Мотиви по НОХД №
1830/09год. по описа на ПОС
Срещу подсъдимия К.А.У. са внесени обвинения за
извършени престъпления:
- по чл. 123 ал. 1 от НК – затова, че
на ****год. в гр.П. е причинил другиму смърт – на К. К. Щ., с ЕГН **********, поради
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност –
„технически ръководител”, назначен на длъжността с допълнително споразумение от
****г. към Трудов договор № */****год. в „****” **** – гр. П., със завършено
средно специално образование - придобита правоспособност по специалност
/квалификация/ - „техник по строителство и архитектура” – диплома сер. *, № ****
– като е нарушил следните разпоредби, регламентиращи осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд – чл. 126 т. 5 и т. 6 от КТ;
чл.
54 т. 1, т. 2, т. 3 б. „а” и т. 1.1 от Приложение № 2 към чл.2 ал. 2 от Наредба
№ 2/22.03.2004 год. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи;
чл.
7 т. 2 б. „б” от Наредба № 3/14.05.1996 год. за инструктажа на работниците и служителите по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана;
чл.
16, чл. 17 и чл. 52 ал. 1 т. 1 от
Наредба № 7/23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване;
чл.
138 и чл. 139 т. 1 и ал. 2 т. 2 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически
уредби на електрически и топлофикационни централи и по ел. мрежи
на строителен обект – жилищен
комплекс „****”, подобект сграда „*” – жилища, гаражи, офиси и магазини, в
местността „****”, П. – юг, УПИ № ****, масив № ****;
- по
чл. 136 ал. 1 от НК – затова, че на ****год. в гр.П. е нарушил правила
установени за охрана безопасността на труда по:
чл.
126 т. 5 и т. 6 от КТ;
чл.
54 т. 1, т. 2, т. 3 б. „а” и т. 1.1 от Приложение № 2 към чл.2 ал. 2 от Наредба
№ 2/22.03.2004 год. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи;
чл.
7 т. 2 б. „б” от Наредба № 3/14.05.1996 год. за инструктажа на работниците и служителите по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана;
чл.
16, чл. 17 и чл. 52 ал. 1 т. 1 от
Наредба № 7/23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване;
чл.
138 и чл. 139 т. 1 и ал. 2 т. 2 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически
уредби на електрически и топлофикационни централи и по ел. мрежи
и
с това е изложил на опасност живота и здравето на трудещия се Р.К.М..
За
съвместно разглеждане в наказателния процес са приети предявените от наследника
на пострадалия К.Щ. – неговият баща – К.Щ. граждански искове против подсъдимия К.У.
за сумите от 2 000 /две хиляди/
лева - обезщетение за причинените му имуществени вреди, в резултат на
престъплението по чл. 123 ал. 1 от НК /направени
разходи за погребението на пострадалия/ и от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева – обезщетение за
причинените неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл. 123 ал. 1
от НК /претърпени болки и страдания, в
резултат на загубата на сина му/, ведно със законните лихви върху тези
суми, считано от момента на увреждането – ***год. до окончателното им
изплащане, както и направените по делото разноски.
Бащата
на пострадалия - К.Щ. е конституиран като страна в процеса – граждански ищец и
частен обвинител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив е на становище, че събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, дават възможност да се направи категоричен
извод, че подсъдимият К.У. е осъществил съставомерните елементи на вмененото му
във вина престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК, допускайки визираните в
обвинителния акт нарушения на задълженията, регламентирани с нормативните
актове, уреждащи осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд на
строителния обект, работата, на който пряко е ръководил, изпълнявайки
длъжността технически ръководител в „****” ***, включително и на възложените му
с длъжностната характеристика. В този аспект, според прокурора, подсъдимият У.
не е уведомил и инициирал пред ръководството на Дружеството, осъществяващо
строителните работи на обекта – „***” ***, че е необходимо да се предприемат
допълнителни обезопасителни мерки, които да обезпечат нормалното осъществяване
на работния процес при извършване на различните строително монтажни работи
/СМР/ в близост до преминаващия през района на обекта далекопровод с високо
напрежение /20 кV/. Наред с това, се сочи, че провеждането на задължителните
ежедневни и начални инструктажи са водени от подсъдимия формално, без да се
уточняват конкретните опасности при предстоящите за изпълнение СМР, респективно
да се предвиждат мерки за избягването им, а работещите на обекта не са били
запознати в детайли и с изготвените Инструкции за извършване на отделните
видове СМР, които реално са им били възложени и са изпълнявали на обекта. Прави
се искане, съдът да признае подсъдимия К.У. за ВИНОВЕН по повдигнатото му
обвинение по чл. 123 ал. 1 от НК и да му определи съответно на изискванията на
чл. 36 от НК наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства –
в минимален размер на предвиденото в закона наказание Лишаване от свобода, по
отношение на което да се приложи и нормата на чл. 66 ал. 1 от НК. Прокурорът не
изрази становище по повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл. 136 ал. 1 от НК.
Повереникът
на гражданския ищец и частен обвинител – адв.Т. споделя становището на
прокурора, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства дават
възможност да се направи категоричен извод за вината на подсъдимия У. по
повдигнатото му обвинение по чл. 123 ал. 1 от НК. Излагат се съображения, че
изготвената строителна документация за обекта, макар формално да отговаря на
изискванията на нормативните актове относно отстоянията от преминаващия в
непосредствена близост до новостроящата се сграда далекопровод с високо
напрежение /20 кV/, реално не осигурява необходимите безопасни условия на труд за
осъществяване на съответните СМР на обекта. Акцент се поставя върху формалното
изпълнение на задълженията на изпълняващия длъжността във фирмата - Инспектор
по безопасност и здраве – свид. Х.У., както и от самия подсъдим – У. като
технически ръководител на обекта, чието поведение се квалифицира като немарливо
изпълнение на служебните задължения на работа представляваща източник на
повишена опасност. Счита, че на доверителя й – гражданския ищец и частен
обвинител К.Щ., както и на работещите заедно с него арматуристи, в това число
пострадалите и от двете инкриминирани престъпления – К.Щ. и Р.М., изобщо не е
била предоставена информация, че по преминаващия в непосредствена близост до
обекта далекопровод протича електрически ток с високо напрежение и в този
аспект, осигуряването на здравословни и безопасни условия на осъществяваните от
тях СМР – полагането на арматура на кота +5,60м. - е било оставено изцяло в
тяхно задължение, въпреки че към момента на настъпване на трудовата злополука
същите не са били наети официално на работа – не са били оформени не само
трудови, но дори и граждански договори, с които да им се вменява изпълнението
на конкретна работа. Застъпва се становището, че освен на подсъдимия У. в
качеството му на технически ръководител на обекта, държавното обвинение е следвало
да ангажира и наказателната отговорност на останалите длъжностни лица, работещи
в „****” *** – гр.П., които според нормативната уредба са били задължени да
осигурят необходимите безопасни условия на труд на работещите на строежа - Управителят
на Дружеството – в качеството му на работодател и на изпълняващия длъжността
Инспектор по безопасност и здраве. Счита, че настъпилата трудова злополука не е
резултат на немарливо изпълнение на служебните задължения от пострадалите
вследствие на което е осъществен директен контакт между, арматурната пръчка,
която е следвало да бъде монтирана и най – близко преминаващия до обекта
проводник на далекопровода, а на образувана волтова дъга - като резултат от
приближаване на мократа арматурна пръчка до проводника от далекопровода,
вследствие на което по нея е протекъл ел. ток с високо напрежение и е поразил и
двамата пострадали. Застъпва се становището, че подсъдимият У. е бил длъжен при
извършване на СМР в този участък от строежа, който се намира почти на границата
на сервитутната зона, да осъществява пряк контрол и наблюдение върху работата
на всички работещи на обекта. Прави се искане, подсъдимият У. да бъде признат
за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение по чл. 123 ал. 1 от НК, за което да му
се определи справедливо наказание, съответно на степента му на участие при
причиняване на съставомерния вредоносен резултат, като се отчетат и всички смекчаващи
отговорността му обстоятелства, а наред с това – да бъдат уважени изцяло
предявените граждански искове, ведно с претендираните законови лихви върху
размера на обезщетенията и направените от доверителя й разноски в хода на
наказателното производство. Такова е и
искането на гражданския ищец и частен обвинител К.Щ..
Подсъдимият
К.У. дава подробни обяснения по повдигнатите му обвинения. Не се счита за
виновен за настъпилата трудова злополука, послужила като основание за
образуване на наказателното производство. Заявява, че е изпълнявал съвестно и с
необходимата отговорност възложените му задължения като технически ръководител
на обекта, а едновременно с това е разчитал на подобно отношение и от страна на
работещите на обекта. Изразява становище, че злополуката е резултат на нелеп
инцидент, настъпил вследствие на проявено невнимание и несъобразяване на
пострадалите арматуристи с изискванията за изпълнение на конкретния вид СМР –
полагане на арматура на кота + 5,60м., които са им били възложени в този
момент. Моли съда за справедливост и минимално по размер наказание, което да не
е свързано с лишаване от права за упражняване на професията му. Прави искане в
случай, че съдът приеме тезата на защитата му за преквалификация на деянието по
чл. 136 ал. 1 от НК в такова по чл. 136 ал. 2 от НК – да приложи Закона за
амнистията.
Защитата
на подсъдимия К.У. счита, че събраните по делото доказателства не са
достатъчни, за да може да бъде ангажирана наказателната отговорност на
доверителя им за вмените му във вина престъпления – по чл. 123 ал. 1 от НК и по
чл.136 ал. 1 от НК. В този аспект, се прави искане съдът да го признае за
невиновен и да го оправдае изцяло, респективно да отхвърли като недоказани по
основание и размер и приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански искове. Акцент се поставя върху липсата на основание за ангажиране
на наказателната отговорност на подсъдимия по конкретно визираните в
обвинението нарушения на нормативни актове, част от които изобщо неприложими в
конкретния казус – Правилникът за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по ел. мрежи;
посочените норми на чл. 126 т. 5 и т. 6 от КТ; чл. 7 т. 2 б. „б” от Наредба №
3/1996год., включително и бланкетните норми на чл. 16 и чл. 17 от Наредба №
7/23.09.1999г.. По отношение на останалите вменени във вина на подсъдимия
нарушения на подзаконовите нормативни актове, регламентиращи осигуряването на
безопасни и здравословни условия на труд, защитата излага съображения за липса
на достатъчно доказателства, установяващи виновно неизпълнение на преките му
задължения като технически ръководител на обекта. Застъпва се тезата, че
трудовата злополука е настъпила в резултат на допуснато нарушение на правилата
за безопасност конкретно от пострадалите лица – несъобразяване с близостта на
кабелите на далекопровода, както и с нарушаване забраната за изнасяне на
материали и предмети извън очертанията на обекта. По отношение на повдигнатото
на подсъдимия У. обвинение по чл. 136 ал. 1 от НК защитата счита същото за
неправилно, тъй като в резултат на идентични нарушения на нормативно
регламентирани задължения за осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд, се ангажира наказателната му отговорност при различна форма на вина.
Излага се категорично становище, че доказателствата по делото не установяват такава
форма на вина в поведението на подсъдимия У. – умишлено създаване на условия за
излагане на опасност живота и здравето на работещите на обекта. Прави се
алтернативно искане – в случай, че съдът приеме, че подсъдимият У. е допуснал
нарушение на задължения, регламентирани с нормативните актове, визирани в
обвинителния акт, да приеме, че това е извършено по непредпазливост и да
преквалифицира вмененото му във вина престъпление по чл. 136 ал. 2 от НК като
приложи Закона за амнистията, а за престъплението по чл. 123 ал. 1 от НК – да
определи минимално по размер наказание. По отношение на приетите за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански искове се застъпва становище, че
същите са изключително завишени и недоказани по размер. Излагат се съображения,
че претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано
значително, с оглед степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на самия пострадал.
Пловдивският окръжен съд, след като
обсъди приложените по делото доказателства, във връзка със становището на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Подсъдимият
К.А.У. е роден на *** ***, жител и живущ ***. Той е българин, български
гражданин. Има завършено средно специално образование, с придобита квалификация
„техник по строителство и архитектура”, видно от приложената в заверено копие
Диплома сер. * № ******, рег. № ****/**** /
л. 125, том І от дос. пр./. Считано от **** год. подсъдимият У. е назначен
на длъжността „Технически изпълнител” в „****” ***** – гр. П., чийто собственик
на капитала и представляващ Дружеството е свид. Е.К. /л. 137 -150 от съд. сл./, видно от приложеното заверено копие от
Трудов договор № */****год. /л. 120, том
І от дос. пр./. С допълнително споразумение, считано от ****год., подсъдимият У.
е преназначен на длъжността „Технически ръководител” /л. 121 том І от дос. пр./, която длъжност не изпълнява към
момента на постановяване на съдебния акт, въпреки че продължава да работи в
Дружеството /”В момента аз продължавам да
работя във фирмата на обекта в ЖК „Тракия”, но не като технически ръководител.
Изграждането на този обект приключи, но имам възложени за изпълнение други
задължения.” – л. 284- гръб от съд. сл./. Женен е и не е осъждан до момента
за извършени престъпления.
„*****”
**** е вписано в Търговския регистър при ПОС с Решение № ****/****год. по ф. д.
****/**год. /л. 144 – 145 и л. 166-167 и
л. 168; л. 115 и л. 142 – 143 и л. 169 – 170, том І от дос. пр./ с предмет на дейност: разработка, внедряване, сервиз и ремонт на
електронни и радиотехнически устройства, разработка, адаптиране и внедряване на
информационни икономико -математически модели, проекти и системи, разработка и
внедряване на технологични системи за автоматизация, експертни системи и
комплексно автоматизирано моделиране, търговска дейност, транспортни услуги,
търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни
сделки, както и всяка друга дейност, с изключение на забранените от закона.
Едноличен собственик на капитала, Управител и представляващ Дружеството от
момента на регистрацията до постановяване на съдебния акт е свид. Е.К..
С
Разрешение за строеж № **/***год. издадено от Община Пловдив, Дирекция
„Устройствено планиране и инвестиционни проекти” / л. 23, том І от дос. пр./ на „****” **** – гр. П., представлявано
от свид. К. е разрешено изграждане на обект – жилищен комплекс „*****” подобект:
Сграда „А” – жилища, гаражи, офиси и магазини в УПИ ****, отреден за
жилищно строителство, магазини и офиси, находящ се в масив ***, местност „*****”
в землището на гр. П. – юг, въз основа на депозирана Молба с вх. № *****/****год..
Разрешението е издадено на основание чл. 148 от ЗУТ, съгласно: Скица
– виза от *****год. за проучване
и проектиране на инвестиционен проект, издадена от Главния архитект на Община –
Пловдив /приложена в документите
представени в хода на разследването от Управителя на фирмата, осъществяваща
строителния надзор – „********” *** в том ІІ от дос. пр., както и в хода на
съдебното производство – л. 160 от съд. сл./, Заповед на Кмета на Община -
Пловдив № ** – ****/*****год., Оценка за съответствието на
инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите, съставена от „********”
*** и ОДОБРЕН технически инвестиционен проект на ****год.. В Разрешението
за строеж е посочено, че новоизграждащият се обект е ЧЕТВЪРТА категория,
съгласно изискванията на Наредба № 1/30.07.2003год. за номенклатурата на
видовете строежи, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството /ДВ, бр.72/15.08.2003г./.
В
депозираните в хода на съдебното следствие показания, свид.Е.К. уточни, че към
инкриминирания период е бил едноличен собственик на капитала на още 2 търговски
дружества – „Предметът на дейност на тази
фирма /”****”***/ е строителство. Отделно имам още 2 фирми, едната от които се
занимава с проектиране и проучване, а другата – със сделки с недвижими имоти –
чрез нея се извършват продажбите на обектите в новопостроените сгради. И трите
фирми са еднолични, и трите аз ги управлявам.” /л.137-гръб от съд. сл./, едното от които – „***” *** е придобило
собствеността на терен със статут на земеделска земя и площ от 14 дка, след
което са предприети необходимите действия за промяна на статута на имота, със
съответните изменения в Плана за регулация и застрояване, както и в Подробния
устройствен план на местността „***” в землището на гр. П. – юг /л. 140- гръб – 141 съд. сл./, което се
установява и от представения Проект за изменение за обособения имот № **** /л. 19, том І от дос. пр./, където
именно като инвеститор на проекта е посочен „***”*** – Е.К..
Въз
основа на издадената от Главния архитект на Община – Пловдив Скица – виза за
проучване и проектиране, свид.К., в качеството си на представляващ „*****” ***,
депозирал в Клиентския център /КЕЦ/ на „ЕВН България – Електроразпределение” АД
в гр. С. - ИСКАНЕ за проучване на условията за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на бъдещите обособени обекти предвидени за
застрояване не само в имот № *****, но и в останалите имоти придобити от
представляваните от него Дружества - с №№ **** и ***** /л.48, том І от дос. пр./. В същото е посочено, че се претендира
осигуряване на ел. захранване на 150 битови и 20 стопански потребители с обща
мощност 2 500 кW. Към този момент Ръководител на
клиентския център в гр. С. бил свид. Б.Х. /л.
116-гръб – 121 от съд. сл./. Въз основа на депозираното искане е извършено
проучване от служители на КЕЦ – гр. Стамболийски, включващо и посещение на
място, с цел проверка на възможностите за присъединяване на предложените в
Скицата-виза обекти. Въз основа на резултатите от това проучване, на ****год. е
подписан ПРЕДВАРИТЕЛЕН договор за присъединяване на обекти на потребители в УПИ
*****, между представляващите „ЕВН България – Електроразпределение” АД – свид. Х.
като Ръководител на КЕЦ – С. и служител на отдел „Мрежа инженеринг” от
Централното управление и Управителят на „****” ****– свид.К. /л. 43 – 45, том І от дос. пр./. В
Договора е посочено, че присъединяването ще се извърши към съществуващата мрежа на ВЕЛ 20кV /въздушната линия/ „********” чрез изграждане на ВКП /въздушно
кабелен преход/ по съгласувано трасе от съществуващ отлклонителен ЖР стълб до
РУ /регулираща уредба/ на БКТП /трафопост/. В хода на съдебното следствие, свид.Х.
уточни, че проводниците на далекопровода, който преминава през терена „...следва да се подменят с подземна кабелна
линия и да се обезопасят като съответно се изградят два трафопоста. ...Това
окабеляване и изграждане на трафопостовете следва
да се направи след сключването на окончателен договор, в който ясно са зададени
всички параметри на обектите, които следва да бъдат захранени и конкретните
мощности, които следва да бъдат осигурени.” /л. 117 от съд. следствие/. Окончателен договор се подписва след
издаване на Разрешението за строеж и представянето му в енергоразпределителното
дружество заедно с одобрената Част ЕЛЕКТРИЧЕСКА на техническия
инвестиционен проект, включваща предвидените конкретни начини за електроснабдяване,
електрообзавеждане и изграждане на ел. инсталации, което обуславя едногодишният
срок на действие на сключения Предварителен договор. До настъпване на трудовата
злополука, предмет на разследване в настоящото наказателно производство – на ****год.
/денят на изтичане на срока на
Предварителния договор, сключен с ЕВН/, въпреки, че строително – монтажните
работи на обекта са започнати още през лятото на ***г., свид. Е.К., в
качеството си на представляващ Възложителя„*****” ***** – гр. П. на обекта „****”,
не предприел необходимите действия за подписване на окончателен договор.
Непосредствено след изтичане срока на първия Предварителен договор е подписан
втори - също Предварителен договор, след получен отказ за сключване на Окончателен
договор, въз основа на представените от Дружеството документи – „...говорих с ръководителя на Първа група в
КЕЦ – С., от когото разбрах, че е имало подадено искане за сключване на окончателен
договор, но по него е дадено писмено становище за отказ.”/свид.Х. - л.119 от съд. сл./. В клаузите на
Предварителния договор са уточнени параметрите на напрежението на ел. ток,
протичащ през проводниците на преминаващия през имота далекопровод „****” – 20 кV /фотос № 2 – л. 8 и фотос № 11
– л. 13, в том І от дос. пр./, който според показанията на свид. Х. към
инкриминирания период е захранвал селищата от цялата родопска яка – с. М., Б. и
др. и тъй като представлява главен електропровод „...захранването при тях е постоянно. Само при аварийни случаи се спира
захранването на този вид електропроводи.” /л. 118-гръб от съд. сл./.
Преминаващият
през имота далекопровод, съставен от 6 кабела с напрежение 20 кV, разположен в
близост до цялата източна част - по дължината на предвидения за изграждане
подобект: Сграда „А” – жилища,
гаражи, офиси и магазини, е изисквал спазване на необходимите отстояния,
обслужващи сервитутната зона в района му, съгласно Наредба № **/****год. за
сервитутите на енергийните обекти – хоризонтално
разстояние между крайните неотклонени проводници плюс 4 м. – по 2 м. от двете
страни, което е следвало да бъде съобразено не само на етапа на
проектирането, но и на етапа - извършване на строително монтажните работи, с
цел осигуряване на безопасни и здравословни условия на трудещите се. В същия
контекст е и писменото Становище на „Електроразпределение Пловдив” ЕАД
изпратено до свид.Е.К., в качеството му на представляващ „****” *** - с изх. № *****/*****год.
във връзка с провежданата процедура за промяна предназначението на земеделските
имоти за неземеделски нужди, съгласно ЗУТ и ЗОЗЗ /л. 15, том ІІІ от дос. пр./.
Представените,
в хода на разследването части от изготвената и одобрена техническа
инвестиционна документация за обекта, установяват че на етапа на проектирането,
екипът от специалисти изготвил проекта се е съобразил с изискването за спазване
на отстоянията от сервитутната зона /л.
20, том Іот дос. пр./, въпреки че съществуването на преминаващия в
непосредствена близост до новоизграждащия се обект далекопровод, не е бил обект
на подробно изследване, от изготвилия Плана за безопасност и здраве проектант -
инж. И. Т. В тази част на техническия проект именно е следвало да се предвидят необходимите
мерки за обезопасяване на СМР в близост до сервитутната зона на далекопровода.
Въпреки липсата на конкретика в Плана е отбелязано, че „Местоположението и ограничителния размер на строителната площадка
налагат строго специфична организация на
изпълнение, а оттам и на Закона за безопасните условия на труд /ЗБУТ/. Предвидените организационни схеми
трябва да се спазват стриктно или да се
актуализират своевременно, което е задължение по чл. 11 т. 3 от Наредба №
2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строително монтажни работи.”. Описанието на
новостроящата се жилищна сграда по нива и определянето на съответните коти на
изграждането им, съгласно Част: АРХИТЕКТУРНА на техническия инвестиционен
проект, с конкретизация на застроената площ на всяко от нивата, определя
разширяването на същата от застроителната линия именно на кота + 5,60м. /трети
етаж/, където е настъпила трудовата злополука. Това ниво е с най – голяма застроена
площ – 777,28 кв. м., която е със 78,48 кв. м. по – голяма от предвидената за
застрояване на кота +0,00м.. В Плана за безопасност и здраве са определени
организационните етапи на строежа, съобразно изискванията на ЗБУТ, като – грубият строеж на типовите етажи е
предвиден като ТРЕТИ етап в изграждането на обекта. За този етап на извършване
на СМР, проектантът е предвидил в Плана за безопасност и здраве евентуално настъпване на увреждания,
в съответствие с оценките на риска, в
резултат на: падане от височина; удар от падащи предмети; неправилно
стъпване и удряне; поражения от ел. ток;
пресилване и др.. Изрично е посочено, че при
изпълнение на кофражните, армировъчните, бетоновите и зидарските работи на
обекта е абсолютно забранено
– „складирането на кофражни платна,
кофражни елементи и армировка в непосредствена
близост до непокрити отвори и външни контури на сградата и съоръженията.”.
Предвидено е назначаването на Координатор по безопасност и здраве на обекта,
както и на отговорник, който стриктно да следи за воденето на периодичните и
ежедневни инструктажи на работниците по специалности и отразяването им в
съответните дневници, включително и да осъществява непрекъснат контрол за
използване на лични предпазни средства от работниците, техническите лица и
контролните органи на обекта. На първо място сред ПРАВИЛАТА за безопасна и
безвредна работа при изпълнение на различните видове СМР в Плана за безопасност
и здраве /л. 25 от същия/ е посочено, че: „Кофражни, арматурни и бетонни работи се
изпълняват след като са взети от техническия ръководител и бригадира
необходимите мерки за безопасност на работниците при изпълнение на
производствения процес, както и предпазване на работниците от прах,
пара, обгарания, химически вещества, поразяване от ел. ток, падане от височина
или падане на предмети.”.
Строителната
площадка на обекта е открита на ****год. видно от представения в хода на
съдебното следствие Протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво на строежа /л.
102 от съд. следствие/. Към този момент „***” **** осъществявал
строителството и на жилищни сгради на територията на ж. к. „Т.” – П., където
длъжността „Технически ръководител”, считано от ****год. се изпълнявала от подсъдимия К.У..
Организацията на строителството била възложена на свид.М.С. /л. 129-гръб – 133 от съд. следствие/
назначен през 2005год. на длъжността „Управител строителство”. В преките му
задължения е включена организацията на процеса на строителството –
обезпечаването с необходимите материали и механизация, работници със
съответната квалификация, доставката на материалите и необходимия инвентар на
обектите. Наред с него, в този период като „Главен инженер” и специалист
„Анализи” от м.ноември 2006г. до м. юни 2009год. в Дружеството работел и свид.Н.Г.
/л. 133 – 135 от съд. следствие/.
Преките възложени му задължения били свързани основно с ценообразуването на
извършваните СМР и на двата строителни обекта – „...изчисляване на количеството сметки, цените на материалите,
евентуалните допълнителни разходи, дневната и часова ставка, формирам
себестойността на СМР...” /л. 134 от
съд. сл./, като инцидентно участвал като член в Комисии по проверка на
безопасните и здравословни условия на труд на обектите, когато това му било
възлагано от Управляващия собственик на „****” **** – свид. Е.К.. В Дружеството
работели и двама счетоводители един, от които бил свид. Т.Г. /л. 135-гръб – 136 от съд. следствие/.
Непосредствено
преди започване на СМР на обекта „****” в кв. „Б.” задълженията на „Технически ръководител”
били възложени на подсъдимия К.У., а на негово място на обекта в ж. к. „Т.”,
чието строителство все още не било приключено било назначено друго лице. В
длъжностната му характеристика, утвърдена от Управителя свид. К. на ****год.,
връчена му надлежно при подписване на допълнителното споразумение от ***5год.
към Трудовия договор /л. 117 – 119, том І
от дос. пр./, е посочено, че е пряко подчинен на Началник „Строителство” т.
е. на свид. М.С., като сред основните му отговорности са включени:
-
отговорност за срочното и качествено изпълнение на СМР по видове, етапи и
обекти;
-
задължението да спазва и следи за
спазване от работниците на утвърдените в предприятието правила за здравословни
и безопасни условия на труд и правилата за противопожарна защита;
- задължението да следи за спазване
правилата за безопасност на труда от работниците и дали носят личните предпазни
средства, за недопускане на аварии и
трудови злополуки. Част от основните задължения и функции на
техническия ръководител – подс.У., предвидени в длъжностната му характеристика са
и: - осъществяване на непосредствено оперативно – стопанско, техническо и
административно ръководство на строителния обект;
-
осигуряване изпълнението на строителните работи в съответствие с утвърдените
строителни графици, възлагане, координиране и контролиране изпълнението на
плановите задания от бригадите и подизпълнителите;
-
отговорност за провеждане на периодичния инструктаж на работниците по правилата
за безопасност и хигиена на труда и противопожарна защита;
-
представяне на предложения за назначаване и уволняване на работници на обекта
след преценка на тяхната квалификация и лични качества.
Със
Заповед № **/**** год. на Управителя на „****” ***** – свид. К. /л. 18, том ІІ от дос. пр./ издадена на
основание чл. 4, чл. 41, чл. 19 и чл. 20 от Наредба № */****год. за инструктажа
на работниците и служителите за безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана, на подсъдимия К.У. е възложено провеждането на: ежедневни инструктажи, периодични
инструктажи – най – малко на 3 месеца; начален инструктаж – в
първия работен ден на постъпване на работа и инструктаж на работното място
– на 5 работни дни. Контролът по изпълнение на Заповедта е възложен на
Управителя строителство – свид. М.С.. Изпълнението на тези задължения от
подсъдимия било свързано и с воденето на съответната документация – Книга за инструктаж
на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана - заверено копие, касаещо периода *** – ****год. за обект „*****” е
приложено на л. 79 – 87, том І от дос. пр.; Книга за инструктаж на работното място,
периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана – заверено копие, от която е приложено на л. 88 – 95 от
том І от дос. пр.; Книга за начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда
и противопожарна охрана – заверено копие, от която е приложено на л. 96 – 106 в
том І от дос. пр..
С
Трудов договор № **/****год. /л. 122, том
І от дос. пр./ на длъжността „Инспектор здраве и безопасност на труда” в „***”
** е назначен свид. Х.У. /л. 121 – 129 от
съд. сл. и л. 241 – 243 от съд. следствие/. В същия е посочено, че
задълженията, които следва да изпълнява се осъществяват в рамките на 4 часово
работно време. Фактическото изпълнение на възложената работа от свид.У., според
трудовия договор, започнало на ****год., след придобиване на необходимата
квалификация, съгласно чл. 5 ал. 2 от Наредба 2/22.03.2004год. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, видно и от представеното Удостоверение № ****/****г.,
издадено от Агенцията за обучение и квалификация „****” ** – гр.С. /л. 123, том І от дос. пр./, в какъвто
смисъл са и депозираните от свид. У. показания в хода на съдебното следствие - /л. 121 – 122 от съд. следствие/.
На
***** год. по повод на настъпила на ****год. трудова злополука с работник на
обект „****” в кв. „Б.” е извършена проверка от служителя на Дирекция „ОИТ” – П.,
отговарящ за дейност „Строителство” – свид.Ж.Н. /л. 74 – 78 от съд. сл./, в присъствието на Управителя на „*****” ****
– свид. К., Инспектора по безопасност и здраве – свид. У. и Управителя
Строителство – свид. М.С., резултатите от която са документирани в приложения в
том ІІ от дос. производство Протокол от ****год.. Освен констатациите относно
причините за настъпване на злополуката при работа с циркуляр без предпазен щит,
в Протокола е посочено, че:
-
Възложителят – „****” ****не е изпълнил задължението си по чл. 12 ал. 2 от
Наредба № 2/2004год. – да уведоми Дирекция „ОИТ” – гр. П. за започване работата на строителния обект в
кв. „Б.”;
-
Работодателят – „*******”*** – не е направил ОЦЕНКА на риска за здравето и
безопасността на всяко работно място на строителния обект, която да обхваща
всички етапи на договореното строителство и е следвало да бъде изготвена преди
започване на СМР, съгласно изискванията на чл. 15 ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
2/2004год.;
-
разработените инструкции за безопасност и здраве не съдържат раздел, в който да
са посочени конкретно правата и задълженията, както и отговорностите на лицата,
които ръководят и управляват съответните трудови процеси, съгласно изискванията
на чл. 19 т. 1 от Наредба № 2/2004год.;
-
между Възложителя и изпълнителите няма оформена писмена договореност за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, взаимна информираност
на рисковете при работа и координиране дейностите за предпазване на работниците
и служителите от тези рискове, която се изисква съгласно нормата на чл. 18 от
Закона за безопасни и здравословни условия на труд /ДВ бр. 124/1997г./ във вр.
с чл. 11 от Наредба № 2/2004год..
За
отстраняване на така констатираните нарушения на трудовото законодателство,
съгласно нормата на чл. 404 ал. 1 т. 1 от КТ са дадени конкретни предписания
като е определен и срок за изпълнението на всяко на едно от тях. Срокът, касаещ
изработването на ОЦЕНКА на риска за здравето и безопасността е *****год., т. е.
следващ момента на настъпване на трудовата злополука, предмет на разследване в
настоящото производство.
На
***** год., видно от приложеното заверено копие от Книгата за начален
инструктаж /л. 106, том І от дос. пр./ пострадалият К.Щ. заедно с баща си – свид.К.Щ.
и брат си – свид. Г.Щ., както и свидетелите Р.М. и Д.Б. постъпили на работа като
арматуристи на обект „*****” в кв. „Б.”. Проведен им бил встъпителен начален
инструктаж от подсъдимия У., който им обърнал внимание най – вече на
задължителното използване на каски, опасността от падане от височина и
наранявания от пирони и използваните при работа материали. Приемането на работа
на арматуристите се наложило по искане на бригадира – свид. Н.К., съгласувано с
подсъдимия У. предвид необходимостта от срочно приключване на кофражните и
арматурни работи на кота + 5,60 м., с оглед предстоящото планувано наливане на
бетон на това ниво. С бригадата арматуристи било договорено, че следва да
работят в продължение на 5 дни, след което съобразно качеството и количеството
на извършената от тях работа, ще се прецени от Управителя строителство, Главния
инженер и техническия ръководител дали следва да им бъдат оформени Договори за
наемане на работа – било под формата на Договор за изработка /граждански
договор/ или трудови договори с определен изпитателен срок. Към инкриминирания
период това бил възприетият от Дружеството – възложител на обекта – „*****” ****
начин за подбор на кадри, на които се възлагало изпълнението на конкретните СМР
на обектите – в ж. к. „Т.” и в кв. „Б.”. Въпреки, че били допуснати до работа
на обекта и то на кота + 5,60м., подс. У. се доверил на заявеното му както от
членовете на новопостъпилата бригада арматуристи, а така също и от бригадира –
свид. Н.К., че се касае за обучени работници, притежаващи необходимите
професионални знания и опит, за да изпълнят възложената им работа по полагане
на арматурата на това ниво на обекта, без да изисква представянето на каквито и
да било документи, удостоверяващи тази им правоспособност, нещо повече – без да
определи друг по – опитен работник от обекта, който пряко да наблюдава
извършваната от новоназначените арматуристи работа. В първия работен ден,
арматуристите се занимавали с приемането на арматурното желязо, което предстои
да бъде положено и разполагането му върху изградения кофраж на това ниво. Към
този момент все още не били приключени кофражните работи на това ниво, въпреки
изричната забрана предвидена както в Плана за безопасност и здраве, а така също
и в Инструкцията по безопасност на труда при АРМАТУРНИ РАБОТИ, изработена от
свид. У. /том ІІ от дос. пр./ - „Арматурните
работи се изпълняват след приемане на кофража от съответното упълномощено
техническо лице.”.
В
следващите дни до настъпване на трудовата злополука – ****год. арматуристите
изпълнявали възложената им работа, като преки указания в тази насока давали
помежду си, а единствено контролните функции относно количественото и
качествено изпълнение на извършената от тях работа се осъществявали от
подсъдимия К.У., както и от бригадира свид.Н.К.. В рамките на този период на
посещение на обекта бил и свид. М.С., който също проверил количеството и
качеството на извършената до момента работа от новонаетите арматуристи, а след
обсъждане с подсъдимия У. му разпоредил да им вземе личните карти, за да могат
да им бъдат оформени писмени договори. Така на **** год., след изтичане на
договорения 5 – дневен изпитателен срок, подсъдимият У. събрал личните карти на
новопостъпилите на обекта арматуристи с обещание в близките дни да им бъдат
предадени за подпис оформените писмени договори за наемането им на работа в „****”
****.
Ден
по – рано – на *****год. по Заповед на Управителя на Дружеството – свид. К. /л. 31, том ІІ от дос. пр./ на обект „*****”
в кв. „Б.” била извършена проверка по спазването на правилата за безопасни
условия на труд от Комисия в състав – Изпълняващият длъжността Инспектор по
безопасност и здраве – свид. Х.У., свид. Т.Г. – счетоводител в Дружеството и
свид. Н.Г. – Главен инженер, специалист „Анализи”. Целта на проверката било да
се установи спазват ли се правилата по Закона за безопасни и здравословни
условия на труд, свързани с използването на лични предпазни средства от
работниците, както и на корективните предпазни средства. В оформения Протокол
от ****год. /л. 32 - 33, том ІІІ от дос. пр./ са отразени констатациите от
проверката и на двата обекта на Дружеството, като за обект „*****” е посочено,
че е констатирано: частично поставяне на
предпазни парапети по етажите, поради
недостатъчната наличност в склада на обекта на стойки за парапети за цялостно
обезопасяване на сградата и обяснение от техническия ръководител, че такива ще
бъдат монтирани след отливане на плочата и декофрирането на челните дъски, тъй
като гредите от кофража пречели на правилното монтиране на стойките; не използване на предпазни каски до
момента на пристигане на проверяващите на обекта; използване на захранващия
кабел до машините, с които се работело на строителната площадка в нарушение на
изискванията на Наредба № 2/2004год. –
по земята, а не въздушно - създаващо опасност от увреждането му, респективно и от
причиняване на трудови злополуки. Изрично е отразено, че с всички работници на
обекта е извършен извънреден инструктаж не само по така констатираните
нарушения на изискванията за безопасност на труда, но и с оглед концентриране
на вниманието им за ненавлизане в сервитутната зона на преминаващия в
непосредствена близост до сградата на това ниво – далекопровод. Протоколът
съдържа и конкретни предложения до Управителя на Дружеството за материално –
техническо обезпечаване на обектите, с цел отстраняване на констатираните
нарушения, както и за определяне срок за изпълнение от техническите
ръководители на обектите на съответните обезопасителни мерки, включително и за
провеждане на нарочни инструктажи с работниците от бригадите -по спазване
изискванията на ЗБЗУТ.
На
*****год. както обичайно бригадата арматуристи пристигнала на обекта около ****
часа и след полагане на подписи в Книгата за ежедневния инструктаж се отправила
към работната площадка на ниво + 5,60м.. Предстояло полагането на хоризонтална
арматура върху тераса, разположена в североизточния край на сградата, с което
се заели двамата пострадали – свид. Р.М. и К.Щ.. Около **** часа те предприели
преместване на предвидения за този участък сноп от заготовки арматурни железа Ф
6 мм, всяко с дължина от 10 метра.
Предвид метеорологичните условия и начина на съхранение на арматурата –
върху работната площадка, заготовките били силно навлажнени. След
преместването, свид. М. положил снопа върху челната дъска на кофража, така че
част от тях излизала извън габаритите на строителната площадка, с около 20 –
40см. и съответно навлязла в
сервитутната зона 2 метрова зона на преминаващия в непосредствена близост,
именно в този край на сградата далекопровод /фотоси
№ 11 и № 12 – л. 13, том І от дос. пр./, предвид и данните от
Геодезическото заснемане. За да се осъществи монтажа на арматурните железа в
конструкцията на носещата греда от терасата, следвало да се извърши маневра,
която да осигури възможност за полагане на съответния край на арматурната
заготовка във вътрешността на гредата. Изпълнението на същата следвало да се
извърши отвън – навътре, чрез приплъзване на външния край на арматурата по
кофражните плоскости до монтирането му на предвиденото по техническия проект
място, след което да се положи и вътрешния й край /този, който бил в близост до
пострадалия Щ./. Преди започване на маневрата свид. Р.М. се намирал в
непосредствена близост до челната дъска на кофража към външната страна на
граничния контур на строежа, а пострадалият К.Щ. – на разстояние от около 3 – 4
м. от него, в близост до носещата греда, там където следвало да се извърши едната
част от монтажа. В момента на отделяне на първата арматурната заготовка от
снопа, свид. М. бил полуклекнал, но веднага след това, вдигайки желязото на
височината на рамената си, за да обезпечи успешното извършване на маневрата - приплъзване
навътре към мястото, на което се намирал пострадалия Щ., издадената навън част
от арматурата - с дължина около 40см. в посока на най – близко стоящия кабел на
далекопровода – отстоящ само на около 1 м. по височина от нивото на кофража -
нарушила безопасното отстояние за работа /около 35 см./, в резултат, на което се
създала волтова дъга и последвало съприкосновение между арматурното желязо и
проводника в горната му част. По желязото протекъл ел. ток с напрежение 20 кV,
който поразил едновременно и двамата арматуристи. Свид. М. бил отхвърлен
настрани и паднал върху кофража като загубил макар и за кратко съзнание, а
пострадалият К.Щ., който бил стъпил върху вече монтирана предходния ден
арматура - паднал по гръб върху носещата греда, а тялото му започнало да се
гърчи. В резултат на протеклия през него ел. ток, жизнените му функции били
парализирани и въпреки предприетите действия за оказване на първа помощ от
останалите работници – баща му – свид. К.Щ. и свид. Б., те се оказали
безрезултатни. Непосредствено преди падането и на двамата поразени от ел. ток
работници изпуснали държаната от тях с ръце арматурна заготовка, която паднала
в непосредствена близост до изкопа на обекта /фотос № 3 – л. 9, томІ от дос. пр./.
За
настъпилата злополука веднага бил уведомен техническият ръководител – подс. У.,
който към този момент не бил на самата строителна площадка, а във фургона на
обекта, използван като офис, в който изпълнявал част от възложените му
административни и организационни дейности във връзка с работата на обекта. Свид.
Н.К. се обадил на Спешна медицинска помощ, чийто екип пристигнал на място след
около 20 минути и въпреки проведените реанимационни мероприятия малко по –
късно констатирал смъртта на пострадалия К.Щ. /л. 32, том І от дос. пр./. От своя страна, подсъдимият У. уведомил
Управителя на „****” **** – свид.К., както и Управителя Строителство – свид.С..
За случилото се свид. К. съобщил на служителя от Дирекция „ОИТ” – П. - свид. Ж.Н.,
който извършил проверката на обекта при предшестващата трудова злополука. На
мястото на инцидента пристигнали служители на полицията, а така също и
ръководителят на КЕЦ – С. – свид. Х., с оглед отчетената в диспечерския пункт
авария в далекопровода.
При
извършения оглед на местопроизшествието, документиран с приложения на л. 5 – 6
том І от дос. пр. Протокол, както и с изготвените снимки, приложени във фото –
албума /л. 7 – 14, том І от дос. пр./
е констатирано местоположението на арматурната заготовка след съприкосновението
й с проводника от далекопровода, като са установени следи от ел. дъга както по
арматурата – на около 35 см. от единия й край /фотос № 4 – л. 9, том І от дос. пр./, а така също и върху най –
близко преминаващия проводник – фотос № 13 – л. 14 том І от дос. пр..
Констатациите
от извършената проверка от служителите на Дирекция „ОИТ” – П. – свидетелите Ж.Н.
и Р.В. на място са отразени в изготвения на ****г. Протокол /л. 60 – 61, том І от дос. пр., приложен и в
материалите от том ІІ от дос. пр./ като в него са посочени допуснати
нарушения на нормативните актове, уреждащи създаването на безопасни и
здравословни условия на труд именно във връзка с опасността от поразяване на
работещите на обекта от ел. ток. Посочено е, че склада на обекта е разположен в
сервитутната зона на далекопровода, която се използва и като място за паркиране
на машини и автомобили, в нарушение на изсикванията на Нареба №2/2004год..
Изрично е отразено, че: „Няма утвърдена програма за планиране и
прилагане на подходящи мерки за предотвратяване на риска на работните места, както
и че представената до изготвяне на Протокола – ОЦЕНКА на риска не съдържа
идентификация на опасността „поражение от електрически ток при работа в близост
до въздушната електропроводна линие 20 кV”. Във връзка с констатациите
относно причините за настъпване на трудовата злополука, проверяващите служители
на Дирекция „ОИТ” – П. съобразно правомощията си по чл. 404 ал. 1 т. 3 от КТ са
разпоредили спиране на СМР на обекта
- поради необезопасена етажна плоча на
кота + 5,60 м. и не предприети мерки за изключване на възможността за
приближаване на опасно разстояние до тоководещи части под напрежение.
Протоколът е връчен на Управителя на „****” **** на *****год..
Констатациите
от проверката са дали основание за съставяне на Актове по реда на ЗАНН на свид.
К., в качеството му на представляващ Дружеството, осъществяващо СМР на обект „****”
в кв. „Б.” – гр. П., с които са установени извършени административни нарушения на
чл. 62 ал. 1 във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ – приемане на работа на
работници, без да е сключен с тях трудов договор – свид. Р.М. /л. 253, том ІІ от съд. сл./ и
кофражистът – Г. А. /л. 255, том ІІ от
съд. сл./; както и на чл. 275 ал. 1 от КТ във вр. с чл. 54 от
Наредба № 2/2004год., включително и на чл. 200 ал. 1 т. 3 от Наредба №
7/99 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 138 от
Правилника за безопасност и здраве при работа в ел. уредби на ел. и
топлофикационни централи и по ел. мрежи /л.
251, том ІІ от съд. сл./. Издадени са наказателни постановления /л. 250, л. 252 и л. 254, том ІІ от съд.
сл./, с които за констатираните административни нарушения са наложени
имуществени санкции на „****” ***- платени към момента на постановяване
на съдебния акт по настоящото дело.
В
хода на разследването на свид. С.И. /л.
216 – 217 том І от съд. сл./ е възложено да направи актуално ГЕОДЕЗИЧЕСКО
заснемане на крайните кабели на надземния електропровод с високо напрежение,
преминаващ през имот 102577 в м. „**” в землището на гр. П. – юг /приложено в том ІІ от дос. пр./, което
отразява състоянието им към момента на настъпване на трудовата злополука – *****год..
При проведения разпит на свид. И. същият уточни, че е допуснал техническа
грешка в изработените скици - при посочване
на котите на строежа, за които се отнасят замерванията му – неправилно е посочена кота + 2,60м., вместо кота +
5,60 м., на което ниво се е работило към момента на злополуката – „Ако сметнем двете височини – посочената на
кота +0,00м. и на отразената като кота + 2,60 м. във втората скица, е видно, че
са дадени данни и за положението на всички точки на кота + 5,60м., което касае
това ниво, на което е станала злополуката. Разликата между цифрите посочени в
скицата – 168.687 и 174.252 е разликата, която определя котата – не на + 2,60
м., а на +5,65 м.” /л. 216 том І от
съд. сл./ .
Категорично
като резултат от замерванията свид. И. заяви, че най – ниското ниво на най-близко
преминаващия до строителния обект проводник – на мястото на провисването му, е
разположено и най – близо до ъгъла на сградата, там където се е намирал свид. М.
към момента на настъпване на трудовата злополука. Във височинно отношение
разликата между котата, на която е направен кофража + 5,65 м. и котата на
най-ниското ниво на кабела – е около 1 м., като кабелът е на по – високото
ниво. Уточнено беше, че всички замервания са правени и дадени като отстояния на
изготвените скици – от вътрешната част на кофража /”…по външния контур на бъдещата плоча, която не обхваща външната част
на кофража” – л. 216 гръб/ – до най – близко преминаващия проводник, като
на най – изпъкналата част на кофража в североизточния край, там където е
констатирано и най - голямото провисване на кабела – точно срещу края на
сградата, отстоянието е около 2,02 м., което се равнява на минимално
необходимото за осигуряване на сервитутната зона на далекопровода. За
сравнение, от свидетеля бе посочено, че в противоположния – южен край на
сградата това отстояние е 3,18 м..
След
разпореждането за спиране на СМР на обекта, от Управителя на „****” *** са
отправени запитвания до Директора на „ОИТ” – П., както и до Изпълнителна
агенция „Главна инспекция на труда” /приложени
заверени копия в том ІІ от дос. пр./, с искане за оказване на съдействие -
чрез представяне на техническо решение относно начина, по който следва да бъде
обезопасен обекта, с цел предотвратяване настъпването и на други трудови
злополуки в следствие на поразяване от ел. ток. Такива препоръки не са били
дадени, което е наложило ръководството на Дружеството да вземе самостоятелно
решение. Изградена е стена от монтирани талашитени плоскости с височина от 2
м., захванати с П-образни планки, по цялата страна на обекта, граничеща с
далекопровода, което практически е ограничавало възможността не само за досег с
проводниците, но и за видимост към тях, въпреки че реално тази преграда е
попадала в сервитутната зона.
В
дадения, според предписанията от първата проверка на служителя на Дирекция
„ОИТ” – П. – свид. Ж.Н., срок от Службата по трудова медицина, с която „****” ****
има сключен договор за обслужване - е изготвена и ОЦЕНКА на риска за работните
места на обекта „*****” в кв.„Б.” /приложена
в том ІІ от дос. пр./, която въпреки че не била готова към момента на
настъпване и на втората трудова злополука е представена преди съставянето на
Протокола от проверката на обекта извършена на *****год. - изготвен на *****год..
В констатациите му е изразено становище относно несъответствието на така
изготвената ОЦЕНКА с конкретните условия на работа на обекта – „… не е
идентифицирана опасността „поражение от електрически ток при работа в близост
до въздушната електропроводна линия”, като в тази насока е дадена препоръка -
за преразглеждане на ОЦЕНКАТА на риска, с цел идентифициране и на тези опасности.
В
хода на съдебното следствие бе представена и Актуализираната ОЦЕНКА на риска за
обекта /л. 197 – 213, том І от съд. следствие/,
в която е посочено, че единствено за изпълняващите длъжностите „Арматурист І” и
„Арматурист ІІ” експертите са констатирали ниво – в долната граница на умерения
риск от опасност от увреждане под въздействието на електромагнитни полета,
което от своя страна предполага предприемане на допълнителни обезопасителни
мерки. Като такива е препоръчано –провеждането на извънреден инструктаж на тема
„Безопасна работа в близост до електропроводи с високо напрежение”, както и
съобразяване с изискванията на чл. 54 от Наредба № 2/2004год. при извършване на
СМР в близост до далекопровода.
В
хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани Управителят на
Службата по трудова медицина „****” ***– гр. П. – Д.Я. /л. 239-гръб – 240, том І от съд. следствие/ и служителката, на
която е възложено изготвянето на ОЦЕНКАТА на риска – Г.К. /л. 236 – 239-гръб том І от съд. сл./. Уточнено бе, че едва след
издаване и на второто предписание на служителите на Дирекция „ОИТ” – П., във
връзка с настъпилата на **** год. трудова злополука – през м. март ****год.
Службата по трудова медицина е уведомена за изготвяне на актуализация на
ОЦЕНКАТА на риска, свързана конкретно с опасността от поразяване от ел. ток при
работа в близост до далекопровода. Свид.К. беше категорична, че преди изготвяне
на ОЦЕНКАТА е посетила лично обекта и към този момент там се е работило на
същото ниво, на което са станали и двете злополуки – на кота + 5,60м., но
въпреки това самата тя не е обозначила наличието на опасност при работа в
близост до далекопровода, защото е счела, че: „След като проектанта е проектирал по този начин сградата и след като
предполагам е взел предвид всички изисквания за сервитутните зони, и след като
по всички инстанции парафиращи тази документация всичко е минало… аз приемам,
че не съществува опасност относно близостта на сервитутната зона до границата
на строителния обект, включително и за работните места там.” /л. 238 гръб, том І от съд. сл./.
От
заключението на назначената в хода на разследването СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА
за пострадалия свид.Р.М. /л. 27 – 28, том
І от дос. пр./, неоспорено от страните по делото, се установява, че в
резултат на поразяването му от електрически ток с високо напрежение, за което говорят
установените при освидетелстването му в Катедрата по „Съдебна медицина” – електрически знаци /електромарки/ - по дясната китка – окръглена
форма на един участък, с червеникаво дъно и изпъкващи над повърхността ръбове,
а погледнато надолу – наличие на още 2 забелвания на епидермиса с бледо сивкав
цвят с продълговата форма и лявото
стъпало – участък от кожата на
стъпалото по първа предстъпална кост, в който липсва епидермиса – с
продълговата форма с надигнати ръбове и размери 22/15 мм, на същия е
причинено РАЗСТРОЙСТВО на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. В експертизата е уточнено, че въз
основа на морфологията на констатираните увреждания, може да се направи
категоричен извод, че входа на електрическия ток за преминаване през тялото на
пострадалия М. е бил в областта на дясната китка, а изхода – на лявото му стъпало.
Не е установено засягане и увреждане на други органи от тялото.
В
заключението на СЪДЕБНО – МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА, на която е възложено
изследването на трупа на пострадалия К.Щ. /л. 33 – 38, том І от дос. пр./, също неоспорено от страните по
делото, е посочено, че са констатирани следните травматични увреждания: изгаряния от ІІ-ра и ІІІ-та степен в
областта на двете длани и двете ходила, на лявото бедро и на дясната
колянна става; издължаване ядрата на
основния слой на епидермиса; разкъсно
– контузна рана на кожата на лявото бедро; оток на белия дроб и течна
кръв; остър кръвен застой във
вътрешните органи; леко уголемяване
на сърцето и задебеляване на стената на лявата камера. Установени са изгаряния
на панталона, ръкавиците и обувките, с които е бил облечен пострадалият към
момента на поразяването му от ел. ток. Изразено е становище, че констатираните
изгаряния имат характер на електромарки, т. е. сочат местата, през
които е преминал елекрическия ток през тялото на пострадалия. Направен е
категоричен извод, че смъртта е
причинена от остра сърдечно – съдова недостатъчност, настъпила като резултат на
поразяването от електрическия ток.
При
изслушване на експерта, изготвил това заключение в хода на съдебното
производство /л. 69 – 70, том І от съд.
сл./, бе уточнено, че смъртта е настъпила почти мигновено с преминаването
на тока, който пряко влияе върху сърдечната дейност и води до настъпване на
фибрилация. В този смисъл, възприетите от свидетелите очевидци конвулсии и
гърчове на тялото на пострадалия, при липса на данни за сърдечна дейност и
дишане, според вещото лице не могат да се ползват като достоверна информация за
жизнените му функции. Категорично бе и становището, че при конкретните условия
на работа на строителния обект, е било невъзможно да се направи реално нещо
ефективно при оказване на първата помощ за спасяване живота на пострадалия, без
да се използват необходимата специализирана медицинска помощ.
В
хода на разследването е назначена и СЪДЕБНО – ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА ,
възложена на експерт по „Охрана на труда и противопожарна охрана” в
заключението, на която /л. 66 - 70, том І
от дос. пр./ е посочено, че: Трудовата злополука на****год. е настъпила в резултат
на несъобразяване с изискванията на чл. 54 от Наредба № 2/2004год. – не
предприемане на действия по преместване на безопасно разстояние от района на
строителната площадка на преминаващи през нея въздушни електропроводи;
изключване на напрежението в тях, а при невъзможност за прилагане на тези мерки
– поставяне на бариери /ограждения/ или знаци и сигнали за осигуряване на
безопасно разстояние до електропроводите, включително и на подходящи
предупредителни устройства и висящи защити, в случай, че под тях преминават
транспортни средства, както и на чл. 8 от Наредба №
4/02.08.1995год. за знаците и сигналите за безопасност на труда и
противопожарната охрана.
Посочени
са конкретно лицата, на които действащата нормативна уредба възлага контрола по
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд:
-
Координаторът по безопасност и здраве – на етапа на „Инвестиционното
проектиране” – съгласно чл. 7 т. 3;
- Възложителят
- според чл. 9 ал. 2 т. 1 б. „г” от Наредба №2/2004год. с оглед особеностите на
строителната площадка – наличието на електропровод с напрежение над 1кV, в
близост до който ще следва да се извършват СМР;
-
Проектантът, на който е възложено изготвянето на Плана за безопасност и здраве
– съгласно чл. 10 т. 5 от Наредба № 2/2004г.;
-
Техническият ръководител на обекта – съгласно чл. 26 от Наредба № 2/2004год. и
чл. 2 ал. 2 от Приложение № 2 на същата;
-
Бригадирът на производственото звено – съгласно чл. 27 от Наредбата № 2/2004г..
Въпреки,
че не е даден конкретен отговор дали е налице причинно – следствена връзка
между поведението на пострадалите и настъпилата трудова злополука, който е
чисто правен въпрос, експертът е посочил
в заключението нормите в КТ и ЗЗБУТ – чл. 126 т. 6 КТ и чл. 33 от ЗЗБУТ, които
регламентират задълженията на всеки работник за спазване правилата за
безопасност на труда, както и за предприемане на необходимите действия за
опазване собственото си здраве и осигуряване на безопасност при извършване на
възложената му работа, в съответствие с дадените му от работодателя инструкции.
Изрично
е посочено, че „******” ****разполага с всички необходими документи за
извършване на строителството на обекта „****” в кв. „Б.”, както и че
новостроящата се сграда съответства на съгласувания и одобрен проект - установено
при проверка на ****г. от фирмата, осъществяваща строителния надзор –
„****” **** и отразено в заверения от общинската администрация на район „***”
на Община – П. – Констативен акт /л. 167,
том І от съд. следствие, както и в том ІІ от дос. пр./, както и при
извършеното геодезическо заснемане през м. март ***год. на кота + 5,60 м..
Съобразно тези данни, експертът е дал категорично становище, че са спазени
изискванията за отстояния на новостроящата се сграда и преминаващия в имота далекопровод
предвидени в чл. 187 от Наредба № 4/09.06.2004год. за техническата експлоатация
на енергообзавеждането, както и на Приложение № 1 към чл. 7 ал. 1 т.10 от
Наредба № 16/09.06.2004год. за сервитутите на енергийните обекти.
Направен
е извод, че трудовата злополука настъпила на *****год. с двама от работещите на
обект „****” арматуристи е резултат на комплекс от условия:
- не идентифициране на съществуващата
опасност от преминаващия през строителната площадка въздушен електропровод 20
кV, което е било задължение на Координаторът по безопасност на етапа на
проектиране на сградата;
- липса на отразени забележки при
издаване на Разрешението за строеж и съгласуване на частите от техническия
инвестиционен проект от администрацията на Община – П.;
- извършване на предвидените в проекта
СМР при подценяване на опасността от поражения от електрически ток;
- подценяване на опасността от
преминаващия в непосредствена близост до работнити места на пострадалите
работници въздушен далекопровод 20 кV, в резултат на което са подали
арматурната заготовка извън габаритите на строителната площадка, с което са
предизвикали съприкосновението й с една от фазите на електропровода;
- липса на Предписания от Дирекция „ОИТ”
за предприемане на обезопасителни мерки, с оглед съществуващата опасност от
поразяване от електрически ток при извършване на СМР в близост до далекопровода.
В
хода на съдебното следствие, експертът изготвил заключението уточни, че няма
нормативно предвидено задължително изискване при конкретните данни за спазени
отстояния, определящи сервитутната зона на далекопровода – да се предприемат
допълнителни обезопасителни мероприятия от изпълнителя на СМР на обекта – „Няма нормативни изисквания, които да
задължават някой на етапа на започване на строително монтажните работи на
обекта да предприеме действия по обезопасяване на електропровода повече от
предвиденото в строителната документация. Въпросните обозначения и сигнали за
безопасност, са били препоръчителни и желателни, но не и задължителни, според нормативните
изисквания. Следвало е при втора и трета плоча такива да се поставят, за да се
укаже, че от тази страна на обекта преминава въздушен електропровод, просто
като указателни табели. Не е било необходимо да се поставят плътни прегради от
страна на електропровода.” /л. 85-гръб, том І от съд. сл./.
По
отношение начина на възникване на съприкосновението, експертът заяви, че с
подаване на арматурата към проводника и доближаването им на разстояние 35см. /и
по-малко/ за части от секундата се образува волтова дъга, която сама
предизвиква привличането на двете тела. „Дали
в момента, когато металната арматура е опряла електропровода хората още са я
държали или в този момент тя вече е била изпусната, това вече никой не може да
каже с категоричност. В момента, в който се създаде волтова дъга, тези които са
държали арматурата, са подаднали под 20 000 V напрежение, и тъй като
тялото е проводник, електрическия ток минава през него и отива към земята.”
/л. 86 том І от съд. следствие/.
Категорично е становището на експерта, че магнитното поле, създадено от
протичащия по проводника електрически ток в резултат на конкретните
метеорологични условия – повишената влажност на въздуха – не може да предизвика
привличане на арматурната заготовка до степен, че да я измести от мястото, на
което се е намирала при държането й от свид. М., в случай, че не е нарушено
това безопасно разстояние за работа – от минимум 35 см., респ. да доведе до
директен контакт между тях. В подкрепа на това становище експертът сочи данните
за констатираното при извършения оглед увреждане по проводника /фотос № 13 – л. 14, том І от дос. пр./,
което не може да се получи в резултат на създадена волтова дъга, без да е
налице пряк контакт между арматурата и горната страна на проводника.
От
експерта бе уточнено и това, че именно Надзорната фирма на етапа на
проектирането е следвало да осъществи контрола върху законосъобразното
изготвяне на съответните части от техническия инвестиционен проект и в частност
- на ПЛАНА за безопасност и здраве. В този смисъл, според вещото лице и
проектантът, на който е било възложено изготвянето му, а на още по – голямо
основание и надзорната фирма на етапа на проектирането, е следвало да преценят
обективно съществуващите предпоставки за опасности при извършване на СМР в близост
до преминаващия през терена далекопровод, при положение, че същият е отразен на
скиците, въз основа на които е изготвяна и останалата част от техническата
документация. Надзорната фирма е разполагала не само с право, но и със
задължението да върне представения ПЛАН за безопасност и здраве при положение,
че не съответства на реалното състояние на строителната площадка, на която предстои
да се извършат предвидените в останалите части на проекта СМР.
В
хода на разследването е назначена и ТРОЙНА ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА ПО БЕЗОПАСНОСТ
НА ТРУДА, възложена на експерти от Дирекция „ОИТ” – П., от
заключението, на която /л. 148 – 158, том
І от дос. пр./, неоспорено от страните по делото, се установява, че
настъпването на трудовата злополука на обект „****” на ****год. е резултат на
неспазване на нормативната уредба, регламентираща осигуряването на безопасни и
здравословни условия на труд, както от служители на Дружеството – Изпълнител, а
така също и от пострадалите – работници, които са подценили опасността от
преминаващия в непосредствена близост до работното им място далекопровод и
непредпазливо са подали арматурата извън габаритите на строителната площадка,
нарушавайки безопасното разстояние до една от фазите на електропровода с високо
напрежение. Уточнено е, че спазването на нормативните изисквания, свързани с
правилата за безопасност и охрана на труда, е задължение на Управителя на
Дружеството изпълнител на СМР на обекта, а контролът по приложението им следва
да се осъществява от длъжностното лице в Дружеството – Инспекторът по
безопасност и здраве, както и от техническия ръководител на обекта, който е
задължен да следи за безопасното изпълнение на строителните работи от
работниците. Изрично е посочено, че тъй като пострадалите не са имали сключени трудови
договори към момента на настъпване на злополуката, съгласно изискванията на
ЗЗБУТ те носят самостоятелна лична отговорност за своето поведение при
извършване на възложената им работа и спазването на безопасните условия на труд
по отношение на самите себе си /чл. 33 от ЗЗБУТ/.
Вещите
лица, изготвили заключението и на тази разширена експертиза, също са изразили
становище, че „*******” ****разполага с всички видове разрешителни за
извършване на строителната дейност на обекта „****” в кв. „Б.”, като
новостроящата се сграда отговаря на техническите параметри по план, както и на
изискването за отстояние от преминаващия най – близо до източната й част
далекопровод. Според експертите, не може да се даде категоричен отговор, поради
липса на конкретен нормативен акт, какво е разстоянието, на което е възможно да
се образува волтова дъга при далекопровод с напрежение 20 кV, като се отчита единствено
влажността на арматурната заготовка.
Категорично
е становището и на експертите, участвали при изготвяне на това заключение, че
задължение на работодателя – „****” **** е, въпреки липсата на сключени трудови
договори с пострадалите към момента на настъпване на трудовата злополука, при
наличието на трудови правоотношения с други работещи на същото ниво, да възложи
изработване на ОЦЕНКА на риска, която да съдържа преценка за конкретните
опасности при работа в близост до далекопровода на това ниво на строежа, както
и за конкретните работни места на този етап от СМР, свързани с всички
предстоящи за изпълнение операции, предполагащи използване на подвижно работно
оборудване с подвижни краища /арматурните и кофражни заготовки/, отчитайки и неговите
габарити /л. 90, том І от съд. следствие/.
Съдът
възприема и кредитира при постановяване на съдебния си акт заключенията на
назначените в хода на разследването експертизи, като изготвени обстойно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област, съобразени с
приложените към делото доказателства.
Описаната
по – горе фактическа обстановка се установява по категоричен начин частично от
депозираните от подсъдимия У. обяснения в хода на съдебното следствие, както и
от показанията на разпитаните свидетели – Ж.Н., Р.В., Б.Х., Д.Я., Г.К., С.И., К.Щ.,
Т.Г., Н.Г., Д.Б., Р.М., Г.Щ., Г.Г., Н.Д., Н.К., Е.К., М.С., Х.У. и К.Б.,
преценени в контекста на становището на експертите, изготвили заключенията по
назначените експертизи, както и на приложените към делото писмени доказателства
– Протоколи за оглед /л. 3 - 4 и л. 5 –
6, том І от дос. пр./ и приложеният към тях фото – албум /л. 7 – 14, том І от дос. пр./; Чертеж:
Ел. схема по Проект за ПУП – ПЗР за имот **** в м. „****” /л. 19, том І от дос. пр. и л. 16, том ІІІ от дос. пр./; Чертеж:
Ситуация от част АРХИТЕКТУРНА на технически проект на ж. к. „****” в УПИ **** /л. 20, том І от дос. пр./; заверено копие от Протокол за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа – ж.
к. „******” /л. 21 – 22, том І от дос.
пр./; заверено копие от Разрешение за строеж № ***/*****год. /л. 23, том І от дос. пр./; СМУ № ***/**год.,
отразяващо констатираните травматични увреждания при освидетелстването на
пострадалия свид.Р.М. /л. 29, том І от
дос. пр./; Фиш за спешна медицинска помощ № ***/****год. /л. 32, том І от дос. пр./; заверено
копие от Предварителен договор за присъединяване на обекти на потребители към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД /л. 43 – 45, том І от дос. пр./; Искане
за проучване на условията за присъединяване на обекти към
електроразпределителната мрежа /л. 48, том
І от дос. пр./; заверено копие от Удостоверение за наследници на
пострадалия К.Щ. /л. 56, том І от дос.
пр./; Идентификационна карта за обект ж. к. „*****” /л. 58, том І от дос. пр./; заверени копия от Протоколи за
извършени проверки на обект ж. к. „****” от Дирекция „ОИТ” – П. /л. 59 и л. 60 – 61, том І от дос. пр./;
заверени копия от Актове за установяване на административни нарушения съставени
след извършените проверки от Д „ОИТ” – гр. П. /л.62, 63, 64 и 65, том І от дос. пр./; заверени копия от Книгите
за ежедневен; периодичен и извънреден, както и за начален инструктаж по
безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана на наетите на обект „****”
работници /л. 79 - 87; л. 88 – 95; л. 96
– 106, том І от дос. пр./; заверено копие от длъжностна характеристика на
длъжността „Технически ръководител” в „****” ****, връчена на подсъдимия У. /л. 117 – 119, том І от дос. пр./;
заверени копия от Трудов договор № */****год. и допълнително споразумение към
същия от *****год. на подс. У. /л. 120 и
л. 121, том І от дос. пр./; заверено копие от трудов договор № **/****год.
на Инспектор здраве и безопасност на труда /л.
122, том І от дос. пр./; заверено копие от Удостоверени № ***/****год. изд.
от Агенция за обучение и квалификация „****” *** – гр. С. /л. 123, том І от дос. пр./; заверено копие от Диплома за завършено
средно образование от подс. У. /л. 125,
том І от дос. пр./; Удостоверение изд. от Агенция по вписванията относно
актуалната регистрация на „****” *** /л.
142 – 143 и л. 169 -170, том І от дос. пр./; заверени копия от решения
постановени по ф. д. ***/**год. по описа на ПОС /л. 144 - 145; л. 166 – 167 и л. 168, том І от дос. пр./; заверени
копия от дипломи за завършено средно и висше образование на свид. Е.К. /л. 172 и л. 173, том І от дос. пр./;
представени от Управителя на „****” *** заверени копия от документи, изискани
от водещия разследването с писмо от ***** год. – приложени в том ІІ от дос.
пр.; заверено копие от Становище на „Електроразпределение П.” *** относно ел.
схема към ПУП – ПЗ за имот № **** /л. 15,
том ІІІ от дос. пр./; заверено копие от Заповед на Управителя на „****” ****
№ */****год. /л. 31, том ІІІ от дос. пр./
и Протокол за извършена проверка от ***год. в изпълнение на заповедта на
Управителя на Дружеството /л. 32 – 33,
том ІІІ от дос. пр./; характеристична справка за подсъдимия У. /л. 49, том ІІІ от дос. пр./; справка за
съдимост на подсъдимия /л. 53, том ІІІ от
дос. пр./; заверени копия от
документи, оформени при извършения строителен надзор на етап извършване на СМР
на обект „****” от „*****” *** /л. 158 –
198, том І от съд. следствие/; официален отговор от Изпълнителния директор
на”****”**** /л. 169, том І от съд.
следствие/; заверено копие от Актуализация на оценка на риска за обект „*****”
/л. 197 - 213, том І от съд. следствие/;
заверени копия от Актове за установяване на административни нарушения и
издадените въз основа на същите наказателни постановления, с които е
санкционирано „****” **** /л. 249 – 255,
том ІІ от съд. следствие/; зеверено копие от Епикриза за проведено
стационарно лечение от К.Щ. в периода ***. -****год. /л. 275 – 276, том ІІ от съд. следствие/.
Съдът
кредитира депозираните гласни доказателства като последователно и логично
излагащи фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване,
съответстващи както помежду си, а така също и на информацията, съдържаща се в
приложените към делото писмени доказателства, непротиворечащи на становището на
експертните заключения. При преценката за обективността на свидетелските
показания, съдът отчете от една страна наличието на професионална и материална зависимост
на преобладаващата част от свидетелите от собственика и Управител на „****” ***,
предвид качеството им на негови бивши и настоящи работници - свид. Г., К., Д., С., У., която се отнася
включително и за лицата наети от надзорната фирма – „*******” **** – свид. Б. и
свид. И., както и от Службата по трудова медицина – свид.К. и Я., а от друга –
особеното качество на свид.Р.М. - пострадал от инкриминираното престъпление по
чл. 136 ал. 1 от НК и едновременно с това фактически допринесъл за настъпване
на съставомерния вредоносен резултат по отношение на обвинението по чл. 123 ал.
1 от НК. При анализа на показанията на свидетелите Щ., Б. и М., съдът взе
предвид и данните за близките им колегиални отношения в продължителен период
преди постъпването им на работа на строителния обект в кв. „Б.”. Тези именно
обстоятелства определят известното несъответствие между показанията на
посочените групи свидетели, и са свързани с пресъздаването на факти, имащи
пряко отношение към конкретните нормативно регламентирани отговорности,
възложени за изпълнение на всеки един от тях.
Наред
с тези особености, съдът отчита и факта, че единствено показанията на
свидетелите М. и Г.Щ., които са били очевидци, а първият и участник в
настъпилата трудова злополука, съдържат информация, която може да бъде ценена
като пряко доказателство относно начина на настъпване на злополуката и на
съставомерните вредни последици и от двете инкриминирани престъпления.
Не
може да бъде споделено заявеното в обясненията на подсъдимия У., че към момента
на постъпване на работа на обекта в кв. „Б.” на новонаетата бригада арматуристи
– ****г., Инструкциите, изготвени от Инспектора здраве и безопасност – свид. Х.У.,
касаещи извършването на арматурните работи, са били поставени на видимо и
достъпно място за всички работещи. По отношение на този факт, заявеното от
подсъдимия не само противоречи на показанията на свидетелите М., К. и Г.Щ., и Д.Б.,
но и на казаното от свид. Г.К. – „Щом в
изготвената Оценка на риска съм дала предписание за окачване на инструкциите за
безопасност при отделните видове работи на видно на обекта място, значи не е
имало такива инструкции поставени на такова място, тогава когато съм посетила
обекта. Но такива Инструкции имаше при техническия ръководител на обекта,
сигурна съм. Не са били поставени на видно място, но са били на обекта.” /л.259, том І от съд. следствие/.
Твърденията на подсъдимия У. за
непрекъснат надзор при изпълнение на СМР на обекта на кота + 5,60 м. и то най –
вече с оглед съществуващата опасност от преминаващия в непосредствена близост
далекопровод до момента на настъпване на злополуката на ****год., също не намират
подкрепа в останалите събрани по делото доказателства. От една страна, подсъдимият
заявява, че е запознат с нормативната уредба гарантираща параметрите и режима
на сервитутната зона на далекопровода, а от друга - констатациите на
служителите на Дирекция „ОИТ” – П. при извършената проверка непосредствено след
злополуката, отразени в Протокола от ****год. сочат, че работата на обекта не е
била обезопасена не само по отношение на работните места, намиращи се в
непосредствена близост до далекопровода на кота + 5,60 м., но е имало навлизане
и неправомерно използване на самата сервитутна зона и то за престой на машини,
както и на леки автомобили. Нещо повече, обясненията на подсъдимия У. в тази им
част са вътрешно противоречиви, тъй като от една страна се твърди, че е
съблюдавал спазването на сервитутната зона, включително е предприел
необходимите действия за контрол върху работата на обекта в близост до нея, а
от друга – заявява, че самият той е установил действителното отстояние между
новостроящата се сграда и най -близко преминаващия проводник едва след
изготвяне на геодезическото проучване в хода на разследването /л. 281 том І от съд .следствие/.
В противоречие със заявеното от
свидетелите М., К.Щ., Г.Щ., Д.Б., Г.Г. и Н.Д. е и твърдението на подсъдимия У.,
че е провеждал ежедневните инструктажи на работещите на обекта на съответните
им работни места, което се е извършвало след полагане на подписи от тях в
Книгата за ежедневен инструктаж. По отношение на този факт съществува
противоречие и в останалите гласни доказателства именно относно начина, по
който тези Инструктажи са били провеждани от подсъдимия – свидетелите Г. и Д.
твърдят, че това е ставало непосредствено преди подписването на Книга за
ежедневен инструктаж, а свидетелите М., Щ. и Б., че ежедневните инструктажи са
се изчерпвали единствено с полагането на подписи, а в действителност от
подсъдимия са им проведени - начален /встъпителен/ инструктаж; инструктаж на
работното място - след изтичане на 5 дни от наемането им на работа; както и
извънреден инструктаж, проведен от свид. У. на ****год.. Категорично е
твърдението на всеки един от разпитаните като свидетели наети на работа на
строителния обект работници - арматуристи и зидаро – кофражисти, че макар и да не
могат да възпроизведат разясненията давани им от подсъдимия У. по време на
ежедневните инструктажи, всички са били добре запознати с особеностите на
изпълняваните от тях СМР на обекта и са предприемали необходимите мерки за
спазване правилата за безопасност на труда, което напълно подкрепя тезата на
държавното и частно обвинение за формално изпълнение на това задължение от
техническия ръководител – подсъдимия У..
Въз основа на описаната фактическа
обстановка, съдът е на становище, че подсъдимият К.У. е осъществил както от
обективна, а така също и от субективна страна съставомерните признаци на
вмененото му във вина престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК, нарушавайки разпоредбите
на чл. 126 т. 6 от КТ; чл. 54 т. 3 б. „а” и т. 1.1 от Приложение 2 към чл. 2
ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004год. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извърщване на СМР, както и на чл. 52 ал. 1 т. 1
от Наредба № 7/23.09.1999год. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на
пострадалия К.Щ.. Касае се за престъпление осъществено чрез бездействие,
известно в правната теория и съдебната практика като омисивно, което
предпоставя съдържанието на бланкетната норма на чл. 123 ал. 1 от НК да бъде
запълнено с конкретните задължения и повели за действие - неизпълнени от
дееца, дори и без непременно това задължение да има нормативен характер, за да
възникне наказателната отговорност. В конкретния казус обаче, както изготвените от служителите
на Дирекция „ОИТ” – П. Протоколи от извършената проверка на строителния обект –
ж. к. „*****” в кв. „Б.”, непосредствено след настъпване на трудовата
злополука, така и заключенията на назначените по делото техническа и експертиза
за безопасността на труда, са категорични относно конкретно посочените предписани
в нормативните актове разпоредби, които не са били спазени и са създали условия
за настъпване на противоправния резултат – смъртта на пострадалия Щ.. Неговите
действия, както и тези на свид. Р.М., довели до
реализирането на съставомерните последици не са елемент от обективната
страна на престъплението по чл. 123 от НК и не могат да представляват основание
за несъставомерност или недоказаност на обвинението, така както се твърди в
тезата на защитата на подсъдимия. За противоправността на това деяние се
изисква да бъде установено непредприемане на определено по съдържание правомерно
действие, което може да произтича от юридически факт, визиран пряко в
нормативен акт или в закон, Постановление, Правилник, Наредба или инструкция, а
така също и по силата на правоотношение основано на договор, по който
задълженият да действа е страна, с оглед служебната или професионалната му
функция.
В конкретния казус, за привлечения
към наказателна отговорност подсъдим К.У. тези задължения произтичат от заеманата
от него длъжност на „Технически ръководител” в „****” *** по конкретното трудово
правоотношение, възникнало с подписването на Трудовия договор № */****г. и
допълнителното споразумение към същия от ****г.. Безспорно се касае за
упражняване на правнорегламентирано занятие, с оглед трайността във времето и
системността при осъществяване на възложените професионални задължения, които
представляват източник на повишена опасност. Извършването на строителни работи
всякога представлява източник на повишена опасност, тъй като при тяхната
реализация и най – малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието
създава риск за живота или от увреждане здравето и на други лица, в какъвто
смисъл е и трайната съдебна практика /Р.811/72год.
по н. д. 575/72г., ІІІ н. о.; Р. 339/84г. по н. д. 322/894г. на ІІІ н. о. на ВС
на РБ/. Именно поради особения характер на този вид занятия и дейности от
една страна – обществено полезни, а едновременно с това -представляващи
източник на повишена опасност, те са правно регламентирани и за упражняването
им се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт,
проверени и удостоверени по съответен ред. В конкретния казус, подсъдимият У.
разполага с такава правоспособност, видно от представеното в хода на
разследването заверено копие от Диплома за завършено средно специално
образование с придобита квалификация „техник”. Възложените му трудови функции
като „технически ръководител” на строителния обект „****” в ж. к. „Б.” са конкретизирани
в надлежно връчената му длъжностна характеристика. Изрично в пункт V от същата
е посочено, че следва да знае изискванията на законите и другите нормативни
актове в областта на строителството относно качественото изпълнение на СМР и
реда за оформяне на строителната и техническа документация, както и Правилата
за безопасност и хигиена на труда и противопожарната защита.
Общите изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, определени в Глава ІІ на Рамковата Директива
89/391/ЕИО за прилагане на мерки за насърчаване подобряването на безопасните и
здравословни условия на труд на работещите са транспонирани и развити като
задължения с ясно определени отговорности на държавата, работодателите,
работниците, служителите и лицата, които работят за собствена сметка, сами или
в съдружие и в националното ни законодателство в разпоредбите на КТ, Закона за
здравословни и безопасни условия на труд и Наредба № 7/23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, а Наредба № 2/22.03.2004год. - за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР - възпроизвежда принципни положения, регламентирани с
Директива 92/57/ЕИО относно прилагането на минимални изисквания за безопасност
и здраве на временни или подвижни строителни площадки. Задълженията на
техническия ръководител за спазване на изискванията на ЗЗБУТ са регламентирани
изчерпателно в чл. 26 от Наредба № 2/2004год. и макар и да не са предмет на
повдигнатото на подсъдимия У. обвинение в настоящото наказателно производство
имат пряко отношение към допуснатите конкретни нарушения, вменени му във вина, с
оглед задължението му предвидено в длъжностна характеристика - да познава
Правилата за безопасност и хигиена на труда. Съгласно чл.26 т. 8 б. „в” от
Наредбата, техническият ръководител има задължение да контролира правилното
подреждане и съхранение на строителната плошадка на материалите, изделията и
оборудването, което в конкретния казус по отношение на използваните арматурни
заготовки за монтаж в североизточния край на новостроящата се страда не е било
спазено, видно и от събраните по делото доказателства – показанията на свид.М.,
както и заснетото на фотоси №№ 11 и 12 в приложения към Протокола за извършения
оглед на местопроизшествието фото – албум – заготовките са поставени на място
опасно близо до преминаващия проводник с високо напрежение от далекопровода, по
начин, който е нарушавал сервитутната зона, а това е създало предпоставки за
последващото образуване на волтова дъга и съприкосновение между арматурното
желязо и проводника, довело до настъпване на смъртта на пострадалия К.Щ. и телесните
повреди на свид. Р.М.. В този аспект, от подсъдимия У. не е било осигурено,
така както изисква нормата на чл. 26 т. 9 б. „а” от Наредба № 2/2004год. - прекратяване
на работата в този участък на строежа и извеждане на лицата от строителната
площадка, поради възникналата сериозна и непосредствена опасност за здравето и
живота им, до предприемане на необходимите мерки за обезопасяване на тези
работни места.
В този контекст, съдът не споделя
становището на защитата на подсъдимия, че вмененото му във вина нарушение на
задължението предписано с нормата на чл. 126 т. 6 от КТ – да спазва
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, не е в причинно – следствена
връзка с настъпилия противоправен резултат.
Що се касае до конкретните норми от
подзаконовите нормативни актове, които са пряко свързани с обезопасяването на осъществяваните
СМР в близост до въдушни електропроводи – посочените в обвинението разпоредби
на чл. 54 от Наредба № 2/2004год. и чл. 52 ал. 1 т. 1 от Наредба № 7/99год. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване; спазването на които е било
задължение на техническия ръководител – подсъдимия У., съгласно т. 1.1 на
Приложение № 2 към чл. 2 ал. 2 от Наредба № 2/2004г., съдът е на становище, че
именно престъпното бездействие проявено от подсъдимия, свързано с
непредприемане на необходимите действия за уведомяване на ръководството на
Дружеството изпълнител на СМР, в частност на Инспектора по здраве и безопасност
и на представителите на надзорната фирма, упражняваща контрола върху
осъществяваните на обекта СМР, с цел предприемане на подходящи мерки за
предпазване на работещите от потенциалния и реален риск от поразяване от
електрически ток на този етап от извършване на строителството – на кота + 5,60м.,
при който разположението на част от сградата – в североизточния й край - е
проектиран на границата на сервитутната зона на далекопровода и създава
необходимост от вземане на допълнителни мерки за обезопасяване на работните
места, е довело до настъпване на противоправния съставомерен резултат – смъртта
на пострадалия К.Щ.. Разпоредбата на чл. 54 от Наредба № 2/2004год. предвижда
няколко различни възможности за обезопасяване на работните места в близост до
преминаващ през строителната площадка далекопровод с високо напрежение.
Предприемането на конкретната от тях е въпрос на преценка, която следва да бъде
съобразена с особеностите на строителния обект и естествено е в прерогативите
на Изпълнителя на СМР на обекта – „****” ****, респективно на представляващия
го съвместяващ и качеството на работодател за наетите работници, както и на
съответните длъжностни лица от екипа, осигуряващ изпълнението на строителството
– Управителят строителство, Инспекторът здраве и безопасност, техническият
ръководител на обекта. Безспорно в конкретния казус предвидената в т. 1 на чл.
54 от Наредбата възможност за обезопасяване – чрез изместване на безопасно
разстояние на въздушния електропровод от района на строителната площадка се
явява неприложима в конкретния казус, видно и от показанията на Ръководителя на
КЕЦ – С. – свид.Х.. В подписания Предварителен договор за присъединяване на
обектите в новостроящата се сграда към електропреносната мрежа на ЕВН –
България, се предвижда окабеляване на проводниците в района, но това не е
еднозначно с предвидената в т. 1 на чл. 54 от Наредба № 2/2004год. възможност
за обезопасяване. Нещо повече, такова реално не е предприето именно поради
неоформяне на отношенията между изпълнителя на строителството – „*****” ***** и
ЕВН България, чрез подписване на окончателен договор. В този аспект, съдът
прие, че вмененото във вина на подсъдимия У. нарушение на разпоредбата на чл.
54 т. 1 от Наредба № 2/2004год. няма отношение към настъпилия противоправен резултат,
тъй като се явява неприложима в конкретния казус, поради което го призна за
НЕВИНЕН в тази част на повдигнатото му обвинение. Що се касае до предвидената
възможност в т. 2 на чл. 54 от Наредба № 2/2004г. съдът счете, че макар
подсъдимият У. да е имал възможност и задължение да познава добре правната
уредба, свързана с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, не
е разполагал с правомощието да предприеме конкретни действия за изключване на
напрежението в преминаващите през строителната площадка проводници от
далекопровода. Такова е предвидено като възможност за представляващия
Дружеството изпълнител на СМР на обекта – „***” ****, чрез сезиране на КЕЦ – С.
с подобно искане, видно от показанията на свид.Х.. Обективната невъзможност на
подс. У. сам да предприеме подобни действия за обезопасяване на работните места
в близост до далекопровода на кота + 5,60 м., за които е съществувал реален
риск от поразяване от електрически ток, даде основание на съда да го признае за
невинен и да го оправдае и в тази част на повдигнатото му обвинение – относно
допуснато нарушение на чл. 54 т. 2 от Наредба № 2/2004год..
Не така обаче стои въпросът с
предвидените мерки в чл. 54 т. 3 б. „а” от Наредба № 2/2004год. – поставяне на
знаци или сигнали, бариери /ограждения/ така, че да се осигури безопасно
разстояние до електропроводите, които не само, че са били практически
осъществими от техническия ръководител на обекта, но особено по отношение на
сигналите не е съществувала и обективна пречка за реализирането им поне в
рамките на изпълнението на конкретно възложените СМР на работещите в района на
североизточната част на сградата. Нещо повече, последващото изграждане на
преградна стена по цялата източна част на сградата, чрез която е осигурено
обезопасяването на работните места на строителната площадка, е осъществено
именно под ръководството и прякото наблюдение на подсъдимия У., в какъвто
смисъл са събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, при все
че тези дейности са осъществявани в района на сервитутната зона на
далекопровода и въпреки това, посредством точното изпълнение на задълженията по
осигуряване на безопасни условия на труд от подсъдимия, не се е стигнало до
причиняване на други трудови злополуки.
Сходно
е и предписаното в разпоредбата на чл. 52 ал. 1 т. 1 от Наредба № 7/99 год.
задължение за поставяне на знаци за безопасност на работни места, които
съдържат опасни зони. Вярно е, че конкретният подзаконов нормативен акт,
уреждащ минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве
при работа – Наредба № РД-07/20.12.2008год. създаден в изпълнение на
изискванията на Директива 92/58/ЕИО не е действал към инкриминирания период.
Този факт обаче при съществуващата разпоредба на чл. 52 ал. 1 т. 1 от Наредба №
7/99год. както и на нормативните изисквания за обозначаване на местата с високо
напрежение, не е бил практически неизпълним, а напротив – следвало е
задължително да бъдат предприети поне такива действия от страна на техническия
ръководител, които биха способствали за предприемане и на по – активни действия
от страна на самите работещи на обекта, с цел осигуряване на безопасни условия
на труд за самите себе си. Категорично установен по делото е фактът, че едва
след настъпване на трудовата злополука на*****г. на работещите на обекта са
станали известни конкретните параметри на високото напрежение протичащо по
проводниците на преминаващия в границите на строителната площадка далекопровод.
В този аспект, предоставянето на тази информация, чрез поставяне на
предупредителни знаци в района на строителната площадка би осигурило възможност
макар и за минимално обезпечаване на безопасното изпълнение на СМР в близост до
далекопровода.
Съдът
споделя становището на защитата на подсъдимия, че посочените в обвинителния акт
норми на чл. 138 и чл. 139 от Правилника за безопасност и здраве при работа с
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по ел. мрежи
се явява неприложим в конкретния казус и в този аспект, задълженията за работещите
при подобен род условия не касаят осъществяваната на строителния обект „****” в
кв. „Б.” дейност. Основателни са и възраженията относно липсата на причинно –
следствена връзка между регламентираните с разпоредбите на чл. 16 и чл. 17 от Наредба
№ 7/23.09.1999год. задължения за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд на работните места, които са пряко свързани с правомощията на
работодателя, на назначения в Дружеството Инспектор здраве и безопасност, на
представителите на Надзорната фирма, включително и на служителите на Службата
по трудова медицина, изготвили Оценката на риска, но не и конкретно на изпълняващия длъжността
„технически ръководител” на строителния обект. Негово задължение е обезпечаване
на безопасно изпълнение на конкретно възложените и изпълнявани на обекта СМР,
което включва единствено уведомяването на компетентните да осигурят
необходимите безопасни и здравослови условия на труд служители от Дружеството и
евентуално отправяне на предложения за начина, по който това следва да бъде
извършено. Макар и да съществуват противоречия в събраните по делото гласни
доказателства относно начина на провеждане на ежедневните инструктажи на
работещите на строителния обект от подсъдимия У., съдът е на становище, че категорично
е установено, че към инкриминирания момент на настъпване на злополуката
допуснатите до работа работници са били надлежно инструктирани относно начина
на изпълнение на конкретно възложените им дейности, нещо повече нито един от
тях не заяви да не е наясно с предвидените изисквания за спазване правилата за
безопасност и охрана на труда. Имайки предвид изложеното, съдът прие, че
вменените във вина на подсъдимия К.У. нарушения на чл.126 т. 5 от КТ; чл. 54 т.
1 и т. 2 от Наредба № 2/2004год., чл.7 от Наредба № 3/14.05.1996год., чл. 16 и
чл. 17 от Наредба № 7/1999г. и чл. 138 и чл. 139 от Правилника за безопасност и
здраве при работа в електрически уредби и топлофикационни централи и ел. мрежи
не са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат –
смъртта на пострадалия К.Щ., поради което призна подсъдимия за НЕВИНЕН и го
ОПРАВДА в тази част на повдигнатото му обвинение.
Няма
спор между страните по делото относно причината за настъпване на смъртта на
пострадалия К.Щ. установена и от заключението на назначената в хода на
разследването съдебно медицинска експертиза – остра сърдечно съдова
недостатъчност в резултат на поразяване от електрически ток. Ето защо, с оглед
и на изложеното относно допуснатите нарушения от подсъдимия К.У., чрез
проявеното престъпно бездействие по отношение осигуряването на условия за
безопасно изпълнение на армировъчните работи, които е възложил за изпълнение
към инкриминирания момент на свид.Р.М. и пострадалия К.Щ., представляващо по
своята правна същност немарливо изпълнение на служебните му задължения,
подсъдимият У. не е предвидил настъпването на съставомерните вредни последици,
въпреки че е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В този аспект, извършеното от
него престъпление е осъществено при непредпазлива форма на вина при съзнателна
непредпазливост. Въпреки, че е разполагал с обективни данни за евентуално
настъпване на трудови злополуки на строителния обект при работа в близост до
далекопровода, подсъдимият е разчитал на субективните качества на работещите,
за да бъдат избегнати, като независимо, че не е искал и дори не е допускал
настъпването на тези последици, той е бил длъжен да ги предвиди и да ги
предотврати.
Въз
основа на установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия К.У.
престъпление – по чл. 123 ал. 1 от НК, след като отчете каузалния му принос за
настъпване на съставомерния вредоносен резултат, добрите му характеристични
данни, съдът счете, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК на
подсъдимия следва да бъде наложено такова при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като такива съдът взе предвид – чистото съдебно
минало на подсъдимия, критичното му отношение към извършеното, съществения
принос и на другите заемащи отговорни длъжности в Дружеството изпълнител лица
за създаване на условия за настъпване на трудовата злополука, пряко свързан с
неосигуряване на безопасни условия на труд на работещите на обекта, семейният
му и социален статус, полагането на обществено – полезен труд. Въпреки липсата
на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът счете, че в
конкретния казус отчетените счекчаващи обстоятелства не са многобройни, а и не
обуславят приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК предвид изключително
сериозния вредоносен резултат. В този аспект, като съответно както на степента
на обществена опасност на извършеното от подсъдимия У. престъпление по чл. 123
ал.1 от НК, а така също и на данните за личността му, съдът определи наказание
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Основателно
е становището на представителя на държавното обвинение, че в конкретния казус с
оглед размера на наложеното от съда наказание на подсъдимия У., са налице и
останалите кумулативно предвидени в нормата на чл. 66 ал. 1 от НК предпоставки
за ОТЛАГАНЕ изпълнението му – същият не е осъждан до момента, не представлява
деец с висока степен на обществена опасност, а за превъзпитанието и поправянето
му не е необходимо изолирането му в пенитенциарно заведение. Ето защо съдът
определи наложеното на подсъдимия У. наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
да бъде ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
Независимо
от предвидената в нормата на чл. 160 от НК възможност за налагане на наказание
и по реда на чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, съдът счете, че в конкретния казус същото
би се явило несъразмерно тежко и явно несправедливо по отношение на конкретно
извършеното от подсъдимия У. престъпление. Безспорно допуснатото от него
нарушение на правилата за безопасност и хигиена на труда е изключително
сериозно, но същото следва да бъде преценявано и от гледна точка на
изключително добрите му характеристични данни, включително и на данните за професионалните
му качества, както и на съществения каузален принос на останалите длъжностни
лица на отговорни постове в Дружеството, чието задължение е било осигуряването
на необходимите безопасни условия на труд на строителния обект. Не без значение
е и конкретно проявеното невнимание от страна на изпълняващите арматурни
работи, пострадали от поразяване на ел. ток. В този смисъл, според състава на
съда, определеното на подсъдимия У. наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
макар и ОТЛОЖЕНО на основание чл. 66 ал. 1 от НК в достатъчна степен би
въздействало поправително – възпиращо върху поведението му.
Съдът
възприема становището на защитата на подсъдимия, че в конкретния казус
повдигнатото обвинение по чл. 136 ал. 1 от НК е неправилно, тъй като съдържанието
на хипотезата на бланкетната норма е запълнено със същите норми, които са
вменени във вина на подсъдимия като нарушени, но при непредпазливост, по
отношение на деянието по чл. 123 ал. 1 от НК. Това, че разпоредбата на чл. 136
ал. 1 от НК предвижда задължително умишлена форма на вина от страна на дееца, е
явно и с оглед хипотезата на ал. 2 на същия текст. По делото обаче не
съществуват доказателства, които да установяват виновно поведение на подсъдимия
У. и то под формата дори и на евентуален умисъл, при проявеното от него
бездействие по служба. В този аспект, основателно е искането това престъпление
да бъде квалифицирано по чл. 136 ал. 2 от НК относно конкретните нарушени
правила за охрана и безопасност на труда от подсъдимия У. – по чл. 126 т. 6 от КТ; чл. 54 т. 3 „а” и т. 1.1 от
Приложение № 2 към чл. 2 ал. 2 от Наредба № 2/2004год.; чл. 52 ал. 1 т. 1 от
Наредба № 7/23.09.1999год., чрез които е бил изложен на опасност както живота,
а така също и здравето и на пострадалия Р.М.. Ето защо, предвид категоричното
искане на подсъдимия и на защитата му за приложение на ЗА /обн. в ДВ бр.
26/07.04.2009год./, съдът на основание чл. 305 ал. 5 от НПК го освободи от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 136 ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК, поради наличието на основанията визирани в чл. 1 ал.1 от ЗА, като
го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 136 ал. 1 от НК.
ПО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Предявените
и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове от
наследника на пострадалия К.Щ. – неговият баща К.Щ. са с правно основание чл.
45 от ЗЗД.
С
оглед възприетата фактическа обстановка, съдът е на становище, че исковете се
явяват доказани по основание.
Досежно
размера на обезщетенията, които следва да бъдат присъдени за обезвреда на
причинените както имуществени, а така също и неимуществени вреди, в резултат на
инкриминираното престъпление по чл. 123 ал.
1 от НК съдът взе предвид следното:
Безспорно
резулатът от конкретното деяние е изключително тежък и трудно овъзмездим в
чисто материален аспект за конституирания като граждански ищец и частен
обвинител в настоящото производство – баща на пострадалия К.Щ.. Събраните по
делото доказателства са категорични, че до момента на настъпване на трудовата
злополука, гражданският ищец е
съжителствал в едно домакинство и с двамата си сина, като са си оказвали
необходимата най – вече морална подкрепа след трагичната загуба на неговата
съпруга и майка на децата му. Въпреки съществуващите данни за съвместно
съжителство на пострадалия К.Щ., същият е продължавал да живее в една къща с
баща си, като заедно са упражнявали една и съща професия, чрез която са си
осигурявали необходимите материални доходи. Загубата на пострадалия, който е
бил в разцвета на жизнените си сили млад човек – на 38 години, безспорно се е
оказала изключително тежка в морален аспект за бащата К.Щ., още повече с оглед
и на начина на настъпването й – в резултат на трудова злополука. Категорични са
събраните в хода на съдебното следствие както гласни, а така също и писмени
доказателства – представената Епикриза за проведено стационарно лечение,
показанията на свид. Г.Щ. и П., относно начина, по който се е отразила смъртта
и загубата на пострадалия на неговия баща. При преценката за размера на
обезщетението, което следва да бъде заплатено за причинените неимуществени
вреди – болки и страдания от загубата на сина му, съдът обаче следва да отчете
и данните за съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал, чието
поведение също е допринесло за настъпването му. Самият свид. К.Щ. сочи
пострадалия си син К. като бригадир на арматуристите на обекта, което
предполага значително по – добрата му както организационна, а така също и
професионална подготовка за изпълнение на този вид СМР. Съществена част от тази
подготовка е и осигуряването на безопасност на труда при изпълнение на
възложената работа, което именно в конкретния казус е било подценено не само от
пострадалия, но и от останалите работещи в бригадата арматуристи. Преминаващият
в непосредствена близост до обекта далекопровод е бил видим за всички работещи
на обекта, а неговата близост особено до района, в който в деня на злополуката
са се намирали пострадалият Щ. и свид. Р.М. е следвало да даде основание за
предприемане на конкретни действия и от самите арматуристи, така че да се
избегне всякаква възможност за приближаване на опасно близко разстояние на
проводниците с изнесени извън строителната площадка материали. Именно това
задължение не е било спазено от свид. М. и в частност от пострадалия Щ. и в
конкретния казус е допринесло за настъпване на съставомерния резултат. Няма
спор в доказателствата относно категорично установения факт на съприкосновение
между арматурната заготовка държана от пострадалия и проводника, а дали това
съприкосновение е резултат на образувана волтова дъга вследствие на
приближаване на опасно близко разстояние на арматурната пръчка, или на директен
допир на същата до проводника, според състава на съда няма правно значение
относно настъпването на съставомерния резултат. Същото няма отношение и към
гражданската претенция доколкото касае поведение на 3-то лице, а не на самия
пострадал. Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия се изразява
единствено в неправилната преценка на обстановката, при която е започнато
изпълнението на арматурните работи в североизточния край на сградата и която е
изисквала складирането на арматурните заготовки да е на място и по начин, който
да не позволява излизането им извън габаритите на строителната площадка –
монтираните челни дъски на това ниво.
Ето
защо, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът отчете
степента на съпричиняване на вредоносния резултат, както и на каузалния принос
на подсъдимия, в контекста на значително завишения размер на претендираното
обезщетение, като счете за справедливо на гражданския ищец да бъде присъдено
обезщетение в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законните
лихви върху тази сума, считано от момента на увреждането – ****год. до
окончателното му изплащане. В останалата си част – до пълния предявен размер от
150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева – съдът ОТХВЪРЛИ предявения
граждански иск като неоснователен и недоказан по размер.
Що
се касае до обезщетението за имуществени вреди, в действителност събраните
гласни доказателства установяват направени разходи от гражданския ищец по
погребението на сина му – пострадалия К.Щ., въпреки че по делото не са
представени писмени доказателства, установяващи конкретния им размер, с оглед
възприетата от ВКС практика, че обичайният размер на подобен род разходи
възлиза на 1 000 /хиляди/ лева, съдът
уважи претенцията именно в този размер, а в останалата й част – ОТХВЪРЛИ поради
липса на доказателства. Върху така присъденото обезщетение за имуществени вреди
съдът постанови да се изплатят от подсъдимия и дължимителихви, считано от
момента на увреждането – ****год..
В
тежест на подсъдимия съдът възложи и заплащането на направените от гражданския
ищец и частен обвинител разноски по водене на настоящото дело – в размер на 500
лева – възнаграждение на повереника му.
Съобразно
разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия К.У. да заплати и
направените по делото разноски в размер на 785 лева, както и на дължимата
държавна такса върху уважените граждански искове – 440 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: