РЕШЕНИЕ
гр.София,
…………….. 2019
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, I въззивен състав в
публичното заседание, проведено на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
НИКОЛОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Рени Атанасова и с участието на прокурора Кирил Димитров,
като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВ ВНОХД № 2295 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на
глава XXI НПК.
С решение от 03.04.2019 г. по НАХД № 4064/2019 г. Софийски Районен
съд – Наказателно отделение, 5 състав е признал обвиняемия П.Д.Т. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като на осн. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба” в размер
на 1000 лева.
Срещу процесния съдебен акт са подадени жалба и
писмено допълнение към същата от защитника на обвиняемия П.Д.Т. - адв. А.. В жалбата и писмено допълнение се
излагат доводи, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на процесуалните
правила, тъй като в мотивите е цитирал пледоария не на защитника, а на лице по
друго дело и в същите не е обсъдил неговите възражения и аргументи срещу
обвинението. На следващо място, в жалбата и допълнението се излагат и
твърдения, че незаконосъобразно и необосновано първоинстанционният съд е признал за виновен подзащитния му, като
е приел, че управляваното от него дружество е било изпаднало в неплатежоспособност.
Моли се въззивният
съд да отмени първоинстанционния акт и да признае обв. П.Д.Т. за невиновен в
извършване на престъплението по 227б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Алтернативно се моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на СРС,
за ново разглеждане.
С жалбата и писменото допълнение не се
депозират искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 06.06.2019 г., въззивният съд по реда на
глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, изслушването на
експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав представителят на
СГП оспорва жалбата и моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното
решение. Пледира, че от писмените доказателства и експертизите по делото се установяват
всички обективни признаци на престъпление против кредиторите, а мотивите на СРС
са документално обосновани.
Защитникът на обвиняемия Т. - адв. А. поддържа жалбата и допълнението и моли за
отмяна на първоинстанционното решение като незаконосъобразно и необосновано. Счита,
че от представените пред първата инстанция писмени доказателства – счетоводни
документи на дружеството за 2014 г., е видно, че за инкриминирания период
дружеството е имало повече приходи, отколкото разходи, поради което е било в
задоволително финансово състояние далеч от това на неплатежоспособност.
Пледира, че в мотивите си СРС не прави коментар и анализ на нито едно писмено
доказателство и, проявявайки небрежност, цитира пледоария с коренно различно
съдържание от изложеното от защитника. Моли въззивния съд да постанови решение,
с което да оправдае обвиняемия. Алтернативно моли съда да върне делото на СРС
за ново разглеждане.
Обвиняемият П.Д.Т. в пледоарията си поддържа казаното от защитника си.
в предоставеното му право на последна дума заявява, че не е виновен.
Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и обсъди
доводите, посочени в нея, както и тези изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира, че са налице основания за
неговата отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане:
По
делото първата инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до липсата на надлежно изготвени мотиви, от които да
се установи формирал ли е някакво вътрешно убеждение районният съдия, разгледал
и решил делото. Така допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до
ограничаване на правата на обвиняемото лице да разбере въз основа на какви
доказателствени материали съдът е формирал изводите си за виновността му, които
няма как да бъдат отстранени от въззивния съд, а също и при изготвяне на
мотивите към съдебния акт в частта, налагаща задължителен анализ на приобщения
доказателствен материал, което обосновава касационното основание за липса на
мотиви /чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК/.
Първоинстанционният съд с решението, предмет
на въззивен контрол, се е произнесъл по повдигнатото с постановление за
освобождаване от наказателна отговорност спрямо П.Д.Т. обвинение за
престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Видно от съдържанието на мотивите, районният съд
изцяло е възприел и преписал изложената от прокурора фактическа обстановка, на
база на която е признал обвиняемия за виновен. Същевременно въззивният съдебен
състав констатира, че първостепенният съд не е изпълнил едно от основните си
задължения по чл. 305, ал. 3 НПК, да подложи на пълен анализ събраната в хода
на съдебното следствие доказателствена маса, поради което е препятствана възможността
за преценка на въпросите, какво първоинстанционния съд приема за установено от
фактическа страна, въз основа на която преценка следва да направи своите правни
изводи.
Едно от основните положения на
доказателственото пеналистично право на Р. България, е задължението на съда да
анализира събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като изложи
съображения защо едни приема, а други отхвърля като недостоверни. Необсъждането
на всички доказателства и липсата на мотиви за приемането на едни и
отхвърлянето на други, води до формиране на вътрешно убеждение на
първостепенният съд при липса на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, с което се нарушава един от основните принципи,
възведени в нормата на чл. 14 от НПК.
В изготвените към обжалваната присъда мотиви,
в частта, в която се обсъждат доказателствата и доказателствените средства,
първостепенният съд е посочил, че приетата фактическа обстановка се
установявала по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства –
разпит на свидетеля Янита Тончева и писмените доказателства, без да
конкретизира писмените доказателствените източници, от които черпи своите
фактически изводи.
При анализа на доказателствата в мотивите,
контролираният съд декларативно е посочил, че кредитира показанията на свидетеля
Тончева, като се е задоволил единствено да възпроизведе част от съдържанието на
разпитите на свидетелката от досъдебното производство, без да излага
съображения защо основава изводите си на тях. Не може да бъде прието за анализ
и формалното посочване на бланкетни изрази като „съдът не констатира
противоречия, несъответствия или непоследователност в събрания по делото
доказателствен материал“, най-малкото поради обстоятелството, че в хода на съдебното следствие са приети
писмени доказателства депозирани от защитника, които не са били обект на
изследване от съдебно-счетоводната експертиза и които внасят съмнения в обосноваността
на заключението ѝ.
На следващо място, първостепенният съд не е
подложил на внимателен анализ писмените доказателства по делото, нито
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза, които имат водещо значение за съставомерността
на поведението на обвиняемия и преценка за началния момент на настъпване на
неплатежоспособността. В тях се съдържат данни за финансов резултат печалба
през 2014 г. и загуба през 2015 г., поради което за въззивния съдебен състав не
става ясно от мотивите на първостепенният съд дали ги кредитира. Тук е моментът
да бъде отбелязано, че заключението на вещото лице само по себе си е
противоречиво и лишено от логика. Освен това между тези доказателствени
източници и показанията на свидетелката Тончева са налице съществени
противоречия относно причината за неизпълнение на паричното задължение,
налагащи внимателното им и аналитично обсъждане, което да е изцяло съобразено с
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.
Поради липсата на анализ на доказателствата и
средствата за тяхното установяване, въззивният съд не е в състояние да установи
доказателствения източник, от който първостепенният съд черпи доказателствени
факти за изводите си, че търговското дружество, чиито управител е бил
обвиняемият, е изпаднало в неплатежоспособност на 13.12.2014 г., от която дата
е възникнало задължение за обвиняемия да поиска от СГС откриване на
производство по несъстоятелност.
В тази връзка следва да се посочи, че
защитникът на обвиняемия -адв. А., в пледоарията си пред първата инстанция е
навел множество доводи за доброто финансово състояние на дружеството към
инкриминирания момент. Контролираният съд, освен че изобщо не е обсъдил изложените
в защитната пледоария в съдебното заседание възражения, в мотивите си е цитирал
пледоария по друго дело, като не само се споменава името на друго лице, но и са
изложени различна обстановка и възражения. Отсъствието на отговор на възраженията
на защитата, контролираният съд отново не е изпълнил изискването на чл. 305,
ал.2 от НПК, което по същество се равнява на липса на мотиви.
При така констатираната липса на анализ на
доказателствения материал, въззивният съд приема, че СРС е допуснал нарушение
на процесуалните правила, от категорията на съществените по смисъла на чл. 348,
ал. 3, т. 2 пр.1 от НПК, а именно липса на мотиви, което има за своя единствена
последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
В случай, че въззивният съдебен състав се
произнесе по съществото на обвинението, като отмени първоинстанционното решение
и постанови ново, лишава страните от една пълноценна във всякакъв план
инстанция по фактите и правото, което е процесуално недопустимо.
С оглед на изложеното, както и на това, че е
налице въззивна жалба от защитника на обвиняемия П.Д.Т. – адв. А.,
първоинстанционният акт следва да бъде отменен и делото върнато на СРС за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Въззивният състав е длъжен да отбележи, че в
конкретния случай, не може да отстрани допуснатото от СРС нарушение на
процесуалните правила, като това нарушение единствено може да бъде отстранено
от СРС, при новото разглеждане на делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 334‚ т.
1 вр. чл. 335, ал. 2 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
от 03.04.2019 г.,
постановено по НАХД № 4064/2019 г. по
описа на Софийски Районен съд –
Наказателно отделение, 5 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.