№ 42
гр. ЛЕВСКИ , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20204410200261 по описа за 2020
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е образувано настоящото производство по
постъпила жалба от Д. П. П., ЕГН**********, с постоянен адрес: с. Д., в
следствен арест към Затвора – Плевен, чрез адв. В.Ф. от ВТАК, срещу
наказателно постановление №20-0293-000628, издадено на 27.07.2020г. от
началник група към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски, с което на
жалбоподателя са наложени глоби в общ размер на 260 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок 6 месеца.
Оспорва издаденото наказателно постановление, като счита същото за
неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че с атакуваното наказателно постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на П., като се твърдяло, че на
06.07.2020г. в 19:20 часа в гр. Левски, като водач на лек автомобил,
управлявал без СУМПС, не използва обезопасителен колан и не носи
контролен талон към СУМПС.
Счита, че при издаване на НП е, че при издаването на НП е нарушен
1
материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Намира, че вменените на доверителя му нарушения не са извършени.
И в АУАН, и в НП не се съдържали констатации на факти, които да могат да
бъдат приведени в нормите на материалния закон, за чието нарушение е
издадено последното. Поради това обжалваният акт се явявал необоснован и
издаден в противоречие със закона. Твърди се, че фактите, посочени като
основание за налагане на административни наказания не съставляван
нарушение по смисъла на закона. Твърди, че обжалваният акт е
незаконосъобразен и поради обстоятелството, че в конкретния случай
административнонаказващият орган не бил обсъдил дори общо и формално
всички обстоятелства, имащи значение за административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, с оглед разпоредбите на чл. 27 и чл. 53 от
ЗАНН, като счита, че не е изложена конкретна мотивировка защо случаят не
е приет за маловажен.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се
явява представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява.
Заявява, че е невинен. Представлява се от процесуален представител,
който навежда подробни съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е започнало с издаване на
06.07.2020г. АУАН срещу жалбоподателя затова, че на същата дата в 19:20
часа в гр. Левски, по ул. Дунав, пред дом №6, в посока към ул. Александър
Стамболийски, като водач на МПС л.а. ***, с посочен рег. номер, собственост
на Г.Б.Г. от с. Д., управлява без СУМПС (неправоспособен), не използва
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът, не носи контролен
талон към СУМПС и напуска мястото на проверката без разрешение на
2
контролния орган.
Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 137а, ал.1, чл. 150а,
ал.1, чл. 100, ал.1, т.2, чл. 103 от ЗДвП.
За констатираните с АУАН нарушения административнонаказващият
орган е издал на 27.07.2020г. обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя е на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лв.; на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. е на основание чл. 175, ал.1, т.3 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените
писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.
Актосъставителят – служител в РУ – Левски сочи в показанията си, че
познава жалбоподателя и на посочената дата и час на съставения АУАН е
изпълнявал служебните си задължения с колегата си С.С.. Срещу тях се задал
автомобил, управляван от жалбоподателя Д.П..
Карайки срещу него, актосъставителят спрял управлявания от него
автомобил, за да спре жалбоподателя. След като видял, че спират, Димитър се
опитал да избяга, но понеже бордюрът бил висок, и се опитал да мине през
него, е спукал гума и спрял там. Актосъставителят и колегата му се
приближили до жалбоподателя, поискали му документите, но последният
заявил, че не ги носи, но всичко му е редовно. От извършената справка в
масивите на МВР било установено, че свидетелството му за управление било
обявено за невалидно. На водача било обяснено, че ще му бъде съставен
АУАН, при което той отговорил, че никакъв акт няма да му бъде съставен и
си тръгнал, напускайки мястото на проверката, без разрешение на
служителите на МВР.
В качеството на свидетел е разпитан свидетелят Н. А. Б.. В показанията
си той твърди, че по улицата се е движел лек автомобил, който спукал гума и
спрял. През това време дошли полицаите, които поискали документите на
водача, но той отказал да ги представи, като казал, че не са в него. Заявено
било от полицаите, че на водача ще му бъде съставен акт, на което
жалбоподателят заявил, че няма да се подпише. Свалени били номерата на
автомобила, съставен бил акта и свидетелят Б. се подписал. Свидетелят е
категоричен, че жалбоподателят Димитър е управлявал автомобила.
3
Съдът кредитира показанията на свидетеля С.. Той дава добросъвестно
показанията си. Същите са логични, последователни и непротиворечиви,
дадени въз основа на неговите лични възприятия.
В показанията на свидетеля Б. е налице противоречие в частта, в която
заявява, че полицаите са дошли около 10 мин. след като водачът е спукал
гума. Тези показания са противоречиви, с оглед твърдяното от него, че
полицаите са пристигнали непосредствено след като жалбоподателят е спукал
гума, поради което съдът не им дава вяра. В останалата част показанията на
свидетеля са последователни и логични и кореспондиращи с показанията на
актосъставителя, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение. От събраните доказателства се
установява, че жалбоподателят не е изпълнил разпореждането на
актосъставителя и напуснал мястото на проверката без разрешение на
контролния орган, като по този начин е осуетил извършването на проверка, за
което е правилно санкциониран на основание чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП
Размерът на наложеното наказание за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е в
съответствие със санкцията на чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП, като с оглед на
другите нарушения, извършени от страна на Д.П., степента на обществена
опасност на нарушението, размерът на наказанието не следва да бъде
намален.
При реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице.
Съдът намира обясненията на жалбоподателя, че не е шофирал и че не е
извършил административно нарушение за защитна теза, която не се подкрепя
от показанията на разпитаните свидетели, чиито показания съдът кредитира
като достоверни.
Установи се, че жалбоподателят не е носел свидетелство за регистрация
на МПС, което управлява и не използва обезопасителен колан. Съдът намира,
4
че вмененото нарушението е безспорно доказано и се потвърждават от
събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство.
Предвид изложеното по същество извършените от жалбоподателя
деяния са безспорно доказани и съдържат от обективна и субективна страна
признаците на административни нарушения.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай не
указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице
„маловажен случай” на административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства трябва да представлява по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
В хода на производството не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха
доказателства, които да сочат на по – ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
Видно от справката за нарушител, жалбоподателят е допускал
многократни нарушения по ЗДвП, което налага извод, че П. проявява
склонност да не се съобразява с правилата по ЗДвП, както и че наложените до
момента административни наказания не са мотивирали същия да спазва
ЗДвП.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление съдържат
изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и
в НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които са били извършени и законовите
разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Налице са всички изискуеми от ЗДвП основания за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Преценявайки
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото съдът намира, че
наказващият орган е приложил правилно материалноправния закон.
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че
5
административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27,
ал.2 от ЗАНН при определяне размера на административното наказание, а
именно – тежестта на нарушението и най – вече личността на жалбоподателя
като водач, поради което не следва да бъде намаляван размерът на
наложените наказания.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0293-000628/
27.07.2020г. на началник група към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски, с което
на Д.П. П., ЕГН**********, с адрес: с. Д., понастоящем в следствен арест
към Затвора – Плевен, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на петдесет лева; на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. и на
основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6