Р Е Ш
Е Н И Е
№ 641
гр. Перник, 01.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 12.05.2016 г., VIII-ми състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Кристиан Петров
при секретаря Д.Б. като разгледа гр.дело № 09724 по
описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове по
чл. 415, ал.1 ГПК от “Топлофикация - Перник” АД срещу Й.С. за установяване,
че дължи:
1/ на осн. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
сумата 553,67 лв. - цената на доставена, разпределена и ползвана топлинна
енергия за битови нужди за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014г. в жилище,
находящо се в гр. Перник, ул. ., вх. Б, аб. № **********, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на
вземането; 2/ на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 93,85 лв. –
лихви за забава върху главницата, считано от 08.07.2013 г. до 27.07.2015 г.
Ответникът
в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер по подробно изложени съображения. Изтъква, че не дължи
претендираните суми, тъй като не е в договорни отношения с ищеца за доставка на
ТЕ за процесния имот. Оспорва, че е собственик или носител на вещно право на
ползване на имота и че през исковия период ищецът е доставял стоки и услуги на
процесната стойност. Приложените с ИМ общи условия не са разгласени по изрично
посочения в ЗЕ ред – в един централен и един местен ежедневник, т.е. същите не
са влезли в сила. Оспорва, че за процесния имот, а и за цялата АС е налице
сключен договор с ФДР за разпределяне на ТЕ, както и че за исковия период е
съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в АС, а освен това не е
извършван отчет на топломера в АС по реда на ОУ и съответната наредба. В
противоречие на чл. 13 на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 05.04.2006г., ищецът изготвя прогнозни сметки за презюмирани количества ТЕ,
която не е била месечно доставяна, месечно измервана и месечно потребена в
имота. Отделно от това клаузата от ОУ за рекламация е неравноправна клауза по
смисъла ЗЗП, поради което е абсолютно нищожна. Оспорва редовността на воденото
от ищеца счетоводство, поради което извлечението от сметка като последващ
документ не може да бъде ползван за установяване на вземанията на ищеца, като в
тази връзка твърди неправилно извършено от ищеца изчисляване на претендираните
суми в разрез с чл. 24 от ЗБНБ.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Установява се от заключението
на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) и съдебно-икономическата експертиза (СИЕ),
че е била употребявана топлинна енергия за процесния период в жилище, находящо
се в гр. Перник, ул. ., вх. , аб. № **********. Обстоятелството, че ответникът
е изключителен собственик на процесното жилище се установява от представения
нот. акт № 67, т. XХIІІ, д. № 5635/1997г., с който ответникът е придобил по
договор за продажба процесното жилище, като правото на ползване, учредено в
полза само на един от прехвърлителите –
Станка Ж., е прекратено със смъртта й (чл. 59, ал. 1 ЗС), за което е налице
изричното признание на проц. представител на ответника. Следователно доказва
се, че в процесния период между “Топлофикация - Перник” АД – като снабдител на
топлинна енергия и ответника, в качеството на клиент по см. на чл. 153 ЗЕ са
съществували облигационни отношения, касаещи продажбата на топлинна енергия. Тази
продажба се извършва при публично известни общи условия на ищцовото дружество,
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР като ОУ са публикувани в
местния ежедневник в-к “Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. (л. 8-9 от делото),
поради което възражението, че не са разгласени по изрично посочения в ЗЕ ред е
неоснователно. Същевременно и съобразно чл. 187 ГПК не е било необходимо ищецът
да представя печатни материали от публикуваните ОУ в централен ежедневник, а
единствено да посочи къде са публикувани, тъй като съдът може да си ги достави
без особена трудност. В случая общите условия са
публикувани и в един централен ежедневник (вестник “Новинар”, бр. 101/30.04.2008
г.), което съдът служебно е установил във
връзка и с многобройните други подобни съдебни дела. Още повече, че начинът на
разгласяването им не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има
предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност за
потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответникът не
твърди да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите
условия, предвид което следва извод, че ги приема и в тази връзка изложените от
същият доводи за липсата на валидно облигационно правоотношение са
неоснователни. Общите условия на
“Топлофикация - Перник” АД,
са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички
абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Въз основа
заключението на СТЕ съдът приема за установено, че за процесния период в процесния
имот е използвана топлинна енергия за топлоотдаване от сградната инсталация (СИ),
от отоплително тяло щранг-лира в помещение баня – без монтиран индивидуален
разпределител, като в имота няма отоплителни тела с монтирани ИР, за които да е
начислявана топлинна енергия за отопление, както и е начисляван разход за
битово горещо водоснабдяване (БГВ) за периода въз основа на монтирани уреди за
измерване на топла вода (водомери). Осъщественото от ФДР "Нелбо" ЕАД дялово
разпределение на потребената в имота топлинна енергия за процесния период е
извършено правилно и ищцовото дружество правилно е начислило дължимите въз
основа на тях суми. Топломерът в АС е минал последващи проверки-метрологичен
контрол – първата 2006г. и последната 2014г., удостоверено със свидетелства за
проверка със срок на валидност 2 години, което обстоятелство само по себе си
опровергава оспорването на ответника, че за процесния имот, а и за цялата АС за
исковия период не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в АС. ФДР
осъществява дейността по измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост по договор с
етажните собственици. Няма разминаване в отопляемия обем на сградата и имота на
ответника въз основа на които е изчислявана припадащата се на ответника част от
ТЕ за сградна инсталация. За целия процесен период е било извършено реално
отчитане на ползваната в имота топлоенергия, след което е извършвано
изравняване на начислените прогнозни суми с реалния разход за всеки отчетен
период. Изготвени са индивидуални изравнителни сметки за всеки отоплителен
период. При определяне на дължимите суми ищецът се е съобразил с действащите
през процесния период цени, като от дължимите суми за абонатната станция са
приспаднати технологичните разходи в същата. По време на процесния период за
имота е разпределяна ТЕ, отдадена от СИ, от щранг-лирата в помещение баня и
БГВ, като в имота няма отоплителни тела с монтирани индивидуални
разпределители, поради което не е начислявана топлинна енергия за отопление на
имота. Независимо от това обаче,
съгласно ЗЕ от 09.12.2003 г., чл. 153, ал. 6, потребители в сградата етажна
собственост с прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имотите си (с
техническа възможност за това) остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата (както и от такива отоплителни тела в имот, за които няма техническа
възможност за отделяне). В чл. 140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и
съответно отдадената от тях топлоенергия се разпределя между отделните
потребители от етажната собственост като топлоенергия, отдадена от сградната
инсталация. По време на процесния период топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация за сградата етажна собственост, следва да бъде определяна по
изчислителен път, съгласно Наредба № 16-334 и т. 6.1.1 от Приложението към чл.
61, ал. 1 от наредбата, и е разпределяна в съответствие с т. 6.1.3. –
пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от сградата етажна собственост.
Видно от изравнителните сметки, за имота е разпределяна топлоенергия, отдадена
от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем, като определената
от ФДР топлинна енергия за единица отопляем обем за сградата етажна собственост
за отчетните отоплителни периоди е в съответствие с нормативната база. Определената
от ФДР топлинна енергия за една дялова единица за сградата етажна собственост
за отделните отоплителни периоди, е в съответствие с нормативната база. Видно
от отчетните карти за имота, отоплителното тяло в помещение баня е щранг-лира и
е свързано към сградната инсталация, което е проектирано да отдава
топлоенергия, както всяко друго отоплително тяло, но е без индивидуален
разпределител поради техническа невъзможност за монтиране на такъв и отдава
непрекъснато топлоенергия по време на отоплителните периоди. Разпределяната
топлоенергия, отдадена от това отоплително тяло по време на отоплителните
периоди, следва да бъде определяна по изчислителен път в съответствие с т. 6.9.
от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г., съобразно
разпоредбата на т.6.5., в съответствие с топлинната мощност на щранг-лирата и
максималния специфичен разход на сградата. В общите части на етажната
собственост няма данни за работещи и свързани към сградната инсталация
отоплителни тела, поради което за тях не е разпределяна топлинна енергия. От заключението
на СТЕ се установява, че общата сума, която се дължи от ответника, включваща
суми за отопление (сградна инсталация и отопление за имот), БГВ, сума корекция и
вноска за дялово разпределение е в размер на 553,67 лв., което е в съответствие
с действащите за процесния период цени на топлоенергията.
Възражението на ответника, че не е
сключван договор с ФДР за процесния период, съдът намира за неоснователно.
Видно от заключението на СТЕ, вещото лице е изготвило експертизата и въз основа
на предоставените по делото изравнителни сметки за дялово разпределение на
потребената в имота топлинна енергия за процесния период (л. 31 от делото),
като СТЕ изрично сочи, че етажната собственост има сключен договор с фирмата за
дялово разпределение за разпределяне на ТЕ. Действително по делото няма
доказателства да е провеждано ново общо събрание по реда на чл. 139б от ЗЕ
съгласно редакцията, ДВ. бр. 74/08.09.2006 г., както и да е налице писмено
съгласие на 2/3 от собствениците, съгласно редакцията, ДВ бр. 54/2010 г.
Обстоятелството, че липсват доказателства за проведен избор на топлинен
счетоводител, не означава, че искът е недоказан и потребителят на топлинна
енергия не дължи суми за нейното заплащане, каквито са доводите на ответника.
Отделно от това нито с редакцията на ЗЕ - ДВ бр. 74/08.09.2006 г., нито в
предходната редакция на ЗЕ - ДВ бр. 65/11.08.2006 г., е било предвидено 5
годишно действие на договора за избор на топлинен счетоводител. Такова отчитане
на топлинната енергия и разпределение по системата за дялово разпределение е
продължило да се извършва от "Нелбо" ЕАД, като видно от заключението
на СТЕ, то е извършвано правилно, съобразно системата за дялово разпределение,
поради което размерът на задълженията на ответника съответства на установеното
по този ред топлинно отчитане.
Въз основа на
заключението на СИЕ, съдът приема, че общият размер на доставената и потребена
топлоенергия за процесния период възлиза на 553,67 лв. - главница, формиран от
сбора на сумите дължими за потребената ТЕ за отопление /сградна инсталация и
отопление за имот/, за БГВ, за ДР и разликата на сумите за изравнителните
сметки. Размерът на законната лихва върху тази сума от датата на падежа на
всяко от задълженията е 93,85 лв. СИЕ е изготвена въз основа на вписванията,
извършени в счетоводните книги на ищцовото дружество. По делото са събрани
доказателства - заключение на вещи лица и изравнителни сметки за дялово разпределение,
въз основа на които може да бъде извършената преценката, че извършените от
ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни, в т.ч., че стойността на
доставената в имота топлинна енергия е в размерите, посочени в данъчните
фактури. Изпълнението на това задължение на дружеството-ищец, съчетано с
приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да служат
като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и
стойност топлоенергия, налага извода, че ищцовото дружество
е изпълнило задължението си за доставка на
топлинна енергия в процесния имот на ответника за процесния период.
При установеното по делото, съдът намира иска за
главница за процесния период за основателен за сумата 553,67 лв., съгласно
заключението на СИЕ и СТЕ.
Неоснователни са
възраженията на ответника за абсолютна нищожност на клаузите на ОУ на основание
чл. 146 и чл. 143 от действащия ЗЗП, доколкото нормативната уредба изрично
изисква потребителят да не е могъл да влияе върху съдържанието на клаузите в
ОУ. ЗЕ предвижда такава възможност за потребителите, като липсват доказателства
от страна на ответника, че той е възразил срещу която и да е от клаузите на ОУ,
поради което не може да се приеме, че която и да е от тях е неравноправна
спрямо него. Не на последно място, дори и клаузите на ОУ да са нищожни на
основанието посочено от ответника, то този въпрос е ирелевантен за изхода на
настоящия правен спор, доколкото същият не влияе на това дали е потребена и
заплатена доставената от ищеца и ползвана в процесния имот топлинна енергия
през процесния период.
С Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г., на която се позовава
ответникът (съответно сегашния чл. 9 от Директива 2012/27 относно енергийната
ефективност), се въвежда принципът за
реалното отчитане на потребената енергия и реалното й включване в сметката,
като на държавата-членка е предоставено да прецени доколко това е уместно. В
случая държавата (чрез органа, на когото е делегирала правомощия - ДКЕВР) е
преценила, че това не е уместно по една или друга причина и затова е одобрен
принципът на отчитане и заплащане на месечно потребление на базата на прогнозни
сметки. От друга страна принципът на реалното заплащане е спазен, защото е
предвидено заплащане на изравнителни сметки, респ. възстановяване на надвзета
сума по изравнителна сметка. Така че макар и да няма реално определена месечна
сума, то има реална сума за отчетния период (в случая годишен от края на април
на едната година до края на април на следваща). От друга страна съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия
за процесния период са начислявани по прогнозни месечни вноски, за които се
издават фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За процесния имот са
издадени изравнителни сметки, които са съобразени от СТЕ и СИЕ, като от
заключенията се установява стойността на действително потребената топлинна
енергия за процесния период. Ответникът не установява да се е възползвал от
предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените изравнителни
сметки в установените срокове съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия, които
имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се
отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването. Поради това, и с оглед на
липсата на мотивирано оспорване на тези документи по настоящото производство,
съдът намира, че разпределението е извършено в съответствие с нормативната
уредба.
Неоснователен е и доводът на ответника,
че стойността на доставената топлинна енергия е в по-нисък размер от
фактурирания от ищеца, тъй като цената за 1 киловатчас топлинна енергия е
посочена с повече от два знака след десетичната запетая (т.е. нарушение на чл.
24 ЗБНБ). Законът не забранява паричните величини, използвани за пресмятане на
дадена стойност, да бъдат означавани с повече от два знака след десетичната
запетая, поради което това е допустимо - затова именно и валутните курсове на
свободния пазар, вкл. обявените от самата БНБ, се обявяват по този начин. Не е
допустимо единствено реалното заплащане на остойностените по този начин парични
задължения да бъде извършвано чрез парични единици, различни от официалната
валута - лева, разделен на 100 стотинки, което по необходимост предполага
крайното парично задължение да бъде закръглявано с точност до втория знак след
десетичната запетая.
По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Когато вземането е
срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение -
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. През 30
-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В ОУ изрично се
посочва, че неполучаването
на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да плати
стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30 -дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в
забава, за което по гореизложените съображения не е нужна покана, поради което
възраженията на ответника в обратен смисъл са неоснователни. Лихвата за забава върху
главницата за процесния период, изчислена от СИЕ е в размер на 93,85 лв.
Следва да бъде
установено и че ответната страна дължи законна лихва върху неизплатената сума
за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, тъй като това изрично е поискано от ищеца и следва от разпоредбата
на чл. 422, ал. 1 ГПК.
В срока за отговор
на ИМ, както и във възражението по чл. 414 ГПК липсва позоваване на ответника
за изтекла погасителна давност, поради което съдът не обсъжда този въпрос, тъй
като давността не се прилага служебно – чл. 120 ЗЗД.
По
разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по иска, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът претендира
и доказва разноски в исковото производство общо от 275 лв., от които 75
лв. – заплатена ДТ и 200,00 лв. – възнаграждение за вещи лица (като липсват
доказателства за други разноски, вкл. и списък по чл. 80 ГПК с посочен размер
на ю.к. възнаграждение), които с оглед
изхода на спора му се дължат изцяло от ответника
С оглед
изхода на спора, на ответника не се дължат разноски както в исковото, така и в
заповедното производство.
Подлежат на заплащане и направените
от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 125 лв., от които 25
лв. – заплатена ДТ и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло
от ответника.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК по отношение на Й.И.С., ЕГН ********** ***, че дължи на
“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ
Република: 1/ на осн. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
сумата 553,67 лв. - цената на доставена, разпределена и ползвана топлинна
енергия за битови нужди за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014г. в жилище,
находящо се в гр. Перник, ул. ., вх. , аб. № **********, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2015 г. до
изплащане на вземането; 2/ на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 93,85 лв. –
лихви за забава върху главницата, считано от 08.07.2013 г. до 27.07.2015 г., които
суми са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ 05849/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Перник.
ОСЪЖДА
Й.И.С., ЕГН **********
***,
да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, ж.к.
Мошино, ТЕЦ Република, сумата 275 лв.
- разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА Й.И.С., ЕГН ********** ***,
да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, ж.к.
Мошино, ТЕЦ Република, сумата 125 лева
- разноски по заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
След влизане в сила на решението, ч. гр.
дело № 05849/2015 г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Х.С.