Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 289                                                       28.11.2019 година                               град Търговище

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ                                                                  тринадесети състав

На пети ноември                                                                    две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:   

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДРАГАНОВ  Секретар Стела Йорданова

като разгледа докладваното от председателя

НАХД  № 861                                               по описа за                                             2019 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и слeдващите от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от „Кемарино“ ЕООД гр. Търговище, представлявано от управителя Д. В. Д. , чрез адв. Д.М., против Наказателно постановление № 25-2503488/30.09.2019 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Търговище, с което на дружеството, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1600 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. В жалбата се оспорват фактическите констатации по АУАН и НП, като се навеждат и доводи за допуснати нарушения на административно производствените правила. Поради изложеното наказателното постановление се  приема за незаконосъобразно и необосновано и  се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Д.М., който поддържа жалбата.

            Ответникът по жалбата - Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Търговище се представлява от ст. ю. к. Р.  Х. , която оспорва жалбата, като изтъква, че в процесния случай по безспорен начин е доказано визираното в НП административно нарушение и НП е издадено при спазване на административно производствените правила. Предвид на това моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление.

            Съдът, след като прецени, че жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и е допустима, и след като се съобрази с представените и приети по делото доказателства, прие за установено следното:

На 15.08.2019 г. около 14.10 часа била извършена проверка от Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Търговище по работни места на обект – фитнес зала в гр. Търговище, бул. „М. А. “, № **, стопанисван от „Кемарино“ ЕООД гр. Търговище. При проверката било установено, че в обекта полага труд Е. А. Ю. , роден на *** г. (лице от 16 до 18 години)  с   ЕГН  **********, който работел като фитнес инструктор  -  консултирал и инструктирал клиенти, приготвял протеинови смеси и кафе за консумация от клиенти.  Работното му време за деня било от 08.00 ч. до 15.00 ч., два почивни дни седмично, и уговорено трудово възнаграждение в размер на 20 лв на ден.  Контролните органи извършили проверка в книгата /регистър/ за постъпили искания и издадени разрешения за приемане на работа на лица до 18- годишна възраст в Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Търговище. Било установено, че към 15.08.2019 г. от работодателя „Кемарино“ ЕООД няма постъпило  искане и издадено разрешение за приемане на  работа на Е. А. Ю. . Предвид констатацията, че на 15.08.2019 г. работодателят е  приел на работа в обекта – фитнес зала в гр. Търговище, бул. „М. А. “, № **, непълнолетния Е. А. Ю. (лице от 16 до 18 години), без разрешение на инспекцията по труда, на „Кемарино“ ЕООД бил съставен  АУАН № 25- 2503488/03.09.2019 г. за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта било депозирано писмено възражение. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на така съставения АУАН на 30.09.2019 г. Директорът на Д “ИТ”- Търговище издал Наказателно постановление № 25-2503488,  с което за нарушение на чл. 303, ал. 3  от КТ и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ наложил на „Кемарино“ ЕООД, в качеството на работодател, имуществена санкция в размер на 1600 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява по един безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели не оборват констатациите, отразени в АУАН и НП, относно фактите от значение за предмета на доказване по делото. Безспорно е, че в момента на проверката непълнолетния  Е. А. Ю. е бил в обекта, посрещнал е проверяващите и даже им е предложил абонаментно обслужване. Обслужвал е и други клиенти в обекта и сам е написал декларация, в която с подробности е описал задълженията си, работното време, почивки и възнаграждение, все елементи от трудовото правоотношение, които няма как да бъдат известни на проверяващите. По делото не се установи  данните в декларацията да  са попълнени под диктовка от контролните органи. Показанията на свидетелите М. А.  и Р. Р.  не дават основания за такъв извод. Същите твърдят, че много от клиентите имат ключове от залата и сами се обслужват, както и че не са виждали някой друг освен собственика да работи в обекта. Свидетелите обаче не отричат, че са в приятелски отношения със собственика, и техните показания трябва да се кредитират дотолкова, доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото. В случая те изцяло кореспондират с останалите доказателства относно факта, че в момента на проверката Е.  Ю.  е бил в обекта, както и че собственика не стои в обекта през цялото работно време и явно е необходимо някой да го замества по време на отсъствията му. От друга страна писмените доказателства са категорични, че към 15.08.2019 г.  не е имало поискано и съответно издадено разрешение от Дирекция „ИТ“ – Търговище на „Кемарино“ ЕООД за приемане на работа на непълнолетния Е. А. Ю. .

      Предвид изложеното, съдът намира за доказан факта, че 15.08.2019 г. Е. А. Ю. (лице от 16 до 18 години) е бил приет на работа от „Кемарино“ ЕООД без  разрешение на Дирекция „ИТ“ – Търговище. Следователно дружеството, в качеството на работодател, е нарушило разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КТ.  Поради това отговорността  му  е ангажирана законосъобразно на основание чл. 414, ал. 1 от КТ.

АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Извършеното нарушение е описано обстоятелствено и правилно е квалифицирано. Наказателното постановление е издадено в съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това. Както АУАН, така и НП, са подписани и връчени на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението, че тъй като за същото нарушение е образувано досъдебно производство, административно наказателното такова следва да се прекрати поради нарушаване на принципа nе bis in idem. Наказателната отговорност е винаги лична, докато настоящото административно наказателно производство се води срещу юридическото лице „Кемарино“ ЕООД в качеството му на работодател, т. е. субектите на отговорността са различни. Именно в цитираното от защитника на жалбоподателя  Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК е посочено – „Принципът nе bis in idem се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса. Както първото окончателно приключило производство, така и последващото следва да са проведени срещу едно и също наказателно или административно наказателно отговорно лице“.

Специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ от изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН), а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер (ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС). В случая на първо място съдът намира, че не може да бъде прието, че с освобождаването на лицето от работа се отстранява извършеното нарушение. Отстраняване на нарушението, според настоящият съдебен състав, би имало ако е налице дадено разрешение от Инспекцията по труда, макар и след установяване на нарушението, лицето да бъде наето на работа, а не като бъде прекратено трудовото му правоотношение. На следващо място съдът намира, че не е налице и другата изискуема от закона предпоставка, за приложението на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 КТ, а именно липсата на вредни последици за работника. Полагането на труд по трудово правоотношение без сключен трудов договор лишава работника от правата и защитата, която предвижда КТ, част от които са признаването на времето, през което е работило лицето като трудов и осигурителен стаж, поради и което съдът намира, че в случая са произтекли вредни последици за лицето, тъй като времето през което е полагало труд същото не му е зачетено за трудов и осигурителен стаж. Самото заплащане от страна на работодателя на възнаграждение за положения труд не би могло да обоснове извод за липсата на вредни последици, с оглед изложеното по-горе.

Доколкото в оспореното наказателно постановление административно наказващият орган не е изложил мотиви, обусловили налагането на санкция в посочения размер, то наказателното постановление в неговата санкционна част следва да бъде изменено, като размерът на имуществената санкция следва да бъде намалена от 1600 лева до минимално предвиденият размер в санкционната разпоредба размер, а именно 1500 лева. Преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, релевантни при определяне на административното наказание, а именно - че се касае за първо нарушение тежки, а работата, на която е наето лицето не е опасна или вредна за здравето и за правилното му физическо, умствено и нравствено развитие, обуславят налагане на наказание в минималния, предвиден в закона размер, което би постигнало целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.

Водим  от  горното  съдът

 

Р          Е         Ш        И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-2503488/30.09.2019 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Търговище, с което „Кемарино“ ЕООД гр. Търговище, представлявано от управителя Д. В. Д. , е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 1600 лева на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание, а именно - “Имуществена санкция”  в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

             Решението подлежи на касационно обжалване пред ТАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

                                        

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: