Решение по дело №6759/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 05.10.2016г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря А.Д. след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №6759 по описа за 2016 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие. Образувано по депозирана молба от К.Т.- К. срещу А.М. К. и Г.М.К..

Молителката излага,че ответникът А.К. е неин съпруг, с който имат висящо бракоразводно дело. Сочи,че по това дело са постановени привременни мерки като упражняването на родителските права за детето им Б. К. е предоставено на нея, а на бащата е определен режим на лични отношения. Твърди,че от започване на бракоразводното дело тя, синът й от първия й брак И.Й. и майка й С.Х.,с които живее в едно домакинство,  са подложени на психически тормоз, живеят в страх и са лишени от спокоен и нормален живот. В изпълнение на заканите на съпруга й А.К., че ще я смачка, непрекъснато били следени от непознати мъже през последните месеци, а синът, който бил на 19 години се страхувал да излезе сам или с приятели. Майка й се прибирала у дома с паник бутон в ръцете. Излага,че постоянно била злепоставяна и унижавана пред общи познати и приятели, като целта била да бъде психически дестабилизирана. За редица от случаите на отправени заплахи и закани отправяла молби за помощ и съдействие пред Второ РУ, а майка й пред Първо РУ, но реални резултати нямало.

Твърди,че на 16.05.2016г. около 10.30 часа й се обадила нейна близка и я предупредила, че Г.К., който бил брат на съпруга на молителката, казал пред нея,че  ще влезе в дома им и ще ги избие всичките, а пък ако трябвало щял да се предаде на полицията. Това породило у нея основателен страх за живота и здравето й и тези на семейството й и тя подала сигнал до  ВОП на 18.05.2016г., по който още се работело.

Твърди,че на 10.06.2016г. от 9.00 часа била датата за изпълнение на определената привременна мярка за свиждане на дъщеря им с бащата. Уведомила социалния работник М.- А., че ще отиде по-късно,  тъй като имала призовка за 10.00 часа във Второ РУ по случая за заплаха за убийство. Около 11.30 била пред ЦОП –***, като в колата освен детето била и майка й. Когато стигнала на адреса, видяла пред сградата 8-10 непознати мъже с два автомобила, облечени в черно, между които били братята на съпруга й Г.К. и Н. К..Мъжете били застанали на платното на пресечката и умишлено й пречели да мине, за да паркира автомобила си. След кратко време, в стремежа си да я затруднят максимално, бавно направили много тесен проход за преминаване на автомобила, през който тя можела да премине много бавно и да внимава, за да не закачи  някого с огледалата. През цялото време се държали предизвикателно и я гледали злобно. Някои от тях рязко се обръщали и  отново я поглеждали  злобно. След като паркирала автомобила Г.К. с мъжете застанали между автомобила и входа на сградата, а съпругът й А.К. бил на входа на сградата и наблюдавал. Всичко това породило силна уплаха у нея за евентуално посегателство върху живота и здравето й и като възможност за реално нападение и отвличане на детето, за което имала отправена заплаха в миналото. Заключила автомобила и останала вътре и се обадила на Първо РУ. Обадила се на адвоката си, за да уведоми М.А.,че е пред сградата,за да поиска охрана. След малко от сградата слезли на ДСП слезли да я придружат с детето г-жа А.,  психолога и охранителя на сградата, които видяла двата автомобила и описаните мъже. В автомобила останала майка й, която видяла,че след пристигане на полицейския автомобил от Първо РУ Г.К. с по-голяма част от мъжете бързо си тръгнали, като пред сградата останали само Н. К. с още един мъж. Посочва,че Г.К. бил с автомобил с рег. номер В 9825 РС. След случая от ЦОП направили протокол, който А.К. отказал  да подпише. Твърди,че с нанасянето на системния психически натиск през последния месец от страна на съпруга й, изразяващ се в изпращането на различни мъже постоянно да следят нея и семейството й, след заканите на брат му Г.К., че ги избие и това, което се случило пред сградата на ЦОП, е в постоянен стрес. Сочи,че не може да спи нощем и се чувства стресирана и уплашена.

        Отправя искане  ответниците да бъдат задължени да не извършват домашно насилие спрямо нея, както и  на ответника Г.К. да бъде забранено да приближава нея и жилището й и мястото за осъществяване на   контактите – ЦОП –Варна, ***”  на повече от 50 м за срок от 10 месеца.

Ответниците са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за недопустимост и  неоснователност на молбата. Оспорват всички обстоятелства, посочени в молбата и декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН. Заявяват,че в посочените в молбата действия не представляват акт на домашно насилие. Твърдят,че на 10.06.2016г.  двамата, заедно с другия им брат са били пред служба ЦОП сами и без никакви придружаващи ги мъже. Г. и Н. придружавали А. в качеството им на чичовци на детето, защото не го били виждали повече от две години. А. бил в там за изпълнение на постановения от ВРС режим на личен контакт с дъщеря си. Той попитал дали и братята му могат да видят  Б., но служителите на ЦОП отказали и те даже не приближили сградата, а тези факти били потвърдени в доклада на служителите на ЦОП  и от полицейските служители, които отишли на място след като били повикани, но не установили никакви закононарушения. След като служителка на ЦОП обяснила, че братята на А. не могат да присъстват на срещата с детето, последните си заминали. Твърдят,че всички описани от молителката обстоятелства са по –скоро опит за квалификация/интерпретация на събитията, дадена от молителката, а не изложение на конкретни факти. Молят за отхвърляне на молбата.

Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното :

Съобразно Решение №773/29.02.2016г., постановено по гр.д. №3024/2015г. по описа на ВРС, 9-ти състав е прекратен брака между К.Т. –К. и А.К., като родителските права по отношение на детето на страните Б. е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на личен контакт като същият е осъден да заплаща издръжка. След извършена служебна справка се установява, че с решение, постановено по възз.гр.д. №983/2016г. по описа на ВОС решението на районния съд е изменено по отношение на режима на личен контакт на бащата и детето и размера на определената издръжка.

С постановление от 11.07.2016г. по пр.пр. №6858/2016г. по описа на ВРП е отказано образуване на наказателно производство и производството по преписката е прекратено. Преписката е образувана въз основа на К.К. срещу Г.К. при твърдение, че на 10.05.2016г. получила телефонно обаждане от своя приятелка, която й споделила, че Г. се обадил и казал,да я предупреди,че щял да влезе в бунгалото, което обитавала през летния сезон и щял да избие всички, които живеят там на място и щял да се предаде в полицията. Преписката по жалбата е приложена по делото в цялост.

 Представен е протокол от проведена екипна среща в Център за обществена подкрепа от 10.06.2016г., в който са отразени обстоятелства от проведена среща на същата между А.К. и детето Б. К..    

 В амбулаторен лист №146/06.06.2016г., издаден от д-р И.Й. е отразен извършен контролен преглед на К.И.Т.-К. с констатации,че същата е контактна, видимо напрегната, тревожно дистимна с пристъпи от егатативна симптоматика, фиксирана върху психотравмените изживявания, инсомния. Назначена е медикаментозна терапия.     

 Представени са и други писмени доказателства.

Свидетелката С.Х. Т./ майка на молителката/ излага,че след тежкото бракоразводно дело се наложило тя и бащата на молителката да са особено внимателни и да пазят децата си. Редували се, оставали в тях, придружавали ги. Това било предизвикано от стрес,  от недобро отношение. Сочи,че на 16-ти била на гости на дъщеря си  внуците. На гости там бил и техен приятел. Към 10.30 часа звъннал телефона на дъщеря й. Тя започнала да говори : „ Здравей, Миме…” , започнал някакъв разговор и в един момент придобила физиономията на изплашен човек. След като я попитала какво става, К. включила телефона на високоговорител и чула : „ Знаеш ли Г. е бесен към вас. Каза,че ще влезе в къщата и каза,че ви избие и след това щял да отиде да се предаде в полицията.” Започнали да коментират какво се е случило, защо се е случило и каква и причината. В това време звъннал телефона на младия мъж, който се казвал К., който бил на гости. Той казала,че Мима му звъни и на него. В момента, в който вдигнал телефона го включил на високоговорител. Дамата повторила същите думи,само че този път казала,че и той ще участва в това желание за отмъщение. Двамата водили дълъг разговор. Свидетелката излага,че или са били двамата с Г. или после са си говорили, защото след това Г. започнал да звъни на К.. Бил ядосан, афектиран и така приключило.  Заявява, че първата вечер били много стресирани, а на втория ден обмислили нещата и пуснали в жалба в Районната прокуратура за заплаха за убийство и сигнал до Дирекцията на полицията. Излага, че на 10.06 била с дъщеря си, която имала призовка да се яви във Второ районно управление, защото било образувано досъдебно производство и трябвало да дава обяснения за случилото се. Към 10.30 часа били в близост до Агенцията за закрила, където се помещавал центъра за обществена подкрепа.    Сочи,че докато завият от успоредната на магистралната улица, видели,че пред ЦОП от ляво на дясно са застанали млади мъже. Дъщеря й разпознала Г., Н. и още 7-8 млади момчета, които били облечени в тъмно, с ръцете на кръста, краката разкрачени, като сцени от екшън филмите. Те били препречили пътя на движение на колите, че било невъзможно да минат с колата. Молителката се чудела разтреперана как да премине. В един момент те се отдръпнали и те бавно отминали и паркирали точно пред входа на Центъра. Бащата стоял отпред пред Центъра и наблюдавал ситуацията. Тези момчета ги нямало, когато К. отишла в 9.00 часа пред Центъра. Тези момчета застанали така, че тя ако слезе с детето пред входа на ЦОП трябвало да мине между тях, били направили кордон. Тези момчета общували с Г. и според свидетелката с пратени от бащата. Преценили,че не трябва да излизат от колата и заключили. Звъннали на кварталния Шопов, но той казала,че не може да помогне, защото там била територията на Първо районно. Звъннали на Първо районно и обяснили каква е  ситуацията. След това дъщеря й се обадила на адвокатката си по бракоразводното дело,защото тя комуникирала със служителите на ЦОП. Тя звъннала на г-жа М.А. и обяснила,че К. не може да влезе и да й окажат съдействие. От сградата слязла М.А. с психоложката на ЦОП и портиера. Слизайки отдолу в дясно стояла колата на Н. с двама –трима човека. Отляво били по-лошите момчета с Г.. Когато видели  звъненето по телефоните тези момчета се притеснили явно и когато колата на първо районно завила, Г. заедно с тях запалили колата и тръгнали. Останали Н. с още един мъж на възраст. Полицаите разговаряли с тях и ги посъветвали да подадат жалба за ситуацията. Говорили и с Н. и човека с него. Оттам отишли до Първо районно и там им казали,че молбите за насилие се подават в съда, което направили на 18-ти. Колите на Г. и А. били паркирани там. Г. накачулил в колата момчетата и тръгнали като видели полицейската кола. Свидетелката излага,че чичовците на детето никога не били виждали детето, когато бащата живеел с тях и счита,че това е начин да оправдаят поведението си.   Сочи също, че са стресирани от година и половина. Твърди, че са следени от лица, изпратени от А.. Когато се прибирала вкъщи, била с паник - бутон в ръцете.  По едно от бракоразводните дела в залата присъствал СВ.А., който след това пратил покана за приятелство на дъщеря й във фейсбук, за който разбрали,че имал детективска фирма с отнети права. Излага,че когато се прибирали, след тях имало различни коли и лица, които тя не познава.  

Свидетелят И.Й. Й. /син на молителката/ излага,че на 16.05 си били вкъщи и имало техен семеен приятел на гости. Около 22.30 часа звъннал телефона на майка му и когато тя започнала да говори, видимо започнала да се притеснява и включила високоговорителя на телефона си. Чували се думите на нейна позната :”Внимавай,че Г. е побеснял, ще влезе в лятната ви къща, ще ви избие всичките, ако трябва сам ще се предаде на полицията.” След известно време звъннал телефона и приятеля, който бил на гости и тази същата госпожа, която била негова позната предала същите думи към него и в допълнение имало заплахи и към него лично. Почувствали се изключително заплашени и разговора тръгнал в насока какво ще правят занапред.

Свидетелят Н. М.К./брат на ответниците/ излага,че К. дълго време не водела детето, за да го видят и всеки от тях имал желание да го види. Тогава имали за пръв път възможност след всичките дела да видят детето. Заедно с негов приятел Самуил стояли до колата и чакали да се обади брат му да каже дали има възможност да видят детето на 10.06 пред ЦОП.Сочи,че К. пристигнала с БМВ и спряла по средата на пътя и комшиите от блока им се скарали с тях за паркирането. Сочи,че е бил и далеч, но е виждал,че жестикулират и се карат.  След малко дошли при тях полицаи, които им поискали документи за самоличност и им казали,че идват по сигнал на К. и майка й. Г. не бил там. Преди това Г. бил минал оттам, за да му даде нещо. Г. бил с кола и бил сам. Питал го дали има възможност да видят детето, свидетелят му казала,че не знае и той тръгнал.Служителите били взели детето преди да дойде полицията. Детето заедно с А. били в сградата преди да дойде полицията.  Свидетелят чакал до последно и накрая брат му му казала,че социалните работници казали,че съдът е отредил само той ад вижда детето. В последствие давала обяснения в Дирекцията като поводът бил заплаха за живота на К. от тях- тримата братя. Излага,че проблемите между А. и К. идвали от там,че тя пиела, стояла вкъщи не работела, командвала. Сочи,че първият път ,когато пуснал молбата за развод, я оттеглил и след това свидетелят не бил виждал и чувал  К. и няма контакти с нейното семейство. Г. също нямал контакти с тях.

Свидетелката Илияна Петрова Михайлова излага, че в един петък между 10.00- 10.30 часа К. й се обадила по телефона, била стресирана и уплашена и казала,че пред ЦОП са се строили А., Г. и третия брат и някакви момчета и някакви коли и я питала какво да прави. Свидетелката звъннала на М.А., която й казала,че види какво става и че ще изпрати човек. М. застанала на прозореца и казала,че вижда тези хора и че нейна колежка също ги вижда.      

Свидетелката Д.К.К. излага,че познава молителката от свой приятел К.Н. от няколко месеца. В периода след запознаването им излизали заедно , ходели си на гости, споделяли си лични неща, водили женски разговори, споменавали и бившия й съпруг. Сочи,че е познава  съпруга на К.  и познава и брат му Г.. Когато се запознала с К. не поддържала приятелски отношения с Г. и А.. Казва,че двамата нямали телефонния й номер и не се били чували с нея. С Г. се били чували преди да се запознае с К.. Излага,че разговаряла с К. към 10.00 часа вечерта и си била направила майтап и нямало заплахи от Г.,че ще ходи на бунгалото и че никога е нямало заплахи. В тази връзка била разпитвана в Дирекцията и там обяснила за майтапа. Когато говорили с К. и двете се смеели и според нея няма причина тя да приеме сериозно думите й,защото наистина не била чула заплахи. Не знае Г. да се интересува от брака на брат си. К. била казала,че има проблеми с мъжа си и че ще вземе мерки. Посочва,че на галено й викат Мими. Въпросната вечер се обадила и на К., но той не й вдигнал и затова се обадила на К..

Свидетелят К. Петров Н. излага,че на 16 май тази година отишъл на гости на К. и видял,че тя и майка й плачели, а синът й бил видимо разстроен. Казали,че Д.К. се обадила и казала,че Г. ще дойде на лятната къща, която била едно бунгало, ще дойде да пребие и убие него и К..Сочи,че се познава с Г. от Д., с която били приятели от 20-25години. Когато пристигнал след 10-15 минути, Д. се обадила и на него и му казала такова нещо. Пуснал си телефона на спикърфон, защото видял каква е ситуацията. Д. казала,че Г. е ядосан и че ще дойде на бунгалото да пребие него и К.. Казала : „Г. ми се обади и каза да ти предам, на теб и на К., аз говорих с К., сега звъня и на теб, че ще дойде на бунгалото да ви претрепе и убие и сам ще отиде да се предаде в полицията”.   Звучало сериозно и свидетелят се изплашил. Майката на К. и К. плачела. Видимо всички били разстроени. Свидетелят ги успокоявал, след което той и К. подали жалба в полицията. Не знае защо Г. го заплашвал.Свидетелят сочи, че бил запознат,че постоянно имало някакъв стрес и тормоз, който се налага спрямо К.. След тази вечер Г. му звъннал на вайбър и се скарали. След това се чували още и имало противоречия и караници. Карали се за подадената жалба. Преди жалбата, когато му звънял му казал : „ ще видиш какво ще стане, аз ще те оправя..” Отправял заплахи спрямо него и К., казала „ Аз там ще ви оправя всичките”, което се случило на другия ден след въпросната вечер. Знае,че К. била заплашвана и друг път, но не знае по каква причина. Не знае по каква причина Г. заплашва и него. Знае за случай пред социалните, в който се събрали много хора  и дошла полиция.   

При  извършената очна ставка между свидетелите Д.К. и К.Н., Д.К. заявява,че Г. й казал да каже на К. да спре да говори за него, а това за бунгалото си го била измислила, като К. не била замесена никъде. Първоначално свидетелката отговаря,че не е говорила с К. същата вечер, а след това казва,че може й да е говорила, но когато той й казал” Защо говори с К.?” осъзнала грешката си. Заявява също,че Г. не е казвал за К., че ще го пребива и убива.След като свидетелят Н. сочи,че думите на К. са били : „ Г. каза да ти предам,че ще дойде да ви пребие горе на бунгалото и ще ви убие и лично той ще се предаде в полицията, свидетелката К. завява,че думите й са били „ Г. ще дойде на бунгалото и нали знаеш какво ще те направи?”, което се отнасяло за К.. Свидетелят Н. завява, че на други ден постъпило обаждане от Г. и бил заплашван от него. Казал му „Ще ви пребия теб и К..”               

Съдът след преценка на събраните доказателства по делото намира следното от правна страна :

В разпоредбата на чл.2 ЗЗДН е дефинирано понятието домашно насилие и принципно са очертани групите лица, които могат да търсят защита по реда на този закон, като чл.3 ЗЗДН изчерпателно конкретизира лицата, които могат да бъдат пасивно легитимирани  да отговарят по молба в производството по  чл.4,ал.1 ЗЗДН.

Постановяването на мерки за защита по този ред предполага съществуването на  две кумулативни предпоставки : че молителят е от категорията лица по чл.2 и чл.3 ЗЗДН  и че спрямо него е извършено насилие по смисъла на същия закон. В тежест на молителя е да установи наличието на същите.

От събраните доказателства се установява, че молителката е активно легитимирана да поиска мерки за защита спрямо ответниците  съобразно разпоредбата на чл.3, т.1 и т. 7 ЗЗДН.

По отношение на молбата за защита с твърдения за извършен акт на домашно насилие от ответника Г.К. от 16.05.2016г.

         Молителката твърди,че на 16.05.2016г. била в дома си, когато получила телефонно обаждане от нейна близка, която й казала, че Г.К. казал пред нея,че ще влезе в дома им и ще ги избие всичките и ако трябвало, щял да се предаде на полицията.

От   изнесеното от свидетелите  С. Т., И.Й., К.Н. и Д.К. се установява,че на 16.05.2016г. вечерта К.К. е получила телефонно обаждане от Д.К.. Свидетелите С. Т. и Илиян Димитров са възприели лично този разговор, тъй като и двамата сочат,че телефонът бил пуснат на високоговорител. Разказват,че момичето, което се обадило казало на К., че Г. е побеснял и ще влезе в дома им и ще ги избие всичките и ще се предаде на полицията. Същевременно при разпита на това момиче в качеството му на свидетел, за което се установява,  че е Д.К., същото отрича да е имало такива заплахи от страна на Г.. Твърди,че си е направила майтап и че Г. не е казвал, че ще отиде при К. в бунгалото. Излага,че при разговора и двете с К. се смеели и не е очаквала тя да възприеме на сериозно думите й. В последствие установила,че К. се е притеснила и се извинява за това. Свидетелят К.Н. излага,че е пристигнал в дома на К. непосредствено след обаждането от Д. и заварил К. и майка й да плачат, а синът й бил видимо разстроен. Разказали му, че Д.К. се е обадила и казала,че Г. ще дойде на лятната им къща и ще ги пребие и да убие него и К.. Впоследствие същата вечер свидетелката К. звъннала и на свидетеля Н., който разказва,че при обаждането си тя казала същите думи, каквито казала и на К., като имало заплахи и лично към него.  Свидетелката К. отново отрича да е провеждала разговор с Г. и да предавала негови думи, а именно че е казал ,че ще пребие и убие К. и К.. Казва,че казала на К.,че Г. е казал да му предаде,че ще дойде на бунгалото и  знаеш ли какво ще те направи. Сочи,че Г. й казал да каже на К. да внимава какво говори за него. Свидетелят Н. изнася данни,че впоследствие е водил разговори с Г. и е получавал съобщения от него, които са били заплашителни спрямо самия него.

         От анализа на събраните  доказателства в тяхната съвкупност  не се установява на дата 16.05.2016г. ответникът Г.К. да извършил заявеното в молбата за защита психическо насилие спрямо молителката, изразяващо се в отправяне на заплахи за здравето и живота й, а именно че ще отиде в дома й и ще я пребие и убие. Молителката не е  възприела лично  и непосредствено заплахи, които да са отправени от ответника, а опосредено чрез телефонен разговор с трето лице –Д.К., която казва,че си е правела майтап и че не е провеждала разговор с Г.К., в който същият да е заплашвал молителката. При това положение липсват доказателства, които да обосноват извода,че именно по поръчение на ответника Д.К. се е обадила на К.К., за да й предаде посочените в молбата за защита заплахи. Нито молителката, нито някой от разпитаните свидетели,  са имали възможност за лична, непосредствена и обективна  преценка на обстоятелството дали в действителност тези думи са казани от ответника и  дали той е предприел такова поведение, което  да породи основателен страх у молителката и оттук да бъде окачествено като акт на домашно насилие, още повече че  лицето, чрез което  това е станало тяхно достояние,  отрича този факт. Съдът намира, че разказаното  от свидетелите и впечатленията им, че именно Г. е отправил, изречените от свидетелката К. заплахи към К.,  се гради на предположения с оглед на влошените взаимоотношения на семейството на молителката и това на бившия й съпруг, брат на ответника,  след започване на бракоразводния процес.

На гореизложените съображения съдът намира подадената молба за защита за извършен акт на домашно насилие от 16.05.2016г. срещу Г.К. за неоснователна, с оглед и на което същата следва да бъде отхвърлена.

По отношение на молбата за защита с твърдения за извършен акт на домашно насилие от  А.К. и   Г.К. от 10.06.2016г.

         Твърденията на молителката по отношение на процесната дата са свързани с наличието от група от около 8-10 непознати мъже пред сградата на ЦОП, където е следвало да се осъществи режима на личен контакт с бащата на детето й А.К., които били облечени в черно, стояли умишлено на пътното платно, пречели на автомобила, с който били молителката, майка й и детето да паркира, държали се предизвикателно, гледали я злобно. Излага,че между тези мъже бил и Г.К. и Н. К.. След като паркирала мъжете застанали между автомобила и входа на сградата на ЦОП. Сочи, че А.К. бил  на входа на сградата и през цялото време наблюдавал.  Всичко това породило силна уплаха у нея за евентуално посегателство върху живота и здравето й и като възможност за реално нападение и отвличане на детето, за което имала отправена заплаха в миналото, поради което потърсила съдействие от служителите на центъра чрез адвоката си и се обадила на полицията.   

         От събраните гласни доказателства, както и от приложения по делото протокол от проведена среща, се установява,че на 10.06.2016г. е била предвидена среща на А.К. и детето Б. в сградата на ЦОП гр.Варна.  Свидетелката С. Т. пресъздава изцяло твърденията на молителката. Описва случилото се като сцена от екшън филм.  Свидетелката И.М., която е била адвокат на молителката, излага,че на процесната дата молителката е потърсила съдействие от нея, като е обяснила,че пред сградата на ЦОП са се строили А., Г. и Н., някакви момчета, някакви коли. Свидетелката се обадила на служителката от центъра М.А., която казала,че вижда какво става и слязла заедно с друг служител да придружи К. и детето. Свидетелката С. Т. сочи,че при пристигане на полицейската кола Г.К. заедно с момчетата се качили на една кола и заминали. Свидетелят Н. К., брат на А.К. излага, че е отишъл пред сградата на ЦОП на същата дата, за да види детето Б., което не бил виждал отдавна. Същият излага,че е стоял до колата си, бил с негов приятел и  чакал брат си да му каже дали може да види детето. Сочи,че при пристигането на К., тъй като не била паркирала правилно, имало конфликт с нея и съседи от блока. Докато чакал, дошъл брат му Г., за да му даде нещо, питал дали може да види детето,  след което заминал. Пристигнали полицаи, които казали,че са изпратени по сигнал на К. и му поискали документи за самоличност.  

Не са ангажирани каквито и да е било доказателства на посочената от молителката дата 10.06.2016г.  ответниците да са извършили  действия, които да могат да бъдат квалифицирани като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Наличието на група от хора, облечени в черно  пред сградата на ЦОП по никакъв начин не може да бъде свързано с присъствието на двамата ответници. Нещо повече не се твърди и не се доказва тези хора да извършили каквито и да е действия спрямо молителката или да са предприели поведение спрямо нея, което обективно да я застрашава. Субективните възприятия  и интерпретации на молителката относно ситуацията на процесната дата, които не са подкрепени от конкретика за извършен акт на насилие  се градят на базата на предположения, че намиращите се лица пред сградата са изпратени от ответниците, за да я притеснят. Вероятно възприятията на молителката са свързани и с изложеното от нейната  майка,  която сочи, че семейството й е непрекъснато следено от различни хора с различни автомобили, които отново се свързват с ответниците, без съжденията й да се подкрепят с логични и последователни аргументи и конкретика, като изложеното от нея      не може да обуслови извод, че ответниците упражняват  насилие спрямо тях.    

На гореизложените съображения съдът намира подадената молба за неоснователна в цялост, с оглед и на което същата следва да бъде отхвърлена.

По разноските: 

В тежест на молителката   следва да се възложи  държавната такса за разглеждане на молбата в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН  вр.   чл. 16 от ТДДТСГПК.

С оглед изхода на делото в полза на ответниците  следва да се присъдят разноски  в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 21.50 лева – заплатен депозит за свидетел, на основание чл.78,ал.3 ГПК.  

Воден от горното и  на основание чл. 15 от ЗЗДН, съдът :

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ подадената от К.И.Т.-К., ЕГН : ********** с адрес ***, *** молба с правно основание чл.5,ал.1 ЗДДН за постановяване на мерки за защита срещу Г.М.К., роден на ***г. с адрес *** при твърдения за извършени актове на домашно насилие на дати 16.05.2016г. и 10.06.2016г., като неоснователна.   

ОТХВЪРЛЯ подадената от К.И.Т.-К., ЕГН : ********** с адрес ***, *** молба с правно основание чл.5,ал.1 ЗДДН за постановяване на мерки за защита срещу  А.М.К.,ЕГН : ********** с адрес *** при твърдения за извършен акт на домашно насилие на 10.06.2016г., като неоснователна.  

ОСЪЖДА К.И.Т.-К., ЕГН : ********** с адрес ***, ***  да заплати  на Г.М.К., роден на ***г. с адрес *** и А.М.К.,ЕГН : ********** с адрес *** сума в размер на 621.50/шестстотин и двадесет и един  лева и петдесет ст. / лева, представляваща направените разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.

         ОСЪЖДА К.И.Т.-К., ЕГН : ********** с адрес ***, *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненския районен съд  сумата в размер на 25/двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса за разглеждане на молбата, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН вр. чл. 16 от ТДТССГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му в препис на всяка от страните.

 

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :