№ 33403
гр. София, 23.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110149881 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Л. Л. М., чрез адв. М. А., с която са
предявени обективно съединени в условията на евентуалност установителен и
конститутивен иск, в т.ч. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за упражняване на правото на изкупуване на
10/24 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ апартамент № . със застроена площ 83,10 кв.м. с
идентификатор 68134.300.582.5.2 съгласно КККР на гр. София, ведно с прилежащите към
същото избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, в което сградата е построена.
В исковата молба се поддържа, че ищецът има качеството на съсобственик и
притежава ид.ч. от правото на собственост върху процесния апартамент. В обобщение на
изложените фактически основания е предявен иск за прогласяване на нищожност на договор
за дарение на 1/24 ид.ч. от имота, сключен между ответниците, както и евентуален иск
относно правото на ищеца да изкупи общо 10/24 ид.ч. от същия имот на стойност 29 100
лева, на която се твърди Д. Б. И. да е продала на Ю. Г. М. 9/24 ид.ч. от апартамента. Към
исковата молба е приложено актуално удостоверение за данъчна оценка на имота, видно от
която тази оценка за 10/24 ид.ч. от апартамента възлиза на сумата 31 473,88 лева.
Съгласно чл. 104, т. 4 и т. 6 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни
исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., вкл. и исковете,
независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд,
ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство.
В конкретния случай ищецът е сезирал съда с конститутивен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за
упражняване на правото на изкупуване върху 10/24 идеални части от имота.
В съдебната практика по задължителен начин е разгледан въпросът за родовата
подсъдност по иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
1
С Определение № 101 от 24.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4372/2022 г., II г. о., ГК,
съставът на ВКС, като се е позовал на трайно установената съдебна практика
съгласно определение № 403 от 26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2882 по описа за 2020 г. на ВКС,
IV г. о., определение № 50176 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 1481 по описа за 2022 г. на ВКС, I
г. о., определение № 60160 от 18.10.2021 г. по гр. д. № 2403 по описа за 2021 г. на ВКС, I г.
о., определение № 60405 от 22.11.2021 г. по гр. д. № 2904 по описа за 2021 г. на ВКС, II г.
о., определение № 124 от 23.04.2020 г. по ч. гр. д. № 836 по описа за 2020 г. на ВКС, IV г. о.
и др., с които е дадено тълкуване, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е облигационен, тъй като не е
иск за собственост или за вещно право, а с него се упражнява облигационно потестативно
право на съсобственика да замести купувача по сделката по съдебен ред, като ищецът
замества купувача по вече сключения договор с досегашния собственик, цената на иска по
чл. 33, ал. 2 ЗС се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК – въз основа на
данъчната оценка на спорното право, а ако няма такава – въз основа на пазарната цена. С
оглед отговора на въпроса, обусловил касационно обжалване, ВКС сочи, че както иска по
чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД, така и искът по чл. 33, ал. 2 ЗС имат облигационен характер – при
първия се касае до иск за съществуване на договор за дарение, а при втория ищецът замества
купувача на недвижимия имот по договора за продажба. Тъй като и двата договора имат за
предмет вещни права върху недвижим имот, то цената на всеки от тях ще се определи по
правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във връзка с т. 2 ГПК, а именно въз основа на данъчната
оценка на имота, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право.
В настоящия случай съединен за разглеждане е иск за изкупуване на продадените
10/24 ид. части от имота, с оглед което и цената на тази облигационна претенция
надвишава прага от 25 000 лева, определящ по кои дела компетентен да се произнесе
като първа инстанция е окръжният съд.
С оглед изложеното съставът на Софийски районен съд приема, че депозираната
искова молба, с която са предявени облигационни претенции по отношение на процесния
имот, не му е родово подсъдна. Производството следва да бъде прекратено, а делото на
основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 104, т. 4 и т. 6, вр. чл. 109 ГПК да бъде изпратено по
компетентност на Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 49881/2023 г. по описа на СРС, I
Гражданско отделение, 41-ви състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд по компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Препис да се връчи на ищеца, чрез адв. А. на съдебния адрес.
След изтичане на срока за обжалване на определението делото да се изпрати на
Софийски градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3