ОПРЕДЕЛЕНИЕ №329
гр. Варна,23.06.2020г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 213/20г., намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Д.П.Д. *** чрез адв. В.В. *** против решение № 1384/25.11.2019г., постановено по гражданско дело № 427 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Варна, с което са отхвърлени предявените в евентуалност от него против С.Б.И.-Г. искове с правно правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот – апартамент № 1 с ид.10135.2563.106.1.1 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ж.к.“Бриз-юг“, ул.“Сирма Войвода“ № 20, ет.2 със застроена площ от 82 кв.м., ведно с избено помещение 1 с площ от 3,06 кв.м., въз основа придобиване по давност вследствие на осъщестявявано трайно, явно и необезпокоявано владение на имота с намерение за своене в периода от 01.06.2007г. до настоящия момент /датата на предявяване на иска в съда 06.03.2019г./, а в условията на евентуалност – за установяване правото на собственост на ищеца по отношение на ½ ид.част от имота на основание влязло в законна сила съдебно решение по гр.д.№ 51/2018г. на ВАпС, с което е уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства са установени всички елементи от фактическия състав на оригинерното придобивно основание придобивна давност – корпус и анимус. Оспорва се правния извод на съда, че вписаната на 10.07.13г. възбрана върху имота е било пречка за придобиването му от ищеца по давност, тъй като нормата на чл. 453, т. 1 от ГПК има предвид само деривативните придобивни способи за придобиване на правото на собственост. Освен това се поддържа, че придобивната давност, текла в полза на ищеца, не е била прекъсвана чрез предвидените в закона способи и действия. Поддържа се и предявения в евентуалност иск, тъй като праводателят на ищеца въз основа на предварителния договор за ½ ид.ч. от имота и решението, с което е бил уважен иска му по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, не е бил ипотекарен длъжник чрез имота към банката-кредитор. След като съпругът-недлъжник не е дал съгласието си изпълнението да бъде насочено върху целия имот, то и продажбата чрез публичната продан по изпълнителното дело не е произвела действие за неговата ½ ид.ч., която ищецът е придобил чрез покупко-продажбата. Поради това и влязлото в сила постановление за възлагане на имота, на което основава правата си ответницата, е непротивопоставимо на ищеца като собственик на посоченото в евентуалност правно основание. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявените в евентуалност искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна С.Б.И.-Г. чрез адв. А.Х. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Изцяло се споделят правните аргументи и изводите на съда, основани на събрания по делото доказателстван материал и инкорпорирани в обжалваното решение. Поддържа се оспорването на качеството на владелец на ищеца, както и намерението му да свои имота. Акцентира се и на факта, че със съдебни актове са били отхвърлени жалбите на длъжника по изпълнителното дело Й. Г. и на бившия ѝ съпруг Г. Ш. /съпруг към момента на придобиването на имота/, тъй като макар и г-н Ш. да не е участвал като страна при изповядване на сделката по учредяване на договорната ипотека, е бил обвързан от тази разпоредителна сделка на осн. чл. 24, ал. 3, вр. § 4 от ПЗР на СК от 2009г. Няма данни съпругът на кредитополучателката да е оспорил сделката в сроковете по чл. 24, ал. 4 от СК, поради което тази сделка е валидна и обвързва и него. Счита се, че създаването на предварителен договор за продажба на имота с дата 01.06.07г., която е недостоверна, подаването на жалби от г-н Шавиер по изпълнителното дело, сключването на предварителен договор за ½ ид.ч. от имота между ищеца и г-н Шавиер на 30.07.16г. и воденето на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, са все опити да се осуети продажбата на имота от банката-кредитор за удовлетворяване на нейните вземания и за запазване на собствеността му. Споделя се и непротивопоставимостта на правата на ищеца, произтичащи от обявения за окончателен предварителен договор, предвид непротивопоставимостта на прехвърлянето спрямо правата на взискателя по изпълнителното дело, предвид вписаната ипотека и последващата възбрана на имота. Претендира се решението да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото.
Настоящото производство има за предмет и подадената от Д.П.Д. *** чрез адв. В.В. *** частна жалба, насочена против определение № 666/19.02.20г., постановено по посоченото първоинстанционно дело, с което е било оставено без уважение искането му с молба вх. № 37829/18.12.19г. за изменение на решението по делото в частта му за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът се е позовал на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС, която е била отменена с решение № 9273/27.07.16г. на ВАС по адм.д. № 3002/15г. и решение № 5485/02.05.17г. на ВАС по адм.д. № 1403/17г. Освен това присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. е и прекомерно завишено съобразно размерите по цитираната наредба, съобразно цената на иска по делото, както и съобразно липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на спора или продължителността на развилия се пред първата инстанция процес. Цитирана е практика на СЕС, с която се приема, че определянето на размерите на възнагражденията от ВАдвС и забраната за заплащане на възнаграждения под установения с Наребдата минимум /адресирана и до съда/, представлява нарушение на ДФЕС, който не допуска ограничаването на свободната конкуренция чрез съгласувани практики в рамките на вътрешния пазар. Поради това се счита, че Наредба № 1 на ВАдвС противоречи на правото на ЕС и по-конкретно на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС, както и на чл. 47 от ХОПЕС. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“, а преценката за това следва да бъде в правомощията на съда, който би гарантирал недопускането на резултат, който да се счита за несправедлив. В тази връзка се сочи, че националният съд е компетентен по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, която противоречи на правото на ЕС, дори и такава разпоредба да не е изрично отменена по съответния предвиден за това ред. Претендира се отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за изменение на решението в частта за разноските.
В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна С.Б.И.-Г. чрез адв. А.Х. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че ответницата по делото се е защитавала срещу предявените в условията на евентуалност два установителни иска, поради което ѝ се следва присъждането на направените разноски за защитата по тези два иска. Освен това следва да се има предвид, че към датата на сключването на договора за правна защита и съдействие между ответницата и нейния адвокат, а и към момента на представянето на списъка на разноските по чл. 80 от ГПК на 08.11.19г., действаща е била Наредба № 1 на ВАдвС в редакцията ѝ преди постановяването на Решение № 5419/08.05.20г. на ВАС по адм.д. № 14384/19г., 5 членен състав. Поради горното се претендира обжалваното определение да бъде потвърдено.
Въззивната и частната жалба са редовни и допустими.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания към настоящия момент, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито с.з. на 29.07.20г. от 09.45 ч., за която дата и час да се призоват
страните чрез процесуалните им представители – при
възможност по телефона.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: