№ /09.06.2021 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито заседание на девети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа
докладваното от съдията ч.адм.д.№ 2510/2020г по описа на съда, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.56 ал.4 вр.чл.197 и сл. от АПК и е образувано по частна жалба от Ф.Ш.
(FRIDMAN SHAVIT), р.28.08.1975г, гражданин на Израел,
живущ ***, чрез пълномощника му адв.Е.Е. ***, против Решение №УРИ 365р-60494
12/30.10.2020г на директора на ОДМВР-Варна, с което на осн.чл.56 ал.2 от АПК и
чл.14 ал.2 от ППЗЧРБ е прекратено административното производство, образувано по
заявление рег.№3125/09.09.2020г от жалбоподателя за продължително пребиваване
по чл.24 ал.1 т.6 от ЗЧРБ. Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на
решението, като изрично заявява, че не оспорва фактическите констатации на административния
орган, а конкретно – несъобразяването от страна на последния на обявената от
СЗО световна пандемия от Коронавирус – 19 и отражението й върху възможността за
свободно придвижване между държавите. Твърди се, че Ш. е предприел четири опита
да влезе в РБ преди 13.08.2020г, осуетени в резултат на променящите се
изисквания на наложеното извънредно положение и в РБ и в Израел, и възможността
да се пътува между двете държави, в подкрепа на което е представил
доказателства (самолетни билети и уведомления за отлагане на полетите от
авиокомпанията). Изводът на административния орган, че жалбоподателят не бил
представил документи, обосноваващи наличието на извънредни обстоятелства или
хуманитарни причини, се счита за произволен и противоречащ на ноторно известния
факт на извънредните обстоятелства както в РБ, така и в целия свят във връзка
със ситуацията с Коронавирус – 19. В тази връзка се сочи, че изисканото от
жалбоподателя свидетелство за съдимост не би могло да им бъде предоставено
поради факта, че Посолството на Израел в РБ, както и в други страни, е
затворено за осъществяване на всякакви услуги, а служителите му са изведени
извън него, за което е уведомен Сектор „Миграция“. В заключение счита, че
самият ЗЧРБ е приет преди възникването на ситуацията с Коронавирус-19, който до
м.март 2020г е бил неизвестен за законотворците в РБ, поради което за този
случай не е предвиден специален текст, но пък при прилагането на закона следва
да се съобразяват неговия дух и цел, както и моралните критерии спрямо чужденците,
попаднали в тежко състояние на територията на РБ по причини от хуманитарен
характер и независещи от тях. С тези съображения се настоява за отмяна на
решението, след което съдът да постанови издаване на разрешение за удължаване
на процедурата за продължително пребиваване по чл.24 ал.1 т.6 от ЗЧРБ с три месеца
от датата на влизане на решението в сила.
Ответната
администрация не е депозирала становище по жалбата.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на
административното производство е поставено със заявление рег.№3125/09.09.2020г
от Ф.Ш. до сектор „Миграция“ при ОДМВР-Варна, за предоставяне право на
продължително пребиваване, с което декларира, че е влязъл в РБ на 04.09.2020г.
В заявлението не са посочени причини и не е конкретизирано основание, но от
приложения към него сертификат № 2096/11.09.2020г от БТТП, според който Ш. е
представител на чуждестранно търговско дружество с регистрирано
представителство в РБ, следва квалифициране на искането по чл.24 ал.1 т.6 от
ЗЧРБ. Към заявлението са приложени и други документи (копие от валиден паспорт,
издаден от Държавата Израел, с положен на 04.09.2020г печат за влизане в РБ от
ГКПП „Аерогара – Варна“; документ за платена ДТ; доказателства за осигурено
жилище в гр.Варна – договор за наем; задължителна медицинска застраховка за
чужденци, валидна за територията на РБ до 07.09.20201г, издадена от
„Животозастрахователен институт“ АД; банково удостоверение за налични средства
за издръжка в размер на 3 727 евро.
Видно от справката
от 18.09.2020г, изготвена от служител в сектор „Миграция“ – Варна, за периода
01.01.2020г – 18.09.2020г. са регистрирани следните пътувания на Ф.Ш.:
1.Влизане в РБ на 02.01.2020г, излизане на 09.01.2020г; 2. Влизане в РБ на
07.02.2020г, излизане на 13.02.2020г; 3. Влизане в РБ на 04.09.2020г.
Със съобщение УРИ
125560-1506/23.09.2020г, връчено му лично на същата дата, Ш. е лично, че във
връзка със заявлението си и на осн.чл.14 ал.2 от ППЗЧРБ в 14-дневен срок следва
да представи в службата за административен контрол на чужденци: виза по чл.15
ал.1 от ЗЧРБ съгл.чл.24 ал.1 от Закона и чл.14 ал.1 т.1 от Правилника за
приложението му, и актуално свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто
гражданин е съгл.чл.24 ал.2 от ЗЧРБ и чл.14 ал.1 т.6 от Правилника. Съобщението
съдържа и указание, че при непредставяне на документите в срок, производството
ще бъде прекратено, и заявлението не подлежи на повторно разглеждане. С молба
от 24.09.2020г жалбоподателят представил виза по чл.15 ал.1 от ЗЧРБ, заедно с
печат на паспорта с дата на влизане в РБ, и посочил, че не може да представи
свидетелство за съдимост, понеже към този момент посолството на Израел в София
е затворено за граждани и за извършване на услуги, а служителите са изведени
извън посолството поради опасност от заразяване с коронавирус, с посочен
телефон за справка. С цел продължаване на процедурата по заявлението му от
09.09.2020г Ш. е представил и доказателства за заявени от него самолетни билето
по направление Тел Авив – Варна от м.април, м.юни, м.юли и август 2020г и
съобщение за отмяната им, доказателство за подадена жалба № 2020/132020 за
решаване на спорове с авиокомпанията пред Европейската комисия, както и
удостоверения за актуално състояние от ТР на две регистрирани в РБ дружества –
„Био чаркол“ ООД и „Алеф Инвестмент Груп“ ООД, чийто собственик е самият той, с
уточнение, че фирмите се нуждаят от прякото му управление в този момент с цел
отстраняване на отрицателните последици от пандемията. С тези съображения Ш.
отново е заявил желанието си правото му
на продължително пребиваване в РБ да бъде удължено с 2 месеца.
С оспореното си
понастоящем решение № УРИ 365р-60494/30.10.2020г директорът на ОДМВР-Варна е
описал подаденото от Ш. заявление и приложените към него документи, както и
изисканите му в хода на производството допълнителни такива; посочил е, че
жалбоподателят е притежавал статут на продължително пребиваване от 27.06.2017г
до 26.06.2020г на осн.чл.24 ал.1 т.6 от ЗЧРБ; че е напуснал страната на
13.02.2020г и е влязъл отново на 04.09.2020г. По правото е цитирал приложимата
разпоредба на чл.24 ал.13 от ЗЧРБ (в актуалната й към м.10.2020г редакция),
според която чужденец с разрешено право на пребиваване в РБ, чийто срок изтича
до 3 месеца след отмяната на обявеното извънредно положение, може да подаде
заявление продължаване на пребиваването в срок до три месеца след отмяна на
извънредното положение, като този срок не се смята за прекъсване, когато
чужденецът подаде заявление за дългосрочно или постоянно пребиваване.
Продължително пребиваващ чужденец, на когото разрешеното продължително
пребиваване изтича в срок до 3 месеца след отмяната на извънредното положение,
може да влезе на територията на РБ без наличие на виза до три месеца след
отмяна на извънредното положение. Посочено е, че извънредното положение във
връзка с ограничаване на разпространението на пандемията от коронавирус е
въведено в РБ на 13.03.2020г и е отменено на 14.05.2020г, т.е. 13.08.2020г е
била последната възможна дата за влизане в РБ и подаване на заявление за
продължително пребиваване на чужденец, чийто срок на пребиваване е изтекъл
между 13.03.2020г и 13.08.2020г, какъвто е и случаят на Ф.Ш.. Той обаче е
влязъл в страната на 04.09.2020г, позовавайки се на правото си на 90-дневен
безвизов престой в РБ като гражданин на Израел на осн.чл.22 ал.1 т.2 от ЗЧРБ, чл.4
т.1 от Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14
ноември 2018г за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да
притежават виза, когато преминават външните граници на ЕС, както и тези, чиито
граждани са освободени от това изискване, и Приложение ІІ към него, в което е
включена и държавата Израел.
В заключение е
посочено, че след изтичане на срока по чл.14 ал.2 от ППЗЧРБ и до деня на
издаване на решението, Ш. не е приложил изискуемите документи към заявлението
си. С тези съображения е прекратено
административното производство, образувано по заявление рег.№3125/09.09.2020г
на жалбоподателя за продължително пребиваване по чл.24 ал.1 т.6 от ЗЧРБ.
При така
установената фактология, по същество безспорна между страните, съдът прави
следните правни изводи:
Частната жалба е
депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на
оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.
Между страните е
безспорно, че Фридмат Ш. е притежавал статут на продължително пребиваване от
27.06.2017г до 26.06.2020г на осн.чл.24 ал.1 т.6 от ЗЧРБ; че е напуснал
страната на 13.02.2020г и е влязъл отново на 04.09.2020г. Приложимата към
настоящия казус правна норма относно възможността за продължаване на това право
и сроковете, в които това следва да бъде заявено, правилно е определена от
решаващия орган – чл.24 ал.13 от ЗЧРБ. При постановяване на обжалваното му
решение е била действаща редакцията, публикувана в ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.,
според която „Чужденец с разрешено продължително пребиваване в Република България,
на който срокът за пребиваване изтича в срок до три месеца след отмяната
на обявено извънредно положение, може да подаде заявление за продължаване на
пребиваването в срок до три месеца след отмяната на извънредното
положение, като този срок не се смята за прекъсване, когато чужденецът подаде
заявление за дългосрочно или постоянно пребиваване. Продължително пребиваващ
чужденец, на когото разрешеното продължително пребиваване изтича в срок до три
месеца след отмяната на обявено извънредно положение, може да влезе на
територията на Република България без наличие на виза до три месеца след отмяната на извънредното положение.“. Несъмнено
както правилно е констатирал и директорът на ОДМВР-Варна, срокът на
продължително пребиваване на жалбоподателя е изтичал на 26.06.2020г, т.е. в
срок до 3 месеца след отмяната на извънредното положение на 14.05.2020г, а
срокът за подаване на заявлението му за продължаване на продължителното
пребиваване е изтекъл на 13.08.2020г, т.е. подаденото на 09.09.2020г заявление
е просрочено – независимо от причините за това и дали те са извинителни.
Непосредствено
след постановяване на това решение обаче – на 20.11.2020г, с ДВ бр.98 от
17.11.2020г, е последвала законодателна промяна на приложимия чл.24 ал.13 от
ЗЧРБ, която се изразява в удължаване на всеки тримесечен срок, предвиден с
предходната редакция, до девет месеца. Така актуалната към настоящия момент
редакция на текста гласи: „Чужденец с разрешено продължително пребиваване в
Република България, на който срокът за пребиваване изтича по време на обявено
извънредно положение или в срок до 9
месеца след отмяната на извънредното положение, може да подаде заявление за
продължаване на пребиваването в срок до
9 месеца след отмяната на извънредното положение, като този срок не се
смята за прекъсване, когато чужденецът подаде заявление за дългосрочно или
постоянно пребиваване. Продължително пребиваващ чужденец, на когото разрешеното
продължително пребиваване изтича по време на обявено извънредно положение или в
срок до 9 месеца след отмяната на
обявено извънредно положение, може да влезе на територията на Република
България без наличие на виза за дългосрочно пребиваване по чл.15 ал.1 до 9 месеца след отмяната на
извънредното положение.“.
Цитираната
законодателна промяна е настъпила в процеса на обжалване на решението за
прекратяване на административното производство, една седмица след образуването
на настоящото съдебното производство по частната жалба на Ф.Ш. на 13.11.2020г,
и е по-благоприятен за него закон. Понеже тази норма е процесуална, тя има
пряко действие занапред за всички случаи, предвид и липсата на изрична уредба
на заварените случаи, какъвто е настоящият. Така в контекста на изменения
приложим закон се налага извод, че след като срокът на продължително
пребиваване на Ф.Ш. е изтичал на 26.06.2020г, т.е. в срок до 9 месеца след
отмяната на 14.05.2020г на обявеното извънредно положение, той може да подаде
заявление за продължаване на пребиваването си в срок до 9 месеца след тази
дата, т.е. до 14.02.2021г. Неговото заявление е подадено на 09.09.2020г, т.е. в
рамките на законоустановения срок. По силата на второто изречение на чл.24
ал.13 от ЗЧРБ, влизането на Ш. на територията на РБ на 04.09.2020г, т.е. до 9
месеца след отмяната на извънредното положение на 14.05.2020г, също е законно и
за него не се изисква виза по чл.15 ал.1 от Закона – каквато той все пак е
представил с молбата си от 24.09.2020г.
Тук следва да бъде
отбелязано, че основанието за прекратяване на административното производство по
заявлението от 04.09.2020г на Ф.Ш. не е пропускането на сроковете по чл.24
ал.13 от ЗЧРБ в актуалната й към онзи момент редакция за влизане в РБ и за
подаване на заявлението му за продължаване на продължителното му пребиваване, а
непредставянето на указаното му със съобщението от 23.09.2020г актуално
свидетелство за съдимост, издадено от държавата Израел. Настоящият съдебен
състав приема за ноторен факт обстоятелството, че тази държава въведе изключително
строги ограничителни мерки за ограничаване на пандемията от коронавирус и
проведе уникална за света ваксинационна кампания на своя територия. В този
смисъл като основателни се преценяват възраженията за затруднения в периода
м.август – м.септември 2020г за снабдяване с актуално свидетелство за съдимост
на израелски граждани от Посолството им в София; нещо повече – срокът за
издаване на такова свидетелство и към настоящия момент е от 1 до 3 месеца (https://embassies.gov.il/sofia/ConsularServices/Pages/%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%20%D0%B7%D0%B0%20%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82.aspx).
Поради изложеното съдът приема, че непредставянето на актуално свидетелство за
съдимост в указания 14-дневен срок се дължи на обективни причини, валидни за
целия свят към онзи момент, на които жалбоподателят не е бил в състояние да
въздейства и промени, поради което пропускането на срока не може да се тълкува
в негова вреда, както е сторил решаващият орган.
При горните
констатации съдът намира, че оспореното решение на директора на ОДМВР-Варна за
прекратяване на образуваното по заявлението на Ф.Ш. административно
производство е незаконосъобразно, което налага отмяната му и връщане на делото
като преписка на административния орган за продължаване на производството по
него. Същото – както законосъобразно е приел и органът, следва да бъде удължено
с един месец на осн.чл.14 ал.2 от ППЗЧРБ. В хода му от Ш. следва отново да бъде
изискано да представи актуално свидетелство за съдимост в съответния срок, след
което органът да се произнесе въз основа на всички събрани до момента
доказателства.
Искания за
разноски не са направени.
Предвид изложеното
и на осн.чл.56 ал.4 вр.чл.200 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Решение №УРИ 365р-60494 12/30.10.2020г на
директора на ОДМВР-Варна, с което на осн.чл.56 ал.2 от АПК и чл.14 ал.2 от
ППЗЧРБ е прекратено административното производство, образувано по заявление
рег.№3125/09.09.2020г от Ф.Ш. (FRIDMAN SHAVIT), р.28.08.1975г,
гражданин на Израел, и
ВРЪЩА делото като преписка на административния
орган за продължаване на производствените действия по заявление
рег.№3125/09.09.2020г, от фазата на отстраняване на указаната с т.2 на
съобщение рег. №125560-1506/23.09.2020г нередовност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Преписи да се
връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: