РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Бургас, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х. Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20252000500008 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
20402/20.11.24г. на БОС от И. З. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
О., о. Б., ул. "Р." № * и В. З. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. О., о. Б., ул.
"Ч." № ***, чрез адв. П. С. от АК - В. и адв. Б. Р. от АК - В., със съдебен адрес:
гр. В., ул. „А. Д.“ № **, против решение № 853/15.10.24г. по гр.д.№
1204/2023г. на БОС, с което е уважен предявеният от „Баристър" ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. "Дрин”
№ 13, ет.2, ап.1, представлявано от управителя Е. Х. С., със съдебен адрес: гр.
В., ул. "Т. Д.” № **, ет. *, ап. * иск за обявяване за относително
недействителен по отношение на въззиваемото дружество на сключения с
н.а. № ***, том **, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус М. Б., рег.
№ *** на НК, с район на действие РС-Несебър, договор между двамата
въззивници за дарение на недвижим имот, подробно описан по н.акт, като
разноските по делото са възложени в тяхна тежест. Заявяват, че решението е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърдят, че съдът е
постановил своя краен акт, като не е зачел въведеното възражение за
1
разваляне на предварителния договор за покупко-продажба на процесния
имот, възражението, че дружеството-ищец не е построило сградата, а също
въведените възражения за нищожност на договора от 12.09.2008г. Оспорват
изложените в решението изводи относно приложеното споразумение за
прекратяване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия
имот, по-конкретно свързаните с приложението на чл.181 ГПК и
разпределянето на доказателствената тежест между страните. Въвеждат
оплакване във връзка с приложението на ТР № 1/2020г. от 27.04.2022г. ОСГТК
и обосновават аргументи за отмяна на постановения съдебен акт. Молят за
решаване на спора по съществото му и отхвърляне на иска. Нямат
доказателствени искания. Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемото „Баристър" ООД, гр.Варна, представлявано от
управителя Е. С., оспорва въззивната жалба. Поддържа правилност на
постановеното решение и моли за потвърждаването му. Излага подробни
аргументи. В случай, че съдът реши да преразпредели доказателствената
тежест между страните – моли за допускане на допълнителни доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
срещу акт подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция.
Предявеният иск е с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Производството пред БОС е образувано по искова молба от „Баристър"
ООД, гр.Варна против И. З. В. и В. З. В. с иск да се приеме за недействителен
по отношение на дружеството на основание чл.135 ЗЗД договор за дарение на
недвижим имот, извършен с н.а. № ***, том **, рег. № ****, нот. дело №
***/**** г. на нотариус М. Б., гр.Несебър. Твърди се, че в полза на И. В. било
отстъпено право на строеж за изграждане в ПИ с идентификатор 53045.502.**
по КККР на гр. О. на жилищна сграда № **, с РЗП 628.79 кв.м., описана по
исковата молба. С договор от 12.09.2008г. суперфициарът възложил на
въззиваемото дружество да извърши изцяло за своя сметка, със свои сили и
средства строителството на сградата, като поел задължение срещу
построяването й при горните условия да прехвърли на дружеството правото
на собственост в двумесечен срок от въвеждането й в експлоатация. Съгласно
договора, при неизпълнение на това задължение било уредено правото на
дружеството да поиска обявяване на договора за прехвърляне на
2
собствеността върху сградата за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че в изпълнение на поетите задължения,
дружеството възложило строителството на трето лице-търговец и сградата
била окончателно завършена през 2013г. Въпреки това, снабдяването с
удостоверение за въвеждане в експлоатация станало на 05.07.2018г., от която
дата възникнало задължението на Ив.В. в двумесечен срок да прехвърли
собствеността върху нея на въззиваемия търговец. Поради отлагане във
времето на прехвърлителната сделка и след справка в Служба по вписванията
при НРС, станало ясно, че още на 23.08.2018г. въззивникът И. В. извършил
разпореждане с имота и дарил собствеността върху сградата на брат си – В. В..
Действието е преценено от страна на „Баристър" ООД, гр.Варна като
увреждащо и е заведен настоящият иск. Ангажирани са доказателства,
исковата молба е надлежно вписана.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, двамата въззивници оспорват иска. Заявяват, че не са
налице основания за уважаването му. Оспорват материално-правната
легитимация на дружеството. Твърдят, че то обосновава активната си
легитимация с твърдение, че е кредитор по договора от 12.09.2008г., с който
му било възложено изграждането на постройката в ПИ с кадастрален
идентификатор 53045.502.** по КККР на гр. О., срещу поето от възложителя
задължение, след извършване на възложеното и снабдяване с разрешение за
ползване на сградата, в 2-месечен срок да прехвърли собствеността върху
постройката на изпълнителя по договора. Твърдят, че този договор е
прекратен по взаимно съгласие между страните, считано от 30.03.2023г.
Оспорено е изпълнението от страна на „Баристър" ООД, гр.Варна по договора
от 12.09.2008г. Въведени са правозащитни възражения за нищожност на
договора, на първо място поради неговата пълна липса на основание, на
следващо - като привиден и прикриващ обещание за дарение. Твърди се,
също, неговата нищожност, поради противоречие с правилата на морала и
добрите нрави, на основание липса на еквивалентност на насрещните
престации.
Въззивниците се позовават на Тълкувателно решение № 1 от
27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК и молят, независимо че в
производството по чл.135 ЗЗД не се изследва съществуването на вземането, да
3
бъдат разгледани правозащитните им възражения за нищожност, като пряко
свързани с качеството на въззиваемото дружество на кредитор. Молят за
отхвърляне на иска и също ангажират доказателства.
Безспорно е между страните, че със заповед № 838/26.10.2007г. на
вр.и.д. Кмет на Община Несебър е отстъпено право на строеж на И. З. В. за
изграждане на жилищна сграда – ЗП № 12 в УПИ **, кв. * по плана на гр. О.,
при граници на УПИ – описани по заповедта – стр.4 по гр.д.№ 1204/2023г.
БОС. Със заповедта е определена цена на правото на строеж в размер на 45
570лв., както и дължимите от суперфициара режийни разноски и местен
данък. На основание заповедта е сключен договор № 16 от 29.01.2008г.,
надлежно вписан в Служба по вписванията при НРС, за отстъпено право на
строеж върху общинска земя. Впоследствие, със заповед № 342/11.05.2009г. на
Кмета на Община Несебър е заповядано И. В. да доплати сумата от 21 100лв.
за 201кв.м., представляващи разликата между определената с договора за
ОПС от 29.01.2008г. разгъната бруто застроена площ и площта по одобрен
архитектурен проект. Със същата заповед са определени допълнителни
режийни разноски и местен данък в полза на Община Несебър, а впоследствие
е сключен анекс към договора за ОПС върху общинска земя № 18 от
29.06.2009г., също надлежно вписан в Служба по вписванията при НРС.
Междувременно, на 12.09.2008г. И. В., в качеството му на собственик
на право на строеж върху общинска земя, от една страна и от друга –
„Баристър“ ЕООД, гр.Варна, сключили приложения на стр.8 по делото
договор. Съгласно условията му, И. В., като възложител, възложил, а
„Баристър“ ООД, гр.Варна – приел, в качеството на изпълнител, да извърши
изцяло за своя сметка проучване, проектиране и строителството на процесната
сграда, описана по площ, етажност и местоположение в договора. В договора
е вписано, че приносът на възложителя се изчерпва с оказване на съдействие
за снабдяване с необходимите административни разрешения и възлагане на
строителството на предприемача. Съгласно р.II. чл.8 от договора, след
построяването на сградата, възложителят е длъжен да прехвърли
собствеността върху нея на предприемача, т.е. на изпълнителя, по нотариален
ред в двумесечен срок от издаване на разрешение за ползването й – р.II. чл.2.
Действително, както възразяват въззивниците в отговора против
исковата молба, по договора не е предвидена насрещна престация в полза на
4
прехвърлителя на правото на строеж срещу задължението му да прехвърли
собствеността върху новоизграденото. Договорът, безспорно е каузален, но не
съдържа клаузи относно заплащане на цена или друго възмездяване за
отчуждаването на бъдещата сграда.
По делото са приложени доказателства относно построяването на
сградата, които настоящият състав няма да обсъжда при приложение на чл.153
ГПК, понеже страните нямат спорове по този факт.
От приложеното на стр.23 по гр.д.№ 1204/2023г. по описа на Бургаски
окръжен съд се установява, че на 05.07.2018г. И. В. се снабдил с удостоверение
за въвеждане на строежа в експлоатация и от 06.07.2018г. започнал да тече
двумесечният срок за прехвърляне в полза на „Баристър“ ООД на
собствеността върху него.
Приблизително месец след това, с процесния н.а. № ***, том **, рег. №
****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус М. Б., гр. Н. - стр.10-11 по гр.д.№
1204/23г. БОС И. В. дарил собствеността върху сградата на втория въззивник
– В. В. – негов брат.
Твърди се в отговора против исковата молба, че договорът от
12.09.2008г. между И. В., в качеството му на собственик на право на строеж
върху общинска земя, от една страна и от друга – „Баристър“ ЕООД - гр.
Варна, е прекратен, считано от 30.03.2023г., също се въвеждат и
правозащитните възражения за нищожността на този договор на няколко
правни основания, както бе посочено по-горе, а също въззивниците се
позовават на ТР № 1/2020г. от 27.04.2022г. ОСГТК, като молят съда да се
произнесе в мотивите на настоящото решение относно нищожността на
договора.
За да приеме крайните си решаващи изводи, настоящият състав
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1, предл.I ЗЗД: „Кредиторът може
да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за
увреждането“. Цитираният законов текст посочва елементите на фактическия
състав, чието наличие би довело да уважаване на иск с правно основание
чл.135 ЗЗД. На първо място следва да бъде установено качеството на ищеца на
„кредитор“, с действително вземане или притезание, действие на длъжника, с
5
което препятства удовлетворяването на това вземане или упражняване на
дължимото поведение и от субективна страна – знание на длъжника за
увреждането.
По отношение на качеството на въззиваемото дружество на
„кредитор“, настоящият състав съобразява следното: Приложеният и сключен
договор от 12.09.2008г. между И. В. и „Баристър“ ООД, гр.Варна, легитимира
дружеството като кредитор, а съобразяването с разясненията по т.2 от ТР №
2/2017г. от 09.07.2019г. по т.д.№ 2/2017г. ОСГТК на ВКС предполага съдът по
настоящия иск да се води от твърдените по исковата молба факти. В
настоящото производство не следва да бъде установявано вземането на
ищцовата страна, а и по отношение на това вземане е налице висящо гр.д.№
1218/2023г. по описа на Бургаски окръжен съд, спряно по реда на чл.229, ал.1,
т.4 ГПК до разрешаване спора, висящ по настоящото дело, с влязло в сила
решение - т.2 от ТР № 2/2017г. от 09.07.2019г. по т.д.№ 2/2017г. ОСГТК на
ВКС, като преюдициален. Предмет на гр.д.№ 1218/2023г. е иск с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД – за обявяване за окончателен на предварителния
договор за прехвърляне на собствеността върху процесната сграда, съединен
при условията на евентуалност с иск за заплащане на вредите от
неизпълнението – иск с правно основание чл.79, ал.2, предл.I ЗЗД.
Поради изложеното, настоящият състав не дължи произнасяне по
въведеното с отговора против исковата молба възражение за прекратяване,
считано от 30.03.2023г., на договора от 12.09.2008г. между И. В. и „Баристър“
ООД, гр.Варна, понеже това е правоотношение, спорно между страните.
Що се отнася до приложението на ТР № 1/2020г. от 27.04.2022г. на
ВКС по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК и задължението на съда да се произнесе в
мотивната част на решението си относно нищожността на договора от
12.09.2008г. между И. В. и „Баристър“ ООД – гр.Варна или на част от неговите
клаузи, Бургаският апелативен съд приема следното: Както е посочено в
диспозитива на цитираното тълкувателно решение, това задължение възниква
само в случаите, в които нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства. Като такива са изброени хипотези, в които
сделката е в явно противоречие с императивна правна норма, не е спазено
императивно изискване за форма за действителност и др.
В хипотезите на твърдяна нищожност, поради липса на насрещна
6
престация по една каузална сделка, накърняване на правилата на морала и
добрите нрави, установяването на нищожност на договора като привиден и
прикриващ договор за дарение, не може да бъде направен убеден извод за
нищожност на договора или негови клаузи, защото описаните пороци не
произтичат пряко от сделката, а подлежат на доказване.
При всичко описано и възприетите правни изводи, следва, че е налице
първата предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно –
въззиваемото дружество е установило качеството си на „кредитор“, с
твърдение за действително вземане против единия от въззивниците – И. В.
С процесния н.а. № ***, том **, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г.
на нотариус М. Б., гр. Н., длъжникъто по договора от 12.09.2008 г. е дарил на
втория въззивник и негов брат – В. В. процесната сграда. По този повод съдът
се съобрази с установената трайно съдебна практика - Решение № 407 от
29.12.2014г. на ВКС по гр.д. № 2301/2014г., IV г.о., ГК, докладчик
председателят Светла Цачева, съгласно която всяко действие, с което
длъжникът се разпорежда с имуществото си в полза на трето лице, при
наличие на задължения, увреждат кредитора, доколкото той има правото да се
удовлетвори от цялото имущество на длъжника си по правилото на чл.133
ЗЗД. Ето защо, независимо от това дали и какво друго имущество притежава
И. В., отчуждаването на сградата се преценява като действие, увреждащо
кредитора. Още повече, че твърдяното прекратяване на договора между
„Баристър“ ООД, гр.Варна и И. В. носи дата 30.03.2023г. – също спорна
между страните.
Така, при наличие на сключен договор, с поето задължение за
прехвърляне на собствеността върху сградата в полза на дружеството, съдът
приема, че И. В. е знаел, че с действието си уврежда своя кредитор.
В конкретния случай се касае за извършване на безвъзмездна сделка –
дарение в полза на брат му В. В., което води до заключение за знание и на
преобретателя за увреждането.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема по
изложените по-горе мотиви, че постановеното решение на БОС следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира разноски за въззивната инстанция,
затова такива няма да бъдат присъждани.
7
Водим от изложеното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 853/15.10.24 г. по гр.д. № 1204/2023г.
на БОС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8