Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 192 07.06.2019г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на осми
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 8 по описа
за
2019г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.118 във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.”г” от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е
по жалба от „о.в.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора, ул.“Поп Минчо Кънчев“ № 100, представлявано от управителя М.П.
Д., чрез адв.Г.М. ***, против Решение № 1040-23-55/ 14.12.2018г. на Директора
на ТП на НОИ Стара Загора, с което е оставена без уважение, като неоснователна,
жалба с вх.№ 1012-23-83/ 19.11.2018г., подадена от управителя на търговското
дружество и е потвърдено изцяло Разпореждане № 41 от 05.11.2018г. на И.А.-главен
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Стара Загора, с което на основание
чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука, станала с В.Б.Ф. е приета за
трудова. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на решението и на потвърденото с него разпореждане.
Оспорват се констатациите и изводите на административния орган и се поддържа
становище, че злополуката настъпила с В.Ф. не е трудова. Твърди се, че при
постановяване на оспореното решение Директорът на ТП на НОИ не е направил
цялостен и задълбочен анализ на представените в хода на административното
производство доказателства относно оспорването на механизма на злополуката, а е
възприел изцяло тезата на пострадалото лице. Жалбоподателят навежда оплаквания,
че както в издаденото разпореждане, така и в потвърждаващото го решение не е
посочен точен час на настъпване на злополуката, а освен това липсвали мотиви, обосноваващи
функционалната връзка между настъпилото увреждане на работника и че същото е
получено при работа в интерес на осигурителя. Поддържа се, че дори посоченото
от В.Ф. увреждане да е причинило временна нетрудоспособност, то лицето не е пострадало
по време на извършваната работа или във връзка с нея, поради което претърпяната
злополука не може да бъде квалифицирана като трудова по смисъла на чл.55, ал.1
от КСО, нито по чл.55, ал.2 от КСО. По
тези съображения моли обжалваното Решение № 1040-23-55/ 14.12.2018г. на
Директора на ТП на НОИ Стара Загора да бъде отменено като незаконосъобразно. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да
бъде уважена.
Ответникът -
Директор на ТП на НОИ Стара Загора, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна. Счита разпореждането и
потвърждаващото го решение за правилни и законосъобразни административни
актове. Поддържа, че от доказателствата по делото и извършеното разследване на
злополуката се установява, че е налице внезапно увреждане на здравето, станало
през време и във връзка с изпълняваните трудови функции, причинило временна
неработоспособност на лицето, както и липсата на факти, водещи до извод за
умишлени действия от страна на пострадалия, поради което в случая са
осъществени предпоставките да бъде призната злополуката за трудова. Моли
жалбата да бъде отхвърлена и да се присъди в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна – В.Б.Ф., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена
изцяло.
От събраните
по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
На
13.07.2017г. между „о.в.“ЕООД и В.Б.Ф. е
сключен трудов договор/л.72 от делото/, съгласно който, считано от
14.07.2017г. Ф. е бил назначен на длъжността „Шофьор товарен автомобил“, на
пълно работно време, със срок за изпитване – 6м., уговорен в полза на
работодателя, като трудовите задължения и характерът на работата са отразени в
длъжностна характеристика, за която в трудовия договор е отразено, че е връчена
на работника.
На
23.04.2018г. В.Ф. е подал ТП на НОИ – Стара Загора Декларация за трудова
злополука с вх.№ 5101-23-42/ 23.04.2018г. /по образец – приложение към чл.3,
ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки/. В декларацията е посочено, че злополуката е станала в
11.30ч. на 04.01.2018г., в управлявания от пострадалото лице автомобил, при
извършване на товаро-разтоварна дейност. Като механизъм на увреждането е
описан: „Стягата, с която е укрепена количката за стока в автомобила е ударила
пострадалото лице по главата“. За вид на уврежданията се сочат: контузия на
главата с открита рана, загуба на съзнание, замайване, повръщане. Увредени
части на тялото – глава и лакът. Посочено е, че злополуката е по чл.55, ал.1 от КСО.
Във връзка с
подадената декларация със Заповед № 1629-03-3390#6 от 07.09.2018г. Директорът на ТП
на НОИ – Варна е наредил да се извърши разследване на злополуката, станала на
04.01.2018г. с В.Б.Ф., от поименно определена комисия, състояща се от
председател и трима членове. Назначената
комисия е съставила протокол № 1029-03-3390#8 от 12.10.2018г. за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, станала на 04.01.2018г. с В.Б.Ф.. За
установени се сочат следните факти и обстоятелства: пострадал – В.Б.Ф.;
професия – шофьор товарен автомобил; последици от злополуката – временна неработоспособност;
място и време на злополуката: гр.Варна, жк „Владислав Варненчик“, паркинг до
заведение „М.“; време – около 11.30ч. на 04.01.2018г.; няма преки свидетели на
злополуката, а първи узнали за злополуката са : М. Р. – П. – касиер оператор в
магазин „М.“ – Варнa, К.Ч. – касиер оператор в магазин „М.“ – Варна, Г.Г.
– търговски управител на магазин „М.“ – Варна и Н.Д. – шофьор товарен автомобил
/отговорник/ в „о.в.“ЕООД. Направена е обща характеристика на работата,
извършвана от пострадалия преди злополуката, като е констатирано, че Ф. е в
трудови правоотношения с осигурителя „о.в.“ЕООД от 14.07.2017г. и е назначен на
длъжност „Шофьор товарен автомобил“ при условията на пълно работно време за
неопределен срок и със срок на изпитване от 6 месеца. Ф. не е бил запознат
срещу подпис с длъжностната си характеристика и не е било документирано
провеждането на начален инструктаж, съгласно изискванията на действащата
нормативна уредба. На 04.01.2018г. В.Ф. е започнал работа около 07.30часа като
натоварил стока от „М.“ за да я достави в няколко /6-7/ обекта. Според
писмените обяснения на пострадалия около 11.00-11.30ч. пристигнал в последния
обект, заведение „М.“ в жк“Владислав Варненчик“ гр.Варна, където след като
разтоварил стоката от задните врати на буса и я предал в заведението, прибрал
количката, в която от магазин „М.“ поставят стоката /рол/ и наместил и укрепил
роловете, които били четири на брой. Затворил вратите в задната част и тръгнал
да отвори страничната врата на буса, за да намести стягата /метален прът за
укрепване на товар/, която бил поставил там за да не се удрят роловете в
стените на превозното средство. При отваряне на страничната врата стягата
паднала и го ударила по главата. Посочено е, че според писмените обяснения,
дадени от служителките в магазин „М.“ гр. Варна – М. Р. – П. и К.Ч., Ф. се е
върнал в магазина около 11.30 -12.00 часа, като от главата му течала кръв и е
обяснил, че стягата, която придържа роловете му е паднала на главата. Цитирани
са и писмените обяснения, получени от Н. Я. и С.К. – служители във фирма „о.в.“ЕООД,
в които заявяват, че не са имали случаи правилно поставен карго бар /стяга/ да
падне. В съставения протокол е отбелязано, че поради липса на преки свидетели
на злополуката единствените сведения са дадени от пострадалия, който е заявил,
че в момента на злополуката е отворил страничната врата на буса, за да намести
стяга, която е поставил там, при което металната стяга пада и го удря по
главата. В т.VII на Протокола „Начин на увреждането и
материалния фактор, причинил увреждането“ е описано следното: „В резултат на
удар от метален прът /стяга/ В.Б.Ф. получава „Повърхностна травма на други
части на главата. МКБ: S00.8 /Болничен лист № Е20176057631,
издаден от „АИМП д-р А.Т.“ЕООД/. Като
основна причина за възникване на злополуката комисията сочи поставянето от Ф.
на стягата по начин, който й е позволил да падне при отваряне на страничната
врата на буса, с което пострадалият не е съобразил риска от допускане на
злополука. А като възможна причина за възникване на злополуката е наличието на
предпоставки от организационен характер от страна на работодателя, описани в
раздел VI от
протокола. Към съставения протокол са приложени събраните в хода на извършеното
разследване на злополуката писмени обяснения, дадени от пострадалия, от трима
служители на магазин „М.“ гр.Варна и от двама служители на „о.в.“ЕООД;
медицинска документация; протокол от извършено разследване на злополуката от
осигурителя; 2 бр. снимки на буса и др.
С
Разпореждане № 41/ 05.11.2018г. на И.А.-главен инспектор по осигуряването при
ТП на НОИ - Стара Загора декларираната злополука вх.№ 41 от 23.04.2018г.,
станала с В.Б.Ф. на 04.01.2018г., е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1
от КСО, с мотиви, че е станала през време и по повод на извършваната работа от
пострадалото лице – след разтоварване на стоката от задните врати на буса и
предаването й в заведението, е прибрал количката, в която от магазин „М.“
поставят стоката, затворил вратите в задната част и тръгнал да отвори
страничната врата на буса за да намести стягата /метален прът за укрепване на
товар/, която бил поставил там. При отварянето на страничната врата стягата
паднала и го ударила по главата. Получена е повърхностна травма на други части от главата съгласно болничен лист
№ Е20176057631.
По жалба от
осигурителя – „о.в.“ЕООД е постановено обжалваното Решение № 1040-23-55/
14.12.2018г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което жалбата е
оставена без уважение, като неоснователна и е потвърдено изцяло разпореждане №
41/ 05.11.2018г. В решението са обсъдени
направените от осигурителя възражения. Твърдението за наличие на предпоставките
по чл.55, ал.3 от КСО е прието за недоказано и въз основа на доказателствата,
събрани в хода на извършеното разследване на злополуката и установените от тях
факти, решаващият административен орган е извел извод за наличие на
предпоставките по чл.55, ал.1 от КСО злополуката с В.Ф. да бъде квалифицирана
като трудова.
Към
административната преписка е приложен Протокол от 10.01.2018г., съставен от
комисия, назначена със заповед на управителя на „о.в.“ЕООД със задача да
извърши проверка по случая с В.Ф.. Заключението на комисията е, че твърдяната
трудова злополука е симулативна, поради изложени в протокола факти, сред които
се сочи техническата невъзможност карго бар да падне пред страничната врата,
доколкото същата е проектирана така, че при отваряне винаги да остава между
шофьора и стоката, а освен това размера на страничната врата бил по-малък от
карго-бара и нямало как последния да мине през нея. На следващо място се сочи,
че обективният мониторинг на колата от термографа показвал, че вратата на
колата не е била отваряна след 11.20ч., поради което времето, за което Ф.
твърдял, че е отворил страничната врата, не съвпадало.
По
делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетели на лицата М.Д.Р., К.П.Ч., С.Д.Д., Н.Я.Д. и С.К..
От
показанията на първи две свидетелки се установява, че В.Ф., който е бил
служител в транспортна фирма, обслужваща магазин „М.“, е тръгнал от магазина
около 7.30-8.00 часа и се е прибрал „по
обедно време“, за да отчете пари, като е бил с кървяща рана на главата и видимо
зле. Обяснил е, че му е паднало нещо тежко на главата по време на разтоварване
на буса на обект в кв.Владиславово, заведение „М.“. Според св.Ч. е казал, че го
е ударила „щеката на камиона“. И двете
свидетелки сочат това да е станало в края на месец декември „по-миналата
година“. Твърдят, че са му оказали първа помощ като са опитали да обработят
раната с риванол. Св.Ч. заявява, че Ф. е колабирал на стола, а според другата
свидетелка след като е започнал да губи съзнание са го пръскали с вода.
Търговският управител на магазина се е обадил на тел.112 и е дошъл екип на
Бърза помощ, който е откарал пострадалия в болница. Малко преди да пристигне
линейката в магазина е дошъл и Н. – служител на „о.в.“.
В
показанията си св. С.Д.заявява, че в качеството си на временно изпълняващ
длъжността „Организатор транспорт“ във фирма „о.в.“ЕООД е бил информиран на
04.01.2018г. от друг служител на фирмата – Н.Д., за инцидент, станал с
работника им В.Ф.. Твърди, че Ф. не се е обадил нито на него, нито на
управителя на фирмата за да съобщи за случая. Обяснява, че карго-барът
представлява стоманен прът, който се заключва към пода и тавана на буса и служи
за укрепване на стока. Обикновено в един бус имало два карго-бара и се
монтирали или отзад или встрани. Страничната врата на буса била така монтирана,
че винаги оставала между отварящия и вътрешността на камиона, поради което
нямало как нещо да падне и да удари отварящия. Струва му се невъзможно и твърдението
на Ф., че е отворил страничната врата за да укрепи карго-бара, който е бил
поставил вече отзад, защото разстоянието, което оставало между наредените 4
рол-контейнера и страничната стена на буса било около 10см. и нямало място
шофьорът да се качи, за да укрепва карго-баровете. Освен това монтираният в
автомобила термограф не отчитал да е отваряна вратата през твърдяното време на
злополуката. Всички шофьори във фирмата при постъпването на работа минавали
двуседмичен курс на обучение, вкл. и Ф., но нямали писмени доказателства за
това.
Свидетелят
Н.Д. заявява, че лично той е провел обучение и инструктаж на В.Ф. като му е
обяснил всичко, включително и начина на закрепване на карго-баровете. За
станалия с Ф. инцидент през месец януари 2018г. е бил уведомен по телефона от
ръководителя на отдел „Доставки“ към М.-Варна. По най-бързия начин е отишъл в
магазин „М.“-Варна и е видял В.Ф. да стои на стол с марля на главата. Имал е
рана на главата, но е бил адекватен, в съзнание. Попитал го е защо не е отишъл
в Бърза помощ, а в „М.“, но не е получил конкретен отговор. От магазина вече са
се били обадили на Бърза помощ и когато дошла линейката Ф. бил откаран с нея до
болницата, а свидетелят го е придружил с личния си автомобил. В болницата
пострадалият е казал на лекаря единствено, че се е ударил по главата, а на
прибиране от болницата е обяснил на свидетеля, че като отворил страничната
врата на буса му е паднал на главата един от карго-баровете. Свидетелят твърди, че за „това камионче“,
което Ф. е карал, не било необходимо карго-бар да се поставя през страничната
врата, защото нямало място това да стане. Категоричен е, че карго-бар, който не
е заключен не може да стои прав, а когато е заключен не може „да изплюе“,
защото трябва някой да го дръпне за да бъде
отворен. Свидетелят заявява, че откакто работи във фирмата не е чувал за
друг подобен инцидент.
В
показанията си св.С.К. заявява, че е започнал работа на „малкото бусче“, което
преди него е било управлявано от В.Ф.. Бусът, който кара имал закрепящи пръчки,
които при стягане придържат товара. Много лесно се боравело с тях. Пръчките
/карго-барът/ били два броя и ги монтирали обикновено в най-задната част на
камиона. Роловете представлявали колички, на които се нарежда стоката. Те имали
спирачки и ги закрепвали с въпросните пръчки и при необходимост с въже. Според
свидетелят няма вариант карго-барът да падне когато е закрепен, защото бил с
гумени тампони от двете страни и самата настилка на пода била грапава и имала
покритие против плъзгане. Ако в буса се наредят четири рола нямало място
отстрани да се укрепят с карго-бар, а в този случай карго-барът се слагал от
задната врата. Ако не е закрепен, карго-барът веднага падал и нямало как да
стои подпрян на количките отстрани.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като установените
от тях факти се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, прието от съда като компетентно и безпристрастно
изготвено, както и от дадените обяснения от вещото лице, се установява, че за
осигуряване статично положение на количките във фургона на лекотоварния
автомобил „И.“ са предвидени метални фиксиращи стойки, наречени „карго-бар“. В
горната част те са с пружинен механизъм, който чрез разтягане притиска горната
и долна профилна пета към тавана и пода на фургона, при което са създава
„антиплъзгаща система“, изключваща приплъзване или разхлабване на карго-бара.
Според вещото лице правилно укрепен карго-бар изключва възможността той да
падне. В случай, че карго-барът не е правилно укрепен, възможните посоки на движение
са напред и назад, но не и навън през страничната врата, защото е по-висок от
нея и ще бъде ограничен от стената над вратата, а в долната част – от количката
до него. Въз основа на показанията на термографа, монтиран в лекотоварен
автомобил „И.“ с рег.№ ****, вещото лице дава заключение, че няма данни да е
отваряна страничната врата на автомобила за времето, в което се твърди, че е
станала злополуката.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в законово установения срок, от лице с правен интерес, участвало в
административното производство и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Оспореното
Решение № 1040-23-55/ 14.12.2018г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора и
потвърденото с него Разпореждане № 41/ 05.11.2017г. на И.А.-главен инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ Стара Загора са издадени от материално и
териториално компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и
съдържат мотиви. Местната компетентност на двата органа, съгласно чл.3 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки, се определя по регистрацията на осигурителя, която в случая попада в
района на действие на ТП на НОИ Стара Загора.
Доколкото
предмет на преценка от съда е само решението на Директора на ТП на НОИ Стара
Загора и неговите доводи /фактически и правни/, настоящият съдебен състав ги
намира за неправилни, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова
злополука" е дефинирано като всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Тълкуването на цитираната
материалноправна норма налага извода, че фактическият състав на трудовата
злополука включва следните предпоставки: 1. Внезапно увреждане на здравето на
осигуреното лице; 2. Увреждането да е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на
пострадалия; 3. Наличие на функционална връзка между внезапното увреждане и
настъпилия резултат; 4. Увреждането да е станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
осигурителя и 5. Причинна връзка между увреждането и
условията на труд.
В случая е безспорно, че пострадалият В.Ф.
е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т.
1 от КСО, с оглед приетия като доказателство по делото
трудов договор. От представените по делото медицински документи, както и от
събраните гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М. Р.,
Кр. Ч. и Н. Д., няма съмнение, че увреждането на здравето му – „повърхностна
травма на други части на главата“, е настъпило внезапно. Вследствие на тази
злополука се е стигнало до временната неработоспособност на Ф. /болничен лист
№Е20176057631/, т.е. налице е и причинна връзка между увреждането и настъпилата
временна неработоспособност.
Спорни между страните са въпросите дали
увреждането е станало по начина, описан от пострадалия и съответно дали е във
връзка или по повод на извършваната работа или при работа, извършена в интерес
на осигурителя, както и дали е налице функционална зависимост между
изпълнението на трудовите функции и увреждането.
От приетото и неоспорено заключение на
допуснатата от съда съдебно техническа експертиза се опровергава сочения от
пострадалото лице и възприет изцяло от решаващия административен орган
механизъм на причиняване на злополуката. Вещото лице е категорично, че при
правилно укрепване на карго-бара във фургона на лекотоварен автомобил „И.“
/метална фиксираща стойка за укрепване на товари/ изключва възможността той да
падне, а при неправилното укрепване възможните
му посоки на движение са напред и назад, но не и през страничната врата,
защото е по-висок от нея и ще бъде ограничен от стената над вратата, а в
долната си част от количката до него. Схемата №1 към заключението на вещото
лице съответства на обясненията дадени в съдебно заседание /стр. 109/, че
напред и назад карго бара може да падне, само ако не е натегнат, неправилно
укрепен. Следователно описания от заинтересованата страна / работника Ф./ удар
по главата, причинен от карго-бара, е невъзможно да настъпи по твърдяния от
него начин – чрез падане на карго-бара през страничната врата на лекотоварния
автомобил „И.“. На следващо място
данните в представените разпечатки от паметта на термографа налагат извод,
идентичен със заключението на вещото лице по въпроса дали е отваряна
страничната врата в диапазона от време между 11.00ч. и 11.30ч на 04.01.2018г.
Времевия период с правно значение е този, през който работникът пристига на
последния обект „М.“ в 11.18ч и тръгва от там в 11.38ч., като основния довод на
жалбоподателя и работодател е, че вратата на буса не е отваряна след 11.20ч. Видно
от диаграмата на стр. 65 по делото, температурата се покачва между 11.00ч и
11.15ч, като след това до 11.45ч плавно спада. Следователно по делото е
установен факт, представляващ косвено доказателство за проверка на фактите,
представляващи механизъм на настъпване на злополуката, който опровергава тезата
на ответника за травматично увреждане във връзка с извършваната работа. След
като в управлявания от Ф. лекотоварен автомобил има поставен в близост до
страничната врата термограф, чийто данни сочат на липса на промяна в
температурата в периода от 11.15ч. до 11.45ч, то се налага извода, че вратата
не е отваряна и не във връзка с извършваната дейност е получено травматичното
увреждане на работника.
При
тези фактически установявания изводът на ответния административен орган за
наличие на трудова злополука не съответства на състава на чл.55, ал.1 от КСО. В
случая са установени внезапно травматично увреждане през време на работа,
довело до временна неработоспособност, но не се установява същото да е
настъпило във връзка с извършваната работа, както твърди ответника в оспореното
решение за потвърждаване на разпореждане № 41 от 05.11.2018г. Както се каза
трудова злополука е само онова внезапно увреждане, настъпило през време на
работа и довело до неработоспособност или смърт, което се намира в пряка
причинно следствена връзка с извършването на трудовата дейност, по повод на
тази дейност или на всяка друга дейност в полза на предприятието. С други думи
тъкмо трудовата дейност трябва да е факта, който предизвиква увреждането. Без
правно значение е приноса на работника, неговите непредпазливи или случайни
действия. Тези обстоятелства имат отношение към имуществената отговорност на
работодателя по чл.200 от КТ. Липсата на всеки един от кумулативните елементи
на фактическия състав на чл.55 ал.1 от КСО изключват квалифицирането на травматичното
увреждане като трудова злополука. След като от събраните по делото
доказателства се установи невъзможността закрепен /правилно или неправилно/
карго-бар да падне през страничната врата на буса, както и обстоятелството, че
вратата на лекотоварния автомобил, с който пострадалото лице е осъществявало
разнос на стоки, не е отваряна в посочения от работника времеви диапазон на
травматичното увреждане, то се налага извода, че същото не е настъпило по
съобщения от него начин – във връзка с трудовата му дейност.
Като
не е проверил верността на изложените от работника факти в декларацията за
трудова злополука и при наличие на направено в хода на развилото се
административно производство възражение от страна на работодателя относно
описания от Ф. механизъм на настъпване на злополуката, административният орган
е допуснал нарушение на чл.58, ал.3, т.1 от КСО и чл.35 от АПК, задължаващи го
да изясни служебно причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука,
като за установяване на спорните факти и обстоятелства е можел, на основание чл.39,
ал.1 от АПК, да използва и специалните знания на вещо лице. Допуснатото процесуално нарушение следва да се
квалифицира като съществено такова, тъй като е довело до неизясняване на
действителната фактическа обстановка, имащо за последица формиране на несъответен
на приложимия материален закон извод за наличие на трудова злополука.
Ето защо оспореният административен акт и
потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени. Предвид изричната
компетентност на органите на НОИ да се произнесат с разпореждане относно
признаването или непризнаването на злополуката за трудова, то делото следва да
бъде върнато като преписка на ТП на НОИ – Стара Загора за ново произнасяне, при
съобразяване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
С оглед изхода
на делото, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на
направените по делото разноски, като на основание чл. 120, ал.1 от КСО
ответникът бъде осъден да заплати на „о.в.“ ЕООД сумата от 1031,60лева, от които 50лв. платена
държавна такса, 369,60лв. платено възнаграждение за вещо лице и 500лв.
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 173, ал.2, вр. чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „о.в.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, ул.“Поп Минчо Кънчев“ № 100, Решение № 1040-23-55/ 14.12.2018г. на
Директора на ТП на НОИ Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 41 от
05.11.2018г. на И.А.-главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Стара
Загора.
ВРЪЩА
делото като преписка на ТП на НОИ – Стара Загора за ново произнасяне по
Декларация за трудова злополука вх.№ 5101-23-42 от 23.04.2018г., подадена от В.Б.Ф.,
при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ гр.Стара Загора да заплати на „о.в.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул.“Поп Минчо Кънчев“ № 100, сумата от 1031,60лв.
/хиляда тридесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща направените
от жалбоподателя разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред ВАС.
СЪДИЯ: