Решение по дело №1875/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 18961
Дата: 5 декември 2014 г. (в сила от 19 януари 2016 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20131100101875
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               Р Е Ш Е Н И Е

 

                          гр. София, 05.12.2014 г.

 

                    В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

            

                              Председател: Росен Димитров

 

при секретаря К.И. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 1875 по описа  за 2013 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

Предявен e иск с правно основание чл. 288, ал.1,т.2,буква “а” от Кодекса за застраховането.

Ищецът Д.С.О. чрез пълномощника си адв. О.К.  е предявил против Г. фонд *** иск за парично обезщетение от 40 000 лв. представляващи обезщетение за търпени неимуществени вреди следствие на непозволено увреждане в резултат на пътно- транспортно произшествие настъпило на 04.12.2011 год., ведно със законната лихва върху претендираните суми от 14.12.2012 год. до окончателното  им изплащане.

Ищецът поддържа  чрез своя пълномощник адв.Ш. предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи. Твърди, че факта на уврежданията,вината на деликвента и този,че за участвалия в ПТП –то лек автомобил не е имало застраховка за Гражданска отговорност са безспорно установени и оттук отговорността на ответника за търпените неимуществени вреди-физически болки и страдания в резултат на телесните увреждания.

ответникът  Г. ф. оспорва иска по размер над сумата от 16 000 лв. за неимуществените вреди . Твърди,че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е бил без предпазен колан и сам се е поставил в риск ,поради факта,че е знаел,че водача на автомобила е бил употребил алкохол.

Третото лице- помагач на ответника Т.В.К. оспорва иска,както по основание,така и по размер.Твърди,че ищецът има съществен принос за настъпване на ПТП-то и оттук за вредите,които е понесъл.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по   делото доказателства- констативен протокол за ПТП от 04.12.2011 год. и споразумение от 11.09.2012 год. по НОХД № 6145/2012г. по описа на Софийски районен съд, НО, 111-ти състав се установява, че на 04.12.2011 год. около около 02.30 часа в в гр.София, на ул."А.М.” в района на № 25 е настъпило ПТП , при което движещия се по улицата лек автомобил О. А. с д.к. № ******** управляван от Т.В.К. с посока на движение от кв. „Б.” към ул. „К. Ш.” напуснал пътното платно от дясната страна, преминал през кофа за боклук  и се ударил челно в дърво, намиращо се върху десния тротоар. При катастрофата пострадал намиращия се като пътник на предната дясна седалка на автомобила Д.С.О..

По делото няма спор, че за автомобила управляван от Т.В.К. не е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност към датата на катастрофата . Няма спор също, че Гаранционния фонд е предложил да изплати на ищеца сумата от 16 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди  от процесното ПТП ,при отчетено съпричиняване от 50 % за непоставен предпазен колан.

От заключението на вещото лице инж. Е. по назначената КСМАТЕ, прието от съда за професионално и обективно и неоспорено от страните,се установява, че причина за самокатастрофата са субективни действия на водача на автомобила,който го е управлявал повлиян от употребен алкохол и с несъобразена за обстановката скорост. Поради горните обстоятелства е загубил контрол върху управлението на автомобила и е допуснал ПТП-то.

Заключението на вещото лице д-р Б. по същата експертиза, че ищецът е получил следните увреждания - „Контузия на гърдите, корема и тялото. Разкъсване на далака с вътрекоремен кръвоизлив, разкъсване на левия бъбрек с ретроперитонеален хематом, счупване на 3-то ребро в лявоозъчно сътресение и разкъсно-контузни рани на лявата теменна област на главата и на лявата подбедрица. Спешна медицинска помощ на пострадалия е била оказана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където поради тежкото му състояние първоначално е бил настанен в противошокова зала и незабавно опериран,при което далака е бил отстранен, зашит е единия от увредените бъбреци, обработени са раните на главата на пострадалия. Бил е наколко дни в реанимация,а след това в отделението по хирургия, откъдето е изписан на 12.12.2012г., като лечението е продължило на домашен режим и медикаментнозно лечение. Общо лечебният и възстановителне период при ищеца е приключил за срок около 3 месеца. Останали са белези от нараняванията.

И двамата експерти са категорични, че пострадалия не е бил с поставен предпазен колан при катастрофата,но дори и да е имало такъв при механизма на удара, той не би предотвратил уврежданията,но би намалил тежестта им.

От показанията на св. М.С.-майка на ищеца, се установява,че веднага след инцидента пострадалия е бил приет в болницата и в първите дни бил в реанимация,тъй като претърпял много тежка операция,при която бил отстранен далака му. Половин месец бил неподвижен на легло,като след това се раздвижвал постепенно. Имал нужда от постоянна помощ пред първия месец.След възстановяването си,вече не може да извършва по-тежка физическа работа,да спортува активно,което довело и да психически притеснения.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 228, ал.1, т.2,буква «а» КЗ  Гаранционния фонд изплаща обезщетения на увредените лица, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

По делото е установена фактическата обстановка при настъпване на ПТП-то , противоправното поведение на водача на лек автомобил О.А., per. № СА 6846 Р Т.В.К./ нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП/ , последствията за ищеца , както и факта,че за управлявания от виновния водач автомобил не е имало валидна застраховка «Гражданска отговорност». В тази връзка по силата на чл.300 ГПК съдът зачита споразумение по НОХД № 6145/2012г. по описа на Софийски районен съд, НО, 111-ти състав относно противоправността на деянието и вината на дееца.

Спорът е по размера на обезщетението и дали с поведението си ищецът е допринесъл за вредоносния резултат с оглед твърденията на ответника-първо,че пострадалия е бил без поставен предпазен колан и второ,че сам се е поставил в риск , тъй като е знаел,че водача на автомобила К. е бил употребил алкохол.

 На първо място , доколкото ответникът се опитва да установи с възраженията изгодни за него факти,той следва да ги докаже. Първото възражение-липсата на предпазен колан съдът намира за установено,с оглед заключението на вещите лица. Второто възражение е неосноваотелно, доколкото не се събраха доказателства в подкрепа на това,че пострадалият е знаел,че преди да се качи в автомобила Т.В.К. е бил употребил алкохол. Ето защо съдът приема 20% съпричиняване от страна на пострадалия,тъй като експертите са единодушни,че при челен удар и предпазния колан не би предотвратил уврежданията.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеня иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛен.

Неговия размер следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на уврежданията, претърпените интензивни болки и страдания в началния период след злополуката и тежката коремна операция и продължилите по-леки такива до около 3 месеца след инцидента. Отстраняването на далака у увреждане за цял живот и макар да не е директно животозастрашаващо,но намалява чувствително способността на организма на пострадалия да се бори с инфекции и евентуални заболявания,т.е риска от такива е по-висок за целия му живот и изисква постоянно лекарско наблюдение.следва да се отчете факта, че е налице трайна невъзможност същия да извършва действия свързани с по-тежки физически натоварвания.

На основание изложеното, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 50 000 лв. и след приспадане на приетия процент съпричиняване  следва да бъде уважен в пълния му размер за сумата от 40 000 лв. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от ищеца болки и страдания , тяхната продължителност и интензитет, осакатяването за цял живот при едва 18 годишна възраст,както и остатъчните белези по тялото му и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.

Лихва върху определения размер на обезщетението се дължи от датата на нейната изискуемост – в случая, след изтичане на 3 месеца от предявяването на претенциите пред Гаранционния фонд - чл.288,ал.7 КЗ /уведомлението е постъпило в ГФ на 14.09.2012 год.-л.17 и л.18 от делото/, поради което съдът следва да уважи начисляването на лихвата от 14.12.2012 год. до датата на окончателното изплащане на главницата.

Съобразно този  изход на делото ответникът следва  да заплати на ищеца сумата от 2400 лв. – разноски по делото за експертизи и платено адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1600 лв.

            Водим от горното, съдът    

 

                                   Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Г. ф. *** да заплати на Д.С.О. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., кв.”Ч.”, ул.’’С.” № **, действащ чрез пълномощника си адвокат П. И. Ш., със служебен адрес гр.С., бул.“В. Л.” № ** на основание чл. 288, ал.1,т.2,буква “а” от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди настъпили при ПТП на 04.12.2011 год. в размер на 40 000 лв. , ведно със законната лихва върху тази сума от 14.12.2012 год. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 2400 лв..

ОСЪЖДА  Г. ф. *** да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1600 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.В.К. *** с ЕГН:**********-помагач на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването  пред САС.

                                    

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: