П
Р О Т О К О Л
гр.София, 30.06.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публично съдебно заседание на тридесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ |
Съдебен секретар РЕНИ АТАНАСОВА
Прокурор АНИТА АНДРОВА
Сложи за разглеждане НЧД № 1628 по описа за 2020
година, докладвано от СЪДИЯ НИКОЛОВ.
На именното повикване в 10:30 часа в залата се явиха:
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ
НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ ДОКЛАДВА, че ОСЪДЕНИЯТ А.Ж.А. не присъства в Съдебната палата.
Същият се намира в помещение, находящо се в Затвора – гр.София, като участието
му в съдебно заседание се осъщестява чрез видеоконференция, осъществена между СГС
и Затвора – гр.София във връзка с епидемиологичната обстановка в страната.
В
съдебно заседание присъства АДВОКАТ Г.Л., определен за служебен защитник на
осъдения с уведомително писмо на САК № 46 698 от 2020 година.
Адв.Л.:
Запознат съм с делото. Мога да поема защитата на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ
А.А.: Съгласен съм адвокат Л. да ме защитава по делото.
С
оглед изявлението на адвокат Л. и това на осъдения и предвид уведомителното
писмо на САК,
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА
адвокат Г.Л. за служебен защитник на осъдения А.Ж.А. по настоящето дело.
За
НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – гр.СОФИЯ се явява Р. Е.Д., упълномощен от началника на Затвора
– гр.София да го представлява по делата по чл.437 и следващите от НПК със
заповед № Л-121 от 28.04.2020 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ
НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ ПРАВИ уточнение, че инспектор Д. също не присъства в съдебно
заседание. Същият се намира в помещение на Затвора – гр.София заедно с
осъдения, като връзката между съдебния състав и инспектор Д. отново се
осъществява чрез видеоконференция.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
като взе предвид становището на страните по даване ход на делото в днешното
съдебно заседание,
О
П Р Е Д Е Л И :
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОВЕРИ
САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ въз основа на документи, съдържащи се в затворническото
досие, предоставено на съда от Затвора – гр.София и съдържащо лични данни за
осъденото лице:
А.Ж.А.,
роден на *** година в гр.Гоце Делчев, българин, български гражданин, осъждан,
неженен, с основно образование, ЕГН **********, адрес: ***.
СЪДЪТ
ОТНОВО РАЗЯСНИ на осъдения процесуалнитему права в настоящето производство.
ОСЪДЕНИЯТ
А.А.: Разбирам процесуалните си права.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ в настоящето производство.
Делото
се докладва с прочитане на молбата, депозирана от осъдения А.Ж.А., с която
същият моли при наличието на формалните предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл.70 от НК, съдът да постанови условно-предсрочно освобождаване по отношение
на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“, което осъденият към настоящия
момент търпи.
ОСЪДЕНИЯТ
А.А.: Поддържам молбата си.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА, че по делото е приложена справка, съдържаща информация за фактически
изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“ от осъдения А.Ж.А. към днешна
дата 30.06.2020 година, както и остатъкът от наказанието „Лишаване от свобода“,
което осъденият А. има да търпи към днешна дата.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Да се приеме справката.
СЪДЪТ,
като взе предвид становището на страните по доказателствата, както и че лписва
искане от тяхна страна за представяне на такива, то на основание чл.283 от НПК
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА приложените по делото писмени документи, включително и справка,
предоставена от администрацията на Затвора – гр.София във връзка с изтърпяното
от осъдения А. наказание „Лишаване от свобода“, както и остатъка, който на
същия му предстои да търпи по това наказание.
НАМИРА
делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА
СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – гр.СОФИЯ: Становището на началника на Затвора –
гр.София е, че е налице първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК, а
именно лишеният от свобода да е изтърпял повече от една втора от наложеното
наказание. На следващо място считам, че не е налице и втората кумулативно
дадена предпоставка по чл.70 от НК, вр.чл.439 от НПК, а именно данни за
поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение. При него целите на
наложеното наказание, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК не са изпълнени в
своята цялост предвид характера и тежестта на извършените нарушения. При него
има все още актуални проблемни зони, по които работата продължава. Умения за
мислене – същият не разпознава проблемите си и не умее да ги разрешава по
адекватен начин. Отношение към правонарушението – признава само формално вината
си, оправдава се със зависимостта си от хазарта. Самият му начин на живот е
отражение – също е проблемен, криминално влияние с безразсъдно и рисково
поведение. Към настоящия момент оценката на риска от рецидив е с непроменени
стойности от началото на присъдата му, а рискът от вреди към обществото е с
високи стойности. Становището на началника на затвора е отрицателно по
отношение на молбата на лицето за условно-предсрочно освобождаване.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че молбата на осъдения А. за условно-предсрочно освобождаване е неоснователна.
Действително е налице формалната предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК, а
именно осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“. Не е налице обаче еднозначен извод за наличието
на втората кумулативно изискуема предпоставка, а именно осъденият да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Видно от доклада, оценката на риска от рецидив
е със средни стойности. Фиксирани са проблемни зони, по които е необходимо
възпитателната работа да продължи. Рискът от вреди към обществото е с високи
стойности. Видно е от доклада, че работата с осъдения продължава в посока
прогресивната система. Целите и задачите, заложени в индивидуалния план на
присъдата, се изпълняват, но към момента не са изпълнени. Считам, че не са
изпълнени целите на наказанието, поради което и молбата следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна.
Адв.Л.:
Моля да уважите молбата за условно-предсрочно освобождаване, подадена от подзащитния
ми, като вземете предвид, че действително никой не оспорва първата предпоставка,
а именно изтичането на предвидения от закона срок, а относно втората, в доклада
се казва, че осъденият не се е поправил, но не се споменават абсолютно никакви
факти относно това той да извършил нещо, което да доказва в подкрепа на това
твърдение, че не се е поправил. В този смисъл считам, че съдът следва да уважи
молбата като основателна.
ОСЪДЕНИЯТ
А.А.: Поддържам казаното от защитника ми. Какво да добавя? Тука просто господин
началникът е казал, че не съм се поправил още. Аз не знам колко време трябва да
лежа, за да се поправя. Значи явно трябва да си излежа присъдата и тогава не е гаранция.
Аз като реша сам да не се поправя, значи никога няма да се поправя. И просто ви
умолявам да погледнат нещата от здравословното ми положение. Първо, аз съм на
60 години. Второ, имам диабет, имам белодробна емболия, имам и тромбофлебит. А
епикризите са от МВР-болницата, които са прикрепени към делото. Ако съм ги взел
от частна болница, някой може да си помисли, че съм платил и съм ги взел по
втория начин, а те са ми дадени от МВР-болница. Така че моля да се вземат тия
неща под внимание. Това е, което искам да кажа, друго нямам.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ДАВА
последна дума на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ
А.А.: Желая молбата ми да бъде уважена, ако може. Ако не може – здраве да е.
СЪДЪТ
СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ, след тайно съвещание, ОБЯВИ определението си публично.
Производството
е по чл.437 и следващите от НПК. Образувано е след подадена от осъдения А.Ж.А. молба,
с която същият моли при формалните условия на чл.70 от НК съдът да постанови
условно-предсрочно освобождаване по отношение на останалата част от наказанието
„Лишаване от свобода“, което към настоящия момент А. търпи.
Съдът,
като взе предвид молбата на осъдения, документите по делото, както и
становищата на страните по същата, направени в днешното съдебно заседание,
намира от фактическа и правна страна следното:
С
отделно влезли в сила присъди А.Ж.А. е осъждан многократно, като с определение,
постановено по НЧД № 109 от 2020 година по описа на СРС, НО, 11 състав, на А. по
реда на чл.25, ал.1, вр.чл.23 от НК е определено общо най-тежко наказание от три
години и четири месеца лишаване от свобода, което е увеличено на основание чл.24
от НК с още една година и осем месеца до пет години лишаване от свобода, което
наказание осъденият А. към настоящия момент изтърпява.
Съдът,
видно от приложената по делото справка за изтърпяното от осъдения А.Ж.А. към днешна
дата – 30.06.2020 година, установява, че последният фактически е изтърпял от
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от пет години години 2 години, 10 месеца
и 7 дни, от работа 4 месеца и 7дни, като от същата тази справка се изяснява и
обстоятелството, че към днешна дата остатъкът от наказанието „Лишаване от
свобода“, което осъденият трябва да търпи, възлиза на 1 година, 9 месеца и 16
дни.
Макар
към днешна дата А. да е изтърпял повече от половината от наказанието „Лишаване
от свобода“, изискуемо съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 от НК, съдът
не намира, с оглед всички приложени по делото документи и след техния анализ,
наличие на предпоставки, изискуеми от закона, за да постанови
условно-предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на остатъка от наказанието
„Лишаване от свобода“, което следва да търпи, тъй като от всички тези приложени
по делото документи не се установява към настоящия момент осъденият с
поведението си в пенитенциарното заведение да е дал достатъчно доказателства,
че реално се е поправил.
За
да се приеме от съда, че осъденото лице реално се е поправило, това означава
съдът да установи по безспорен и несъмнен начин, че в съзнанието и поведението
на осъденото лице е настъпила такава промяна, която да показва, че при него
реално е настъпило поправяне до такава степен, обосноваваща отпадането на
всички предпоставки, довели до осъждането на А.Ж.А., респективно до ефективното
налагане на наказаниеато „Лишаване от свобода“.
Както
съдът посочи, от документите по делото се установява, че същият многократно е
осъждан и то за тежки умишлени престъпления, за които са му налагани и наказания
„Лишаване от свобода“ преди настоящето наказание „Лишаване от свобода“, които
осъденият А. е търпял ефективно.
С
оглед така извършената от осъдения инкриминирана продукция, установяваща се от
документите, съдържащи се по делото, то чрез определеното на А. наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от пет години, което към настоящия момент последният
изтърпява, се цели постигане в максимална степен на поправяне и превъзпитаване
на осъденото лице така, че максимално да бъде преодоляно бъдещо извършване на
общественоопасни деяния от последния, тоест, необходимо е в пълнота да са
постигнати всички предвидени в чл.36 от НК цели, визиращи индивидуланата
превенция по отношение на осъденото лице.
Видно
от доклада за лишения от свобода А.Ж.А., изготвен от инспектор „Социални
дейности и възпитателна работа“ при ЗО „Казичене“ към Затвора – гр.София, при
осъдения към настоящия момент оценката на риск от рецидив е 63 точки, а именно
средни стойности.
Сочи
се също в този доклад, че рискът от вреди за обществото към настоящия момент продължава
да бъде и висок.
В
тази насока съдът намира за необходимо и да отбележи, че оценката за риск от
рецидив при осъдения, констатирана от инспектор „Социални дейности и
възпитателна работа“ при ЗО „Казичене“ към Затвора – гр.София, е със стойности,
които са отчетени и при постъпването на осъдения в пенитенциарното заведение,
като запазването на тези стойности според съдебния състав е вследствие от
факта, че към момента липсват достатъчно доказателства за поведението и
съзнанието на осъденото лице, водещи до извода за неговото поправяне и
превъзпитание.
В
този доклад се сочи също, че се наблюдават дефицитни зони в поведението на А.,
изразяващи се в това, че същият приемал формално отговорността за инкриминираните
деятелности, извършени от него, не разбирал все още мотивите за криминалното си
поведение, не приемал присъдата за справедлива, не разпознавал факторите, които
са допринесли за извършването на правонарушението, не признавал правата на
другите, не разпознавал проблемите си и това рефлектирало до възможността му за
тяхното разрешаване.
Сочи
се също в доклада, че А. не осъзнавал последствията от собствените си действия.
Липсвала при него трудова история, което водело до извода, че последният
разчитал на доходи единствено от престъпната дейност. Бил трайно безработен. Липсвала
у осъдения финансова стабилност и е користен извършител предвид множеството
осъждания.
При
тези дефицитни зони в съзнанието и поведението на осъдения, всичко това
допринася за извод за повишен риск от рецидив при А. в случай, че същият бъде
освободен от пенитенциарното заведение, което пък от своя страна води до необходимост
корекционният процес с осъдения в условията на Затвора – гр.София да продължи с
оглед и постигане на целите на чл.36 от НК.
При
тази оценка за рецидив при осъдения и констатираните все още дефицити в
съзнанието и поведението му, с които съдът, с оглед разпоредбата на чл.439а, ал.2
от НПК, е длъжен да се съобрази, съдебният състав приема, че все още при
осъдения не е приключил процесът по ресоциализация към спазване на обществените
норми за поведение, които са необходими за интеграцията му в обществото.
Според
настоящия съдебен състав формалното спазване на режима в пенитенциарното
заведение, което е задължение за лишените от свобода и полагането на труд сами
по себе си не могат да обосноват, че осъденият реално се е поправил, след като,
с оглед становищата на лицата, които са задължени да съблюдават процеса на
поправяне на осъдения, респективно постигане на целите на наказанието, са
категорични, че процесът на поправяне и превъзпитание при осъдения все още не е
приключил.
Относно
изложените от осъдения твърдения за влошено здравословно състояние, съдът намира
за необходимо да посочи, че след преглед на всички документи, приложени към
затворническото досие, не откри епикризи, установяващи твърдените от осъдения
заболявания, но все пак съдът за яснота и коректност е необходимо да посочи, че
влошеното здравословно състояние само по себе си не е предвидено като самостоятелнло основание по чл.70 от НК за постановяване на условно-предсрочно
освобождаване.
На
лишените от свобода нормативно е гарантирано във връзка с здравословното им състояние, като им е осигурена
медицинска помощ в местата за лишаване от свобода. Гарантирано е също, че при
необходимост и в случай, че медицинската помощ в местата за лишаване от свобода
не е достатъчна и адекватна, същите да могат да бъдат извеждани от
пенитенциарното заведение и настанявани в медицински заведения извън затвора,
където да им бъде осигурена адекватна медицинска помощ.
По
изложените съображения съдът намира, че молбата на А.Ж.А. за постановяване на
условно-предсрочно освобождаване следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А.Ж.А., ЕГН **********, за условно-предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“
за срок от пет години, определено му с определение, постановено по НЧД № 109 от
2020 година по описа на СРС, НО, 11 състав.
Определението
на съда подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС.
Препис
от протокола да се издаде на служебния защитник.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:18 часа.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
СЕКРЕТАР: |
|