№ 631
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000503854 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 901009/24.08.2021 г. по гр.д. № 28/2020 г. на ОС - Благоевград са
отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от „Е. 2013“ ЕООД против Л. Я.
Б. по чл. 203, ал. 2, предл. първо КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за постановяване на решение, с
което да се осъди Л. Я. Б. да заплати на „Е. 13“ ЕООД сумата в размер на 31 281.98
лева, представляваща главница и включваща сумите, както следва: 516 лева – разноски
за изваждане с кран, 1842 лева - разноски за пътна помощ, 5760 лева – стойност на
ремонт на конструкция на полуремарке с рег. № *******, 600 лева – стойност на
ремонт на брезент и 11 536.78 евро с левова равностойност 22 563.98 лева щети по
договор за превоз от Република Гърция до Федерална Република Германия от
10.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на извършване на деликта
(12.01.2017 г.) до предявяване на исковата молба (13.01.2020 г.) в размер на 5 360.67
лева, както и законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното
изплащане на претендираната сума.
Ищецът „Е. 13“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение, като го обжалват изцяло. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Съдът приел в решението си, че не е доказана
причинната връзка между противоправното поведение на ответника и размера на
причинените вреди, не бил доказан и механизма на ПТП. Съдът обаче в доклада си не
указал на страната, че не сочи доказателства за посочените обстоятелства. Поддържа
още, че съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които се
установяват вредите и техния размер. Не били съобразени и доказателствата, които
категорично установявали наличие на умисъл у ответника като форма на вина при
осъществяване на деликта, от който произтекли твърдените вреди Ответникът бил
1
професионален шофьор и е било невъзможно да не предвиди последиците от
противоправното си поведение. Всичко посочено довело до незаконосъобразния извод,
че не е доказан фактическия състав по чл. 203, ал. 2 КТ, както и че не е доказана
причинната връзка между причинените щети и поведението на ответника, както и
цената на исковата претенция.
Ответникът Л. Я. Б. е депозирал отговор на въззивната жалба, в която излага
доводи за нейната неоснователност. Оспорва твърденията на ищеца за наличие на
процесуални нарушения на първоинстанционния съд. Сочи, че съдът не е длъжен да
указва на страната, когато тя не сочи достатъчно или негодни за установяване на
твърдените факти обстоятелства, нито е длъжен служебно да събира доказателства.
Сочи, че съдът не е длъжен да събира доказателства за размера на претенцията в
хипотеза, когато искът не е установен по своето основание, както е в случая. Сочи
още, че за претенцията в размер на 11 536.78 евро няма доказателства, че такива са
платени от ищцовото дружество, а освен това за щетите по товара на ищеца било
заплатено застрахователно обезщетение. Оспорва да са налице доказателства за
проявен от него умисъл при настъпване на процесното ПТП. Моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „Е. 2013“ ЕООД е твърдял в исковата молба, че дружеството и Л. Я. Б.
били в трудовоправни отношения, възникнали от трудово договор №10/02.12.2016 г.
Л.Б. работел на длъжност „шофьор на товарен автомобил (международни превози)“ с
код по НКПД 8332206. Ищецът твърди, че на 09.01.2017 г. „Е. 2013“ ЕООД получило
заявка за транспорт от LKW W. I. T AG, имаща характеристика на договор за превоз на
товари, съгласно чл.367 и сл. ТЗ. Товарната композиция, с която е следвало да се
осъществи международният превоз, била собственост на „Е. 2013“ ЕООД, а шофьорът,
на когото е било възложено транспортирането на стоките бил Л.Б.. Навежда се, че на
12.01.2017 г., преминавайки през територията на Република България на път I-1 (Е-79)
при км 47+900, общ. Димово, обл. Видин, с посока на движение към гр. Видин, Л.Б.,
вследствие на своето неправомерно поведение, нарушил правилата за движение по
пътищата и осъществил пътнотранспортно произшествие. Твърди се, че за така
осъщественото ПТП били съставени Протокол за ПТП №1315517 от 12.01.2017 г. и Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия Г №712252 от
12.01.2017 г., които удостоверявали както щетите, които са настъпили, така също и
това, че деянието, извършено от ответника е административно нарушение по смисъла
на чл.6 ЗАНН. Видно било от актовете, съставени от контролните органи, че на
12.01.2017 г. Л.Б. на път I-1 (Е-79) при км 47+900, общ. Димово, обл. Видин, с посока
на движение към гр. Видин се движил с несъобразена скорост с пътните условия, тъй
като пътят бил заснежен. При навлизането в пътната отсечка товарният автомобил
навлязъл с дяната си част в крайпътната канавка, преобърнал се и паднал върху дяната
2
си половина. Твърди се, че вследствие на описаното ПТП цялата дясна част, както на
влекача, така и на полуремаркето били изцяло деформирани, а превозваните стоки,
които представлявали теракота, били почти изцяло потрошени и негодни за употреба.
Посочва се, че въз основа на случилото се „Е. 2013“ ЕООД не е успяло да изпълни
задълженията си, произтичащи от заявката си за транспорт. Стоките били върнати при
товародателя на 16.01.2017 г., вместо да бъдат доставени на получателя на 13.01.2017
г. Твърди се, че от 31 (тридесет и едно) натоварени палета в полуремаркето едно
липсвало, а една голяма част от стоката била повредена. Посочва се, че товародателят е
предявил претенция към „Е. 2013“ ЕООД за всички разходи, които е направил, за да
достави отново същото количество теракота. Навежда се, че сумата, която е
претендирал товародателят е на стойност 11 536, 78 евро или левовата им
равностойност по фиксинга на БНБ 22 563, 98 лв., представляващи: 9342, 57 лв.
стойност на увредената и бракувана стока; 3520, 49 лв. цена на труда; 1515, 77 лв.
стойност на материалите, необходими за преопаковането на стоките; 8185, 15 лв. –
стойността на транспортните услуги за транспортирането на стоките до товародателя,
както и отново да се осъществи превозването им до получателя в Република Германия.
Твърди се, че тази претенция била изцяло заплатена от „Е. 2013“ ЕООД, включително и
със съпътстващите разходи за пътна помощ, изваждането на тежкотоварния автомобил
и ремонтните дейности за възстановяване на техническата изправност на превозното
средство, всичко на обща стойност от 8718 лв.
Ищецът е твърдял, че ответникът носи пълна имуществена отговорност пред
работодателя си на основание чл.203, ал.2, предл.1 от КТ, като се поддържа, че са
налице предпоставките, обуславящи реализирането на пълната имуществена
отговорност на Л.Б. – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, вина, съществуващо валидно трудово правоотношение към датата,
на която се претендира да е извършен деликта и наличие на качеството
работник/служител у лицето, причинило вредата чрез неправомерните си действия към
същата дата. Посочва се, че имуществените вреди, претърпени от „Е. 2013“ ЕООД
възлизат на обща стойност в размер на 31 281, 98 лв. Тъй като превозното средство се е
преобърнало и е паднало в крайпътната канавка, търговското дружество е заплатило и
516 лв. за изваждане с кран и 1842 лв. за пътна помощ, за което били издадени и
съответните фактури. Твърди се, че вследствие на претърпените щети върху влекача и
полуремаркето са заплатени и ремонтни дейности – ремонт на конструкция на ремарке
на стойност 5760 лв., към който е издадена и съответната фактура, както и ремонт на
брезент на стойност 600 лв., за който също била издадена фактура. Посочва се, че в
допълнение към тези заплатени имуществени щети товародателят е предявил и
претенция към „Е. 2013“ ЕООД като превозвач по договора за международен превоз на
стоки на стойност 11 536, 78 евро или 22 563, 98 лв., които са заплатени изцяло от
ищцовото дружество.
Ищецът е искал от съда постановяване на решение, с което да се осъди Л.Б. да
заплати на ищеца сумата в размер на 31 281, 98 лв. (тридесет и една хиляди двеста
осемдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща главница и
включваща сумите, както следва: 516 лв. (петстотин и шестнадесет лева) разноски за
изваждане с кран, 1842 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и два лева) разноски за
пътна помощ, 5760 лв. (пет хиляди седемстотин и шестдесет лева) стойност на ремонт
на конструкция на полуремарке с рег. [рег.номер на МПС] , 600 лв. (шестстотин лева)
стойност на ремонт на брезент и 11 536, 78 евро (единадесет хиляди петстотин
тридесет и шест евро и седемдесет и осем евроцента), с левова равностойност 22 563,
98 лв. (двадесет и две хиляди петстотин шестдесет и три лева и деветдесет и осем
стотинки) щети по договор за превоз от Република Гърция до Федерална Република
Германия от 10.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на извършване на
3
деликта (12.01.2017 г.) до предявяване на исковата молба (13.01.2020 г.) в размер на
6360, 67 лв. (шест хиляди триста и шестдесет лева и шестдесет и седем стотинки),
както и законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното заплащане
на претендираната сума.
Л. Я. Б. е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорвал изцяло
съдържащите се в исковата молба фактически твърдения, като е искал да бъдат
отхвърлени предявените искове за главница и мораторна лихва като неоснователни.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на
17.03.2022 г. ищецът е пояснил, че претенциите за вреди по ремаркето и брезента са
следните: конструкцията на ремаркето се е огънала и е трябвало да бъде изправена, то
е било изкривено. Брезентът, който е покривал ремаркето е бил разкъсан.
Предявен е иск по чл. 203, ал.2, предл.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ за вреда, която е причинена
умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод
изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския
закон. За да възникне имуществена отговорност на работника или служителя за
обезщетяване на причинените умишлено на работодателя имуществени вреди по чл.
203, ал. 2, пр. 1 КТ, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване
следните материални предпоставки: 1) работникът или служителят да е полагал труд по
действително трудово правоотношение през периода, през който са причинени
имуществени вреди на работодателя; 2) умишлено противоправно поведение на
работника или служителя, вследствие на което е настъпило увреждане на имуществени
права на работодателя; 3) имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от
работодателя загуби и/или пропуснати ползи; 4) причинно - следствена връзка между
противоправното поведение на работника или служителя и причинените вреди, т. е.
претърпените от работодателя загуби и/или пропуснати ползи да са закономерна,
естествена последица от умишленото противоправно деяние, извършено от работника
или служителя.
Разпоредбата препраща към договорната отговорност по ЗЗД, като в тежест на
ищеца е да докаже умисъл като форма на вина, който не се предполага (презумпцията
по чл. 45, ал. 2 ЗЗД се прилага само при непредпазливостта като форма на вина).
В случая не е спорно, а и се установява от представения трудов договор №
10/02.12.2016 г., че ищецът и ответникът са били в трудово правоотношение към
12.01.2017 г., като Л. Я. Б. е работел при ищеца като шофьор товарен автомобил
(международни превози) с изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя.
Видно от представената международна товарителница, „Е. 2013“ ЕООД е било
превозвач на палети с теракотени плочи, предназначени за Германия. Не е спорно, че
на 12.01.2017 г. Л.Б. е шофирал товарния автомобил, с който е извършен превоза.
По делото е доказано, че ответникът Л.Б. е участвал в ПТП, управлявайки
посочения товарен автомобил на „Е. 2013“ ЕООД. Така видно от представения
Протокол за ПТП, на 2.01.2017 г. на главен път I-1 (Е-79) при км.47+900, община
Димово е настъпило ПТП, в което е участвал товарен автомобил Скания с рег. №
******* и ремарке Кроне с рег. № *******, собственост на „Е. 2013“ ЕООД,
управляван от Л. Я. Б.. В протокола са описани щети по МПС: изцяло деформирана
дясна част на влекача и полуремаркето.
В обстоятелства и причини за ПТП е записано, че Участник 1, движейки се със
несъобразена скорост с пътните условия при заснежен участък от пътя е навлязъл с
дясна част в крайпътна канавка, преобърнал се е и паднал на дясната си част.
Протоколът на ПТП е оспорен от ответника по отношение посочения в него
4
механизъм и причина за настъпване на ПТП.
Пред въззивната инстанция е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от
вещото лице В.Л., като в него механизмът на ПТП е посочен такъв, какъвто е отразен в
Констативния протокол за ПТП поради липса на други данни относно същия.
На Л.Б. е съставен акт за административно нарушение във връзка с настъпилото
ПТП. Съставено е и наказателно постановление № 17-0242-000004/25.01.2017 г., с
което му е наложена глоба за нарушаването на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Представено е обяснение на Л.Б., дадено пред застрахователя по застраховка
„Отговорност на превозвача“ – „Дженерали застраховане“ АД, пред когото „Е. 2013“
ЕООД е предявило претенции за претърпените от ПТП вреди. Той е посочил в
обяснението си, че при опит да се размине с насрещно движещите се камиони в стеснен
и заледен пътен участък, навлязъл с дясната част на управлявания от него камион
извън асфалтовата част от пътя, където внезапно започвала канавка.
За установяване на претърпените във връзка с настъпилото ПТП вреди са
събрани писмени доказателства, изслушан е свидетел и е изслушано заключение на
САТЕ пред въззивната инстанция.
Представена е писмена претенция от LKW WALTER Internаtionаle от 31.01.2017
г. към „Е. 2013“ ЕООД за заплащане на 11 536.78 евро
Видно от фактура № 5382/30.01.2017 г. и фискален бон към нея„Е. 2013“ ЕООД
е заплатило на Бдин Ауто ЕООД 1 842 лева за пътна помощ и изваждане на автомобил
Скания.
Видно от фактура № 5383/30.01.2017 г. и фискален бон към нея„Е. 2013“ ЕООД
е заплатило на Бдин Ауто 516 лева за работа с кран – изваждане на автомобил Скания с
рег № *******.
Видно от фактура № 2577/26.01.2017 г. „Е. 2013“ ЕООД е заплатило 600 лева за
ремонт на брезент.
По фактура № 2033/18.01.2017 г. „Е. 2013“ ЕООД е заплатило 5760 лева за
ремонт на конструкция на ремарке Е 1567 ЕЕ.
Изслушаното пред въззивната инстанция заключение на ССЕ, изготвено от
вещото лице Л.З. установява, че посочените фактури са осчетоводени от „Е. 2013“
ЕООД и по тях е извършено плащане. Претенцията на LKW WALTER Internаtionаle е
удовлетворена чрез прихващане с вземане на „Е. 2013“ ЕООД към дружеството.
Пред въззивната инстанция е разпитан свидетеля Й. К. В. на длъжност управител
при „Е. 2013“ ЕООД, като тази длъжност не е със съдържанието на законен
представител на дружеството. Той е посочил, че работи в дружеството от 2016 г.
Станал непряк свидетел на катастрофата на 13.01.2017 г., като отишъл на мястото
веднага на място със собственика, след като било съобщено за нея. Там имало сняг
отстрани на пътя, пътят бил изчистен. Видял, че камионът е обърнат в канавката.
Ремаркето изглеждало като за скрап, цялото било огънато, отгоре целите греди били
огънато. Когато го изправили, то било под формата на буквата „г“. Имало много щети
по камиона. Брезентът на много места бил скъсан, отгоре колелцата и куките били
счупени. Канавката била дълбока и отдолу имало много щети по ремаркето от ръба на
асфалта. Били скъсани маркучи и въздушни възглавници на ремаркето. Имало и
проблеми с двигателя, скъсано казанче. Камионът бил вдигнат от канавката с кран
Представени са множество документи на английски език без превод на
български език, съобразно изискването на чл. 185 ГПК.
В заключението си, дадено пред САС, относно претърпените от ищеца вреди
вещото лице инж. В.И. е посочил, че описаните в цитираните по-горе фактури работи
5
са били необходими с оглед механизма на ПТП и преобръщането на товарния
автомобил в канавката на дясната му страна. Не е дал конкретна оценка на щетите,
предвид липсата на опис на същите и протоколи за извършена работа. Посочил е
обаче, че платените ремонтни работи по ремаркето и брезента на същото са по-скоро
към минималните размери на стойността на подобни ремонтни работи.
Настоящият състав намира, че нито със събраните пред първата инстанция
доказателства, нито с тези, събрани пред въззивната инстанция, се установява
механизма на ПТП. Оспореният Констативен протокол и съставеният Акт за
административно нарушение не установяват този механизъм. Констативният протокол
не е официален свидетелстващ документ в частта му, в която не са отразени
непосредствено възприети от съставителя обстоятелства(така Решение № 15/25.07.2014
г. по т.д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т.о.), поради което и оспорването му в частта
относно обстоятелства и причини за ПТП е прехвърлило доказателствената тежест
относно тези обстоятелства върху ищеца, който не е ангажирал други доказателства
относно механизма на ПТП Констатациите на административно-наказващия орган пък
не обвързват съда.
От посочените писмени доказателства се установява единствено, че ПТП е
настъпило, като управляваният от ответника влекач и ремарке са напуснали пътното
платно и са се обърнали вдясно от пътя в канавката. Не се доказва обаче причината за
това, съответно дали става дума за противоправно поведение на водача Л.Б., за
противоправно поведение на друг водач или за случайно деяние.
Ето защо не е доказано втората предпоставка на отговорността по чл. 203, ал. 2
КТ - наличието на противоправно поведение на ответника при настъпване на ПТП и
вредите, причинени с него.
Дори обаче да се приеме, че Л.Б. е действал противоправно, като е нарушил чл.
20, ал. 1 ЗДвП и е шофирал с несъобразена с пътната обстановка скорост, не се
установява това да е сторено умишлено. Деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. В случая няма
никакви доказателства, а и е житейски нелогично, ответникът да е целял обръщане на
камиона (което би застрашило и неговия живот) и настъпване на свързаните с това
вредни последици. Напротив, движението с несъобразена скорост само по себе си сочи
на непредпазливо поведение, т.е., очевидно деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, макар да е бил длъжен и да е могъл да ги предвиди,
или дори да ги е предвиждал той е мислил да ги предотврати.
След като не е доказан в процеса един от елементите на отговорността на
работника или служителя по чл. 203, ал. 2 КТ – умишлено противоправно поведение
при изпълнение на трудовите функции, то това е достатъчно, за да бъде отхвърлен иска
като неоснователен.
Поради достигане от въззивната инстанция до краен извод, идентичен с извода
на първата инстанция, то първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има въззиваемия. Той е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2030 лева, които му се дължат изцяло. Неоснователно е възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК, направено от насрещната страна, доколкото посоченото адвокатско
възнаграждение е по-ниско от минималното за два обективно съединени искове с
размери 37 642.65 лева и 6 360.67 лева (2308 лева).
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 901009/24.08.2021 г. по гр.д. № 28/2020 г. на ОС -
Благоевград.
ОСЪЖДА „Е. 2013“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Л. Я. Б., ЕГН
********** сумата 2030 лева – разноски пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7