РЕШЕНИЕ №
08.04.2020 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание
на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
разгледа докладваното от съдията гражд. дело №
865 по описа на съда за 2019 година.
Производството е образувано по искова молба,
подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София срещу Б.Н.Н. ***
за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на
ищеца общо 1010,97 лв., от които 400 лв. главница, 48 лв. договорна лихва,
287,56 лв. неустойка, 50 лв. такса разходи за събиране на просрочени вземания,
100 лв. такса разходи за дейност на служител, 25,41 лв. лихва за забава и
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се сочи, че на 24.02.2016 г.
между ответника и „Вива кредит“ ООД е бил сключен договор за предоставяне на
потребителски паричен кредит за сумата 400 лв. срещу договорна лихва в размер
48 лв., а ответникът се задължил да върне сумата заедно с договорната лихва на
14 равни двуседмични вноски по 32 лв. всяка. Съгласил се и в тридневен срок от
сключването на договора за заем да представи обезпечение – банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на определени изисквания за размер на постоянния доход по
трудово правоотношение и кредитна история, а при неизпълнение на това
задължение да заплати неустойка в общ размер 287,56 лв., разпределена поравно
между 14-те вноски. Длъжникът не направил никакви плащания. На 06.10.2016 г.
заемодателят прехвърлил чрез цесия вземането си по договора за кредит на ищеца.
Съобщението до длъжника за цесията, изпратено по пощата, се върнало невръчено,
но ищецът прилага към исковата молба копие от него, като счита, че връчването
му заедно с исковата молба има същото действие, а освен това длъжникът може да
възрази за невръчено уведомление само ако в същото време твърди, че е платил на
стария кредитор, каквито твърдения тук няма.
Ответникът не е намерен на адреса си и му е
назначен особен представител, който е представил отговор. С него оспорва иска,
като счита, че договорът за кредит е недействителен – не е спазен чл. 11 от ЗПК: т. 9а, т. 11, т. 17 и т. 22. Оспорва и автентичността на подписа, положен
от ответника върху договора и върху представения разходен касов ордер. Оспорва
действителността на клаузата за представяне на обезпечение или заплащане на
неустойка, като излага подробни доводи за това, включително сочи, че ако има
оценка за нужда от обезпечение, кредитът не би трябвало да се отпуска, а не да
се обезщетяват с неустойка самопричинените вреди от риска вземането да не бъде
събрано; част от аргументите си извежда от текста на Директива 2008/48/ЕО.
Клаузите, които предвиждат такси, също са недействителни според особения
представител, тъй като те не изискват никакви разноски и срещу тях не се дължи
никакво поведение и всъщност представляват неустойки за забава, с което влизат
в противоречие със забраната за неоснователно обогатяване – договорът предвижда
вече едно обезщетение за забава, законната лихва. На последно място според
особения представител връчването на уведомлението за цесия чрез особен
представител по делото няма действие на уведомяване на длъжника и затова ищецът
не е носител на вземане към ответника.
Материалноправната квалификация на иска е по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
В съдебно заседание страните поддържат
становищата си. Особеният представител на ответника излага доводи, че е
недокадано и авторството на подписите на ответника, предвид голямата давност на
ползваните от вещото лице образци и очевидното несъответствие между тях и
положените подписи.
От писмените доказателства и заключението на
вещото лице по делото се установяват следните факти:
Между ответника като заемател и "Вива
кредит" ООД на 24.02.2016 г. е сключен посоченият в исковата молба договор
за предоставяне на паричен заем „Вива експрес“, по силата на който дружеството
отпускало на заемателя сумата 400 лв., а той се задължавал да я върне заедно с
възнаградителна лихва в размер 48 лв. (общо 448 лв.) на 14 двуседмични
погасителни вноски, всяка по 32 лв., с падежи между 09.03.2016 г. и 07.09.2016
г.
Било уговорено обаче (чл. 4 от договора), че
заемателят се задължава в срок до 3 дни от сключването на договора да
предостави едно от следните обезпечения на задължението си по него: банкова
гаранция или две физически лица - поръчители, работещи по трудово правоотношение
с възнаграждение поне 1000 лв. и отговарящи на определени изисквания за липса
на задължения по кредити или добра кредитна история. При неизпълнение на това
задължение била предвидена неустойка в размер общо 287,56 лв., дължими на равни
части заедно с всяка погасителна вноска - по 20,54 лв. месечно допълнително към
вноската. Ответникът не осигурил такова обезпечение.
При забава на плащане на погасителна вноска
заемателят следвало да заплати на заемодателя по 12,50 лв. на четвъртия и
единадесетия ден от забавата, представляващи направените разходи за провеждане
на телефонни разговори и изпращане на писмени покани и електронни съобщения, но
не повече от 150 лв. общо. При забава на погасителна вноска с повече от 57 дни
заемателят дължал и еднократно заплащане на сумата 100 лв., представляваща
разноски за дейността наа служител, който осъществява и администрира дейността
по събиране на вземането.
Ответникът не е
извършвал плащания.
Задължението е прехвърлено чрез цесия от
кредитодателя на ищеца, както е посочено в исковата молба.
Изслушаното вещо лице графолог е дало
заключение, че подписите в договора и в разходния касов ордер за получаване на
сумата са получени от ответника. Няма основание за съмнение в това заключение –
вещото лице е обяснило достатъчно убедително на какво се дължи нееднаквостта на
подписите от образците и на тези от договора и касовия ордер – подписите,
положени от едно и също лице могат видимо да се различават, особено ако са
положени през дълги периоди от време, но независимо от това съществуват
устойчиви признаци, специфични за различните хора, но повтарящи се в почерка на
един и същ автор, които именно позволяват с голяма достоверност да се направи
извод дали авторът е един и същ.
Съдът направи следните правни изводи:
Уговорените
такси за дейност на служител и за разходи по събиране на просрочени
вземания по същество представляват неустойки за забава – макар да са обосновани
с разноски по събирането, те се дължат, без да е нужно да се доказва, че тези
разноски са направени и в какъв размер са направени. Размерът им е равен на
62,5% от главницата и според уговореното се дължат отделно от договорната лихва
и лихвата за забава. Такъв размер би следвало да се счете за прекомерно висок и
по този начин, освен че тези две
уговорки съответстват на дефиницията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за
защита на потребителите и са нищожни като неравноправни клаузи на основание чл.
146, ал. 1 от ЗЗП. Тъй като е недопустимо да се начислява едновременно лихва за
забава и неустойка за забава за същия период, уговорката за дължимост на 12,50
лв. на всеки четвърти и единадесети ден би изместила законната лихва за забава,
ако беше действителна. Тъй като според този състав на съда обаче тя е нищожна,
начислената и претендирана по делото законна лихва се дължи.
Уговорката за неустойка за неосигуряване на
обезпечение също е нищожна като заобикаляща закона. Така формулирана, тя не е
нищо друго освен начин за заобикаляне на законовото изискване за максимален
годишен процент на разходите при потребителски кредити, което иначе важи
включително и за напълно необезпечените кредити, но е приложимо само за
разходите, пораждащи се при точно изпълнение на договора. Разбира се, нормално
и икономически оправдано е лихвеният процент по един необезпечен кредит да бъде
по-висок от този по обезпечен кредит, но и в двата случая ГПР не може да
надхвърля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в сила от м. юли 2014 г. Като
формално въвежда задължение да се предостави обезпечение и „санкция“ за
неговото неизпълнение, заемодателят се опитва да избегне това ограничение.
Подобна неустойка фактически представлява увеличение на възнаградителната лихва
заради това, че кредитът е необезпечен, а не санкция за неизпълнение. Ако тя,
подобно на всяка възнаградителна лихва, бъде включена в годишния процент на
разходите по кредита, той би надхвърлил значително ограничението от пет пъти
законната лихва.
Останалата част от задължението е валидно
възникнала и плащане се дължи – установи се, че писменият договор за кредит е
сключен от ответника и няма основание целият договор да се счете за нищожен, не
е спорно, че заемната сума е получена от ответника, уговорена е претендираната
възнаградителна лихва, плащане на падежите няма, налице е забава и се дължи
лихва за забава. За главницата от 400 лв., възнаградителната лихва и лихвата за
забава искът следва да се уважи, а за частта от задължението по нищожните
клаузи (неустойка и две такси разходи) – да се отхвърли, като в съответствие с
този изход на делото да се разпределят разноските.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът Б.Н.Н.,
ЕГН **********,***, дължи на ищеца "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, сумите по заповед за изпълнение
1176 от 02.06.2017 г., издадена по ч.гр.д. 1960/2017 г., както следва: 400 лв.
главница по договор за паричен заем, сключен на 24.02.2016 г. между ответника и
„Вива кредит“ ООД, 48,00 лв. договорна лихва за периода от 09.03.2016 г. до
07.09.2016 г. и 25,41 лв. лихва за забава за периода от 10.03.2016 г. до
29.05.2017 г. заедно със законната лихва, считано от 29.05.2017 г. до
изплащането на сумата, като отхвърля иска за такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер 150 лв., такса разходи за дейност на служител в
размер 100 лв. и за неустойка в размер 287,56 лв. за периода от 09.03.2016 г.
до 07.09.2016 г.
Осъжда Б.Н.Н. да заплати на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД разноски по настоящото дело в размер 269,26 лв.
Осъжда Б.Н.Н. да заплати на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД разноски по заповедното производство в размер
35,12 лв.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да
заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер 79,76 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: