Решение по дело №100/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на Ю. А. Д., чрез пълномощника - адв. С., срещу Решение № 1012-12-329#1/29.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-2035-10/17.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица / ПОБ / за периода от 11.09.2020г. до 23.09.2021г. в размер на 11250,56 лева – главница и 3023,79 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане за отмяна на оспореното Решение, допълнителни аргументи навежда в представено писмено становище, претендира разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.09.2020г. жалб. Д. подал заявление с вх. №Ф-01-750 в дирекция „Бюро по труда“ – гр. Велинград за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО, в което декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 10.09.2020 г. По подаденото заявление № 122-00-2035/14.09.2020г. в НОИ, на основание чл.1, ал.6 от Наредбата за отпускане и изплащане на ПОБ / НОИПОБ/ от жалб. Д. било изискано да представи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи, удостоверяващи осигурителния стаж в Ирландия. Чрез заявлението жалб. Д. поискал и удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 25.03.2020 г. до 10.09.2020г.

Въз основа на последното, на основание чл. 8 от НОИПОБ със СЕД U001СВ от 13.10.2020 г. и СЕД U003 от 14.10.2020г. е изискано предоставяне на информация за горепосочения период.

С разпореждане №122-00-2035-5/14.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на ПОБ било спряно, до получаване на СЕД от компетентната институция на Ирландия.

На 26.03.2021г. в ТП на НОИ-Пазарджик бил получен преносим документ U1, издаден на 23.10.2020г. от компетентна институция на Ирландия, с потвърдени:

период на осигурена заетост от 25.03.2020 г. до 10.09.2020 г.;

причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“;

доход за периода от 01.01.2020 г. до 04.03.2020 г. в размер на 2009 евро месечно и от 25.03.2020 г. до 10.09.2020 г. в размер на 2311 евро месечно.

На основание чл.55 от АПК с разпореждане №122-00-2035-2/26.03.2021 г. производството по отпускане на ПОБ било възобновено.

С разпореждане №122-00-2035-3/07.04.2021 г., на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 oт КСО и Регламент (ЕО) №883/2004 на жалбоподателя било отпуснато ПОБ за периода от 11.09.2020 г. до 10.05.2021 г. (осем месеца) в размер на 74.29 лв. дневно.

Във връзка с последващ контрол на изплатените ПОБ с писмо е изх. №1029-12-957/27.06.2023 г. на основание чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от , вр. чл. 1 от НОИПОБ, жалб. Д. бил уведомен, че следва да представи документ от работодателя или друг такъв, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост, считано от 11.09.2020 г.

За уточняване причината за прекратяване на последната заетост на жалбоподателя в Ирландия с писмо с изх. №1030-12-1375/27.06.2023г. от „Keelings Softfruits UC“ била изискана информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта, в отговор на което на 21.09.2023г. уведомили ТП на НОИ - Пазарджик: „Искам да потвърдя, че Ю. Д. от горния адрес е бил служител в Keelings Softfruits като работник във фермата за градинарство на срочен договор. Ю. е работил в Keelings между 25.03.2020г. до 10.09.2020г. Ю. подаде оставка от длъжността преди края на договора му до 30.09.2020г.“.

Междувременно на 14.07.2023г. жалбоподателя подал заявление с вх. № 1029-12-957#1, в което декларирал пред ТП на НОИ-Пазарджик, че не разполага с акт за прекратяване на трудовата дейност и няма връзка с работодателя в Ирландия.

Предвид данните в получения от работодателя отговор, със СЕД U001 №748066 от 25.09.2023 г. от компетентната институция на Ирландия било изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяването, за периода от 25.03.2020г. - 10.09.2020 г.

На 29.09.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик били получени СЕД U002 №753599 от компетентната институция на Ирландия, с потвърдени:

период на осигурена заетост: от 25.03.2020 г. до 10.09.2020 г.;

причина за прекратяване на заетостта- „напускане на служителя“.

В СЕД U017 било удостоверено, че жалбоподателя е бил с период на осигуряване 19.04.-01.09.2021г., с основание за прекратяване на заетостта – изтичане на договора.

По делото е представен договор за работа, сключен между жалб. Д., като работник в градинарство и „Кийлингс Софтфрутс УК“ за срок от 25.03.2020г. до 30.09.2020г., съдържащ клаузи за прекратяването му от някоя от страните по него.

В отговор на запитване от ТП на НОИ, „Кийлингс Софтфрутс“ отговорили, че жалб. Д. е бил нает като работник във ферма за градинарство на договор с фиксиран срок между 25.03.2020г. и 10.09.2020г., същият подал молба за напускане от позицията при обстоятелства, при които той напусна преди края на договора си 30.09.2021г. в последващ отговор било посочено, че жалбоподателя е бил нает в периода 19.04.2021г. – 01.09.2021г., като напуснал преди края на договора си 30.09.2021г.

В представени документи от компетентната институция на Република Ирландия – U1 било удостоверено, периода на осигурена заетост – 25.03.-10.09.2020г. и 19.04.-01.09.2021г., без посочване на причина за прекратяване на заетостта.

Жалб. Д. представя документ U1, издаден от компетентната институция на Република Ирландия на 23.10.2020г., в който е удостоверен осигурена заетост 25.03.-10.09.2020г., причина за прекратяване на трудовото правоотношение - изтичане на договора.

В оспореното Решение е посочено, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускане на ПОБ. В НОИПОБ е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал, 1 е предвидено, че ПОБ по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1 за ПОБ по чл. 54а от КСО акт за прекратяване на правоотношението. Жалбоподателят не е приложил към заявлението си такъв акт, не го е представил и впоследствие.

Предвид новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 oт КСО административния орган извършил нова преценка въз основа на данните от последно получения СЕД U002 №753599/29.09.2023 г.

Ответника посочил, че видно от събраните в хода на административното производство документи се установява че трудовия договор на Ю. Д. с работодателя „Keelings Softfruits UC“ е сключен като срочен за периода 25.03.2020г. до 30.09.2020г. и след като трудовото правоотношение е прекратено на 10.09.2020г. няма как да се приеме, че същият е прекратен поради изтичане на срока, за който е сключен, въз основа на което ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане №122-00-2035-9/16.11.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане №122-00-2035-3/07.04.2021 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а, ал. 1 от КСО, като за неоснователно полученото ПОБ на основание чл. 54ж, ал. 3 и чл. 114, ал.1 от КСО е издадено разпореждане №122-00-2035-10/17.11.2023 г., с което жалбоподателят е задължен да възстанови неоснователно изплатеното ПОБ за периода от 11.09.2020г. до 23.09.2021г. в размер на 11250,56 лева – главница и 3023,79 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Ответника е посочил, че на основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО, длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване па неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Съгласно чл. 7, ал. 3 от НОИПОБ, длъжностното лице по чл. 54ж от КСО издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването.

В оспореното Решение административния орган е посочил, че в действащото законодателство няма легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурително плащане от лицето, но в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето, досежно дължимостта на сумите и е във връзка е неговото незнание, че няма право на тях.

Ответника посочил, че съгласно писмо № 1052-40-132/10.06.2021г. на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, компетентната институция на Ирландия не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по ирландското законодателство, поради което не е в състояние да я удостовери в издаваните структурирани електронни документ, а в преносим документ U1 причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по декларирани от лицето обстоятелства.

Въз основа на така установеното ответника е приел, че жалбоподателят е бил наясно, че трудовият му договор с Keelings Softfruits UC не е изтекъл на 10.09.2020 г., но въпреки всичко е декларирал пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие представил пред ТП на НОИ-Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото правоотношение – „изтичане на договора“, вследствие на което недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер. Въз основа на тези мотиви е издадено оспореното в настоящото производство Решение, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-2035-10/17.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно полученото ПОБ за периода от 11.09.2020г. до 23.09.2021г. в размер на 11250,56 лева – главница и 3029,79 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Съгласно посоченото в писмо изх. № 1052-40-132/10.06.2021г. директора на НОИ е указал на директорите на съответните ТП на НОИ, че при постъпило заявление за отпускане на ПОБ по българското законодателство с декларирана или удостоверена с ПД U1 или СЕД 002/СЕД U17 последна заетост по законодателството на Ирландия, следва на основание чл.1, ал.1 от НОИПОБ и чл.35 от АПК от лицата да бъде изискван и акт за прекратяване на трудовото правоотношение или друг документ, от който да е видна причината за прекратяване на правоотношението. В случай, че бъде констатирано несъответствие между посочената в представения документ причина за прекратяване на заетостта и причината за прекратяване, удостоверена в издадения ПД U1, за това несъответствие следва със СЕД Н001 да бъде уведомена ирландската институция, като от същата бъде поискано при необходимост да анулира издадения ПД U1 и да издаде нов. Към искането следва да се приложи копие от представения документ.

Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна - адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане по чл. 117, ал. 2 от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 за отпускане на обезщетение може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на обезщетението. Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила.

Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В конкретната хипотеза административния орган мотивира издаване на оспореното в настоящото производство Решение с това, че на 29.09.2023 г в ТП на НОИ - Пазарджик бил получен СЕД U002 №753599 от компетентната институция на Ирландия, с потвърдени:

период на осигурена заетост: от 25.03.2020 г. до 10.09.2020 г.;

причина за прекратяване на заетостта- „напускане на служителя“, в който смисъл е и уведомлението от „Keelings Softfruits UC”, че жалб. Ю. Д. от горния адрес е бил служител в Keelings Softfruits като работник във фермата за градинарство на срочен договор. Ю. е работил в Keelings между 25.03.2020г. до 10.09.2020г. Ю. подаде оставка от длъжността преди края на договора му до 30.09.2020г.

Същевременно при отпускане на ПОБ, ТП на НОИ се е доверил на служебно изискания от компетентната институция на Ирландия U1, издаден на 23.10.2020г., с потвърдени:

период на осигурена заетост от 25.03.2020 г. до 10.09.2020 г.;

причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“;

доход за периода от 01.01.2020 г. до 04.03.2020 г. в размер на 2009 евро месечно и от 25.03.2020 г. до 10.09.2020 г. в размер на 2311 евро месечно.

Следва изрично да се подчертае, че документ U1 произхожда от съответната държавна институция на Ирландия и представлява официален удостоверителен документ за вписаните в тях обстоятелства. От мотивната част на оспореното Решение не става ясно поради каква причина административния орган игнорира посоченото в издадения U1. По делото няма данни компетентната ирландска институция да го е обявила за невалиден или оттеглила по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност.

По делото е представен СЕД Н001, от който е видно, че осигурителна информация по отношение на жалб. Д. е изискана от Keelings Softfruits, в който е посочено, че причината за прекратяване на трудовата заетост е напускане на служителя. По делото е приложен и СЕД U002, в който липсват данни за работодателя, в който също е вписано основание за прекратяване на заетостта – напускане на служителя. Административния орган се позовава на уведомление от Keelings Softfruits, че жалб. Д. е бил нает на срочен трудов договор, след като работодателя декларира в горецитираните СЕД, че заетостта е прекъсната преди изтичане срока на договора. При първоначалното определяне размера на ПОБ административния орган е пренебрегнал указанията на директора на НОИ, обективирани в писмо изх. №1052-40-132/10.06.2021г., като не е изискал от жалб. Д. да представи акт за прекратяване на правоотношението и въпреки това е определил размер на ПОБ, с което е игнорирал и посоченото в разпоредбата на чл. 8, ал.3 и 4 от НОИПОБ.

Задължението на административният орган под формата на доказателствена тежест съобразно чл.170 от АПК е свързано с изискването за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая - чл.35 от АПК, което следва да е инкорпорирано в съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2, т.4 от АПК посредством изискването за неговата мотивираност. За да бъде мотивиран административният акт същият следва да е постановен след осъществена в пълнота административна проверка и на базата на всички относими доказателства, въз основа на които следва органа да представи правните изводи, приложими към съответната нормативна разпоредба. В настоящият случай правното основание не е подкрепено с необходимият анализ на събраните доказателства, в т.ч. не е преодоляно несъответствието между отделните събрани в производството документи. В оспореното Решение липсват мотиви защо административния орган се позовава единствено на информацията, подадена от работодателя, и игнорира тази, налична в издадения U1, която произхожда от държавна институция на друга държава-членка на ЕС, и очевидно не е издирил всички относими доказателства. При анализ на съответствието им може да се наложи събиране на допълнителни данни от компетентната администрация на Ирландия. Едва при наличие на несъмнени данни и установеност за основанието за прекратяване или не трудовото правоотношение/трудовия договор може да се даде и решение на спорното право. В този смисъл оспореното Решение не отговоря на законовото изискване за мотивираност по чл.117 ал.3 от КСО, следствие от допуснато нарушение на чл.35 от АПК. Нормативното правомощие на ръководителя на ТП на НОИ да решава спорният въпрос по жалбата по същество, обуславя именно задължението му по чл.35 от АПК. След като в настоящият казус безспорно е налице неизяснено, спорно обстоятелство, определящо правните последици и изхода от производството, липсата на произнасяне по него, обуславя и процесуалната незаконосъобразност на постановеният акт.

От гореизложеното не може да са направи и съответния обоснован извод, че е налице недобросъвестно получено осигурително плащане. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания, да възстанови същите, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на изрично посочени случаи, сред които настоящия не попада. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В случая няма данни за недобросъвестност от страна на лицето, претендирало и получило ПОБ, след като не е установено посредством официални удостоверителни документи основанието за прекратяване на сключения договор, на което обстоятелство се позовава административния орган в оспореното Решение. Действително жалб. Д. не е представил акт за прекратяване на трудовата заетост, който обаче е изискан за първи път при започване на настоящото производство. Такъв акт не е бил изискван от органите на НОИ при подаване на заявлението за отпускане на ПОБ, като се отчете и факта, че същото е образувано служебно повече от две години след издаване на разпореждане № 122-00-2035-3/07.04.2021 г. за отпускане на ПОБ. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Удостовереното в СЕД U1 от компетентната институция на Ирландия не могат да наведат на извода за недобросъвестност при получаване на ПОБ, след като в него официално е удостоверена причина за прекратяване на заетостта – изтичане срока на договора. Ако ТП на НОИ органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на ПОБ в даден размер, то същите е следвало да не уважат направеното искане и техните пропуски не могат да се вменят във вина на жалбоподателя, още повече да му причинят вреда при положение, че осигурителните органи не са доказали недобросъвестността му при получаване на сумите за ПОБ.

Предвид изложеното, оспореното Решение като неправилно, поради противоречието му с материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а преписката върната на органа, с указания за ново произнасяне.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Предвид направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, и като се отчете, че делото не представлява фактическа и правна сложност, същият следва да бъде определен по правилата на чл. 8, ал.1, вр.чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ в размер на 1684,69 лева. На ответника следва да бъдат възложени и сторените от жалбоподателя разноски за превод – 50 лева и държавна такса – 10 лева.

По изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Ю. А. Д., чрез пълномощника - адв. С., Решение № 1012-12-329#1/29.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик.

ВРЪЩА преписката на директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, за ново произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пазарджик да заплати на Ю. А. Д. сумата от 1744,69 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.