РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Враца, 25.10.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 27.09.2022г. /двадесет
и седми септември две хиляди двадесет и втора
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на
прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 359 по описа на АдмС –
Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „Е.С.К.“ ЕООД *** , депозирана чрез * К.З. , против Решение № 39/11.03.2022г.
, постановено по АНД № 418/2021г. по
описа на РС Мездра, с което е потвърдено издаденото от Министъра на земеделието,
храните и горите НП № 155/02.08.2021г.,
с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.41 ал.3
от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ за нарушение на чл.2 ал.1
вр.чл.3 от същия закон и чл.7 ал.1 от Правилника на приложението му.
В касационната жалба са изложени подробни съображения
за неправилно формирани от решаващия съд изводи за законосъобразност на
оспореното НП, като издадено от компетентен орган и съдържащо задължителните реквизити, при липса на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при
правилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че при
съставянето АУАН е допуснато
съществено нарушение на процесуалните
правила, като е прието, че представител на
дружеството е отказал да го подпише, при условие, че не се е явил на
посочената дата, както и че този АУАН изобщо не е връчван на адресата си, което не е взето предвид от съда.
Също така се сочи, че правната квалификация на нарушението е
неправилна, същото не е конкретизирано, както и че липсва дата на извършването
му, което също не е прието от съда като
основание, сочещо на незаконосъобразността на НП. Заявява се също така,
че санкционираното дружество не може да
отговаря за начина на ползване на земеделската земя, тъй като не е собственик,
а само наемател. Иска се отмяна на решението като неправилно и постановяване на
друго, с което да бъде отменено НП. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за което е представен списък. Идентични съображения
процесуалният представител * З. развива и в съдебно заседание.
Ответникът по
касационната жалба Министерство на земеделието, храните и горите, чрез
процесуалния си представител * Ц.Д. в представен по делото писмен отговор и в
съдебно заседание, намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за
правилно, обосновано и законосъобразно и отправя искане към съда да го остави в
сила. Заявява, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила, касаещо
невръчването на АУАН на дружеството, тъй като то самото е отказало да участва в
процедурата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, като прави искане оспореното решение да бъде оставено в
сила като обосновано, законосъобразно и правилно.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и
след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК ,
приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е и основателна по следните съображения:
Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение №
39/11.03.2022г. , постановено по АНД № 418/2021г. по описа на РС Мездра, с което е
потвърдено издаденото от Министъра на
земеделието, храните и горите НП № 155/02.08.2021г.,
с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.41 ал.3
от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ за нарушение на чл.2 ал.1 вр.чл.3
от същия закон и чл.7 ал.1 от Правилника на приложението му.
За да постанови този
резултат, въззивният съд е приел, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат необходимите
реквизити, нарушението и неговият автор са безспорно установени, правилно е
приложен материалният закон и не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Касационният състав не възприема тези изводи на Районния съд. АУАН, който е
поставил началото на административнонаказателното производство, е съставен при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се спори,
че след връчена покана представител на касатора не се е явил за съставяне на
акта и той е съставен в негово отсъствие
съобразно разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба, когато
АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба
или ако няма такава, на общинската администрация по неговото местоживеене / в
случая по адреса на седалището му/, за да бъде връчен за подписване и предявяване.
Едва след изпълнение на тази процедура, ако
лицето откаже да подпише акта или да
го получи, се оформя отказ с подписа на един свидетел. Липсват доказателства, че е връчен препис от акта на
нарушителя, разписката за връчване не е подписана от него, с което е нарушена и
ал. 5 на чл. 43 от ЗАНН.
С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която
да завърши със законосъобразни актове.
Няма спор, че нарушителят следва да е наясно с всички факти от състава на
административното нарушение, за което се ангажира отговорността му. Съставянето на АУАН, предявяването на същия и
връчването на препис от него, представляват отделни последователни действия в
административнонаказателното производство, като за всяко от тях са предвидени
съответните правила. Така, чл. 40 от ЗАНН визира съставянето на акта, разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН - урежда предявяването му, което се установява
с подписа на лицето, сочено като нарушител, а разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН предвижда начина на връчване на препис от АУАН на нарушителя. В конкретния случай АУАН не е бил
предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му, като същевременно
липсват доказателства, че е предявен при хипотезата на чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Точно поради това, законодателят, като гаранция за законосъобразно предявяване
на акта при хипотезата на отказ, изисква този факт да бъде удостоверен с
подписа на един свидетел, което не е сторено. Нормата на чл.
43, ал. 5 от ЗАНН е въведена като гаранция за спазване правото за защита на
нарушителя срещу нарушението, изразяващо се в това същият да получи екземпляр
от акта, който да му даде яснота относно нарушението и защитата срещу него. Не
случайно и към АУАН е предвидена разписка, касаеща връчването на препис от
него, която следва да се оформи независимо и без значение дали по-горе в акта е
положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на
свидетел. В конкретния случай и това не е сторено, с което остава недоказан
факта на връчване на препис от АУАН. В случай, че сезирания да се произнесе по
преписката наказващ орган констатира, че в стадия по установяване на
административното нарушение актът не е бил предявен и връчен на нарушителя,
следва незабавно да укаже извършването на съответните процесуални действия по
реда на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН. Процесуалното му бездействие е довело до
съществено ограничаване възможността на нарушителя да участва в извънсъдебната
фаза на производството, нарушава правото му на защита и всякога е абсолютно
съществено нарушение на процесуалните правила и отменително основание по
смисъла на чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН. Тези действия на актосъставителя
съществено са опорочили административнонаказателното производство, тъй като е
нарушено правото на защита на наказаното лице, ограничавайки възможността му да
разбере от фактическа и правна страна нарушението, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност. Като не е отчел тези нарушения в административнонаказателното производство и е
достигнал до заключение в обратния смисъл, въззивният съд е приложил неправилно
закона и е постановил неправилен съдебен акт.
Нарушаването от страна на администрацията на императивни законови
разпоредби, въведени като гаранция за упражняване на правото на защита на
уличеното в административно нарушение лице, прави невъзможно и следователно
безпредметно изследването на въпроса извършено ли е в действителност твърдяното
нарушение, поради което съдът не се произнася по останалите наведени доводи в касационната жалба.
По така изложените съображения решението на Районния
съд следва да бъде отменено. След отмяната му касационният състав
следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като при произнасянето си
въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения и не се налага
установяване на факти, за които писмените доказателства не се достатъчни. По изложените
по-горе съображения обжалваното НП
следва да бъде отменено.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на
касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120
/сто и двадесет/ лв. съобразно
представения списък. На ответната страна не се дължат разноски.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 39/11.03.2022г.,
постановено по АНД № 418/2021г. на Районен съд Мездра, с което е потвърдено издаденото от Министъра на земеделието,храните
и горите НП № 155/02.08.2021г. за
налагане на имуществена санкция от 1000 /хиляда/ лв. на „Е.С.К.“ ЕООД *** на основание чл.41 ал.3 от Закона за опазване на
земеделските земи /ЗОЗЗ/ за нарушение на чл.2 ал.1 вр.чл.3 от същия закон и
чл.7 ал.1 от Правилника на приложението му и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 155/02.08.2021г.
на Министъра на земеделието, храните и горите.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите ДА ЗАПЛАТИ
на „Е.С.К.“ ЕООД *** сумата от 120/сто
и двадесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.