Решение по дело №885/2020 на Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№260115

 

18.12.2020 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                   

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

при участието на секретаря Румяна Радева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 885 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.Е. срещу Решение № 28/26.02.2020 г., постановено по гр. д. № 318/2019 г. от Районен съд Тервел, с което съдът е прекратил сключения граждански брак между Н.Е. и Г.Е., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина  на  двамата съпрузи.

Постановил е след развода Г.Е. да носи предбрачното си фамилно име – К.. 

Постановил е след развода семейното жилище, находящо се в село Б., общ. Тервел, обл. Добрич, ул. „***“ № 21, да се ползва от Н.М.Е..

Съдебният акт се атакува в частта, с която съдът се е произнесъл относно вината и семейното жилище, с доводи за неправилност.

Въззивницата не е съгласна с правния извод на съда, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Счита, че съдът е достигнал до този извод след непълен анализ на доказателствените материали. Не е коментирана издадената срещу ищеца заповед за защита от домашно насилие. Не са анализирани и показанията на майката на ответницата, в която е заявила, че ищецът е осъществявал тормоз спрямо ответницата.

По отношение на произнасянето за семейното жилище твърди, че има жилищна нужда. Обосновава се като изтъква, че дълго време е била безработна и няма достатъчно финансови средства. Не може да се настани в къщата на майка си, тъй като там живее и семейството на брат ѝ. Сочи, че семейното жилище е придобито по време на брака. Допълва, че Н.Е. притежава и друг имот.

Иска решението да бъде отменено в обжалваните части и да бъде постановено ново, с което бракът да бъде прекратен по вина на съпруга и жилището да ѝ бъде предоставено за ползване. Алтернативно иска да бъде постановено съвместно ползване на семейното жилище.

В съдебно заседание не се явява лично. Представлява се от адвокат В.Й., която в пледоарията си се придържа към изложеното във въззивната жалба.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Н.Е..

Намира жалбата за неоснователна. Твърди, че той също е пострадал от конфликта, след който е била издадена заповед за защита от домашно насилие. Изтъква, че причина за споровете със съпругата му е психическото състояние на дъщеря им. Сочи, че е придобил семейното жилище по наследство. Оспорва изложеното от въззивницата, че е собственик и на друг имот.

Иска решението да бъде потвърдено. Противопоставя се на искането за съвместно ползване на жилището. Претендира и разноски.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа отговора.

 

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че Н.Е. и Г.Е. са сключили граждански брак на 02.04.1996 г. Не е спорно, че от брака си имат дъщеря, която е навършила пълнолетие.

С нотариален акт № 96, том IV, № 2952, дело № 547 от 03.08.2006 г. на Д.П.– нотариус с район на действие Районен съд Тервел, вписан под № 174 в регистъра на Нотариалната камара, Н.Е. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: дворно място с площ от 1830 кв.м., представляващо УПИ с пл.н. 564, с участие в парцел II, от 700 кв.м., от които 250 кв.м. са актувани като общински в парцел VII с пл. н. 565 от 90 кв.м., в парцел X с пл.н. 564 от 540 кв.м., в парцел VI с пл. н. 562 от 210 кв.м. попадащи в кв. 49 по кадастралния план на с. Б., община Тервел; ведно с построено в парцел II пл. н. 564 – жилище със застроена площ от 81 кв.м., гараж със застроена площ от 40 кв.м. и второстепенна сграда, при граници за имота – север – парцел I общ, парцел VII с пл. н. 565, парцел X, с пл. н. 545 и парцел XI, с пл.н. 545, изток – пл. н. 563 и парцел VI, пл. н. 562; юг – парцел III, с пл. н. 564; запад – улица „***“.    

От заключението на приложената съдебно-медицинска консултация № 175/2019 г. се установява, че вследствие на нанесен побой с маша, молителката е получила кръвонасядания на дясната мишница, лявото бедро и дясната лопатка. Прегледът е бил извършен от съдебен лекар на 13.08.2019 г. Н.Е. е бил прегледан на същата дата. Съдебният лекар изготвил съдебно-медицинска консултация № 179/2019 г. е констатирал, че въззиваемият е получил разкъсно-контузни рани под лявата ключица, драскотина на дясното подбедрие и ожулване между първи и втори пръсти на дясната ръка.

Представено е „пълномощно“ на В.С.И.. В документа е материализирано волеизявление на В.С.И., която е „упълномощила“ Н.Е. да стопанисва, управлява и обработва собствения ѝ недвижим имот, находящ се в границите на с. Б., община Тервел, представляващ дворно място с площ 980 кв.м. пл. н. 522 и втори парцел-четвърти в кв. 48 по регулационния план на с. Б., ведно с построената къща от три стаи - салон, кухня, баня, гараж и стопански постройки.

По делото е приложен и амбулаторен лист № 698 от 18.05.2017 г., в който, след първичен преглед, на Н.Е. е поставена диагноза „афективни разстройства“.

Разпитани са свидетелите А.А., Б.А., Г.М..

Свидетелите А.А. и Б.А. заявяват, че къщата, в която живеят страните е получена по наследство от Н.Е.. Твърдят, че в съседен имот живее майката на Г. и брат ѝ. Нямат информация ищецът да има друга къща. Сочат, че не са виждали Н. и Г. да се карат.

Свидетелката Г.М., която е майка на Г.Е., твърди, че от няколко години между страните са възникнали проблеми. Последната не е работила, защото мъжът ѝ не позволявал. След конфликтите дъщеря ѝ е отивала в нейната къща, но впоследствие се е прибирала при мъжа си. Заявява също, че къщата, в която живеят страните е била собственост на бащата на Н.Е..

Показанията на свидетелите са безпротиворечиви и кореспондират с останалата част от доказателствения материал, поради което съдът ги възприема в цялост.

     

             При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Пред първоинстанционния съд са разгледани искове по чл. 49, ал. 1 от СК, по чл. 53 от СК и по чл. 56 от СК. Въззивният съд е сезиран с оплаквания срещу решението в частта на произнасянето по вината и по иска за предоставяне ползването на семейното жилище. В останалата част съдебният акт е влязъл в сила.

В ППВС № 10 от 1971 г. брачната вина е определена като субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В настоящото производство твърденията на всяка от страните за брачни провинения на другия съпруг се концентрират около датата 12.08.2019 г. Двамата съпрузи излагат противоположни позиции по отношение причината за развилият се  на тази дата скандал и поведението им по време на същия. От показанията на свидетелката М., както и от приетите като писмени доказателства заключения на съдебно-медицински консултации, се установява, че в този ден спор между двамата е прераснал във физическа саморазправа. Доколкото обаче и двамата представят медицински документи, в които са отразени нараняванията им, получени вследствие на конфликта, съдът не може категорично да заключи кой от двамата е отговорен за случилото се. Доказателства за други подобни случаи не са представени. Това дава основание на съда да приеме, че се касае за изолиран случай на ескалация на напрежение между съпрузите. И от двамата са изложени твърдения, че отношенията им са се влошили последните години, но не се установява, кой е разстроил дълбоко и непоправимо брака. Твърдението на Г.Е. за извънбрачна връзка на съпруга ѝ, също е недоказано.

Ето защо въззивният съд счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

Всяка от страните е предявила претенции да ѝ бъде предоставено ползването на семейното жилище. В параграф първи от Допълнителните разпоредби на СК е дадена легална дефиниция на семейно жилище - „Семейно жилище" по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца“. От доказателствата се установява, че по време на брака си съпрузите и пълнолетната им дъщеря са обитавали жилище, находящо се в с. Б., община Тервел, улица „***“. При разглеждане на този иск се преценяват различни обстоятелства – жилищна нужда на всеки от съпрузите, вина за развода, здравословното им състояние и др. В настоящия случай се установи, че нито Н.Е., нито Г.Е. притежават друго жилище. В тази връзка трябва да бъде отбелязано, че представеният по делото документ, именуван „пълномощно“, не легитимира Н.Е. като собственик на посочения в него имот.

По делото стана ясно, че имотът, който са обитавали съпрузите, е бил ползван от родителите на Н.Е.. Отделно от това се установи, че майката на Г.Е. живее в съседен имот. При това положение се извежда, че всеки от съпрузите има жилищна нужда, но докато за съпругата съществува възможност да задоволи жилищните си потребности като заживее с майка си, то за съпруга такъв вариант е изключен. Ето защо съдът счита, че ползването на семейното жилище трябва да бъде предоставено на Н.Е.. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и здравословното му състояние, отразено в приетия амбулаторен лист, където след преглед му е поставена диагноза „афективни разстройства“. 

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции Решение № 28/26.02.2020 г., постановено по гр. д. № 318/2019 г. от Районен съд Тервел, следва да бъде потвърдено в частта на произнасянето относно вината и предоставянето на семейното жилище.

 

По отношение на разноските във въззивното производство:

При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемия се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски.

Своевременно е направил искане за присъждане на разноски в размер на 250, 00 лева. Приложил е договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатил тази сума на пълномощника си адвокат Т.Г. за процесуално представителство пред Окръжен съд Добрич.

Следователно въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на Н.Е. направените пред въззивната инстанция разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 250, 00 лева.

 

При тези мотиви, въззивният съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28/26.02.2020 г., постановено по гр. д. № 318/2019 г. от Районен съд Тервел, в частта на произнасянето относно вината и предоставянето на семейното жилище.

 

ОСЪЖДА Г.Ф.Е.,***, ЕГН **********, да заплати на Н.М.Е.,***, ЕГН **********, сумата от 250, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по в.гр.д. № 885/2020 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                 Председател:                                         Членове: 1.

                                                                                                                     

             

                                                                                               2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.