РЕШЕНИЕ
№ 2291
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Ил. Костадинова
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело №
20215330104503 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Д. С. Г., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. ***** срещу Д. И. Г., ЕГН **********, с която са предявени
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за
промяна на определения режим на лични отношения между детето Н. Д. Г., ЕГН
********** и бащата Д. И. Г., ЕГН ********** и иск с правно основание чл.150 от
СК, по който ищцата, като майка и законна представителка на малолетното дете, моли
за увеличаване на първоначално определения размер на месечна издръжка на детето Н.
Д. Г., ЕГН ********** от 200 лева на 300 лева, считано от датата на входиране на
исковата молба - 11.03.2021г., постановени с влязло в сила решение за развод по
взаимно съгласие по гр.д. № 17840/2017г. по описа на Районен съд – П.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са бивши съпрузи, като от
брака си имат родено едно малолетно понастоящем дете – Н. Д. Г., ЕГН **********. С
решение по гр. дело № 17814/2017 г. бракът на страните бил прекратен, като
упражняването на родителските права било възложено на майката, а за бащата бил
определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка сряда от 17:00 ч. до
09:00 ч. в четвъртък; всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота
до 09:00 ч. в понеделник; два пъти по 15 дни през лятото, които не съвпадат с
годишния отпуск на майката. Ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка на
детето си в размер на 200 лева, считано от 01.10.2017 г. Извън тази издръжка
ответникът заплащал и таксата за детската градина на детето. От постановяване на
решението изминали повече от 3 години. Детето предстояло да бъде ученичка в ****
клас. От есента тръгвало на училище в друг квартал на *****. И двете с детето
живеели в същия квартал след развода, но ищцата продължила да води детето в
досегашната детска градина, за да не я откъсва от групата й. Това били допълнителни
1
ежедневни разходи за нея. Според ищцата нуждите на детето вече като ученичка
налагали преосмисляне на режима на лични отношения с бащата, така че той да е
оптимален за всички страни и да е в интерес на детето предвид новите му
ангажименти. Нараснали и нуждите на детето от издръжка. Предвид факта, че детето
щяло да бъде през есента на 2021г. в **** клас щели да й бъдат нужни много нови
неща, свързани с подготовката за училище - раници, униформи, учебни пособия,
компютър, съответно оборудван за дистанционно обучение, ако се наложи. Освен това
майката желаела да абонира детето за сайта „Уча се“, който предоставял много добър
подход към усвояване на учебния материал. Н. тренирала *****, за което майката
заплащала такса от 50 лева месечно. Предстояли и занимания по английски език и да
бъде записана на допълнителни извънкласни курсове по английски език в школа,
предлагаща обучение на групи за начинаещи. Цената на курса за един срок била в
размер на 248 лева, а за една учебна година - 496 лева. Майката била сключила
предварителен договор за закупуване на жилище на *****, за да имат с детето сигурен
дом. Изплащала и потребителски кредит с месечна вноска от 200 лева, но щяло да се
наложи за покупката на жилището да сключи нов ипотечен договор. Твърди се, че
ответникът имал второ дете, което се било родило през ******. Имал ангажименти към
него и дъщеря им прекарвала повече време с баба си и дядо си, а не с баща си. Освен
това, според ищцата, ответникът разполагал със значителни по размери доходи, тъй
като се занимавал с ******, отделно от това бил земеделски производител и
обработвал 23 дка с череши. Предоставял и ***** услуги срещу заплащане, имал сайт,
приемал поръчки. Месечните му доходи били няколко хиляди лева. Ищцата била
***** с брутно трудово възнаграждение 1172 лева, като реално получаваната сума
била в размер на 1050 лева месечно. Предвид горното е направено искане съдът да
измени режима на лични отношения на бащата с детето, като същият да може да взима
детето: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 09:00 ч. в събота до 18:00
ч. в неделя, като за първа седмица от месеца се счита тази, в които всички дати са от
съответния месец; Два пъти по 15 дни през лятото, по време което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; За коледните, новогодишните и великденските
празници, както и за времето от един месец през лятото, а когато майката ползва
годишната си отпуска бащата да не се ползва от режима на лични контакти през
първата и третата седмица от месеца. За изпълнение на режима на лични отношения
бащата да взема детето от дома на майката и да го връща в дома на майката. Направено
е искане съдът да увеличи със 100 лева месечната издръжка, която бащата следва да
заплаща на своето малолетно дете, като го осъди да заплаща 300 лева месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба - 11.03.2021 г. Издръжката да се заплаща по
посочената в решението за развод банкова сметка на майката за месеца, за който се
отнася. Претендират се направените по делото разноски. Представени са писмени
доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника. Счита двата
съединени иска за допустими, но неоснователни. Твърди, че между бащата и детето
съществува силна емоционална връзка, която следва да бъде запазена. Майката не била
съобразила обстоятелството, че детето е пораснало, което налагало осигуряване на
възможност за по-голяма продължителност на общуване. Промяната на действащия
режим на личен контакт с бащата не бил в интерес на детето, тъй като поддържането
на общуване между детето и родителя, който не упражнява родителските права бил
много важен за правилното израстване на детето. Счита за безспорно, че и двамата
родители обичат детето си, като липсват признаци на родителски дефицит у бащата.
Отчуждаването на детето от бащата и от близкия му семеен кръг не било в интерес на
2
детето. По отношение иска за увеличаване на издръжката се твърди той да е
неоснователен, доколкото бащата доброволно заплащал ежемесечно както таксата за
детска градина, така и много други разходи, дрехи и пр. Никога не бил отказвал на
майката даване на допълнителни суми, т.е. не се ограничавал до размера, определен в
решението от 2017 г. Скоро бил закупил детско обзавеждане за 500 лева за дома на
майката. Редовно купувал книжки и играчки на детето. Не отговаряли на истината и
твърденията, че обработвал 23 дка с череши и че се занимава професионално с ***** и
че доходите му са в размер на няколко хиляди лева. През 2012г. ответникът се
занимавал със земеделие, регистрирал се бил като земеделски производител, като
сключил аренден договор за обработка и стопанисване на 23 дка череши. Срокът на
договора бил 6 години и изтекъл на 16.01.2018 г. Тогава ответникът прекратил
дейността си като земеделски производител и не поддържал тази си регистрация. По
отношение на *****, действително имал намерение да се занимава професионално, но
поради извънредната обстановка, породена от пандемията, е нямал нито една поръчка
и затова се отказал от това си намерение на този етап. Още повече, че вече имал и
второ дете, което изисквало да се прекарва повече време със семейството.
Единствените доходи, които реализирал били от трудовото му правоотношение, където
получавал нетно около 1250 лева месечно. На ***** ответникът станал баща на второ
дете - малолетният Й. Г.. Несъстоятелни били твърденията, че не обръща внимание на
Н.. Напротив, желанието му било да прекарва максимално време с детето, а тя да има
възможност да осъществява контакт с баща си и братчето си. Жената, с която
ответникът живеел на семейни начала, се отнасяла отлично с Н., помагала й да учат
нови неща и детето се радвало когато е в дома на баща си, защото се чувствала
щастлива и заобиколена от хора, които я обичат и се държат прекрасно с нея. От друга
страна следвало да се отбележи, че доходите на майката превъзхождали тези на бащата.
Същата получавала ДМС на всеки три месеца, за разлика от ответника. Фактът, че е
декларирала желание да закупи жилище не я освобождава от собствените й задължения
да осигурява издръжка на детето. Освен това тази покупка още не била факт. Предвид
горното е направено искане съдът да постанови съдебно решение, с което да отхвърли
изцяло иска по чл. 59, ал. 9 от СК, както и иска по чл. 150 от СК. Претендират се
направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че страните са родители на детето Н. Д. Г., ЕГН
**********. Безспорно е и, че между страните съществува съдебно решение № 4164 от
29.11.2017г. постановено по гр. д. № 17840/2017г. по описа на ПдРС, ІV брачен състав,
като със същото е утвърдено споразумение по чл. 51 ал. 1 от СК, с което родителските
права по отношение на детето са предоставени на неговата майка, като за бащата е
определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да заплаща издръжка
на детето чрез неговата майка и законен представител в размер на 200 лева.
По делото е представено заверено копие от Удостоверение издадено от
******** /л. 8/ и заверено копие от приходни касови ордери за заплатена сума от 50
лева месечно /л. 77- л. 81/, от което се установява, че детето Н. посещава тренировки по
*****, с месечна такса от 50 лева.
Приети по делото като писмени доказателства са и копие от предварителен
договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от дата 13.05.2020г.
със страни ***** и Д. С. Г., както и договор за потребителски кредит № *****, ведно с
3
погасителен план, по силата на който „ЦКБ“ АД е отпуснала в полза на ищцата
потребителски кредит в размер на 19 300 лева.
Приета е по делото и разпечатка от социална медия „Фейсбук“ /л. 23- л. 32 и л.
66- л.76/, удостоверяваща наличието на „Фейсбук“ страница на ответника за *****
услуги.
От представеното и прието като доказателство по делото копие от
Удостоверение за раждане, акт за раждане № ***** /л. 49/, се установява, че детето Й.
Д. Г., е родено от майка Н. Б. Б. и баща Д. И. ГР..
От Удостоверения с изх. № ***** /л. 50/ и Удостоверение с изх. № ****** /л.
63/, издадени от фирма ***** се установява, че ответникът полага труд при
дружеството, като заема длъжността *****, при основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1246,06 лева за периода от април 2020г. до май 2021г.
По делото е приложена и Декларация за материално и гражданско състояние на
ответника – /л. 62/, в която същият подробно е декларирал получаваните от него
доходи, притежавани имоти и моторни превозни средства.
По делото е прието заверено копие от договор за аренда /л. 48/, сключен на
16.01.2012г. между ответника и лицето К. С. Б., за срок от шест стопански години.
Приета е по делото справка от ***** /л. 84/, видно от която се установява, че
майката Д. С. Г. за месеците април 2020г., юли 2020г., октомври 2020г., декември
2020г. и април 2021г. е получила ДМС-та в размер на общо 3324,30 лева.
От постъпилата по делото справка от ТД на НАП - П., се установява, че ищцата
няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо
се лице. Няма участия в дружества. Няма подадени Годишни данъчни декларации
/ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2019 г. и 2020 г. Съгласно Справка за изплатени
доходи по ЕГН върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за
лицето няма данни за изплатени доходи но извънтрудови правоотношения за отчетна
2019г. и 2020г. Няма декларирани недвижими имоти. Посочено е, че притежава лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. № *****. Същата получава средномесечно
възнаграждение в размер на 1191,24 лева.
От постъпилата по делото справка от ТД на НАП - П., се установява, че
ответникът няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като
самоосигуряващо се лице. Няма участия в дружества. Бащата Д. И. Г. работи по
трудово правоотношение при работодателя ***** с основна заплата в размер на 1550
лева. Съгласно Справка за изплатени доходи, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 от
ЗДДФЛ за лицето няма данни за изплатени доходи от извънтрудови правоотношения за
отчетна 2019 г. От същата справка се установява, че има данни за изплатени доходи от
фирми за 2020 г. Няма декларирано недвижимо имущество. Има регистрирани две
МПС-та, а именно: лек автомобил „Дайхатсу Неуказан“ с рег. № ***** и лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *****. Същият получава средномесечно
възнаграждение в размер на 1524,46 лева.
Прието е по делото писмо от Министерство на земеделието, храните и горите,
Областна дирекция „Земеделие"-П., от което става ясно, че ответникът е регистриран
като земеделски стопанин на 20.07.2012г., с последващи заверки през 2013г., 2014г.,
2015г. и 2016г., като регистрацията била валидно до 11.06.2018г.
По делото е приет социален доклад от ДСП - П., от който се установява, че към
настоящия момент детето се отглежда от майката, която по адекватен начин посреща
4
нуждите му. При отглеждане на дъщеря си Д.Г. разчита на подкрепата от страна на
нейните родители и на настоящия си партньор. Социално – битовите условия в
жилището на майката са подходящи за отглеждане на детето. Връзката между бащата и
детето не е прекъсната. Момичето поддържа контакт и с бабата и дядото по бащина
линия и разширеното семейство. Н. е привързана към тях. В интерес на детето е
месечната му издръжка да бъде съобразена с възрастта и индивидуалното му развитие
и да гарантира финансова стабилност в ежедневието му.
В проведеното открито съдебно заседание на 07.06.2021г. съдът е допуснал на
основание чл. 176 ГПК въпрос от ищцовота страна, с който се иска ответника да
отговори дали той е лицето от снимката на приетото по делото доказателство, а именно
разпечатка от социална медия „Файсбук“, както и дали телефонният номер, посочен в
извлечението е негов.
По реда на чл. 176 ГПК ответникът е дал отговор на така поставения въпрос.
Потвърждава, че това е неговият телефонен номер, като твърди, че няма *****, а само
страница във „Фейсбук“ и на нея била неговата снимка.
От разпита на свидетелката М. С. З. /с. на ищцата/ се установява, че страните са
разделени от 2017г. Детето отглеждала с. й. Ищцата и ответникът се били разбрали от
самото начало, че в някои от дните бащата ще взима детето от детската градина, която
посещава, защото градината му била близо. Бащата живее в *****. След раздялата, с. й
заживяла за няколко месеца в ***** в апартамента на родителите й. Към настоящия
момент Д. живеела в ***** в апартамент, предоставен за ползване от нейна приятелка,
която е в чужбина. Детската градина на детето се намирала в *****. Майката никога не
е отказвала на бащата да се вижда с дъщеря си. На скоро имало и случай, в който
детската градина била поставена под карантина и детето било останало при баща си.
Детето било споделило, че когато е при баща си често са му били правени забележки,
че ставало рано сутрин и тропало. Разтроено било и заради това, че в къщата на баща
му били махнати всички снимки с майка й, баба й и дядо й и всички, които помагали за
отглеждането на детето и живеят в една къща. Твърди, че на детето не му било
разрешено да носи в дома на майка му дрехи и вещи, които били купувани от баща й.
Н. била споделила на майка си, че има събрани парички от празниците през изминалите
години. Искало да ги даде за обзавеждането на новата му стая, тъй като с. й наскоро
била закупила нов апартамент. Парите не било получило от баща си.
Твърди, че още докато страните били в брак, Д. работил във фирма, свързана с
*****. Отделно от работата си на трудов договор, същият извършвал ***** услуги по
повод събития, мероприятия, фотосесии. Имал страница във „Фейсбук“. Сочи, че и към
настоящия момент ответникът се занимава с тази дейност, тъй като била видяла във
фейсбук страницата му, че има качени снимки от 2021г. Докато с. й и Д. били женени,
ответникът отглеждал череши. Д. била ходила не веднъж да помага. Доколкото знаела
тогава земята била под аренда. От нейни приятели била научила, че ответникът вече не
стопанисвал тези земи, а лично негови около 10 дка, тъй като семейството му
продавали на борсата.
Н. била проявила голямо желание да ходи на *****. с. й немерила клуб, като
преди да запише детето уведомила баща й дали желае да се включи при заплащането
на таксата. Д. отказал, защото не знаел дали парите ще се похарчат по предназначение.
Детето продължава да посещава с голямо желание тренировките. Освен месечната
такса, се събирали допълнително пари и за трика, около 90 лева. Свидетелката имала
две деца, сочи, че освен безплатните учебници, които се предлагат в **** клас, имало и
задължителни помагала, които трябвало да се закупят и стрували около 60-70 лева.
5
Допълнително трябвало да се закупят и канцеларски материали и други неща
необходимите за обучението на детето. Детето имало желание да посещава и курсове
по английски език, който много й харесвал и й се отдавал, като таксата за една година
била в размер на 500 лева.
Твърди се от свидетелката, че със с. й се виждали много често. Доколкото знаела
Д. получавала от Д. по банков път 200 лева за издръжката, като той заплащал и таксата
за градината. Н. растяла бързо, налагало се често да се купуват дрехи за всеки сезон.
Сумата около 600 лева месечно била необходима за нормалното отглеждане на детето.
Към настоящия момент ищцата живеела с новия й партньор, който работил във *****.
Снимката на Д. била на логото на страницата във „Фейсбук“ и от неговия личен
профил той споделял непрекъснато снимки. Лично нея бил снимал като използвал
снимките й за развитие на бизнеса си. Не познавала неговите клиенти, но докато бил
женен за с. й, често ходил да *****.
Към настоящия момент не знаела дали ответникът е давал някакви суми за
тренировките по *****.
От разпитаният по делото свидетел на ответника Н. Б. Б. става ясно, че
последната живее на семейни начела с него в имот, находящ се в *****, *****
собственост на родителите му. В къщата, в която живеели била на два етажа, като
родителите на Д. обитавали първия етаж, а те втория. Били отделни домакинства, но се
събирали често за вечеря и обяд. Твърди, че Д. е отглеждал череши по европейска
програма, но от три години вече не се занимавал с това. Към момента бащата му имал
черешова градина, но отглеждал черешите без помощта на Д.. Черешите след това ги
продавали. Сочи, че ответникът е завършил ***** в *****. Занимавал се е с *****
дотолкова, доколкото образуванието му го изисква. Имал е намерения да се занимава
професионално, но вследствие на пандемията било много трудно да се реализация.
Познавала детето от първия му брак. Всички вкъщи се държали много добре с нея.
Детето се чувствало добре и било много щастливо при тях, многократно не е искало да
си тръгва от дома им. Твърди се, че в дома им не се повишава тон и това било правило.
Възможно било, ако детето не се е държало добре, да му се направи забележка като му
се обясни къде греши, но никога не са му повишавали тон. Сочи, че с ответника имали
***** бебе. Н. много обича бебето и била изключително привързана към него. Д.
отивал да взима дъщеря си от градина, след това я карал на другия ден в детското
заведение и майка й я прибирала. Не е имало разногласия между ищцата и ответника за
режима на лични отношения.
Д. многократно е правил покупки за детето. Купувал и дрехи, като детето имало
свободата да носи дрехите, където сама прецени. В повечето случаи не ги взимала,
защото свидетелката имала пререкания с майка й. Твърди, че били дали пари на Н., за
да си купи легло и някакви други вещи за стаята й в новия дом на майка й. Момичето
вече било голямо и имало различни нужди и желания. Последно и били дали сумата от
100 лева, за да си купи книги от поредицата на „Хари Потър“ за Нова година. Всеки
път, когато детето идвало у тях на гости някой и давал определена сума, която Н. си
прибирала в една чантичка, в която да е имало около 450-500 лева.
Н. в момента ходила на *****. Апартаментът, в който живеело детето с майка си
и новият й партньор се намирал в *****, като по думите на детето жилището било
притежание на с.та на партньора.
Съблюдавайки нормата на чл. 172 ГПК съдът намира, че показанията на
разпитаните свидетелите следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни,
6
последователни и непосредствени и касаят лични впечатления от отношенията между
родителите и детето, както и относно условията, при които в момента се отглежда, като
същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
Относно предявения иск по чл. 59, ал. 9 СК за промяна режима на лични
отношения:
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се
налага изводът за основателност на предявения иск по чл. 59 ал. 9 СК.
Обобщавайки съдебната практика, ППВС № 1/12.11.1974 г. посочва подробно
обстоятелствата, които съдът следва да прецени, както при първоначалното определяне
на мерките, така и при искане за тяхното изменение, като се ръководи от интереса на
детето. Тези обстоятелства, възпроизведени и в нормата на чл. 59 ал. 4 от СК, са:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към всеки от
родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Интересът на
ненавършилото пълнолетие дете включва необходимостта от неговото правилно
отглеждане и възпитание, обезпечаване на жилищни и битови условия, като от
решаващо значение е осигуряване вс.нното развитие на личността на детето и според §
1 т. 5 от ДР на ЗЗакрД дефинираното от законодателя понятие “най-добър интерес на
детето” включва преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и други
характеристики на детето; способността на родителите да се грижат за него;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
При преценката налице ли са условията на чл. 59, ал. 9 СК, съобразявайки
задължителната съдебна практика, включително горните примерни изброявания в
ППВС № 1/74 г., настоящата инстанция намира, че по делото се установява да са
настъпили промени в обстоятелствата, които да налагат промяна на по-рано
постановените мерки за отглеждане на детето Н. Г.. От постановяване на предходното
бракоразводното решение са изминали три години, през което време детето Н. е
пораснало, вече ходи на училище, има редица нови ангажименти, свързани с
личностното й развитие. Съдът, като взе предвид, че момичето посещава учебно
заведение, което се намира в ***** далеч от дома на баща й - *****, счита, че е в негов
интерес през делничните дни да остава при неговата майка, която упражнява
родителските права над нея, за да може спокойно да си почине и подготви уроците си
за следващия учебен ден /нормално е нейните учебни материали да са в дома й, в който
живее с ищцата/. В този смисъл, съдът намира за неприемлив с оглед интересите на
детето определения с бракоразводното решение режим на ежемесечните лични
контакти от 17:00 часа в сряда до 09.00 часа в четвъртък, тъй като прекъсването на
учебния процес и адаптирането към следващия учебен ден е свързано с редица
практически неудобства за детето, за което възможностите на ответника да се грижи за
дъщеря си са без значение. Това налага, според настоящия състав, да се определи като
начален момент на личните контакти с бащата събота от 09.00 часа и връщането му в
дома на майката в неделя в 18.00 часа. В тази връзка следва да се посочи, че
7
необходимо е на майката също да се даде възможност да контактува с детето си в
почивните дни от месеца, независимо, че то е при нея през делничните дни, тъй като
това е по силата на решението за предоставяне на родителските права. Поради
служебната ангажираност на майката, когато е на работа, както и ангажираността на
детето, когато е на училище, в делничните дни те не разполагат с необходимото време
за пълноценно общуване помежду си извън дома, за развлечения, забавления и
посещения на подходящи за възрастта на детето мероприятия. С оглед изложените
съображения, съдът намира, че режимът на ежемесечните лични контакти на ответника
с детето следва да се определи така, както е поискан от ищцата, а именно: всяка първа
и трета седмица за времето събота от 09.00 часа и връщането му в дома на майката в
неделя в 18.00 часа, с преспиване при бащата.
За яснота и пълнота, с оглед уреждане на отношенията на родителите с детето,
съдът намира за основателно искането на ищцата за определяне режима на лични
отношения по повод празниците и почивните дни, а именно: два пъти по 15 дни през
лятото, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; през
Коледните празници на всяка четна календарна година за времето от 10:00 ч. на 24
декември до 18:00 ч. на 26 декември, а през нечетните години през този период детето
да е при майката; през Новогодишните празници през нечетните календарни години за
времето от 10:00 ч. на 30 декември до 18:00 ч. на 1 януари на следващата календарна
година, а през четните календарни години през този период детето да е при майката;
през Великденските празници два дни, в случай че не се постигне споразумение между
родители кои да са, детето да е при баща си от 10:00 ч. на Велики петък до 18:00 ч. на
Велика събота; както и за времето от един месец през лятото, а когато майката ползва
годишната си отпуска бащата да не се ползва от режима на лични контакти през
първата и третата седмица от месеца. За изпълнение на режима на лични отношения
бащата да взема детето от дома на майката и да го връща в дома на майката.
Този режим за лични контакти, Съдът счита за най-подходящ с оглед
конкретната ситуация и такъв, който дава възможност детето да расте при условия и в
среда близка до семейната – при грижите и обичта и на двамата си родители и с
възможност двамата да участват пълноценно в живота му. Освен това в интерес на
детето е и да се осигури необходимото време, както за подготовка за предстоящите му
учебни занимания, така и за почивка.
Не на последно място следва да се посочи, че по делото се установи, родителите
на Н. да имат сравнително спокойни отношения след развода. Детето е привързано към
баща си и новото му семейство. Изградена е емоционална връзка между момичето и
бабата и дядото по бащина линия. Родителите си съдействат при отглеждането на
детето, поради което при изрично споразумение за това между тях, в интерес на детето
ще е то да има контакт с бащата и в дни, извън тези по изложения по-горе режим.
Относно предявения иск по чл. 150 СК за увеличаване на издръжката на
детето:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2
от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.
142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка
8
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна
уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в
по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на
обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката,
размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на
възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в
настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице
промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на
дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена преди четири години. За
изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това
съществува промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е
трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените преди около 4 години
средства – 200 лева издръжка, която бащата е осъден да плаща.
Към датата на подаване на исковата молба – 11.03.2021 година, малолетната Н. е
посещавала детска градина, но от м. септември 2021г. детето е ученичка в **** клас.
Така задължението за заплащане на такса за детската градина е отпаднало.
Допълнително, няма място за спор, че с постъпването на Н. в училище възниква
нуждата от закупуване на повече учебни пособия /химикали, моливи, линийки,
флумастери, лепила, различни видове тетрадки, и пр./, както и на някои учебни
помагала за самостоятелни упражнения, с цел по-добрата подготовка на детето за
училище. Касае се за разходи, които с навлизането на детето в ученическа възраст
неминуемо ще нарастват. Понастоящем малолетната дъщеря на страните се намира в
период на интензивен физически растеж и активно ментално развитие, което обуславя
необходимост от обезпечаване на достатъчно и качествена храна, закупуване на нови
дрехи и обувки за всеки сезон, осигуряване на разнообразни игри и познавателни
дейности, подходящи забавления и социални контакти. Според показанията на
свидетелката Б. самият ответникът се старае при гостуванията си при него детето да
има много забавления, купува на дъщеря си дрехи и обувки. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че детето посещава тренировки по
*****, за което майката заплаща 50 лева месечно, като детето изявява желание и за
други дейности – уроци по английски език, за което също са необходими не малко
средства.
Същевременно е безспорно, че от 29.11.2017г. родителите на малолетната Н. са
разделени, като детето живее при майката и се отглежда от нея.
Категорично изяснено е също, че за разлика от ответника ищцата не притежава
собствено жилище, което налага тя да осигурява собствената си жилищна нужда и тази
на детето, за което последната е сключила предварителен договор за закупуване на
жилище и в тази връзка е изтеглила ипотечен заем. От друга страна не се установява
ответникът да има разходи за наем, както и други задължения, които да утежняват
финансовото му положение. Наличието на родено второ дете на ответника безспорно е
промяна след определяне на първоначалната издръжка, но за да е налице трайно и
съществено изменение във възможностите на ответника е необходимо, той да е доказал
9
такова намаляване на доходите, което да води до затруднение или невъзможност да
изплаща по-висока издръжка, като по делото не се ангажираха доказателства в тази
насока
Съдът приема, въз основа на писмените доказателства ангажирани от страните
по делото, че ответникът би могъл и реализира ежемесечен доход от трудово
възнаграждение в размер, по-висок от минималната работна заплата за страната,
изминали са почти четири години от постановяване на предходното решение, с което
ответникът е осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лева, през което време
неменуемо са настъпили изменения в икономическата конюктура в страната. При това
положение, отчитайки в съвкупност нуждите на малолетната Н. и възможностите на
двамата й родители, съдът намира, че паричната месечна издръжката, която майката и
бащата са длъжни и обективно могат да осигуряват заедно на единствената си
малолетна дъщеря, за да бъдат адекватно посрещнати както обикновените й
потребности от храна, облекло, отопление, учебни помагала и пособия, лекарства и
медицински грижи, така и нуждите й от допълнителни дейности, социален живот и
развлечения, необходими за пълноценното развитие и израстване на всяко дете,
възлиза общо на поне 450 лева. При разпределянето на този общ размер на издръжката
от 450 лева месечно, съдът счита за справедливо бащата, който не участва пряко в
ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето, да поеме заплащането
сумата от 300 лева, а останалите 150 лева да се осигуряват от майката, наред с
непосредствените грижи за детето, които грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС №
5/1970г. също трябва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката,
дължима от отглеждащия родител, респ. на него да се възложи по-малък дял от
паричната издръжка, още повече, че в случая майката посреща и консумативните
разходи за жилището, което ползва заедно с детето.
Ирелевантно е дали заплащането на издръжка в така определения размер от 300
лева месечно би създавало затруднения за ответника, тъй като задължението на
родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, а
безусловният му характер цели да се осигурят на детето условия, които да му
гарантират начин на живот и развитие, каквито то би имало, ако се отглежда в
семейство от двамата си родители. Първото и най-важно задължение на родителя е да
се грижи подобаващо за детето си, за да отрасне то здраво, да се образова и да има
добра житейска реализация, а установените по делото фактически положения, налагат
за настоящата инстанция категоричното становище, че доходът на бащата му
позволява да предоставя на малолетната си дъщеря издръжка в посочения размер.
Изхождайки, от приоритетния интерес на детето и настъпилите изменение в
неговите нужди и потребности, съдът намира, че са налице предпоставките за
изменение в размера на издръжката на детето Н. от присъдените с решение №
4164/29.11.2017г. 200 лева на 300 лева като предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло, считано от датата на подаване на исковата молба.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане
на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на решението.
Относно направените от страните разноски:
С оглед данните по делото, Съдът определя окончателна държавна такса за
производството по чл. 59 ал. 9 от СК в размер на 50 лева /петдесет лева/, която следва
да се заплати от ответника в производството Д.Г..
Бащата следва да заплати и по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 144
10
лева /сто, четиридесет и четири лева/ - държавна такса, изчислена за тригодишните
платежи съобразно увеличената издръжка на детето /100х36х4%/.
По отношение направеното от страните искане за присъждане на разноски, съдът
счита, че относно предявения иск по чл. 59 ал. 9 СК не следва да се присъждат
разноски, поради следното: В случая правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 59 ал. 9 СК, пред
първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна
съдебна администрация. За разлика от исковото производство, в производството по чл.
59 ал. 9 СК не се решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно
начина на упражняване на родителски права, признати и гарантирани от закона, т.е.
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита най-
добрия интерес на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо
от изхода на спора. В посочения смисъл е Определение № 385/25.08.2015г. на ВКС, I
г.о., представляващо задължителна за настоящия съд съдебна практика. Разноските
следва да останат в тежест на страните така, както са сторени за защита в
производството по чл. 59 ал. 9 от СК.
С оглед гореизложеното и доколкото по иска с правно основание чл. 59, ал. 9 СК
не се дължат разноски, то съдът намира, с оглед уважаване на иска за издръжка
ответникът дължи на ищцата сумата от 200 лева за процесуално представителство. В
представеното пълномощно на ищцата адвокатското възнаграждение е глобално
определено в общ размер на 400 лева, поради което съдът приема, че за всеки от
предявените искове уговореното адв. възнаграждение е в размер на по 200 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 СК определеният с влязло в сила Решение
№ 4164/29.11.2017г. по гр.д. № 17840/2017г. по описа на Районен съд – П., ІV бр.
състав режим на лични отношения, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 09:00 ч. в събота до 18:00
ч. в неделя, с преспиване на детето в дома на бащата, като за първа седмица от месеца
се счита тази, в които всички дати са от съответния месец;
- два пъти по 15 дни през лятото, което време не съвпада с платения годишен
отпуск на майката;
- през Коледните празници на всяка четна календарна година за времето от 10:00
ч. на 24 декември до 18:00 ч. на 26 декември детето да е при баща си, а през нечетните
години през този период детето да е при майката;
- през Новогодишните празници през нечетните календарни години за времето
от 10:00 ч. на 30 декември до 18:00 ч. на 1 януари на следващата календарна година
детето да е при баща си, а през четните календарни години през този период детето да
е при майката;
- през Великденските празници два дни, в случай че не се постигне споразумение
между родители кои да са, детето да е при баща си от 10:00 ч. на Велики петък до 18:00
11
ч. на Велика събота;
- За времето от един месец през лятото, когато майката ползва годишната си
отпуска, бащата няма да се ползва от режима на лични контакти през първата и третата
седмица от месеца.
За изпълнение на режима на лични отношения бащата да взема детето от дома
на майката и да го връща в дома на майката.
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 4164/29.11.2017г. по гр.д. №
17840/2017г. по описа на Районен съд – П., ІV бр.състав, месечна издръжка, дължима
от Д. И. Г., ЕГН ********** на малолетното детето Н. Д. Г., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Д. С. Г., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА
същата от 200 лева /двеста лева/ на 300 лева /триста лева/ месечно, считано от
11.03.2021г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително
изпълнение на решението в частта, касаеща увеличения размер на издръжката.
ОСЪЖДА Д. И. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд -
Пловдив сумата от 144 лева /сто, четиридесет и четири лева/ - държавна такса,
изчислена за тригодишните платежи съобразно увеличената издръжка на детето
/100х36х4%/.
ОСЪЖДА Д. И. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, СУМАТА от 50 лева /петдесет
лева/ – представляваща окончателна държавна такса за производството по чл. 59 ал. 9
от СК.
ОСЪЖДА Д. И. Г., ЕГН ********** да заплати на Д. С. Г., ЕГН **********
сумата от 200 лева /двеста лева/ - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./__________
12