаещи терапията приложена
както на С.Д. така и на детето, противоречиви са показанията им и относно
състоянието на бебето Н. при постъпването му в тяхната болница. Съдът счита ,че
техните показания са недостоверни в голямата си час и поради факта ,че те също
са отговорни за смъртта на Н.С. в чисто медицински аспект.
От показанията на св.Г.К. - хирург
в болницата в гр.В.Търново се установява ,че същата е
прегледала Н.С. след като бил интубиран и тогава
бебето било по-розово, имало и дишане. След прегледа решила да се изчака
известно време. По-късно отново била извикана за консултация и тогава детето
било вече в тежко състояние.
По делото бе изслушан свидетелят д-р Н.С.- патологоанатом, който е извършил аутопсията на починалия Н.С..Свидетелят
е установил след изследвания на починалото дете ,че причината за смъртта е хиелинно-мембранна
болест.
По делото бяха изслушани свидетелите В.Б., С.К., В.М. и С.И.
–акушерки в родилно отделение в МБАЛ-гр.Горна Оряховица и д-р М.К.- управител на болницата, през 2009г.
От показанията на св.Б. се
установява ,че след раждането, бебето Н.С. е било в добро общо състояние,
розово, плачещо и с добър тонус. Бебето било аспирирано
и не било реанимирано
тъй като това не се налагало.
Според свидетелката В.М.,
след раждането, бебето Н.С. било жизнено и нямало проблеми.
От показанията на св.С.И. –дежурна
акушерка на 29 срещу 30 юни 2009г. се установява ,че същата е присъствала и лично е вписала
резултатите от ехографското изследване на С.Д.,
извършено от д-р Л. при постъпването на жената в МБАЛ-гр.Г.Оряховица.На
родилката била назначена задържаща и дексаметазонова
терапия. Свидетелката трябвало да следи и левкоцитите на родилката на шест
часа. До приключване на смяната на св.И., С.Д. се чувствала добре При постъпването на
родилката в приемно отделение тя подписала документи съдържащи информираното и
съгласие.
Д-Р К. обясни пред съда ,че съгласно Правилника за
устройството и реда на медицинското заведение и на отделението решението за
пристъпване към родоразрешение се взема от лекуващия
гинеколог или дежурния такъв и от началника на отделението или следващия го по
старшинство лекар. При вземането на това решение не участва д-р Г. и тя поема
бебето след раждането му.
От показанията на свидетелката д-р Р.- републикански
консултант по неонатология се установява ,че когато тя е пристигнала в МБАЛ-В.Търново,
детето било в много тежко състояние и с ренгенови данни за пневмоторакс . Направена била торакоцентеза, но не било транспортирано в УМБАЛ-гр.Плевен, защото състоянието му не го позволявало. Според
свидетелката детето е било с тежка хиелинно- мебранна болест и с
усложнение –пневмоторакс, когато тя е пристигнала и въпреки реанимационните
мерки не успяло да оцелее.
На досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска
експертиза от вещите лица проф.д-р Е.Г.-педиатър-неонатолог, доц.д-р Н. С.
- съдебен лекар и д-р Л.Д. акушер-гинеколог, управител на медицински център.Същите вещи лица за изготвили и допълнителна съдебно
медицинска експертиза, изготвена на досъдебното
производство. В тези експертизи вещите лица дават заключение ,че
непосредствената причина за смъртта на Н.С. е хиелино-мембранна
болест, развила се на базата на недоносеност-2-ра степен и довела до тежка
прогресираща дихателна недостатъчност, вследствие на смесен сърфактант
–дифицин. Вещите лица са приели ,че решението са
раждане, чрез цезарово сечение е неправилно взето. Според тях не била налице
спешност, тъй като от медицинската документация с която разполагат се виждало,
че още при постъпването на бременната тя
имала завишени левкоцити , което сочело на инфекция. Според вещите лица, на С.Д.
не било направено изследване на детските тонове, с акушерски монитор, не била проведена
профилактика на респираторния дистрес синдром с кортикостероиди и със същата цел не бил приложен, сърфактант тъй като това не било по силите на болницата в Г.Оряховица.
Според вещите лице подсъдимите не следвало да избързват с цезаровото сечение ,
а било необходимо бременната да бъде преведена в родилното отделение в МБАЛ –гр.В.Търново или в гр.Плевен. Според
вещите лица добрата медицинска практика е налагала бебето да бъде
транспортирано в утробата на майката до медицинско звено с възможност за
провеждане на животоспасяващи процедури от неонатолог,
а не забавяне на транспорта до това звено с 3 часа. Вещите лица са приели ,че
не е своевременно диагностицирано започналата дихателна недостатъчност на
бебето и е налице неадекватна терапевтична намеса в първите часове от
раждането. Счели са, че транспорта е задълбочил дихателната недостатъчност, тъй
като детето не е интубирано, а е обдишвано
с Амбу. Констатирано е ,че медицинската документация
в болницата в гр.Г.Оряховица е непълна и ненадлежно водена. Според вещите лица при правилно
акушерско поведение и проведена профилактика на респираторния дистрес-синдром с кортикостероиди,
както и при проведена адекватна първична реанимация на новороденото е бил
възможен благоприятен изход за новороденото бебе. В допълнителното заключение
вещите лица са дали заключение, че акушер-гинеколозите на база знанията си от
учебниците е следвало да предвидят развитието на хиелино-мембранна
болест при новороденото. В заключението си вещите лица изразяват становище ,че
е налице причинно следствена връзка между неправилното акушерско поведение и недостатъчните неонатологични
грижи с фаталния изход за Н.С..
В съдебно заседание вещите лица С., Д. и Г. поддържат
заключението на тройната съдебно-медицинска
експертиза и на допълнителната такава. При защита на заключенията д-р Г. заяви
,че според нея подсъдимата Г. не е допуснала нито диагностична, нито
терапевтична грешка. Всички вещи лица са категорични ,че св.Д.
е родила в 34 гестационна седмица. След предявяване
на вещите лица на страници 4,5 и 6 от том ІІ от ДП те промениха становището си
, и заявиха ,че има доказателства ,че е извършено ехографско
изследване при постъпване на майката в болницата, още същия ден е започнало
антибиотично лечение и терапия с дексаметазон, повече
от 24 часа преди родоразрешението. Д-р Г. счита ,че в
болницата в гр.В.Търново детето е постъпило в
стабилно състояние и не е имало
индикации за апаратна вентилация и за интубация. То
се влошило чак към 13.30 часа. Първоначално д-р Д. изрази становище ,че е
следвало майката да бъде пренасочена в друга болница още преди да получи
контракции и според него, ако бебето е било родено в болница в гр.Плевен или гр.София е имало
шанс да живее.
По време на изслушване на експертите подсъдимите се възползаваха от правото си да дават обяснения по всяко
време в процеса. След обясненията на подсъдимите, отново бяха изслушани
експертите С., Г. и Д.. Вещото лице Г. заяви , че след изслушване на
обясненията на подсъдимите и след като е направила справка и е установила ,че АГО отделението в МБАЛ - Г.Оряховица е второ
ниво по компетентност, а неонатологията е първо ниво
счита ,че подсъдимите са постъпили професионално и адекватно и са отчели
високия риск за майката. Това становище споделиха и останалите вещи лица и
всички те заявиха, че подсъдимите са спазили правилата на добрата медицинска
практика и ,че не са извършили нарушенията на посочените в обвинителния акт
нормативни актове. До коренна промяна в изводите на вещите лица се стигна след
като същите се запознаха с писмени доказателства от досъдебното
производство касаещи изследванията и профилактиката направени както на
родилката, така и на бебето и след като изслушаха подсъдимите.
Поради описаното
по-горе противоречие в изводите на вещите лица, по искане на представителя на прокуратурата, по
делото бе допусната повторна петорна съдебно-медицинска
експертиза, която бе възложена на експертите проф.д-р
Е.Г.-педиатър-неонатолог, доц.д-р
Н. С. - съдебен лекар и д-р Л.Д. акушер-гинеколог и на д-р А.Б. акушер -гинеколог и доц.д-р Б.С.. Вещите лица от тази експертиза приемат ,че
към 01.07.2009г. не е бил приет Медицински стандарт по акушерство и гинекология,
а само такъв по неонатология. Те считат , че
подсъдимите К. и С. според утвърдените правила за медицинска практика и оценка на състоянието на бременната , след
обработката и , и при липса на необходимост от спешно родоразрешение,
още същия ден в интерес на бебето е следвало да я преведат с линейка в родилно
заведение с неонатологично отделение от второ ниво на
компетентност, където да се извърши родоразрешението.
Приемат, че подсъдимата Г. е преценила правилно риска, информирала е неонатолозите в МБАЛ-В.Търново и
е организирала транспорта на бебето. Присъствието и при раждането и първите
грижи за новороденото са били съгласно изискванията на стандарта. Вещите лица
дават заключение ,че Н.С. е починал от хиелинно-мембранна болест,
породена от незрялост на новороденото / 34 гест.
седмица/ и вторичен сърфактант-дефицит на база на
развилата се инфекция. В съдебно заседание вещите лица поддържат заключението
си. Д-р Д. потвърждава становището си ,че гинеколозите е трябвало да обработят
родилката и да я изпратят в болница в която могат да се положат адекватни неонатологични грижи. Д-р Д. счита ,че гинеколозите не са
отчели тежестта на последиците за бебето. Вещите лица са категорични ,че д-р Г.
не е нарушила задълженията си.
Защитата възрази
срещу заключението на петорната съдебно медицинска експертиза и беше направено
искане същата да не бъде приета Съдът приема ,че част от заключението на
допълнителната петорна експертиза е неточно. Вещите лица считат, че към 2009г.
не е имало утвърден стандарт по акушерство и гинекология, което се опровергава
от представените по делото писмени доказателства. Освен това прави впечатление
,че анализа на събраните по делото доказателства е направен едностранно и
вещите лица не са обсъдили задълбочено въпроса до какво е довело самонадеяното
според тях поведение на гинеколозите да изродят С.Д. в 34 гестационна
седмица в болница с първо ниво на неонатологичен
сектор. Дали раждането в такова болнично заведение е попречило на бебето да се
окаже адекватна медицинска грижа и кога то се е влошило. Всички тези въпроси не
намират логичен отговор в заключението на тази допълнителна петорна експертиза
и съдът приема същата за немотивирана и не я цени.
По
искане на страните бе допусната комплексна допълнителна повторна петорна
експертиза, която освен на поставените до момента въпроси следваше да отговори
на допълнително поставени въпроси от страните. Заключението на тази експертиза
бе изготвено от вещите лица: доц.д-р М.Г.- съд. лекар,
доц.д-р Р.Т.-акушер-гинеколог, д-р В.Н.
акушер-гинеколог, доц.д-р М.К.-педиатър и неонатолог и доц.д-р Р.Г.-специалист
по детски болести и неонатология. Вещите лица видно
от съобразителната част на заключението са обсъдили и анализирали всички писмени и гласни
доказателства по делото и са дали категорично и еднозначно заключение ,че всеки
от подсъдимите в процесния случай не е допуснал нарушение на медицинските
правила, медицинските стандарти по неонатология и
акушерство и гинекология, както и правилата на добрата медицинска практика. Категорични
са, че всеки от подсъдимите не е нарушил нормативната уредба/ законова и
подзаконова/, касаеща осъществяването на трудовите му функции. Всеки от
подсъдимите не е нарушил правилата на вътрешната организация в болницата и
отделението. Вещите лица са категорични ,че прегледите и изследванията
извършени от всеки от подсъдимите на св.С.Д. и на
бебето Н.С. са в адекватни и в достатъчен обем. Не може да се твърди , че са
непълноценни и повърхностни действията или, че са бездействали. Вещите лица са
проследили хронологията на раждането на Н.С. и са достигнали до категоричния
извод, че правилно бебето е обслужено след раждането и не може да се твърди , че за влошаването на здравословното му състояние
е от значение транспортирането му от
болницата в гр.Г.Оряховица до тази в гр.В.Търново. Вещите лица са отговорили ,че от 01.07.2007г.
са приети и утвърдени правила за добра медицинска практика, както обща, така и
касаещи специалностите акушерство и гинекология
и неонатология, съгласно т.4 от чл.5 от Закона
за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална
медицина .Тези правила са изразени в
приетите стандарти по двете медицински специалности. АГ и Неонатология.
Към 2009г. не е било определено ниво на компетентност на отделенията по неонатология. В съдебно заседание вещите лица допълниха
заключението си и защитиха мотивирано , компетентно и задълбочено изводите в
него. Доц.Г. обясни ,че по размери бебето на С.Д. е
било обещаващо ,че може да живее в условията в болницата в гр.Г.Оряховица.
Раждането в 34 гестационна седмица не изисква
лекарите да търсят здравно заведение, в което може да се окаже адекватна
медицинска помощ, тъй като в болницата в гр.Г.Оряховица
е оказана адекватна медицинска помощ. Доц. Р.К. защити заключението си с това
,че в много малки лечебни заведения в страната се раждат бебета в ниска гестационна седмица и те ако развият хиелинно-мембранна
болест търпят транспортиране в болница от по-високо ниво. К. счита, че в
конкретния случай , дори да са отчетени 100% всички рискове за детето , докато
то не се роди , не може да се прецени дали има или не хиелино-мембранна
болест, която се развива след раждането. Д-р Н. обясни пред съда, че
подсъдимите С. и К. са видели ,че на фона на тройна антибиотична
комбинация непрекъснато растат
левкоцитите на майката и са оценили ,че
това е много лоша прогноза за живота.
Това означава ,че инфекцията не се
повлиява от антибиотиците и трябва да се
предприеме родоразрешение и по този начин да се спаси
живота на майката.
При задълбочен и комплексен анализ на описаните
доказателства се налагат следните правни изводи:
Срещу
всеки от подсъдимите е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление
по чл.123 ал.1 от НК, за това ,че на
01.07.2009г. при условията на независимо съпричиняване причинил смъртта на Н.С., поради немарливо
изпълнение на правно-регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност- медицинска професия, като нарушил
редица нормативни актове и правилата на добрата медицинска практика. За да е
налице престъпния състав на чл.123 ал.1 от НК, за всеки от подсъдимите следва
да се докаже , че всеки от тях е извършил непредпазлива престъпна дейност, като
извършеното от всеки от тях е в пряка причинна връзка с престъпните последици. В
конкретния случай на подсъдимите е повдигнато обвинение за немарливо изпълнение
на служебните задължения, което предполага знание на правилата и въпреки това нарушаването им и може да бъде
извършено при небрежност и при престъпна самонадеяност. За да се приеме ,че
обвинението е доказано следва да се съберат доказателства за това ,че всеки от
подсъдимите е нарушил специалните правила посочени в обвинителния акт и
правилата на добрата медицинска практика и това да е в пряка причинна връзка с
настъпилия противоправен резултат.
В
заключението си вещите лица от допълнителната комплексна, петорна съдебно-
медицинска експертиза са проследили действията на подсъдимите от момента на
постъпване на С.Д. в болницата в гр.Г.Оряховица до
смъртта на бебето и Н.С.. Констатирали са ,че веднага след приемането
бременната, д-р К. е осигурил адекватен диагностично-лечебен процес, като отчел детските тонове на
акушерски монитор, провел антибактериално лечение с антибиотичи
и повече от 24 часа преди раждането извършил профилактика на Респираторния Дистрес Синдром с кортикостероиди
. Въпреки ,че прокурорът в диспозитива на обвинението си е приел , че и
подсъдимият С. е следвало да извърши горните изследвания и назначения на
медикаменти, от показанията на разпитаните свидетели се установява , че именно
д-р К. е приел родилката Д. в АГО и той е следвало и е извършил горния диагностично-лечебен процес. Няма съмнение , че в журнала е
вписано назначението на антибиотици за появилата се инфекция и това ,че
медикаментозно е извършена превенция с кортикостероиди
, за това бебето да не се роди с белодробна недостатъчност. Безспорно се
установява от приложените изследвания на св.Д.,
анализирани от всички вещи лица ,че нивото на левкоцити в кръвта и се е
покачило въпреки влетите антибиотици и това е мотивирало подсъдимите да
пристъпят спешно към родоразрешение .Вещите лица от
допълнителната, комплексна, петорна съдебно-медицинска
експертиза са категорични ,че подсъдимите не са избързали с цезаровото сечение,
тъй като към онзи момент вече е съществувала опасност за живота на майката.
Вещите
лица са категорични ,че подсъдимите С. и К. не са нарушили правилата за добрата
медицинска практика обективирани в Стандарта по неонатология и Правилника за вътрешния ред на болницата.
Според експертите двамата подсъдими е следвало да оценят риска за бебето. То се
ражда в 34 гестационна седмица и това създава риск да
се роди с не развити бели дробове, такъв риск съществува и от наличието на
фекална инфекция при майката. Подсъдимите обаче са отчели , че клиничните
изследвания показват, че бебето ще се роди около 2 килограма и това според
експертите намалява този риск. Доколко подсъдимите са отчели този риск за
бебето вещите лица оценяват на база опита на същите и наличието на сключен договор между
болницата и НЗОК за оказване помощ по клинична пътека за израждане на
недоносени бебета. Вещите лица считат, че при наличието на клинични данни за
спешност на родоразрешението по-важен е бил живота на
майката и правилно е пристъпено към цезарово сечение,
а акушер-гинеколозите не са нарушили правилата за добра медицинска практика. Експертите
и от двете петорни медицински експертизи са категорични, че подсъдимата Г.
осигурила адекватен диагностично-лечебен процес по отношение
на новородения Н.С. и спазвайки правилата на добрата медицинска практика е
насочила детето към неонатологичен сектор от второ
ниво в болницата в гр.В.Търново. Тя е констатирала
,че бебето е малко на килограми / 1800гр./ , поставила го е в кувьоз и се е обадила за консултация. Бебето е било розово
и е дишало само. Д-р Г. е преценила , че е възможно да се развие хиелинно-мембранна болест за която все още нямало клинични
данни и поради това потърсила консултация. Когато д-р Т. пристигнала, бебето
било в добро състояние и дишало самостоятелно. В медицинското направление д-р Г.
посочила ,че се изпраща в болницата в гр.В.Търново поради това ,че е с ниско тегло. Въпреки
твърденията на д-р Т., която е поела отговорността за детето, че то било синьо
и трудно дишало, тя все пак преценила ,че не е нужно да бъде поставяно в кувьоз и на ръце го пренесла в линейката. Там му включила
кислород и по пътя не се наложило бебето да бъде реанимирано
.Дори при пристигането му в гр.В.Търново бебето не
било поставено на апаратна вентилация , а това станало много по-късно към 13.30
часа, когато състоянието му се влошило. Тук следва да се обсъди един много
важен въпрос в светлината на противоречивите становища на двете петорни
медицински експертизи, относно тава следвало ли е майката преди раждането да
бъде преведена в болнично заведение с неонатологична
помощ от по-високо ниво. Този спор се явява само теоретичен, ако не се обсъди
въпроса в конкретния случат дали това ,че майката не е изпратена в друго
лечебно заведение е довело пряко и непосредствено до смъртта на детето Н.С.. Дори
да се приеме ,че така е следвало да стане според правилата на добрата
медицинска практика, то от събраните писмени доказателства и гласни такива се
установя ,че бебето Н. чак в 13.30 часа е поставено на апаратна вентилация. До
това време бебето е било сравнително добре и за него не са полагани грижи,
различни от тези полагани от д-р Г. след раждането. Следователно при влошаване
здравословното състояние на детето, то вече е било в болницата гр.В.Търново и раждането му в болницата в гр.Г.Оряховица не е довело до забавяне на животоспасяващите
медицински действия с помощта на по-добра материална база и по-квалифициран
персонал. По изложените съображения съдът намира ,че дори да се приеме, че
подсъдимите К. и С., съгласно правилата за добра медицинска практика е трябвало
още при постъпването на С.Д. да я насочат към друго медицинско заведение, то
нарушаването на това правило не е довело до смъртта на Н.С..
Поради
горните съображения съдът приема за установено по безспорен начин ,че всеки от
подсъдимите не е проявил небрежност при осъществяване на трудовите си функции
като лекар, които по своята същност представляват правно-регламентирана
дейност , представляваща източник на повишена опасност и не е нарушил който и
да било нормативен акт, стандарт или правилата за добра медицинска практика и
не е причинил с действията си смъртта на Н.С. на 01.07.2009г.Поради това съдът
призна подсъдимите К., С. и Г. за невинни
оправда всеки от тях по повдигнатото му обвинение по чл.123 ал.1 от НК.
Съдът
отхвърли предявения граждански иск от С.Д. и Н.П. за причинени неимуществени
вреди в размер на 300.00 хиляди лева в резултат на престъплението за което са
предадени на съд подсъдимите тъй като прие ,че подсъдимите нямат вина за
смъртта на Н.С..
Направените
по делото разноски следва да останат за сметка на Държавата, на осн. чл.190 ал.1 от НПК.
В този
смисъл е и произнесената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: