Определение по дело №367/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 11 от 17.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 434/2013 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове от Х. Ш. М. от Г. против С. „Х. Б. Г. за признаване на уволнението му за незаконно и отмяната му; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Директор” на С. „Х. Б. Г. и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода от 10.10.2013 г. до 10.04.2014 г., в размер на 6 035.64 лева, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като неоснователни. С решението съдът е осъдил Х. Ш. М. да заплати на С. „Х. Б. Г. сумата в размер на 450 лева, представляваща деловодни разноски – възнаграждение за адвокат.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Х. Ш. М., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно – необосновано и постановено в противоречие с доказателствата по делото. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не съдържа подробно фактическото и правно основание въз основа на което е прекратено трудовото правоотношение. Заповедта не била мотивирана, тъй като работодателят следвало да посочи кой е възстановения служител, въз основа на какъв акт е било признато уволнението му за незаконно, кога е влязъл в сила, както и каква е длъжността, заемана от този служител и считано от кога е била заета от този служител. Посочването само на законовия текст и цитирането на чл.328, ал.1, т.8 от КТ не правило акта мотивиран. В резултат на непосочването на тези мотиви, за въззивника било невъзможно да защити правата си, а именно – за узнае въз основа на какъв акт е бил възстановен предишния служител, кой е той, както и каква длъжност е заемал. В резултат на това и съдът бил в невъзможност да осъществи контрол върху нейната законосъобразност. Ноторен бил факта, че в ответното ведомство длъжността „директор” била заемана от няколко незаконно уволнени и възстановени служители, като в тази насока работодателят не бил посочил кой от всички възстановени служители е заемал преди това същата длъжност. Освен това заповедта за уволнението страдала и от други пороци – в същата не било посочено подлежи ли на обжалване, пред кой орган и в какъв срок. На следващо място, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника била неправилна. Нямало данни по делото след уволнението на възстановената служителка (01.09.2011 г.) до сключването на трудов договор с въззивника (29.08.2012 г.), кой е изпълнявал длъжността „Директор”. Твърди се, че една от кумулативно предвидените предпоставки на чл.328, т.8 от КТ е именно длъжността да е заета от лице, с което е сключен трудов договор непосредствено след уволнението на възстановения от съда. Липсата на една от трите кумулативни предпоставки сочила на неправилно приложение на нормата на чл.328, т.8 от КТ. По делото липсвали данни кога се е явила на работа възстановената служителка и кога реално е започнала да изпълнява трудовите си задължения. Съдът следвало да приеме, че липсват и данни за възстановяването й на работа и въз основа на какъв акт, тъй като представените с отговор вх.№ 19/07.01.2014 г. писмени доказателства били несвоевременно представени по делото, като по тях въззивникът не взел становище, тъй като не му били надлежно връчени с разпореждане на съда. С разпореждане съдът връчил на процесуалния представител на въззивника отговор от 27.12.2013 г., в който не се сочили доказателства и не се правили доказателствени искания. Писмените доказателства, изходящи от ответника, били представени извън срока за отговор, поради което представянето им с друг отговор било недопустимо. На това основание съдът не е следвало да ги приема като доказателства по делото поради преклузия или да не ги взема предвид при решаване на делото. Счита, че правото на ответника да представя доказателства било преклудирано. Поради изложеното счита, че ответникът не е представил доказателства за релевантните за предявения иск обстоятелства – възстановяване на незаконно уволнен служител, явяването на същия на работа и длъжността да е заета от служител с непосредствено сключен трудов договор след уволнението на възстановения служител. Освен това, заповедта за възстановяване на Шерифе Исмаил била постановена на 09.10.2013 г., а молбата й заемане на длъжността „директор” била от 10.10.2013 г. Счита ,че тази заповед не пораждала правни последици, тъй като към датата на постановяването й липсвало заявление за постъпване на работа от страна на възстановения служител. Съдът не бил взел предвид и че трудовия договор с въззивника бил сключен със срок „докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс”. Тъй като конкурс не бил проведен работодателят не е следвало да прекратява правоотношението с въззивника преди настъпване на уговореното събитие „конкурс”. Съдът не обсъдил и обстоятелството, че работодателят при уволнението по чл.328, ал.1, т.8 от КТ не е предложил на въззивника всички вакантни длъжности, които е могъл да заеме съобразно притежаваната правоспособност. Твърди, че непредлагането на всички вакантни длъжности също водило до отмяна на заповедта като неправилна, в който смисъл било тълкувателно решение № 22/20.04.1990 г. по гр.д.№ 3/90 г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка, неправилно съдът отхвърлил искането за събиране на доказателства в тази насока, като допуснал процесуално нарушение. На основание изложеното, моли съда да отмени атакуваното решение и да уважи изцяло предявените искове с правно осÝование чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Претендира разноски по делото.

В дадения срок не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия – С. „Х. Б. Г..

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция са били предявени от Х. Ш. М. срещу С. „Х. Б. Г., искове за отмяна на заповед № РДА 08-176 от 09.10.2013 г. на началника на Регионалния инспекторат по образованието – Кърджали, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.8 от КТ – поради възстановяване на незаконно уволнен служител, считано от 10.10.2013 г., и признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа на длъжността „директор” в С. „Х. Б. Г. и за заплащане на сумата в размер на 6 035.64 лева (след допуснато увеличение на иска), представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода от 10.10.2013 г. до 10.04.2014 г., с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Не е спорно по делото, че ищецът Х. Ш. М. (въззивник пред тази инстанция) е заемал длъжността „директор” в С. „Х. Б. гр. Д., както и че със заповед № РДА 08-176 от 09.10.2013 г. на началника на Регионалния инспекторат по образованието – Кърджали е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 10.10.2013 г., като в заповедта е посочено следното основание – чл.328, ал.1, т.8 от КТ – поради възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност. В тази връзка, неоснователен е направения във въззивната жалба довод, поддържан и с исковата молба, че заповедта не съдържа подробно фактическото и правно основание въз основа на което е прекратено трудовото правоотношение с въззивника (ищец по делото). В заповедта изрично е посочено правното основание, на което се прекратява трудовото правоотношение с въззивника, а именно – чл.328, ал.1, т.8 от КТ, както и фактическото такова: „възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност”.

Все във връзка с горното и с оглед направения във въззивната жалба довод следва да се отбележи, че за мотивирането на заповедта е достатъчно в същата да бъде посочено правното и фактическо основание, въз основа на което се прекратява трудовото правоотношение, което е и сторено в случая, като не е необходимо изрично в същата да бъде посочено кой е възстановеният служител, въз основа на какъв акт е признато уволнението му за незаконно, кога е влязъл в сила този акт, каква е длъжността, заемана от този служител и считано от кога служителят е заел длъжността, на която е бил възстановен. Касае се за обстоятелства, които са от значение за законосъобразността на извършеното на основание чл.328, ал.1, т.8 от КТ уволнение и наличието на които следва да бъде доказано от ответника. Непосочването на тези обстоятелства обаче, в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, не води до немотивираност на заповедта, за което е достатъчно в същата да бъде посочено правното и фактическо основание за уволнението, и не обуславя незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Както се посочи по – горе, от значение за законосъобразността на атакуваната заповед са тези правнозначими факти, с настъпването на които се свързват посочените в разпоредбата на чл.328, ал.1, т.8 от КТ правни последици, а именно – възстановяване на заеманата от ищеца длъжност на служител, който е заемал преди това същата длъжност и чието уволнение е било признато за незаконно.

Във връзка с горното, от представените и приети по делото като доказателства – решение № 105 от 10.08.2012 г. по гр.д.№ 504/2011 г. на Момчилградския районен съд, решение № 235 от 26.10.2012 г. по В.гр.д.№ 359/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд, решение № 201 от 25.09.2013 г. по гр.д.№ 68/2013 г. на ВКС на РБ, ІІІ г.о., писмо изх.№ 504/07.10.2013 г. на Районен съд – Момчилград, уведомително писмо от Ш. И. И. с вх.№ 106/10.10.2013 г. на С. „Х. Б. Г., заповед № РДА-08-177 от 09.10.2013 г. на началника на Регионалния инспекторат по образованието – Кърджали и допълнително споразумение № РДА-08-178 от 09.10.2013 г. към трудов договор, се установява по един безспорен начин, че с влязло в сила решение на съд е било признато за незаконно уволнението на Ш. И. И. от с.К., общ.М., била е отменена заповед № РДА-08-88/04.08.2011 г. на началника на РИО – Кърджали, с която е прекратено трудовото й правоотношение и същата е била възстановена на предишната й работа на длъжността „директор” в С. „Х. Б. Г.. Установява се също така, че с писмо изх.№ 504/ 07.10.2013 г. на Районен съд – Момчилград Ш. И. е била уведомена за влязлото в сила решение, с уведомително писмо до началника на РИО – К. последната е заявила, че се явява на работа, както и че със заповед № РДА-08-177 от 09.10.2013 г. на началника на Регионалния инспекторат по образованието – К. Ш. И. е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „директор” в С. „Х. Б. Г., считано от 10.10.2013 г., за което е било сключено и допълнително споразумение № РДА-08-178 от 09.10.2013 г. към трудовия й договор.

Или, от посочените и обсъдени доказателства се установява по един безспорен начин, че в случая са налице изискуемите от закона предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника на основание чл.328, ал.1, т.8 от КТ, а именно – възстановяване на длъжността „директор” в С. „Х. Б. Г., заемана до този момент от въззивника Х. М., на Ш. И. И., която е заемала преди това същата длъжност и чието уволнение е било признато за незаконно с влязло в сила решение на съд. Неоснователен е в тази връзка релевирания във въззивната жалба довод, че не е налице една от кумулативно предвидените в чл.328, ал.1, т.8 от КТ предпоставки, изискваща длъжността да е заета от лице, с което е сключен трудов договор непосредствено след уволнението на възстановения от съда, доколкото по делото нямало данни след уволнението на възстановената служителка (01.09.2011 г.) до сключването на трудовия договор с въззивника (29.08.2012 г.), кой е изпълнявал длъжността „директор”. Следва да се посочи, че в случая е ирелевантно обстоятелството дали и кой е заемал длъжността „директор” след уволнението на възстановената служителка Ш. И. до сключването на трудовия договор с въззивника, доколкото основанието по чл.328, ал.1, т.8 от КТ за прекратяване на трудовия договор е приложимо именно по отношение на заемащия длъжността към момента на настъпване на посочените в цитираната разпоредба предпоставки. И това е така, тъй като посочената разпоредба повелява освобождаване на заеманата от работника или служителя длъжност, респективно – прекратяване на трудовия договор с него.

По отношение на довода, че първоинстанционният съд не е следвало да приема или да вземе предвид представените с отговора от 07.01.2014 г. писмени доказателства (обсъдени по – горе), поради настъпила преклузия, като представени извън законовия срок, то същият е неоснователен. Видно от материалите по делото, съобщението по чл.131 от ГПК до ответника е получено от последния на 10.12.2013 г., поради което срока за представяне на отговор и посочване на доказателства изтича на 10.01.2014 г. Ето защо, постъпилия по делото отговор с вх.№ 19/07.01.2014 г. и доказателствата към него са представени в срока по чл.131 от ГПК, поради което правилно са били приети от първоинстанционния съд и съобразени от него при постановяване на своя акт. Ирелевантен е в тази връзка довода, че по отношение на представените с този отговор писмени доказателства съдът не бил извършил размяна на книжа, доколкото ищецът не е бил лишен от възможността да се запознае с тях, да ги оспори или да направи съответни доказателствени искания в тази насока.

Що се касае до довода за незаконосъобразност на атакуваната заповед поради твърдени от въззивника пороци в съдържанието, изразяващи се в непосочване в заповедта дали подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок, то същият на първо място е ирелевантен, доколкото в исковата молба това обстоятелство не е посочено като основание за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. С други думи, съдът е обвързан и дължи произнасяне само по посочените от ищеца основания за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Независимо от изложеното, следва да се посочи, че този довод е и неоснователен. Непосочването в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на обстоятелството дали същата подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок, не обуславя незаконосъобразност на заповедта. Касае се за обстоятелства, регламентирани със закон и за коÞто липсва задължение за работодателя за посочването им в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Още повече, че в случая това не е попречило на ищеца да предяви в изискуемия от закона срок и пред надлежния съд исковата си претенция.

Доколкото не е релевиран с исковата молба, преклудиран е и като такъв е ирелевантен довода във въззивната жалба, че заповедта за възстановяване на Ш. И. е издадена от началника на РИО – К. на 09.10.2013 г., а молбата й за заемане на длъжността „директор” била от 10.10.2013 г. Независимо от изложеното, следва да се посочи, че същият е и неоснователен, тъй като приетото по делото като доказателство уведомително писмо от Ш. И. до началника на РИО-К. за започване на работа, не установява, че същото е подадено до началника на РИО – К. на 10.10.2013 г., както твърди въззивникът. Това е така, тъй като по делото е прието копие на това писмо, изпратено до С. „Х. Б. Г., което е видно от положения входящ номер именно на С. „Х. Б., от който се установява единствено, че това писмо е входирано в С. „Х. Б. на 10.10.2013 година.

Несъстоятелен е поддържания както в исковата молба, така и във въззивната жалба довод, че в настоящия случай работодателят е нямал право да прекратява трудовия договор с Х. М. на основание чл.328, ал.1, т.8 от КТ, доколкото трудовия договор с последния бил сключен със срок „до заемана на длъжността въз основа на конкурс” и доколкото не било настъпило уговореното събитие „конкурс”. Без всякакво значение за законосъобразността на уволнението по чл.328, ал.1, т.8 от КТ е срокът, за който е бил сключен трудовия договор с ищеца, тъй като се касае за хипотеза, при която настъпват предвидените в разпоредбата на чл.328, ал.1, т.8 от КТ последици, а именно – прекратяване на трудовия договор поради възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност. Или, касае се за установено от закона основание за освобождаване на заеманата от ищеца длъжност, при настъпване на предпоставките за това, при което е ирелевантно обстоятелството дали е бил проведен конкурс или не. Следва да се посочи, че липсва законова забрана за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание в случаите, когато длъжността е била заета със срок „до провеждането на конкурс”.

Неоснователен е и довода за незаконосъобразност на извършеното на основание чл.328, ал.1, т.8 от КТ уволнение, поради непредлагане от работодателя на всички вакантни длъжности, които е могъл да заеме ищецът (въззивник) съобразно притежаваната правоспособност. В тази връзка, позоваването на тълкувателно решение № 22 от 20.04.1990 г. по гр.д.№ 3/90 г. на ОСГК на ВКС е несъстоятелно, доколкото същото е постановено при действието на чл.328, ал.3 от КТ, съгласно която разпоредба уволнението на работник на основанията, посочени в ал.1, т.2 – 5 и 7 – 9 (в това число и т.8) се допуска само когато е невъзможно да бъде преместен на друга работа с негово съгласие. След постановяване на цитираното тълкувателно решение, с ДВ, бр.100 от 1992 г. алинея 3 на чл.328 от КТ е отменена, като оттогава и понастоящем няма задължение за работодателя да предлага на работника всички вакантни длъжности, които той би могъл да заема съобразно своята правоспособност. В този смисъл, цитираното тълкувателно решение не е актуално и е загубило своето значение. Поради изложеното, неотносими са направените доказателствени искания в тази насока, в това число и направеното пред въззивната инстанция искане да се задължи С. „Х. Б. да представи щатното разписание за наличните вакантни длъжности към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

От гореизложеното се установява, че са били налице предпоставките на чл.328, ал.1, т.8 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради което и издадената на това основание заповед е законосъобразна, като липсва законово основание за нейната отмяна. Ето защо, жалбата на Х. Ш. М. се явява неоснователна, а атакуваното решение на районния съд, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ – правилно, поради което следва същото да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени от въззиваемия и съответно не са поискани.

Водим от изложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11 от 17.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 434/2013 г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове : 1. 2.