Р Е Ш
Е Н И Е
№133
гр. Пловдив, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито
съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на прокурор ГАЛИНА
АНДРЕВА-МИНЧЕВА при Окръжна прокуратура - Пловдив и съдебен секретар СТЕФАНИ КАЛОФЕРОВА, след като разгледа
докладваното от съдия Евстатиева ВНОХД № 91 / 2020г. по описа на ПдОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е
по жалба на адв.Р.А. като защитник на подсъдимия С.С.К. срещу присъда от
09.10.2019г., постановена по НОХД № 2829/2019г. на Пловдивски районен съд.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен в
извършено престъпление по чл. 343б ал.3 от НК и на основание чл. 54 от НК е осъден на една година и два месеца лишаване
от свобода с 3-годишен изпитателен срок,
считано от влизане на присъдата в сила, на глоба в размер на 600 лева. Съдът е лишил подсъдимия от право да
управлява МПС за срок от една година и два месеца, приспаднал е от това
наказание времето, през което е бил лишен от същото право по административен
ред, а от наказанието лишаване от свобода е зачел времето на задържането му по
ЗМВР за 24 часа. ПРС е постановил вещественото доказателство по делото да се
унищожи като вещ без стойност.
Във въззивната
жалба на защитата и допълнението към нея се навеждат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, изразяваща се в неправилно
приложение на материалния закон, поради недоказаност и несъставомерност на
деянието. Сочи се, че първоинстанционният съд е разгледал случая повърхностно и
предубедено и не е обсъдил фактите, оневиняващи подсъдимия и тези,
потвърждаващи несъставомерността на обвинението. В жалбата се правят възражения
за допускане на съществени процесуални нарушения свързани с немотивираност на
постановения съдебен акт, необсъждане на възраженията на защитата и недопускане
на направените в хода на разглеждане на делото пред първата инстанция
доказателствени искания. Иска се от въззивната инстанция постановяване на нова
оправдателна присъда или алтернативно отмяната й и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. Навеждат се доводи за опорочаване на процеса поради определяне
на докладчика по делото в разрез с принципа за случайно разпределение на
делата. На следващо място се изразява становище за несправедливост на
наложените на подс.К. кумулативни наказания.
Доводите се
поддържат и в съдебно заседание пред въззивния съд от защитата и подсъдимия,
който иска да бъде оневинен.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за обоснованост и
законосъобразност на обжалваната присъда и предлага на въззивния съд нейното
потвърждаване. Счита, че
районният съд е извършил подробен и прецизен анализ на събраните доказателства
и обосновано е стигнал до извода за виновността на предаденото на съд лице.
Пловдивският
окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314
от НПК и като взе предвид становищата на страните, и приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено
следното:
От събраните
по делото доказателства, настоящият съд намира за установена следната
фактическа обстановка:
Свидетелите
Г.С.и Г.А., полицейски служители при 01 РПУ при ОДМВР Пловдив, изпълнявали
задълженията си като автопатрул за времето от 20:00 часа на 01.05.2019 г. до
08.00 часа на 02.05.2019 г. и извършвали пътен контрол по ул. „С. ***:20 часа
по посочената улица, срещу № 54 забелязали пред тях да се предвижва лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***. Решили да извършат
проверка на посочения автомобил, поради което подали звуков и светлинен сигнал.
Автомобилът отбил вдясно и зад него спрял и полицейският автомобил. Свидетелите
С.и А. отишли при водача на автомобила и констатирали самоличността на
подсъдимия С.К.. Той бил сам в автомобила.
Свидетелите забелязали, че подсъдимият е със зачервени очи и бил притеснен. Полицейските
служители го попитали дали е употребил алкохол или наркотични вещества, а подс.К.
отвърнал, че преди 1-2 седмици бил употребил амфетамин. Свидетелите С.и А. решили
да отведат подсъдимия в 01 РПУ при ОДМВР Пловдив, за да бъде тестван за
употреба на алкохол и наркотични вещества.
По
същото време свидетелят Н.К.изпълнявал служебните си задължения като дежурен в Първо
РУ при ОДМВР гр.Пловдив. Около 21:30 часа свидетелите С.и А. довели подсъдимия К.
в районното управление. Свидетелят К.в присъствието на свидетелите С.и А. разопаковал
тест „Дръг чек“ 3000, с партиден номер **и
с него изпробвал подсъдимия К. за употреба на наркотични вещества или техните
аналози. Пробата била извършена в рамките на 10 минути /от 21,35ч. до 21,45ч./
и отчела положителен резултат за употреба на амфетамин. Свидетелят К.предявил
на подсъдимия К. теста с отчетената положителна проба. През това време свид.Г.С.попълвал
празните полета в протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози /л.12 от ДП/ под диктовката на свид.К., на който
протокол се подписал последният и проверяваното лице - подс.К.. К.съставил и талон за медицинско изследване №
0041067, в който било вписано, че е отчетен положителен резултат за употреба на
амфетамин с техническо средство Дръг Чек 3000 с LOT
№
***него подсъдимият вписал, че не приема резултатите от извършената проверка. Поради
това, свид.К.вписал в талона за медицинско изследване, че подсъдимият следва да
се яви в срок до 40 минути в УМБАЛ „Св. Георги“ и талонът бил връчен на
подсъдимия в 22,10ч. /л.11 ДП/. Бил съставен и АУАН бл. № ***, с който на К.
било вменено административно нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, извършено на
01.05.19г. в 21,20ч. /л.8 ДП/. Били
иззети свидетелството за управление на МПС на подсъдимия, контролен талон към
него, свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели.
Подсъдимият
К. бил съпроводен до УМБАЛ „Св. Георги“, за да може да предостави кръв и урина
за изследване. В болничното заведение, в присъствието на свидетеля С.и д-р Г.–
дежурен лекар, подсъдимият отказал да предостави кръв и урина. За
удостоверяване на посоченото обстоятелство бил съставен Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО, започнал в 22,18ч. на 01.05.2019 г. В листа за преглед било
отразено, че в 22,20ч. лицето отказало да даде кръв и урина в присъствието на Д-р
Г.и Г.С.. Д-р Г.съставил и Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози, в който вписал като причини да не се извърши медицинското изследване: „лицето
отказва в 22,20ч. да даде кръв и урина за проба за опиати”/л.9-10 ДП/. Подсъдимият
К. бил върнат в сградата на Първо РУ при ОДМВР Пловдив, където бил задържан за
срок от 24 часа по ЗМВР със заповед рег. № ***г., която била съставена от
свидетеля С.. На подсъдимия бил извършен обиск, за което бил съставен Протокол
за обиск на лице, отново от свидетеля С./л.27 ДП/. При обиска били намерени у
подсъдимия следните вещи І банкова карта, мобилен телефон, пластична карта,
портфейл, лична карта. При задържането на
К. му било разяснено правото да се свърже със свой близък по телефона. Той се
обадил на свидетелката С.Н., с която живеел на съпружески начала. Тя пристигнала
в 01 РПУ при ОДМВР Пловдив, за да му предостави необходими принадлежности за
престоя в районното управление. След това свидетелят К.предал на разследващ полицай при
01 РПУ при ОДМВР Пловдив 1 бр. „Drug check“ 3000 с LOT № **и ***, с който била извършена проверката на подс.С.С.К..
В
изложения смисъл е била приета фактическата установеност на деянието и от
първостепенния съд, която е извел от свидетелските показания, писмените
доказателства, прочетени и приети на основание чл.283 от НПК и вещественото
доказателство. Доказателствените източници са обсъдени обстойно от първоинстанционния
съд при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК и с оглед предмета на
доказване по чл.102 от НПК. Съдът е посочил кои факти от кои доказателствени
източници е извел, съпоставил ги е едни с други, като е отдал нужното им внимание
и анализ, дал е обосновани отговори на възраженията на защитата. С оглед
наведените идентични такива пред настоящия състав на съда, бяха събрани
допълнително доказателства, които наред с проведеното съдебно дирене от
първостепенния съд, не променят изводите по съществото на казуса в претендираната
от защитата оневинителна насока.
На първо място
установен е фактът на управление на МПС от подсъдимия на инкриминираното място
и време, констатирано от свид. С.и А.. На следващо място на дееца е извършено
тестване с техническо следство за употреба на наркотични вещества или техни
аналози в Първо РУ от свид.К.. Той се е подписал на протокола от тестването,
приложен на л.12 от ДП и за това дават непротиворечиви и добросъвестни
показания свидетелите К.и С., че вторият
е писал текста, а първият му е диктувал и се е подписал на документа. И за
настоящият съд е ясно, както е отчел и ПРС, че отмятането на данните с „х” в
обозначените за това места в протокола и изписване на останалия текст не
промяня факта на неговия издател в лицето на свид.К., който е извършил и самото
тестване на подсъдимия с дрегера. Именно свид.Н.К.е бил полицейският служител,
натоварен да извършва изпробването с технически средства на водачи на МПС.
Видно от регистъра на извършените проби под № 190 на 01.05.2019г. той е
извършил процесното тестване с Дрегер Дръг Чек 3000 с № **на подс.С.К. /л.112-113 възз.съд.сл./. Обосновано
първият съд е отчел, че апаратът е показал резултат за наличие на амфетамини –
скалата срещу показанието АРМ останала чиста – т.е. при това положение
резултатът е положителен. Това е възприето от тримата свидетели полицейски служители, а и от самия
подсъдим, който оспорил положителния резултат и пожелал медицинско изследване и
това е обективирано в последващите действия по отвеждането му в болнично
заведение за даване на кръвна проба.
Първоинстанционният
съд е отдал нужното внимание в мотивите си към постановената присъда относно
достоверността на изложеното от тримата свидетели К., С.и А., от които пряко се
извличат факти по деянието, описано в обвинителния акт. И тримата свидетели
полицейски служители са категорични в отразеното на скалата на дрегера
показание за амфетамин – основният факт, който се отрича от защитата на
подсъдимия. Настоящият съд констатира,
че Свид.С.и свид.А. са били подробни и изчерпателни
в свободния си разказ пред съда и не е било нужно да се четат показанията им на
досъдебното производство по искане на прокурора, който не е формулирал конкретно
становище кои обстоятелства са останали неизяснени. Поради това, за настоящия
съд е достатъчно за формиране на горните факти да се ползват показанията на тези
свидетели, дадени непотредствено пред съда, ведно с предявените им писмени
доказателства, за които са дали изчерпателни сведения за обстоятелствата, при които са
съставени. Що
се касае до свидетелските показания на Н.К., действително той не е имал
конкретен спомен за релевантни подробности от фактическата страна на казуса, но
след приобщаване на показанията му ги е потвърдил, като заявени от него в
по-ранен период
от време, още повече, че с оглед службата му, извършва множество аналогични
проверки на различни лица. И на този свидетел първият съд законосъобразно с
оглед изясняване на фактите е предявил основните писмени документи, свързани с
извършената проверка за наркотици на подсъдимия. Всичко изложено от него пред
ПРС преди и след приобщаване на показанията му от досъдебното производство е
изчерпателно по фактите, подлежащи на установяване по чл.102 от НПК. По
отношение на прочетените му показания от досъдебното производство, въззивният съд
констатира, че всъщност те са били приобщени на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1
т.2 пр.2 от НПК, а не по ал.4, тъй като видно от съдебния протокол /л.87 ПРС/
всички участващи страни са били съгласни с прочитане показанията на този свидетел.
Изложеното има значение с оглед забраната на ал.8 на чл.281 от НПК, като ПдОС
се солидаризира с ползваните от ПРС при постановяване на присъдата показания на
свид.К., дадени и на досъдебното производство.
Показанията на
свид.К.относно проведената процедура по тестване на подсъдимия съответства на приложените
към въззивното дело Инструкция за употреба на експресен тест Дрегер Дръг Чек
3000, изпратена от „Дрегер Сейфти България“ ЕООД и Методически указания относно реда за
установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от водачите
на МПС с орален тест „Дрегер Дръг Чек 3000“, предоставени от Началника на Първо
РУП Пловдив. Това се установява и безпротиворечиво от свидетелите на това
действие, като всеки от тях заявява за отчетен положителен резултат само за
амфетамини, отговарящ на споделеното от подсъдимия за предходна такава
консумация, както и на желанието на последния да се яви за даване на проба в
здравно заведение, което при липса на положителен резултат е безпредметно.
Следва да се отбележи, че самата инструкция за употреба на тест Дрегер Дръг Чек
3000, разработена от производителя, визира възможна промяна на резултата след период от 10 мин, считано от извеждане на
тестовия резултат /л.24, л.27 възз.съд.сл./. Логично при това положение ПРС е
отхвърлил исканията на защитата за изследване на твърдян променен резултат
върху вещественото доказателство впоследствие, далеч във времето след
извършеното тестване. В настоящия случай изследването е било проведено именно
във времеви период от 10 минути без каквито и да е данни за промяна в резултата
към същия онзи момент. Видно от предявеното на свидетелите веществено
доказателство – тестовата касета, на скалата й все още е бил наличен
положителен резултат за АРМ. За тези факти дори в обясненията си пред ПРС /л.92
горе съд.сл.ПРС/ подсъдимият е уклончив, като първоначално заявява, че на
скалата АРМ нямал спомен дали е имало чертичка /при липса на такава, е налице
положителен резултат/. След това
пояснява, че всъщност имало бледорозова черта. Тези твърдения, отнесени към
приобщените му показания от досъдебното производство, където описва ситуация
идентична с тази, поднесена от полицейските служители, правилно са били
игнорирани от постановилия обжалваната присъда съд.
Подсъдимият на
въззивното производство в обясненията си твърди, че не е положил подпис на
мястото на „проверен” в протокола за извършване на тестване на водача на МПС с
техническо средство за наркотични вещества или техни аналози /л.12 ДП/. Поради това
бе назначена съдебно-почеркова експертиза на подписа на „проверен” в Протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози
рег.№ 432р-7590 от 01.05.2019г., находящ се
на л. 12 от досъдебното производство в оригинал. Вещото лице Е.Ч. е
категоричен в експертния си извод, че на коментираното място положният подпис е
на подсъдимия С.С.К.. Категоричността на заключението в случая се установи, че не
е разколебана от външни фактори като подлошка, бързина на изписване, които са
конкретни и вещото лице е направило констатацията, че няма обстоятелства,
водещи на вероятен извод за авторството на изследвания подпис, подробно разяснено
при разпита му в хода на въззивното съдебно следствие. Били са налице вариации
на подписа, които го отличават в
някаква степен от предишни подписи на същото лице, но категорично не се касае
за различен подпис. Вещото лице е изследвало строежа на подписа, доминираща
посока на движение на ръката, разтегнатост и свързаност, както и общите и
частни признаци на сравнителните образци от подписа на подс.К.. Не без
значение е, че сравнителните образци не са били
създадени нарочно за процесното изследване, а вещото лице е сравнявало
изследвания подпис с налични предходни подписи на подсъдимия в документите по
делото и в Дирекция БДС при издаване на негови документи за самоличност. Вещото лице е отдало и нужното внимание на идентифицирането
на подписа от гл.т. на частните признаци, преценени комплексно и е ползвал
сравнителен идентификационен метод при изготвяне на заключението. Настоящият
съд няма основание да не се довери на обективността, липсата на
заинтересованост, която голословно се твърди от защитата и наличието на нужната
квалификация на експерта да изготви заключението, за което както се посочи
по-горе, липсва извод за вероятност на изследвания обект, а напротив – експертното
заключение е категорично.
Тук следва да се обърне нужното внимание на възраженията на
защитата, че по провеждано административно производство по оспорване на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка – отнемане на СУМПС на
подсъдимия /л.68 възз.съд.сл./, в експертно заключение в рамките на това
производство е прието, че подписът на „проверен“ не бил на подсъдимия в протокол за извършване на проверка за употребата
на наркотични вещества или техни аналози от 01.05.2019г. На направените
възражения във въззивното съдебно
заседание за неприемане на заключението на в.л.Ч. и искането за назначаване на
нова експертиза, настоящият съд се е произнесъл с определение ги е отхвърлил,
поради липса на данни за отвод на вещото лице и липсата на предпоставките по
чл. 153 от НПК. Коментираният протокол, съгласно чл.5 ал.2 от НАРЕДБА
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
същата наредба, се издава в три екземпляра по образец съгласно
приложение № 2, като първият екземпляр остава за
органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на
водача. В настоящия случай е изследван оригиналният екземпляр, приложен по
настоящото дело от органа, извършил проверката, и е без никакво значение какъв е
резултатът от изследване на подпис в друг документ, макар и вероятно със
същото съдържание, който се явява втори или трети екземпляр. Такъв документ не фигурира
по делото, неясни са и обстоятелствата по неговото движение и прилагане в отделно
административно производство. То не е част от настоящата доказатествена маса.
Казано в заключение тези обстоятелства не влияят на достоверността, пълнотата и
обосноваността на оспорваното експертно заключение. Обстоятелството, че
заключението не удовлетворява една от страните не е основание за назначаване на
повторна, допълнителна или разширена експертиза /Р-57-2012-І, Р 339-2011-ІІ, Р
320-2002-ІІІ, Р428-2009-І н.о. ВКС/.
Експертното заключение не е пряк и самостоятелен източник на доказателствени факти,
но е способ за доказване, с който може да се провери съществуването на факти от
действителността, установени с други доказателствени средства, както и въз
основа на него да се създадат условия за приобщаване на други доказателствени
източници. Така, приетото от съда компетентно изготвено и с нужните научни
познания експертно изследване допринася за изясняване и проверка на факта,
сочен от свидетелите К., С.и А., че подсъдимият е бил проверен за употребата на
наркотични вещества и е положил подпис в нарочно съставения документ за това,
предвиден в Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Прочее
подсъдимият К. не оспорва обстоятелството, че
е бил тестван с дрегер за наркотици, а твърди, че не се е подписал той
на процесния протокол на л.12 от ДП. Предвид гореизложеното и категоричността
на експертният извод, настоящият съд не приема с достоверност обясненията му в
тази част.
Законосъобразно,
след задълбочен анализ, първоинстанционният съд е разграничил в кои части
кредитира и в кои не възприема обясненията на подсъдимия, а намира същите
единствено за израз на правото му на защита. В допълнение към това, въззивният
съд контатира и следното, което допълнително дискретитира домогването на подсъдимия
да установи недостоверност на проведеното изследване за наркотици. Същият пред
ПРС е твърдял, че е пушил цигари преди извършване на пробата с дрегера, което
се отрича от свидетелите полицаи очевидци. К. твърди, че цигарите са му били
иззети, тъй като е бил задържан за 24часа в районното управление и му е бил
извършен личен обиск /л.92 долу-л.93горе съд.сл.ПРС/. При това действие обаче
от него не са били иззети цигари, видно от протокол за обиск на л.27 от
дос.производство. В същата насока настоящият съд споделя напълно изводите на
първата съдебна инстанция относно показанията на свид.А.М.и С.Н.. Първият
потвърждава обстоятелството, че при извършване на деянието подсъдимия е управлявал
МПС, втората не е очевидец на управлението на МПС от страна на подсъдимия на
01.05.19г. вечерта, нито на изпробването на нейния приятел подсъдим К. с техническо
средство и на отчетения резултат. Изложеното от тях за консумирани преди това медикаменти и
хранителни добавки и твърдението на защитата, че те са повлияли на тестовия
резултат, е подлежало на установяване посредством медицинското изследване по
чл.7 ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. От него обаче подсъдимият сам
се е отказал. Отказът му законосъобразно е отразен в документацията, съгласно
чл. 15 ал.7 от сочената наредба. С манифестирания отказ на подс.К. да се
изследва, той се е съгласил с показанието на техническото средство, отчело
наличие на амфетамин /АМР/, както обосновано е заключил проверявания съд,
посочил е и относима съдебна практика. Настоящият съд споделя аргументацията на
първия съд относно липсата на основание за дискредитиране приобщените обяснения
на подсъдимия от досъдебното производство, където е бил представляван от
договорен защитник.
Правилно първостепенния
съд е отхвърлил възраженията относно липсата на вярно хронологично отразяване
на извършените отделни действия в хода на проверката в процесната нощ. Установи
се, че управлението на МПС е било констатирано в 21,20ч., след това подсъдимият
е бил отведен в РУ към 21,30ч., където
му е била извършена проверката с техническо средство / 21,35-21,45ч./, след
това в 22,05ч. е бил изведен до болничното заведение за кръвно изследване /л.40
съд.сл.ПРС/, там прегледът е стартирал в 22,18ч. /л.9 ДП/ и е отказал да му да
бъде взет биологичен материал за изследване в 22,20ч., отразен на лист за
преглед на пациент и протокола за медицинско изследване /л.9-10 ДП/. Бил е
върнат в Първо РУП около 22,50ч. /л.40 съд.сл.ПРС/. След това са извършени
останалите действия - разпит на свид.Г.С., задържане на подсъдимия в 23,05ч.,
личен обиск в 23,10ч. Настоящият съд констатира, че в протокола за разпит на
досъдебното производство на свид.С.е посочен начален част 22,40ч. и е приключил
в 23,00ч., което несъмнено следва предходните действия с участието на този
свидетел извън сградата на Първо РУ
Пловдив и съвпадението с 10 мин с часа на отразяване влизането в сградата, на
първо място не влияе на така установената последователност във времето на
процесните действия. Логично и закономерно разпитът на свидетеля, задържането
на подсъдимия и обискът са се случили след
завръщането на тези лица в сградата на районното управление. На второ
място, посочването на начален час на разпита на свид.Г.С., преди завръщането му
в сградата би могло да доведе до
опорочаване на това действие по разследване. Но настоящият съд посочи по-горе,
че при преценка на доказателствената установеност на деянието не ползва
показанията на този свидетел от досъдебното производство. Що се касае до изисканият и приет от ПРС Амбулаторен журнал на лечебното заведение от
01.05.2019г. /л.44-66 съд.сл.ПРС/, за настоящият съд отразеното в него, че
подсъдимият е престоял на преглед там в часовия интервал 22,18ч.-23,03ч
очевидно не отговаря на истината и вероятно се дължи на техническа грешка. С.К.
още в 22,20ч. е отказал медицинското изследване. Няма каквато и да е резонна причина
той да преглеждан в продължение на 40 мин след отказа му за това.
При постановяване
на присъдата проверяваният съд правилно е кредитирал писмените доказателства,
към които настоящият съд е приел и ползва Инструкция на производителя и
Методически указания за работа с тест „Дрегер Дръг Чек 3000“, копие от Заповед
за прилагане на ПАМ № 19-0432-000060 от 01.05.19г., копия от Заповед на
министъра на вътрешните работи от 21.04.2016г., писмо на Главен комисар МВР
рег.№ 3286р-17791/10.05.16г., писмо от Изп.директор на ИА по лекарствата до
Директора на ГД „НП“ вх.№ 328600-14120/08.04.16г., разпределение на доставени
еднократни полеви тестове „Дрегер Дръг Чек 3000“ и План за провеждане на
занятие по специална и практическа подготовка със служителите на сектор „ОП“
към Първо РУ на МВР – Пловдив за работа с полеви тест „Дрегер Дръг Чек 3000“,
копие от регистър на извършените проби за наркотични вещества на дата
01.05.2019г. в Първо РУ на МВР Пловдив.
Вещественото
доказателство по делото е законосъобразно приобщено, предявено на свидетелите и
на подсъдимия и представлява техническото средство, с което е бил тестван подс.К.
за наркотични вещества, индивидуализирано с фабр.номер ARLN-0461.
Правилно районният съд е постановил унищожаването му като вещ без стойност.
Установи се,
съобразно приетото от първия съд и анализирано от настоящия, след проведено
първоинстанционно и въззивно съдебно
следствие, че подс.С.К. е управлявал МПС – лек автомобил Фолксваген след
употреба на амфетамин и това е установено чрез надлежни и допустими способи за доказване и при спазване процедурите
по НАРЕДБА
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, независимо,
че в състава на престъплението по чл.343б ал.3 от НК законодателят не е
поставил изискване употребата на наркотичното вещество да е установена по
надлежния ред, за разлика от престъпленията по чл.343б ал.1 и ал.2 от НК.
Изложеното до тук мотивира въззивния
съд, постановявайки настоящото решение, несъмнено да приеме, че Районният съд
законосъобразно е признал за виновен подс. подс.С.С.К. да е извършил престъплението по чл.343б ал.3 от НК.
При проверка на присъдата с оглед
наложеното на подсъдимия наказание и начинът, по който следва да бъде
изтърпяно, настоящият съд не намери основание да коригира волята на предходния
съдебен състав. Законосъобразно наказанието е определено по правилата на чл.54 от НК в близките минимуми на предвидените кумулативни наказания лишаване от
свобода и глоба, както и лишаването от право да управлява МПС, съобразено и с
чл.49 от НК. Наказанията са правилно отмерени и са взети предвид всички
релевантни за това обстоятелства от районния съд, които настоящият не е нужно
да преповтаря. Правилно е приложен чл.66 от НК с минималния изпитателен срок от
три години, за което са налице всички законови предпоставки. За поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, с оглед неговата добра личностна характеристика
и чисто съдебно минало, а и с оглед генералната превенция, не се налага
изолирането му от обществото в затворническо заведение.
В изложения
смисъл жалбата се явява неоснователна. Следва изцяло да бъде потвърден
обжалваният първоинстанционен съдебен акт като обоснован и законосъобразен.
Съдът не намери основание за неговото изменение или отмяна. Неоснователно е искането в жалбата,
поддържано и в съдебно заседание за отмяна на първоинстанционната присъда и
връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Не е допуснато
нарушение на процесуалните правила, свързано с разпределение на делото на
конкретния съдия-докладчик. Делото е било образувано като бързо производство и
така е внесено за разглеждане в РС Пловдив. Било е разпределено на докладчик - съответният
дежурен съдия за деня по бързи производства, съобразно Вътрешните правила на
ПРС за образуване и разпределение на делата и Единната методика по приложението
на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и
специализираните съдилища, приета с
Решение на ВСС по Протокол № 57/04.12.2014г., изм. с Решение на СК на ВСС по Протокол
№ 9/13.03.2018г.
Предвид
допуснатата и приета на въззивното съдебно следствие съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице Е.Ч., чието възнаграждение бе изплатено по
сметка на БНТЛ гр.Пловдив, следва подсъдимият да бъде осъден да заплати сумата от 170 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.6
вр. чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда№ 248 от 09.10.2019 г., постановена по НОХД № 2829 по описа за 2019 година на Районен
съд – гр.Пловдив.
ОСЪЖДА подс.С.С.К. да заплати на основание
чл.189 ал.3 от НПК сумата
от 170 /сто и седемдесет/ лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд гр.Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: