Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………./…...06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Колева
въззивно търговско дело № 377 по описа за
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба с вх.
№ 6844/29.01.2018 г. на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, с адрес гр.
София, бул. Македония № 3, чрез гл. юрк. Л.Ч. - Т., срещу решение №
95/09.01.2019 г., постановено по гр. дело № 5326/2018 г. по описа на ВРС, VIII-ми състав, в частта с която АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ е осъдена да
заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, сумата от 1032,07 лв. /хиляда тридесет и два
лева и седем стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
щета №13013030102111 за
настъпило застрахователно събитие на 07.05.2013 г., по пътя от гр. Варна за с.
Костадиново в района на селище „Орехче", в резултат на което са нанесени
щети на л.а. Мерцедес ДК№ ***, който е попаднал в необезопасена дупка на
пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба - 13.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 314,39 лв. /триста
и четиринадесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава за периода 13.04.2015 г. до 12.04.2018 г., на основание чл. 213, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В жалбата си въззивникът обосновава
подробно оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението в цялост. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е формирал
решаващите си изводи изцяло въз основа на възприетото заключение по проведената
съдебно-автотехническа експертиза. Счита, че фактическият състав за встъпване в
правата на застрахования е останал недоказан, конкретно не е било доказано
твърдението, че необозначена неравност /дупка/ на път III-9004, в района на селище „Орехче“ е
причина за ПТП, реализирано на 07.05.2013 г. от л.а. „Мерцедес 320
CDI” с ДК № B
7978 PP с водач А.Т.Н..
Твърди, че в хода на процеса било установено, че към датата на ПТП процесният
участък от път III-9004,
като част от републиканската пътна мрежа, разположена на територията на област
Варна, е бил възложен за ремонт на „Автомагистрала – Черно море“ АД. Излага
още, че ремонтните работи били възложени съгласно Договор за възлагане на
обществена поръчка № РД-37-4 от 01.08.2012 г., изм. с допълнително споразумение
от 01.08.2012 г. с предмет: „Рехабилитация на път III-9004
„Варна-Белослав-Разделна-Падина-Житница-Провадия-Дългопол от км 1+300 до км
17+250“. Сочи, че към дата 18.04.2013 г. на цитирания път в участъка от км
1+270 до км 17+258 е действала временна организация за безопасност на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците, което обстоятелство се е подкрепило и от представените от ищеца
писмени доказателства, в частност становище на Я.М.Я.– експерт мобилна група
гр. Варна при ищеца. Становището на експерта било, че водачът на увредения
автомобил се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост, тъй като
участъкът бил обозначен като такъв, в който се извършват ремонтни дейности при
максимално допустима скорост за МПС -
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1
от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД,
чрез пълномощника адв. И., е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че твърденията на въззивника за наличие на сигнализация
за неравности по пътя към момента на процесното ПТП, както и за несъобразена
скорост, не са били доказани от същия. Също излага, че фактът на извършване на
ремонтни действия в пътния участък не изключва по никакъв начин възможността за
наличие на дупки по пътното платно. Правилно първоинстанционният съд е приел,
че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, а причинната връзка между събитието и настъпилите по
автомобила вреди е установена и от проведената съдебно-автотехническа
експертиза. Твърди, че регресната претенция, заявена пред въззивника, е била
съпроводена с достатъчно документи, а при нужда последният е можел да отправи
искане за представяне на допълнителни такива. Моли за отхвърляне на процесната
въззивна жалба като неоснователна и потвърждаване на решението в цялост.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, чрез пълномощника си юрисконсулт
Л.Ч.-Т., моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени решението на
Варненския районен съд в обжалваната му част по съображенията, изложени във
въззивната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред
двете съдебни инстанции, съгласно представения по делото списък на разноските
по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата
страна ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД не изпраща представител.
В съдебно заседание третото
лице-помагач „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ" АД - гр.
Шумен, конституирано на страната на ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”,
не изпраща представител. По делото е депозирано становище от същото по
съществото на спора, в което заявява че се присъединява изцяло към подадената
въззивна жалба, като моли за отмяна на решението в обжалваната му част и
отхвърляне на предявените искови претенции.
За да се произнесе по спора, Варненският
окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявени от ЗАД „АРМЕЕЦ"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец,
ул. „Стефан Караджа“ № 2, чрез процесуален представител адвокат Г.И., срещу
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – гр. София, бул. „Македония” № 3, кумулативно
обективно съединени иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.),
вр. чл. 49 ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1032,07 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие на 07.05.2013 г.,
по пътя от гр. Варна за с. Костадиново в района на селище „Орехче", в
резултат на което са нанесени щети на л.а. „Мерцедес” ДК № ***, който е
попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 13.04.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението и
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 496,83 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 16.07.2013 г. - 12.04.2018 г.
В исковата молба се твърди, че на
07.05.2013 г., по пътя от гр. Варна за с. Костадиново в района на селище
„Орехче", при преминаване през необезопасена дупка на пътното платно л.а. „Мерцедес”
с ДК № ***, претърпява повреди, а именно на предна
и задна десни гуми. Твърди се, че собственикът на увредения автомобил е сключил
застраховка със ЗАД „Армеец“ АД на 27.05.2012 г., валидна до 26.05.2013 г. с
полица № 0306В024377 в изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за
застраховка „Каско" на МПС. При ответника била образувана преписка по щета
№ 13013030102111 и извършен оглед на застрахования автомобил „Мерцедес” с ДК № ***.
След извършена техническа експертиза, по щетата е определено обезщетение съгласно
Общите условия на застраховката. Твърди се, че ЗАД „Армеец“ АД е изплатило на
собственика на застрахованото МПС обезщетение, в резултат на което в полза на
ищеца се е породило правото на регресен иск, тъй като Национална агенция „Пътна
инфраструктура" е длъжна да осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. Твърди се, че към покана до
ответника с изх. № Л-7475, 01.07.2013 г., получена на 08.07.2013 г., ищцовата
страна е приложила необходимите документи, доказващи основанието и размера на
регресната претенция, но до настоящия
момент тя не е удовлетворена. Поради изложеното, се моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. В открито
съдебно заседание ищецът излага становище по отговора на исковата молба.
Оспорва твърдението на ответната страна, че не са представили доказателства за
валидно сключена застраховка „Каско злополука“, между дружеството и водача на
процесното МПС. Сочи се, че това твърдение е невярно, тъй като с исковата молба
са ангажирани доказателства, които доказват по безспорен начин наличие на
застрахователно правоотношение между посочените лица. Сочи се, че са налице
достатъчно доказателства с цел изясняване на механизма на настъпване на ПТП.
Сочи се, че твърдението на ответника за наличие на сигнализация на неравности
по пътя към момента на настъпване на ПТП следва да бъде доказано от същия. Сочи
се, че същото се отнася и за твърдението, че поведението на водачът на МПС е
причина за настъпване на ПТП, както и за съпричиняване – доказателства в тази
насока не са представени. Сочи се, че цитираната разпоредба от Наредбата по
отношение на безопасността на движение по пътя при извършване на ремонтни
дейности не гарантира, че изискванията за обозначение са били спазени. Сочи се,
че такъв тип твърдение относно несъобразена скорост следва да се докаже. По
отношение на оспорването на ответника за претендираната мораторна лихва, счита
се, че същото е неоснователно. Сочи се, че с поканата за доброволно изпълнение
са представени документи, обуславящи регресната претенция на ищеца. Относно
твърдяната давност се счита, че същата е изтекла само по отношение на част от
вземането за мораторна лихва. Представя се и списък на разноските направени по
делото, ведно с доказателства към него за извършено плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Сочи се, че процесният участък представлява част от републиканската пътна
мрежа и съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата, управлението на
републиканските пътища се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура" ,
чрез специализираните й звена. Оспорва се наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на л.а. „Мерцедес 320 CDI” с ДК №***.
Сочи се, че видно от застрахователна полица за сключване на договор за
комбинирана застраховка „Каско" и „Злополука", застрахователният
договор се сключва при клауза „пълно каско" за срок от 27.05.2012 г. до
26.05.2013 г. Твърди се, че за да породи действие договорът за застраховка, е
необходимо да са спазени редица изисквания на Кодекса за застраховане, едно от
които е заплащане на дължимата застрахователна премия. Сочи, се че в
представената към исковата молба полица е посочено, че застрахователната премия
в размер на 2997,00 лв. ще бъде изплатена на разсрочено плащане на четири равни
вноски, като полицата се прекратява при неплащане на разсрочената вноска, но в
случая към исковата молба не са ангажирани доказателства за заплащане на
вноските, като доказателствената тежест за това е на ищеца. Поддържа се
опорочаване валидността на договора по отношение както на сключването му, така
и на неговото действие. Възразява се, че застрахователят не е следвало да
изплаща обезщетението, тъй като не са изпълнени разписаните от него Общи
условия, при които той застрахова моторни превозни средства по раздел
„Каско". Твърди се, че са налице абсолютни пречки за встъпване в правата
на увреденото лице, поради което ответникът не следва да отговаря пред
застрахователното дружество. Оспорва се твърдението, че необозначена неравност
/дупка/ на път Ш-9004, в района на селище „Орехче" е причина за
пътно-транспортно произшествие, реализирано на 07.05.2013 г. от л.а. „Мерцедес
320 CDI” с ДК №*** с водач А.Т.Н.. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП,
както и описаните в декларацията щети. Счита се, че те не са настъпили в
резултат на процесното ПТП. Твърди се, че на описаното място няма
несигнализирана неравност на платното за движение - дълбока дупка. Твърди се,
че причината за ПТП не следва да се търси в свойствата на вещта, а в
поведението на водача на МПС. Твърди се, че водачът с поведението си е
допринесъл в изключителна степен за настъпване на ПТП и на вредоносния
резултат. Твърди се, че от 18.04.2013 г. на цитирания път, в участъка от км
1+270 до км 17+258 е действала временна организация за безопасност на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците. Сочи се, че съгласно чл. 3 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за
временната организация и безопасността на движението, при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 74 от 21.09.2010 г.,
сигнализацията за въвеждане на ВОБД в пътен или уличен участък, в който се
извършват СМР, има за цел: да информира участниците в пътното движение за
особеностите и опасностите, възникнали в пътния (уличния) участък, и за
изменените пътни условия; да указва
границите на пътния (уличния) участък с изменени пътни условия; да въвежда
режим на движение, който осигурява безопасно преминаване през пътния (уличния)
участък. Твърди се, че водачът на
пострадалото МПС е нарушил разпоредбата на чл. 20 от Закона за движението по
пътищата и се е движил със скорост, която не му е позволила да владее
автомобила си във всеки един момент и да спре при появяване на препятствие.
Оспорва се и предявеният иск за заплащане на мораторна лихва. Твърди се, че вземането
за обезщетение за забава се погасява с изтичането на тригодишна давност - съгласно чл. 111, б.„б" от ЗЗД, считано
от деня, в който вземането е станало изискуемо - чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Сочи
се, че когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичането
на срока, а когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, както е в процесния
случай. Твърди се, че ответникът не дължи заплащане на мораторна лихва, тъй
като изпратената до него покана за доброволно плащане е била непълна. По
изложените аргументи се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на сторените по делото разноски.
Третото лице-помагач, конституирано на
страната на ответника, а именно „АВТОМАГИСТРАЛИ
- ЧЕРНО МОРЕ” АД - гр. Шумен, ЕИК *********, представлявано от инж. Д.Д. -
изпълнителен директор, в открито съдебно заседание се присъединява към
становището на ответната страна. Изразява становище по основния и акцесорния
иск, като оспорва наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца
и собственика на автомобил „Мерцедес
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето
на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от
родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото писмени
доказателства, както и от заключението на изслушаната в производството пред
първоинстанционния съд съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице Д.В.В., се
установява, че на 07.05.2013 г. А.Т.Н. е управлявал л.а. „Мерцедес” ДК№ *** по
път III-9004 в посока
от гр. Варна за с. Костадиново, като в района на селище „Орехче", при
излизане от десен завой, предно и задно колело на автомобила попадат в
съществуваща на пътя дупка, в следствие на което автомобилът е претърпял вреди,
изразяващи се в увреждане на предна и задна десни гуми и деформация на
джантите. Същият автомобил е бил застрахован за риска „Каско” в ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД
с полица № 0306В024377 със срок на действие от 27.05.2012 г. до 26.05.2013 г.
Тъй като настъпилите при ПТП на 07.05.2013 г. вреди попадат в покрития с тази
застраховка риск, в ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е била образувана щета № 13013030102111, по
която застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на 1022,07 лв. с РКО от 12.06.2013 г. По силата на чл. 213, ал. 1 от КЗ
/отм./ с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредите до размера на
застрахователното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случая път III-9004 е част от републиканската пътна мрежа,
поради което отговорността за неговото поддържане по силата на чл. 19, ал. 1 и чл. 30 от Закона за
пътищата, се стопанисва от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, която съгласно чл.
167, ал. 1 от ЗДвП е длъжна да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира
незабавно препятствията по него и да ги отстранява във възможно най-кратък
срок. Тази своя дейност АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ може да
осъществява било чрез свои служители, било чрез трети лица, на които възлага
извършването на съответните дейности. В този случай за вредите, които са
причинени на трети лица поради неизпълнение на задълженията на служителите на
Агенцията или на други лица, на които тези дейности са възложени, самата
Агенция отговаря по реда на чл. 49 от ЗЗД. В конкретния случай по делото не се
спори, че за периода от 17.04.2013 г. до 30.11.2013 г. в
участъка от пътя, на който е настъпило пътно-транспортното
произшествие, са били извършвани ремонти дейности от третото лице-помагач
„АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ" АД - гр. Шумен, които са му били възложени от
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с Договор за възлагане на обществена поръчка №
РД-37-4 от 01.08.2012 г., изм. с допълнително споразумение от 01.08.2012 г. с
предмет: „Рехабилитация на път III-9004
„Варна-Белослав-Разделна-Падина-Житница-Провадия-Дългопол от км 1+300 до км
17+250“. С оглед на това ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД може да ангажира отговорността на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ за настъпилите в реализираното на 07.05.2013 г.
пътно-транспортно произшествие вреди, за които то е изплатило застрахователно
обезщетение. В тази връзка са неоснователни доводите на Агенцията, че същата не
дължи обезщетение, тъй като вредите са причинени изцяло поради действия на
водача на лекия автомобил. От събраните писмени доказателства по делото, както
и от заключението на изслушаната в производството пред първоинстанционния съд
съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице Д.В.В., се установява, че водачът
на лекия автомобил се е движел в рамките на разрешената за този пътен участък
скорост от
С оглед на изложеното, така предявеният
иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ е доказан по основание.
Предвид на това, АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ следва да възстанови на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД изплатеното от него застрахователно обезщетение в размер на 1022,07
лв., като в конкретния случай така изплатеното застрахователно обезщетение е в
рамките на размера на настъпилите при ПТП-то вреди така, както същите са
посочени в заключението на изслушаната в производството пред първоинстанционния
съд съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице Д.В.В. /1096,80 лв. с ДДС/.
Към тази сума следва да бъдат прибавени и разноските, направени за определяне
на обезщетението, които съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ също се дължат от
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ и са в размер на 10,00 лв. С оглед на всичко
това, така предявеният иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ се
явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1032,07 лв.
Неоснователно е възражението на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ за липса на застрахователно правоотношение, въз
основа на което да бъде изплатено застрахователното обезщетение. Действително,
застрахователната полица е с разсрочено плащане, но по делото са представени
доказателства за заплащане от страна на застрахования на всички вноски по
застрахователната полица. Освен това, последиците от неплащане на съответната
вноска от застрахователната премия в случаите при разсрочено плащане са уредени
в чл. 202 от КЗ /отм./ като преценката дали да се ползва от тях или не
принадлежи на застрахователя и не може да бъде упражнена от трето лице, каквото
в случая се явява АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“.
В случаите по чл. 213, ал. 1 от КЗ
/отм./ третото лице – причинител на вредите дължи лихва за забава върху
изплатеното обезщетение от датата на поканата. В случая такава е отправена от
страна на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД и е получена от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ на 08.07.2013
г., като от тази дата същата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за нея.
Без значение за възникването на забавата е това дали към поканата са били
приложени доказателства, удостоверяващи съществуването на вземането, тъй като
законът не поставя такова изискване. Поради тази причина е без значение
направеното от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ оспорване, че не дължи лихва за
забава, тъй като към регресната покана не били приложени всички доказателства,
установяващи по надлежен начин вземането на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД. Агенцията дължи
обезщетение за забавата, в която е изпаднала след получаване на поканата, като
в случая във въззивното производство не следва да бъде обсъждано направеното
възражения за изтекла погасителна давност за част от вземането за лихви, тъй
като искът в тази му част е уважен, считано от 13.04.2015 г., а не както е
поискано от ищеца – от 16.07.2013 г., т.е първоинстанционният съд е разгледал
направеното от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ възражение за изтекла погасителна
давност и го е уважил за лихвите, дължими се за период три години преди датата
на предявяване на иска. За останалата част от периода от 13.04.2015 г. до
12.04.2018 г. погасителната давност за вземането по чл. 86 от ЗЗД не е изтекла
и искът правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.
Върху главницата се дължи и законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.04.2018 г. до
окончателното изплащане.
Поради
съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
В
останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
По отношение на разноските в настоящото производство:
В случая настоящият
състав намира, че не следва да бъдат присъждани разноски на въззиваемата страна
за настоящото производство, тъй като не е направено такова искане, не е
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като липсват доказателства и
за евентуалното им извършване.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95/09.01.2019 г.,
постановено по гр. дело № 5326/2018 г. по описа на ВРС, VIII-ми състав, в обжалваното му част.
В
останалата необжалвана част решение № 95/09.01.2019 г., постановено по гр. дело
№ 5326/2018 г. по описа на ВРС, VIII-ми състав, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО
МОРЕ” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Алеко
Константинов” № 8, представлявано от инж. Д.Д. -
изпълнителен директор, конституирано на страната на
ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, с адрес гр. София, бул.
Македония № 3.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.