Р Е Ш Е Н И Е
№ 260004 / 10.9.2020г.
град Карнобат,
10.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Карнобатският районен съд,
V – ти граждански състав
на десети август
две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: П. Дойков
при секретаря Дарина Енева, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 858 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е
образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ж.к. „Младост“, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв.З. *** против П.Д.П., ЕГН:
**********,*** . В
исковата молба се твърди, че на 08.05.2016г. е бил сключен Договор за мобилни
услуги № ********* и на ответника е предоставен за ползване мобилен номер №
**********. Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си по начислените
му два броя фактури - фактура № **********/10.08.2016
г. и фактура № **********/10.09.2016г. Ищецът сочи, че дължимата сума по
първата фактура е в размер на 273.72лева, като същата била формирана от
ползвани от П. предоставени от оператора услуги – месечна такса, покупка Call & Surf EU
L, ползвани услуги за разговори и кратки
текстови съобщения. По втората фактура дължимата сума била в размер на 18.11лева , формирана от
дължимата месечна такса и ползвана услуга „Гласова поща“. И двете посочени суми
са с начислено ДДС. Плащането на всяка една от издадените фактури следвало да
се извърши в 15 – дневен срок , но такива не били направени и до датата на предявяване
на исковата молба. Поради липса на действия от страна на ответника да заплати в
срок тези задължения, ищецът поискал издаване на заповед по чл. 410 от ГПК,
като било образувано ч.гр.д. № 1032/ 2018г. на Районен съд гр. Карнобат и била
издаден заповед за изпълнение на парично задължение. Издадената заповед била
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира се да се
приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 291.83лева по
посочените два броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на вземането. Претендират се разноските по настоящото дело и тези направени в заповедното
производство. Направени са доказателствени искания. Представени са писмени
доказателства.
Ответникът П.Д.П.,
ЕГН: **********,*** се
представлява, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, от назначения му особен
представител – адв. В.С.,***. В срока за депозиране на отговор е постъпило
становище от особения представител. Предявеният иск се счита за допустим, но
неоснователен. Особеният представител не
оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Изтъква се ,
че не ставало ясно кои общи условия са предоставени на ответника при сключване
на договора – тези за предоставяне на мобилни услуги или за ползване на
фиксирани мрежи. Не били представени доказателства за предоставяне на П. на
новоприетите Общи условия от 30.06.2017г. и след това на 20.09.2018г. Твърди
се, че не е отразено плащането на 6.00лева от предходен период, което пораждало
съмнения за правилността на счетоводните записвания. Претендира се за
отхвърляне на иска. Правят се доказателствени искания. Не се сочат доказателства.
Предявените
искове са с материалноправно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 79 ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява,
но с изрична молба се поддържа исковата молба. Изложено е подробно становище във връзка с
подадения писмен отговор от особения представител на ответника. Претендират се
разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от явилия се особен представител
адв. В.С.,***. Депозираният писмен отговор се поддържа.
По делото е изготвена ССчЕ от вещото лице М.Д.. В заключението се сочи,
че издадените от ищеца фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца.
Незаплатеното задължение по посочените фактури е в общ размер на 291.83лева.
Вещото лице е е анализирало и посочило вида и стойността на ползваните от
ответника услуги, съобразно издадените фактури. Заключението на вещото лице е ,
че счетоводството на ищеца е редовно водено по отношение издадените спрямо
ответника фактури.
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено, че между ищецът е ответника е бил сключен и е действал Договор
за мобилни услуги № ********* от 08.05.2016г. Между страните са били налице валидни облигационни
отношения по предоставяне на мобилни услуги от страна на ищеца към ответника по
тарифен план „Нонстоп 29.99 с
неограничени национални минути” с предпочитан номер № 359*********. Посоченият договор е за срок от 24месеца ,
считано от 08.05.2016г. Предвидено е, че операторът прави
отстъпка от месечния тарифен план от 40 % за срока на договора. По делото са
представени два броя фактури сочещи задължението на П.П. - фактура №
**********/10.08.2016г. за сумата от 279.72лева и фактура №
**********/10.09.2016г. за сумата от 18.11лева. Спрямо договора за мобилни услуги и
договора за лизинг са приложими ОУ , които са предоставени на ответника и
същият е бил запознат с тях. Настоящият състав не споделя виждането на особения
представител, че не било доказано връчването на ОУ на ищеца при сключване на
договора. По делото е налице неоспорен частен диспозитивен документ –
декларация съгласие, подписан от ответника. Последното не е оспорено от
защитата, а в него изрично е записано връчването на ОУ. Отделно от това самите
ОУ са публично известни. Това се отнася както за ОУ действали към датата на
сключване на договора, така и за измененията след тази дата посочени от
защитата на ответника. На следващо място по делото се установи, както от
представените писмени доказателства, така и чрез изготвяне на ССчЕ , че
ответникът е останал задължен към ищеца за ползвани предоставени мобилни услуги
по посочения договор. За задълженията на П. са издадени процесните фактури,
които не са били заплатени в срок. По отношение плащането на сумата от
6.00лева. Ищецът сочи, че с тази сума се е намалило вземането му по двете
фактури, което по същността си е твърдение за неизгоден за него факт, който се
е осъществил. Това не засяга редовността на счетоводството му, а доколкото
ползва и ответника, намалявайки претенцията на ищеца , не може да бъде
основание за отхвърляне на иска като недоказан. Следва да се има предвид, че
във фактурите са отразени и технически записвания за ползваните от ответника
услуги и липсата на данни за обратното само потвърждава наличието на
облигационната връзка между страните и стойността на незаплатените услуги към
оператора.
По делото е приложено ч.гр. д. № 1032/ 2018г. на РС
гр. Бургас, от което е видно, че след подадено заявление по чл. 410 от ГПК в
полза на ищецът е била издадена заповед № 655/21.09.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 291.83лева/двеста деветдесет и
един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща изискуемо задължение по Договор
за мобилни услуги № ********* от 08.05.2016г., фактура №
**********/10.08.2016г. за сумата от 279.72лева и фактура № **********/10.09.2016г.
за сумата от 18.11лева, ведно със законна лихва от 20.09.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 385.00лева разноски
по делото, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение за
производството.
Предвид
така изложеното, могат да се направят следните изводи.
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца
към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение.
Заповедта е била редовно връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обосновава интереса на ищеца да предяви иска си в настоящото
производство, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
процесния договор за мобилни услуги, изправността на ищеца като доставчик на
същите, т.е. че е осигурил
възможност и е предоставил на абоната договорените мобилни услуги.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по посочения договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги.
По силата на този договор ищецът се е задължил да предоставя на
ответника за срок от две години, в качеството му на абонат и потребител на
мобилни услуги по см. на § 1, т.1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, договорените между тях
основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по конкретен тарифен план. От своя страна абонатът е
поел задължение да заплаща за срока на договора месечна абонамента такса, както
и допълнителни услуги. От страна на особения представител на ответника се
направи възражение за недължимост на посочените суми, но не се ангажираха
доказателства в тази насока. Не се оспори самия договор, като ответната страна
не претендира положените подписи под договорите да не са на П.. Въпреки
оспорването на представените фактури, от заключението на вещото лице се
установи, че счетоводството на ищеца е редовно водено и няма съмнение за
точността на записванията в издадените документи. Следва да се отбележи, че
ответникът не е поискал получаване на фактурите физически, на хартия, а само в
електронен вариант. От друга страна при подписване на договора за П. е било
налице поето задължение да заплаща дължимите суми в уговорения срок и съобразно
постигнатото съглашение. По тези съображения възражението на особения
представител, че искът е неоснователен не може да се сподели. Самите фактури е
следвало да бъдат заплатени в установения между страните срок, което не е
сторено. По делото няма данни ответникът
П. да е заплатил начислените му услуги, които са ползвани. По тези съображение
следва предявеният иск да бъде изцяло уважен.
Следва, съобразно решението и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по воденото производство и тези
сторени в заповедното такова да бъдат уважени. По настоящото дело ищецът е
сторил разноски за доплащане на държавната такса в размер на 25.00лева, за
особен представител в размер на 300.00лева, за възнаграждение на вещото лице в
размер на 170.00лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00лева.
Следва да се присъдят и разноските от заповедното производство – внесена е
сумата от 25.00лева за държавна такса и сумата от 360.00лева за адвокатско
възнаграждение. Общо за двете производства следва да се присъди сумата от 1240.00лева
разноски за водене на производството.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Карнобатският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА
за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК във чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че П.Д.П., ЕГН: **********,*** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ж.к. „Младост“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 291.83лева /двеста деветдесет и един лева и
осемдесет и три стотинки/, представляваща изискуемо задължение по Договор за
мобилни услуги № ********* от 08.05.2016г., дължима се съгласно издадени
фактура № **********/10.08.2016г. и фактура № **********/10.09.2016г., ведно
със законна лихва от 20.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
за което вземане е издадена Заповед № 655/21.09.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1032/ 2018г. на РС гр. Карнобат.
ОСЪЖДА П.Д.П.,
ЕГН: **********,*** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост“ , Бизнес Парк София, сграда
6, сумата от 855.00лева/осемстотин петдесет и пет лева/ разноски по настоящото
производство и сумата от 385.00лева/триста осемдесет и пет лева/ разноски по
ч.гр.д. № 1032/ 2018г. на РС гр. Карнобат или всичко в размер на 1240.00лева/хиляда
двеста и четиридесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: