Решение по дело №323/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищцата А. И. К. от Г. К., против ответника „В. -93” ЕООД, със седалище и адрес на управление Г. К., кв. „В.” бл.**, вх.*, ап.**, искова молба. В исковата си молба ищцата А. К. изтъква, че живеейки на съпружески начала със сина М.П.Я., всъщност живеела в едно домакинство и с едноличния собственик и управител на ответното дружество „В.-93”ЕООД, Г., В.М.М.. С оглед подпомагане дейността на представляваното от последната дружество, тя-ищцата изтеглила като физическо лице два банкови кредита. Единият от тях бил в размер на 80 000лв., а другият в размер на 20 000 лв., за които средства ищцата твърди, че е превела по сметка на ответното дружество. Ищцата твърди също, че превела на ответното дружество и други средства в общ размер на около 18 000 лева, от които 5 000 лв., предоставени й от нейната майка С.К., а останалите получени от сестра й, и от брат й. Изтъква, че за периода от 11.04.2006г. до 13.01.2009 г., превела на ответното дружество сумата в общ размер на 123 804.20 лв. Изтъква, че след раздялата й с М.Я. и напущане на жилището, в което живеела на семейни начала с него и с неговата майка - едноличния собственик и управител на ответното д­ужество, поканила дружеството в срок до 10.02.2009г., да й върне така предоставената сума. Твърди, че сумата не й е върната. При така изнесената фактическа обстановка счита, че между нея и ответното дружество бил налице договор за заем за послужване за сумата от 123 804, 20 лева, който заем бил предоставен на различни вноски за периода от 11.04.2006г. до 13.01.2009 г., с падеж на всяка една от предоставените суми 10.12.2009г., като към датата на падежа и до момента на предявяване на исковата претенция предоставената сума общо в размер на 123 804, 20 лв., не й била върната. При условията на евентуалност изтъква, че ако съдът не възприеме изложеното, то да приеме, че за периода от 11.04.2006г. до 13.01.2009г., тя-ищцата е предоставила на ответното дружество сумата от 123 804, 20 лева, като дружеството е получило тази сума без правно основание, обогатило се е със сума за нейна сметка, с която сума пък тя обедняла. Поради изложеното ищцата моли съда при същите условия на евентуалност да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 123 804.20 лева, представляваща даден от нея на дружеството на различи вноски, заем за прослужване за периода от 11.04.2006г. до 13.01.2009г., с падеж на всяка една от сумите - 10.02.2009г., ведно със закона лихва върху сумата - главница от 123 804.20 лв., считано от датата на завеждане на иска - 15.12.2009г. до окончателното й изплащане; или да бъде осъден ответника, да й заплати сумата в посочения размер от 123 804.20 лева., представляваща дадена от нея на ответното дружество сума, за периода от 11.04.2006г. до 13.01.2009г., която сума е получена от последното без правно основание, и с която сумата дружеството се е обогатило за сметка на ищцата, а тя е обедняла със същата сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на иска – 15.12.2009 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

По делото е постъпил отговор от ответното дружество „В.-93” ЕООД, Г., представлявано от едноличния собственик и управител В.М.М., в който отговор същата изтъква, че изцяло оспорва предявената искова претенция, и по основание, и по размер. По главния иск, изтъква съображение, че между нея в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество и ищцата, не е постигнато съгласие, и не е сключван договор за заем. По евентуално предявения иск, управителят М. изтъква довода, че през процесния период, ищцата упълномощена лично от нея, действала в качеството си на търговски пълномощник на дружеството, с пълномощно от 10.11.2004г. Твърди, че в това си качество ищцата е управлявала цялата търговска дейност на дружеството, разпореждала се е с имуществото и средствата на същото, получавала е от трети лица, дължими на дружеството суми, извършвала е разплащания. Твърди, че сумите предмет на този спор, т.нар. процесни суми, за които ищцата твърди, че са ползвани за кредитиране на дейността на ответното дружество, не са получавани от последното, и не са ползвани за кредитиране на дейността му. Твърди, че средствата, получени от ищцата в резултат на банковите кредити, били предоставени от същата на трети лица по силата на договори за заем.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ищцата, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ответното дружество, представлявано от управителя В.М., чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция. Претендира разноски.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Предявени са при условията на евентуалност две искови претенции. Първата, съставляваща иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, обективно съединен с иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, с която ищцата цели да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 123 804.20 лева, представляваща даден от нея на дружеството на различи вноски, заем за прослужване за периода от 11.04.2006г. до 13.01.2009г., с падеж на всяка една от сумите - 10.02.2009г., ведно със закона лихва върху сумата главница от 123 804.20 лв., считано от датата на завеждане на иска 15.12.2009г. до окончателното й изплащане. Втората, при условията на евентуалност, съставляваща иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, при отсъствие на изначално основание за даване на сумите, предявен в обективно съединение с иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, с който ищцата цели да бъде осъден ответникът да й заплати сумата в посочения размер от 123 804.20 лева., представляваща дадена от нея на ответното дружество сума, за периода от 11.04.2006г. до 13.01.2009г., която сума е получена от ответника без правно основание, с която сумата дружеството се е обогатило за сметка на ищцата, а тя- ищцата е обедняла с претендираната сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на иска, до окончателното й изплащане.

От представеното по делото удостоверение за актуално състояние, се установява безспорно, че ответното дружество „В.- 93” ЕООД, е вписано в регистъра на търговските дружества при Кърджалийския окръжен съд по ф.д. № 663/2004 г., Същото е със седалище и адрес на управление Г. К., кв. „В.”, бл.**, вх.*, ап.**, с управител В.М.М., живуща на същия адрес.

От представените по делото заверени копия от 23 броя вносни бележки на „ПРОКРЕДИТ БАНК”, Г. К., се установява, че за периода от 11.04.2006 г. до 13.01.2009 г., А. К. с посочено основание „захранване на сметка”, е внесла по сметка на „В.-93” ЕООД, следните суми : 11.04.2006 г.- 13 500 лв.; 29.06.2006 г. – 1 000 лв.;14.09.2006 г. – 3640 лв.; 29.12.2006 г. – 79 740 лв.; 05.03.3007 г. – 1150 лв.;19.03.2007 г. – 1750 лв.;11.04.2007 г. – 1618лв.;15.05.2007 г. – 2 079 лв.;15.06.2007 г.- 1 770 лв.; 26.08.2007 г. – 1880 лв.;13.11.2007 г.- 1430 лв.;20.11.2007 г. – 1420 лв.;27.12.2007 г.- 1000 лв.;25.01.2008 г. – 1150 лв.;30.01.2008 г.- 1261 лв.; 18.02.2008 г.- 1060 лв.;11.03.2008 г. – 1077 лв.;23.04.2008 г. – 200 лв.;08.05.2008 г. -1000 лв.;24.10.2008 г.- 2 000 лв.;11.11.2008 г. – 1124 лв.;09.01.2009 г. – 1157 лв.13.01.2009 г- 1100 лв.

Представено е по делото заверено копие от договор за ипотечен кредит от 21.12.2006 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, Г. К. и А. И. К., в качеството й на кредитополучател, за сумата в размер на 80 000 лв. Отпуснатият кредит следва да се погасява чрез разплащателна сметка № 13023078. В този аспект по делото е прието и извлечение от посочената сметка № 13023078, за периода от 18.12.2006 г. до 06.12.2009 г., от прочита на което се установява, че на 29.12.2006 г., от тази сметка са усвоени от изрично посочените лица А. И. К. и М.П.Я., сумата в размер на 79 740 лв., след приспадане на дължими такси и разноски по отпущане на кредита. От прочита на същото извлечение се установява и обстоятелството, че на 26.02.2007 г. и на 27.02.2007 г., внасяния по тази разплащателна сметка е извършвало лицето М.П.Я., а плащания по заема под формата на „вноски по кредита” за месец януари 2008 г., за м.февруари 2008 г., за м.април 2008 г. и за м.май 2008 г., са извършвани от ответното дружество „В. 93” ЕООД.

Представено е по делото заверено копие от договор за потребителски кредит от 03.04.2008 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България” и А. И. К., в качеството й на кредитополучател, за сумата в размер на 20 000 лв.

По делото е приобщено и заверено копие от нотариална покана, подадена от ищцата, с която същата е поискала от ответното дружество връщане до 10.12.2009 г. на сумата от 123 804.20 лв., произтичаща от преведени по сметка на дружеството за периода 11.04.2006 г. до 13.01.2009 г., парични вноски. От направеното на гърба на същата отбелязване на нотариус с рег. № 280 на НК, се установява, че поканата е връчена на управителя В.М.М. на 24.11.2009 г.

По делото са приобщени и представените свидетелства за регистрация – Част І, на 6 броя МПС – леки автомобили, собственост на ответното дружество, марка "Дачия Логан " -4 бр., и марка "Шевролет Спарк" - 2бр., от прочита на които се установява, че четирите броя МПС-та с марка "Дачия Логан " имат за начална дата на своята регистрация датата - 08.01.2007 г.

Ответното дружество е приложило и съдът е приобщил към доказателствата по делото заверено копие от пълномощно с рег. № 8131/10.11.2004 г. на нотариус с рег. № 260 на НК, от прочита на което се установява, че В.М., в качеството си на управител на ответното дружество, е упълномощила ищцата в производството, с право да представлява нея и дружеството при осъществяване на стопанската му дейност. Установява се, че цитираното пълномощно е оттеглено чрез заявление, отправено до ищцата К. на 23.10.2009 г.

В хода на извършеното обсъждане на относимÞте в производството писмени доказателства, съдът изгради своето становище.

Намира така предявения основен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, , с който ищцата цели да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата от 123 804.20 лева, представляваща даден от нея на дружеството на различи вноски, заем за прослужване за периода от 11.04.2006г. до 13.01.2009г., с падеж на всяка една от сумите - 10.02.2009г., за неоснователен и недоказан в производството. Съобразно разпоредбата на цитирания чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В този смисъл в производството не беше установено, между ищцата в качеството й на заемодател и ответното дружество, в качеството му на заемател, писмено или устно, доколкото по нашето право този договор е неформален, да е сключван договор за заем, по силата на който ищцата да е предала, а ответното дружество да е приело, със задължение да я върне, процесната сума. Поради което исковата претенция в тази й част следва да бъде отхвърлена.

Не така обаче стои въпросът с предявения условно наречен втори иск. По същия, доколкото е предявен при условията на евентуалност, а основаният иск е отхвърлен, съдът дължи произнасяне. Така предявеният евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, съдът намира за частично основателен. Това е иск, с който може да се постигне защита на накърнените права на ищеца, когато при предаването, респ. при получаването на блага, е налице изначална липса на основание. В този аспект съдът приема за доказано обстоятелството, че ищцата К. по силата на договор за ипотечен кредит от 21.12.2006 г., сключен с „Банка ДСК”ЕАД, Г. К., е получила под формата на кредит сумата в размер на 80 000 лв. Приема за доказано, че 29.12.2006 г., след приспадане от сумата по кредита на дължими такси и разноски, чистата сума от 79 740 лв., е усвоена/ получена на каса от ищцата А. И. К. и М.П.Я., за когото в производството не се спори, че е син на управителя и едноличния собственик на капитала на ответното търговско дружество. Съдът приема за установено от обсъдената вносна бележка на „ПРОКРЕДИТ БАНК”, Г. К., че на същата дата – 29.12.2006 г., ищцата А. К. по сметката на ответното дружество „В.-93” ЕООД, е внесла същата сума от 79 740 лв. Разбира се в аспекта на изложеното, съдът съобрази и заключението, изготвено по назначената в производството съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което сума в същия размер и на същата дата е била заприходена в касата на ответното дружество, била е осчетоводена по дебит в сметка „каса” и по кредит по сметка 494 „разчети със собствениците”, и че с РКО сумата е била изписана от касата като внесена по сметка на дружеството в „Прокредит банк”. Съдът съобрази обаче и разпоредбата на чл.182 от ГПК, съгласно която вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, и че те могат да служат като доказателство на дружеството, което ги е водило. Т.е. данните от счетоводните книги на ответното дружество, отразени в заключението на вещото лице, доколкото могат и са доказателства, ползващи водилото ги ответно дружество, съдът следва да прецени през призмата на всички събрани по делото доказателства. В този аспект съдът намира, че не следва в тази им част да ги кредитира. Това е така и защото формираният и формулиран вече от съда, извод, макар и косвено се подкрепя и от доказателствата, касаещи непосредствено дейността на ответното дружество. Така например твърдението на ищцата, че внесените по сметка на дружеството суми са послужили за закупуване на МПС-та, спомагащи дейността на дружеството, за която дейност няма спор в производството, че е „извършване на таксиметрови услуги с леки коли” /л.114 и л.130 от делото/, косвено се доказват и от обстоятелството, че от притежаваните от ответното дружество идентифицирани в това производство, шест МПС-та, повече от половината, а именно четирите леки автомобили, марка "Дачия Логан ", имат за начална дата на своята регистрация датата - 08.01.2007 г., т.е. може да се направи обоснования извод, че те са придобити непосредствено след финансирането на дружеството на 29.12.2006 г. със сумата от 79 740 лв. В този смисъл макар и косвено не без значение е обстоятелството, че отпуснатата на ищцата под формата на банков кредит чиста сума от 79 740 лв., е била усвоена на 29.12.2006 г., от нÕя самата и от лицето М.П.Я., за което вече беше посочено, че е син на управителя и едноличния собственик на капитала на ответното дружество. Още по-силен аргумент в този смисъл е и обстоятелството, констатирано от обсъденото в предходен абзац, извлечение от разплащателната сметка № 13023074 на „Банка ДСК”, а именно, че за 26.02.2007 г. и на 27.02.2007 г. внасяния по тази разплащателна сметка е извършвало лицето М.П.Я., а плащания по заема под формата на „вноски по кредита” за месец януари 2008 г., за м.февруари 2008 г. за м.април 2008 г. и за м.май 2008 г., са извършвани дори от ответното дружество „В. 93” ЕООД. Последното определено може да бъде кредитирано като признаване на изложените в този абзац обстоятелства по делото.

Съдът намира предявеният иск за доказан и основателен, и досежно сумите внесени от ищцата по сметка на ответното дружество на 11.04.2006 г. в размер на 13 500 лв., на 29.06.2006 г. в размер на 1 000 лв., и на 14.09.2006 г. в размер на 3 640 лв. В този аспект съдът кредитира приложените вносни бележки на „ПРОКРЕДИТ БАНК”, Г. К., установяващи факта на внасяне от ищцата на конкретните суми по дати и по размер. В подкрепа на този извод е и отразения в заключението на вещото лице, довод, че в счетоводните документи на ответното дружество за тези дати счетоводни записвания за такива вноски не фигурират, т.е. такива суми не са отразени като получени от извършвана от дружеството стопанска дейност.

В останалата част обаче предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, досежно сумите внасяни по сметка на ответното дружество за период от 11.04.2007 г. до 13.01.2009 г., вкл., се явява недоказан. И това е така защото по делото от заключението на вещото лице, вкл. и от разпита му извършен в откритото съдебно заседание, се установява, че сумите внесени по сметка на ответното дружество в периода 01.01.2007 г. до 13.01.2009 г., като размер и периодичност, са такива, получени от приходи от стопанската дейност на дружеството. Този извод, преценен и с оглед разпоредбата на чл.182 от ГПК, определено не се игнорира от останалите представени по делото от ищцовата страна, писмени доказателства. Нещо повече, в подкрепа на същия е и приложеното от ответната страна писмено доказателство – пълномощно / л.5 от делото/, установяващо правата на ищцата на търговски пълномощник на ответното дружество.

Или казано в обобщен вид, ищцата превеждайки за захранване на сметката на ответното търговско дружество „В.- 93”ЕООД, суми на четири вноски на дати -11.04.2006 г.; 29.06. 2006 г.;14.09.2006 г. и 29.12.2006 г., в общ размер 97 880 лв., без установено изначално правно основание, е обедняла с тази сума, а дружеството, доколкото по делото отсъстват данни сумата да е била върната на ищцата, се е обогатило. До този размер се явява и основателен, обективно съединения, акцесорен по своя характер иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. Следва прочие предявеният евентуален иск в останалата му част и до пълния му предявен размер да бъде отхвърлен като недоказан, поради което и неоснователен.

При този изход на делото, доколкото изрично е поискано присъждане на разноски от страна на ищцата, такива й се дължа, но съразмерно уважената част на иска или в размер на 6 287 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. К. от Г. К., ул. „Т. " № *, с ЕГН *, ПРОТИВ „В. -93” ЕООД, със седалище и адрес на управление Г. К., кв. „В.”, бл.**, вх.*, ап.**, представлявано от В.М.М., с ЕГН *, иск с правно основани чл.240 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „В. -93” ЕООД, със седалище и адрес на управление Г. К., кв. „В.”, бл.**, вх.*, ап.**, представлявано от В.М.М., с ЕГН *, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. К. от Г. К., ул. „Т. " № *, с ЕГН *, сумата в общ размер на 97 880 лв., представляваща сбор на преведени по сметка на ответното дружество суми /на 11.04.2006 г. – 13 500 лв.; на 29.06. 2006 г. – 1 000 лв.; на 14.09.2006 г. – 3 640 лв.; на 29.12.2006 г. – 79 740 лв./, без правно основание, с които суми дружеството се е обогатило за сметка на ищцата, ведно със законна лихва върху главницата, считано от завеждане на иска – 15.12.2009 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и до пълния му предявен размер от 123 804.20 лв.

ОСЪЖДА „В. -93” ЕООД, със седалище и адрес на управление Г. К., кв. „В.”, бл.**, вх.*, ап.**, представлявано от В.М.М., с ЕГН *, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. К. от Г. К., ул. „Т. " № *, с ЕГН *, сумата в размер на 6 287 лв., съставляващи разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд, Г. Пловдив, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :