Р
Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Плевен, 21. 02. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански
състав, в публичното заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
При
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 8219 по описа за 2018
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК.
Делото е образувано по подадена искова молба от Е.М.
ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********, против А.И.Р.,
ЕГН **********, с правно основание чл.
415 от ГПК, и цена на иска 1004,86 лв.
В молбата се твърди, че по повод подадено
заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр.
д №
6724 / 2018 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Твърди
се, че длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на
заповедта писмено възражение. Ищецът е
предявил иск за съществуване на
вземането си. Съдът е сезиран с искане да
признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува
и да му се присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово и местно подсъден
на ПлРС.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника чрез адв. Р.М.-В.– ПлАК, назначена за особен представител, като се
оспорва исковата претенция поради изтекла погасителна давност.
За ищеца не се явява представител.
За ответника се явява адв. М. от ПлАК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
В заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, съдът е разпоредил А.И.Р.,
ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора Е.М. ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, законен представител – Р.И.М.-Т.–
Управител, пълномощник адв. М.Х.Х., адрес: ***,
преупълномощена от адв. Ж.Д.Д., сумата 856,13лв. – главница,
представляваща дължима сума по Договор за потребителски кредит от 01.04.2016г;
122,47лв. – договорна лихва за периода от 01.06.2009г. до 17.12.2016г.;
26,26лв. – дължими такси, предвидени в договора, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 19.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски: 25 лв. – внесена държавна такса. Вземането произтича от следните обстоятелства:
неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски кредит от 01.04.2016г.
Предявеният граждански иск по реда на чл.422 от ГПК се явява изцяло неоснователен и следва
да бъде отхвърлен по следните съображения:
На първо място, липсва уведомление за предсрочна изискуемост
на вземането, което е безспорно доказано. На второ място в приложения договор
за кредит съществува клауза, която е в противоречие с т. 18 от тълкувателно
решение № 4 от 2014 г. на Общото събрание на гражданска търговска колегия на
ВКС, а именно, че вземането става изискуемо с неплащане или настъпване на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочна изискуемост.
Следователно, обявяването на предсрочна
изискуемост следва да се направи преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. От приложените доказателства по делото
е видно, че това не е сторено. От направената справка по делото е видно, че
длъжникът не е изплатил нито една вноска по сумата, получена по процесния
договор за кредит. Първоначалния кредитор е пропуснал възможността в общия петгодишен давностен срок да обяви вземането за
предсрочно изискуемо и да се снабди с изпълнителен лист, съгласно чл.15 от процесния договор за кредит.
Освен това, предявеният иск е заведен
извън общия петгодишен давностен срок,
който е изтекъл на 01.06.2014 г. От това може да се направи един единственият
извод, че вземането е било погасено по давност. Следователно, предявеното изявление за издаване на заповед
за изпълнение не може да породи правни последици за длъжника. Предявеният иск
за съществуване на вземането на ищеца е неоснователен по основание и размер.
Изложените в исковата молба фактически обстоятелства не се подкрепят от
представените писмени доказателства. Приложените доказателства не установяват
твърдяните от ищеца факти в исковата молба. Ищецът не е доказал качеството си на кредитор по
облигационна връзка, по която ответникът е длъжник.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че
предявеният положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, Плевенският районен съд
Р
Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е.М. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
законен представител – Р.И.М.-Т.– Управител, пълномощник адв. М.Х.Х., адрес: ***, преупълномощена от адв. Ж.Д.Д., против
А.И.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, с посочено правно основание
чл.415 от ГПК, с цена на иска
1004,86 лв.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед № 4163 / 21. 09. 2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д № 6724
/ 2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: